„Контра-терористически либерализъм

32
Хайде, нека всеки си отговори на тези простички въпроси и после да прецени дали си заслужава да гласува. Каквито и комбинации да ни предлагат, каквито и коалиции и обединения да създават, всичко си е едно и също, нищо не се променя. Все старите разбойници са на власт и нашият живот върви от зле към още по- зле. Ами щом гласуването не дава резултат, да сменим тактиката.
По-лошо няма да стане.
Сега нека малко се посмеем. През октомври 2007 година в
Интернет обявиха сайт за запознанства между политици и граждани. Влязох в него и написах следното: „Казаха ми, че ще бъде създаден и втори сайт - за запознанства между политици и селяни. И че двата сайта ще бъдат обединени под общото име
„Сайтове за запознанства между политици и хора”. Вярно ли е? Ако е вярно, държа да ви кажа, че всичко е напразно хабене на сили и средства. Всички нормални човеци изпитват непреодолимо отвращение към политиците. По-добре създайте сайт за запознанства между политици и цигани. Уверявам ви, ужасно ще си паснат. Особено по склонността да лъжат и крадат.”
Какво се оказа? Оказа се, че или самите политици са я мангали, я джагали, я представители на някое друго паразитно племе или религиозно или сексуално малцинство. Ако случайно има някой етнически българин, неизвратен и неизкушен от секти между политиците, то той не само се познава с циганите, но е и техен добър приятел. А вероятно и партньор в някой от традиционните им занаяти. Та затова сега политиците се опитват да се запознаят и с хората. Щото не се познават, разбира се! Хубаво, ама ние, хората да не сме някакви изроди, та да падаме до равнището на политиците?
Залъгват ни, че ако се установят престъпници между представителите на финансовия и политически елит, за тази цел си има прокуратура и съд. Там е работата, че няма. Да видим как стоят нещата у нас. През последните 20 години държавата позволи на някои свои представители, предварително определени по

33
списък да разграбят страната. Как мислите? Че същите престъпници, планирали, извършили и контролирали престъплението ще осъдят сами себе си? Ако някой ми каже, че е възможно, ще му отговоря, че е или лъжец, или идиот. Съд – да.
Но съд, изграден от друга, истинска, непрестъпна Държава. Този така наречен съд е съучастник, равноправен партньор на злодеите.
И тук главният въпрос е не кой кого ще надхитри, а кой кого ще умъртви. Те са се заели да умъртвят нас, да умъртвят цял един народ. Аз вярвам, че същият този народ има правото да поиска тяхната смърт. И да им я въздаде!
Интересно разумно мнение срещнах в Интернет изданието
ИМПЕРИЯ №13, 1997 г., Борис Миронов „Миражи выборов и оппозиции”: „Изборите и опозицията се хранят от илюзията, че може да се оживее при юдейската власт. Парламентаризмът е тържество на егоизма, утеха за морално нечистоплътните граждани. Внедрявайки демократическата форма на управление, юдеите превръщат държавите в игрални домове и не го крият:
„Гласувай, че ще загубиш!”.” Според мен Миронов не е съвсем прав. Нашата бивша държава не е игрален дом, тя е превърната в руска рулетка, при която след всяко натискане на спусъка последва изстрел. Никаква надежда, никакво оцеляване. Залог в рулетката е нашият живот и живота на децата ни. Или ще разобличим измамата, или ще умрем. Друго няма. Преходът към гробищата отне живота на около два милиона българи. Още колко трябва да умрат, за да стане ясно на малцината оживели, че целта е тяхната смърт и смъртта на децата им? Сочат ви тоя или оня политик, тая или оная партия и ви казват предимствата, ако изберете именно посочените. Хубаво, ама те всичките са еднакви. Аз пък ви казвам, щом толкова искате да застанете пред урните, изберете тях! Дайте шанс на смъртта! Нима наистина не се усещате? Непрекъснато слушате „ще, ще, ще...!” Ще! След 300 години! Омръзна ми да слушам „Ще”! Искам сега!
На първо време да ни кажат кои и какви са нашите права и свободи. Да го кажат ясно, точно, конкретно и на български език.

34
Ако трябва, да си наемат преводач, защото никой от сегашните ни управници не е българин по произход. Ама да ни го кажат. За да знаем кои наши права и кои свободи са нарушени. И да си ги търсим, разбира се. Циганите, например си знаят своите права и свободи и си ги търсят. На турците пък им ги търси Доган. Защо и ние да не си потърсим нашите? Засега знаем само, че правото на гласуване /и на негласуване!/ е едно от правата ни. Така стигаме до възможността за реални съпротивителни действия срещу управляващите разбойници.
Нека откажем да гласуваме. Като основен мотив ще изтъкнем две причини.
1. Изборите не са честни. Можем да цитираме техни собствени изказвания, като това на Доган за обръчите от фирми. Всеки е в състояние да издири достатъчен брой такива изказвания на политици. На демократични и на либерални политици.
Техни собствени изказвания. С техните камъни – по техните глави. Или играта ще е честна, или ние отказваме да играем. Това не е екстремизъм. Това е проява на чувството за чест и човешко достойнство. Изборите не са честни, защото идват автобуси с турски граждани от Анадола, за да избират те нашите управници. Други автобуси пък разкарват тумби цигани из цяла България, за да гласуват по десет пъти. Какво честно има и докога ще търпим безчестието?
2. Изборите не са свободни. Защо ли? Защото някой, който навремето си основа партия с пет човека, и тази партия беше регистрирана веднага и без никакви условия, той може да участва в изборите. А друг, зад когото стоят стотици и хиляди българи, той не може да участва, защото съдът все ще намери я някоя пропусната запетайка в документите, я нещо друго и ще му забрани участие. А може да се стигне и до физическо отстраняване на кандидата. Няма равни условия, в страната ни, в която вече няма държава липсва всякаква законност. Следователно да се участва в политическите борби не е само нежелателно, но е и опасно.

35
Нов важен момент е отношението на „кандидат-избраниците” към
„електората”. Всички пищят, че циганите са особено ухажвани по време на избори. Никой обаче не пита защо не ухажват българите?
Защо ако в началото поне ни лъжеха, сега все по-малко ни говорят, все по-малко са склонни да влязат в диалог с нас? Ще ви кажа.
Защото изборите изобщо не зависят от нашите гласове. Те го знаят, време е да го научим и всички ние. Да го изречем на глас, а после да ги принудим да си признаят, че е така. Ето още един важен аргумент против гласуването.
Мотивите обаче задължително трябва да бъдат огласени. Не само навсякъде из страната, но и пред цял свят. Ще се наложи малко да се потрудим. Да преведем на възможно най-голям брой езици нашите основания за негласуване и неучастие в официалната политика. Да се постараем текста на документа да достигне първо до всеки българин, а после да го разпратим навсякъде по света, където това е възможно. Ще се наложи да ни помогнат и българите-емигранти, които иначе много обичат да повтарят какви патриоти и родолюбци са. Ето, няма да им искаме пари, само малко действия в името на България. Не го ли направим, ще се окаже, че всъщност сме много доволни от крадливата сган, стояща начело на онова, което някога се наричаше България. Те ще заявят, че ние, българите сме изключително доволни, само където сме станали апатични от

36
затлъстяване и ни е домързяло да отидем да урните. От нас, и само от нас зависи дали ще разобличим поредната лъжа на
„елита”. На този елитец, който ни изпи кръвчицата, неговата верица елитарна…
Сега очаквам обвинения, че призовавам към насилствено сваляне на законно установения държавен и обществен строй.
Такъв призив, както е известно представлява престъпление според
Наказателния кодекс. Имам две възражения. Първото е, че строят не е законно установен. Той дойде на власт през септември 1944 година върху щиковете на Червената армия. Укрепи се посредством избиването на десетки хиляди българи и управляваше 45 години с помощта на открит терор. После същият строй с помощта на ционистките банкери се трансформира в демократичен. Трансформацията бе придружена както от измами и лъжи, така от физическо премахване на неудобните. Второто ми възражение е, че не може да бъде законна обществена система, умъртвила съзнателно и целенасочено над милион и половина свои граждани за по-малко от 20 години. Не може да бъде законна власт, подложила на геноцид собствения си народ. Ние сме длъжни категорично да се разграничим от нея. Един народ срещу една престъпна власт. Друго няма. Който е с властта – той е против своя народ. Който е с народа – той е длъжен да се опълчи срещу властта. Като първа крачка в борбата на българите аз виждам отказа от участие в изборите. Всичко друго според мен е опасно, вредно и само ще доведе до нови страдания и до нови жертви.
Остава резултатът. Резултатът ще бъде, че ще отнемем правото на нашите крадливи управници да се представят пред света като законно избрани.да отнемем правото на тях да представляват нас.

37
Нека официално се знае, че те представляват единствено себе си.
Ще покажем какво се върши у нас. Ще покажем, че не може и не бива бандитизмът и геноцидът да бъдат наричани „демокрация”. И най-важното – ще покажем, че ние, българите сме решени да прекратим това безумие. А после? Е, нека стигнем дотук, пък ще видите сами какво ще се случи после.

Изтегляне 1.21 Mb.

Сподели с приятели: