Програма за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух

2.2. Географски данни

2.2.1. Релеф и полезни изкопаеми

В морфографско и комплексно физикогеографско отношение западната област на Дунавската равнина се разделя на две добре обособени подобласти: Топоволецко-Арчарска и Ломско-Искърска. Община Видин попада в Тополовецко-Арчарска подобласт, която се простира от р.Тимок до западния вододел на р.Лом. Тук с голяма яснота се открояват простиращите се в западната и южната част на общината асиметрични вододелни ридове на реките Тополовец, Видбол и Войнишка и тясно свързаните с тях добре изразени каньоновидни долини на тези реки. Североизточните склонове на вододелните ридове са стръмни и отчасти терасирани от екзогенните процеси. Билата им са плоски и достигат до 120-200 м. н.в.

На територията на община Видин се откриват залежи на нерудни изкопаеми и инертни материали.

Гипсово находище "Кошава-Сланотрън". В землищата на селата Кошава, Сланотрън, Гомотарци, Ново село, Бяла Рада, Негованци и Покрайна са установени подземни запаси на гипс на дълбочина 250-350 м. Единственото действащо находище (подземен рудник) е находището в с.Кошава, в което са съсредоточени 88 % от общите запасите на суров гипс. Рудникът граничи непосредствено със с.Кошава, отстои на 2,5 км от с.Сланотрън и на 18 км от гр.Видин. Гипсовото тяло при с.Кошава е с дължина 1300 м и ширина 800 м, с мощност от 0,30 до 35 м и заляга на дълбочина от 238 до 305 м. Гипсовото тяло при с.Сланотрън има дължина 1200 м и ширина 600 м, с мощност от 10 до 40 м и заляга на дълбочина от 224 м до 258 м.

Газ. Между селата Гомотарци и Кошава в меотските отложения, е установено присъствие на газ, който съдържа 93 % метан, 2 % тежки въглеводороди, малко азот и въглероден диоксид. Установени са две газоносни площадки с малки размери и ограничени запаси без промишлено значение. Газта може да се използва само за местни нужди.

Находища и кариери за каменно-строителни материали. В северната част на общината се разкриват неогенски-миоценски глини, пясъци и варовици с ниски якостни качества, почти изцяло покрити от кватернерна покривка. Чакъл и пясък се добиват от р.Дунав, баластра - с.Кошава и р.Дунав.

Варовици. Находище "Бела Рада" се намира южно от с.Бела Рада, по двата склона на безимена река, на 500 м от пътя Видин-Кула. Разработена е кариера, в която се добива ломен камък за зидария.

Находище "Здравец". Намира се в района на с.Буковец и заема площ от 130,6 дка. Мощността на покривката е 1 м, а полезната дебелина на пласта - 1,3 м. Добива се ломен камък.

Находище "Синаговци". Намира се при с. Синаговци. Има разработена кариера за ломен и трошен камък, заема площ от 34,5 дка.

Находище "Бодров връх" за чакъл и пясък. Намира се в района на с.Градец - 146 дка площ. Кариерата се характеризира с кватернерни глини. Мощността на глинестия пласт е средно 17,7 м.

Находище за пясък гр. Видин. Пясъкът има алувиален произход, силно заглинен, финно-зърнест. Мощността му е 11 м.

Находище за инертни материали "река Дунав". Намира се в района на гр.Видин по течението на р.Дунав. Добива се пясък и чакъл посредством драга, която има годишен капацитет 70 хил.куб.м. Запасите се смятат практически неизчерпаеми, тъй като системно се подхранват.

Находище на глини "Динковица". Намира се край с.Динковица, глинената кариера е снабдявала със суровина керамичния завод при гр.Видин. Има значителни запаси - над 1 млн.куб.м.

По данни на общината са посочени кариери за строителни и инертни материали в следните населени места: Акациево - кариери за инертни материали - 7 бр. с обща площ 102,8 дка; Покрайна - с площ от 2,7 дка, Майор Узуново - 27,4 дка, Ботево - 18,9 дка, Дунавци - 4,9 дка.

В заключение може да се каже, че общината разполага с ограничени запаси от полезни изкопаеми, които с изключение на рудник "Кошава" за гипс, имат локално значение, а пясъците и чакъла от р.Дунав - регионално значение.

2.2.2. Води и основни водни басейни

Повърхностния отток в общината не е голям по размер и е със значителна неравномерност по разпределение в годината. Това се дължи на особеностите на релефа, липсата на езера и бавно топящи се снегове, обезлесяването на водосборните басейни.

Хидрографската мрежа в общината е представена от р.Делийска, р.Тополовица, р.Войнишка, р.Видбол и други незначителни рекички. Водните артерии са маловодни, а някои от тях пресъхват през лятото. Общата дължина на главната речна мрежа възлиза на около 185 – 200 км.

Недостигът на води в общината се компенсира с обилните водни маси на р.Дунав. Подземните води на Община Видин са формирани в чакълесто-песъчливия хоризонт, които са в пряка хидравлична връзка с водите на р. Дунав и тяхното ниво се влияе от водните строежи на реката. Река Дунав е главният източник на тяхното подхранване през м. май и юни, а през месеците от септември до декември ги дренира.

В района на Община Видин в участъка Видин-Сланотрън-Кошава се намира находище на високо минерализирани термални води.

2.2.3. Горски ресурси

Като последица от природогеографските условия и от активната стопанска дейност в Община Видин се срещат няколко типа растителност. По крайбрежието са разпространени благолюбиви растителни видове, а в льосовите ридове и плата – степна и полустепна ливадна и горска растителност. Край р.Дунав и островите се срещат естествени върбови и акациеви гори, има и насажденията с канадска топола.

Горските ресурси в общината са сравнително ограничени. Горските територии са – 11% от общата площ на общината или 55 161.1 дка. Горските масиви са обособени в северозападната част на територията на общината с по-хълмист характер.
2.3. МЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ В ОБЩИНАТА

2.3.1. Климатична характеристика на района

Територията на община Видин попада в умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област. Равнинният релеф и широката отвореност на Дунавската равнина от североизток улесняват през пролетта, лятото и есента достъпa на валежни въздушни маси от запад и северозапад. През зимата Дунавската област попада под влиянието на сибирския антициклон, който обуславя появата на студени въздушни маси. Тези особености определят континенталния характер на климата.

Средногодишната температура на въздуха е 11.4°С. Откритостта на Дунавската равнина от север и североизток създава условия за безпрепятствено нахлуване през зимата на студени континентални въздушни маси от източните райони на Европа. Средните температури на най-студения месец - януари - са -0,3°С. Най-ниските минимални температури през зимата при антициклонално време и снежна покривка достигат до -20 - -25°С, а в много студени зими и до -30°С.

Благодарение на малката надморска височина и на бързо нарастващият ден, пролетта настъпва сравнително рано, като температурата на въздуха се повишава бързо. Средно около 20-22 дни от месец април са със средноденонощна температура на въздуха над 10°С и около 8-10 дни - над 15°С.

През м.юли средната денонощна температура е 29,9°С. При по-интензивни затопляния максималните температури достигат средно до 30°С и лятото е почти тихо и горещо. Средно 80-85 % от дните през летните месеци са с максимални температури над 25°С. Благодарение на бързото повишаване на температурата през пролетта и поради горещото лято, дните със средни денонощни температури над 5°С са около 250, температурната сума - между 4000 и 4300°С, дните със средни температури над 10°С - 200, а съответно температурната сума е 3600-3900°С.

Есенното понижение на температурите става със същия темп, както и пролетното повишение. Средната денонощна температура на въздуха спада под 10°С към 20 - 25 октомври, а под 5°С - към 15-20 ноември. Първите есенни мразове настъпват средно още в края на октомври или началото на ноември.

Режимът на валежите в района има подчертан континентален характер. Средногодишната сума на валежите е 583 мм -сравнително малка. Максимумът е през м.юни - 69 мм, а минимумът - през м.септември - 36 мм. През последните три десетилетия се оформя трайна тенденция към намаляване на валежите с около 8-10 %. През декември, януари, февруари и март част от валежите падат във вид на сняг. Първата снежна покривка са образува в началото на декември. В нормални зими снежната покривка не надвишава 15-30 см. Снеговалежите са максимални през м.януари. Топенето на снежната покривка започва през втората половина на февруари и продължава през месеците март и април. През този период реките прииждат и се разливат извън коритата си, и в долните си течения, като причиняват заблатявания.

Влажността на въздуха има най-ниски стойности през летните месеци - 64 % до 65 %, когато са и най-високите температури, което води до голямо изпарение. Дефицитната влажност достига 7,7 до 11,7 мм през този сезон. През зимния период влажността на въздуха достига 84 - 86 %, температурите са най-ниски, което пък води до ниски стойности на дефицитна влажност от 0,9 до 2,9 мм.

Откритостта на Видинската низина и равнинният терен способстват за развитие на ветровете. Преобладаващите ветрове имат предимно западна и северозападна посока. Тихото време средногодишно е 23,2 %. Особено характерно е за летно-есенно-зимния период, когато дните с безветрие достигат стойности над 20 -27 %. Районът на общината се отличава със сравнително малка до умерена скорост на вятъра.

Атмосферната циркулация е от антициклонален тип и предпоставя добро състояние на атмосферния въздух в района. Характерна е сравнително слаба турболенция на въздушните маси (средната месечна скорост на вятъра е между 1.6 и 2.7 m/s), която до голяма степен се предопределя от релефа. Неблагоприятен фактор за разсейването на вредните вещества над Видин, особено през есенно – зимния период са температурните инверсии, които предизвикват задържане на замърсени въздушни маси в приземния слой на атмосферата.

Върху спецификата на окръжаващата среда на територията на общината, съществено влияние оказва режимът на мъглите и относителната влажност. Обемът и площта на водната повърхност на р.Дунав влияе върху влажностния режим на атмосферния въздух на една голяма част от прилежащата територия. В основата на климатичното въздействие на реката, лежи различието в топлинния баланс на делителния слой на водата и сушата.

Мъглите са характерно явление за студеното полугодие, когато е и най-високият процент тихо време. Максималният брой на дни с мъгла за периода април-септември е 12, а за периода октомври-март- 47 дни. Мъглите имат най-голяма повтаряемост в сутрешните часове.

За качеството на атмосферния въздух от голямо значение са климатичните фактори: слънчево греене и сумарна слънчева радиация, температура на въздуха, влажност, валежи, посока и скорост на вятъра, тихо време и др. Всички тези фактори влияят на разсейването и преноса на емитираните вредни вещества във въздушния слой. В следващите таблици са представени средномесечните стойности на метеорологичните параметри за района на гр. Видин съгласно “Климатичен справочник на България“ по данни на Метеорологична станция Видин.