1. Наблюдавани атмосферни замърсители

През 1996г. е приет Закон за чистотата на атмосферния въздух, с него се уреждат показателите и нормите за качество на атмосферния въздух, ограничаването на емисиите и правата и задълженията на държавните органи, юридическите и физическите лица по контрола, управлението и поддържането на качеството на атмосферния въздух. Основни показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, са нивата на: суспендирани частици, фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид и/или азотни оксиди, въглероден оксид, озон, олово/аерозол/, бензен, полициклични ароматни въглеводороди, тежки метали, арсен.

Нормите за вредни вещества в атмосферния въздух са показани в Наредба №14/1997г. и се отнасят за 171 елемента и съединения.

От 01.01.2000 год. влязоха в сила три нови наредби, касаещи качеството на атмосферния въздух - Наредба №7 за оценка и управление качеството на въздуха, Наредба №8 за норми за озон в атмосферния въздух и Наредба №9 за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух. Тези три наредби са транспонирани /адекватни са/ от следните директиви на Европейския съюз - 96/62/ЕС, 92/72/ЕС и 99/30/ЕС. Новите наредби наложиха редица промени в представянето на данните - оценка спрямо нови ПДК за цитираните по-горе замърсители и допълнителна статистическа обработка.

Коментара на някои въвеждани през последните години показатели, критерии и понятия включва:

• 
  Алармен праг /АП/ са такива наднормени нива на замърсителите във въздуха, които се повтарят в три последователни часа в район с определена площ.
  

• 
  Норми за природни екосистеми /растителност/.Това са норми, чието спазване гарантира нормалното развитие, продуктивността и качеството на продукцията им по отношение на човешкото здраве. По този начин се разширява обхвата на екологичната защита.
  
• 
  Сезонните норми за допустимите нива са също нов момент в действащата нормативна база у нас. Те отчитат такива фактори като:
  
  • 
    Повишените енергийни нужди през зимата, които са в основата на повишаването на емисиите на замърсителите през сезона.
    
  • 
    На второ място това са различните условия за дисперсия във въздуха на замърсителите през топлите и студени месеци на годината.
    
• 
  Показатели за оценяване на въздуха.
  

Наредба № 8 за норми за озон в атмосферния въздух (ДВ.бр.46/1999г.) се уреждат следните основни въпроси:

- Норми за нивата на съдържание на озона в атмосферния въздух;

- Въвежда алармени прагове, опасни за здравето на хората, включително и при кратковременно въздействие;

- Съдържание и процедури за предоставяне на информация на населението при превишаване на нормите за озон в атмосферния въздух.
Обхвата на Наредба №8 включва:

• 
  Нормата за здравна защита, която е средната стойност за 8 часов период - 110 g/m³ ;
  
• 
  Нормата за защита на екосистемите - 200g/m³ е средночасова стойност, а долния праг (65g/m³ ) е средно денонощната стойност;
  
• 
  Горният алармен праг (360 g/m³ ) е за средната стойност на денонощие, а долния праг (180g/m³ ) – средната за един час.
  

Наредбата допуска разкриването на допълнителни пунктове за мониторинг при следните условия: 70% превишаване на праговете и наличието на наднормени нива на азотни оксиди, въглероден оксид и летливи органични съединения (ЛОС) в контролирания район.

Нормите са тясно свързани с дисперсността на ФПЧ, (респективно 10 и 2,5m).Определени са :долния и горния оценъчни прагове за серните и азотни диоксиди , ФПЧ и оловото, както и изискванията на данните за качеството на атмосферния въздух, избор на пунктове за мониторинг и техния брой. Последният зависи както от броя на жителите в контролираните агломерации, така и от вместването на предварителните резултати в диапазона на горен и долен оценъчни прагове.

- Закон за опазване на околната среда

- Закон за чистотата на атмосферния въздух

- Закон за управление на отпадъците

Третира райониране;пунктове за мониторинг; определяне на качеството на атмосферния въздух чрез нивата на замърсителите в атмосферния въздух.

• 
  Норми за съдържание на озон в атмосферния въздух.
  

• 
  200g/m³ - определени като средна стойност за период един час (средно часова стойност );
  
• 
  65g/m³ - определени като средна стойност за период 24 часа (средноденонощна стойност).
  

а/ Средночасова норма за опазване на човешкото здраве

2003г. 2004г. 2005г. 2006г. 2007г. 2008г.

410g/m³ 380g/m³ 350g/m 350g/m 350g/m 350g/m

2003г. 2004г. 2005г. 2006г. 2007г. 2008г.

135g/m³ 130g/m³ 125g/m³ 125g/m³ 125g/m³ 125g/m³

Средноденонощната норма не трябва да бъде превишавана повече от 24 пъти в рамките на една календарна година.

г/Алармен праг за съдържание на серен диоксид в атмосферния въздух

Алармения праг за серен диоксид е 350 g/m³, измерени през три последователни часа в пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха.
Б/Норми за съдържание на азотен диоксид и азотни оксид в атмосферния въздух.

а/ Средночасова норма за опазване на човешкото здраве в g/m³

300 290 280 270 260 250 240 230 220 210 200

60 58 56 54 52 50 48 46 44 42 40

а/Средноденонощна норма на ФПЧ10 за опазване на човешкото здраве в g/m³

75 75 70 65 60 55 50

Период на осредняване на 24 часа.Нормата на ФПЧ10 не трябва да бъде превишена повече от 25 пъти през годината.
б/Средногодишна норма на ФПЧ10 за опазване на човешкото здраве в g/m³
2003г. 2004г. 2005г. 2006г. 2007г. 2008г. 2009г.

45 45 42 39 36 33 30

Период на осредняване една календарна година
Г/Норми за съдържание на фини прахови частици ФПЧ2,5 в атмосферния въздух

а/ Средноденонощна норма на ФПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве в g/m³

60 60 56 52 48 44 40

Период на осредняване 24 часа.Нормата на ФПЧ2,5 не трябва да бъде превишавана повече от 14 пъти през годината.
б/ Средногодишна норма на ФПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве в g/m³
2003г. 2004г. 2005г. 2006г. 2007г. 2008г. 2009г.

30 30 28 26 24 22 20

Период на осредняване една календарна година.
Д/Норми за съдържание на олово в атмосферния въздух

а/Средногодишна норма за опазване на човешкото здраве

0,7 g/m³ 0,6 g/m³ 0,5g/m³ 0,5g/m³ 0,5g/m³ 0,5g/m³

Оценъчни прагове	Средногодишна норма за опазване на човешкото здраве
Горен	70% от нормата (0,35g/m3)
Долен	70% от нормата ( 0,25g/m3)

 О б щ и н а П и р д о п - С о ф и й с к а о б л а с т 

От графиките е видно, че има голям брой превишения на нормите за нивата на серен диоксид в периода 1998г.-2004г. и на прах в периода 2000г. – средата на 2005г. След този период нивата на серен диоксид и прах варират около и под нормата, като все още има превишения, но те са значително по-малко в сравнение с посочения период.

Освен от производствени мощности в “КУМЕРИО МЕД” АД замърсяване на атмосферния въздух се получава и от горивни и производствени процеси в малки промишлени предприятия, автомобилния транспорт и в бита.
6. Определяне на здравния риск от замърсяването на въздуха
В резултат на различно по степен и време аерозолно замърсяване на атмосферния въздух най-замърсени са почвите на територията на общината, т.к. това е екологична среда, върху която се отлагат (депонират) тежките метали и металоиди. Проведени изследвания през минали години доказват, че почвата е значително замърсена с тежки метали и арсен, както в населените места, така и земеделските площи около тях. За определяне здравното състояние се разглежда и оценяват тежките метали в атмосферния въздух в резултат на почвеното запрашаване. Пътя на възможното въздействие на тежките метали от почвата към човешкия организъм има сериозно място при охарактеризиране на здравно-екологичното състояние в Община Пирдоп.

Проучване на територията на Община Пирдоп извежда на преден план следните констатации:

1. 
   Добивът и преработката на рудни изкопаеми замърсява почвите с тежки метали, поради което почвите са с наднормено съдържание на Cu, Zn, Cd, As.
   
2. 
   В чертите на гр. Пирдоп преобладават стойности на рН на почвите, характеризиращи ги като неутрални, което обяснява ниската миграция на тежки метали от почвата към растенията в сравнение с подобни процеси в земеделски площи около гр. Пирдоп, където преобладават киселите стойности на рН.
   
3. 
   Резултатите от анализите на почвата за съдържание на тежки метали оформят тенденцията на замърсяването в гр. Пирдоп, а именно концентрацията на елементите намалява в източните части на града, т.е. с отдалечаване от източника на замърсяване.
   
4. 
   При анализ на растителни проби (трева) са отбелязани по-високи стойности на Cu, Pb и Cd.
   
5. 
   Анализът на проби от растения (марули), отглеждани в дворни места показват повишено около нормата съдържание на тежки метали и арсен.
   

Препоръчително е да се ограничава земеползването в личните дворове или да се отглеждат култури с ниски кумулативни свойства за натрупване на тежки метали и арсен.

Направеното проучване през 1990г. от НЦХМЕХ (Национален Център по хигиенно-медицинска екология и хранене) за въздействието на емисиите от металургичния завод в гр. Пирдоп, показва завишени концентрации на арсен в проби от косата, ноктите и урината, както на деца, така и на възрастни. Нивата на кадмий и в по-малка степен на олово и цинк в кръвта също са завишени.

През 1997г. в направено от БНОЦЕОПС проучване получените данните са аналогични с тези от 1990г.

През 1997г. БНОЦЕОПС провежда сравнително изследване на жителите на Пирдоп, Златица и Челопеч, целта на което е да сравни резултатите със средното за страната. Данните от това изследване са следните:

За изясняване степента на замърсеност на атмосферата и качеството на атмосферния въздух в гр. Пирдоп през 2007г. са направени изследвания от РИОКОЗ – София. Пробите са изследвани по показателите: общ суспендиран прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, аерозоли на сярна киселина и арсен. От направените общо 8580 изследвания над пределно допустимите норми са 1501 (17,49), като концентрациите на прах, серен двуокис, сероводород и аерозоли на сярна киселина са над ПДК, а показателите за азотен двуокис и арсен са в нормата.

За този период РИОКОЗ – София е регистрирала и най-голям брой случаи на хронични бронхити. Също така Община Пирдоп е водеща и по отношение на заболеваемостта от пневмонии и алергични ринити.

7.Обекти със собствен мониторинг с посочени методики
Системата за собствен мониторинг на концентрациите на серен диоскид в приземния въздушен слой на Златишко – Пирдопската котловина се състои от пет газоанализатори АF 21 M, и две метеостанции SAM 32. Апаратурата е на френската фирма Environment. Приборите са закупени през периода 1992 – 1998 год. Последния газоанализатор, който служи за резерв е закупен през 2003 год. В сегашния си вид системата функционира от 1999 год. Тогава е монтирано и пуснато в експлоатация ново софтуерно осигуряване, състоящо се от програма за събиране на данните Site View, и собствена програма за визуализация. Програмите оперират по Windows.

Газоанализаторите са разположени съответно в Болница – Пирдоп, ОКС – Пирдоп, Младежко общежитие – Златица, Дом “Майка и дете” - Златица. В същите пунктове по съвместителство функционират и пунктове на РИОСВ – гр.София. Предстои монтирането на метеостанция и на площадката на хранилището за фаялит северно от предприятието.

Газоанализаторите събират непрекъснато данни за имисионните концентрации. Собствения им софтуер осреднява данните за 15 минути и чрез телефонни линии през модеми данните се трансмитират до сървър в “ КУМЕРИО МЕД “ АД. Визуализираните данни се прехвърлят в компютърната мрежа на предприятието, където са достъпни до широк кръг потребители.

Коминът с височина 325 м. на металургично производство за емитиране на вентилационни газове от района на топилна пещ, конвертори, както и горивни газове от анодни пещи и котлоагрегати. Съгласно Наредба 2 и Решение 59/19 на МОСВ съоръжението подлежи на непрекъснат мониторинг на серен диоксид и обща прах.

Собствения непрекъснат мониторинг на емисиите на серен диоксид, азотен диоксид, обща прах и дебит съгласно Наредба 6 се осъществява чрез автоматизирано измерване. Апаратурата се състои от газоанализатор на шведската фирма ОПСИС, измерител на концентрация на прах ДУРАГ и ултразвуков дебитомер, също производство на ДУРАГ. Системата за измерване концентрацията на серен диоксид, азотен оксид и азотен диоксид (система 400 Бейсик) работи на принципа на спектроскопия във видимата УВ част на спектъра. Основното предимство на уреда е директното измерване във вътрешността на комина без да е необходимо извеждане и предварителна подготовка на пробата.

Методът за измерване на разход от ултразвуковия дебитомер се основава на доплеровия ефект.

Резултатите от измерванията се нормализират съобразно промяната на температурата в газохода и атмосферното налягане.

Всички прибори са одобрен тип съгласно изискванията на Института по метрология и стандартизация на Република България.

Собствения периодичен мониторинг на въглероден оксид и въглероден диоксид се извършва от Инспектор емисии и имисии във въздуха за един час месечно в ПОТ 325 м. комин, посредством преносим газоанализатор МРУ.

Собствения периодичен мониторинг за обща прах, олово, мед, кадмий, живак, арсен и селен се осъществява от оторизирана лаборатория един ден в месеца по класически лабораторни способи съгласно изискванията на Наредба 6.