Програма за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива 2012г. 2015г. Съдържание

GW - гигават

GWh - гигават час

IEA - Международна енергийна агенция

TWh - терават час

1. Въведение

Реализирането на приоритетната национална цел за бърз и устойчив икономически растеж, свързан с наличието на енергиен сектор, отговарящ на ключови изисквания за:

- висока конкурентоспособност;

- сигурност на енергоснабдяването и

- спазване изискванията за опазване на околната среда не може да бъде постигната без мащабно внедряване на ВЕИ.

Оптималното използване на енергийните ресурси, предоставени от ВЕИ, е средство за достигане на устойчиво енергийно развитие и минимизиране на вредните въздействия върху околната среда от дейностите в енергийния сектор. Произведената енергия от ВЕИ е важен показател за конкурентно способността и енергийната независимост на националната икономика. Делът на ВЕИ в енергийния баланс на България е значително по-малък от средния за страните от ЕС.

Държавното управление и системата на обществените отношения при осъществяване политиката за насърчаване използването на ВЕИ са регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници (ЗВАЕИ).

2. Национални цели и законодателна рамка

Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент от 23 април 2009 година за

насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници определя целите на всички държави от ЕС за развитие и използване на ВЕИ. За България делът на енергия от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. трябва да достигне 16%. Националните цели за развитие на сектора на ВЕИ са посочени в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ (НДПВЕИ):

* Производство на електроенергия: Делът на ВЕИ през 2015 година да надвиши 9% от брутното производство на електрическа енергия.

* Заместване на конвенционални горива и енергии, използвани за отопление и

БГВ: Да бъдат заместени конвенционални горива и енергии с общ енергиен

еквивалент не по-малко от 1 300 ktoe годишно.

* Потребление на течни биогорива: Поемането на ангажимент по Директива

2003/30/ЕС за пазарен дял на биогоривата, да бъде съобразено с реалните

възможности и пазарни условия в страната.

Стимулиране производството на енергия от ВЕИ се обуславя и от още два важни

фактора:

- намаляване на вредните емисиите парникови газове;

Регионалните цели трябва да са в синхрон с националните цели. По същество обаче, те са по - прагматични и са свързани с конкретни регионални проблеми. Най-важните от тях са:

- Повишаване на енергийната независимост на общините и региона;

- Създаване на временна и постоянна трудова заетост;

- Подобряване параметрите на околната среда;

- Привличане на местни и чуждестранни инвестиции;

- Осигуряване на по-евтина енергия;

- Въвеждане на нови технологии;

- Осъществяване на местно устойчиво енергийно развитие.

4. Общинска политика за насърчаване и устойчиво използване на ВЕИ

Общинските политики за насърчаване и устойчиво използване на местният ресурс от ВЕИ са важен инструмент за осъществяване на националната политика и стратегия за развитие на енергийният сектор, за реализиране на поетите от страната ни ангажименти в областта на опазване на околната среда и за осъществяване на местно устойчиво развитие.

Общинската програма за насърчаване на използването на ВЕИ е израз на политиката за устойчиво развитие на община Брезник.

5. Обща характеристика на община Брезник

Община Брезник е разположена в западната половина на Граовското поле, като част от Пернишка област, обхваща територия от 404 кв.км и представлява 16,9% от територията на областта.

Общината граничи с общините: Перник, Сливница, Трън, Земен, Ковачевци, Драгоман и Божурище.

От североизток котловината граничи с Вискяр планина, на юг и югозапад допира с Любаш и Черна гора. Релефът в общината е разнообразен. В границите на общината са включени 35 селища – 1 град, 34 села и 50 махали. Населението към 31.12.2011 г. възлиза на 7531 жители, от тях 4204 живеят в града.

Климатът е умерено-континентален с изразени температурни инверсии в долините. Средната надморска височина на община Брезник е 750 м. Средната температура на най-студения месец януари в Брезник е (-1,7 ⁰С), а средната температура на най-топлия месец юли е (19,6 ⁰С). Преобладаващите ветрове са от север и северозапад.

Общината се характеризира с много богато разнообразие от растителни видове. Най-разпространените са иглолистните, бук, дъб, върба, бреза, габър, липа, акация и др. В горските територии се срещат много диворастящи лечебни растения и храсти, като жълт кантарион, риган, мащерка, глог, шипка, липа, бял равнец и др.

Основни земеделски култури, от които по-значителните и с традиции са пшеница, слънчоглед, царевица и др. Отглеждат се също зеленчуци - домати, пипер и др.

Преобладаващите почвени типове са: канелените-горски, чернозем-смолниците, хумусно-карбонатните, кафявите-горски, алувиално - ливадните и делувиално ливадните почви.

В общината няма промишлени замърсители и обработваемата земя е с високо

качество на почвата.

Община Брезник е типична селска община със силна земеделска традиция. В структурата на обработваемите земи, нивите заемат най – голям дял.

Основните растениевъдни култури са зърнените. Отглеждат се пшеница, овес, ечемик, по - слабо застъпени са царевицата, слънчогледа и бобовите култури.

Общината е типичен селскостопански район. През последните години нараства делът на арендаторите занимаващи се със земеделие.

Животновъдството в община Брезник е традиционен отрасъл, който е представен с малки семейни стопанства с по няколко кози и овце. В някои от селата има по една или няколко животновъдни ферми с 20 - 30 крави. Поради неразвитостта на отрасъла броят на животните се променя често в зависимост от променливата конюнктура на пазара на животински продукти.

5.4.Транспортна инфраструктура

Пътната мрежа в общината е сравнително добре изградена. През селищата на общината преминават пътища от републиканската пътна мрежа ( ІІ и ІІІ клас )

№ на пътя	Наименование на пътя /пътища втори и трети клас/
63	Перник – Брезник Трън
605	Перник / Радомир / - Батановци – Пали Лула – Ноевци – Непразненци – Гигинци – Габров дол
638	Перник – Бабица – Божурище Перник – Брезник – Арзан – Сливница Перник – Брезник – Бегуновци – Кошарево Станьовци – Долна Секирна – Горна Секирна

Липсват пътища І – ви клас и автомагистрали. Общинската пътна мрежа е неразделна част от регионалната. Общата дължина на четвъртокласните пътища е 122,6 км.

Общината разчита изцяло на собствени водоизточници, което се обуславя от големия брой извори. Основния водоснабдителен източник е язовир за питейно водоснабдяване „Красава” с обем 3 мил.куб.м. Общата дължина на водопроводната мрежа е 323711 л.м., изградена от етернитови, стоманени, поцинковани и пластмасови тръби.

ПСПВ Брезник е с проектен капацитет 100л/сек, но е въведена в частична ескплоатация с 40 л/сек. Общият брой на действащите каптажи е 106, на резервоарите – 56. Изградена канализационна мрежа има само в гр.Брезник. Общата дължина е 17342 л.м. което представлява 98,7 %. Неизградената канализационна мрежа в града възлиза на 330 л.м. Предстой изграждане на пречиствателна станция отпадни води (ПСОВ).

В гр. Брезник е изградена канализационна система, която е заустена в реката.

Всички населени места в общината са електрифицирани.

Като част от социалния сервиз образованието включва: предучилищно образование, основно и средно /общообразователно и професионално/.

В община Брезник функционират:

- СОУ „В. Левски” – гр. Брезник;

- ПГСС „Н. Й. Вапцаров” – гр. Брезник;

- ОУ „Хр. Смирненски” – с. Ноевци;

- ЦДГ „Брезица” – гр. Брезник;

- ЦДГ – с. Ноевци.

В Община Брезник няма постоянно разположен пункт за мониторинг на качеството на атмосферния въздух. Извършваните периодични измервания от подвижни мониторингови станции не дават възможност за систематична оценка. На територията на общината и в частност в града няма типични за други селища източници на замърсяване, което определя и сравнително доброто качество на въздуха. В значителна степен това се влияе и от непосредствената близост на лесопарк „Бърдото” до града, както и високия дял на гори в цялата община.

Следва обаче да се отбележи, че през зимния период, поради използването основно на твърдо гориво за отопление от домакинствата се наблюдава замърсяване със серен диоксид. Поради малобройността на населението тези замърсявания на въздуха не могат да бъдат определени като много тежък проблем.

5.9. Управление на отпадъците

Община Брезник има изградена система за сметосъбиране и сметоизвозване на твърдите битови отпадъци (ТБО) от бита и търговската дейност. Според попълнените информационни карти общото количество на събраните и депонирани отпадъци е в порядъка на 1000 тона годишно.

На територията на общината има едно регламентирано сметище, състоянието му е добро намира се в местност “Чифлика” на 2 км от гр. Брезник.

Закриването му е част от проекта по изграждане на регионално депо за битови отпадъци на територията на гр. Перник

В Плана за развитие на община Брезник 2007 – 2013 г. има дадени само общи насоки за развитие на ЕЕ и ВЕИ. В Плана са дадени стратегическите насоки за развитие на общината за които ще спомогне използването на наличния ресурс ВЕИ.

Общината към момента няма приета програма за енергийна ефективност, която

предстои да бъде разработена.

Основният вид ВЕИ, който се използва в община Брезник е биомаса – дърва за горене, както в обществения сектор, така и сред населението. Основен проблем тук е множеството ниско ефективни, физически и морално остарели горивни системи. Липсват термосоларни инсталации в общинския сектор.

В общината са издадени следните документи, свързани с използване на ВЕИ:

* 9 бр. ПУП за изграждане на фотоволтаични централи

* 9 бр. визи за проектиране и разрешения за строеж за изграждане на

фотоволтаични централи.

* 7 бр. ПУП за вятърни генератори
8. Съществуващи трудности и пречки

Основни пречки за реализиране на ВЕИ проекти в община Брезник:

* висока цена на инвестициите във ВЕИ;

* недостатъчни средства (както общински, така и у населението на общината);

* допълнителни ограничения на финансовата самостоятелност на общината;

* затруднен достъп до инвестиции за проекти за ВЕИ;

* липса на систематизирани данни за местния потенциал на ВЕИ.

9. Възможности за използване на различните видове ВЕИ и

екологичното въздействие от тяхното внедряване

В таблицата са илюстрирани възможностите за използване на различните видове ВЕИ.

веи	Първоначална трансформация	Продукт на пазара за крайно енергийно потребление
Биомаса	Директно, без преработване	*дървесина *битови отпадъци *селскостопански отпадъци *други
	Преработване	*брикети *пелети *други
	Преобразуване в биогорива	*твърди (дървени въглища) *течни (биоетанол, биометанол, биодизел и.т.н) *газообразни(биогаз, сметищен газ и.т.н)
	Преобразуване във вторични енергии	*електроенергия *топлинна енергия
Водна енергия	Преобразуване (ВЕЦ)	електроенергия
Енергия на вятъра	Преобразуване (Вятърни генератори)	електроенергия
Слънчева енергия	Преобразуване	топлинна енергия
	Преобразуване	електроенергия
Геотермална енергия	Без преобразуване	топлинна енергия
	Преобразуване	електроенергия

По-долу са дадени видовете ВЕИ с кратка характеристика и обобщения потенциал за

съответния вид ВЕИ за община Брезник.
9.1.Геотермална енергия

Различните автори на изследвания на геотермалния потенциал, в зависимост от

използваните методи за оценка и направени предвиждания, посочват различни

стойности на геотермалния потенциал в две направления: потенциал за

електропроизводство и потенциал за директно използване на топлинната енергия.

По експертни оценки възможният за използване в настоящия момент световен

геотермален потенциал е съответно: ~ 2000 TWh (172 Mtoe) годишно за

електропроизводство и ~ 600 Mtoe годишно за директно получаване на топлинна

енергия. В общото световно енергийно производство от геотермални източници Европа има дял от 10% за електроенергия и около 50% от топлинното производство. Очакваното нарастване на получената енергия от геотермални източници за Европа до 2020 г. е около 40 пъти за производство на електроенергия и около 20 пъти за производство на топлинна енергия. Освен използването на геотермалната енергия от подземните водоизточници все повече навлиза тенхологията на термопомпите. Високата ефективност на използване на земно и водно-свързаните термопомпи се очаква да определи нарастващият им ръст на използване до над 11% годишно. Оползотворяването на геотермалната енергия, изграждането на геотермални централи и/или централизирани отоплителни системи, изисква значителни първоначални инвестиции за изследвания, сондажи, енергийни съоръжения,

спомагателно оборудване и разпределителни мрежи. Производствените разходи за електроенергия и топлинна енергия са по-ниски от тези при конвенционалните технологии. Същественото е, че коефициента на използване на геотермалния източник може да надхвърли 90%, което е недостижимо при другите технологии.

Амортизационният период на съоръженията е около 30 години, докато използването на енергоизточника може да продължи векове.

Геотермален потенциал в България

По различни оценки у нас геотермалните източници са между 136 до 154. От тях около 50 са с доказан потенциал 469 MW за добиване на геотермална енергия. Основната част от водите (на самоизлив или сондажи) са нискотемпературни в интервала 20–90°С. Водите с температура над 90°С са до 4% от общия дебит.

Според специалистите по геотермална енергия най-перспективните зони за използване на геотермална енергия на топлите минерални извори са по долината на р. Струма, Чепинското корито, Средногорието, Северното крайбрежие  на Черно море. Колкото и странно да звучи, обаче най-големите потенциали са в централната част на Дунавската равнина. Там има гигантски акумулатори със солени термални води (разсоли). Техните запаси от топлина са безгранични. В по-високите пластове температурата на водата е 50-80?С. На по-голяма дълбочина достига 100-150?С. Подобни проекти са реализирани в районите около френската столица Париж, където стотици малки селища се топлоснабдяват по този начин. Преди около 20 години и в България са правени опити в тази насока, но сега са изоставени. Използваха се сондажи от нефтопроучването. Днес това е непозната територия в енергийния бизнес у нас.
За община Брезник

Към момента общината не разполага с геотермални ресурси.

Използването на термопомпени инсталации е възможно на цялата територия на

общината. За всеки конкретен случай трябва да се правят анализи на термичните

параметри и да се разработва проект, използващ най-подходящата технология.

9.2. Водна енергия

Енергийният потенциал на водния ресурс в страната се използва за производство на електроенергия от ВЕЦ и е силно зависим от сезонните и климатични условия. ВЕЦ активно участват при покриване на върхови товари, като в дни с максимално натоварване на системата използваната мощност от ВЕЦ достига 1 700-1 800 MW.

В България хидроенергийният потенциал е над 26 500 GWh (~2280 ktoe) годишно. Условно обособена част сред хидроенергийните обекти са малките ВЕЦ с максимална мощност до 10 МW. Те се характеризират с по-малки изисквания относно сигурност, автоматизиране, себестойност на продукцията, изкупна цена и квалификация на персонала. Тези характеристики предопределят възможността за бързо започване на строителството и за влагане на капитали в дългосрочна инвестиция с минимален финансов риск. Малките ВЕЦ могат да се изградят на течащи води, на питейни водопроводи, към стените на язовирите. Малките ВЕЦ са подходящи за отдалечени от електрическата мрежа потребители, могат да бъдат съоръжавани с българско технологично оборудване и се вписват добре в околната среда, без да нарушават екологичното равновесие.

Делът на електроенергията, произведена от ВЕЦ година е между 4% и 7,4% от общото производство на електрическа енергия за страната, което ги прави най-значителния възобновяем източник на електроенергия в електроенергийния баланс на страната. С цел увеличаване производството от ВЕЦ и намаляване количеството на замърсители и парникови газове от ТЕЦ, изпълнението на проекти за изграждане на нови хидроенергийни мощности е приоритет.