Стратегическа цел, приоритети и цели на ОПНИВЕИ

Недостатъчните мерки за енергийна ефективност и ВЕИ прилагани в общината през последните години води до нарастващи и ненужно големи разходи за енергопотребление и до негативно екологично въздействие. Това налага задължително прилагане на енергоефективни мерки и ВЕИ технологии не само за намаляване на разходите, но и за повишаването на жизненото равнище и комфорта на потребителите на енергия, и подобряване на екологичната обстановка.

• 
  Намаляване разходите на горива и енергия с над 20% годишно;
  
• 
  Намаляване на емисиите на СО₂ с над 30% годишно и постигане на положителен екологичен ефект;
  
• 
  Подобряване комфорта на обитаване на сградите.
  

• 
  Инсталиране до 2014г. на автоматизиран водогреен котел, за гориво биомаса (дървесен чипс, енергийни трески, талаш, дървесни трици и др.), с топлинна мощност около 450кВт, за задоволяване топлинните нужди на сградите на общинска администрация, поликлиника и читалище ‘’Зора’’. Котела ще оползотворява дървесните отпадъци от почистване на паркове, а останалото количество биомаса ще се доставя на търговски прицип. Новата централна топлопроизводствена мощност предполага нова разпределителната тръбна мрежа между сградите, изградена с предварително изолирани тръби, с ниски топлинни загуби и дълъг експлоатационен срок;
  
• 
  Инсталиране до 2016г. на автоматизиран водогреен котел, за гориво биомаса (дървесен чипс, енергийни трески, талаш, дървесни трици и др.), с топлинна мощност около 200кВт, за задоволяване топлинните нужди на спортната зала. Котела ще оползотворява дървесните отпадъци от почистване на паркове, а останалото количество биомаса ще се доставя на търговски прицип;
  
• 
  Инсталиране до 2018г. на автоматизиран водогреен котел, за гориво биомаса (дървесен чипс, енергийни трески, талаш, дървесни трици и др.), с топлинна мощност около 170кВт, за задоволяване топлинните нужди на ЦДГ ‘’Дора Габе’’ гр. Шабла. Котела ще оползотворява дървесните отпадъци от почистване на паркове, а останалото количество биомаса ще се доставя на търговски прицип;
  
• 
  Инсталиране до 2021г. на автоматизиран водогреен котел, за гориво биомаса (дървесен чипс, енергийни трески, талаш, дървесни трици и др.), с топлинна мощност около 190кВт, за задоволяване топлинните нужди на ОУ ‘’Климент Охридски’’ с.Дуранкулак. Котела ще оползотворява дървесните отпадъци от почистване на паркове, а останалото количество биомаса ще се доставя на търговски прицип. За нормалнта работа на котела ще се изгради и нова вътрешна отоплителна инсталация;
  
• 
  Инсталиране до 2019г. на 5бр. термосоларни инсталации за топла вода с необходимия брой колектори, за общински сгради с целогодишно използване (поликлиника, детска градина, общинска администрация);
  
• 
  Замяна до 2019г. на уличните осветителни тела по улиците, причислени към светлотехнически клас МЕ4b (ул. ‘’Равно поле’’, ул. ‘’Нефтняк’’ и ул. ‘’Добружа’’) с автономни соларни осветители. Новите осветители ще се състоят от: стоманен поцинкован пилон, фотоволтаичен панел, гелов акумулатор, контролер на заряда, LED осветител, окабеляване и табло (шкаф) за електрооборудване;
  
• 
  Замяна до 2023г. на уличните осветителни тела по улиците, причислени към светлотехнически клас МЕ5 (ул. ‘’Петко Българанов’’, ул. ‘’Втори юни’’ и ул. ‘’Черни връх’’) с автономни соларни осветители. Новите осветители ще се състоят от: стоманен поцинкован пилон, фотоволтаичен панел, гелов акумулатор, контролер на заряда, LED осветител, окабеляване и табло (шкаф) за електрооборудване.
  

• 
  Намаляване разходите на горива и енергия с над 8% годишно;
  
• 
  Намаляване на емисиите на СО₂ и постигане на екологичен ефект;
  
• 
  Подобряване на комфорта на обитаване на сградите.
  

Провеждане на общинска информационна кампания за:

• 
  Насърчаване използването на ВЕИ в вилищни сгради, особено термосоларни инсталации за БГВ. Разясняване на икономическите и екологични ползи;
  
• 
  Информиране на жителите на общината за възможни финасови схеми и програми за реализирани на малки частни проекти, свързани с ВЕИ.
  

• 
  Популяризиране потенциала на ВЕИ на територията на Община Шабла;
  
• 
  Популяризиране на източници за финансиране на мащабни ВЕИ проекти;
  
• 
  Привличане на инвеститори и създаване на ПЧП.
  

• 
  Изграждане до 2023г. на единични ветрогенератори и ветроенергийни паркове с инсталирана мощност около 25МВт;
  
• 
  Изготвяне до 2017г. на проучване за възможностите за добив на биомаса от влажните зони. Изготвяне на план за контролиран (устойчив) добив;
  
• 
  Изготвяне до 2018г. на технико-икономически и екологичен анализ на възможностите за оползотворяване на биомаса, добита чрез контролиран (устойчив) откос във влажните зони (Шабленско и Дуранкулашко езеро);
  
• 
  Извършване до 2020г. на пробно пелетиране и/или брикетиране на суровина (биомаса), добита от влажните зони;
  
• 
  Изграждане до 2023г. на инсталация за производство на пелети и/или брикети от отпадна биомаса, добивана по контролиран годишен план от влажните зони.
  

• 
  Обучени общински ръководни кадри и специалисти, за работа в общинската администрация по проекти свързани с ЕЕ и ВЕИ;
  
• 
  Обособяване на общинско звено, за работа по проекти свързани с ЕЕ и ВЕИ, с необходимия брой обучени кадри.
  

• 
  Специализирани обучения на общински ръководни кадри и специалисти, за работа по проекти свързани с ЕЕ и ВЕИ.
  

• 
  Осигурена широка обществена подкрепа при изпълнение на общинските програми свързани с ЕЕ и ВЕИ;
  
• 
  Трайно партньорство между общинската администрация, бизнеса и гражданите;
  
• 
  Въвеждане на система за управление на енергията на територията на Община Шабла.
  

• 
  Подготовка и провеждане на мащабна разяснителна кампания сред населението и местния бизнес, относно целите на общинските програни за ЕЕ и ВЕИ, и за необходимоста от сътрудничество и партньорство между отделните участници;
  
• 
  Въвеждане на постоянно наблюдение, анализ и оценка на състоянието при изпълнение на общинските програми по ЕЕ и ВЕИ, и публикуване на периодична информация.
  
• 
  
  

Кадровото обезпечаване на изпълнението на ОПНИВЕИ е незадоволително към момента, имайки предвид количеството на предстоящите дейности по Програмата. В рамките на Приоритет №4, са предвидени мерки за създаване на общински капацитет в сектора на ЕЕ и ВЕИ, който да изпълнява дейностите по общинските програми по ЕЕ и ВЕИ. Дейностите по двете програми са взаимно свързани и взаимно допълващи се. Обученията на специалистите от общината могат да се реализират, чрез използване на проекти по Оперативните програми.

По- долу са посочени множество възможности за финансиране, с различни от общинския бюджет източници, вкл. безвъзмездно финансиране на проекти в сферата на ВЕИ.

Оперативната програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” е основана на пет приоритетни оси за програмен период 2007- 2013г.’’, които са както следва:

“Развитие на икономика, базирана на знание и иновационни дейности” е фокусирана върху подпомагане развитието на научноизследователската и развойната дейност.

“Повишаване ефективността на предприятията и развитието на бизнес средата”, с акцент операция 2.3.2.- подобряване на енергийната ефективност и въвеждане на енергоспестяващи технологии и ВЕИ, за които индикативно са предвидени 34,66% от общите за оста средства по ЕФРР.

Индикативни дейности- помощта е съсредоточена за производство на енергия от вятър, слънце и когенерация от индустриални съоръжения, предпроектни проучвания, изготвяне на технически планове, спецификации, тръжни документации; ограничено строителство, обновление и преоборудване за производството и използването на енергия от ВЕИ, включително когенерации, въвеждане на производствени технологии с ниска енергийна ефективност и положително влияние върху околната среда.

Приоритетна ос 3:

“Финансови инструменти за развитие на предприятията” цели подобряване достъпа до капитал за развитие на предприятията.

“Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика”.

“Техническа помощ” ще подпомага управлението, изпълнението, мониторинга и контрола на дейностите по ОП “Конкурентоспособност”.

Оперативната програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” се финансира със средства от Европейския фонд за регионално развитие и съответното съфинансиране от страна на националния бюджет. Оперативната програма отговаря на основните стратегически и програмни документи на ЕС, като е в съответствие с политиките на Съюза и националните политики.

Програма за развитие на селските райони

Мярка 311- Наредба № 30 от 11.08.2008г., за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка ‘’Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г.

Производство на енергия от възобновяеми източници:

• 
  Производство на биогорива от биомаса;
  
• 
  Производство на биогаз; когенератори на биогаз.
  

Производство на енергия от възобновяеми източници.

ОП ‘’Регионално развитие” е насочена към изпълнение на един от основните национални стратегически приоритети на Националната стратегическа референтна рамка– ‘’поддържане на балансирано териториално развитие”. Стратегията на програмата е засилване на конкурентоспособноста и привлекателността на регионите, и намаляване различията в развитието на шестте района за планиране (NUTS), чрез подобряване на индустриалната, жилищната, социалната, природна и културната среда.

Програмата дава предимство на проекти, които са насочени към преодоляване на съществуващия енергиен дефицит, чрез използване на възобновяеми енергийни източници.

Допустими дейности по операция 4.2. в областта на ВЕИ са:

• 
  Събиране на данни; изследвания и анализи на тенденциите в развитието;
  
• 
  Обмен на ноу-хау и най-добри практики, и придружаващите ги анализи, свързани с ВЕИ;
  
• 
  Разработване на портали/ виртуални мрежи за обмен на най-добри практики, интернет- базирани средства и електронни бази данни за споделен обмен на най- добрите практики и тенденции в развитието;
  
• 
  Анализи на най-добри практики и критерии (benchmarking analyses) при предоставянето на услуги;
  
• 
  Разработване на бъдещи стратегически проекти и планове за действия;
  
• 
  Обучения, семинари, конференции, учебни посещения, съвместни срещи, включващи и социално-икономическите партньори (университети, НПО, бизнес сдружения, синдикати и т.н.);
  
• 
  Иновационни стратегии и стратегии за превенция на риска;
  
• 
  Разпространение на информация и кампании за повишаване на информираноста на населението;
  
• 
  Разработване на материали за дистанционно обучение и дискусионни форуми;
  
• 
  Въвеждане на иновационни подходи (пилотни проекти);
  
• 
  Предоставяне на консултации и услуги, свързани с конкретен обмен;
  
• 
  Разпространение на резултатите.
  

Европейската програма "Интелигентна енергия за Европа" предоставя безвъзмездно финансиране на проекти на български организации за създаване на политически и пазарни условия за енергийна ефективност и използването на ВЕИ в рамките на Програмата за конкурентоспособност и иновации (CIP). Общия бюджет на програмата за периода 2007- 2013г. е в размер на 727млн.€.

Основен приоритет са нови и възобновяеми енергийни източници (ALTENER). В рамките на този приоритет се финансират проекти за: добиване на електроенергия от ВЕИ; използване на възобновяема енергия за отопление/ охлаждане; дребномащабни инсталации за възобновяема енергия на сградите; проучвания и добив на биогорива; нови технологии и обмен на опит, като резултатите са видими на територията на целия Европейски съюз.

ELENA

Безвъзмездно финансиране от страна на Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия на местни и регионални власти при подготовката на инвестиционни програми за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници.

ELENA (European Local Energy Assistance) осигурява техническа помощ за структуриране и изпълнение на проектите.

ELENA покрива до 90% от разходите за техническа подготовка на инвестиционните програми. Покриват се средства за предварителни проучвания, за структуриране на програми и бизнес планове, за одити, тръжни процедури и договори, за създаване на групи за управление на проекта, за разходи по ДДС, ако бенефициентът не може да ги възстанови.

Инструментът ELENA може да се ползва от местни и регионални власти, обществени органи или група органи от държавите, които подлежат на подпомагане по програма ‘’Интелигентна енергия за Европа".

Предварително изискване към получателите на средства е съответната инвестиционна програма да съдейства за постигане на евроцелите ‘’20-20-20" (до 2020г. да се намалят с 20% вредните парникови емисии, делът на ВЕИ в общото потребление на енергия да достигне 20% и още толкова да е спестената енергия като цяло).

Отчитайки Европейското законодателство, практика и счетоводно третиране, ПЧП е дългосрочно договорно отношение между лица от частния и публичния сектор за финансиране, построяване, реконструкция, управление или поддръжка на инфраструктура, с оглед постигане на по-добро ниво на услугите, където частният партньор поема строителния риск и поне един от двата риска– за наличност на предоставяната услуга или за нейното търсене.

ПЧП плащанията, свързани с ползването на предоставяната от частния партньор публична услуга, са обвързани с постигане на определени критерии за количество и качество на услугата. Общинската администрация (като потребител на услуги) има право да редуцира своите плащания, както би го направил всеки ‘’обикновен клиент” при непредоставяне на необходимото количество и качество на услугата.

Успешно изпълнение на проекти, чрез публично-частни партньорства в Община Шабла се обуславя от наличието на следните предпоставки:

• 
  Наличие на обществена подкрепа за осъществяването на проекти със значим обществен интерес;
  
• 
  Наличие на законодателна рамка подходяща за прилагане на ПЧП модели;
  
• 
  Провеждане на открита и прозрачна тръжна процедура в съответствие със съществуващите най-добри практики;
  
• 
  Изработване на механизъм за сравнение с публичните разходи за осъществяване на проекта (доказване на по-добра стойност на вложените публични средства);
  
• 
  Наличие на механизми за плащане на предоставяната услуга съобразени с обществените възможности и нагласи (преценка на обществена нагласа и възможности за плащане на такси, прецизно определяне на нивото на таксите);
  
• 
  Съществуване на достатъчен капацитет в публичните органи отговарящи за осъществяване на инфраструктурни проекти.
  

ЕСКО компаниите са бизнес модел, който се развива в България от няколко години. ЕСКО компаниите се специализират в предлагането на пазара на енергоспестяващи услуги. Основната им дейност е свързана с разработването на пълен инженеринг за намаляване на енергопотреблението. Този тип компании влагат собствени средства за покриване на всички разходи по реализиране на даден проект и получават своето възнаграждение от постигнатата икономия в периода, определен като срок на откупуване. Договорът с гарантиран резултат е специфичен търговски договор, регламентиран от Закона за енергийната ефективност.

Намаляване разходите за горива, енергия и други консумативи и повишаването на комфорта в сградите държавна или общинска собственост могат да са предмет на договори за управление и експлоатация. Могат да бъдат реализиране някои от следните схеми:

Договор с гарантиран резултат:

При този вид договори фирмата за енергийни услуги гарантира минимално ниво на икономии. Постигнатите допълнителни ефекти над гарантираните се разпределят дялово между страните или се капитализират само в една от тях. Частният сектор поема риска, при условие, че не бъдат постигнати минималните гарантирани икономии да не възвърне инвестициите си. Финансовите средства за осъществяване на подобен тип проекти могат да са собствени средства на частния сектор, привлечени средства, финансиране от трета страна и др.

Съгласно Закона за енергетиката, се създава вътрешна българска система за издаване и търговия със зелени сертификати. За всяко месечно произведено количество електричество от възобновяеми енергийни източници, производителят му получава зелен сертификат, който е безналична ценна книга и се издава и регистрира от ДКЕВР. Съгласно чл.163 от ЗЕ, производителите на електроенергия от възобновяеми източници, като вятър, вода, слънце, биомаса, геотоплина и т.н., ще могат да продават произведената електроенергия на преференциални цени.

Механизмът “Международна търговия с емисии” е залегнал в член 17 на Протокола от Киото и дава възможност на страните да търгуват помежду си с редуцирани емисии от парникови газове. Производителите на електроенергия от ВЕИ ще могат директно да продават зелените си сертификати на заинтересовани лица, по цена която се определя на пазарен принцип от търсенето и предлагането.

Финансиране от ФЕЕ:

Фонд: "Енергийна ефективност" (ФЕЕ) е юридическо лице, създадено да управлява финансови ресурси, получени от Република България от Глобалния Екологичен Фонд и от други донори.

Кредитна линия на ЕБВР за проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници от:

• 
  ВЕЦ;
  
• 
  Слънчеви инсталации;
  
• 
  Вятърни електроцентрали;
  
• 
  Биомаса;
  
• 
  Геотермални инсталации;
  
• 
  Инсталации за биогаз.
  

В SWOT анализа са посочени синтезирано основните фактори, влияещи върху процеса на насърчаване на използването на ВЕИ– вътрешни фактори– силни и слаби страни и външни фактори– възможности и заплахи (таблица 8.).

Таблица 8.

Силни страни	Слаби страни
Наличие на относително добър потенциал на ВЕИ в общината; Добри комуникации и инфраструктура; Политическа воля от местната власт за насърчаване използването на ВЕИ на територията на общината.	Липса на достатъчен капацитет в местната администрация в сферата на ЕЕ и ВЕИ; Липса на достатъчна информация и ресурси за използване на ВЕИ; Недостатъчни финасови ресурси за провеждане на местна политика в областа на ВЕИ; Отсъствие на достатъчно специализирани организации, фирми и специалисти на територията на общината, за разработване и изпълнение на проекти за оползотворяване на ВЕИ.
Възможности	Заплахи
Европейско и национално законодателство, стимулиращи производството и потреблението на енергия от ВЕИ; Наличие на национални и европейски програми за насърчаване използването на ВЕИ; Наличие на организации и фирми в региона (областа и съседните области), с опит в разработването и изпълнението на проекти в сферата на ВЕИ; Наличен ресурс за привличане на местни и чуждестранни инвестиции; Потенциал за създаване на нови работни места; Потенциал за опазване на околната среда и намаляване на въглеродните емисии.	Липса на достатъчен собствен ресурс за реализиране на ефективна общинска политика за насърчаване използването на ВЕИ и реализация на конкретни проекти; Непоследователна национална политика в областа на ВЕИ, влияеща върху инвестиционния интерес в сектора; Възможна бъдеща промяна в националната политика по отношение насърчаване използването на ВЕИ; Възможна бъдеща промяна (в посока намаляване) на преференциалните цени за изкупуване на електроенергията, произвеждана от ВЕИ.

11. Анализ на риска

Рисковете за реализиране на Програмата за насърчаване на използването на ВЕИ могат да бъдат обособени в следните групи:

• 
  Ресурсни- свързани с устойчивост на доставките и наличието на енергоносители (биомаса, слънцегреене, вятър и др.);
  
• 
  Технически- включващи разработване и изпълнение на инвестиционни проекти;
  
• 
  Инвестиционни- включващи цена, себестойност, финансиране;
  
• 
  Експлоатационни- риск дали ще бъдат постигнати заложените резултати;
  
• 
  Околна среда и възприемане- въздействие върху околната среда и естетическо възприятие;
  
• 
  Политически- свързани с промяна на националната политика по отношение на ВЕИ.