Програма за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници и биогорива за периода 2013- 2023г

Общината се обслужва основно от първокласния път І-9, с европейска категоризация Е-87 (Румъния/Дуранкулак- Шабла- Варна-Бургас- Малко Търново/Турция), с дължина на територията на общината 30,8км. Третокласният път ІІІ- 901 Шабла- фар “Шабла”- Тюленово- Камен бряг- Българево- Каварна обслужва същинското крайбрежие в южния край на общината, като неговата дължина е 12,5км. Останалите населени места се обслужват от общинска пътна мрежа с дължина 71,9км.

Гъстотата на пътната мрежа (349,4км./1000кв.км.) е по- висока от средната за страната (336км./1000кв.км.) и близка до средната стойност за областта (347,7км./1000кв.км.).

Общината не се обслужва от ж.п. транспорт, като най-близката жп линия е № 29- Варна- Кардам.

Въпреки природните дадености, в крайбрежната ивица няма изградени пристанища.

За водоснабдяването в Община Шабла са изградени водоизточници в района на с.Дуранкулак, с.Ваклино, с.Крапец и гр.Шабла. Всички водоизточници са в нормална експлоатация, със съответните санитарно-охранителни зони. Водите на тези водоизточници увеличават съдържанието си на нитрати и амоняк през зимния период, като достигат над допустимите норми. В тези случаи водоизточниците се изключват и допълнително се превключват два броя тръбни кладенци до с. Смин, които имат дебит от 40 л/с. Водата от водоизточниците до с.Ваклино задоволява нуждите на с.Ваклино и с.Езерец. Село Крапец има самостоятелен тръбен водоизточник с дебит 12 л/с.

Общият дебит на всичките 48 бр. водоизточници в разглежданата територия е 810 л/с. Изградените местни водоизточници значително превишават по дебит, както питейно-битовите нужди на населението, така и предвидения туристически капацитет, съгласно действащите водоснабдителни норми.

През територията на общината преминават водопроводи с обща дължина от 57 км., които свързват водоизточниците със съоръженията и консуматорите на вода. Голяма част от водопроводите са амортизирани, което е причина за високи загуби на питейна вода. В района са изградени 9 броя резервоари с общ обем от 4910 куб.м., от който обем 50 куб.м. е хидроглобус, а всички останали са приземни резервоари, вкопани в земята. От общата улична мрежа с дължина 91,8км., изградената водопроводна мрежа е 79,7 км. и представлява 87% изграденост. Тръбите на тези улични водопроводи са с диаметър от ф60 до ф250 мм.

В Община Шабла липсва цялостно изградена канализационна мрежа, както в града, така и в селата. Практиката за изпускане на отпадъчни води в попивни ями създава опасност от замърсяване на подпочвените води  и образуване на свлачища, особено в курортните зони по крайбрежието. Предстои изграждане на канализационни мрежи, ПСОВ и колектори към тях за отвеждане и пречистване на отпадъчните води.

● Сграден фонд

Всички населени места в общината и населението в тях е електрифицирано. Общинския сграден фонд наброява 90 сгради, като 42 от тях се намират в гр. Шабла, а останалите са по селата. Няма данни за точния брой на частните сгради. Състоянието на сградния фонд е различно, като повечето сгради са в добро състояние.

Състоянието на околната среда в Община Шабла е пряко свързано с урбанизацията на територията, използването на ресурсите й, развитието на промишлеността, дългогодишните дейности в селското стопанство, степента на влаганите инвестиции в инфраструктурата и пречистването на отпадъчните води. Контролът върху състоянието на околната среда се провежда по компоненти на средата и фактори, в съответствие с поредицата от специализирани закони за управление на околната среда, приети през последните години за сближаване със законодателството на ЕС.

Районът като цяло е екологично чист, поради факта, че малкото производствени предприятия през последните 10-15 години са преустановили своята дейност или работят с намален капацитет. Това е довело до подобряване на качествата на околната среда, като са намалени емисиите замърсяващи въздуха, водата и почвата.

Основен източник на замърсяване на атмосферния въздух е битовият сектор в населените места, който през отоплителния период отделя в атмосферата прах, серен диоксид и сажди.

Автотранспортът, особено през активния рекреативен сезон, изхвърля в атмосферата главно въглеводороди, азотни и серни окиси и оловни аерозоли. Разрастването на автомобилните потоци, остаряването и износването на голяма част от моторните превозни средства представляват неблагоприятна перспектива за влошаване на екологическите характеристики на въздуха в прилежащите на пътните артерии райони.

Поради липса на големи източници на атмосферно замърсяване на територията на общината не е установено систематично измерване на концентрациите на основните вредности в атмосферния въздух. Качеството на атмосферния въздух се наблюдава чрез мобилни станции за емисионен контрол на РИОСВ– Варна.

В общината няма повърхностни водни течения с постоянен характер. Водоснабдяването на населените места се извършва от подземни водоизточници, изградени в района на с.Дуранкулак, с.Ваклино, с.Крапец и гр.Шабла. Всички водоизточници имат изградени санитарно-охранителни зони и са в нормална експлоатация. Като цяло потенциалът на обхванатите водоизточници е в състояние да осигури нуждите на общината през следващите години. Основният проблем идва от замърсяването на подземните води. Това замърсяване се дължи на редица фактори: неконтролирано използване на азотни торове в селското стопанство, начина на третиране на отпадъчните битови води (попивни ями), неорганизирано разхвърляне и депониране на битови отпадъци около населените места и курортните комплекси, неорганизирано разхвърляне на торови отпадъци около животновъдните ферми. Комплексното действие на тези причини в крайна сметка води до надвишаване на ПДК за нитрати, както и до отклонения от микробиологичните показатели в някои случаи на подземните води.

На територията на общината има изградена пречиствателна станция за питейни води, която пречиства водите на 20 % от домакинставата на гр. Шабла. Съществуващата водопреносна мрежа е изградена предимно от етернитови тръби и е много остаряла и силно амортизирана.

● Управление на отпадъците

Проблемът с отпадъците е един от основните екологични проблеми на Община Шабла. Сега съществуващото сметище не отговаря на санитарните, нормативни и екологични изисквания. Отпадъците се депонират в общинско депо с площ около 25 дка. Остатъчния капацитет на депото е незначителен, поради което предстои неговата рекултивация след въвеждане в експлоатация на регионалното депо в с.Стожер.

Оценката на текущото състояние за развитие на ВЕИ сектора в Община Шабла е направен на база на:

• 
  Анализ на Общински план за развитие 2005- 2013г.;
  
• 
  Анализ на събраната допълнителна информация от общински служби и регионални институции.
  

В плана за развитие на Община Шабла за периода 2005- 2013г. има дадени само общи насоки, базирани на това, че общината попада в зоната на “средномащабната ветрова енергетика” и има възможност за изграждане на ветрови електроцентрали, при съобразяване с изискванията за опазване на биоразнообразието (прелетните птици).

Към момента общината няма приета програма за енергийна ефективност, каквато предстои да се разработи.

4.2.2. Използване на ВЕИ в Община Шабла

В областа на ВЕИ в Община Шабла най-мащабно присъствие имат вятърните електроцентрали. Към 01.2013г. от общината са издадени следните документи, свързани с използване на ВЕИ:

• 
  24 бр. въведени в експлоатация ветрогенератора, с обща инсталирана мощност 42,7МВт;
  
• 
  Разрешително за строеж за 97бр. ветрогенератори, с обща инсталирана мощност 249,8МВт;
  
• 
  43бр. заповеди за ПУП, за изграждане на ветрогенератори, с обща инсталирана мощност 85,4МВт;
  
• 
  1бр. одобрен ПУП за изграждане на 26бр. ветрогенератори, с обща инсталирана мощност 78МВт;
  
• 
  31бр. проекти за изменение на ТУП, за изграждане на ветрогенератори, с обща инсталирана мощност 81,5МВт;
  
• 
  2бр. визи за проектиране за ветрогенератори, с обща инсталирана мощност 5,5МВт.
  

Основният вид ВЕИ, който се използва за отоплителни нужди в Община Шабла, както в обществения сектор, така и сред населението е биомаса под формата на дърва за горене. Основен проблем тук е множеството нискоефективни, физически и морално остарели горивни системи.

На покривите на частни жилищни сгради има инсталирани единични термосоларни системи за подгряване на БГВ.

Липсват термосоларни инсталации в общинския сектор.

Основни пречки за реализиране на ВЕИ проекти в Община Щабла са:

• 
  Висока цена на първоначалните инвестиции във ВЕИ;
  
• 
  Недостиг на средства (както в общината, така и в населението);
  
• 
  Допълнителни ограничения на финансовата самостоятелност на общината;
  
• 
  Липса на достатъчни стимули за по-рационално енергопотребление;
  
• 
  Затруднен доспъп до инвестиции във ВЕИ проекти;
  
• 
  Липса на систематизирани данни за местния потенциал на ВЕИ;
  
• 
  Липса на достатъчно познания за ВЕТ (особено за по- авангардни технологии);
  
• 
  Липса на достатъчен брой специалисти от общинската администрация със задълбочени познания в сферата на ВЕИ.
  

В таблица 1 са показани стойностите за редуциране на емисиите парникови газове, чрез внедряване на ВЕИ.

Таблица 1. Намаляване на емисиите парникови газове, чрез внедряване на ВЕИ⁽¹⁾

В таблица 2 са илюстрирани възможностите за използване на различните видове ВЕИ.

Таблица 2.

ВЕИ	Първоначална трансформация	Продукт на пазара за крайно енергийно потребления
Биомаса	Директно, без преработка	▪дървесина ▪битови отпадъци ▪селскостопански отпадъци ▪други
	Преработване	▪брикети ▪пелети ▪други
	Преобразуване в горива	▪твърди (дървени въглища) ▪течни (биоетанол, биометанол, биодизел) ▪газообразни (биогаз, сметищен газ)
	Преобразуване във вторични енергии	▪електроенергия ▪топлинна енергия
Водна енергия	Преобразуване (ВЕЦ)	електроенергия
Вятърна енергия	Преобразуване (ВяЕЦ)	електроенергия
Слънчева енергия	Преобразуване	електроенергия
	Преобразуване	топлинна енергия
Геотермална енергия	Преобразуване	електроенергия
	Преобразуване	топлинна енергия

5.2. Потенциал на ВЕИ на територията на Община Шабла

По-долу са дадени видовете ВЕИ с кратка характеристика и обобщения потенциал за съответния вид ВЕИ за Община Шабла.

Различните автори на изследвания на геотермалния потенциал, в зависимост от използваните методи за оценка и направени предвиждания, посочват различни стойности на геотермалния потенциал в две направления: потенциал за електропроизводство и потенциал за директно използване на топлинната енергия.

По експертни оценки възможният за използване в настоящия момент световен геотермален потенциал е съответно: ~2000TВтч. (172Mtoe) годишно за електропроизводство и ~600Mtoe годишно за директно получаване на топлинна енергия.

В общото световно енергийно производство от геотермални източници Европа има дял от 10% за електроенергия и около 50% от топлинното производство. Очакваното нарастване на получената енергия от геотермални източници за Европа до 2020г. е около 40 пъти за производство на електроенергия и около 20 пъти за производство на топлинна енергия.

Освен използването на геотермалната енергия от подземните водоизточници все повече навлиза тенхологията на термопомпите. Високата ефективност на използване при земно и водно-свързаните термопомпи се очаква да определи нарастващият им ръст на използване до над 11% годишно.

Оползотворяването на геотермалната енергия, изграждането на геотермални централи и/или централизирани отоплителни системи, изисква значителни първоначални инвестиции за изследвания, сондажи, енергийни съоръжения, спомагателно оборудване и разпределителни мрежи. Производствените разходи за електроенергия и топлинна енергия са по-ниски от тези при конвенционалните технологии. Същественото е, че коефициента на използване на геотермалния източник може да надхвърли 90%, което е недостижимо при другите технологии. Амортизационният период на съоръженията е около 30 години, докато използването на енергоизточника може да продължи в пъти повече. За осъществяването на такива проекти е подходящо да се използват ПЧП.

Съгласно данни предоставени от Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район-Варна, на територията на Община Шабла се водят на отчет четири геотермални източника, описани в таблица 3.

В района на Северното рибарско селище има сондажи с общ дебит около 200л/сек. минерална вода. Източникът е Валанжския водоносен хоризонт. Сондажът с най-голям дебит е Р-40 (около 80л/сек.) Температурата на водата е 30- 40⁰С, с обща минерализация 3,5гр/л. Водата е хлоридно-натриева. Този сондаж се намира на разстояние 150м. североизточно от н.Шабла, на 10,33м. надморска височина. Дълбочината му е 3 145м.

До с.Тюленово, при дълбок сондаж е разкрита минерална вода с температура 41⁰С и дебит 6000л/мин., която се характеризира като хипертермална, хлоридно-натриева, със съдържание на свободен сероводород и метаборна киселина.

Поради ниския си температурен потенциал наличните геотермални ресурси в Община Шабла не могат да бъдат използвани пряко за електропроизводство или за добив на топлинна енергия. Тези води могат да бъдат използвани индиректно, за подгряване външните контури на термопомпени инсталации. Поради липса на топлинни консуматори в непосредствена близост до сондажите тази възможност също отпада.

Използването на термопомпени инсталации (земносвързани и водносвързани) е възможно на цялата територия на общината, като за всеки конкретен случай трябва да се правят анализи на термичните параметри и да се разработва проект, базиран на най-подходящата технология.

5.2.2. Водна енергия

Енергийният потенциал на водния ресурс в страната се използва за производство на електроенергия от ВЕЦ и е силно зависим от сезонните и климатични условия. ВЕЦ активно участват при покриване на върхови товари, като в дни с максимално натоварване на системата използваната мощност от ВЕЦ достига 1 700- 1 800MВт.

В България хидроенергийният потенциал е над 26 500ГВтч. (~2280ktoe) годишно. Съществуват възможности за изграждане на нови хидроенергийни мощности с общо годишно производство около 10 000ГВтч (~860ktoe).

Достъпният енергиен потенциал на водните ресурси в страната е 15056ГВтч (~1 290ktoe) годишно.

Съществуващият технически и икономически потенциал за големите ВЕЦ вече е използван или е неизползваем поради ограничения от съображения за опазване на колната среда.

Условно обособена част сред хидроенергийните обекти са малките ВЕЦ с максимална мощност до 10МВт. Те се характеризират с по-малки изисквания относно сигурност, автоматизиране, себестойност на продукцията, изкупна цена и квалификация на персонала. Тези характеристики предопределят възможноста за бързо започване на строителството и за влагане на капитали в дългосрочна инвестиция с минимален финансов риск. Малките ВЕЦ могат да се изградят на течащи води, на питейни водопроводи, към стените на язовирите, както и на някои напоителни канали в хидромелиоративната система. Малките ВЕЦ са подходящи за отдалечени от електрическата мрежа потребители, могат да бъдат съоръжавани с българско технологично оборудване и се вписват добре в околната среда, без да нарушават екологичното равновесие. Напоследък активно се развиват технологии за усвояване на енергийния потенциал на водни потоци с ниска скорост.

Делът на електроенергията, произведена от ВЕЦ годишно е между 4% и 7,4% от общото производство на електрическа енергия за страната, което ги прави най-значителния възобновяем източник на електроенергия в електроенергийния баланс на страната. С цел увеличаване производството от ВЕЦ и намаляване количеството на замърсители и парникови газове от ТЕЦ, изпълнението на проекти за изграждане на нови хидроенергийни мощности е приоритет. Тези проекти могат да се осъществяват и като проекти за съвместно изпълнение съгласно гъвкавите механизми на Протокола от Киото. Този механизъм дава възможност за допълнително финансиране на проектите.

За Община Шабла

В общината няма постоянни повърхностни водни течения. Хидрографската мрежа е представена основно от р.Шабленска, р.Ваклинска и р.Езерецка. В коритата на реките се формира само кратковременен повърхностен отток (обикновено при обилни валежи или интензивно снеготопене) и по същество представляват суходолия (понятието ‘’река’’ в случая се употребява условно). Основна причина за практическото отсъствие на повърхностен отток е равнинния релеф, наличието на силно окарстен литоложки субстрат, особено в обсега на речните долини, слабите валежи и липсата на извори, които да формират и поддържат непрекъсващ във времето отток. Валежната вода бързо понира (попива) в дълбочина и подхранва подземните води, чиято дълбочина е по- голяма от дъната на речните русла. Това характеризира долините на реките, като ‘’висящи’’. Всичко това изключва възможностите за добив на електроенергия от течащи води на територията на Община Шабла.

Водоснабдяването на населените места се извършва, чрез изпомпване на води от подземни водоизточници, изградени в района на с.Дуранкулак, с.Ваклино, с.Крапец и гр.Шабла. В общината липсват гравитачни водопроводи, с перспективен хидроенергиен потенциал.
5.2.3. Биогаз

Производство на биогаз (в т.ч. и сметищен газ) в Европа и света

Биогаз

За производство на биогаз могат да се използват животински и растителни земеделски отпадъци но енергийното оползотворяване на последните е по- ефективно, чрез директното им изгаряне.

Съществен недостатък при производството на биогаз е необходимостта от сравнително висока температура за ферментацията на отпадъците, 30⁰- 40⁰С. Това налага спиране работата на ферментаторите, или използване на значителна част от произведения газ за подгряването им през студения период на годината, когато има най- голяма нужда от произвеждания газ.

Производството на биогаз в ЕС достига 5300ktoe. Основните бариери пред производството на биогаз са:

• 
  Значителните инвестиции за изграждането на съвременни инсталации, достигащи до 4000– 5000€/кВтч(e) в ЕС, при производство на електроенергия;
  
• 
  Намиране пазар на произвежданите вторични продукти (торове);
  
• 
  По- неефективна работа през зимата.