Програма за насърчаване на малките и средните предприятия

4.1Същност

Втората характеристика на Cloud computing след обединяването на много компютри в мрежа е, че потребителите използват компютърните ресурси в мрежова среда. Това може да е вътрeшно офисна мрежа, по-голяма затворена или свободна мрежа от потребители. Всъщност Интернет е своеобразен Cloud (не "облак", а "рояк") от компютърни устройства, които могат да се свързват едно към друго, чрез WWW стандартите.

13. 
    Cloud computing
    

Тук е важно да подчертая казаното в по-горния пример. При Cloud Computing за потребителя не е задължително да използва собствено физическо устройство. Той може да използва виртуална машина.

Ако нямахме клъстъри от компютри и виртуализация (клъстърите могат да бъдат считани за предшественици на Cloud computing инфраструктурните модели или дори за тяхна основа) не бихме имали уеб сайтове за споделяне на видео, Twitter, Facebook или всякакви други социални мрежи с милиони потребители. Причината е, че една физическа машина има ограничен капацитет и съответно може да извърши само ограничен брой изчислителни операции.

Трета важна характеристика на Cloud computing (освен, че имаме клъстър от компютри и че потребителят работи в мрежа без непременно да използва собствено физическо устройство) е, че потребителите на компютърни ресурси и програми заплащат за използването на хардуер и софтуер, а не ги закупуват.

Например, при модела на Cloud computing домашният потребител не трябва да закупува Microsoft Office, а го използва в Интернет като заплаща само за услугата и/или за периода от време, в който работи със съответната програма. Ако в следващите 2 години например ще използва дадена програма 200 пъти (при Cloud computing) и тези 200 пъти струват $150, а в същото време лицензът за инсталиране на съответната програма на персонален компютър струва $299… тогава, кое ще избере въпросният потребител.

На индустриалните потребители използването на Cloud computing инфраструктура дава възможност да обединят оборудването си в една система, да я управляват по-лесно, да минимизират техническите прекъсвания, да намалят чувствително разходите си за хардуер, софтуер и за човешки ресурси. Не на последно място е това, че повишават сериозно производителността си.

Cloud computing моделът съкращава общия брой операции и съхранява времето на потребителите и на бизнеса. Дава им и възможност да оптимизират разходите си и да направят използването на компютърните технологии ефективно. Например, чрез намаляването на броя на физическите устройства се увеличава енергийната ефективност и се намалява консумацията на електрическа енергия.

Друго важно нещо е, че когато една компания въведе в офиса си малък Cloud, тя има възможност да контролира 100% приложенията и програмите, които служителите й използват. Тоест възможно е да бъдат разрешени тези програми и комуникации, които са важни за ефективния производствен процес и да бъдат забранени други, които пречат на служителите и намаляват ефективността им. В резултат компанията ще печели повече пари, служителите също.

Ако пък даден бизнес управлява голям брой отделни сървъри, то обединяването им в Cloud е задължитено и води до намалени общи разходи за собствеността и използването на технологичните ресурси и до увеличена производителност.

Cloud computing технологиите засега навлизат най-бързо в тази част от бизнеса, която се занимава с Интернет услуги – т.нар. dot-com бизнеси лесно могат да изчислят как Cloud computing намалява разходите и увеличава производителността им. Едно е да управляваш 40 уеб сървъра, да инсталираш 40 операционни системи (OS), да имаш 40 имена и пароли за достъп и изобщо да правиш всичко 40 пъти. Съвсем друго е да имаш система от 20 или 30 сървъра, която спестява минимум 25% от разходите за хардуер и софтуер и в същото време изисква поддръжка на една операционна система.

Фактът, че дефиницията на понятието не е фиксирана и се влага различно разбиране за технологията на облачния компютинг се потвърждава и от това, че различните източници извеждат различни набори от характеристики на "облака" като определящи го.

В статия в специализираното уеб-издание Cloud Computing Journal в резюмиран вид са посочени пет определящи характеристики:

• 
  самообслужване при наличие на потребност (on-demand self-service);
  
• 
  повсеместен мрежов достъп: достъпност на услугите от всяка точка на света и през всички възможни стандартни устройства, осигуряващи достъп до интернет;
  
• 
  ресурсите за обработка и съхранение на данните на всички потребители са балансирано разпределени в рамките на една обща инфраструктура, като за отделните потребители не се заделят точно определени ресурси и мощности;
  
• 
  рязко променлива еластичност на търсенето: потребителите могат произволно да увеличават или намалят капацитета на търсеното обслужване;
  
• 
  варираща според потреблението цена (pay-per-use): заплащането за обслужване се определя от потреблението на база използваните изчислителни мощности, широколентов достъп и/или компютърна памет.
  

• 
  Облачният компютинг създава илюзията за безкрайни изчислителни ресурси, налични при поискване, с което се елиминира потребността да се правят предварителни дългосрочни планове за доставката на такива ресурси;
  
• 
  Елиминира се високата бариера за навлизане и се дава възможност на компаниите да започват с поръчката на малко хардуерни и системни ресурси и да ги увеличават само когато нараснат потребностите им. Така капиталовите разходи се заменят от оперативни;
  
• 
  Облачният компютинг дава възможност да се заплащат само изконсумираните изчислителни ресурси, и то за произволно кратък период от време, докато са били реално използвани (например, процесорно време на час или количество памет на ден).
  

Нужно е да се оцени и средното и максималното потребление на ресурси, особено при услуги, които демонстрират големи вариации в това отношение. Невъзможността да се осигури обслужване на потребителите поради недостиг на ресурси е съществен проблем за бизнеса в интернет, особено в условия на висока конкуренция.