Населено място Водоизточник Водопотребление

Населено място Водоизточник Водопотребление

с. Банево яз.Камчия 74 680 м³

с. Братово яз.Камчия 5 772 м³

с. Брястовец яз.Камчия 27 372 м³

гр. Българово яз.Камчия 121 739 м³

с. Ветрен яз.Камчия 256 514 м³

кв. Г. Езерово яз.Камчия 48 332 м³

кв. Д. Езерово яз.Камчия 284 657 м³

с. Димчево с.Извор (местен.водоизт.) ПС 8 314 м³

с. Драганово местен водоизт. не модерно водоснабдено

с. Изворище яз.Камчия и местен водоизт. 13 194 м³

кв. Крайморие яз.Камчия 58 720 м³

кв. Лозово яз.Камчия 275 210 м³

с. Маринка с.Извор(местен водоизт.) ПС 66 141 м³

с. Миролюбово яз.Камчия 9 472 м³

с. Равнец яз.Камчия 67 969 м³

с. Рудник яз.Камчия 89 965 м³

м.с. Черно море яз.Камчия 97 835 м³

кв. Сарафово яз.Камчия 295 410 м³

с. Твърдица с.Извор(местен водоизт.) ПС 23 670 м³

- недостатъчна е водообезпечеността на водоснабдителните системи;

- водопроводната мрежа е с намалена надеждност и влошени експлоатационни качества;

- недостатъчен е броят и обемът на резервоарите за отделните населени места за покриване на дневната неравномерност на консумацията;

- недостиг на питейна вода за селата Ветрен, Банево, Изворище, Миролюбово, Маринка и Твърдица.

Насоки за развитие:

- подмяна на водопроводната мрежа – реконструкция, модернизация и разширение в т.ч. допълнително външно водоснабдяване на с.Ветрен и изграждане на външен водопровод с.Маринка;

- обезпечаване с достатъчно водни ресурси на изградените водоснабдителни системи чрез изграждане и регулиране на водите;

- намаляване на ползването на питейни води в промишлеността за сметка на увеличаване ползването на условно чисти води за промишлени нужди.

Изграждането на канализационните системи в населените места в Община Бургас изостава. С най – добре изградена канализационна мрежа се характеризира гр. Бургас. В кв. Сарафово изградената канализация е предназначена за събиране и отвеждане само на дъждовните води. В процес на изграждане е канализацията на гр. Българово. В някои от селата има частично изградени клонове на канализационната система. Канализацията в кв. Долно Езерово е строена по стопански начин и диаметърът на тръбите не отговаря на изискванията за включване към ГПСОВ, поради което заустването е в ез.Вая.

- необходимо е по-ускорено изграждане на канализационни мрежи в населените места в общината;

- специално внимание е необходимо за изграждането, реконструкцията и модернизацията на канализационните мрежи за битови отпадъчни води в населените места, в близост до свлачищни райони;

- необходимо е да се намали заустването на непречистени отпадъчни води в повърхностните водоеми;

- развитие и модернизация на канализационната мрежа на гр. Бургас:

• 
  реконструкция на канални помпени станции;
  
• 
  реконструкция на канализационна мрежа – 11 км;
  
• 
  изграждане на канални помпени станции в кв. Сарафово и кв.Крайморие;
  

Пречистването на отпадъчните води на гр. Бургас се осъществява в ГПСОВ – Бургас. Приемник на пречистените води е Бургаското езеро. Към пречиствателната станция се насочват и отпадните води на много промишлени предприятия, след като са пречистени от индивидуални пречиствателни съоръжения.

Основни характеристики на ГПСОВ – Бургас:

• 
  капацитет среден - 1388 l/s (проектен);
  
• 
  натовареност – средно 707 l/s (за 1999г.);
  
• 
  степен на пречистване - по неразтворени вещества – 88% ср.год.; по БПК5 – 92% ср.год.;по ХПК-ефект – 87%
  

От друга страна в хода на преговорите по Глава 22 за присъединяване на България към ЕС , страната ни е задължена да изпълни изискванията на Директива 91/271 на ЕС налагаща до края на 2005 да се осигури поне вторично пречистване на битовите отпадъчни води, Директива 76/190 ЕС за качеството на водите за къпане и Директива 86/178 ЕС за отстраняване на утайките от пречистването на отпадъчните води. В резултат на предприетите още през 1998 г. адекватни и енергични действия от страна на Община Бургас провеждани и до момента, проблемите с пречистването на отпадъчните води от к-с “Меден рудник” са на път да бъдат решени.

Предложеният от страна на общината проект за изграждане на нова ПС за к-с “Меден рудник “ не само бе вклюен в програмата на правителството за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции в басеина на Черно море , но и успешно защитен в хода на преговорите с представителите на финансиращите органи по програма ИСПА.В тази връзка Община Бургас има реалните шансове от програма ИСПА да бъдат осигурени максималният обем от средсва /до 75% от проектната стойност на обекта/ , и фактическата реализация на проект “ ПСОВ- к-с.Меден рудник и довеждащ колектор” да започне още през 2003г. При спазване на предвидените за строителство срокове пречиствателната станция се очаква да влезе в експлоатация през 2005г. С реализацията на проекта ще бъдат обхванати 100% от битовите отпадъчни води на к-с “Меден рудник” и съответно пречистени в новоизградената ПСОВ до степен удоволетворяваща напълно изискванията на Директивите на ЕС , отнасящи се към сектор “Води и Отпадъчни води”. Досегашното негативно въздействие на втока от битови отпадъчни води в зоната на тяхното заустване и Бургаския залив като цяло, ще бъде сведено до минимум и дори напълно елиминирано.

2.4. Качество на повърхностните води

Пълна оценка и анализ за качеството и източниците на замърсяване на повърхностните води са направени в четвъртия Доклад по мониторинг на околната среда на Община Бургас 1992 – 2000 г., който е неразделна част от настоящата Програма.

Достигнатото ниво на замърсяване на повърхностните води – реки, езера и Бургаския залив /водоприемници II категория/ – е резултат от заустване на непречистени или частично пречистени отпадни /от промишлени предприятия/ и битово – фекални води. Проблем е състоянието на морската вода, предвид развитието на туризма и използването на плажовите ивици за рекреационни нужди. От жилищните райони и промишлените зони на Бургас отпадат около 1 900 l/s отпадни води, които след пречистване се отвеждат към ез. “Вая” и Бургаски залив. За замърсяването на морето допринасят също и отпадъчните води от населените места и курортните комплекси в района - Созопол, Крайморие, Поморие и др. Основен замърсител с глобално въздействие върху целия залив е съдържанието на нефтопродукти, като конфликтните точки се формират от въздействието на “Лукойл Нефтохим Бургас”, Пристанище Бургас и Нефтопристанището. Неравномерно над ПДК, без ясно изразена тенденция, е съдържанието на азот амониев в морските води, докато след 1997 г. не се регистрира замърсяване с фосфати над нормите. Друг негативен момент, оказващ влияние върху качеството на водите в залива бе липсата на брегова пречиствателна станция за баластни и сантинни води. Но изграждането й вече е факт благодарение реализацията на Българо – Холандския проект “Управление на отпадъците на Пристанище Бургас” - на 22/06/2000 г. бе откриването и пуска в експлоатация на инсталация за физико – химично преработване на замърсени с нефтопродукти води /сантинни води/ от корабите, обслужвани в пристанището. Тя е с капацитет 5 m³/h и инвестицията за изграждането й е в размер на 350 хил. $. От друга страна в Правилника на Пристанище Бургас ще се включат точки за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морските води от корабния трафик.

В общ план качеството на водата на езеро “Мандра” е добро, влошава се инцидентно при дъжд, в следствие отмивания по течението на вливащите се реки и бреговете на езерото.

След 1998 г. качеството на водите на езеро “Вая” се е подобрило значително – не са регистрирани наднормени замърсявания по контролираните показатели.
2.5. Подпочвени води

Необходимостта от изясняване състоянието на подпочвените води на територията на Община Бургас и възможността за тяхното оползотворяване като допълнителни източници на водоснабдяване е една от задачите, на която Общината отдава важно значение.

Резултатите от направените до сега разработки показват обща тенденция към повсеместно замърсяване на водите, вследствие антропогенната дейност. В района на кв. Долно Езерово – Камено и около гр. Бургас водите в кватернерните отложения са най – силно засегнати. По тип, тези които не са засегнати от интрузията са ÍÑÎ₃, ÍÑÎ₃-Cl, ÍÑÎ₃-Cl-SO₄. Наблюдават се превишения на нитрати, сулфати, магнезий, амоняк. Замърсени са и водите в близост до Атанасовско езеро, засегнати от морската интрузия. Превишения има на сулфати, минерализация, хлор, магнезий. В отделни проби са открити нитрити. Съществена роля за увеличаване интрузията на солена морска вода могат да изиграят водочерпенията при отводняване на рудничните изработки.

Сравнително по – слабо засегнати са водите от по – дълбоките водоносни хоризонти /води в палеоген, горна креда/. В тези води са открити по – високи съдържания на Ca, Mg, CO₃, F, NH₄. По тип водите са ÍÑÎ₃-Ca, ÍÑÎ₃-Ca-Mg. Общата минерализация се изменя в широки граници – от 360 до 1 463 mg/l. По отношение на използване на водата за питейни нужди, голяма част от пробите не отговарят на БДС 2823/1983 г., но относно използването й за напояване се установява, че вероятността от заместване на Na и деструктурирането на почвите е много малка.

Във връзка с проблемите с водните ресурси в национален мащаб /за щастие Бургас не е заплашен остро от водна криза/ и необходимостта от адекватни действия за осигуряване на достатъчни количества вода за населението следва да се анализират възможностите за възстановяване на изградени водоизточници и тяхното консервиране с цел евентуално включване в мрежата за водоснабдяване.

В тази връзка интерес представляват извор “Баш Бунар” в Северна промишлена зона и изградените сондажи в местността “Герена” в землището на с. Изворище. Те са с дълбочина 110 m до 307 m, като достигат до подложката на сенонските андезити. По данни от анализи на водата от 1995 г. не отговарят на БДС за питейни нужди само по разтворен кислород, което при почистване на сондажите и продължително водочерпене би могло да бъде отстранено. Сондажите са на самоизлив с около 0.5 l/s. За сега тази вода не се оползотворява.

Развитието на Община Бургас като крупен промишлен, търговски, транспортен, туристически и административен център обуславя в основна степен значителните количества и видово разнообразие на формиращите се на територията отпадъци.

Отпадъците не само повърхностно замърсяват околната среда, ограничават използваемостта на земята, създават хигиенни проблеми и дразнят естетическите възприятия на хората. В резултат на протичащите в периода на натрупването им физични, химични и биологични процеси, те се превръщат в многофакторен замърсител на околната среда, оказващ силно негативно въздействие върху повърхностните и подземни води, въздуха и почвите, с което създават сериозен здравен риск за населението. От друга страна отпадъците са ценен енергиен и суровинен източник и тяхното минимизиране и повторна употреба води до съхранение на природни ресурси.

Ето защо управлението им е сложен и многообхватен процес, изискващ интегрираност на подходите, внедряване на нови технологии, създаване на подходяща икономическа среда и нормативна база, и не на последно място висока обществена отговорност.

Предвид характера на проблема и в съответствие с изискванията на чл.26 от Закона за опазване на околната среда и водите и чл.28 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда бе разработена “Общинска програма за управление на отпадъците 1998 – 2008 г.”

Програмата съдържа детайлен анализ и оценка на съществуващото състояние, на базата на които и при спазване на принципите на устойчивото развитие, са изведени основните приоритети в политиката на местната власт и е разработен съответния План за действие.

“Общинската програма за управление на отпадъците 1998 – 2008 г.” е приета на заседание на Общински съвет Бургас на 30.10.1998 г. и утвърдена с Протокол № 1 от 18.11.1998 г. на Експертния съвет на РИОСВ Бургас и трябва да се счита като неразделна част от настоящия Отчет. В тази връзка по-долу е дадена актуализация на информацията по отношение на количества и състав на отпадъците.

Количество

В “Програма за управление на отпадъците на Община Бургас 1998 – 2008 г.” е отразена наличната информация относно депонираните на общинските депа количества отпадъци до 1997г. включително. Трябва да отбележим, че за периода от време до 1998 г. вкл. количествата отпадъци са изчислявани на база брой курсове на сметоизвозващите автомобили, обем на извозваните съдове, степен на запълненост и относително тегло на отпадъка. Този начин на отчитане на количествата естествено внася висок процент грешка, независимо от положените усилия за максимална прецизност при обработка на първоначалните данни.

Решаването на този проблем Община Бургас постигна ,чрез цялостна реконструкция и модернизация на входящия контрол на депо “Братово”, средствата за което в размер на 20 х.лв. бяха осигурени по линия на българо-холандския проект “Зеления Бургас”.

С влизането в експлоатация на електронната везна на депо “Братово” от началото на 1999 г. се отчитат абсолютно точно не само постъпващите количества, но и източника от който са генерирани, превозвача, вида на отпадъка и времето на постъпване. Изградената на тази основа “база данни” и непрекъснатото й актуализиране дава възможност за максимална коректност в определянето на цялостната стратегия, конкретните цели и задачи на Община Бургас по отношение управлението на отпадъците.

В таблицата по-долу са добавени данните за количествата отпадъци /битови и неопасни производствени/ постъпили на депо “Братово” до 31/05/2002 г.

ГОДИНА	Бит. отпадъци ТБО	Произв.отпадъци ПО	ОБЩО ТБО + ПО
	т.	т.	т.
1993	61940	17010	78950
1994	69133	19837	88970
1995	68840	17563	86403
1996	63362	8048	71410
1997	62500	15084	77584
1998	63149	13957	77106
1999	48395	13505	61900
2000	52459	14305	66764
2001	53240	14264	67504
до 31/05/2002*	21635	9748	31383

Д
анните в таблицата и на графиката показват, че в периода 1999 – 2001 г. се регистрира нарастване на количеството на битовите отпадъци и относително запазване на количеството на производствените отпадъци. Сравнение между количеството битови отпадъци през 2001 г., спрямо количеството от 1999 г. показва нарастване от около 10%.

Регистрираното нарастване на количеството на отпадъците в Община Бургас в общи линии следва тенденцията характерна за страната като цяло /от 3 до 5% годишно/.

Основен показател при дефиниране количеството на битовите отпадъци е нормата на натрупване , показваща количеството отпадък което се генерира от един човек за една година.

В таблицата долу е посочена нормата на натрупване за Община Бургас в периода 1999-2001г. изчислена по данни за количествата отпадъци от електронната везна на депо “Братово”.

Година	Норма на натрупване на битови отпадъци за гр. Бургас
	кг/ж.год.
1999	228
2000	248
2001	252

Сравнение на тези данни с нереално високата нормата на натрупване отчетена в Националната програма по управление на отпадъците от 500 кг/ж.год и съответно поставената цел за намаление на битовите отпадъци до 350 кг./ж.год., отново потвърждава факта ,че наличието на коректни базови данни е в основата на коректното планиране на управлението на битовите отпадъци.

Морфологичният (механичен) състав е основен физичен показател на ТБО и представлява съдържанието на частиците, които ги съставят (хартии, метали, стъкло, хранителни отпадъци и др.), изразено в процент от общото им тегло. Морфологичният състав на ТБО се изменя с течение на времето. Той зависи от функционалния тип на населеното място, стандарта на живот, развитие на дейностите в сферата на търговията, услугите и общественото хранене, сезона, начина на отопление, системата на сметосъбиране и сметоизвозване и др. Това е показател, който основно влияе върху избора на метод за обезвреждането и оползотворяването на отпадъците.

В тази връзка в периода 1998 – 1999 г. на територията на депо “Братово” бе проведено двусезонно изследване на морфологичния състав, резултатите от което са отразени в таблицата. В случая е изследван състава на общите битови отпадъци извозени на депото.

Морфологичен състав	1998-1999 г.
	% мас.
цв.метали	0,6
ч.метали	1,3
гума	1,2
текстил	3,5
дърво	1,1
керамика	3,7
Стъкло	8,2
хартия	15,3
пластмаси	17,6
кухненски	13,9
опасни	0,4
други	33,2

Констатираното сравнително високо съдържание на хартия – 15.3%, пластмаси – 17.6% и стъкло – 8.2%, дава сериозно основание за разработване и въвеждане на система за разделно събиране на тези компоненти от състава на битовите отпадъци.

В таблицата по-долу е дадено сравнение на действителните разходи и планирани средства за периода 2000 – 2001 г.

*С наклонен шрифт са посочени разходите към 31.05.2002г. вкл. и разходите извършени за зимна поддръжка.

Планираното увеличение на разходите за дейностите по третиране на битовите отпадъци през 2002г. отчита нарастването на количеството им и неотложната необходимост от инвестиции за ремонт и подмяната на материално-техническата база.

Финансовите средства за обезпечаване на дейностите по третиране на битовите отпадъци и поддържане на чистотата в основна степен се осигуряват от постъпленията по таксата за битови отпадъци.

Конкретните размери на таксата за всеки от предвидените по ЗМДТ случаи се определят с решение на общинския съвет на база одобрена план-сметка, включваща присъщите разходи.

Общински съвет Бургас на свое заседание на 13/02/2002 г. прие такса “битови отпадъци” за 2002 г. както следва:

А. За жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на предприятия, когато таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота:

- за гр. Бургас и кварталите - 1.7%о, от които за сметосъбиране и сметоизвозване – 0.85 %о, за депониране и поддръжка на депа и ПС – 0.15%о и за почистване на места за обществено ползване – 0.7%о;

- за съставни селища – 5%о, от които за сметосъбиране и сметоизвозване – 3.3 %о, за депониране и поддръжка на депа и ПС – 1.0%о и за почистване на места за обществено ползване – 0.7%о.

Б. За жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на предприятия, когато таксата се определя съобразно вида и броя на използваните съдове, т.е. по реда на чл. 65 от ЗМДТ – съгласно размера определен в Приложение 8.1. плюс 0.7%о върху данъчната оценка на имота, за който е подадена декларацията.

В. За нежилищни имоти, намиращи се в границите на районите, включени в системата на организирано поддържане на чистотата – таксата е в размер на 10 %о.

Г. За нежилищни имоти, намиращи се в границите на районите, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, когато таксата се определя съобразно вида и броя на използваните съдове, т.е. по реда на чл. 65 от ЗМДТ– съгласно размера определен в Приложение 8.1. плюс 4 %о върху данъчната оценка на имота, за който е подадена декларацията

В таблицата по-долу е посочен размера на приетите в различни населени места на страната такси за жилищни и нежилищни имоти за 2002 г., в случаите когато таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота.

НАСЕЛЕНО МЯСТО	ТАКСА ЗА БИТОВИ ОТПАДЪЦИ в %о		План-сметка в хил.лв.
	за жилищни имоти	за нежилищни имоти
БУРГАС	1,7	10	5 800
СОФИЯ	4	15	60 000
ПЛОВДИВ	2,1	20	16 000
РУСЕ	2,2	12	2 800/за града/
ПЛЕВЕН	2,25	11 и 13	3 100
ГАБРОВО	2,2	9,1	1 300
ДОБРИЧ	2,5	5	1 540
ЛОВЕЧ	4,2	16
РАЗГРАД	3,4	10

В таблицата по долу е дадено сравнение мужду 2000 и 2001г. по отношение на начислените такси и съответните плащания за жилищни и нежилищни имоти:

Плащанията са отчетени към 30.11 на съответната година предвид факта , че тази дата е последният срок за изплащане на дължимата такса за битови отпадъци.

Сравнение между постъпилите за съответната година средства от такса битови отпадъци към извършените разходи показва, че постъпленията от таксата обезпечават около 84 % от разходите .

Независимо от приходите, тъй като плащанията от бюджета на общината се извършват съгласно определените в Закона за държавния бюджет приоритети, Община Бургас не е в състояние да извършва регулярни плащания на извършените от фирмите дейности по поддържане на чистотата.

В тази връзка, Община Бургас е натрупала към двете фирми към дата 01.01.2002 г. задължения в размер на 3 165 292 лв. Посочените задължения са натрупани в периода 1997-2001 г. , като само за 2001 г. те са в размер на 729 449 лв.

В таблицата е даден пример за натрупаните задължения в периода 2000 – 2001г.

Поради нередовното разплащане на извършената работа , дружествата са в невъзможност да обезпечат ритмичността на дейностите по поддържане на чистотата, което от своя страна занижава качеството на извършваните от тях услуги на територията на община Бургас.

Основните почвени видове, срещащи се на територията на Община Бургас са чернозем смолници, канелени горски и ливадни почви. Другите видове са слабо представени.

Като относителен дял от общата площ на обработваемата земя в общината (250 394 dka) те се разпределят както следва:

• 
  чернозем смолници 46%
  
• 
  канелени горски 29%
  
• 
  ливадни 16%
  
• 
  други 9%
  

Контролът на качеството на земите и почвите е част от националната автоматизирана система за екологичен мониторинг. До момента не съществува екологичен кадастър за земите и почвите, включително и в Община Бургас.

Замърсяването на почвата с тежки метали – Cd, Cr, Cu, Ni, Pb и Zn се контролира от РИОСВ в три пункта – път Бургас – София; път Бургас – Варна и пункт “Долно Езерово”, който е разположен на 300 m източно от “Лукойл Нефтохим”. За всички метали /с изключение на Pb за 1998 г./ и за всички пунктове след 1992 г. не се регистрира превишение на ПДК, което показва липса на източници на емисии в атмосферата и водите. За 1998 г. за показателя “олово” се наблюдава завишено съдържание над ПДК в пункт “Долно Езерово”, но това завишение е явно инцидентно, тъй като през следващите години не се потвърждава.

За предотвратяване замърсяването на земите с пестициди Община Бургас е предприела съответните действия - с активното сътрудничество на Междуведомствената експертна комисия, действаща от 1998 г. (състояща се от представители на МОСВ, Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи) бе разгледан и одобрен разработеният от Община Бургас проект за “Събиране, обезвреждане и безопасно съхраняване на негодните за употреба пестициди в контейнери “Б-Б куб” на територията на Община Бургас”, общо 145 m³. За съжаление поради липса на средства НФООС не финансира одобреният проект.

Всъщност липсващото звено към момента е разработването на локални програми за предотвратяване на възможността продукция от замърсени територии да се предлага на пазара. В това отношение имаме опит и апаратура и е необходимо отново да се възобнови дейността на Лабораторията за контрол съдържанието на нитрати в селскостопанската продукция, предлагана на кооперативните пазари.
4.2. Защита от свлачища и морска абразия

Сериозен проблем е предпазването на бреговата ивица от морска ерозия и от тук и необходимостта от действия за спиране на свлачищните процеси.

Свлачищата и морската абразия се причисляват към групата “природни бедствия”. Тяхното проявяване застрашава сигурността на селищата, курортните комплекси, пътища, ж.п. линии, нанася непоправими щети на обработваемите земи. На територията на Община Бургас са регистрирани 3 бр. свлачища.

През 1998 год. е приета “Национална програма за укрепване на свлачищата по Черноморското крайбрежие 1999- 2003 год.”. Целта на програмата:

- Осигуряване на системни наблюдения, анализ и контрол на свлачищата и морските абразионни процеси;

- Изясняване проблемите и причините за ерозионните процеси;

- Райониране;

- Укрепителни мероприятия за преустановяване на процесите.

- Превантивни мерки за недопускане на нови процеси.

По Програмата одобрен за финансиране е проект “Град Бургас – “Казино” – Укрепване на свлачище”, задвижена е процедурата по реализация на работния проект, в момента продължават предвидените работи, след като бяха осигурени чрез Областна управа Бургас необходимите средства за изпълнението му.