Програма за опазване и възстановяване на околната среда 2002 2005 г. Бургас, май 2002 г. Въведение

През зимата с най-голяма повторяемост са западните и северозападни ветрове - 21-26%. Скоростите на вятъра не са големи. В 19-23% от общия брой наблюдения скоростта не надвишава 5 m/s. Вятър със скорост 6-10 m/s се наблюдава най-вече при северни и североизточни ветрове по време на студени нахлувания.

Близостта на морската акватория е причина за наличието на локална циркулация на приземния слой въздух (морски и континентален бриз), което внася особено характерен момент в общата въздушна циркулация и има пряко отношение към санитарно-хигиенните условия на Бургас. През деня в крайните морски райони, където бризовата циркулация е най-добре изразена духа вятър от морето към сушата (морски бриз), а във височина антибриз с обратна посока. През нощта в приземните слоеве вятърът духа от сушата към морето (континентален бриз), а във височина антибриз с обратна посока. Поради по-голямата си интензивност морският бриз се разпространява в сушата до дълбочина 30-40 km, а континенталният рядко достига повече от 8-10 km в морето. Сутрин бризът е с малка скорост, а към обедните часове тя нараства до 3-4 m/s и след обяд отново намалява.

Друга характерна особеност на района е относително големият брой на дни с мъгла в сравнение с други крайбрежни участъци.

Според основното си предназначение и начин на ползване територията на Общината представлява:

• 
  земеделски територии 62.4%
  
• 
  горски територии 7.5%
  
• 
  територии на населени места и др. урбанизирани
  

• 
  водни площи и територии на водни течения 15.7%
  
• 
  територии за добив на полезни изкопаеми 0.5%
  
• 
  територии за транспорт и инфраструктура 2.2%
  

В структурата на земеделските територии преобладават обработваемите земи. Те представляват 77% от земеделските територии на Община Бургас, за сравнение този показател за страната е около 76%. По начин на ползване обработваемата земя е основно ниви - 82% относителен дял, трайни насаждения - 13%, земи по §4 от ЗСПЗЗ - 4.2% и с малки относителни дялове ливади и разсадници, разположени само в землищата на гр. Бургас, с. Рудник и с. Братово.

Необработваемите земи в земеделските територии са предимно мери и пасища - 80%, гори и полезащитни пояси - 5%, полски пътища и прокари - 6%, както и непригодни земи (скали, пясъци и др.) - около 9%.

По тип собственост земеделските територии се разпределят:

• 
  частна собственост 136 058 dka 46%
  
• 
  държавна собственост (ДПФ) 2 131 dka 0.7%
  
• 
  общинска собственост 57 545 dka 19.4%
  
• 
  на религиозни и др. организации 34%
  

Площоразпределението на горските територии показва, че основен дял заемат горите - 73% от всички горски територии. Горите със специално предназначение - 3 880 dka, представляват 21% от горите на Община Бургас.

Наличието и близостта на морски курорти определя и необходимостта от завишаването на горите със специално предназначение - курортни и защитени.
1.5. Подземни природни богатства

На територията на Община Бургас добив на кафяви въглища се извършва в мина “Черно море”. За 1999 г. са добити 159 109 тона, а за 2000 г. – 180 716 тона. Кафявите каменни въглища са с калоричност 4 200 - 4 400 kkal/kg.

Производство на златосъдържаща руда се осъществява в района на Рудник “Зидарово” /приватизиран с участие на чуждестранни инвестиции, като към активите е включена и флотационна фабрика “Върли бряг”/. Средногодишното производството възлиза на около 80 хил.т., с тенденция до 4-5 години да нарастне до 85 хил. т.

Рудниците в системата на “Бургаски медни мини”, в които се добиваше медна руда и меден концентрат не работят, намират се в процес на ликвидация.

Инертни материали се добиват на три обекта - кариерите на кв. Горно Езерово, с. Банево и гр. Българово. Това са каменни кариери, от които се добиват строителни материали и чакъл.
1.6. Население и здравно - демографски фактор

Община Бургас по данни на Териториално статистическо бюро – Бургас след извършеното преброяване към 01/03/2001 г. наброява 210 466 жители. Средната гъстота на населението е 449 човека/km². В общинския център гр. Бургас е съсредоточено 90.93% от цялото население. В двата града на Общината - Бургас и Българово е концентрирано население от 195 444 души или 91.93% при средно за страната 68.1%, а населението на селата е 17 150 души, или 8.07% от общото население в Общината.

Ако се проследи динамиката на населението на Община Бургас за периода 1985-2001 г. се наблюдава тенденция на абсолютно нарастване на населението до 1994 г. и след това спад, което като цяло отразява и общата за страната тенденция за намаляване броя на населението /доказано и от данните след последното преброяване/.
Динамика на населението

1985 г. 1992 г. 1994 г. 1998 г. 2001 г.

Община Бургас 208 754 210 490 215 035 212 594 210 466

Р. България 8 949 000 8 487 000 8 384 715* 8 283 200 7 977 646

*- Цифрата е към 31.12.1995 г.
През последните 5 години темпът на намаляване на градското население /0.7%/ съответства на увеличението му в селата /0.7%/. Причината е главно в миграционните процеси в посока град – село.

От общия брой на населението 50.9% са жени и 49.1% са мъже. През наблюдавания период това съотношение с малки колебания се запазва.

В демографското развитие на Бургаски регион през последното десетилетие се наблюдават наблагоприятни тенденции за намаляване числеността, обусловена от неблагоприятната динамика на раждаемостта, смъртността и миграционните процеси.

Възрастовата структура на населението също е с неблагоприятна тенденция. По информация от ХЕИ, отдел “Превенция и промоция на здравето” на база разработен доклад “Здравно – демографско състояние на населението в Бургаски регион за периода 1993 – 1998 г.” за 1998 г. населението се разпределя както следва: под трудоспособна възраст – 19% и над трудоспособна възраст – 22.7%. На тези две групи от населението общо се пада 41.7% спрямо 58.3% в трудоспособна възраст. Този процес е много по-силно изразен в селата, където относителният дял на възрастното население на лицата над 60 – годишна възраст е 23.2%, а делът на младото население – 16.4%, населението в средни възрастови групи съставлява 60.4%.

Продължава да се задълбочава процесът на демографско остаряване на населението. Основен принцип за неблагоприятното изменение на възрастовата структура на населението е установилата се тенденция към снижаване на раждаемостта, увеличаване на смъртността, включително и детската смъртност.

Съществуват различия във възрастовата структура на градското и селското население. Остаряването на населението е по – силно изразено в селата, отколкото в градовете. В градовете делът на населението над 16 години е 16.4%, а в селата – 39.4%. Населението до 15 години в градовете съставлява 22.6%, а в селата – 13%.

Увеличаващото се възрастно население в Бургаски регион поражда редица здравни, социални и икономически последици. Като съществена икономическа последица е нарастването на делът на непроизводителното население.

Здравният статус на населението в Бургаски регион има следните основни характеристики:

• 
  ниска раждаемост
  

От медико – социалните проблеми, влияещи пряко на показателя за раждаемост, голям дял заемат абортите, мъртвораждаемостта и стерилитета. През последните 5 години броят на абортите се задържа приблизително на едно ниво, но тревожно е тяхното състояние на фона на ниската раждаемост. Тревожен е и фактът за нарастване на абортите сред младото поколение от 12 до 18 годишна възраст. Броят на ражданията намалява, макар и с по – бавни темпове спрямо този за страната. Относителният дял на жените във фертилна възраст също се запазва, но плодовитостта намалява. През 1980 г. този показател е бил 67.5% за жени във фертилна възраст, а за 1998 г. е намалял на 35.5%. Мъртвораждаемостта през периода 1994 – 1998 г. от 6.4%о нараства на 8%о родени деца.

Промените на фертилното поведение на населението са резултат на сложен психологически процес, който се влияе от социално – икономическите условия и определя отношението към брака, семейството, броя на децата, отглеждането и възпитанието на поколението.

• 
  отрицателен естествен прираст
  

• 
  висока обща смъртност
  

В структурата на причините довели до смърт на населението през последните 5 години не са настъпили съществени промени, но в отделни групи интензитетът им се променя – за болестите на органите на кръвообращението от 64%о за 1994 г. нараства до 70.2%о за 1998 г., за злокачествените образования се запазва на приблизително еднакво ниво от 14.7%о на 13.3%о, болестите на дихателната система като причина за смърт са намаляли от 3.9%о на 1.9%о, за болестите на храносмилателната система от 2.8%о на 2.2%о, травмите и отравянията запазват нивото си.

Детската смъртност бележи тенденция към намаляване до 1990 г. до 17.8%о, след което показателят се повишава на 24.5%о. За 1998 г. той е 15%о. В селата тя е била по – висока от градовете до 1997 г., когато настъпва обрат в показателя. За 1997 г. в градовете той е 25.2%о при 22.9%о за селата. През 1998 г. показателят отново се променя в полза на градовете – 11%о при 24.8%о за селата.

През целия период висок остава относителният дял на перинаталната детска смъртност, следвана от починалите през неонаталния период и починалите през постнеонаталния период. През 1998 г. най – много деца са починали през постнеонаталния период – 48.2%, следвани от починалите деца от 0 до 6-тия ден 31.01% и 20.6% за починалите от 7 до 27-ия ден.

Основните причини, довели до смъртността на децата до 1-годишна възраст за 1998 г. са: състояния възникнали в перинаталния период – 31%, болести на дихателната система – 31%, следвани от вродени аномалии – 15%, болести на кръвообращението – 8.6% и др. В сравнение с 1994 г. се е увеличил относителният дял на починалите деца през перинаталния период – 29.7%, болестите на дихателната система 19%, а вродените аномалии са намалели – 27.4%.

Във възрастта от 0-17 години причините, довели до смърт са: болести на дихателната система – 61%, инфекциозни болести – 8.9%, болести на храносмилателната система – 7.1%, травми и отравяния – 5.4%.

Състоянието на тенденциите на демографските процеси е свързано с влиянието на множество фактори от икономическо, социално, здравно и др. естество, които в отделните етапи на общественото развитие изменят не само силата на влиянието си, но понякога и посоката на въздействие. Най – общата характеристика на демографското и здравно състояние на населението от региона се свежда до:

• 
  трайна тенденция към намаляване на раждаемостта;
  
• 
  тенденция към повишаване на детската смъртнот;
  
• 
  тенденция към повишаване на смъртността;
  
• 
  нарастване темпът на депопулация;
  
• 
  демографско “остаряване” на населението /особено в селата/;
  
• 
  задържащо се увеличаване на средната продължителност на живота;
  
• 
  рязко понижаване на жизнения стандарт на населението и увеличаване относителният дял на живеещите на границата на бедността.
  

Регистрираната обща заболеваемост за последната година показва относително стабилно ниво.

В структурата на заболеваемостта по обръщаемост за 1998 г. във възрастта над 18 год. най – голям относителен дял заемат болестите на дихателната система – 19%, следвани от болестите на храносмилателната система – 13.8%, болестите на нервната система – 13.04%, болестите на кръвообращението – 11.7% и травми и отравяния – 9.7%.

Заболеваемостта от заразни болести през отчетния период за някои заболявания все още е с висок интензитет – инфекциозен хепатит, рубеола, лещенка, скарлатина, дезинтерия и др. Регистрираната заболеваемост от туберколоза запазва тенденция към повишаване – от 145.4 на 100 хил. души население нараства на 193.2 за 1998 г.

Заболеваемостта от злокачествени новообразувания на 100 хил. души от населението е нарастнала от 2 172 за 1994 г. на 2 427.9 за 1998 г. Сред отделните локализации най – висока е честотата на заболявания на костите, съединителната тъкан и млечните жлези, следвани от пикочополовите органи, храносмилателната система, дихателната система и др.

Расте заболеваемостта от някои венерически и кожни заболявания. През последните години са се увеличили случаите на полово – преносимите заболявания – сифилис 119 за 1998 г., микроспория, гонорея. Нараства броят на случаите и на СПИН – новооткрити 4 случая.

Заболеваемостта с трайна загуба на трудоспособността /инвалидност/ през последните пет години е с тенденция към намаляване, в резултат на което показателят за 1998 г. е 2.35 на 1000 осигурени човека. Неблагоприятни изменения настъпват и в структурата на инвалидността по тяжест. Завишава се относителният дял на инвалидите с първа и трета група. Най – честите причини за инвалидизиране са: исхемична болест на сърцето, мозъчно – съдовата болест, остеоартрозите, диабет, хипертония, злокачествени заболявания, последици от травми и наранявания и през последната година от туберколоза.

Взаимовръзката между състоянието на околната среда и заболеваемостта на населението е от основен интерес за планиране на здравна и екологична стратегия на ниво държава, респективно община. И средствата, вложени за такива проучвания са всъщност инвестиция за здравето на хората.

През 1998 г. Община Бургас сключи договор с Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене – София за “Оценка на здравния статус на населението от селищата на Община Бургас, разположени в близост до “Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Хипотезата бе да се провери евентуална връзка между атмосферното замърсяване със специфични замърсители /бензен, толуен, етилбензен, ксилен, пентан, хексан и хептан/ и здравето на експонираното население. За целта бе планирано сравнително изследване на децата /поради обстоятелството, че те са най – ранимата част на популацията/ в кв. Долно Езерово, разположено в подветрената страна на рафинерията и децата в с. Ветрен и с. Рудник – като контролни селища. Проведени са измервания за определяне степента на замърсяване с органични вещества на атмосферния въздух на кв. Долно Езерово и с. Ветрен. На територията на с. Ветрен не са регистрирани концентрации над откриваемите минимуми. За кв. Долно Езерово при около 27% от средно – денонощните проби нивата на бензен и етилбензен превишават съответните ПДК. В около 32% от пробите максимално – еднократните концентрации на бензен, етилбензен и ксилен превишават съответните ПДК.

Проведено е анкетно проучване, като честотата на заболяванията на горните дихателни пътища /бронхиална астма и спастичен бронхит/ в кв. Долно Езерово неколкократно превишава тази от контролните селища.

През II-я етап на обследването /през 2000 г./ бяха проведени измервания на въздуха в кв. Долно Езерово, с. Ветрен и с. Рудник през различните сезони. Извършена бе идентификация на отделящите се замърсители: пентан, хексан, бензен, толуен, ксилен, етилбензен, стирен, метилциклохексан, циклохексан, хептан, октан и нонан, както и на редица техни изомери. На територията на селата Ветрен и Рудник измерените средно – денонощни концентрации на замърсителите са значително под съответните ПДК. За кв. Долно Езерово е установено превишение на ПДК в някои проби за бензен, етилбензен, ксилен и стирен. При направеното сравнение за 1999 г. и 2000 г. се установява, че е налице общо снижаване на концентрациите на анализираните вещества, като през м. юни 2000 г. няма превишение на средно – денонощните ПДК на замърсителите. Интересен е фактът, че при посока на вятъра от Бургас към кв. Долно Езерово измерените нива на формалдехид са с по – високи стойности, отколкото при вятър с обратна посока. Вероятен източник на формалдехид е промишлената зона на гр. Бургас.

На медицински изследвания са били подложени 712 деца от кв. Долно Езерово, тези за които имаше съмнения за алергози и тези с увеличена честота на дихателни заболявания по време на I-я етап на обследването. За сравнение са изследвани и 327 деца от с. Ветрен и 307 деца от с. Рудник.

Резултатите от обективните изследвания показват 2 пъти по – висока честота на нарушения във функционалното състояние на дихателната система при децата от кв. Д. Езерово в сравнение с тези от с. Ветрен, 2-3 пъти по – висока честота на положителни кожни реакции към някои дихателни алергени и практическо отсъствие на различие по отношение на хранителни алергени.

Резултатите, получени при оценка на имунологичния статус показват 2.5 пъти по – висока честота на превишенията на нормалните стойности на тотален имуноглобулин Е при децата от кв. Д. Езерово и отсъствие на различие по показателя Еозинофилен катионен протеин между изследваните групи деца.

Оценката на промените в специфичния за токсично увреждане на дихателните пътища биомаркер – Клара клетъчен протеин показва по – висока честота /31%/ на понижена концентрация при експонираните деца в сравнение с 21% при децата от с. Ветрен.

Анализът на резултатите от изследване на пълната кръвна картина с диференциално броене /общо 15 показателя/ не показва значими различия.

Изводите: съществува реален риск за здравето на децата, родени и живеещи в близост до рафинерията. Този риск е свързан с повишената експозиция към редица органични химични съединения, като изследванията показват, че този риск е свързан предимно с дихателната система. Допълнително утежняващ фактор е замърсяването на атмосферния въздух с прах, предимно от значителния трафик на тежкотоварни коли, бензиновози и др. отиващи или връщащи се от "Лукойл Нефтохим".
1.7. Административно – териториално деление

Административно - териториалното деление на Община Бургас включва 15 кметства. От 01/01/2001 г. общинският център гр. Бургас е разделен на пет Териториални Дирекции:

1. 
   ТД “Възраждане”, включваща к-с “Меден Рудник”, кв. Победа, кв. Акациите, кв. Горно Езерово;
   
2. 
   ТД “Изгрев” - к-с “Изгрев”, к-с “Зорница”, кв. Сарафово;
   
3. 
   ТД “Приморие” - ЦГЧ, к-с “Възраждане”, кв. Крайморие;
   
4. 
   ТД “Освобождение” - к-с “Славейков”, кв. Лозово, кв. Д. Езерово;
   
5. 
   ТД “Зора” - к-с “Лазур”, к-с “Бр. Миладинови”;
   

Общо населените места и другите урбанизирани територии заемат площ от 60 111 дка. Относителният дял на териториите на населените места за Община Бургас е 11.7%, докато средно за страната е 4.9%. Това се дължи на големия град и характеризира функциите на селищната мрежа на общината. На 1 жител от Община Бургас се пада средно 0.3 dka урбанизирана територия при средно за страната 0.6 dka/човек. Площоразпределението за населени места и други урбанизирани територии е както следва:

• 
  населени места 43 188 dka
  

• 
  вилни зони 1 120 dka
  

• 
  промишлени и складови 3 312 dka
  

• 
  курортни комплекси -
  

• 
  застроени извън населени места 7 635 dka
  

• 
  гробища и паркове 4 856 dka
  

Община Бургас разполага със значителен производствено-икономически комплекс. Към 30/09/1999 г. активните стопански субекти с различна форма на собственост са 15 212, от тях 234 – държавни, 94 – общински, 14 835 – частни и 49 със смесена форма на собственост. Динамиката в разкриването и закриването на фирми е голяма.

Един от показателите, даващ оценка на мястото и значението на общината в националната икономика е приходи от дейност. Производствените резултати измерени с този показател показват следната структура:

промишленост 86.49%

търговия 8.16%

строителство 1.23%

транспорт 3.30%

селско стопанство 0.53%

горско стопанство 0.02%

др. отрасли на материалното пр-во 0.16%

съобщения 0.01%

Като цяло икономиката се характеризира с отрицателен икономически резултат и производствената активност е слаба.

По данни на Националния статистически институт към 31/12/1998 г. броят на заетите лица в икономиката за Община Бургас е 66 060, т.е. 31.07% от цялото население на Общината, като 45 098 са заетите в обществения сектор, а 20 962 – в частния сектор. За страната броят на заетите лица е 3 152 554, което прави 66.37% от населението в трудоспособна възраст, докато този процент е значително по – нисък за област Бургас - 42.13%. Броят на безработните в Община Бургас към 31/05/2002 г. възлиза на 8 305 души. Изразено в процент от общото население това съставлява 7.03 %, като от тях жени 4.19% , мъже 2.84%, което регистрира равнище на безработица от порядъка на Сравнено със средното за Област Бургас тя е относително ниска. Но следва да се отбележи и фактът, че равнището на безработицата е изключително динамичен показател и е функция на пазара на труда.
1.9. Промишленост и строителство

Високата степен на икономическо развитие на общината е до голяма степен функция на благоприятни природни и социално-икономически предпоставки, които могат да бъдат разделени на две основни групи:

• 
  Фактори с трайно влияние върху развитието на икономическия комплекс - благоприятно географско положение, добре развита транспортна мрежа и комуникации, благоприятен климат, рекреационни ресурси, мощна инфраструктурна съоръженост, развита материална база, инвестиционна привлекателност на територията.
  
• 
  Фактори с ограничено или изменящо се във времето влияние на регионалната икономика - ограничени запаси от полезни изкопаеми, обща макроикономическа среда и др. специфични конюнктурни условия.
  

Химическата и нефтопреработваща промишленост е абсолютно доминиращият отрасъл в промишлеността на Общината. Тя дава 84.5% от реализираните приходи в промишлеността, като се наблюдава постоянна тенденция на увеличаване на нейния дял през последните години. Основни представители на химическата промишленост са “Лукойл Нефтохим Бургас” АД и “ХемусМарк” АД, но решаващо значение има рафинерията.

Втори по значение структуроопределящ отрасъл е хранително-вкусовата промишленост. Вътрешната структура на хранително-вкусовата промишленост е представена от производства на мелничарската, консервната, винарската, пивоварната, млечната промишлености и др.

Основната специализация на подотрасъл машиностроене и металообработване в Общината са производствата на корабостроенето и кораборемонта, представени от “Бургаски корабостроителници” АД и “Кораборемонтен завод” АД.

Мебелните предприятия с основните си представители “Кроношпан” АД, “Детелина” ООД и “Дограма” ООД също имат своето важно място в промишлената структура на Община Бургас.

Производствата на добивната промишленост: електро- и топлоенергия, каменовъглена промишленост, металургия, промишленост за строителни материали намаляват своя относителен дял в структурата на произвежданата продукция в общината.

Територията на Община Бургас се обслужва от международните транспортни коридори (ТК) София-Пловдив-Бургас и крайбрежния Дуранкулак-Варна-Малко Търново.

ТК София-Пловдив-Бургас с съставен от първокласен път и главна ж.п. линия. Коридорът е определен за един от приоритетно развиващите се в Югоизточна Европа. Свързва гр. Бургас и Южното Черноморие с икономическите центрове от Горнотракийската низина, столицата и Югозападния район в национален план. Осъществява най-късата сухоземна връзка между Адриатическото и Черноморското крайбрежие. Източните врати на ТК са международното пристанище и летище, където са двата ГКПП, функциониращи на територията на общината.

ТК Дуранкулак-Варна-Бургас-Малко Търново на територията на общината е формиран от път I клас и ж.п. клон. Има важна интегрираща функция за крайбрежните територии. Стопанското му значение е безспорно - свързва гр. Бургас и общината с другия голям център по българското Черноморие - гр. Варна. Освен транспортните функции, които изпълнява, създава условия за по-пълно усвояване на крайбрежния туристически потенциал.

Транспортната ос Бургас-Средец-Харманли има регионално значение. Осигурява връзките на Община Бургас със съседни общини от Странджанско - Сакарския район. По нея би могла да се осъществи най-късата връзка между Черно и Бяло море (между пристанищата Бургас и Александруполис). Чрез нея се реализира връзка и с коридор N 4.

Транспортната ос Бургас-Каблешково-Оризаре-Дюлински проход също има важно регионално значение. Тя преминава в тила на крайбрежието и частично разтоварва крайбрежния път от транзитния и товарен трафик.

От осите с локално значение най-изявените са Дебелт - Полски извор –Братово – Камено - Българово и разклон I-6 – Каблешково - Ахелой, изпълняващи функции на далечни обходи на гр. Бургас.

Транспортният център с най-висок ранг и най-голямо поле на влияние е гр. Бургас - важен национален и международен транспортен възел.

На територията на Община Бургас са изградени 192.8 km републикански пътища, които по класове са както следва:

I клас 58.9 km 30.55%

II клас 15.3 km 7.94%

III клас 8.1 km 4.20%

IV клас 110.5 km 57.31%

Общата гъстота на пътната мрежа е 0.375 km/km², при средна за страната 0.333 km/km². Гъстотата на пътната мрежа с регионално значение (I, II и III клас) е 0.17 km/km² при средна за страната 0.12 km/km². Отнесена към населението е 0.81km/1000 жители, при средно за страната 4.6 km/1000 жители.