Програма за опазване на околната среда период на действие: 2014 2020 г. Приета с решение № / г

Изтегляне 0.99 Mb.

страница	4/5
Дата	10.02.2018
Размер	0.99 Mb.
	#57764
Тип	Програма

1 2 3 4 5

6. Демографски показатели

6.1Население на общината

Към края на 2012 г. в община Брезник броят на населението по данни от текущата демографска статистика възлиза на 6662д. По този демографски показател община Брезник попада в категорията на много малките общини (с население до 10 хил. д.). Ретроспективният анализ на този показател (за изминалия 6 годишен период за който се отнасят официалните статистически данни) показва тенденция на намаляване на броя на населението на общината, която е характерна за почти всички общини в страната. Подобна констатация се подкрепя от следните данни:

Брой на населението на община Брезник – 2007 г. – 7854 д.;
Брой на населението на община Брезник – 2010 г. - 7506 д.;
Брой на населението на община Брезник – 2012 г. - 6662 д.

През 2012 г. броят на населението на общината е намалял в сравнение с 2007 г. с 15,2%. За някои населени места този отрицателен ръст е над 50% (с. Брусник, с.Билинци, с. Завала и др.). За посочения период, единствено общинския център - гр. Брезник показва една относително устойчива тенденция на запазване броя на населението, като има и един слаб положителен ръст от 3,3% .

Представа за териториалното проявление на динамиката в броя на населението на община Брезник за периода 2007-2012 г. по населени места дават данните от таблица 10.

Таблица 10: Динамика в броя на населението на населените места в община Брезник за периода 2007-2012 г.

Населени места	брой по години			Ръст 2012/2007
Населени места	2007	2010	2012	Ръст 2012/2007
Община Брезник	7854	7506	6662	-15,2
с.Арзан	20	14	15	-25,0
с.Бабица	46	43	28	-39,1
с.Банище	85	77	58	-31,8
с.Бегуновци	158	135	117	-25,9
с.Билинци	19	14	5	-73,7
гр.Брезник	3952	3940	4081	3,3
с.Брезнишки извор	68	65	28	-58,8
с.Брусник	15	20	3	-80,0
с.Велковци	314	263	203	-35,4
с.Видрица	49	43	18	-63,3
с.Гигинци	190	183	118	-37,9
с.Гоз	19	15	9	-52,6
с.Горна Секирна	34	35	17	-50,0
с.Горни Романци	58	45	29	-50,0
с.Гърло	92	85	85	-7,6
с.Долна Секирна	267	269	183	-31,4
с.Долни Романци	16	14	8	-50,0
с.Душинци	32	29	8	-65,6
с.Завала	33	26	11	-75,8
с.Конска	129	112	8	-20,9
с.Кошарево	354	316	231	-34,7
с.Красава	36	41	13	-63,9
с.Кривонос	30	28	8	-73,3
с.Муртинци	25	28	102	-52,0
с.Непразненци	58	54	12	-3,4
с.Ноевци	700	649	580	-17,1
с.Озърновци	8	6	4	-50,0
с.Ребро	111	94	4	-64,9
с.Режанци	134	121	39	-36,6
с.Ръжавец	36	26	16	-55,6
с.Садовик	163	150	100	-38,7
с.Слаковци	343	321	239	-30,3
с.Сопица	120	110	103	-14,2
с.Станьовци	112	100	60	-46,4
с.Ярославци	28	35	15	-46,4

Източник: Национален статистически институт.
Тенденцията на обезлюдяване на населените места в общината е с по-траен и продължителен характер. За това говорят и данните от двете последни преброявания – 2001 и 2011 г. За посочения десетгодишен период (2001 – 2011 г.) броят на населението в общината е намалял от 8 532 души до 6 945 души или с 1 587 души, което представлява намаление с малко повече от 22%. Както бе отбелязано тази неблагоприятна тенденция на обезлюдяване е характерна за страната като цяло, което се очертава като сериозен проблем за населеността на територията.

Намаляващия брой на населението на общината при непроменената площ на територията дава отражение и върху гъстотата на населението. Този показател е един обективен критерий за степента на населеността на територията. При средна гъстота на населението през 2001 г. от 21,1 д./км², през 2010 г. тя намалява на 18,6 д./км² , а през 2012 г. е 16,5 д./км². Обективно, община Брезник се очертава като една от общините с много ниска гъстота на населението, което се отразява негативно и върху възможностите за ефективно използване на разполагаемите поземлени ресурси.

Териториалното разпределение на населението показва, че то е твърде неравномерно разпределено по населени места. С относително по-висок брой на населението, освен общинския център са селата Ноевци (580 д.), Слаковци (239 д. ), Кошарево (232 д.), Велковци (203 д. ).

Представа за демографския потенциал на населението места, дават данните за агломерацията им по броя на населението. Тези данни са представени в таблица 11.
Таблица 11:Агломериране на населените места в община Брезник по броя на населението към 2007 и 2012 г.

Агломерационни групи населени места	2007 г.		2012 г.
Агломерационни групи населени места	брой	%	брой	%
До 50 д.	16	45,7	19	54,3
От 50 до 100 д.	5	14,3	5	14,3
От 100 до 200 д.	8	22,9	6	17,1
От 200 до 500 д.	4	11,4	3	8,6
От 500 до 1000 д.	1	2,9	1	2,9
Над 1000 д.	1	2,9	1	2,9
ОБЩО	35	100,0	35	100,0

Източник: Национален статистически институт.
Данните от таблица 11 показват, че слабо населените, силно обезлюдени населени места (до 200 д.) през 2007 са общо 29, или около 83% от всички населени места в общината. През 2012 г. те са 30, което 85,7% от всички селища.

По- сериозният проблем, е че в три четвърти от селата (85,7% от всички селища) живеят 1553 д. или 23,3% от населението на общината. Към 2012 т. в общинския център е съсредоточено 61,3% от цялото население на общината. Или в двете най-населени селища (гр. Брезник и с. Ноевци) през 2012 г. е концентрирано 70,0% от цялото население на общината. Тази демографска характеристика на двете най-големи населени места е факторът, който ги определя като най-жизнени и това е основанието те да бъдат определени като основни опорни центрове в структурата на селищната мрежа.
6.2Миграция

През топлото полугодие се наблюдава, макар и минимално, нарастване на обитателите на селата за сметка на населението в гр. Брезник. Този процес трудно може да бъде анализиран и интерпретиран с помощта на статистически данни, тъй като не винаги временно пребиваващите са адресно регистрирани. Поради постоянно влошаващата се възрастова структура, селското население естествено намалява.

6.3 Възрастова структура на населението
Данните от преброяването през 2012 г.сочат, че община Брезник е с проблемна възрастова структура на населението.

Фиг.5.Възрастова структура на населението по населени места

Стандартните възрастови групи (под трудоспособна, трудоспособна и над трудоспособна възраст) имат отношение към броя на активното население, в т.ч. и на броя на заетите лица и др., т.е на трудовия потенциал на общината.

От общия брой на населението към 2012 г. - 6662 д., разпределението им по основни възрастови групи е както следва:

517 д. са в под трудоспособна възраст, което е 7,8% от общия брой на населението;
3667 д. са в трудоспособна възраст (55,0%);
2478 д. са в над трудоспособна възраст (37,2%).

Образование и здравеопазване

Разпределението на населението на общината по равнище на образованието е както следва:

Население с висше образование – 495 д, или 7,4% от населението;
Население със средно образование – 3086 д, или 46,2%;
Население с основно и по-ниско образование – 3066 д. или 45,9%
Неграмотни лица – 35 д., или 0,5%.

По населени места, освен гр. Брезник (376 д. с висше образование) с по-голям брой високообразовани лица (над 10 д.) са селата Ноевци, Велковци и Слаковци.

Здравеопазването е сложна социална система, чиято мисия е запазването и увеличаването на националния здравен потенциал, увеличаване годините продуктивен живот и повишаване чувството на здравна сигурност и нормално човешко щастие. Промяната в тази система често е обективна необходимост, обусловена от предизвикателствата, както на вътрешни и външни фактори, така и от глобализацията на здравните проблеми.

Едно от най-ефективно действащите звена в общината е ЦСМП - гр. Брезник. Без него би било невъзможно „24 часовото” обслужване на населението от доболничната помощ. Болничната помощ се извършва от Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ „ Рахила Ангелова” АД гр. Перник.

7.Социално – икономически показатели

Социално-икономическо развитие на общината, на базата на устойчив икономически растеж и развитие на човешкия капитал може да бъде постигнато с прилагане на съвременни социални политики и комплексно развитие на региона, чрез:
Стимулиране развитието на човешките ресурси, на основата на инвестиране в професионална квалификация и преквалификация, въвеждане на високи технологии и постигане на по-висока конкурентна способност;
Оптимизиране на административните структури и укрепване на административния капацитет за изготвяне на качествени регионално значими проекти и тяхното управление;
Улесняване на достъпа до информация, оптимизиране на административни услуги, развитие на електронната търговия;
Насърчаване на съвместни инициативи между бизнеса, средните и средно професионалните училища и университетите от югозападния регион;
Прилагане на енергоефективни технологии и мерки за енергийна ефективност;
Възраждане на традициите и развитие на селското стопанство – овощарство, лозарство и зеленчукопроизводство;
Изграждане на пазари на производителите и селскостопански тържища;
Стимулиране на между общински партньорства и сътрудничество с други региони и общини от ЕС;
Институционално укрепване на елементите на социалната инфраструктура: здравеопазване, образование, култура, социални домове;
Подобряване на достъпа до здравеопазване и образование;
Развитие на трансграничното сътрудничество – създаване и утвърждаване на партньорства, подобряване на инфраструктурата, съвместна дейност в сферата на икономиката, селско стопанство, образование, здравеопазване, спорт и др.

7.1Средно-годишен доход

Обща характерна черта на икономиката на общината е сравнително бавното приспособяване към пазарните условия. Тази констатация се обосновава с последиците от икономическата криза, засегнала страна в периода след 2008 -2009 г. В анализирания период по-адаптивни към новите условия се оказаха някои отрасли от първичния сектор (подотрасъл „Растениевъдство“ от аграрния сектор), отрасли от третичния сектор – „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“, „Хотелиерство и ресторантьорство” и др.
7.2 Относителен дял на разходите

Основните насоки в дейността на Дирекция социално подпомагане - гр. Перник се покриват напълно с тези, заложени в държавната политика – спиране тенденцията на обедняване на населението в област Перник, отпадане на много от най - бедните хора от социално подпомагане и включването им в националните програми за трудова заетост, които се реализират на територията на областта. Целта е тези хора да бъдат част от активния обществен живот.
7.3 Заетост

Основната част от населението на гр. Брезник, както и населението на по-голямата част от селата, е заето в обслужващата сфера, строителство, транспорт и земеделие /сезонно/. Населението в по-малките села, което е главно в над трудоспособна възраст се занимава със земеделие-предимно зеленчукопроизводство зи екстензивно животновъдство.

Хипотезите за развитие на община Брезник могат да бъдат направени след като се идентифицират силните и слабите страни на общината и се установи най-вероятната посока на промяна. От оценката на съществуващото състояние се налага изводът, че възможностите да преодолеем или сведем до минимум вътрешните слаби страни на общината ще изисква продължителен период от време.

Община Брезник има висока степен на силни страни и голям потенциал от външни възможности /перспективи/ за общината. Равнището на външните заплахи, които са пречка за развитието не е много високо, което предполага сравнително малък риск за реализация на програмата и изпълнение на стратегическите направления и специфични цели. Постигането на стратегическите цели ще се осъществи, чрез неутрализиране на неблагоприятното влияние на заплахите и слабите страни.
8.Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите /SWOT/

Таблица 12.

SWOT – анализ

СИЛНИ СТРАНИ	СЛАБИ СТРАНИ
. 1. Изгодно географско положение – близост до градски центрове от високо йерархично ниво;	1. Сравнително лошо състояние на съществуващата инженерна инфраструктура, необходимост от оптимизиране и реновиране
2. Разнообразни природни условия – климат, релеф и ресурси за развитие на селско, горско стопанство и туризъм.	2. Липса на мащабно конкурентноспособно селско стопанство
3. Наличие на полезни изкопаеми, надземни ресурси и минерални води.	3. Нисък относителен дял на поливните земеделски земи – задържащ фактор за отглеждане на интензивни земеделски култури;
4. Срaвнително чиста околна среда, без големи промишлени замърсявания и наличие на защитени територии от национално значение	4. Липса на високотехнологични производства, иновации, конкурентноспособност
5.Сравнително добре развита инженерна инфраструктура и комуникации : - пътища; - водоснабдяване; - телефонизация - оптични кабели; - енергоснабдяване	5. Слабо структуриране на проблемите и неизвеждането им на всички нива, в т.ч. и на общинско. Недостатъчна всеобхватност и координираност при решаването им.
6. Богато културно-историческо наследство и традиции, определящи уникалната идентичност на региона. Добре развита мрежа от културни институции от местно, регионално и национално значение;	6. Наличие на замърсени терени и нерегламентирани сметища;
7. Устойчива мрежа от детски заведения и училища, съобразена с броя на децата и учениците в общината;	7. Неблагоприятна демографска структура и тенденции – намаляване и застаряване на населението, обезлюдяване на селските и гранични територии, висока миграция към столичния град и емиграция. Висок % на безработица.
8. Стабилна макро-икономическа среда за развитие на малки и средни предприятия и увеличаващ се дял на частния сектор;	8. Неразвита система за насърчаване на бизнеса и предприятията. Липса на условия за активизиране на личната инициатива и предприемачество, с цел приобщаване при решаване на проблеми от общинско значение;
8.Екологично съхранена територия на общината, с потенциали за развитие на биоземеделие и на еко-туризъм;	8.Липса на ПСОВ на гр. Брезник;
9.Добре организирана система на доболничното обслужване;	9.Субектите от социалната и здравната сфера не функционират в унисон със съвременните изисквания и потребности на населението;
Възможности	Заплахи
1. Наличие на международни и национални програми за стимулиране на развитието;	1.Задълбочаване на неблагоприятните демографски тенденции – миграция към столицата и емиграция;
2. Достъп до кредити, данъчни облекчения за бизнеса;	2.Ограничени общински финансови ресурси с инвестиционно предназначение
3.Въвеждане на иновации и високи технологии в бизнеса;	3.Влошаване условията за ефективни селскостопански дейности и понижаване на конкурентноспособността на съществуващите малки земеделски стопанства;
4.Използване на ресурси за решаване на проблемите свързани с опазване на околната среда, чрез изготвяне на проекти за финансиране;	4.Изчерпване капацитета на депото за ТБО и забавяне прилагането на регионална система за управление и преработка на отпадъците – не реализаране на проекта за регионално депо за ТБО, гр. Перник;.
5.Използване на нарастващия инвестиционен интерес на местни и чужди инвеститори за целите на икономическото развитие на общината;	5.Продължаващо негативно развитие на климатичните промени и рисковете свързани с това за аграрния сектор, осигуряване на питейна вода и др.;
6.Развитие на трансгранично сътрудничество със съседните страни във всички сфери на социално-икономическия живот;	6.Високи разходи за внедряване на екологосъобразни технологии;
7.Насърчаване на инвеститорския интерес за използване на минерално-суровинните източници на общината, при прилагане на строги екологични изисквания;	7.Намаляване възможностите за усвояване на ресурсите и потенциалите на общината поради намаляващия капацитет на човешкия ресурс;

Изтегляне 0.99 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5