Програма за опазване на околната среда период на действие: 2016-2020 г. Харманли, юни 2016 г. Съдържание
Демографска и социално-икономическа характеристика
Изтегляне 1.46 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Социално икономическа характеристика
Демографска и социално-икономическа характеристика
Община Харманли се намира в югоизточна България от двете страни на река Марица и на границата между Горнотракийската низина, Сакар планина и най-северните издънки на Източните Родопи. Граничи с общините Симеоновград, Тополовград, Гълъбово, Любимец, Свиленград и Маджарово. Общината е една от единадесетте общини в област Хасково и включва 25 населени места: общинския център – гр. Харманли и 24 села, най-големите от които са Бисер, Славяново и Шишманово. Три населени места имат население под 30 жители, а вдруги 8 населението е под 200 души. Брой на населението. Възрастова структура По данни от последно преброяване, населението на общината е 24 974 жители, което представлява 10,1% от населението на област Хасково. От тях 18 589 или 74,4% живеят в общинския център гр. Харманли, а 6 385 жители (25,6%) в селата. Общината се нарежда на трето място по брой на населението в областта – след общини Хасково и Димитровград. Наблюдава се трайна тенденция към намаляване броя на населението на община Харманли, област Хасково и Южен централен район. Ежегодният регистриран спад на населението в общината между двете последни преброявания от 2001 и 2011 г. е 1,09%, т.е. е по-голям от средния за страната от – 0,7%. По-детайлна информация за населението на община Харманли по данни на ГРАО до 15.03.2016 г. и НСИ до 31.12.2015 г., в т.ч. и данните от последните две преброявания на населението и жилищния фонд от 01.03.2001 г. и 01.02.2011 г. е представена в следващите таблици. Показана е и средната годишна промяна на населението в общината, сравнено с данните за областта, Южен централен район за планиране и цялата страна. Таблица 2 Брой на населението на община Харманли за периода 1982-2015 г.
Източник: НСИ Таблица 3 Население на община Харманли по населени места, 2008-2016 г.
Източник: Община Харманли, НСИ и ГРАО Таблица 4 Промяна на населението на община Харманли (2001-2011 г.)
Източник: НСИ Данните показват, че между последните две преброявания населението е намаляло с 11%, като НСИ посочва като основни причини за това застаряването и високата преждевременна смъртност, които са основни характеристики на отрицателния естествен прираст, а също така и установяването на хиляди семейства зад граница. Донякъде успокоително е, че тенденцията на обезлюдяване на община Харманли не е сред най-драстичните в Хасковска област Налице е силна концентрация на населението в общинския център гр. Харманли и все още непреодоляна тенденция към обезлюдяване на периферията на общината. Това е и един от основните социално-демографски въпроси на общината. Протичащите в община Харманли през последните повече от 20 години демографски процеси са с влошаващи се и неблагоприятни характеристики, което е характерно и за страната като цяло. Общината не прави изключение по очертаващите се трайни тенденции на отрицателен естествен прираст, ниска раждаемост, висока смъртност, нарушена възрастова структура и пр. на фона на отрицателните данни за цялата страна. Негативните тенденции в развитието на демографските процеси са причина за задълбочаване на процесът на остаряване на населението, което оказва влияние върху формирането на трудовия потенциал в общината и най-вече върху неговото възпроизводство. Населението в трудоспособна възраст намалява, като в същото време се увеличава населението в нетрудоспособна възраст. Гр. Харманли е с относително по-благоприятна възрастова структура. В него е съсредоточен по-висок трудов потенциал в сравнение със селата, а делът на старите хора е по-нисък. Гъстота на населението Територията на общината е близо 695 кв. км., което представлява 12,5% от територията на Хасковсак област и 0,6 % от площта на България. Средната гъстота на населението е 36 души на кв. км., което е почти два пъти по-малко от средната стойност за страната и Южния централен район (66) и е малко над средната гъстота в областта ,която е малко над 44 души на кв. км. Много по-висока е концентрацията на населението в общинският център гр. Харманли, където гъстотата е около 490 души на кв. км. Структура на населението Структурата на населението по полов признак е сходна с тази в страната и област Хасково. През 2011 г. броят на мъжете е 12 273 (49,1%), а на жените 12 674 (50,9%). Стойностите за град Харманли и за селата са напълно съпоставими. През последните десет години се забелязва тенденция на доближаване на делът на мъжете към делът на жените. Влошаването на възрастова структура на населението се дължи на застаряване на населението, което се изразява в намаляване на относителния дял на децата до 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години. Община Харманли е с дял от 58,8% (14 681 души в абсолютно изражение) на населението в трудоспособна възраст. Контингентите във възрастовата група 15-64 г., от която основно се формира работната сила, намаляват в абсолютен размер, като почти запазват относителния си дял (около 59-60%). Увеличава се относителния дял на възрастното население (над 65 години). Възрастовата структура на населението на община Харманли е по-неблагоприятна в сравнение с тази на областта, района и страната по отношение на младите генерации, докато делът на населението в “активните възрастови групи” (15-64 г.) е сходен с този на областта и района. През последните десет години броят на новородените варира в диапазона между 332 и 293 деца/годишно, като тенденцията на намаляване е ясно изразена. Смъртността е със значително по-високи стойности от раждаемостта и бележи тревожната тенденция към увеличаване – между 388 и 500 починали годишно, с пик през 1997 година – 502 починали. Естественият прираст в община Харманли е отрицателен и през последните години се движи в в абсолютни стойности в диапазона от -249 до -45 души на година, като през 2013 г. достига максимална отрицателна стойност, след което тенденцията се променя. Миграционното салдо е отрицателно и е в резултат (за 2012 г.) от 190 заселвания (от които 90 мъже) и 299 изселвания (в това число 122 мъже). През последните години се запазва и тенденцията за отрицателно миграционно салдо. С най-сериозно намаление се характеризира 2010 г., когато в резултат от миграционни движения, населението на общината е намаляло със 174 души. Разпределението на населението на община Харманли по етническа принадлежност по данни от преброяването през 2011 г. не е напълно представително, тъй като само 92,2% от преброените са се възползвали от правото да се самоопределят. От тях към българската етническа група са се самоопределили 80,0% от общото население на общината, към турската – 10,4%, а към ромска (циганска) етническа група са се самоопределили 9,3% от общото население. 67 души са се самоопределили към друга етническа група. Тези данни са съпоставими със средните данни за Хасковска област. Демографските проблеми на община Харманли са свързани с цялостното и социално-икономическо развитие. Те се отнасят до протичащите процеси и формираните структури на населението: отрицателно естествено възпроизводство, отрицателен механичен прираст, влошена полово-възрастова структура на населението, като особено сериозна е диспропорцията сред населението в селата. Тенденциите в развитието на населението са: намаляване на общия му брой, както в града, така и в селата, застаряване на населението, намаляване на темповете на раждаемост и смъртност, увеличаване на отрицателното миграционно салдо, намаляване на сключените бракове и увеличаване на дела на съвместното съжителство без сключване на брак.
Състояние и тенденции в развитието на икономиката на община Харманли Община Харманли се характеризира с многоотраслова икономика, която през последните години бележи растеж. Регистрираните стопански субекти в Общината са 1 022, като се наблюдава относително равномерно разпределение на броя на заетите в отделни групи, както и реализираните нетни приходи от дейността. Съотношението на тези 1 022 стопански единици е следното:
Преобладаващата част от предприятията развиват дейност в областта на преработващата промишленост, търговията и услугите, селското, горското и рибното стопанство. Първо място по нетни приходи и приходи от дейност заема преработващата промишленост, на второ място са предприятията от селското, горско и рибно стопанство, на трето – транспорта и съоръженията, складиране и пощи, на четвърто място – търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети Стопанството на община Харманли се характеризира с ясно изразена аграрно-промишлена структура, в която превес имат селскостопанските дейности – растениевъдство и животновъдство. Промишленият комплекс реализира основните приходи от дейността в материалната сфера, разполага с над 2/3 от изградената база на материалното производство и ангажира 1/3 от икономически активното население на общината. Основни предприятия в община Харманли Големите индустриални предприятия в общината са основата на местната индустрия, докато малките фирми допринасят за подобряване на бизнес климата и създаване на благоприятни условия за ускорено развитие в условията на пазарна икономика. Промишленият облик на общината се формира от пет основни промишлени отрасли, предимно от леката промишленост:
Хранително-вкусовата промишленост произвежда близо половината от промишлената продукция. Като цяло се наблюдава спад на произведената и реализирана продукция, което е в резултат от няколко фактора: загуба на част от пазарите, износено технологично оборудване и засилена конкурентна среда, включително от гръцки и турски предприятия. В голяма степен състоянието на стопанските сектори е засегнато и от липсата на достатъчен финансов ресурс за доставка на суровини и материали и обновяване на материалната база. В стратегически аспект, индустрията в общината следва да постави акцент върху хранително-вкусовата и текстилно-шивашката индустрия, които да се базират на местни суровини и съвместна дейност със съседните държави в рамките на трансграничното сътрудничество. С потенциал за развитие са иновациите в областта на дървообработването, електротехническата промишленост, машиностроенето, керамичната дейност, както и търсенето на пазарни ниши във всички от отраслите. Тези процеси следва да доведат до преструктуриране на производството и постигане на устойчиво развитие и доминираща позиция на частния индустриален сектор в местната икономика при разширена по обхват промишленост с нови качествени аспекти и подобрени финансови показатели. Селско стопанство Селското стопанство е традиционно силен отрасъл за общината, представен от двата подотрасъла - растениевъдство и животновъдство. За зелскостопански нужди се използват 452 212 дка, или над 65% от територията на общината. Размерът и структурата на земеделските площи са представени в следващата таблица. В структурата на земеделските терени най-голям дял заемат нивите – над 65%. Следват терените, покрити с мери, пасища и трайни насаждения. От размера на земеделските площи 332 698 дка или 73.57% представляват обработваеми територии. От тях поливните площи заемат 80 772 дка (24,28%). Относителният дял на земеделските фондове и на обработваемите поливни площи в общината е знаително по-висок от средните показатели за областта. Растениевъдството в община Харманли е традиционен отрасъл за развитието на местната икономика. Относително високият дял на обработваемите площи се явява основен фактор за развитието на традиционни сектори като производство на зърнено-хлебни и фуражни култури, овощарство, зеленчукопроизводство и тютюнопроизводство. Най-висок дял в общия обем на засетите масиви в общината имат площите със зърнено-хлебни и фуражни култури – 42 000 дка. От тях най-обширните площи са заети с пшеница – 37 000 дка. Голяма част от обработваемите масиви в общината са заети с трайни насаждения – 12 500 дка. Повечето от тях представляват ябълкови и лозови масиви. В структурата на засетите площи следват техническите култури (тютюн и слънчоглед), зеленчуците и бостаните с общо 11 200 дка площ. Животновъдството в община Харманли се развива предимно в лични стопанства, без да има достатъчно на брой обособени семейни (фамилни) ферми и стопанства. Въпреки това животновъдните дейности са с традиции в региона. Изключително перспективно е развитието на биволовъдството. Приоритет на територията на общината са още секторите млечно и месно говедовъдство, свиневъдство и овцевъдство. През 2004г. в частните животновъдни стопанства на общината са отглеждани 2 476 говеда, 320 биволи, 20 369 броя дребен рогат добитък и 2 193 свине. Отглеждани са още 39 560 броя птици и 2 419 пчелни семейства. Вследствие намаляването на броя на животните, намаляват и добивите от животинска продукция и то основно на местните фирми в сектор млекопроизводството. овечето от селскостопанските животни се отглеждат в дребни стопанства. Това не благоприятства последващата ветеринарна и селекционна дейност. Като обезпокояващ фактор за развитието на животновъдството се явява и все по-намаляващия брой на хората в трудоспособна възраст в селските райони. Горско стопанство Горските терени в община Харманли заемат 196 546 дка и представляват 28,3% от общата и територия. По вид на земите от горския фонд с най-висок дял са горите (над 95%), следвани от: скалните образувания, пясъци и сипеи; горски пътища; дворни места и др, а по предназначение най-голяма територия заемат горите със стопанско предназначение, следвани от горите със специално предназначение (защитени гори и местности, рекреационни гори) и горските пасища. В общ план, горите в общината представляват по-големи и по-малки комплекси, разпръснати сред обработваемите земи в равнинно-хълмистата част на горското стопанство, по поречието на река Марица и по склоновете на част от Източните Родопи. Макар и относително нисък като дял от територията на общината, горският фонд предоставя благоприятни условия за развитие на полупланинско животновъдство, билкосъбиране и събиране на диворастящи гъби. Освен това горските ресурси в района (предвид високите качествени характеристики) са изключително качествена суровина за дървопреработващата промишленост. Търговия и услуги Търговската дейност в община Харманли е представена преди всичко чрез частно предприемачество в сектора на продажбите на хранителни и нехранителни стоки. В общината функционират 115 магазина за хранителни стоки вкл. и два големи супермаркета. На територията на общината функционират и 96 търговски обекта за продажба на нехранителни стоки, предимно облекло, парфюмерия и козметика, стоки за бита и промишлеността и др. Дейност в областта на търговията развиват и множество хранителни и питейни заведения. Граничният характер на общината и преминаването на международен транспортен коридор през територията и са причина през последните години на територията на гр. Харманли да се развива търговска дейност свързана с продажбата на горива, петролни продукти и леки автомобили. През последните три години с най-бързи темпове се развива търговията с употребявани автомобили и сервизната дейност, като последният подотрасъл увеличава в пъти дела си в общия размер на приходите от отрасъла. Секторът на услугите е сравнително добре развит. На територията на общината дейност осъществяват 57 заведения за обществено хранене, в т.ч. ресторанти, заведения тип “Бърза закуска”, закусвални, пицарии и др. В града има 8 банкови клона на водещи български банки 4 представителства на застрахователни дружества. Други застъпени производства, услуги и занаяти в общината са: изработката на метални изделия, дърводелски и дърворезбарски услуги, шивашки дейности и др. От ремонтните и комунално-битовите услуги относително по-голям дял заемат: авторемонтните, ремонта на електроуреди, строително-ремонтните дейности, изработката на дограма и др. Икономическа активност на населението и пазар на труда Намаляването на работната сила в община Харманли е следствие от отрицателния механичен прираст на населението в трудоспособна възраст, при което се наблюдава тенденция на изселване към областните центрове като Хасково и Пловдив. Макар и в по-малка степен, друга причина за отрицателната тенденция е нежеланието на незаетите да преминават през процедури за регистрация в Бюрото по труда заедно с възможностите за преквалификация, с което се увеличава броя на текущото неактивно население. Като относителен дял заетите лица в община Харманли представляват около 10% от общия брой заети лица за областта, като през последните години този процент непрекъснато се понижава, очертавайки тенденция на незначителен спад в трудовата заетост и предприемаческата активност на общината в икономиката на област Хасково. През последните години, относителния дял на заетите в предприятията с преобладаваща частна собственост непрекъснато се увеличава. Този факт е показателен за нарастващата предприемаческа активност и инициатива в рамките на общината и определя трайната тенденция за по-бърз темп на растеж на заетите в частния сектор, в сравнение с тези в обществения. По отношение на средната брутна годишна заплата, в община Харманли се наблюдава тенденция на растеж. Прави впечатление, че възнагражденията в обществения сектор значително надвишават тези в частния бизнес, което е изразена тенденция в Хасковска област като цяло. Положителен фактор е доближаването на заплатите на обществения сектор в община Харманли до стойностите, отчетени за областта. По официални данни на Агенцията по заетостта, в края на 2013г., равнището на безработицата в Хасковска област (13,5%) е над средната за страната, която е 11,5%. На този фон числата за община Харманли към 30.11.2013 г. са изглеждали както следва:
Тези данни показват, че равнището на безработицата в община Харманли е малко над средната за областта и е с 5-6% по-голяма от средната за страната. Сравнението с другите общини в областта показва, че Харманли е сред предпочитаните общини за икономическа дейност в Хасковска област. Броят на регистрираните безработни с продължителност на регистрацията под една година подсказва за критични и негативни процеси на пазара на труда в общината, преодоляването на които изисква своевременни мерки. Туризъм Туризмът има малко участие във формирането на БВП на общината и генерирането на трудова заетост. На територията на община Харманли има благоприятни условия за развитието на различни видове туризъм – екотуризъм, биотуризъм, фототуризъм, пешеходен туризъм, спортен туризъм (риболов, колоездене, конен туризъм), ловен туризъм, градски туризъм, селски туризъм и етнотуризъм (свързан с традиции и обичаи). Въпреки наличието на тези условия и природни дадености, културни и исторически забележителности, туризмът в община Харманли е сравнително слабо развит и тя се възприема по-скоро като транзитна дестинация на важни пътища свързващи България, Турция и Гърция. На територията на общината са разположени девет хотела, мотел и къмпинг. Заедно със семейните хотели, къщите и стаите за гости броя на местата за настаняване нараства до 18 (от тях нощувки през 2013 г. са реализирани в 13) с 432 легла. Като цяло обаче няма атрактивни туристически комплекси, които да привличат редовен и достатъчен на брой туристически поток. Възможностите за развитие на туризъм в община Харманли се обуславят и от наличието на исторически и природни забележителности, като водопадите в м. “Кюмюрлука” и м. “Куру дере”, защитената местност “Дефилето” и историческите места „Кара Колювата къща”, “Гората ада”, “Хайдушка дупка” и др. Местен интерес представляватналичните микроязовири и водоеми, предлагащи различни форми на отдих сред природата. Такива са микроязовирът в с. Надежден (с площ 177 ха), яз. „Кюмюрлука“ (гр. Харманли), „Дервеня“, „Казала“ и др. Сред културно-историческите забележителности се открояват Сводестият мост над р. Олудере, Кервансарая в центъра на гр. Харманли, чешмата “Изворът на белоногата” и др. Допълнителни фактори за развитие на алтернативен туризъм в общината са обособените места за риболов по поречията на р. Марица и р. Харманлийска, както и местностите, подходящи за ловен туризъм. В момента основната група посетители на Харманли са бизнес-туристи с кратък престой (1-2 нощувки), като в седмичен план пристиганията се концентрират в работните дни. Туристите с цел познавателен, културен и екотуризъм в преобладаващата си част са дневни посетители, пристигащи от съседните дестинации без да реализират нощувки на територията на общината. В бъдещ план, възможностите за развитие на туризма се свързват с по-пълно оползотворяване на туристическия ресурс в общината. Стремежът на община Харманли следва да е насочен към създаване на устойчиви туристически продукти в сферата на алтернативния туризъм, а именно селски, екотуризъм, изграждане на нови туристически маршрути (напр. по т.нар. „Пролом на Харманлийската река“ и др. ), водни спортове, спортен риболов, повишаване квалификацията на персонала в туризма, както и развитие на социалния отдих.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||