Програма за опазване на околната среда период на действие: 2016-2020 г. Харманли, юни 2016 г. Съдържание
Анализ на средата Обща характеристика на община Харманли
Изтегляне 1.46 Mb.
|
Анализ на средата
Община Харманли е разположена в югоизточна България от двете страни на река Марица и на границата между Горнотракийската низина, Сакар планина и най-северните издънки на Източните Родопи. Общината заема централната част на област Хасково и по този начин представлява част от Южния централен район за планиране. Заема територия от 694,6 кв.км., което представлява 12,5% от площта на областта и 0,6% от площта на България. Общината е на пето място по територия сред единадесетте общини в област Хасково и включва 25 населени места: общинския център – гр. Харманли и 24 села, най-големите от които са Бисер, Славяново и Шишманово. На запад граничи с общините Хасково и Стамболово, на север и североизток с общините Симеоновград, Тополовград и община Гълъбово (тя принадлежи към област Стара Загора), на изток-югоизток с общините Любимец и Свиленград и на юг с община Маджарово. Общинският център град Харманли е разположен в близост до мястото на вливане на Харманлийска река в река Марица. Намира се на 33 км източно от областния център Хасково, на 35 км от южната ни граница с Република Турция, и на 32 км. от границата с Република Гърция. Община Харманли се намира в зоната за трансгранично сътрудничество на България с Гърция и Турция. През нейната територия преминават важни европейски транспортни коридори: -Международен коридор №4 (Е-80 или І-8) е от Западна и Централна Европа за Азия, през София, Пловдив, Харманли и Свиленград достига до Истанбул; -Международен коридор №9 е от Северна Европа и на българска територия през Русе, Хасково и Харманли достига до Средиземноморието. -През общината преминава и трансевропейската ж.п. линия София-Пловдив-Харманли-Свиленград-Истанбул, свързваща Европа с Азия, подходяща за комбинирани превози. 
Фигура 1 Местоположение и граници на община Харманли Структурата на поземлените ресурси на общината по видове територии е представена в следващата таблица. Таблица 1 Структура на поземлените ресурси на община Харманли по начин на трайно ползване
Източник: Община Харманли и НСИ Общата площ на земеделските земи в община Харманли е 452 212 дка. От тях 73,6% са обработваеми площи, като 1/4 от тях са поливни – главно по поречията на реките Марица, Харманлийска и Бисерска. Делът на обработваемите площи в общината като цяло е малко под средния за областта с около 1,3%, а делът на поливните площи надвишава средния за областта с 5,58%. На второ място в структурата на поземления фонд на общината са горските територии, които заемат 28,3% от нейната площ. Сравнително високият дял на горските територии създава условия за развитие на стопански сектори като лесовъдство, дърводобив и дървопреработване. На останалите видове територии се пада много малка част от територията на общината – само 6,59%. След изграждането и въвеждането в експлоатация на автомагистрала „Марица“ се отчита сериозно нараства делът на териториите за транспорт и инфраструктура (от 3 500 на 24 500 дка). Изключително благоприятното географско и геостратегическо местоположение на община Харманли заедно с наличието на подобно разпределение на поземления фонд предопределят и основните стопански сектори развивани в общината. Релеф Община Харманли е разположена в централната част на Хасковска област и заема части от Източните Родопи, долината на р. Марица и планината Сакар. Релефът е разнообразен – в централните части (долината на р. Марица) на общината е предимно низинен (50-200 м), на север от река Марица теренът е слабо хълмист с преобладаване на заравнени плата, които са част от най-югоизточните части от Горнотракийската низина, а в двете периферни части е равнинно-хълмист. Североизточната част се заема от невисоките възвишения от западния дял на Сакар планина, в която най-високите части в обхвата на община Харманли достигат 727 м н.в. Южната и западната част на общината попадат в обхвата на Източните Родопи и включва части от т.нар. Хасковска хълмиста област (земя), Хухла, Градище и Гората. Хасковската хълмиста земя е силно разчленена, съставена е от плоски ридове – Узунджовски, Хасковски, Хухла (353 м) и долините на реките, които ги отделят един от друг – Банска, Харманлийска и Бисерска. Преобладаващата надморска височина е между 200 и 300 м, като от запад на изток тя постепенно намалява. По на изток е уединеното възвишение Градище (368 м), което е обрасло с широколистни гори. Релефът в източнородопския рид Гората е нископланински, със силно разчленени ридове и дълбоко врязани долове. При вр. Света Марина надморската височина достига почти 709 м. Град Харманли е разположен в североизточното подножие на рида Хухла, който се простира от югозапад на североизток на около 20 км, при максимална ширина 10 км. Орографски е по добре очертан на север към долината на Харманлийска река, а билото му е плоско, обрасло с редки гори и храсти. Реките Бисерска и Харманлийска образуват на юг и на север от него дълбоки епигенетични проломи. От своя страна Харманлийския пролом (80 м надм. вис.) разделя Източните Родопи и Сакар. Средната надморска височина на общината е 200 метра. Най-ниската точка се намира в поречието на р. Марица в землището на с. Доситеево, а най-високата в Сакар при селата Черепово и Дрипчево. Полезни изкопаеми На територията на община Харманли няма разкрити полезни изкопаеми с голямо икономическо значение. В съседство с общината (на териториите на общините Раднево и Гълъбово) са съсредоточени основните запаси на лигнитни въглища в страната върху площ от 240 кв.км. в комплекса “Марица-изток”. В последните години силно е намален и добива на оловно-цинкови руди (с тенденция за прекратяване) в близките до общината находища, като в същото време се откриват и частично разработват златосъдържащи руди. С по-голямо значение в икономически аспект са някои находища на нерудни изкопаеми в областта – има доказани запаси на нерудни полезни изкопаеми: варовик, азбест, мрамор и глини. Най-голямо значение като качество и запаси имат мраморите и варовиците – главно в Източните Родопи и Сакар. Климат Поради изброените релефни особености, съществуват много малки различия в отделните климатични елементи на територията на общината. В климатично отношение община Харманли попада в Континентално-средиземноморска климатична подобласт, Климатичен район на Източнородопските долини. Най-характерните белези на този тип климат са топлото лято и меката зима, сравнително малката годишна температурна амплитуда, есенно-зимният максимум на валежите и липсата на ежегодно устойчива снежна покривка. Средиземноморското климатично влияние се изразява предимно с по-високите средни годишни температури. Средната стойност на годишната температурата на въздуха в общината варира в границите между 12,6˚С и 13,6˚С. Средните юлски температури са между 22-24˚С, а средните януарски температури за общината се колебаят от 0˚С до 1-2˚С над нулата. Сумата на температурите през активния вегетационен период достигат 4000˚С и е една от най-големите за страната. Най-горещи са месеците юли и август, а най-ниски са средномесечните температури за декември, януари и февруари. Средната годишна температурна амплитуда е 20-22˚С. Облачността е най-голяма през зимните месеци – с бал от 6,4 до 6,9, при което притока на топлина към земната повърхност в региона намалява около 67%. Средната годишна обща облачност е 5,2 бала. Средногодишно 40,2 дни са с мъгла, като най-много са дните с мъгла през ноември и декември. Относителната влажност е в границите на 42% -77% с минимум през месец юли и максимум през месец януари. Това определя една средногодишна стойност на влажността на въздуха около 59%. За град Харманли средногодишната сума на валежите е 580 мм. Максимумът на валежите е зимен, а минимумът – пролетно-есенен. Наблюдава се вторичен максимум на валежите през м. май. Участието на снега в общите суми на валежите (5-6%) е най-малко в сравнение с останалите райони на страната. Първата снежна покривка се формира през средата на месец декември, а средният годишен брой на дни със снежна покривка през последните години е около 5, като вече и зимните валежи са най-често от дъжд. Характерна за района на Харманли е ветровитата пролет с най висока средна скорост на вятъра през месец април. Орографските особености на региона влияят на посоката и скоростта на вятъра, като преобладават ветровете с южна компонента (SE, S, SW). Средногодишната скорост на вятъра е 3,3 м/сек. Води и водни ресурси Водните ресурси на община Харманли са ограничени и се формират главно за сметка на оттока на повърхностните води - р. Марица и нейните притоци Харманлийска и Бисерска река. Оттока е неравномерен и се явява функция на средногодишното количество на валежите (580 мм годишно при средно за страната 650 мм). Освен това силно зависи от сезона. Малките реки и дерета в периода на маловодие пресъхват в рамките на 70-100 дни. Най-значителен замърсител на повърхностните водни обекти в общината са канализационните системи на населените места и отпадъчните води от промишлеността. Средният годишен отток на р. Марица при община Харманли е 100 м3/сек, дължината и в рамките на общината е около 30 км, а основните и притоци са с ограничени водосбори и водни количества. Средният годишен отток на р. Харманлийска при общинския център е 6,48 м3/сек, а на р. Бисерска река при вливането и в Марица е 0,41 м3/сек. Подземните води са акумулирани в речната тераса на р. Марица и се използват основно за нуждите на питейното и битовото водоснабдяване. Общото количество вода за питейни нужди, което се черпи главно чрез кладенци е над 170 л/сек., това е едно значимо количество което е благоприятен фактор за задоволяване нуждите от питейна вода на населението и икономиката. Наличието на подземни води се обуславя от орохидрографските условия, геолого-литоложкия строеж, антропогенното въздействие и хидрогеологията на конкретната разглеждана територия. Водоносните хоризонти не винаги са ясно определени, което създава предпоставки за осъществяване на пряка хидравлична връзка между подземните и повърхностните води. Създават се условия за проникване на замърсявания от откритите водни течения в подземните акватории. Националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води в тези области включва 21 хидрогеоложки пунктa. На територията на общината са изградени и се използват над 70 микроязовира и водоеми. Част от тях са включени в обхвата на напоителните системи и се използват за напояване на земеделските семи, други се използват за риболов и отдих, а някои съчетават и двете функции. Почви, растителност, животински свят В общината се срещат основно смолници (в най-ниските и равнинни части на релефа) и канелено горски почви (в по-високите и хълмисти части) от зоналните почвени типове и алувиално-ливадни почви (по терасите на Марица и притоците и) и хумусно-карбонатни почви – рендзини (върху карбонатни почвообразуващи скали) от азоналните почвени типове. Земеделските земи са с обща площ 452 212 дка и заемат над 65% от общата площ на общината, която е един от основните селскостопански райони в югоизточната част на страната и в Хасковска област. Съчетанието на почвените и климатичните особености позволяват отглеждане на голям брой култури: зеленчуци (с най-голям дял на пипера и доматите), бостани (дини и пъпеши) и трайни насаждения (лозя и овощни видове). Отглеждат се още зърнено-житни и фуражни култури (пшеница, ечемик, царевица и др.) и технически култури (главно ориенталски сортове тютюн) и др. Горският фонд е 196 5465 дка (малко над 28% от общата площ на общината) с преобладаващо широколистни видове. Разпространени са следните основни дървесни и храстови видове:
Фауната в района е съставена от европейски, европосибирски и холопалеарктични видове. Наред с тях са разпространени и топлолюбиви средиземноморски, преходносредиземноморски, предноазиатски и степни видове. Степента на срещане на редки видове и ендемизма са най-силно изразени при безгръбначните. От опазване и съхраняване се нуждаят популациите на редица защитени видове – земноводни и влечуги, птици и бозайници.В общината се срещат представители на голям брой застрашени и редки видове животни. От общо 17 вида земноводни за България, тук са установени 10, като от тях 7 са защитени, 4 включени в списъците по Бернската конвенция и 2 вида в Червения списък на световнозатрашените видове на Международния съюз за защита на природата. Птиците са представени от 273 вида, като 241 са защитени, 77 включени в Червената книга на България, 261 в Бернската конвенция, в т.ч. и 7 вида световно застрашени. Бозайниците са групата с най-много световно застрашени видове. От 59 вида установени в Източните Родопи, 23 са включени в Червения списък на световнозатрашените видове на Международния съюз за защита на природата, 12 в категорията “уязвим“ и 11 вида в категорията “полузастрашен”. Висока природозащитна стойност има безгръбначната фауна и дневните грабливи птици – египетски лешояд, скален орел, бялоопашат мишелов и др., както и черен щъркел. Ловната фауна е представена от сравнително малък брой бозайници и птици, на база на които се развива ловното стопанство. Сравнително добри са дивечовите запасите на заек, сърна, благороден елен и дива свиня. Значителни са възможностите за увеличаване запасите на колхидския фазан и яребицата. Защитени територии и биоразнообразие На територията на община Харманли са обявени 7 защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии(ЗЗТ): 3 защитени месности и 4 природни забележителности. Под защита са поставени 43 вековни дървета, най-много от вида летен дъб. В мрежата Натура 2000 са включени части от територията на общината, които попадат в в рамките на седем защитени зони – 4 по Директивата за природните местообитания и 3 по Директивата за птиците. Нарушени и замърсени терени Извън земеделските площи и горският фонд на които се падат около 90% от територията на общината, като нарушени могат да се определят следните територии:
Земите и почвите се нарушават основно вследствие на човешката дейност (упоменатите по-горе дейности и при добива на александровски гранити от кариерата в землищата на с. Изворово и с. Черепово), както и под въздействието на водната ерозия. Водната ерозия засяга основно земите и почвите разположени на по-силно наклонените терени. Ерозионните процеси физически увреждат почвите и чувствително понижават почвеното плодородие. През последните години няма данни за засегнатите от ерозия площи, както и за проведени противоерозионни мероприятия. Продължителното използване на изкуствени торове в близкото минало и преди всичко на азотни торове е довело до вкисляване на почвите. През последните години използването на торове е намаляло значително, както и използването на препарати за растителна защита. Все още не е преустановена вредната практика за горене на растителни остатъци след почистване на селскостопански площи, но трябва да се отбележи, че в сравнение с предишни години пожарите в земеделските земи намаляват. Не са констатирани големи пожари. Бедствено положение във връзка с голям горски пожар е обявено за периода 22-24.07.2015 г. заради възникнал край с. Дрипчево и пренесъл се в землището на с. Изворово пожар, обхванал площ над 3 500 декара, от които около 200 декара широколистна гора. През последните години не е регистрирано химическо замърсяване отнасящо се до нитратни и нитритни съединения, пестициди, органични замърсители, нефтопродукти и радионуклеиди. Що се отнася до земи и почви замърсени с тежки метали, то измерените в миналото високи концентрации на олово в почвите при натоварени кръстовища доказват, че източник на замърсяване е автомобилния транспорт. Повишеното съдържание на олово в почвата е резултат от многогодишното му натрупване, тъй като транспортната схема на града и общината не е променяна с години. По отношение на замърсяване на почвата с битови, строителни, растителни отпадъци и оборски тор е характерно, че замърсяването е с локален характер и засяга главно мери и пасища.
|