Програма за опазване на околната среда в община Върбица за периода 2016 2020 година

1.1. Географски характеристики, местоположение и граници

Община Върбица е разположена в Североизточна България и е включена в териториалните граници на област Шумен. Територията на общината е 456,803 кв. км. и заема 13,5% от територията на област Шумен и 3,15% от територията на Североизточен район (СИР, NUTS 2). Географското й положение е на раздела между Северна и Южна България и попада в Старопланинската област, Предбалкана и Герловския район. Върбица е разположена по северните склонове на главната Старопланинска верига и Котленско-камчийския район в близост до река Камчия и язовир „Тича”. На североизток община Върбица граничи с община Велики Преслав, на изток с община Смядово, на югоизток с община Сунгурларе, област Бургас, а на югозапад с община Котел, област Сливен. От запад и северозапад граничи съответно с общините Омуртаг и Търговище.

Община Върбица има сравнително неблагоприятно, периферно географско положение поради липсата на главни пътни артерии, състоянието на Върбишки проход, който е затворен целогодишно и отдалечеността от големи административни и промишлени центрове.

Урбанистичната структура на общината се състои от 16 населени места - град Върбица и селата: Божурово, Бяла река, Иваново, Конево, Крайгорци, Кьолмен, Ловец, Маломир, Менгишево, Методиево, Нова Бяла река, Станянци, Сушина, Тушовица и Чернооково.

Община Върбица е една от 10-те общини в област Шумен. Тя е на второ място по територия и на пето място по население сред общините в областта.

Във Върбица живее 5,8% от населението на област Шумен и едва 1.08% от населението на СИР (10 391 души към 01.02.2011 г.). Най-голяма е концентрацията на населението в общините Шумен и Нови пазар – 61% от общия брой жители на областта. Най-голяма по територия и население е община Шумен. (Таблица 2)

2. 
   Териториални и поземлени ресурси
   

Около 90% от територията на община Върбица се състои от земеделски и горски площи. Най-голям е относителният дял на горите – 262 853 дка (58% при средно за страната 33,5%). Около 32% от територията е заета от земеделска земя – 148 402 дка. Обработваемата земеделска земя по официални статистически данни е около 115 188 дка или около 78% от земеделските територии.

Според обхвата на районите за планиране, регламентиран с Националния план за развитие Върбица е включена в групата на изостаналите селски райони.

2. 
   Климатични условия
   

Климатът е умерено-континентален, което в съчетание с плодородната земя предполага добро развитие на селското стопанство.

Климатът се формира под влияние на радиационни, циркулационни и физикогеографски фактори. Определяща роля има количеството и интензитетът на слънчевата радиация, както и вътрешно-годишното й разпределение.

Според климатичната класификация на Събев и Станев, община Върбица се намира в Умерено-континенталната подобласт на Европейската континентална климатична област и по-конкретно в източната част на Предбалканския (припланински) климатичен район (от 300-350 m до 1000 m н.в.).

Атмосферната циркулация в региона с преходно-континентален климат се характеризира с това, че през зимата и през преходните сезони преобладават въздушните маси на умерените ширини, а през периода май-септември – тропичните въздушни маси. Влиянието на средиземноморските циклони е по-малко, което се изразява най вече в намаляване на валежите през зимата.

На територията на община Върбица няма метеорологична или климатична станция .

Релефът на общината се характеризира като полупланински.

Фиг. 3. Релеф и вид земеползване

Картата показва твърде ясно, че релефът е разнообразен, което предполага различен вид земеползване.

Температура на въздуха

Средногодишната температура на въздуха в района е +10.2ºС

Месечната и годишна абсолютно максимална температура на въздуха е +37.5ºС, а месечната и годишна абсолютно минималната – минус 22.1ºС. Средиземноморското влияние се забелязва в средно месечна максимална температура на въздуха - най-топлите месеци са юли и август със средна месечна максимална температура 26.2º С, а най-студен е януари със средна месечна минимална температура минус 5ºC.

Валежи

Максимумът на валежите е през пролетта и лятото. През зимата и есента валежите са неравномерни и имат фронтален характер (при средиземноморски циклони) и се изваляват в планинските части на общината, като са по-оскъдни за равнинната част.

Годишният валеж в Източна Стара Планина достигат над 700 mm.

Таблица 3. Средни количествени стойности на валежите за района на община Върбица

№ на Район	Валежи в мм			Баланс на атмосферно овлажнение ІV–ІХ (в mm)	Средна год. t0 (0С)	t0C за периода със сред. денон. t0 над 100С
	Средна годишна сума	Сума за периода ІV-VІ	Сума за периода ІV-ІХ
ІІ7	680	225	400	-100	10,7	3200
ІІІ3	810	270	475	-35	10,2	3220

Средно месечния и годишен максимален денонощен валеж за ст. Омуртаг е 47 mm, а средния брой на дни с валежи е 8.6 дни на месец със средномесечна максимална продължителност 10.4 дни. Най-висока честотата на интензивните дъждове в % от броя им (22.1 %) има през м. август.

Фигура 3. Сезонно и годишно разпределение на валежите.

В пряка връзка с валежите са и засушаванията. Най- голям брой засушавания с продължителност над 10 дни има в края на лятото и през есента.

Влажност на въздуха

Средногодишната стойност на пъргавината на водната пара (или абсолютната влажност) е 8.5-9 hPa във високите части на общината и достига до 11hPa в равнина част. Максимумът на абсолютната влажност е през юли –14-16hPa, а минимумът е през януари - около 5hPa. Относителната влажност е с вътрешно-годишен ход, обратен на този на температурата – максимумът е през декември – 80% и минимум през август – 61%. Средногодишната й стойност е 72%. Високата влажност на въздуха през зимните месеци, спомага за натрупването на атмосферни замърсители в приземния слой на атмосферата

Режимът и характерът на облачността в дадено място е свързан както с режима на валежите и мъглите, така и с количеството слънчева радиация, която достига до земята. Средно годишно общата облачност (в бала 10/10) е 4.7 бала, като най-висока е тя през зимата (м. декември и януари ), когато достига до 5.8 и най-ниска през август – 2.6 бала.

Ясните дни през годината са от 80 до 100 в равнинната част на общината, като намаляват във високите части, а мрачните са от 80 до 110, като се увеличават с надморската височина.

Мъгла

Условие, обуславящо натрупването на атмосферни замърсители е повторяемостта и продължителността на мъглите, които в голяма степен се определят от орографските условия на местността. Мъглите се образуват предимно през студената част на годината вследствие на силното изстиване на земната повърхност, понижаването на температурата на въздуха в приземния слой и последваща кондензация на водната пара – т.н. радиационни мъгли. Мъглите, които продължават повече от един ден, са характерни за зимния период.

Броят на дните с мъгла за общината е около 35 дни годишно. Максимумът е през зимата (ноември-декември – 11.4 дни), а минимумът – през лятото (юли-август) – само около 1 ден.

Снежна покривка

Снежната покривка за по-ниските части на община Върбица обикновено се появява през първото десетдневие на м. декември и изчезва през третото десетдневие на м. март, като броя на дните със снежна покривка са около 55 дни в година. Снежна покривка в по-високите части е по-устойчива и има друг режим – може да се появи още през последното десетдневие на м. ноември и изчезва през второто десетдневие на м. април и да се задържи до 80 дни.

Важната климатообразуваща роля на атмосферната циркулация се изразява в преноса на въздушни маси с различен географски произход и различни термодинамични свойства, като режимът на преобладаващите ветрове изцяло е зависим от орографията на района.

Режимът на вятъра над територията се определя от редица фактори, основните от които са атмосферната циркулация, формите на релефа, характера на постилащата повърхност. Релефните дадености, отдалечеността от естествени планински възвишения са предпоставка за ветровите процеси.

В 24.6% ветровете са слаби – т.н. „тихо време“, като 50% безветрие се наблюдава през м. юни, когато няма силни динамични процеси в атмосферата.

Най-висок през годината е процентът на ветрове между 2÷5 m/s – в 47.9% от случаите, следвани от ветрове между 6÷9 m/s – в 20.6%. Силни ветрове над 20 m/s има през зимните месеци, като най-често те са през м. януари.

Скоростите на вятъра в интервала 1-5 m/s са в 68% от случаите, като най-много те са от юг – в 20.11% и от северозапад – в 16.96%. Следват ги скоростите между 6-10 m/s - с 25%, като най-чести в този интервал са ветровете от северозапад – в 10.2%. Скорости над 20 m/s има в 0.4%, като също най-чести (половината) са тези от северозапад – 0.21%.

За район на община Върбица интегралната розата на ветровете има много характерна форма, ориентирана по главните оси на преминаващите въздушните маси през пресечения терен на община Върбица - 4. При циклонални нахлувания, посоката на ветровете е от северозапад с честота 30.3% със средна скорост 6.2 m/s. Характерна особеност е честата и интензивна поява на фьон при средиземноморски нахлувания, когато ветровете се ориентират от южна посока с честота 26.3% и скорост на вятъра – 4.6 m/s. Средногодишната скорост на вятъра е 5.1 m/s.

Фигура 4. Интегрална годишна роза на ветровете.

Потенциалът на замърсяване (условията за задържане на замърсителите в приземния атмосферен слой) се определя по честотата на случаите на "тихо" време, т.е. скорости на вятъра под 1 m/s – за разглеждания район тихото време е в границите на 20-25%, което го определя като нисък.

Слънчева радиация и слънчево греене

Стойностите на този климатичен елемент зависят от продължителността на деня, количеството на облачността и откритостта на хоризонта на дадено място. Средногодишната продължителност на слънчевото греене е около 2 200 часа годишно с максимум през месеците юли и август (а не при максималната продължителност на деня през юни) и минимум – през месеците декември и януари. Тази продължителност е около 50% от максимално възможната (определя се от дължината на светлата част на денонощието) за съответната географска ширина. През лятото този процент е около 75%, а през зимата – около 25%.

Слънчевата радиация е основен климатообразуващ фактор и главен източник на топлинна енергия.

Замърсяването на атмосферата в града се отразява върху загубите от биологично активната част на слънчевата радиация. Газовете от двигателите с вътрешно горене и от промишлените и битови обекти интензивно поглъщат ултравиолетовата радиация. От друга страна токсичността на тези газове под действието на същата радиация нараства десетки пъти.

Сумарната радиация нараства с височината на слънцето и в часовете около обяд достига максималните си стойности.

От значение за прихода и разхода на слънчевата радиация е и прозрачността на атмосферата, която в града понякога варира значително.

Продължителността на слънчевото греене има сериозно отношение към компонентите на околната среда. Броят на часовете слънчево греене зависи от дължината на деня, респективно от географската ширина на мястото, облачността и закритостта на хоризонта.

Продължителност на слънчево греене (часове)*

I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год.
78	89	126	182	241	283	324	308	231	177	92	68	2199

*Данните са за многогодишен период на наблюдение и са измерени в станция “Добруджански институт” (220 м.Н).

За сравнение – годишният максимум от 2506 часа е измерен в станция Сандански, а годишният минимум – 1848 часа е за станция на връх Ботев. Две трети от часовете слънчево греене са през топлото полугодие.

Конкретни данни за слънчевата радиация за региона липсват, поради което са използвани репрезентативни данни за други райони на страната.

Познаването на светлинния режим е тясно свързано с хигиената на труда, експлоатацията на различни технически съоръжения и др.

2. 
   Почви
   

В района на Върбишката община е представен мощен комплекс от палеозойски, мезозойски и неозойски седименти. Интерес представляват отложенията, разкриващи се на повърхността. Такива са долнокредните (хотривски) мергели и кватернерните алувиални, елувиални, делувиални и наносни отложения. Хотривските мергели се разкриват в по-издигнатите части на терена и в коритата на реките и суходолията. Кватернерните наслаги покриват площно почти навсякъде мергелите. Представени са от глини, опочвени глини, пясъци и чакъли.

В община Върбица разпространение имат светлосивите и сиви горски почви от IV и V категория. На отделни масиви в с. Методиево, Иваново и Маломир на малки участъци има и III категория земеделски имоти. В южната част на землището на общината в района на селата Тушовица, Бяла река, Нова Бяла река, гр.Върбица, Чернооково, Крайгорци, Сушина Ловец имат дял и земите от VII – X категория, площите на които се считат като неподходящи и неефективни за нуждите на селското стопанство. На такива площи земеделското производство не е рентабилно.

Сивите горски почви са образувани под влияние главно на широколистна горска растителност, като в ниските части се чувства влиянието на тревна растителност. Ето защо, за сивите горски почви е характерен хумусен хоризонт с малка мощност и силно развит и уплътнен глинест алувиален хоризонт. Светлосивите /псевдоподзолисти/ горски почви са образувани върху безкарбонатен скелетен субстрат и при участие на широколистни дъбови гори. Отличават се с ниско съдържание на органично вещество, слаба водопропускливост и повърхностно преовлажнение.

Територията на община Върбица попада в два агроклиматични района.

Великотърновско-Преславски (II7). Този агроекологичен район заема северните части на Средния Източен Предбалкан в една ивица от Велико Търново до Смядово. Релефът е платовиден, дълбоко нарязан от хидрографската мрежа. Почвообразуващите материали са представени от варовици, мергели, варовити пясъчници, а най-северните му части от льосовидни глини. Всред почвеното многообразие най-широко разпространение имат сивокафявите горски почви (фиг. 5). Част от тези почви са засегнати от процеси на ерозия.

Малки площи са заети от алувиални и алувиално-ливадни почви, които са сходни с аналозите си в съседните райони. В северната част на района са разпространени незначителни площи заети от излужени черноземи и тъмносивокафяви горски почви, а по на югозапад и рендзини.

Еленско - Смядовският район - ІІІ3 обхваща част от Източния Предбалкан. Почвообразуващите материли са същите, а почвената покривка е много пъстра. Основно значение обаче имат сивокафявите горски неерозирани, ерозирани и плитки, псевдоподзолистите (светлосивокафяви) горски почви глеевидни и алувиално-ливадните почви. По свойствата си всички почви са сходни с аналозите си в съседните райони. Псевдоподзолистите горски почви обаче са по-кисели, силно се преовлажняват (заемат по-безотточни части от релефа) и са с по-ниски продуктивни възможности.