Фиг. 5 Карта на почвите на територията на община Върбица

Легенда:

8 – Светлосиви горски (псевдоподзолисти) глеевидни и неглеевидни плитки почви

33 – Светлосиви горски (псевдоподзолисти) -

34 – Сиви горски с рендзини

36 – Излужени канелени горски

39 – Канелено-подзолисти (псевдоподзолисти)

41 – Кафяви горски

20 - Алувиално- ливадни

• 
  терените с иззети почвени и подпочвени слоеве с цел разполагане на промишлени и комуникационни обекти;
  
• 
  терени със съществено променена вертикална планировка - насипи, изкопи, корекция на дерета;
  
• 
  терени с натрупани върху почвите изкуствени насипи от глини материали за оформяне протежението на основните транспортни артерии – общински и главен път
  

Бонитета на почвите в района е направен по агропочвени групи, според сравнителната оценка на почвите и климата, която се основава на качеството на земите и пригодността им за отглеждане на определени селскостопански култури. Общите продуктивни възможности са в границите 41- 46 бала, а общо за групата 43 бала, което ги причислява в трета бонитетна група - "средно добри земи". Те са най-подходящи за пасища (65-70 бала), следвани от пшеницата - 48-58 бала, картофи - 44-52 бала. Средния агрономически бонитет за територията на община Върбица варира от 42 до 69 бала.

В Националния баланс на запасите на територията на община Върбица не са регистрирани находища на подземни богатства и не са предоставяни концесии за добив на подземни богатства и инертни материали.

1.4. Зелена система

Съобразно характерните за града ландшафтно-градоустройствени и демографски условия е направено райониране, с представен анализ на рекреационната задоволеност със зелени площи по категории, при отчитане на голяма част от екологичните функции на растителността.

 Обществени зелени площи;

 Специализирани паркове и градини;

 Санитарно - защитно озеленяване;

 Транспортно озеленяване;

 Озеленяване с ограничено ползване.

Те имат следните по-важни социални и екологични функции:

• 
  рекреационни - задоволяват потребностите от спорт и отдих, краткотраен и седмичен;
  
• 
  естетически и ландшафтни – задоволяват естетическите потребности;
  
• 
  биоклиматични - приток на свеж чист въздух от крайградските зони и чрез градските зелени площи - подобряване на микроклиматичните характеристики на средата;
  
• 
  мелиоративни - преразпределение на повърхностния и подземен отток на водите;
  
• 
  екологични - предотвратяване миграцията на замърсители от урбанистичните дейности и транспорта, отделят кислород, поглъщат част от вредните газове и праха, блокират миграцията на тежките метали /от транспорта и промишлеността/ в почвата и околната среда.
  

Във връзка с разработването на ОУП на община Върбица ясно се откроява,че най-голяма част от площта е заета от горски територии (57.82%), следвано от обра­бот­ваеми земеделски земи (20.01%), необработваеми земеделски земи (11.97%), водни площи (5.20%), жилищни територии (2.16%) и обработваеми земеделски земи - трайни насаждения (1.65%). , представени в табличен вид за територията на цялата община в следната таблица:

В общината преобладават широколистните гори от габър, бук ,цер, благун и др. Общо зелените площи на територията на община Върбица възлизат на 26 643.3 ха или 25.62 м² на жител.

Град Върбица е с население под 10 000 души и съответно по норматив, според Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони от 22.12.2003 г., на всеки жител се полагат 8 кв.м. за обществени озеленени площи за широко и специфично ползване.

Зелената зона, състояща се от горски масиви, курортни гори и паркове играе важно санитарно- хигиенно, мелиоративно, микроклиматично и защитно значение. Тя е едновременно вододайна зона и зона за отдих.

Нормативно озеленяването на урбанизираните територии се определя в Закона за устройство на територията, Закона за опазване на околната среда, Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Наредба №1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност на бившето Министерство на териториалното развитие и строителството. На местно ниво е изработена Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на община върбица. Озеленените площи се обединяват в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи, предназначени за широко обществено ползване – паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове и лесопаркове, представляващи публична собственост. Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично предназначение – гробищни паркове и защитни насаждения.

Системата на зелените площи в населеното място представлява взаимно съгласувано разполагане на различните видове зелени и свободни площи с цел да се осигурят най-благоприятни хигиенни условия, декоративни ефекти и създаване на условия за отдих на населението.

Зелената система включва следните структурни елементи: тревни площи, декоративна растителност, алеи, площадки и архитектурни декоративни елементи и съоръжения.

Озеленяването влияе на температурата, относителната влажност, скоростта на движение на въздуха. Също така влияе върху подобряване на химичния състав на въздуха, намаляване на праха в него, както и на намаляването на шума в градската среда.

През 2014 г. при проведена процедура по ЗОП извършена реконструкция и благоустрояване на централен площад,парк и зелени площи в с.Бяла река с обща площ около 5.56дка на стойност 224813 лева.

Ежегодно се отделят средства от бюджета за засаждане декоративни дървета, храсти, цветя и тревни площи и поддържане на зелената система в община Върбица.

В община Върбица има множество защитени територии, зони и обекти, а именно:

• 
  Съгласно Закона за биологичното разнообразие в екологичната мрежа НАТУРА 2000 са включени следните зони:
  

• 
  „Котленска планина” за опазване на дивите птици, с код BG0002029;
  
• 
  „ Котленска планина” за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, с код BG0000117;
  
• 
  „ Преславска планина” за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна;
  
• 
  „Голяма Камчия” за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, с код BG0000501;
  
• 
  „Еко коридор Камчия - Емине” за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, с код BG0000393.
  

• 
  По Закона за защитените територии:
  

• 
  „Момин град”;
  
• 
  „Червен божур”.
  

Общината разполага със защитена местност от находище с червен божур на площ от 11,5 ха. с висока плътност, образуващо характерно растително съобщество с други видове фигуриращи в приложенията на Закона за биологичното разнообразие и Закона за лечебните растения.

От голямо значение за населението от района на горското стопанство са защитните -водоохранителни, противоерозионни и рекреационни функции на горите.

Горите и горските комплекси на държавно горско стопанство “Върбица” са основен водосборен басейн за язовир “Тича”.

Според зоогеографското райониране на България общината е разположена в предпланинския и част от планинския район на северната зоогеографска област.

Голямото различие в надморските височини, богатата хранителна база предопределят и разнообразието в растителния и животински свят.

Територията на държавно горско стопанство “Върбица” попада в два горскорастителни пояса: долният равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори с подпояс на крайречните и лонгозни гори, подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори и подпояс на хълмисто-предпланинските широколистни гори, и средния планински пояс на горите от бук и иглолистни с подпояс на планинските гори от горун, бук и ела. Горската растителност е представена от три основни групи насаждения: естествени смесени високостеблени насаждения, представляващи основната част от дървесните запаси на лесничейството, съставени предимно то бук, зимен дъб, габър, цер и благун; изкуствено създадени насаждения главно от бял бор, черен бор и акация; естествени издънкови насаждения от бук, зимен дъб, габър, цер, благун, келяв габър и др. С единично или по-малко участие в насажденията и от трите основни групи се срещат още явор, ясен, шестил, сребролистна и едролистна липа, турска леска, планински ясен, мъждрян, клен, брекина, череша, трепетлика, а от внесените по изкуствен път – червен дъб, зелена дугласка, смърч, ела, бреза и евроамерикански тополи.

В района на горското стопанство се срещат и следните храстови видове: глог, дрян, обикновена леска, шипка, трънка, бъз, чашкодрян, птиче грозде, смрадлика, аморфа и др. Полухрастите са представени главно от къпината и по-ограничено от малината.

В допълнение, на територията на общината са водени предимно възобновителни сечи с ниска интензивност и дълъг период на възобновяване. За повишаване на производителността и подобряване на социално-екологичните функции на издънковите гори и качеството на дървостоите трябва да се прилагат подходящи отгледни и главни сечи чрез които по-голямата част от горите ще се превърнат в семенни.

Като особена категория от флората на община Върбица са лечебните растения. Съгласно националното законодателство,. кметът на общината ръководи изпълнителната дейност на общината във връзка с ползването, опазването и култивирането на лечебните растения, като: организира изпълнението на дейностите по отношение на лечебните растения, включени в общинската програма за опазване на околната среда; издава позволителни за ползване на лечебните растения от земи, гори, води и водни обекти - общинска собственост; издава удостоверения за билките от култивираните лечебни растения и предоставя на министъра на околната среда и водите информация за нуждите на мониторинга и кадастъра на лечебните растения за териториите, намиращи се под негова юрисдикция.

Съгласно Хронологичния атлас на лечебните растения в България, в района на община Върбица са разпространени следните видове лечебни растения: бял равнец - A. millefolium, жълт равнец - Achillea cltpeolata, камшик - Agrimonia eupatoria L.,цариче - Alchemilla vulgaris, черна елша - Alnus glutinosa, горска пищялка - Angelica sylvestris, обикновен пелин - Artemisia absinthium L., змиярник - Arum macalatum, копитник - Asarum europaem, клинавче - Astagalus glycyphyllos, лудо биле - Atropa bella – donna, парички - Bellis perennis, ранилист - Betonica officinalis, решетка - Carlina acanthifolia, змийско мляко - Chelodonium majus, оиниче - Chenopodium lotrys, синя жлъчка - Cichorium intybus, мразовец - Calchium autumnale, обикновен дрян - Cornus mas, обикновена леска - Corylus avellana, смрадлика - Cotinus coggygria, обикновен глог - Crataegus monogyna, кукувича прежда - Cuscuta europaea, полски хвощ - Equistetum arvense, боянка - Erysimum diffusum, очанка - Euphrasia, горска ягода - Fragaria vesca, жаблек - Galega officinalis, еньовче - Galium verum, зловонен - Geranium robertianum, кръвен здравец - Geranium sanguineum, градско омайниче - Glum urbanum, бръшлян - Hebera helix, жълт кантарион - Hypericum perforatum, кукуряк - Helleborus odorns, лечебна комунига - Melilotus officinalis, маточина - Melissa officinalis, мента - Mentha spicata, обикновен гръмотрън - Ononis arvensis, обикновен риган - Origanum vulgare, пиперче - Persicaria hydropiper, мехунка - Physalis alkekengi, теснолист живовляк - Plantago lancedata, широколистен живовляк - Plantago major, пача трева - Polygonum aviculare, сладка папрат - Polypodium vulgare, лечебна иглика - Primula veris, Pulmonaria officinalis, обикновена шипка - Rosa canina, обикновен киселец - Rumex acetosa, козя брада - Rumex acetosella.

Съгласно Закона за лечебните растения отделни видове диворастящи лечебни растения се поставят под специален режим на опазване и ползване, когато биологичното разнообразие или ресурсите им проявяват трайна тенденция към намаляване, или има опасност от появяването на такава тенденция. Специалният режим се определя всяка година със заповед на министъра на околната среда и водите, като този режим обхваща забрана за събиране на билки за определен период от естествените находища на видовете от територията на цялата страна, отделни райони или единични находища; определяне на допустимото за събиране количество билки; разработване и прилагане на мерки за възстановяване на популациите и на техните местообитания.

Районът е богат на лечебни растения, които все още не се използват пълноценно. Някои от лечебните растения като иглика, божур, зимзелен, ранилист и др. със заповед на МОСВ са под ограничителен режим. Дилянката, ружата, момината сълза, салепът са забранени за събиране. С търговско значение са билките – липа, жълт кантарион и шипка. Характерните за района гъби са – печурка, сърнела, челядинка, пачи крак, манатарка и др. Промишленото събиране на гъби се контролира от Горско стопанство.

Горското стопанство разполага и с Базов разсадник – “Станянци” с площ 9,0 ха. с производство средно около 2 мил.бр. фиданки едногодишни широколистни и двугодишни иглолистни. Семената от иглолистни растения се доставят чрез ГСС гр. Пловдив, а за производство на широколистни фиданки се ползват собствени семена.

Част от територията на Община Върбица попада в защитена зона „Котленска планина” за опазване на дивите птици от Натура 2000, и включва землищата на селата: Божурово, Бяла река, Виница, Иваново, Конево, Крайгорци, Кьолмен, Ловец, Маломир, Менгишево, Нова Бяла река, Станянци, Староселка, Сушина, Тушовица, Чернооково и гр. Върбица.

На територията са установени 182 вида птици, от които 51 са включени в Червената книга на България /1985/. От срещащите се видове 81 са от европейско природно значение /2004/. Като световно застрашени са включени 10 вида, а като застрашени в Европа са 71 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 65 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Котленска планина е място от световно значение за гнезденето на „ливадния дърдавец” и едно от най-значимите места в страната от значение за европейския съюз за опазване на видове, гнездящи в голяма численост – „черен щъркел”, „осояд”, „орел змияр”, „ малък креслив орел”, „Скален орел”, „ малък орел”, „сокол скитник”, „лещарка”, „полубеловрата мухоловка”, „среден пъстър кълвач” и др. През територията на общината преминава най-западната част на черноморския прелетен път Via Pontika. Тук се образува типично място с тесен фронт на миграция, където ежегодно по време на есенна миграция преминават над 3000 грабливи птици. Най-многобройни от тях са осояда, обикновения мишелов, вечерната ветрушка и блатарите. По време на миграция е установен и сивия жерав.

През есенно – зимния период язовир „Тича” поддържа значителни количества водолюбиви птици, включително червеногушия гмуркач, големия корморан, зеленоглавата патица идр.

От бозайниците най-срещани са: широкоух прилеп, европейски вълк, видра, дългокрил прилеп, дългоух нощник, остроух нощник, дългопръст нощник, трицветен нощник, голям нощник, средиземноморски подковонос, южен подковонос, голям подковонос, малък подконовос, подковонос на Мехели, лалугер, пъстър пор и др.

От земноводните: жълтокоремна бумка, ивичест смок, пепелянка, обикновенна блатна костенурка, шипобедрена костенурка, шипоопашата костенурка, голям гребенест тритон и др.

Като приложение към ПООС на община Върбица са дадени Предмет и цели на опазване на защитените зони, съгласно чл.8 , ал.1 от ЗБР.
2. териториално – административни ФАКТОРИ
2.1.Население

Селищната система на община Върбица е добре изградена. В границите на общината са включени 16 населени места - 1 град – административен център - Върбица и 15 села.

Общинският център - гр. Върбица се намира в югоизточната част на територията на общината. На запад от гр. Върбица под балкана са разположени селата Крайгорци, Чернооково, Божурово и Станянци. На север от р. Камчия, която преполовява територията на общината от запад на изток, са разположени селата Менгишево, Конево, Кьолмен, Ловец, Сушина, Иваново и Методиево. На изток от общинския център в подножието на Стара планина са разположени като във верига с.Маломир, Нова Бяла река, Бяла река и Тушовица.

Населението на община Върбица по постоянен адрес бележи слаба тенденция на намаление, но само с 44 души през 2012 г. спрямо 2007 г., като жителите на общинския център гр. Върбица се увеличават с 56 души за същия период. Населението в селата се променя колебливо, в някои има увеличение, а в други намаление. Най-малкото село по население е Кьолмен 115 души, а най-голямото Бяла река – 1772 души. По-долу в таблица са представени съставните села на община Върбица.

Урбанизираността на територията на общината е 32 % градско, спрямо 68 % селско население /при 73 % за страната в полза на градското/. В община Върбица се наблюдава концентрация на населението по селата.

Развитието на селищната мрежа в общината е довело до съсредоточаване на основните административни, промишлени, обслужващи и културни дейности в гр. Върбица. Почти всички хора, живеещи на село, са постоянно пребиваващи там и се занимават със земеделие в лични стопанства. Като цяло икономическият потенциал на градското население в общината е по-висок от този при селското население. Това се обуславя от различния начин на живот и възможностите за трудова реализация. Всички селища разполагат с изградена инфраструктура по отношение на електроснабдяване, водоснабдяване, съобщителни връзки и транспортен достъп, но нямат изградена канализация.

Като физическа структура, селищната мрежа е добре развита, балансирана е върху цялата територия на общината. Дисбалансът (поляритетът) се проявява при демографските, икономическите и функционалните характеристики на селата. По тази причина и поради големия брой населени места, общината има нужда от целево създаване на няколко вторични опорни центъра, различни от град Върбица, които да гарантират балансираното развитие на района в бъдеще.

Отчитайки географското разположение спрямо общинския център, броя на жителите на селата, осигуреността им с обществени и обслужващи функции и други фактори, като естествени вторични пунктове за развитие са определени 3 опорни центъра:

Източният опорен център – с. Бяла река обхваща и селата: Тушовица, Нова Бяла река и Маломир.

Западният опорен център - с. Ловец включва селата: Методиево, Иваново, Сушина, Менгишево, Конево и Кьолмен.

Северният опорен център – с. Чернооково обхваща селата: Крайгорци, Божурово и Станянци.

За да се постигне балансирано териториално развитие на община Върбица в тези села трябва да се инвестира за подобряване на инфраструктурата и развитие на обслужващите функции и услуги, разнообразяване на икономическите дейности, съживяване, създаване на работни места и задържане на младите хора

2. 
   Икономическо развитие
   

Икономическото развитие на община Върбица през последните години се характеризира с различна динамика. Основните отрасли в местната икономика са дърводобива, дървообработката, шивашката промишленост, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и търговията.

Броят на предприятията във Върбица нараства през последните години и през 2010 г. е 179 или с 29 повече спрямо 2007 г. Нови предприятия са открити предимно в сектора на търговията и услугите. В селското стопанство фирмите първо намаляват, а след това слабо се увеличават и през 2010 г. са 29 броя. Най-малко нови фирми възникват в промишлеността и здравеопазването. През 2010 г. най-голям относителен дял имат предприятията, работещи в областта на търговията и услугите – 104 броя или 58% от всички предприятия на територията на общината.
Предприятия_(без_финансовите)_в_община_Върбица_по_икономически_дейности_(брой)'>Таблица 6: Предприятия (без финансовите) в община Върбица по икономически дейности (брой)

В сектор „Селско стопанство” работят съответно 16 %, в сектор „Преработваща промишленост” около 8 %. Броят на фирмите занимаващи се с хотелиерство и ресторантьорство намалява от 16 на 12 и съставлява близо 7 % от фирмите във Върбица. С транспорт, складиране и съобщения се занимават едва 3 % от всички местни предприятия.

Икономическата криза и лошата бизнес среда у нас не се отразяват много на развитието на предприятията във Върбица. Произведената продукция в тях през 2010 спрямо 2007 г. се увеличава с 2 648 хил. лева. Приходите от дейността бележат ръст от 2 359 хил. лева, а нетните приходи от продажби нарастват със 772 хил. лева.

Броят на наетите по трудово и служебно правоотношение лица в община Върбица намалява и през 2010 г. е 417 души – с 464 по-малко спрямо 2007 г. Броят на заетите лица следва същата тенденция – намаляване с 427 души до 569 заети през 2010 година. (Таблица 7)

Преобладаваща част от предприятията в община Върбица са микро с до 9 заети лица- 94% през 2010 г. Следват ги малките фирми с 10 до 49 човека персонал - 4%. В общината функционират и две средни предприятия с персонал от 50 до 249 човека.

1. 
   Промишленост
   

Дървообработващата сфера е представена от малки банцигарници и работилници, които работят предимно като подизпълнители.

Шивашката промишленост се изразява предимно с малки цехове до 20-30 шивачки, които работят на ишлеме и са подизпълнители на по-големи фирми.

Тези фирми работят със сравнително съвременна техника, работната ръка е нискоквалифицирана, сградния фонд е морално и физически остарял. Липсва концентрация на целия производствен процес на едно място – отделните операции се извършват в различни по-малки цехове в други населени места, което оскъпява производството.

Хранително-вкусовата промишленост е представена от няколко малки цеха за производство на закуски, хляб, хлебни изделия и сладкарски изделия. Състоянието на дълготрайните материални активи във всички отрасли и подотрасли е изключително лошо. Това води до ниска степен на конкурентноспособност и висока степен на риск.

2. 
   Селско стопанство
   

Селското стопанство е важен отрасъл за икономиката на община Върбица. Поради полупланинския характер на терена и голямата разпокъсаност на парцелите значителен дял от земеделските земи не се обработват и пустеят. Основните отглеждани култури са зърнено фуражните – пшеница, ечемик, царевица; техническите – слънчоглед, тютюн и зеленчуци - зеле, краставици, захарно цвекло, домати, пипер и други.

Броят на регистрираните земеделски производители в района се променя динамично, като през 2008 г. достига 343, а през 2012 г. намалява до 163. Сделките със земя също са променлив брой през различните години на анализирания период. Най-слаба е активността на пазара на земя 2010 г.– само 92 сделки, а най-голяма през 2011 г. – 491 сделки.

На територията на община Върбица функционират 2 земеделски кооперации.

Зеленчукопроизводството и поливното земеделие през последните години са в упадък. Отделни производители все още отглеждат традиционното за района зеле, предимно в с. Маломир.

Животновъдството във Върбица е застъпено главно в частния стопански двор на дребните земеделски производители.По данни на ОДЗ-Шумен, отглежданите крави и биволици през 2007 г. са 3 160 и след това постепенно намаляват, като през 2012 г. достигат 2 719 броя животни. В овцевъдството се забелязва тенденция на спад с около 47% през 2012 спрямо 2007 г. Най-голям е броят на отглежданите овце през 2007 г. – 19 031 глави добитък, а най-малко са били през 2012 г. – 9035 животни. Броят на козите също намалява през анализирания период от 1702 на 1 173 или с близо 69%.

В община Върбица към настоящия момент се отглеждат 7560 птици.

На територията на община Върбица съществуват 2401 броя ферми за отглеждане на животни, които се обслужват от трима ветеринарни лекари.

3. 
   Горско стопанство
   

Горите заемат 58% от територията на община Върбица.

Разпределение на площа на ТП “ДГС Върбица” по видове собственост (ха):

• 
  Държавна собственост – 18 724,7 ха.
  
• 
  Частна собственост – 246,4 ха.
  
• 
  Общинска собственост – 155,1ха.
  
• 
  Други юридически лица – 24,1 ха.
  
• 
  На обществени организации – 10,7 ха.
  

• 
  Залесена площ – 18 775,3 ха.
  
• 
  Незалесена дървопроизводствена площ – 7,4 ха.
  
• 
  Недървопроизводствена площ - 378,3 ха.
  

Осъществено е ползване през периода 2010-2012 г. на 96 600 м³ .

Извършено е залесяване през периода 2007-2012 г. на 35,7 ха.

В района на общината средногодишно се добиват около 30 тона билки и гъби от горския фонд на горското стопанство, които представляват за голяма част от населението основния им доход.

Много добра база е създадена в Курортния комплекс, който се намира на 5км южно от гр. Върбица, богата на горска растителност и предлага различни условия за отдих.

Изградената материална база в КК “ Върбишки проход “ е с капацитет за общо 1690 легла, разпределени както следва:

• 
  Хотелски комплекс – 100 легла;
  
• 
  Къмпинг - 120 легла;
  
• 
  Мотел - 100 легла;
  
• 
  Лагери за деца - 350 легла
  

Голяма част от тази база е изоставена, напълно занемарена, не се подържа и непрекъснато се руши, не се посещава от туристи и почиващи. Към 2013 г. функционира само хижа „Върбишки проход”. През 2016 г. предстои реконструкция на хижа „Еделвайс”,която е собственост на община Върбица.

Друга зона за отдих на територията на общината е при язовир “Тича”, където материалната база е около 550 легла, но нейното състояние също не е добро.

Нови къщи за гости са изградени в селата Ловец, Сушина и Иваново.

Необходимо е да се възстанови съществуващата материална база, да се поддържа, стопанисва да увеличи качеството на обслужване на туристическия продукт, тъй като посочените курортни места са от основно значение за развитието на местния туризъм и създаване на заетост.

Наличието на реки, гори, и красиви местности са благоприятни фактори за развитие както на туризъм – ловен, риболовен, екологичен, селски и др., така и за отдих на младите хора, за развитие на спортно – туристическа дейност.

Резерват “Моминград” – обхваща територия от 10,9 хектара, а заедно с буферната зона, която е определена от 1986 г. с цел да бъде запазен резервата възлиза на 65 хектара. Надморската му височина е от 800 – 900 м. Съхранява вековна букова гора с възраст над 180 години.

Необходимо е до резервата да се изгради туристическа пътека с два изходни пункта:

1. От центъра на “Курорта” до резервата “Моминград” има 6 часа път пеш. Край минералния извор, който е с доказани лечебни свойства да се направи лятна и зимна маркировка. Изграждане на заслон в близост до останките от крепостни стени от средновековната крепост “Моминград”. По пътя да се изградят и маркират водоизточниците за питейна вода и две места за отдих с масивни огнища.

2. Изходен пункт хижа “Върбишки проход” до Резервата има 5 часа. С автомобил се стига до Кота 1008, където е необходима да се изгради охраняем паркинг и по маркиран път по билото се стига до Крепостта “Моминград” и заслона.

Отдалечеността от изходните пунктове предлага изграждането на подкрепителен пункт в Резервата и бунгала обособени в туристическо селище на поляната в Резервата.

Характерните представители на флората и фауната до и в Резервата да бъдат представени на информационни табла на подходящи места .

3. Да се изградят и маркират с подходяща маркировка еко – пътеки с изходни пунктове – “Минерална вода” - хижа - “Върбишки проход” и “Курорта” карстова пещера - “Марата”.

Еко-пътеката запознава с дървесните видове, лечебните свойства на извора и животинските видове в този район. Втората еко – пътека, която води до карстовата пещера, където образуванията от сталактити, сталактони и сталакмити са на възраст от хиляда години.

4. Преход “Курорта – Котел”- до там са стига за 8 часа, свързан е с историческото минало, а именно пътя на Шуменската чета от 1875г. за участие в Старозагорското въстание и карстовите пропастни пещери Злостен. Необходима е маркировка и изграждане на заслони при лоши природни условия.

5. Маркировка е необходима и при прокарване на еко – пътеки до средновековната крепост “Белград” споменавана при похода на византийски император.

Обобщено, проблемите се свеждат до липса на практика, умения и интерес за ак­тивно използване на богатия потенциал на общината за развитие на туризма като важен елемент на общото развитие. Вътрешният и международният туризъм и съпътстващата го туристическа индустрия в редица от своите направления - краткосрочния активен отдих; рекреативния, маршрутно-познавателния, историческия туризъм; крайпътното туристи­ческо обслужване; бизнес туризмът и луксозния международен ловен туризъм имат зна­чителен потенциал за развитие в община Върбица.
2.3 Демографско развитие и човешки ресурси