Програма за посещението на съдиите във Виена, Република Австрия, при посещението бяха изслушани следните лекции
На 17.06.2009 г. българските съдии бяха приети в Апелативен съд, Виена, където имаха следните занимания
Изтегляне 388.91 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- В следобедните часове съдиите бяха запознати с нормативната уредба по застроителните планове и кадастър с лектор Г-н Байер
- 18.06.2009 г. Посещение в „Независим финансов сенат”
- Лектор Д-р Ансгар Унтербергер, съдия от финансов сенат - Виена, район Линц, специалист по ДДС
- По-късно същия ден бе изслушана лекцията „Системата на Австрия по облагане на физическите лица и персоналните дружества с пряк данък”
- Следващата лекция бе „Системата на корпоративното облагане в Австрия” Лектор: Д-р Габриеле Крафт, съдия във Финансов сенат, Виена
На 17.06.2009 г. българските съдии бяха приети в Апелативен съд, Виена, където имаха следните занимания: От 9.00 часа д-р Кунст, съдия в Апелативен съд, Виена, представи темата „Основни принципи на отговорността на държавата” Лекторът представя системата в Австрия, относно отговорността на държавата за вреди, причинени на физически и юридически лица, като е съобразил изложението си с предварително задедените въпроси от страна на българските колеги. Законодателната уредба на института на отговоронстта на държавата е в разпоредбата на чл.23 от Конституцията на Фдеративна Република Австрия, съгласно която държавата, чрез органите си носи отговорност за виновно причинени вреди на физически и юридически лица. Кои структури могат да бъдат отговорни ? Това са органите на федерално равнище и органите на отделните провинции и области. Съдебната система като отговорна за вреди причинени на граждани и ЮЛ е на равнище федерация. Основата е заложена в Закона за отговорността на държавата. Основен принцип е, че органът не носи лична отговорност, същият не дължи заплащане на обезщетение за вреди. Тези органи на държавната администрация не са лично отговорни, а съществуват фондове, от които се изплащат тези обезщетения. Няма лична отговорност, нито санкция, а се касае за чиста компенсация. Субсидиарно се прилагат нормите на Гражданския кодекс. Има възможност само за парична компенсация, не е възможна материална компенсация, напр. реституция. Размера на обезщетението е съобразен с причинените вреди. В Конституцията са определени органите на три равнища: 1/на федерално равнище; 2/ на равнище – федерални провинции; 3/ на равнище – общини. Съществуват и други отговорни органи като: Камарата на адвокатите, Пенсионно-осигурителния институт, Камара на работодателите, които също могат да бъдат отговорни за причинени вреди. Първо изискване е органът да е действал в изпълнение на закона – пряко упражняване на закона, пряко приложение на правото, самия дух на закона да е спазен. В противен случай говорим за превишаване пределите на компетентност на тези органи. Съгласно австрийския закон органът е физическо лице, което изпълнява тази функция – физическо лице в съдебната система: съдия, прокурор, съдебен помощник, съдебен служител, съдия изпълнител. Не е възможно да се предяви директен иск към тези физически лица. Дори при доказана вина, няма право да се търси наказателна отговорност на тези лица, с изключение, ако Върховния касационен съд се е произнесъл с влязла в сила присъда. Друг елемент: противозаконно действие на съответния държавен орган - нарушение на норми от специални закони, нарушение на добрите нрави, на основни законови принципи, нарушение правото на собственост, нарушение на основни права от страна на държавен орган. Задължение за държавния орган е да прилага закона и ако напрамер решение на съд не е потвърдено от втората съдебна инстанция, не означава, че съдията е нарушил закона в обсъждания смисъл. Законовата норма за отговорността на държавата изисква да е налице грубо погазване на закона от страна на съответния орган и излизане извън нормите. Ако съдебното решение е неправилно относно преценката на фактите и обстоятелствата, това не е основание за отговорността на държавата, поради постановено неправилно решение на съдия, което е отменено съответно от второинстанционния съд. Специална хипотеза би била неправилна преценка на закона, тази която е законово необоснована, например - да няма нито един аргумент в подкрепа на съдебното решение. Това не означава, че всяко неправилно тълкуване на сложен фактически състав носи тези последствия. Друг елемент: причинната връзка. Причинната връзка се установява по вътрешно убеждение на съдията. Решението не може да се позовава на аналогичен казус. Друг елемент: степен на нанесени щети, което е важно за размера на компенсацията. Друг елемент: вина. Вината е налице при грубо отклоняване от вече наложена практика на съда. Налице е и когато, съдебният акт не може да бъде аргументиран. Ако до момента няма практика на Върховния съд, съдебното решение трябва да не е аргументирано, за да се търси отговорност за вреди. Няма възможност за регресен иск към физическото лице. По изключение – искът ще е по Закона за отговорността на физическите лица, но само ако физическото лице, действащо като съответен орган, е действало умишлено или при груба небрежност. Австрийската практика почти не познава подобни искове за отговорност на физическо лице, съдия например, дори да е действал противозаконно и виновно. Възможност за намаляване на претърпени щети: Много е важно да се установи дали ощетеното лице е направило всичко възможно, за да намали или избегне нанесената щета. Той трябва да докаже, че не е бил немарлив към защитата на своите права, например – при пропуснат срок за осъществяване на права, се приема, че го е направил умишлено, тъй като е трябвало да потърси професионална помощ. Пример: Страната е пропуснала срока за подаване на жалба, но и съдът не й е указал. Това е една тясна хипотеза за иск за вреди и е възможна само ако тази въззивна жалба би била в полза на пострадалото лице. Ако подаването на жалба е напълно безсмислено, то не се обосновават вреди. Ако има ясна съдебна практика, такова бездействие – неподаване на въззивна жалба, не е основание за иск за вреди, тъй като подаването на въззивна жалба при установена съдебна практика би било напълно безсмислено. Кой не носи отговорност? По австрийското законодателство Тълкувателно решение на Върховния касационен съд не може да е основание за изплащане на обезщетение. Отговорността на държавата? Ако Върховният касационен съд има практика, която противоречи на общностното право тогава може да се ангажира отговорността на държавата. Кога държавата нарушава норми, наложени от общностното право - три предпоставки: нормата да нарушава нечии права; да се формулира начина на нарушаване на тези права; да е налице причинна връзка. По искове за нарушаване на общностното право се произнася Конституционния съд на Австрия. Давностен срок: До три години след установяване на вредата.
І-ва инстанция - основен съд – окръжния съд в района където е причинена вредата( в Австрия има и районни съдилища, но тези искове се разглеждат от окръжния съд като І-ва инстанция); ІІ-ра инстанция - апелативен съд – четири такива съдилища в Австрия; ІІІ-та инстанция - Върховния касационен съд на Австрия. За да се избегнат упреци за пристрастност могат да се делегират правомощия на друг съд, например ако искът е за вреди от съдебно решение на съдия от същия съд. Например: Окръжният съд на Виена при възражение за пристрастност служебно следва да го изпрати на друг окръжен съд. Горестоящия съд се произнася по подсъдността при възражения. Съществуват и други закони, по които се ангажира отговорността на държавата. Например: при незаконно задължане, при незаконно настаняване в психиатрично заведение. Правната основа е Европейската конвенция за защита правата на човека. В Австрия съществува Федерален закон за защита правата на човека. Съществуват и други специални закони, по които може да се ангажира отговорността на държавата: Закон за обезщетение поради незаконни подслушвания, Закон за армията. В 20% от тези искове се подава и молба за правна помощ. Преценява се предявения иск и при “очевидна безпереспективност” на иска, при н.нар. “очевидна безсмислица”, не се предоставя такава помощ. Голяма част от исковете са за вреди от незаконосъобразни административни актове. Министерството на правосъдието е отговорно за причинени вреди от съдебни актове. Най-чести са исковете срещу Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите, Министерство на образованието. В следобедните часове съдиите бяха запознати с нормативната уредба по застроителните планове и кадастър с лектор Г-н Байер и с поземления регистър, представен от Г- н Антес, специалист-дипломиран инженер от Министерство на финансите, ръководител на имотния регистър и проектен мениджър на новия имотен регистър. Имотният регистър се води от съда. Съдържа: обща част и документална част. От 1991 г. имотния регистър е качен на електронен носител. Той действа успешно и с голяма гордост се демонстрира. Особено е важен при сделки с имоти, за да се проследят тежестите. Работно място на имотния регистър – в съдебната система. Работно място на кадастъра - в кадастралните служби. Имотния регистър и кадастъра имат обща база данни. Съхранява се във Федералния информационен център. Осъществява се със съдействието на частни фирми при условията на публично-частно партньорство. Държавата предоставя данните на частните фирми, а те - на частни лица срещу заплащане на определени такси. Кои органи са включени в системата? Министерство на правосъдието – имотния регистър е негов ресор. Имотния регистър е интерес за Министерство на финансите, тъй като е обвързан с данъчното облагане – имотен данък. Достъп до имотния регистър имат: 140 районни съдии, 500 съдебни служители, около 500 нотариуса и около 4000 адвокати, които работят директно с имотния регистър. Съществуват около 3 000 000 вписвания в имотния регистър, около 700 000 папки. Имотния регистър дава информация за това кой е собственик на определен имот, а кадастралния регистър – парцела, площта и предназначението - земеделска земя, сграда, градина. Защитата на държавата се осъществява от финансова прокуратура, която е подчинена на Министерство на финансите. Кадастъра: -данъчен кадастър; -граничен кадастър. Съществуват 41 кадастрални служби, 150 служители, 100 инженера, външни консултанти. Обхванати са 10 млн.обекта. Приходите от таските за вписванията, включително и на промени са в размер около 10 млн. евро годишно. Фирми, които имат право да дават достъп до имотния регистър на физически лица, най-известна е “Телеком Австрия”. Достъп до регистъра имат: съдебната система, адвокати, нотариуси, общини, банки. Кадастъра съществува на хартиен носител от 1871 г. От 1981 г. – на електронен носител. Старата 30-годишна система е остаряла технически. Проекта за новия имотен регистър е от 2006 година и се очаква да приключи до края на 2009 г. Работната груба е от: 6 души от Министерство на правосъдието, 3 души от Министерство на финансите, 9-10 души от Федералния информационен център. По план проекта струва 2,8 млн. евро. Има 250 млн. единици информация в имотния регистър, които трябва да се прехвърлят в новия имотен регистър. Промяна в начина на въвеждане и търсене. По електронна молба на адвокат или нотариус до съда – вписването се извършва автоматично, издава се решение за вписване по електронен път и се връчва на физическото лице от Централната информационна служба. Новият регистър ще приема автоматично данните и документалния архив, ще извлича и всички документи от една сделка – например дарение. Подробна демонстрация в слайдове и предоставени материали. Демонстрация на търсене по имот – изписва се сегашния собственик и показване на архив – бивш собственик. Демонстрация на попълване на молба за вписване по електронен път. 18.06.2009 г. Посещение в „Независим финансов сенат” Посещението бе посветено на темата „Отношения общностно право-вътрешно право на Австрия в системата по облагане с Данък добавена стойност” Лектор Д-р Ансгар Унтербергер, съдия от финансов сенат - Виена, район Линц, специалист по ДДС Представяне на системата на функциониране на ДДС: производител - търговец - потребител. Възстановяването на ДДС е изключително сложен процес и предразполага към данъчни измами. След влизане на Австрия в ЕО от 01.01.1995 година правото за ДДС в Австрия е хармонизирано с правото на ЕО съобразно задълженията по договора за присъединяване. Австрия се е задължила да хармонизира националното право по ДДС с общностното право и да дава предимство на общностното право. От 01.01.2007 г. приложима по ДДС е Директива 2006/112, а преди нея – Шеста директива. Общностното право е задължително за държавите-членки, Решение на СЕО по делото “Коста” С-6/64. Съгласно §115 ВАО(Данъчния процесуален кодекс на Австрия), всеки данъчен акт трябва да се проверява и като се вземат предвид принципите на общностното право. Възникнал е спор относно това от кога е валидно за Австрия общностното право. Отговор е даден с решение на Конституционния съд на Австрия, съгласно което: “Всички факти и обстоятелства, настъпили след 01.01.1005 година(годината на присъединяване на Австрия към ЕО) се регулират от общностното право”. Противоречия на плоскост: общностно право - национално право; общностно първично право - вторично право на общността. Основни правила: предимство при прилагане на общностното право ( има примери и за предимство на националното право); правила за директно прилагане на Директивите, правилното им интерпретиране в рамките на националните съдебни системи. Право на ЕО: първично право: регламенти, договори и основни принципи; вторично право – директиви. Принципи: -правна сигурност; -равнопоставеност. Регламентите се прилагат директно, а директивите – задължение на страните да ги транспонират в националното право. По изключение – при изпълнение на определени предпоставки, директивите магат да бъдат прилагани директно. Например, ако директивата е транспонирана неправилно в националното законодателство и нормата е неясна и некатегорична, директивата има директно приложение, но само в полза на данъчно-задълженото лице. Ако е транспонирана правилно, разпоредбата може да е в полза или във вреда на гражданите. Трябва да се спази смисъла на Директивата при транспонирането й в националното законодателство. Правото на ЕО се прилага от присъединяването на Австрия към общността, т.е. от 01.01.1995 г. Приложими са Шестата директива и Директива 112. Ако е отказан данъчен кредит, но разпоредби на Директивата – чл.17, дават право на данъчен кредит, правилата са неприложими по отношение правоотношения, възникнали от преди присъединяването на Австрия към ЕО, например през 1994 г. Пример за директно приложение на Директивата и признаване на данъчен кредит след 01.01.1995 г. за частни предприемачи, за които, до присъединяването на Австрия към ЕО, националното законодателство не е давало право на данъчен кредит. След присъединяването на Австрия към ЕО тези национални норми не са отменени, но стават неприложими, тъй като Директивата се прилага пряко, спазва се принципа за преимущество на общностното право. Разпоредбата на чл.10 от Договора за европейската общност задължава при транспониране на директива в национално право да се спазва духа и смисъла на директивата. Пример с дело в Линц : Изграден къмпинг - построени са бунгала край езерото. Отдават се под наем. По австрийското законодателство отдаването под наем на парцели са освободени доставки, но туристическата дейност-хотелските услуги не са освободени доставки, съгласно §6 на Австрийския закон за ДДС. Преценява се дали е отдаден под наем целия парцел с бунгалата или са предоставени само краткосрочни нощувки, за които се прилага директно чл.13 от Шестата директива и постановеното в този смисъл решение на СЕО по делото “Блази” С-346/95 г., т.е. освобождава се от ДДС само “краткосрочно нощуване в къмпинг”. В представената лекция са дадени и други примери за директно приложение на Директивата след присъединяването на Австрия от 01.01.1995 г. (стр.8). Обсъждане на разпоредбата на чл.234 ДЕО относно преюдициалното произнасяне на СЕО. Кога се отправя преюдициално запитване? Когато съдът не е сигурен в точното значение на норма от общностното или националното право, ако е първоинстанционен съд – може да отправи преюдициално запитване, а ако е Върховен съд – е задължен. Решения на СЕО по тълкувателната дейност, свързани със злоупотреби с ДДС, поради това, че в общността се създавате цели вериги, които не осъществяват икономическа дейност, а само си разменят фактури. Решение на СЕО за спазване на първичните принципи: забрана за злоупотреба с ДДС. Основните принципи са базата на правото на общността, основните принципи са част от първичното право. Основните принципи се прилагат директно независимо дали са в полза или във вреда на гражданите. Злоупотреби с данъчен кредит и с освобождаване от ДДС. В австрийското законодателство съществува разпоредбата на чл.12 от австрийския Закон за ДДС, съгласно която всеки има право на данъчен кредит, стига да не участва в измама или да не е могъл да предположи, че е налице такава. Директива 112 в същия смисъл. Основен принцип: принципа на защита на доверието. Системата на ДДС и данъчния кредит е свързана с рискове. В средата винаги е търговеца, който изпълнява държавни функции – трябва да отчисли ДДС към фиска, защото го е събрал. В това се крият рисковете. Не може тази важна система да се остави само в ръцете на този търговец, който може да не е бил добросъвестен. В Австрия сега тече голяма дискусия – дали да се приеме презумпцията за добросъвестност на този търговец, или точно обратното, както е в практиката. Например при издадена фактура, в която е посочен грешен адрес. В този случай търговеца няма право да си възстанови данъчния кредит. Важат разпоредбите на Шеста директива относно забрана за злоупотреба с ДДС. Мнението на лектора е, че в такъв случай следва да се приеме презумпцията за добросъвестност на търговеца, тъй като той не е могъл да знае, че адреса посочен във фактурата е грешен или несъществуващ и следва да му се признае данъчен кредит. Счита, че местното право по-добре интерпретира принципа с добросъвестността. По-късно същия ден бе изслушана лекцията „Системата на Австрия по облагане на физическите лица и персоналните дружества с пряк данък” Лектор : Д-р Кристиян Ленайс, съдия във Финансов сенат, Виена По Закона за данък върху доходите на физическите лица се облагат съдружниците в персоналните дружества. Не се облага дружеството като цяло, а се облага всеки от съдружниците – данък върху дохода на всеки от съдружниците. Разлика с капиталовите дружества, които се облагат с корпоративен данък. Форма за събиране на данъците – издаване на административен акт, с който се определя размера на данъка и срок за внасянето му. Разлика в облагането: - данък върху трудово възнаграждение; -данък от капиталово участие. Съществува скала за данъка върху доходите от трудово възнаграждение. От тази година в Австрия е необлагаем годишен доход до 11 000 евро, а доход над 60 000 евро се облага с 50% данък. При доходите от капиталово участие ставката е твърда – 25%. В закона са посочени кои разходи се приспадат от данъчната основа. Съществуват облекчения по отношения на определени категории лица, например: самотни майки, единствено работещ в семейството. Признават се транспортни разходи за служигелите. Съществува разлика в данъчното задължение на неограничено отговорните и ограничено отговорните лица. Специфична хипотеза на австрийски гражданин, който не живее постоянно в Австрия, но генерира доходи в Австрия. Ако в такива случаи подлежи на облагане в различни страни отношенията се регулират от Спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане, каквато има подписана между Австрия и България. Ако няма подписана такава спогодба, се вземат мерки за избягване на двойното данъчно облагане. Какъв тип доходи подлежат на облагане по този закон: Седем типа доход: Печалба от: селскостопанска и горска дейност; самонаети лица; занаятчии. Доходи от: заети по трудов договор;
4/Заети по трудов договор – доходите се облагат по скала. В Австрия се плаща 13-та и 14-та заплати. 5/Капиталови доходи: -дивиденти; -лихви; -продажба на акции. За всички тези доходи ставката е твърда – 25%. Капиталовите доходи се включват в общата данъчна декларация. 6/ Доходи от наеми – разходите за ремонт на тези жилища може да се разпределят за период от 10 години. 7/други доходи – от спекулативни сделки. В Австрия съществува дискусия дали да се въведе данък върху приходи от акции. Подлежат на данъчно облагане доходите от продажба на капиталовите дялове при частни дружества. Облагат се с 50% от данъчната ставка. Следващата лекция бе „Системата на корпоративното облагане в Австрия” Лектор: Д-р Габриеле Крафт, съдия във Финансов сенат, Виена Корпоративният данък е най-нежкият данък. На облагане с корпоративен данък подлежат юридическите лица. Правим разлика между два типа ЮЛ:
Пример: Общината открива плувен басейн с общинско имущество. Това е ЮЛ, което изпълнява публични функции, т.е. публично дружество, тъй като влиза във взаимоотношения с други субекти. За такова дружество важат същите изисквания за облагане – по Закона за корпоративното облагане. Частни капиталови дружества: Видове:
- АД-минимален капитал 70 000 евро; - Societas Europaea(SE)-Европейско акционерно дружество на територията на Общността – минимален капитал 120 000 евро. Тези дружества се облагат с 25% плосък данък върху печалбата. Независимо от плоския данък, има система на минималното облагане – ако не е достигната печалба: -за ООД – 1 750 евро годишно; - за АД – 3500 евро годишно; - за SE – 6 000 евро годишно. Правим разлика между капиталови дружества с акции и дружество на физически лица – персонални дружества, като последните не представляват самостоятелен обект на корпоративно облагане, а се облагат физическите лица от дружеството – съдружниците, с пряк данък по Закона за данъка върху доходите на физическите лица. Разлика в облагането: -при физическите лица доходите се облагат по скала; -при капиталовите дружества – 25% плосък данък. При капиталовите дружества могат да се сключват споразумения с управляващите дружеството, а при дружествата на физическите лица – не. При разпределение на печалбата в капиталовите дружества, неразпределената като дивидент печалба се облага, а при персоналните дружества няма никаква роля разпределението на печалбата като дивидент или не. Данъчна основа и разходи на капиталовите дружества: При капиталовите дружества няма данъчни облекчения. Има специални разходи само за пенсии и пренасяне на загуби от предходни отчетни периоди без ограничение във времето напред. Скрито разпределение на печалбата: По споразумение(устно) на управителите на предприятието, например на управителя се изплаща възнаграждение под формата на възнаграждение за мениджмънт, освен възнаграждението му като управител. При ревизия това се отчита като скрито разпределение на печалба – изплащане на дивидент, и се облага с корпоративен данък. Участие на едно предприятие в друго – дружества „майка-дъщери” в две хипотези: и двете дружества в Австрия; дружеството-майка в Австрия, дъщерното дружество – в България, например. Дъщерните дружества изплащат печалбата на дружеството-майка. Ред на облагане в единия и другия случай. Съществува дискусия по отношение на различното третиране на дружествата „майка-дъщери” в ЕО и дружествата „майка-дъщери” само в Австрия. Има различия във вижданията на съдиите от Финансовия сенат и Върховния административен съд на Австрия относно това дали счетоводството на дъщерната фирма трябва да се съобразява с австрийската система и когато дъщерното дружество не е в Австрия, а е в друга страна от общността. Съдиите от Финансовия сенат считат, че е нарушен принципа за забрана за дискриминация съгласно разпоредбата на чл.56 ДЕО. Във връзка с този спорен въпрос съдия от финансовия сенат в Линц е отправил преюдициално запитване до СЕО в Люксембург, обр. дела С-436/08 и С-437/08. Група капиталови дружества: Преди три години се създаде системата на облагане на „група капиталови дружества”. Сливането на капиталови дружества в „група”, т.нар. „басейн” е понятие само за данъчни цели. Тази конструкция не може да се види в Търговския регистър. Такава група трябва да съществува поне 3 години. В групата има чужди фирми не само от ЕО, но от целия свят.
Система за облагане на частни фондации в Австрия: Австрийската система се гледа с не добро око в ЕС, тъй като се счита, че облагането на фондациите в Австрия противоречи на основни принципи на общността. Данъчната ставка за фондациите е много изгодна – 12%, с цел да се стимулира благотворителността. Минималния капитал за такава фондация е 70 000 евро и съществува специална форма на данъчно облагане. Преструктуриране на дружества във връзка с данъчно облагане: сливания, вливания, отделяне – всички видове трансформации. Сливане – две дружества в едно, преобразуване от един вид в друг – от капиталово, което се облага с корпоративен данък, в персонално дружество, съдружниците на което се облагат по Закона за данъка върху доходите на физическите лица, а самото дружество не подлежи на облагане с корпоративен данък. Отделяне от едно капиталово дружество на няколко капиталови дружества. При всички преобразувания и трансформации се спазват принципите: -да не се прехвърлят данъчни тежести в чужбина; - да се запази счетоводството; - всички загуби да се прехвърлят в новите дружества; - да не се ощети фиска на Австрия, особено при отделяне на дружество в чужбина. Данъчните последици ще са съгласно австрийското законодателство. Каталог: home.nsf -> vPagesLookup vPagesLookup -> Закон за държавния служител vPagesLookup -> І. общи положения vPagesLookup -> Заседание в състав: председател: йордан константинов vPagesLookup -> Върховен административен съд з а п о в е д Изтегляне 388.91 Kb. Сподели с приятели:
|