Програма за предотвратяване на образуването на отпадъци VIII. Анализи на съществуващите мерки и приложими индикатори за националната Програма за предотвратяване на образуването на отпадъци

Индикаторът „интензивност на отпадъците” може да разясни влиянието на мерки за ПО в даден индустриален бранш. Благодарение на релацията към БВП, индикаторът „продуктивност на ресурсите” прави възможно и оценяване на главната цел на мерките за ПО, а именно прекъсване на връзката между икономическия растеж и свързаното с това вредно влияние върху човека и околната среда в резултат на образуване на отпадъци.

В доклада на ORDIS при определяне на индикаторите са изброени 4 основни задачи, в резултат на които се определят три основни групи индикатори. Тези задачи са:

• 
  Определяне на обща рамка за индикатори за ПО
  
• 
  Определяне на различни методи за изчисление и оценка на индикаторите от тази обща рамка
  
• 
  Определяне на специфични индикатори за различни специфични категории действия
  
• 
  Създаване на уеб инструмент, чиято цел ще е да улесни както публичните органи, така и другите участници в мерките за ПО. Основните задачи на уебсайта са да се оцени предварително потенциалът или ефектът на дадено действие, както и да се помогне при мониторинга на предприетите действия.
  

В разработването на българската програма са отчетени както специфичните трудности за намиране на безспорни и общовалидни индикатори, така и опитът на други страни-членки и различни проекти, възложени от ЕК, като в резултат се цели намиране на възможно най-надежден индикатор за определяне на успеха на всяка една от мерките, изброени в Приложение IV към член 29 на РДО, респективно Приложение № 4 към чл. 50, ал. 3, т. 2 на ЗУО.

VIII.4. Мерки за предотвратяване на образуването на отпадъци съгласно Приложение № 4 към чл. 50, ал. 3, т. 2 на ЗУО и Приложение IV към чл. 29 на РДО

В приложение №4 към чл. 50, ал. 3, т. 2 на българския ЗУО, точно както и в Приложение IV към чл. 29 на РДО са изброени 16 примерни мерки за ПО. Всяка една от тези мерки е разгледана по-долу, като е спазвана следната единна структура при изложението. Първа подточка е „същност на мярката”, след това идва подточка „досегашно прилагане и бъдещо съдържание“ и като трета подточка са дадени възможни „индикатори” за проследяване на успеха на мярката.

4.1.1. Същност на мярката

Съдържанието на тази мярка може да се раздели на две групи дейности:

• 
  разработване на планове и програми от държавни и общински органи и
  
• 
  прилагане на икономически мерки, също с две подгрупи:
  

• 
  въвеждане на допълнителни плащания за ползване на ресурси
  
• 
  условия за предоставяне на субсидии.
  

С въвеждането на допълнителни плащания (екотакси, данъци, концесионни възнаграждения и пр.) за ползване на природни ресурси се цели намаляване на количеството на използваните ресурси в производството и по този начин и намаляване на количеството на отпадъците, които биха възникнали.

В случаите на предоставяне на субсидии се прави преценка какво е влиянието на субсидираното производство или услуга върху околната среда. Предоставянето на субсидии за производства или услуги, влияещи негативно на околната среда и по-конкретно върху политиките по ПО, трябва да се преустанови или поне значително да се ограничи.

4.1.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

Въпреки че вече са разработвани и приети различни програми, както в областта на околната среда като цяло, така и специално в областта на управление на отпадъците, трябва да се подчертае, че в настоящата програма за първи път се предвиждат конкретни мерки за предотвратяване на образуването на отпадъци в България. Както вече бе споменато, общините също трябва да разработят такива програми, като Министерството на околната среда и водите ще разработи указания за общините, какви мерки в съответствие с техните компетенции трябва да се включат в техните програми. Във връзка с евентуалното въвеждане на допълнителни плащания за ползване на ресурси, МОСВ ще направи анализ в кои случаи това е възможно и целесъобразно. Ограничаването на субсидирането на неекологични производства е един от начините за превръщането на такива производства или услуги в по-екологосъобразни. В тази връзка МОСВ ще направи обследване за възможностите за отпускане на субсидии в случаите, при които има конкретни мерки за ПО. Целесъобразно е в този анализ да се включи и досегашната практика на отпускане на субсидии.

4.1.3. Индикатори

Тъй като трудно може да се измери точният ефект на количественото и качественото предотвратяване на отпадъци, постигнато в резултат на прилагането на тази мярка, подходящ индикатор за нейния успех може да бъдат стойностни показатели като например брой разработени програми за ПО от общините, брой изпълнени мерки от националната и от общинските програми за ПО, брой и/или стойност на въведените допълнителни екоплащания за ползване на природни ресурси, количества по-малко използвани природни ресурси, брой и/или стойност на субсидии, които не са отпуснати поради недостатъчни мерки за ПО, сравнени с отпуснати такива в минали години.

4.2. Насърчаване на изследователската и развойната дейност в областта на достигането на по-чисти и с по-малко отпадъци продукти и технологии, както и разпространяването и използването на резултатите от тази изследователска и развойна дейност

4.2.1. Същност на мярката

От една страна, мярката е насочена към подпомагането на чистата развойна и научна дейност, водеща до намаляване на отпадъците в продуктите и технологиите. От друга страна, необходимо е да се насърчава разпространението на постигнатите научни резултати и тяхното внедряване във възможно най-много производства.

4.2.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

Целенасочени дейности по тази мярка по смисъла на ПО не са предприемани досега. В България съществува принципна възможност за финансиране на научни изследвания, както чрез национални, така и с европейски средства. Примери за това са Националният фонд „Научни изследвания”, Седмата рамкова програма на Общността за научни изследвания и др. В рамките на разработения стратегически документ „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа” ЕК поставя акцент върху финансирането на такива изследвания, които водят до постигане на най-голяма ефективност при използване на ресурсите. Министерството на образованието и науката и Министерството на околната среда и водите могат да разработят правила за кандидатстване за средства от Националния фонд „Научни изследвания”. По Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020” също има възможност за финансиране на научни изследвания. Друга възможна мярка е научните институти при БАН да разработят стратегия за кандидатстване от страна на българския бизнес съвместно с български научни институти за средства по съответните програми и фондове. Освен разработване на екологосъобразни технологии и продукти българската наука може да участва и при проучването на водещия чуждестранен опит и неговото адаптиране към конкретни производства в страната.

4.2.3. Индикатори

Прекият ефект от тази мярка също е трудно измерим по смисъла на качествено и/или количествено ПО, поради това в самите научни разработки трябва да се съдържа и обективно и точно изследване на ефекта по смисъла на ПО. Подходящи индикатори са брой изпълнени проекти, брой внедрени резултати в икономиката, брой отрасли, в които могат да бъдат внедрени резултатите.

4.3. Разработване на ефективни и целесъобразни индикатори за вредното влияние върху околната среда от образуването на отпадъци, чиято цел е да допринесе за предотвратяване образуването на отпадъци на всички равнища

4.3.1. Същност на мярката

Както в РДО, така и в ЗУО е формулирано задължение на държавите-членки да разработят качествени и количествени показатели за измерване на успеха на мерките за ПО. Както подробно бе обяснено в точка 3.5., изработване на общовалидни индикатори е практически невъзможно на настоящия етап или би било свързано с нецелесъобразни натоварвания за бизнеса и администрацията при събиране на статистически данни, които не могат стопроцентово да гарантират достоверност. Същевременно е важно да се подчертае, че прилагането на мерки за ПО, въпреки известни допълнителни административни усилия е повлияло положително на бизнеса, например чрез намаляване на разходи и оттам оптимизиране на резултата, по-високи продажби, излизане на нови пазари и пр.

4.3.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

Досега в България не се е работило за изработване на индикатори за ПО. Поради това е необходимо да се изследва дали създаването на един или друг индикатор няма да доведе до много голямо административно натоварване както за бизнеса, така и за администрацията, тоест дали събирането на информацията ще е целесъобразно. Примерни индикатори биха могли да бъдат следните показатели:

- Количествени показатели по видове отпадъци

В НСИ има информация за количествата отпадъци по видове, но няма анализ дали изменението на тези количества е в резултат от приложени мерки за ПО или на други фактори, като увеличение на БВП, изменение в броя на жителите и пр.

Няма информация.

Има европейско и българско продуктово законодателство за въвеждане на забрана за използване на дадени вещества, напр. при детски играчки, акумулатори и батерии, опаковки, електрическо и електронно оборудване и др., но няма систематично събиране на информация по смисъла на ПО.

Няма конкретна информация.

За предприятия, сертифицирани по EMAS и за екомаркировки, има статистика, но за ISO няма.

Няма конкретна информация.

4.3.3. Индикатори

Подходящи показатели за измерване на успеха на мярката е брой на въведените и/или създадените индикатори специално за целите на ПО.

4.4.1. Същност на мярката

Тази мярка също може да обхване няколко аспекта. От една страна, това е повишаване на информираността на дизайнерите и инженерите относно възможностите за проектиране и производство на продукти, които водят до ПО. Целта на подпомагани от държавата кампании е да се повиши чувствителността на участниците в проектирането и производството и те по собствена инициатива още от фазата на проектиране да разработват продукти с „по-добро екологично поведение”. Частично някои аспекти на тази мярка се припокриват и с втора мярка за насърчаване на изследователската дейност за популяризиране на резултатите от тази научна дейност. Конкретната цел на мярката е подобряване на „екологичното поведение” на продукта през целия му жизнен цикъл. Изисквания за подобни действия се съдържат и в Директива 2009/125/ЕО, така наречената Еко-дизайн директива. Подобряване на „екологичното поведение” означава да се произвеждат такива продукти, чиито части са лесно заменяеми, продуктът е удобен за ремонт и за повторна употреба, тоест продуктът е така проектиран, че неговият жизнен цикъл е по-дълъг.

4.4.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

В ЕС тече дискусия към кои продукти могат да се приложат конкретни критерии за удължаване на жизнения цикъл в описания по-горе смисъл. Един конкретен пример за добра практика е Регламент 1103/2010 относно установяване на правила по отношение на етикетирането на капацитета на преносими вторични (презаредими) батерии и автомобилни батерии и акумулатори съгласно Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Както е посочено в точка 1 на преамбюла на този регламент, чрез неговите разпоредби може да бъде постигнато намаляване на количествата на отпадъците чрез увеличаване на средната продължителност на живот на вторичните (презаредимите) батерии.

Приемането на такива критерии на общностно ниво и тяхното транспониране в съответните национални законодателства (в България това е Законът за техническите изисквания към продуктите и свързаните с него подзаконови нормативни актове) би било отличен начин за постигане на реални цели за ПО. В България са в сила редица нормативни документи относно допустимо съдържание или забрани за съдържание на вредни вещества, например при МПС, ЕЕО, батерии, отработено масло, опаковки и др., които са приети на основание на съответните документи на ЕС. Въвеждането на подобни забрани представлява „качествено ПО”.

Добър пример за ПО е въведеното изискване на общностно ниво за унифициране на зарядните устройства за мобилните телефони, което се постигна благодарение на предложението и активното участие на представителите на България. Следваща логична стъпка в тази посока е унифицирането на електронните и електрическите устройства за свързване помежду им. За реализиране на подобни инициативи е възможно да се кандидатства с проекти по ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014 - 2020”, приоритетна ос „Насърчаване на инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност” или по Седмата Рамкова програма на ЕС за научни изследвания, като изводите от проекта могат да послужат на България и за иницииране на промени в продуктовото законодателство на ниво ЕС. При разработване на детайлни правила на същата приоритетна ос и същата оперативна програма е целесъобразно включването като допустими и от висок приоритет на проекти за разработване на нов дизайн на продукти и на технологии, изискващи по-малко естествени суровини, съдържащи по-малко опасни вещества, генериращи по-малко отпадъци след употребата на продуктите, както и на продуктите и технологии с по-добро „екологично поведение”. Възможна мярка е и възлагането от страна на държавата на разработването на екодизайн за различни браншове или групи продукти, при стриктно спазване на нормативната уредба за защита на авторските права и на правилата за отпускане на държавна помощ.

4.4.3. Индикатори

Брой продукти, произведени по еко-дизайн, проведени информационни кампании, брой дизайнери и проектанти, до които е достигнала информацията.

4.5. Предоставяне на информация относно техниките за предотвратяване на образуването на отпадъци с цел улесняване на прилагането на най-добрите налични техники от промишлеността

4.5.1. Същност на мярката

Тази мярка предполага действия относно количественото и качественото предотвратяване на отпадъци. Важен аспект и при тази мярка е провеждането на разяснителни кампании сред бизнеса, като основното ударение би следвало да се постави върху връзката между намаленото количество отпадъци и оттам по-малкото количество употребени ресурси, което води до по-ниски разходи за производство и оттам до по-висока конкурентоспособност. Както в българското, така и в европейското законодателство съществуват общовалидни критерии за определяне на най-добрите налични техники (НДНТ) - Приложение III към Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, респективно чл. 3, ал. 2 на Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни. Прилагането на НДНТ води до количествено и/или качествено предотвратяване на отпадъците. Прилагането на НДНТ води в много случаи до по-висока ефективност при използване на ресурсите и вложените материали, както и до по-добра енергийна ефективност.

4.5.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

В България стриктно се прилагат изискванията за издаване на комплексни разрешителни съгласно ЗООС и Наредбата за издаване на комплексни разрешителни. Тези документи са в съответствие със съответната европейска Директива 2010/75/ЕС. На европейско ниво има приети решения за НДНТ при редица дейности като например при производството на стомана и чугун, цимент, вар и магнезиев оксид, хлор-алкални продукти, при дъбене на кожи, при стъкларското производство. Целесъобразна бъдеща мярка е подкрепата от ОПОС 2014-2020 г. или от Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 г. на проекти на браншови/работодателски организации за разработване на методически и обучителни материали, информационни интернет портали и провеждане на широкомащабни обучителни програми за бизнеса относно европейските и националните политики и програми за ефективно използване на ресурсите, включително подходите и добрите практики, както и за НДНТ в съответния бранш.

4.5.3. Индикатори

Брой предприятия, в които се прилагат НДНТ спрямо общия брой предприятия от даден производствен отрасъл, брой проведени информационни кампании и обучителни програми за НДНТ за бизнеса, брой фирми и хора, преминали обучение.

4.6. Организиране на обучение на компетентните органи по отношение на включването на изисквания за предотвратяване на образуването на отпадъци в разрешенията съгласно чл. 35, ал. 1 на ЗУО

4.6.1. Същност на мярката

В тази мярка са визирани държавните служители, издаващи комплексни разрешителни във връзка с чл.117, ал. 1 от ЗООС - ИАОС, както и служителите, издаващи разрешителни по смисъла на ЗУО - РИОСВ. Съвсем логично е, че държавните служители, отговарящи за разрешителните режими, не винаги са и могат да бъдат запознати с най-новите аспекти на възможните мерки за предотвратяване на образуване на отпадъци. Обучения на тези служители относно ПО, например чрез даване за пример на най-добри практики, ще са нужни и полезни.

4.6.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

В България са проведени многобройни обучения за комплексните разрешителни и за разрешителните по ЗУО, но трябва да се проведат такива целенасочено за ПО. Отлична възможност е подпомагането на такива обучения по ОПОС 2014-2020 г. по приоритетна ос 4, включително и относно изработване на Планове за програмите за обучение. Особено важно е програмите за обучение да са интензивни, да обхващат всички компоненти на околната среда и да се провеждат регулярно, а не еднократно.

4.6.3. Индикатори

Брой проведени обучения и брой издадени разрешителни, които в резултат на обучението вземат предвид и мерките за ПО за определена година, може да бъде един възможен индикатор.

4.7. Включване на мерки за предотвратяване образуването на отпадъци в инсталациите, които не попадат в обхвата на приложение 4 на ЗООС. Където е целесъобразно, тези мерки могат да включват оценки или планове за предотвратяване на образуването на отпадъци

4.7.1. Същност на мярката

Тази мярка предвижда да се включат мерки за ПО и в категориите промишлени дейности, които не попадат в обхвата на Приложение 4 към чл. 117, ал. 1 на ЗООС. В споменатото приложение се регламентират промишлените дейности, за които се изисква издаване на комплексно разрешително, т.е. целта на тази мярка е и другите промишлени дейности, извън изброените в Приложение 4, да предвиждат мерки за ПО.

4.7.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

Разрешителните се издават в съответствие с българското и европейското законодателство, но пред администрацията не е имало такава поставена цел и следователно липсва целенасочена информация за ПО. Както вече бе споменато, органът, издаващ разрешителни, е съответната РИОСВ. За да няма опити за нежелан произвол на администрацията спрямо бизнеса, ще е целесъобразно МОСВ предварително да разработи подробни методически указания как РИОСВ следва да прилагат мярката.

4.7.3. Индикатори

Брой разрешителни, в които е включено изискване за ПО, количество на предотвратените отпадъци в резултат издадени разрешителни с включени мерки за ПО.

4.8. Използване на разяснителни кампании или оказване на подкрепа на бизнеса - финансова, за вземане на решение или друг вид подкрепа. Вероятно е тези мерки да са особено ефективни, когато са насочени и пригодени за малките и средните предприятия и се осъществяват чрез установени бизнес мрежи

4.8.1. Същност на мярката

Не всички предприятия имат потенциал да идентифицират адекватни мерки за ПО. Това важи особено силно за малките и средните предприятия. Именно поради това е полезно и за тези предприятия да се предвидят разяснителни кампании относно ползите от прилагане на мерки по ПО или внедряването на НДНТ. Подходящи изпълнители на тези обучения могат да бъдат, от една страна, регионалните органи, отговарящи за управление на отпадъците, и/или организации на бизнеса като браншови камери, търговско-промишлени палати и др. Повишаването на информираността и на съзнанието за екологосъобразно поведение и производство и сред тези представители на бизнеса повишава възможността за прилагане на мерки по ПО от по-широк кръг лица и следователно и ефективността на ПО се повишава.

4.8.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

Досега в България са се провеждали многобройни разяснителни и обучителни кампании в областта на управлението на отпадъците, но липсват кампании конкретно за предотвратяване на образуване на отпадъци. Ще е целесъобразно като бъдеща мярка Изпълнителната агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия да стане бенефициент по ОП „Добро управление 2014-2020 г.” и да разработи проект за обучение конкретно за смисъла на ПО, включително и за създаване на бизнес мрежи. Друга възможност е патентните данъци по ЗМДТ за тези МСП, чиято дейност пряко води до повторна употреба на дадени продукти (например ремонт на обувки, мебели, дрехи и пр.) и оттам и до ПО да бъдат сведени до минималните допустими нива, респективно в програмите на общините да се предвиди такава мярка.

4.8.3. Индикатори

Брой проведени обучения и брой участници от МСП спрямо общия брой МСП.

4.9. Използване на доброволни споразумения, експертни групи на потребители/производители или секторни преговори с оглед съответните предприятия или промишлени сектори да съставят свои собствени планове или цели за предотвратяване на образуването на отпадъци или да внесат корекции в продукти или опаковки, от които се получава голямо количество отпадъци

4.9.1. Същност на мярката

Доброволните споразумения могат да се разделят условно в две групи - между държавата/общините от една страна и представители на бизнеса от друга, както и доброволни споразумения между представители на бизнеса помежду им. Предимството на доброволните споразумения както при всеки договор са, че резултатът е желан и от двете страни. Тези споразумения са подходящи за дейности, за които е трудно или нецелесъобразно да се регулират със закон. Едно такова споразумение може да бъде между държавата, представлявана от съответно министерство и браншова организация на бизнеса, напр. Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите, и да касае количеството изхвърляни хранителни отпадъци. Подобно споразумение може да се сключи и с представителите на търговските вериги на хранителни стоки относно третирането на храни с почти изтекъл срок на годност или за продажба на стоки в насипно състояние. Друга възможност е изпращане на електронни фактури на желаещите клиенти от доставчиците на услуги като ток, вода, топлофикация, телефон и др. с цел спестяване на хартия и на разходи за доставка.

Сключването на доброволни споразумения между представители на бизнеса изглежда по-лесно за организиране, особено ако публичните власти подкрепят инициативата чрез предоставяне на подходяща информация. Става въпрос за това, че в редица предприятия като резултат от производствения процес се получават странични продукти, които ако не се реализират, могат да станат отпадък, а същевременно са ценна суровина за други производства. По-добрата информираност за параметрите на тези странични продукти може значително да подпомогне тяхната продажба. По този начин печели и продавачът, защото няма да трябва да депонира своя страничен продукт, който той смята за отпадък и да плати за това; печели и купувачът, защото придобива суровина за производството си на много по-ниска цена от обичайната.

4.9.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

Въпреки че тази мярка е позната, нейното прилагане не е широко разпространено в България. В програмите за обучение за бизнеса и за администрацията да се обхване и тази тема, включително проучване на опита от други страни. Подходяща мярка е например въвеждане в асортимента на намалени порции, при запазване, разбира се, на предлаганите „нормални” порции. Оптимизирането на използването на храни с почти изтекъл срок на годност от търговските вериги също може да е предмет на доброволно споразумение, например да се създаде организация такива храни де се предлагат на социално слаби слоеве от населението. Възможна мярка е и създаването на общо доброволно споразумение със съответно наименование и лого, раздаване на годишни награди и др., като членуващите в това споразумение фирми получават допълнителна реклама чрез публикуване на списъка от фирми в сайта на МОСВ, или пък чрез организиране на широко медийно отразяване при връчването на годишните награди.

4.9.3. Индикатори

Брой сключени споразумения, брой предприятия включени в споразуменията, брой изпълнени мерки от доброволното споразумение.