Социално-психологична характеристика на учениците

15
Съществуват основни фактори, които оказват влияние върху психичното и личностното развитие на първокласника. Към тях се отнасят: промяна на дневния режим, нови междуличностни отношения в училище, отношения с началния учител, смяна на водещия тип дейност и т.н. Първият учител и първите дни на обучение са важни за формиране на мотивацията за учене.
Изграждането на мотивационни структури е в пряка зависимост от положителните или отрицателните подкрепления, които ученикът получава за резултатите от своята дейност. В тази възраст е важно детето да постигне равновесие между двата основни мотива „Аз съм длъжен“ и „Аз искам“. Успешността на обучението и поведението в училище зависи преди всичко от благополучните отношения на детето с родителите и с връстниците му. Повечето проблеми в тази възрастова група са провокирани от проблемите с адаптацията, или приспособяването на детето към училищния живот. В различни степени се проявява тази затруднена адаптация.
Отношението към средата е важно – не толкова средата въздейства на човека, но и той сам изменя социално-психологическата ситуация. Това е важен фактор още с пристъпването на детето в училищната среда – в първи клас. Децата не приемат по еднакъв начин новите условия, в които попадат. Основните социално-психологични моменти, които въздействат на социално-психологичната адаптация в училище, са следните:

Адаптация към новия режим на деня – продължителността на урока, броят на уроците, домашната самоподготовка и други;

Адаптация към ученическия клас – проблеми, свързани с придобиването на социален статус в групата от връстници;

Трудности с адаптацията, разположени в сферата на взаимоотношенията с учителя;

Трудности в адаптацията, обусловени от изменения на ситуацията в дома ˗ изменение отношението на родителите към детето, повишаване на изискванията им за дисциплинираност.
При високи нива на адаптация ученикът се отнася позитивно към училището, възприема адекватно изискванията на учителя, проявява интерес към самостоятелната учебна дейност, подготвя си уроците, а в класа заема благоприятно статусно положение.
При средни нива на адаптация отношението към училището е позитивно и не възникват негативни преживявания у детето във връзка с неговото посещаване.
Единствено е необходим по-висок контрол от страна на възрастните към ученика и учебната му дейност. Детето разбира учебния материал, решава поставените му задачи, но се съсредоточава единствено, когато му е интересно. Иначе се сприятелява с много свои съученици.
При ниски нива на адаптация ученикът се отнася негативно или индиферентно към училището, често се оплаква от заболявания, доминира потиснатото настроение, наблюдават се нарушения на дисциплината, учебният материал се усвоява фрагментарно, няма интерес към подготовката на домашните работи, а близки приятелства с деца от класа не се наблюдават. При такива ученици вниманието е на много ниско равнище, а паузите, които правят между занятията, са доста дълги.
Психологическите затруднения в тази възраст са свързани с особеностите на формирането и функционирането на учебната дейност за детето. Тогава са налице проблеми, съпътстващи постъпването в училище и адаптацията към него. Подобна ситуация често води до разочарования и враждебност към училището. Успеваемостта на такива деца често се установява под техните потенциални възможности, а в поведенчески план са възможни прояви на агресия. Ситуацията може да се усили чрез прояви на грешно поведение и от страна на родителите, когато те чувстват сериозни

16 опасения и дори разочарование от своите деца и ги лишат от емоционална подкрепа.
Трудностите в социално-психологическата адаптация към училището и отсъствието на емоционална сигурност в дома откриват пътя към вариациите на патологично личностно развитие при детето. Тревожни, от гледна точка на възможни дезадаптации в поведението в по-нататъшни етапи на развитие на детето, се явяват следните особености в поведението на учениците от начален етап на обучение:

Ниска познавателна активност и личностна незрялост, които се проявяват в нарастващи желания към по-висок социален статус на ученика;

Усилване на влечението към ситуации на жестокост и агресия;

Немотивирани колебания на настроенията, също така конфликтност, гневливост, по незначителни поводи;

Реакции на протест по повод училищни занимания;

Хиперкомпесаторни реакции в стремеж за привличане на внимание чрез отрицателни поведенчески прояви на грубост, неизпълнение на изискванията и т.н. (Неруш, 2013: 156-167).
В тази възрастова група най-разпространени са т.нар. емоционални нарушения – раздразнителност, повишено ниво на емоционално реагиране, слаба осъзнатост на собствените емоции, както и на тези, които изпитват околните. Наличието на проблем във всяка от тези групи може да задълбочи неразбирането на детето за себе си и за света, който го заобикаля, което от своя страна, води до агресивни прояви.

Изтегляне 1.24 Mb.

Сподели с приятели: