В следните общини в ОПР се споменава конкретно

• 
  „Благоустрояване на кварталите с концентрация на малцинствени групи” - в Общинския план за развитие на община Белоградчик;
  
• 
  приоритет „интеграция на малцинствата”, включително изграждане и реконструкция на водопроводната мрежа в кв. „Изток” (ромският квартал) - в ОПР на община Ихтиман;
  
• 
  приоритет 1: „развитие и ефективно използване на общинската инфраструктура, осигуряваща висок жизнен стандарт”, Мярка 1.1.2: „Изграждане и реконструкция на водопречиствателни мрежи, изграждане на канализационни системи за отпадни води в ромския квартал на с. Медковец – 2010 г.” - в ОПР на община Медковец;
  
• 
  конкретните мерки “разработване на проекти и програми осигуряващи социална и икономическа интеграция на ромите и подобряване на инфраструктурата в ромските квартали” - в индикативна финансова таблица, като неразделна част от ОПР на община Ябланица за 2007-2013 г.
  

• 
  Община Елхово е включила приоритета както в ОПР, така и в Стратегията за интеграция на етническите малцинства в община Елхово за периода 2007-2015 година.
  
• 
  Община Ямбол е включила този приоритет в Програмата за работа с ромите, направление „Териториално устройство на ромските квартали”. Там са заложени следните мерки:
  

- Отреждане на парцели за ново строителство на желаещите ромски семейства.

• 
  В Общинския план за развитие (2007 – 2013 г.) на община Търговище един от основните приоритети е „подобряване на техническата инфраструктура”, което обхваща и ромския квартал „Малчо Малчев”.
  

• 
  В Програмата за интеграция на етническите малцинства на община Кнежа има няколко основни приоритетни цели, а именно: „Подобряване на жизнените условия на неравнопоставени в социално и икономическо положение малцинствени групи и осигуряване на социална значимост”.
  
• 
  В община Лозница в Стратегията за интегриране на малцинствата има заложен приоритет “Жилищни условия” с дейности: осигуряване на условия за достъп до жилища, отговарящи на стандартите на страната, за райони с преобладаващо малцинствено население; подобряване на съществуваща и изграждани на нова техническа и социална инфраструктура.
  
• 
  Община Плевен - в Плана за изпълнение на Общинската програма за развитие на етническите малцинства (2007-2010 г.) е включен приоритет 1: „създаване на благоприятни условия за живот на етническите малцинства”, мярка 1: „Възстановяване и обновление на физическата среда”; мярка 2: „Развитие на базовата социална и екологична инфраструктура”.
  
• 
  В община Тунджа в Общинската програма за интеграция на етническите малцинства в община Тунджа 2006 – 2015 г., е включена Цел 3: „Подобряване на битови условия в населени места с компактно ромско население”.
  

Основни изводи по отношение на подхода на планиране и разработване на досегашни програми и стратегии, насочени към малцинствата:

По-голямата част от общините демонстрират, че в разработването на техните местни стратегии за интеграция на малцинствата, са взели участие представители на малцинствата, НПО, представители на бизнеса, директори на училища, училищни настоятелства, читалищни деятели, граждани и други. Някои от документите са изработени след предварителни проучвания и съгласуване с представители на малцинствата, т.е. подходът „отдолу нагоре” в известна степен се прилага, което говори и за вече изградени партньорства на местно ниво.

Някои общини имат практика за създаване на работни експертни групи, включващи, както специалисти от общинската администрация, така и външни. Сформираните работни групи провеждат заседания, обсъждат работни варианти на плановите документи, т.е. окончателният вид на даден документ се изработва в процес на обсъждане с широко представителство на заинтересовани страни. Работните групи включват представители на местни ромски НПО, други НПО, работещи на територията на общините, здравни медиатори (там, където има), представители на местните власти, бизнеса и местните медии (община Елхово, Тунджа, Ихтиман, Полски Тръмбеш, Ямбол и др.)

Друг модел е използването опита, информацията и експертизата само на една или две НПО - община Белоградчик, например, посочва като основен партньор Сдружение „Организация Дром”, община Борован работи приоритетно с НПО ”Различни, но заедно”. В община Търговище основен партньор при разработването на Стратегията и Плана за икономическо развитие на малцинствените групи в общината е Сдружение „Мисионис”, което работи активно за интеграцията на малцинствата в общината.

В община Лозница Стратегията за интегриране на малцинствата е разработена от специалисти от община Лозница, работещи в областта на етническите и демографските въпроси, представители на НПО от община Лозница (СНЦ ”СРР Прогрес – Община Лозница”, СНЦ ”Младежки инициативи Европа - Община Лозница”), консултанти от областна администрация Разград.

При разработване на общинската Програма за интеграция на етническите малцинства 2005-2010 г. в община Кнежа са използвали предварителни проучвания и съгласуване с представители на общинската администрация и ромската общност с цел обсъждане и обобщаване на най-наболелите проблеми, които в последствие се превръщат в основни цели на програмата (подход „отдолу нагоре”). Ромската неправителствена организация „Романи бахт” е взела участие при събиране и анализиране на информацията.

Община Ябланица използва за изработване на общинските планове и стратегии, включително в областта на интеграцията на малцинствата, външна консултантска помощ - експертизата на „Фондация за развитие на местното самоуправление”. При изготвянето на тези стратегически документи са участвали представители на местната общественост, бизнеса и обществено активни родители и граждани от ромски произход.

Изводи

• 
  Налице е желание и мотивация от страна на общините да разработят или да актуализират местните стратегии, свързани с интеграция на малцинствата.
  
• 
  Налице е осъзната необходимост от разработване на приоритет „подобряване на жилищните условия в ромските квартали”.
  
• 
  Може да се каже, че в повечето общини има практика представители на ромската общност да бъдат включвани в процеса на формулиране на местните политики за интеграция на малцинствата.
  
• 
  Общините стоят най-близо до възможностите за финансиране на проекти, които целят подобряване на жилищните условия и инфраструктура в ромските квартали и махали по структурните фондове. Поради близостта на проблемите общините познават в детайли местните нужди. Необходимо е да се планират конкретни действия, стъпки за решаването на най-наболелите проблеми, за да стартират ефективни проекти в ромските квартали.
  
• 
  На много места в общините вече има назначени експерти по интеграция на малцинствата, здравни медиатори (в 55 общини - медиаторите също познават добре съществуващите проблеми), общински съветници, т.е. общините разполагат с човешки ресурс, който могат да използват за планиране и реализиране на проекти в тази сфера. Необходимо е да се създаде добра координация и местен екип, който да започне работа за подобряване на жилищните условия в ромските квартали.
  

1. Проект BG0204.01 "Урбанизация и социално развитие на райони с преобладаващо малцинствено население" с бюджет 5 930 000 евро (приключил на 30 ноември 2006 г.)

Финансиране по програма ФАР - 4.5 млн. Евро;

• 
  Подобряване на условията на живот на лица, принадлежащи към етнически малцинства в неравностойно положение чрез усъвършенстване на техническата инфраструктура за предоставяне на обществени услуги в избраните райони.
  
• 
  Поощряване на социалната и икономическата интеграция на лица, принадлежащи към етнически малцинства в неравностойно положение, чрез прилагане на активни програми на пазара на труда.
  
• 
  Насърчаване на добрите междуетнически отношения, като едновременно с това се съхрани идентичността на лицата, принадлежащи към етнически малцинства в неравностойно положение, чрез изграждане на инфраструктура за предоставянето на обществени услуги в целевите райони.
  
• 
  Прилагане на част от Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество.
  

По компонент 1: Управление на проекта, мониторинг и оценка

• 
  Извършване на дейности, свързани с техническото и финансовото изпълнение на проекта - разработване на тръжна документация, провеждане на тръжни процедури, сключване на договори и т.н.
  
• 
  Разработено ръководство за извършване на дейностите по проекта.
  
• 
  Провеждане на национални и местни информационни кампании, пресконференции, поддръжка на електронна страница на проекта.
  
  

• 
  215 представители на етнически малцинства са обучени по Програма за стартиране на собствен бизнес.
  
• 
  Осъществена е подкрепа за идентифициране на бизнес-идеи и подготовка на бизнес-планове.
  
• 
  Отпуснати са 25 финансови лизинги за стартиране на собствен бизнес или подкрепа на съществуващи фирми (на представители на етническите малцинства).
  
• 
  Отпуснати са 9 заема на клиенти от целевата група по схема за микрокредитиране.
  
• 
  Осигурени са работни места за 113 представители на целевата група в резултат на отпуснатите лизинги, макро-кредити, бизнес-консултации и подкрепа за стартиращи предприятия.
  

По компонент 3: Професионално обучение на безработни от етническите малцинства в неравностойно положение.

• 
  Направена е оценка на положението по отношение на безработицата в целевите райони на проекта (в сътрудничество с Агенцията по заетостта и местните дирекции "Бюро по труда").
  
• 
  Определени са нуждите от професионално обучение (от екипа на проекта и местните Дирекции "БТ").
  
• 
  В целевите общини са проведени общо 56 курса за професионално обучение и са обучени 1122 безработни от етническите малцинства.
  
• 
  1108 от обучените са преминали успешно изпитите и са получили удостоверения.
  

В резултат на строителните дейности, извършени по компонента, в 6-те целеви общини са създадени/подобрени следните инфраструктурни обекти:

• 
  Изградени 33 428 м. водопроводна мрежа.
  
• 
  Изградени 7251 м. водопроводна канализация за отпадни води.
  
• 
  Изградени 63 903 м. асфалтово покритие и прилежащи тротоари (вкл. монтирани 15 лампи за улично осветление).
  
• 
  Построена детска градина в с. Поройно, община Дулово.
  
• 
  Построен Ромски социален и културен център в Стара Загора.
  
• 
  Изградени са две водохранилища в с. Байково и с. Боян, община Венец.
  
  

2. Многогодишен проект „Подобряване на състоянието и интеграция на малцинствени групи в неравностойно положение със специален фокус върху ромите”

По трите фази на многогодишния проект са предвидени дейности за подобряване жилищните условия на ромското население.

Извършени са ремонтни дейности: Изграждане на ВиК мрежи – гр. Пловдив, изграждане и рехабилитация на улици – гр. Пловдив, вертикална планировка, външни електрически и ВиК мрежи в кв. ”541” и кв. ”542”, гр. Пазарджик, изграждане на уличен водопровод, канализация и изграждане на ул. ”Чаталджа”, гр. Казанлък, реконструкция на канализация на ул. ”Акация”, гр. Хасково. На всички изредени обекти е осигурен строителен надзор.

В три от общините с одобрени за финансиране инфраструктурни обекти, а именно Кюстендил, Омуртаг и Дулово, не са договорени средства. Причината е, че офертите, подадени от фирмите-кандидати, са били отхвърлени поради несъответствието им с изискванията за провеждания търг.

По фаза 2 на многогодишния проект, компонент „Жилищни условия”, в края на 2007 г. е обявена схема за безвъзмездна помощ на обща стойност 8 334 000 евро, чиито бенефициенти са общини. Грантовата схема включва 2 компонента:

1) Изграждане/рехабилитация на техническа и социална инфраструктура в райони с концентрация на ромско население (бюджет 5 000 000 евро) и

2) Ремонти на училища, предоставящи интегрирано образование на деца от ромски произход (бюджет 3 334 000 евро).

Срокът за кандидатстване бе 30 януари 2008 г. За изпълнението на този компонент е подписан договор за Техническа помощ, изпълняван от Консорциум Микрофонд, на стойност 278 800 евро. Изпълнителят на договора в сътрудничество със ЗИП – експерти от ДЕДВ МОН, МРРБ - е разработил пакета документи за кандидатстване на общините с проекти по Грантовата схема.

Схемата за безвъзмездна помощ включва 2 компонента и покрива изпълнението на следните приоритетни области:

Основни бенефициенти по схемата за безвъзмездна помощ са 33 общини на територията на цяла България с концентрация на ромско население, които изпълняват дейностите по схемата за безвъзмездна помощ в партньорство с ЮЛНЦ, а по компонент 2 и/или с училища.

3. София – кв. Христо Ботев

Общата сума на проекта за построяване на къщи в кв. Христо Ботев е 3 млн. долара, а изграждането на ромски жилища в квартала започва през 2002 година.

С одобрения и финансиран от Банката за Възстановяване и Развитие към Съвета на Европа (ЕБВР) проект са построени 11 къщи с общо 114 апартамента, в които са настанени ромски семейства. При посещение от страна на комисия на банката е установено, че от 114 семейства само девет не са плащали ток и вода, каквото е изискването за цялостно финансиране.

Според тогавашния заместник-кмет това е единственият работещ модел за решаването на проблема с ромските гета. Опитът да бъдат направени същите къщи и в ромския квартал "Столипиново" в Пловдив не се осъществява, тъй като не са спазени условията на банката - за поддържане на чистота и за редовно заплащане на битовите сметки.

4. Дунавци – Оператвна програма „Регионално развитие”

В процес на изпълнение е проектът на община Видин „Създаване на благоприятни условия за израстване и развитие на видинските деца” по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO001/1.1-01/2007 2007 „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна, социална и културна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали”.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Договорът за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., е сключен на 16.07.2008 г. Проектът е с продължителност 17 месеца, а общата му стойност е 5 012 318,77 лв.

За успешното реализиране на проекта Община Видин си партнира с 15-те детски градини на територията на гр. Видин и гр. Дунавци.

По време на реализирането на проекта се предвижда извършване на строително-ремонтни работи на сградите на 15 детски градини на територията на гр. Видин и гр. Дунавци. Чрез изпълнението на проекта се очаква да се създадат по-благоприятни условия за работа с децата в детските градини, както и да се внедрят мерки за подобряване на енергийната ефективност и изграждане на достъпна среда в детските заведения за хората с увреждания.

IV. Практики на местно ниво

1. Мезонетите в град Пловдив

Проектът за изграждане на 284 жилища и съответната прилежаща инфраструктура в град Пловдив е дин от най-скандалните, той със сигурност може да бъде определен като неуспешна практика.

Финансирането е разпределено, както следва:

• 
  Републиканският бюджет, съвместно с община Пловдив, съответно 2 323 907 лв. за 2003 г. и 3 505 524 лв. за 2004 г.
  
• 
  Външно финансиране - до декември 2004 г. -5 385 000 лв. - заем от Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) към Съвета на Европа.
  

Известно време след стартирането на проекта става ясно, че не е било проведено необходимото адекватно предварително проучване за подходящи стандарти и финансова достъпност. Не са били прецизирани добре и критериите за това какви хора да живеят там. Това е причината част от първите 80 жилища тип „мезонети” много скоро след построяването им да бъдат разбити.

2. Ромския квартал Райна Княгина в град Ямбол

Част от квартала не е в регулация. Общината очаква да се обявят инструкциите и процедурите на МРРБ, за да подаде заявление за изграждане на общ устройствен план.

Двете училища, които се намират в близост до квартала и където учат предимно турски и ромски деца, са ремонтирани. Условията са по-добри в ромското училище - ОУ „Петър Берон”, което не само е ремонтирано, но и е оборудвано с нови чинове и материална база. Извършен е и ремонт на котела и училището започва да се отоплява с газ. Като цяло, условията в училищата са много добри и вече три основни училища се конкурират, за да привлекат децата от квартала. Има семейства от „Райна Княгиня”, които записват децата си в училище, разполагащо със собствен автобус, който извозва децата до училище в града и обратно. На практика това е десегреграционна политика на самите училища. Финансирането е осигурено от бюджетите на училищата.