Проблеми на ромския квартал Райна Княгиня

Община Ямбол е създала експертна група, включваща специалисти от различни области, които вече са изработили първоначални становища относно бъдещето на 20-ти блок.

Експертната група е направила оглед на 20-ти блок и са регистрирани следните проблеми:

• 
  никой не знае точния брой на живеещите в 20-ти блок, по данни на експерт от общината това са над 1000 души;
  
• 
  в блока няма вода – има изградена една чешма пред блока;
  
• 
  в блока няма ток – живеещите там „дърпат” ток с кабели от близките къщи;
  
• 
  липсват парапети и каквото и да е обезопасяване (Наскоро пожарникари са влизали в блока и са останали изумени от липсата на каквато и да било сигурност. Възникнал е пожар, но не е бил сериозен - ако там обаче стане голям пожар рискът да загинат много хора е реален);
  
• 
  общината е събирала наем за общинските жилища в блока до 1996-97 г., след което опитите са се оказали неуспешни и тя ги е преустановила;
  
• 
  няма информация какви са настанилите се в блока. Ромите от квартала споделят, че това са т. нар. „пришълци”, хора придошли от други места;
  
• 
  в блока живеят най-бедните и в най-критично социално положение роми;
  
• 
  по данни на д-р Трифонова от община Ямбол засега не е регистрирана повишена заболяваемост на хората от 20-ти блок (въпреки че не е правено задълбочено проучване). Все пак, условията, в които живеят, създават опасност от епидемии, особено през лятото.
  

Представителите на общината от 15 години не могат да вземат решение дали да срутят блока или да го укрепят. Това е така, защото:

• 
  ако го разрушат, не знаят къде да настанят хората, а и трудно ще се намерят желаещи за техни съседи. Освен това някои от живеещите, макар и малцина са собственици на жилища в блока;
  
• 
  интересно е, че някои специалисти предлагат саниране на сградата и промяна на функциите на първия етаж: „Там да се настанят офиси на Националния осигурителен институт, НПО, охрана, полиция” (Труд – 24.03.2009).
  

3. Ромски квартали във Варна

В Максуда живеят 12 000 роми. 2000 от тях са мигриращи (това се неофициални данни на здравни медиатори роми от Варна, които работят и живеят там). Застрашен от разрушаване е район "Дерето". Там живеят около 2500 души. Махалата се е изграждала десетилетия наред и е била притегателен център за много хора. През 90-те години започват да прииждат роми от цялата страна, за да търсят препитание. Те се заселват в кв. Максуда. Започват да строят кирпичени къщи на единственото свободно място - в дерето. Така се образува тази част от махалата, чиито проблеми общината не може да разреши – да разрушава ли къщите на ромите там или не. Този проблем излиза наяве, когато се оказва, че „Дерето” е частна собственост. Говори се, че са го купили т.нар. групировка “тимаджиите”. През 2006 г. скандалът е отразен от всички медии. Става ясно обаче, че от 1999 г. част от махалата е собственост на наследниците на Гина Багдатова от Ботевград. На 17 февруари 1999 г. с решение на съда 44,400 дка от "Максуда" около канала са частна собственост. В реалните граници на реститутите, които са първите българи с частна циганска махала, попадат поне сто къщи с население 1000, а може и повече. През годините общината е бездействала.

Повечето от къщите са незаконни, но има някои узаконени. Там няма канализация. Известно е, че в района има и наркомани и дилъри на наркотици. Случвало се е в „Дерето”, в близост е разположено дере и бунище, да избухват епидемии от хепатит, А. Общината е обмисляла проект да премести хората от „Дерето” в с. Каменар. Хората от Каменар обаче не ги искат. Знаят, че се занимават с наркотици.

През 2009 г. все още няма решение на проблема. Къщите не са съборени. Но и проекти за инфраструктура няма.

4. Община Средец, област Бургас

Община Средец включва 33 населени места, а населението наброява 15 132 души (09.02.2008 г). В общината има 1 град, 9 кметства и 23 кметски наместничества. От всички 33 населени места, 15 са с население под 100 човека. 90% от населението в общината е българско, а 19 % - ромско. Преобладаващо е възрастното население.

Общината е разработила отделна стратегия, насочена към интеграция на ромите, която обаче не е приета на общински съвет. Общината има желание стратегията да бъде актуализирана, подобрена и внесена на общински съвет за одобрение. В общинския план за развитие 2007-2013 година няма отделен приоритет, насочен към интеграция на ромите. Предвидените мерки по идентифицирани проблемни сфери са насочени към всички жители на общината. В същото време в общината работят трима представители на ромската общност, реализират се редица инициативи, собствени мерки за подобряване на положението на ромите, развиват се на практика политики за интеграция от години.

В град Средец има обособен ромски квартал “Победа”, в който живеят около 2000 души. Някои от къщите са в окаяно състояние, често без покриви, хората живеят направо върху земята – по подовете обикновено няма настилки. Често на малка квадратура – около 30 кв.м., живеят над 6-7-членни семейства. Една част от квартала е в регулация, друга - не. В квартала няма канализация. Голяма част от ромите, които живеят там, не са собственици на земята и на постройките. В някои случаи хората нямат документи за собственост и не се знае дали земите и къщите са техни. Все пак, една малка част от тях притежават документи за собственост. Ромите в община Средец принадлежат към групата „хорохане рома”, ромско говорящи са и са православни християни. Има също и представители на „миллет”, тракийски калайджии в село Зорница, лаховци (влашки роми) и градешки роми.

В града има едно СОУ, което е средно отдалечено от ромския квартал и по-голямата част от децата го посещават. Общината е направила пряка пешеходна пътека за децата от ромския квартал до училището, за да улесни достъпа на учениците.

• 
  Общината има спечелен проект по Програма ФАР BG 2005/017-353.01.03, Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: “Подобряване състоянието и интеграция на малцинствени групи в неравностойно положение със специален фокус върху ромите”. Към датата на посещението в общината все още не бяха започнали ремонтни дейности. Приключени са всички подготвителни процедури и общината има готовност да започне веднага щом получи финансиране строително-ремонтни дейности на улиците по проект за "Реконструкция на ул. "Хаджи Димитър" от о.к.170 до о.к. 336 и ул."Бузлуджа" от о.к.336 до о.к. 328 гр. Средец.
  

• 
  Поставени са тротоарни настилки на улици в квартала.
  
• 
  Осигурено е улично осветление в квартала.
  
• 
  Асфалтирани са улиците – трошено каменни настилки.
  
• 
  Направени са подобрения във водопроводната мрежа.
  
• 
  Изградена е пряка пътека от квартала до училището.
  
• 
  Общината е ремонтирала със собствени средства над 20 частни ромски къщи и постройки на бедстващи многодетни ромски семейства.
  
• 
  В общината работят трима младши специалисти от ромски произход:
  

• 
  консултант по интегрирането на малцинствени общности;
  
• 
  младши специалист организатор работа с ромския етнос;
  
• 
  организатор “Клуб Победа”.
  

• 
  Детските градини са безплатни за всички деца в общината (вече 2 години);
  
• 
  Общината осигурява на всеки първокласник, който учи на територията й, еднократна стипендия от 300 лева. Това е практика от няколко години в общината
  
• 
  Общината осигурява 1200 лева на всеки, който завърши 12 клас на територията и.
  
• 
  Осигурени са безплатен транспорт и автобус за всички ученици от І до ХІІ клас – на територията на град Средец.
  
• 
  Осигуряват се индивидуални помощи на бедни семейства – за лекарства, инциденти и др.
  

5. Община Елхово, област Ямбол

В град Елхово ромите живеят в обособен квартал, наброяващ около 2000 жители. Там проблемите са много тежки по отношение на регулацията и законността на постройките и къщите. Малка част от къщите в квартала са узаконени. Като цяло ромите работят и имат доходи (предимно в няколко големи предприятия в Ямбол, в ТЕЦ и по строителни обекти). Основният проблем е, че незаконните къщи (а те са по-голямата част) не са електрифицирани. Ток се взима от съседи, обитаващи законни постройки. Друг проблем е режимът на водата в квартала. Налага се, поради факта, че липсва отчетност и водомери в къщите. За да се регулират количествата вода, които се ползват в ромския квартал, те трябва да бъдат засечени, а това не може да стане - плащанията не отговарят на изразходваните количества вода. Въпреки че има изградена нова водопроводна система, включително с водомери, поради факта, че голяма част от ромите са махнали водомерите си и не използват целесъобразно водата, службата по водоснабдяване преминава към рестриктивни мерки и кварталът е на режим.

Инициативи на общината, насочени към подобряване положението на ромите в общината в областите инфраструктура и жилищни условия и други сфери:

• 
  Изградена е канализация.
  
• 
  Направени са подобрения на инфраструктурата по отношение на водоснабдяването на квартала.
  
• 
  Асфалтирани са улици в квартала.
  

Проект по ОП “Развитие на човешките ресурси” – “Образование за всички” на стойност 100 000 лв.

Проектът обхваща всички детски градини и двете основни училища на територията на община Елхово. Предвижда се да бъдат закупени материали и оборудване за подобряване средата и създаване на съвременни условия за развитие потенциала на всяко дете и ученик, провеждане на обучение за подготовката на учители, преподаватели и експерти за работа в мултикултурна среда и др.

Проект „Строително-ремонтни работи с енергоспестяващ ефект на сградата на ОУ ”Св. П. Хилендарски”. Проектът се финансира по програма ФАР “Подобряване на състоянието и интеграцията малцинствени групи в неравностойно положение със специален фокус върху ромите”. Стойността му е 198 000 евро, от които община Елхово съфинансира само 5 %. Планирани са строително – ремонтни работи - подмяна на дървена дограма с двоен PVC стъклопакет и кърпеж на вътрешна мазилка, топлинно изолиране на външни стени, под и таван, обръщане на прозорци, шпакловане и боядисване на външни стени, енергоспестяващи мерки по топлопроводната разпределителна мрежа на инсталацията на сградата, включително мерки по горивното стопанство.

6. Община Тунджа, област Ямбол

Проект „Създаване на подходяща среда за интегрирано обучение и спорт в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” с. Дражево, Община Тунджа” по програма ФАР BG2005/017-353.01.03 - Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подобряване на състоянието и интеграцията на малцинствени групи в неравностойно положение със специален фокус върху ромите”.

Стойността на проекта е 191 728 евро. Съфинансирането от страна на Община Тунджа е – 9 000 евро.

По проекта се изгражда физкултурен салон на училището, подмяна на дограмата и ремонт на медицински кабинет.

В училището учат общо 144 ученика. Пътуващите ученици са от село Хаджи Димитрово (52 деца) и село Кабиле (12 деца). Учениците от село Дражево обикновено продължават образованието си след 8 клас (по-често момчетата). Проблемни деца има в с. Хаджи Димитрово. Те често отсъстват, защото ходят заедно с родителите си на сметището, откъдето се препитават, тъй като са от изключително бедни семейства.

Популяризиране на проекта и други инициативи:

Община Тунджа издава училищен вестник, който безплатно получават всички ученици от общината. Всеки месец във вестника се представя по едно от училищата на общината. По този начин общината популяризира своите инициативи, проекти и др. в областта на образованието. През декември 2008 г. вестникът отразява постиженията и проектите на училището в Дражево, включително съдържа и информация за проекта и развитието му. През месец септември 2008 г. директорът на училището организира със съдействието на кмета представяне на проекта за изграждане на физкултурен салон в училището. Представена е презентация пред жителите на селото, родители, ученици и др. Присъствали са над 70 човека.

Покрай проекта за изграждане на физкултурен салон, с помощта на частни донори, но по инициатива на училището, родителите и кмета на с. Хаджи Димитрово, е изградена детска площадка в двора на закритото училище в с. Хаджи Димитрово. Успоредно с това е организирана и занималня за децата от с. Хаджи Димитрово. Може да се каже, че това са допълнителните ползотворни резултати от проекта за изграждане на физкултурен салон по програма ФАР.

В общината има 8 средищни основни училища (Кукорево, Тенево, Дражево, Веселиново, Роза, Скалица, Бояджик, Ботево) и 2 начални училища.

Текущи проекти на общината: Организация на столово хранене във всички средищни училища на територията на общината (общо 8).

През 2008 г. са закрити 5 училища на територията на община Тунджа. По програма за оптимизация на училищната мрежа на МОН общината изгражда кухня и столова за 8-те средищни училища в общината, както и други специфични ремонтни дейности. Всички кухни стартират работа от 5 януари 2009 г. Столовото хранене е финансирано от общината. Успоредно с това в двете начални училища в община Тунджа се осигуряват закуска за полуинтернатните групи.

Очаквани резултати:

• 
  по-големи възможности за пътуващите деца да остават по-дълго в училище, да посещават консултации, занимални, извънкласни форми на обучение и др. (до сега пътуващите деца се е налагало да се прибират веднага след училище, поради организацията на транспорта);
  
• 
  оптимизация на транспорта за пътуващите деца;
  
• 
  организация на почти целодневно обучение в средищните училища – до 15 ч.
  

Всички тези инициативи, включително и проектът в село Дражево, са част от плана за образователна интеграция на общината.

Паралелно с това общината подготвя сериозни действия за подобряване на жилищните условия за ромите в някои махали на селата с концентрация на ромско население:

• 
  Подобряване на устройствените планове в населени места с компактно ромски население (в някои села поради незаконни постройки върху частна собственост назряват конфликти. Общината обмисля възможни решения, в които тя да е посредник за преодоляване на евентуални конфликти).
  
• 
  Проучване на съществуващите жилищни проблеми на ромите в населените места на общината със съдействието на здравните медиатори.
  

7. Община Ямбол

Проект “Подобряване качеството на живот в квартал със смесено население в Община Ямбол, чрез доизграждане и рехабилитация на техническата инфраструктура” по Програма ФАР BG 2005/017-353.01.03 - схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ “Подобряване на състоянието и интеграция на малцинствени групи в неравностойно положение със специален фокус върху ромите”.

Общата стойност на проекта е 1 083 732, 46 лв. Съфинансирането от страна на община Ямбол е 304 962 32 лв.

Извършват се ремонтни дейности на 8 улици в квартал „Райна Княгиня” по проекта по програма ФАР.

По целева програма за инвестиционни проекти в сферата на образованието, включително и ЦДГ, е включено:

• 
  Изграждане на ограда и саниране на дворното пространство на ЦДГ „Люляците”, които представляват комплекс за отглеждане на деца в ромския квартал „Райна Княгиня”; част от работниците по проекта е предвидено да бъдат безработни роми от квартала;
  
• 
  Извършване на ремонтни дейности за подобряване на материалната база на кабинети за здравните медиатори в общината и лекарска практика от проект по програма ФАР BG 0104.02 “Осигуряване на достъп на малцинствата до здравеопазване”.
  

8. Община Балчик

В общината се работи по проект, финансиран, чрез споразумение между ЕБВР и МРРБ за „Изграждане на жилища и прилежащата инфраструктура към тях в полза на нуждаещите се ромски семейства в неравностойно положение” F/P 1359 (2001) – втора фаза. Проектът се осъществява със заем от Банката за Възстановяване и развитие на Съвета на Европа. Подобни проекти със заем от БВРСЕ за изграждане на къщи за ромите се планират в общините: Раднево, Пазарджик, Самоков.

Заделени са 20 парцела за построяване на 40 броя еднотипни жилищни сгради и изграждане на съответната инфраструктура. На 31.08.2006 г. общинският съвет в Балчик дава съгласие за предоставяне на парцели и осигурява възможност за построяване на еднотипни жилища, да се кандидатства в програми от европейски фондове за социализация на ромската общност в общината.

Вече са подадени 297 молби на нуждаещи се от жилище, от тях 179 са на ромски семейства.

Определени са терени и площ, която е на разположение за изграждане на жилищата. Няма изградена инфраструктура. За всички имоти има влязла в сила ПУП и актове за общинска собственост.

Брой и вид къщи, които могат да бъдат построени:

• 
  1 вариант – 100 бр. едноетажни еднофамилни къщи – 60 кв. м. ЗП, по 2 бр. в парцел;
  
• 
  2 вариант – 50 двуетажни дву-фамилни къщи.
  

• 
  1 вариант – 370 евро на кв.м;
  
• 
  2 вариант – 350 евро на кв.м.
  

Стойност: 21 589 255 Евро до 2010 г, програма ИСПА.

9. Община Кнежа

Проект по ПУДООС – “Реконструкция на водопроводна мрежа и изграждане на резервоар за питейна вода в с. Еница (Ромски квартал), община Кнежа”. Стойността на проекта е 199 254 лв. Периодът на изпълнение е от 07.2007 до 03.2008 г. Основна дейност – подмяна на водопроводни тръби с полиетиленови с висока плътност, изграждане на шахти обезпечаващи водопреносното трасе, изграждане на помпена станция върху съществуващ дренаж, изграждане на стоманобетонов резервоар за питейна вода, с цел спазване на хигиенните изисквания. Общината участва в организирането, управлението, междинното и финалното отчитане и изпълнение на дейности по популяризиране на проекта. Очаква се да бъдат постигнати следните резултати - осигуряване на непрекъснато водоподаване в ромската махала на с. Еница, рационално използване на водата, намаляване на загубите на вода и снижаване ръста на аварии и риска от заболеваемост.

10. Община Търговище

Проект „Изграждане на 23 къщи в кв. „Малчо Малчев”” (обособен ромски квартал в Търговище) - 2005 година.

По време на наводненията през юли 2005 г. ромският квартал, разположен между р. Врана и р. Сива, е залят три пъти от високите вълни на реките. Жителите на квартала са евакуирани, а 527 души остават без подслон. За преодоляване щетите от наводнението започва изграждането на 23 къщи в кв. ”Малчо Малчев”. Финансирането е осигурено по две линии:

• 
  9 къщи със средства от общинския бюджет;
  
• 
  14 къщи със средства, предоставени по линия на Постоянната областна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Дейностите са: проектиране и строителство на еднотипни, едноетажни къщи.
  

11. Община Ябланица

Проект „Благоустрояване на квартал „Козурмахала” в гр. Ябланица”

Проектът е изпълнен през месец ноември 2008 г. Обект на проекта е квартал ”Козурмахала”, заселен с компактно ромско население. Ремонтирани са улиците и тротоарите в квартала, включително е изграден нов водопровод на улица „Средна гора” намираща се в същия квартал.

Проектът е финансиран от СИФ при МТСП.

12. Община Кюстендил

Проект „Дом за всеки - Изграждане на десет еднофамилни къщи по 45 кв. м. в ромския квартал „Изток””.

Проектът се финансира от Световната Адвентистка благотворителна организация за развитие и помощ АДРА и благодарение на дарението на 3000 бр. керемиди Брамак от страна на община Виена и община Кюстендил.

Стойността на проекта е 75 000 евро.

Община Кюстендил осигурява терен за строежа. Предвидено е ромските семейства, които ще бъдат настанени в новите къщи, сами да построят домовете си.

По неофициални данни в столицата живеят 130 000 роми. Имат три големи квартала - "Факултета", "Филиповци" и "Христо Ботев". Още десетки обаче са известните и неизвестни ромски поселища, които тиктакат като бомба с часовников механизъм и могат да взривят крехките междуетнически отношения. По груби сметки в София има над 15 гета. В столичните гета (както и в повечето гета) между 70 и 80% от постройките са незаконни.

Ситуацията в "Баталова воденица" е следната: ромите обитават махалата от много дълго време. Според тях от 100 години, според властите от 40. През цялото това време общината не е реагирала. Едва след като за терена е извършена замяна, започва масирана акция по разрушаването на гетото. С "Баталова воденица" управата на София показа как не може и не трябва да се решава проблемът. След като стигна чак до Брюксел, случаят с гетото в "Баталова воденица" разрови всички въпроси за състоянието и бъдещето на ромските квартали в София - града с най-голямо компактно ромско население. Не е решение просто 200 души да бъдат изведени от къщите им и никой да не е загрижен за съдбата им, за това къде ще живеят. С неприязън е отхвърлено и предложението на БХК до район "Възраждане" вместо да се бута ромското гето в кв. "Батолова воденица" да стане инициатор на отворено писмо до парламента и министерски съвет, в което да настоява проблемът с гетата да бъде решен на най-високо държавно ниво, в съответствие с предвиденото в Рамковата програма за интеграция на ромите в българското общество.

В махалата "Татарли" положението е следното - 95% от 3000-те жители са собственици на терена, но къщите са незаконни. Още около 2000 души живеят под наем в т.нар. виетнамски общежития, но те са в окаяно състояние и заради немарливостта на наемателите, и заради липсата на пари за ремонти.

Люлинският жк "Филиповци" е създаден изкуствено през 1964 г., когато властта настанява 200 ромски семейства в общински блокчета. После около тях е започнало разрастване с незаконни постройки, като живеещите във "Филиповци" вече наброяват поне 8 000 души. 80% от населението нямат ток, а 80% са млади хора. В квартала няма наркомания. (Неофициални данни).

Квартал "Христо Ботев" в "Слатина" е може би най-изрядният, въпреки че и в него процентът на незаконните постройки е много голям. Собствеността там също е разделена - 66% е частна, 32% е общинска, има и 1.8% държавна земя. Съществува разграничение между коренните жители, които живеят в квартала от 1950 г., и пришълците, които се настаняват в покрайнините му. Общо в "Христо Ботев" живеят 6-7000 души. Кварталът има регулационен план, но както и във "Факултета" той вече не отговаря на реалното положение и се нарушава от постоянно изникващите нови постройки. "Районът засега търпи незаконните строежи върху общинска земя, но ако теренът ще се ползва за нещо, ще трябва да бъдат премахнати", твърди кметът на "Слатина" Орлин Пошев. В "Христо Ботев" се реализира и първият успешен проект за строеж на 11 блокчета с жилища за социално слаби, в които вече са настанени 114 семейства.

V. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ.
Подобряването на условията на живот в ромските квартали е изключително сложен въпрос, изискващ политическа воля, дългосрочно планиране, последователни усилия и систематичен мониторинг. Държавата полага усилия, направени са важни стъпки по отношение на промяна в нормативна рамка, законодателната уредба, но положителните ефекти се случват изключително бавно, непоследователно и хаотично.

Според доклади, експерти и нормативни документи, най-спешна и остра нужда от подобряване условията на живот изпитват големите ромски гета, а на практика там се реализират най-малко проекти. Цялостно разрешени проблеми няма в нито едно гето на България. Няма разработени и сериозни програми, стратегии за местно развитие, които да предвиждат последователни, целенасочени и дългосрочни политики за промяна на условията на живот в голямо ромско гето/квартал..Липсата на положителни примери очертава още по-песимистична картина. Не се очертават тенденции скоро да започнат сериозни и комплексни действия в тази насока. Затова първата и основна препоръка на екипа на проекта е да обърне внимание на отговорните централни институции върху:

1. 
   Поставянето като основен приоритет изготвянето на спешни мерки за разрешаване на проблемите в градските гета, където условията на живот са неприемливи за страна членка на ЕС.
   
2. 
   Създаването на интердисциплинарни експертни групи от юристи, строителни инженери, специалисти по етнически и демографски въпроси, представители на централна и местна власт, представители на общността и др., които да обмислят и предложат възможни варианти за справяне с някои от най-наболелите проблеми на ромската общност на местно ниво.
   
3. 
   Рационално използване на наличния човешки ресурс в дадена община. Общините разполагат с човешки ресурс, който могат да използват за планиране и реализиране на проекти, свързани с подобряване условията на живот на уязвими етнически групи. Необходимо е да се създаде добра координация и местен екип, който да започне работа за подобряване на жилищните условия в ромските квартали. (На много места в общините вече има назначени експерти по интеграция на малцинствата, здравни медиатори - в 55 общини, общински съветници от ромски произход, но не навсякъде се използват рационално наличните ресурси и капацитет).
   
4. 
   Друга препоръка към институциите на местно и централно ниво е инициирането на публични дискусии за реалната ситуация в гетата. Включването на хората, които живеят в гетата, допитване до тяхното мнение, би довело до възможни решения с участие на заинтересованите граждани. Успоредно с това би трябвало да се ангажира цялата общност на едно населено място или община, да се предприемат отворени дискусии и форуми по наболели проблеми и заедно, в партньорство между граждани и администрация, да се търсят решения. (От досегашен опит, екипът на проекта смята, че ангажирането само на местни медии не е достатъчно. Нужна е и ангажираността на национални медии. От изключително значение е начинът, по който ще се представи проблема – адекватно и без да се създава напрежение между малцинство и мнозинство).
   
5. 
   Идентифицирането на добри практики, както и анализ на възможни рискове при изготвяне на проекти, и при разработване на стратегически документи.
   
6. 
   Насърчаване на партньорството – да се заложи изискване при инфраструктурни проекти, целящи подобряване на условията на живот на уязвими малцинствени групи, участието на представители на ромската общност, НПО или други структури, като гаранция, че с общността са съгласувани съответните интервенции. Препоръката е насочена към МРРБ при взимане на решения за финансиране на проекти по структурните фондове.
   
7. 
   Наличие на баланс между НП за подобряване жилищните условия на ромите и местната общинска стратегия за интеграция на ромите, т.е. да се финансират приоритетно такива проекти, на такива общини, които имат разработени адекватни стратегии, програми за подобряване на инфраструктура в ромски квартали, съгласували са съответните документи с общността и имат нейното съгласие за разработване на подходящи мерки. Препоръката е насочена към МРРБ при взимане на решения за финансиране на проекти по структурните фондове.
   
8. 
   Наличието на интегриран подход и адресирането на конкретни местни нужди на ромската общност би трябвало да е основен приоритет при оценка на проекти за финансиране от структурните фондове в областта на подобряване на инфраструктурата. Интегрираният подход следва да се операционализира, чрез всеобхватен анализ и стратегия, които да се трансформират в общ план за действие - на местно, регионално и национално ниво. Това е една от основните препоръки в насоките на европейския социален фонд за разработване и финансиране на проекти, насочени към ромите. „Поради факта, че ромските общности са ограничени в най-различни аспекти на обществения живот, следва да се изработи „пакетен“ подход, който да адресира различните аспекти и да се търси синергия между тях. Този подход следва да синхронизира „меките“ мерки с физическото подобрение на средата (инфраструктура, жилищна политика) и в идеалния случай да комбинира действия в областта на образованието, жилищната политика, борбата с престъпността и др.” („Насоки на Европейския Социален фонд по отношение на подготовката и изпълнението на проекти в областта на интеграцията на ромите”).
   
9. 
   Ромските квартали, които не са част от градоустройствените планове на градовете и при които липсва адекватна инфраструктура, са един от най-сериозните социално-икономически проблеми на ромите. Жилищната политика за ромите трябва да е част от общата жилищна политика и следва да се ограничава гетоизолацията. Решаването на жилищните проблеми на ромите трябва да е координирано с останалите програми и мерки.
   
10. 
    Всички въпроси, свързани с качеството на живот, са свързани с жилищните условия. Това включва осигуряване на комунални услуги - вода, отопление, ток, управление на отпадъците. Тези дейности следва да се консултират и планират с участието на ромите.
    
11. 
    Подобряване на координацията между звената, отговарщи за изпълнението на политиките за интеграция на ромската общност на ниво местни и централни институции, както и на ниво НПО – местни и централи институции.
    
12. 
    Осъществяване на система и механизъм за мониторинг на дейностите по подобряване на жилищните условия на ромите. Дори да има извършени дейности и проекти, те не са представени обобщенo и систематизиранo никъде. (Препоръката се отнася за централната и местната власт). За да се измери ефектът от инвестициите по проекти на ОПРР е необходимво предварително да са заложени конкретни количествени и качествени индикатори, чрез които да може да се отчетат конкретни резултати. Ако това не се предприеме и/или не се коригира по време на изпълнение на проектите, няма да имаме информация за ефекта от проектите върху подобряване жилищните условия на ромите.
    
13. 
    Осигуряване на прозрачност по отношение на достъп до информация за финансираните проекти по СФ, републикански и общински бюджети и други, както и достъп до информация за отчетите на институциите. В отчетите на българските политици липсва самокритичност. Представителите на институциите често премълчават размера на средствата, изразходени по проекти за подобряване на инфраструктурата в ромските квартали. Заложените средства в Националната програма са в пъти повече от планираните и отчитаните резултати, а обяснение защо това се е случило няма.
    
14. 
    Премахване на практиката на дублиране на мерките и дейностите в държавните стратегически документи – планове, очети и т.н. Например в плановете за действие по Декадата на ромското включване, Националната програма и Рамковата програма дейности и мерки се дублират.
    

1. 
   Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество - http://www.ncсedi.government.bg/
   
2. 
   Национален план за действие – Десетилетие на ромското включване 2005-2015 (НПД-ДРВ) - www.ethnos.bg;
   

1. 
   Национална програма за подобряване жилищните условия на ромите. www.mrrb.government.bg;
   
2. 
   Национална жилищна стратегия - http://www.ncсedi.government.bg/
   
3. 
   Интеграция на ромите в българското общество: дела и документи, 1999-2007, сп. Социологически проблеми, ноември 2007 проф. Майя Грекова;
   
4. 
   Алтернативен доклад на доклада на България, изготвен в съответствие с изискванията на чл. 25, параграф 1 на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства – Български хелзинкски комитет, Член на Международната хелзинкска федерация за правата на човека – 2004 г.;
   
5. 
   „Ромски активисти оценяват напредъка на Десетилетието на ромското включване 2005-2006 г.”, Тони Ташев и Тано Бенчев – „Център за развитие на регионални политики”, Отворено общество и Световна банка, 2007;
   
6. 
   Подкрепа за разработването на "Национална програма за подобряване на жилищните условия в градска среда на етническите малцинства в неравностойно положение", ПРООН, 2005 г.; http://www.undp.bg/publications
   
7. 
   „Гетата” – Обектив, издание на Български Хелзинкски Комитет, М. Иванов;
   
8. 
   „Мониторинг на изпълнението на националния план за действие – Десетилетие на ромското включване”, Фондация С.Е.Г.А. и катедра “Социология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”;
   
9. 
   „Насоки на Европейския Социален фонд, по отношение на подготовката и изпълнението на проекти в областта на интеграцията на ромите”;
   
10. 
    Информация за политиката на Българското правителство за подобряване на положението на ромското население в България (Доклад, изготвен от секретариата на НСЕДВ към Министерския съвет на Република България. Публикуван в материалите на конференцията “Ромите в разширяваща се Европа – предизвикателства за бъдещето”, 30 юни – 1 юли 2003 г., Будапеща.);
    
11. 
    Отчет за дейностите, извършени през 2006 година, в рамките на проекти по Програма ФАР. Проектите се управляват от НССЕДВ с административната подкрепа на Дирекция „Етнически и демографски въпроси” към Министерския съвет; http://www.ncсedi.government.bg/;
    
12. 
    Доклад Относно: Изпълнение на Заповед № Р-48 от 20 юни 2008 г. за изработване на Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество; http://www.ncсedi.government.bg/;
    
13. 
    Интеграция на ромите в България: Необходими реформи и икономически ефекти – Резюме; Лъчезар Богданов Георги Ангелова (Април 2007, Институт, „Отворено общество”);
    
14. 
    Доклад за изпълненото от МРРБ относно Подобряване на жилищните условия на ромите в Република България (2007) - http://www.ncсedi.government.bg/;
    

Приложение 1

Приложение 2

Приложение 3