Дали проблемите в градските квартали са по-тежки от пробелмите в селските райони

Разумно все пак звучи следващото становище в същия документ: “Независимо от това, Програмата е отворен документ, чрез който ще може да се кандидатства с проекти от всички общини, населени места и квартали, в които е концентрирано ромско население в неравностойно положение”. Това е опит да се оправдае факта, че програмата се нарича национална. В противен случай, би трябволо тя да обслужва само градовете, в които живее компактно ромско население.

Така изглеждат нещата теоритично, на хартия. Когато програмата започва да се реализира, се оказва, че макар и акцентът да е върху градските райони, макар и проблемите там да са най-спешни, финансираните проекти са предимно в селски общини. Факт е, че проблемите на «гетата» са се натрупвали с годините и правителствата са си затваряли очите пред тях. Но също така е безспорен факт, че в продължение на четири години (2005-2009), напредъкът в големите градски ромски квартали е минимален. Цялостно разрешени проблеми дори в едно гето на България няма, а и не се очертават тенденции скоро да започнат сериозни и комплексни действие в тази насока. Държавата полага усилия, все пак са направени първи стъпки, например в законодателната уредба, но промените се случват изключително бавно, непсоледователно и хаотично.

Второто противоречие е свързано с бюджета и някои от критериите за получаване на финансиране по програмата.

Например, средставта за «регулиране» се разпределят само за общини, където ромското население е над 10% от останалото население, според последното преброяване 2001 г. На пръв поглед този критерий изглежда убедителен, но всъщност така, въпреки поставения в програмата акцент върху градските райони, се оказва, че се изключват повечето от гетата в големите общини на България. Поради големия брой на населението в тези общини относителният дял на ромите е малък, въпреки че в абсолютно изражение има големи териториални концентрации на многобройно ромско население. Избраният критерий удволетворява 57 общини от общо 262. От тях 22 са с общо население под 10 хиляди души.

Третото противоречие е свързано с бюджета и планираните средства. Според изследването на ПРООН, "Национална програма за подобряване на жилищните условия в градска среда на етническите малцинства в неравностойно положение", бюджетът трябва да бъде разпределен по следния начин:

• 
  за 2006 г. - 52,3 млн.лв.,
  
• 
  за 2007 г. - 101,78 млн. лв.
  

В Плана за действие 2006-2007 към «Националаната програма за подобряване жилищните условия на ромите» се предвижда друго разпределиение:

• 
  за 2006 г. - 300 хил. лв.
  
• 
  за 2007 г. - 13 336 500 лв.,
  

Не става ясно по какъв начин се формира крайният бюджет на «Националната програма за подобряване жилищните условия на ромите», както и как ще бъде усвоен. Единственото, което е очевидно, че до 2015 година е почти невъзможно да се усвои посочения индикативен бюджет от 1,26 млр. лева.

Например според Плана за действие, за 2007 г. от общия бюджет за годината - 13 336 500 лв., 82,5% са за регулиране, 15% за техническа и социална инфраструктура и 186 500 лв. за социални жилища. Ясно е, че тези средства са крайно недостатъчни за построване на жилища, защото те или ще са много малко на брой или няма да бъдат достатъчно качествени.

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ за изпълнение на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите 2006-2007 г. и ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г.

Ще бъдат разгледани някои от заложените мерки и дейности и отчетените резултати на двата плана едновременно, защото доста от мерките, дейностите, отговорните институции и определеното финансиране, се дублират.

В плана за действие за изпълнение на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България за 2006 – 2007 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството планира да осъществи внушителен брой мерки – 13. Ще се спрем на някои от тях.

В плана за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г. дейностите са също 13. Разделени са на „текущи” (9) и „неотложни” (4).

Някои от текущите мерки се дублират. Да видим основните планирани дейности и постигнатите резултати. (http://www.ncсedi.government.bg/)

• 
  Промени в Закона за устройство на територията и нов проект на Закон за жилищните асоциации. Предвиждат се и изменения на Закона за общинския дълг. Съвместно с Асоциацията на търговските банки трябва да започне разработването на механизъм за предоставянето на достъпни заеми за строителни материали, с които ромите да подобрят жилищата си, както и за развитие на малък бизнес. (Тази дейност съществува и в двата плана и се отчита по двата плана).
  

• 
  По дейността, свързана с изменението на действащите подробни устройствени планове, е предвидено да се предприемат мерки за подобряване на съществуващата техническа инфраструктура. През 2006 г. са осигурени 240 000 лв. от републиканския бюджет за основен ремонт на улици в ромски квартали, а през 2007 г. се планират 1 млн. лв.  (Тази дейност съществува и в двата плана и се отчита по двата плана).
  

• 
  в 57 населени места в 12 общини с над 10% ромско население са изпълнени допълнителни кадастрални планове;
  
• 
  за 60 000 лв. е разработен и подробен устройствен план на кв. Нов път в гр. Видин;
  
• 
  със 766 672 лв. е финансирано изграждането на улици в Котел, Брезник (133 роми), Ценово (368 роми), Пловдив и Лом. 67 900 са похарчени за изграждане на водопровод в гр. Разград.
  

• 
  По отношение на приоритета за създаване на планове и стратегии на общините, в съвместният доклад на Фондация С.Е.Г.А. и катедра “Социология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски” на тема - „Мониторинг на изпълнението на националния план за действие – Десетилетие на ромското включване”, се казва, че:
  

• 
  Дейности по „подобряване на съществуващата и изграждане на нова техническа инфраструктура в ромски квартали.”
  

• 
  Разписването на т .нар. „национални политики”, насочени към ромите, набират скорост именно в периода 2004-2006 г. Тогава се приемат редица документи и програми, които са плод на влияние, а понякога и натиск, отвън. Основното финансиране на много от инициативите, моделите и програмите е от чужди донори – американски и европейски. Взетото от Европейския съюз решение за започване на преговори за присъединяване на България е основната причина за приемането на повечето национални документи и политики по отношение на най-уязвимата група в страната.
  
• 
  При приемането на Националната програма и нейното огласяване в медиите, при обявяването на сумата – 1, 259 млрд. лв., се създаде напрежение сред представителите на другите етноси, особено сред българския. В резултат голяма част от мнозинството се настрои още по-негативно към ромската общност и към проекти, които се обявяват в подкрепа на ромската общност. За да се избегне напрежението, би трябвало българските институции да помислят как по подходящ начин да се представи информацията и да се обясни политиката, така че напрежението да намалява, а не да се засилва.
  
• 
  Програмата предвижда през следващите 10 години да бъдат построени 30 065 жилища за ромите, а 47 245 да бъдат реконструирани. Чрез изпълнението й се предвижда да се подобрят жилищните условия на 412 500 души, които живеят в 100 квартала на 88 града. Тези прогнози са наистина утопични и едва ли някой вярва, че това е възможно да се случи, особено до 2015 година.
  

• 
  Липса на координация между звената, отговарщи за изпълнението на политиките за интеграция на ромската общност на ниво местни и централни институции, както и на ниво НПО – местни и централи институции.
  
• 
  Липсва система и механизъм за мониторинг на дейностите относно подобряване на жилищните условия на ромите. Дори да има извършени дейности и проекти, те не са представени обобщенo и систематизиранo никъде.
  
• 
  Липсва достатъчна инициатива, както от страна на отговорните институции за реализирането на националните политики в посока подобряване на жилищните условия, така и от страна на местните институции. (МРРБ регулярно кани чрeз писма общините бенефициенти да кандидатстват, но не се отчита голяма активност от тяхна страна.)
  
• 
  В отчетите на българските политици и представители на институции се премълчава размерът на средствата, изразходени по проекти за подобряване на инфраструктурата в ромските квартали. Заложените средства в Националната програма са в пъти повече от планираните и отчитаните резултати. В бюджета за 2007 г. са отделени около 20 млн. лв., макар че според правителствената инвестиционна програма за 2006-2015 г. са нужни над 1.2 млрд. лв. Това би означавало годишно да се дават около 100 млн. лв. за ромите. 40% от тях би трябвало да са осигурени от бюджета. За останалите трябва да се търсят други донори.
  
• 
  Въпреки разнообразието от отчети и документи, в които на моменти се губи ориентация, изразходваните средства за 2006 и 2007 година са далеч от заложените в „Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите”. Според Националаната програма за подобяване жилищните условия на ромите, разпределението на средствата е следното: през 2005 г. - 2,98 млн., през 2006 г. - 52,03 млн., през 2007 г. - 101,78 млн. и т.н.
  
• 
  Практиката показва дублиране на мерките и дейностите в плановете за действие по Декадата на ромското включване, Националната програма и Рамковата програма.
  

4. ТРЕТИ ПЕРИОД 2008 – 2009 г.:

ОТЧЕТ за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България – 2008-2009 г.

Във връзка с изпълнение на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2005-2015 г., МРРБ през последните две години редовно информира общините чрез областните управители за възможности относно:

• 
  Урегулиране на територии на съществуващи квартали с преобладаващо ромско население.
  
• 
  Урегулиране на нови територии – общинска собственост, за ниско жилищно строителство (за социални жилища).
  

Наличието на ПУП е необходимо условие за изпълнение на комплекса от мерки за благоустрояване на териториите с компактно ромско население.

На 09.02.2009 заместник-министър на МРРБ Димчо Михалевски е изпратил поредно писмо до общините с покана за финансиране на горепосочените дейности. Срокът за представяне на предложенията на общинските администрации в МРРБ е до края на месец май 2009 г.

Обръща се внимание на факта, че за възлагане на ПУП трябва да е налице актуализирана кадастрална основа – дейност, която общините трябва да са извършили предварително.

Със същото писмо общините се насърчават да изпратят до 10 март 2009 г. информация за актуалното състояние на жилищните условия на ромите в България във връзка с предстоящо обсъждане на насоките за актуализация на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2005-2015 г.

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ (ОПРР) и мерки насочени към подобряване на жилищните условия за ромите

На заседание на НССЕДВ от 17 октомври 2007 г. активно участие взима министър-председателят на Република България г-н Сергей Станишев. Г-н Станишев подчертава, че ресурсите от европейските оперативни програми, особено на Оперативната програма  „Регионално развитие", Оперативната програма „Човешки ресурси", Програмата за развитието на селските райони, могат да бъдат ”полезен инструмент за решаване на много от битовите и инфраструктурните проблеми” на групите в неравностойно положение. В изказването си, той обръща внимание и на въпроса за максималното използване на фондовете и програмите, които са на разположение и могат да бъдат полезни за разрешаването на инфраструктурни, социални и други проблеми в ромските общности.

Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР) отчита нуждите и потребностите на групите в неравностойно положение и в частност на ромската общност.

В Приоритетна ос 1 “Устойчиво и интегрирано градско развитие” на ОПРР са заложени следните операции:

• 
  Социална инфраструктура – 280 млн. евро
  
• 
  Жилищна политика – 5 млн. евро
  

Да се осигурят по-добри условия на живот за гражданите и да се допринесе за социалната интеграция чрез повишаване на жизнения стандарт и общо подобряване на качеството на живот на градските общности от хора в неравностойно и уязвимо положение.

• 
  Организация на икономическите дейности – 15 млн. евро
  
• 
  Подобряване на физическата среда и превенция на риска – 200 млн. евро
  
• 
  Устойчиви системи за градски транспорт – 20 млн. евро
  

“Предвид преобладаващия брой на ромското население в бедните градски райони, критичното състояние на техните жилища и достъп до комунални услуги, предлаганата приоритетна ос обръща специално внимание на това етническо малцинство. Голямо значение се отдава на съживяването на градските райони, населени преодимно с роми, за да се стимулира социалната интеграция, да се намали престъпността и да се осигурят спокойни условия за живот на гражданите.” (ОП Регионално развитие)

Екипът на проекта се опита да открие информация за реализирани проекти, насочени към подобряване на условията на живот на групи в неравностойно положение, фокус роми, като чрез писмо изиска списък на подкрепени проекти по темата за периода 2005-2008 г. от две институции – МРРБ и ДЕДВ, Министерски съвет.

ДЕДВ, Министерски съвет, отказа информация с мотива, че “Министерският съвет не разполага с исканата от Вас информация” (виж Приложение 1). Подобно решение и поведение е в разрез с европейските ценности и принципи за прозрачност и достъп до информация.

Отговор на запитването от МРРБ бе получен, макар и след повече от месец. Информацията, представлява списък на “финансирани общини, изпълнявали дейности, свързани с техническата и социалната инфраструктура в населени места/квартали с концентрация на ромско население в периода 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г.”. (виж Приложение 2). В списъка са отбелязяни имената на общините и наименованията на финансираните проекти. Те са 54, а общините - 44. Някои от проектите са се осъществявали в две фази, например в община Разград – “Възстановяване на улична настилка на ул. “Дончо Сумпаров”, гр. Разград” и ”Реконструкция на уличен водопровод по “Дончо Сумпаров”, гр. Разград - ІІ етап”, както и проект в гр. Котел - ”Основен ремонт но ул. “Голгова” и реконструкция на ВВМ, кв. Изток”. Други проекти са се осъществявали на три фази, например в Брезник, във връзка с реконструкция на седем улици в града.

От получения списък не става ясно има ли проекти, които са финансирани по ОПРР или всички са финансирани от МРРБ от републикански бюджет, липсва информация за отпуснатото финансиране на отделните проекти, липсва информация дали те са приключили благополучно, дали се изпълняват все още и най-важното – по никакав начин не може да се разбере дали ромската общност от даденото населено място е участвала в проектните дейности.

Това, което все пак е видимо от този списък, е следното:

• 
  В приложения списък на МРРБ отсъстват градовете, в които се намират т.нар. квартали – гета, като Пловдив, Варна, Сливен, София, Ямбол, Сливен – кв. Надежда и т.н., където проблемите с кадастралните карти, озаконяването, ПУП, регулацията и собствеността са най-трудно разрешими.
  
• 
  Повечето финансирани проекти са в по-малки общини или села, където и броят на ромите е по-малък. Финансираните проекти до 31.12.2008 г. в градски общини са само 7, докато в селски общини са финансирани 37 проекта. Най-вероятната причина за това обстоятелство, е че кварталите в тези общини са в регулация и имат ПУП, а не защото нуждите там са по-големи.
  

Последната достъпна информация за проектите, които са финансирани от МРРБ е от четвъртото заседание на НССЕДВ от 20.12.2008 г. На това заседание г-н Димчо Михалевски - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството - е представил анализ на действията на общините по прилагане на изменението в Закона за устройство на територията - за приемане на специфични правила и норми за устройство на територията в квартали с незаконни жилища. В информация от четвъртото заседание на НССЕДВ се споменава, че във въпросния анализ е включена и систематизирана информация за конкретни общини, в които има решени жилищни проблеми по линия на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България 2005-2015 г. За съжаление този анализ също не е достъпен.

Според “Информация за изпълнение на плана за действие за 2006-2007 към Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в република България 2005-2015 г.”, на редовно заседание на НССЕДВ от 04.07.2007 г. заместник-министър Д. Михалевски, отчитайки резултатите от изпълнението на плана за действие подчертава, че “общините вече доказват активната си позиция. До настоящия момент в МРРБ са постъпили 80 искания за финансиране на проекти за техническа инфраструктура в квартали с преобладаващо ромско население от 41 общини с обща стойност около 18 500 000 лв.”
В заключение може да се направи обобщението, че въпреки добрите намерения на правителството и насърчителните препоръки на министър-председателя и осъществените промени в Закона за устройство на територията, действията на общините по прилагане на изменението на Закона са недостатъчни, а фондовете по оперативните програми все още не се усвояват ефективно от общините по отношение на жилищната политика и подбряването на жилищните условия на ромите. По въпроса дали ромската общност се включва и как, в дейностите на подобни проекти, не се споменава в нито един доклад, в нито един отчет.

ІІ. Преглед на местните политики относно интеграцията на ромите в българското общество.

В тази част на доклада ще се акцентира върху практиките на местно ниво по отношение на планиране и реализиране на политики за интеграция на ромите.

• 
  приети общински стратегии, планове, програми или други документи, които са свързани с интеграцията на етническите малцинства (включително период, за който е планирано да бъдат изпълнени, и приети от общинските съвети);
  
• 
  подхода на разработването на общинските стратегии, програми и планове в областта на интеграцията на малцинствата; участие на представители на етическите малцинства, НПО, външни експерти, представители на други институции, на бизнеса и др.;
  
• 
  наличие на приоритет “Интеграция на малцинствата” в общинския план за развитие;
  
• 
  информация в кои общински стратегически документи има включен приоритет за подобряване на жилищните условия и инфраструктура на селища/ квартали с концентрация на ромска и/или друга етническа общност;
  
• 
  информация за вече реализирани проекти в областта на подобряване на жилищните условия и инфраструктура на квартали и селища с концентрация на етнически малцинства;
  
• 
  нужда от актуализиране на стратегически документи на общината в сферата на интеграцията на малцинствата или създаване на нови програми, стратегии и др.;
  
• 
  информация за основни партньори, институции, НПО, представители на бизнеса и др. при осъществяването на местни политики за интеграция на малцинствата.
  

Основни изводи по отношение на наличие на местни стратегии и програми, насочени към интеграция на малцинствата:

Общините, които са обект на конкретни дейности по проекта, очертават следните решения за работа на местно ниво по въпроси, свързани интеграцията на малцинствата:

• 
  изработват специална стратегия, програма, план, насочени към интеграция на малцинствата или само към ромската общност (там, където ромите преобладават и няма други уязвими етнически малцинства);
  
• 
  включват проблемните въпроси, касаещи съответните малцинства, в общинския план за развитие;
  

• 
  разработват отделна стратегия в дадена сфера – най-често се среща стратегия, програма, план за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в синхрон със Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства на МОН; среща се (макар и много рядко) стратегия в сферата на здравните проблеми, като например “Здравна програма за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства 2008-2009” на община Лозница;
  

• 
  включват проблемите на образователната интеграция в общата образователна стратегия на общината.
  

В други общини няма отделно разработени стратегии за интеграция на малцинствата, но пък подобен приоритет е включен в Общинския план за развитие на общината. (Например община Ветрен има „Общински план за развитие 2007-2008 г.” с приоритет “Интеграция на малцинствата”).

Разбира се, има и общини, които нямат разработени отделни документи на местно ниво, които пряко да определят приоритет „интеграция на малцинствата” и не заявяват необходимост от подобни документи – например община Разград и община Борино.

В община Правец обаче, въпреки че до този момент не са разработили подобни документи, споделят, че в общината планират разработването на стратегически програми за интеграция на малцинствата. В община Камено в момента се разработва “Програма за работа с ромската общност” и разчитат на допълнителна подкрепа от страна на Консултанта, изпълняващ техническа помощ по проект ФАР BG 2005/017-353.01.03

.

(Към анализа представяме таблица с конкретна информация за всяка община, попълнила въпросника – виж Приложение 3).

• 
  мониторинг на дадена политика – като основна и неразделна част от стратегическия документ;
  
• 
  формулиране на основни проблеми и извеждане на ключови индикатори, по които да се набира информация, за да се наблюдава процесът на решаване на предварително идентифицирани и формулирани проблеми;
  
• 
  Планове за действие, разработени към дадена политика, също липсват.
  

• 
  образование;
  
• 
  здравеопазване;
  
• 
  подобряване на жилищните условия.
  

Община Тунджа е започнала отдавна работа и по „подобряване на битовите условия в населени места с компактно ромско население”. Общината има спечелени и реализирани няколко проекта за облагородяване на центровете на селата. Освен това, се проучва ситуацията със застрояването с незаконни къщи в ромските махали в селата, изясняват се казуси и се планира преодоляване на проблеми, свързани с тези незаконни къщи и квартали, построени на общинска земя. В партньорство с представители на ромската общност, здравни медиатори и НПО, са обсъдени конкретно потребностите от изработване на подробни устройствени планове в 7 села – Завой, Кукорево, Веселиново, Могила, Хаджидимитрово, Ботево, Крумово (вероятно ще бъде включено и село Дражево). Сформиран е екип от специалисти от община Тунджа с участието на здравните медиатори, които да съберат информация, която да е полезна за изготвяне на задание за ПУП. Заданията ще бъдат предложени на общинския съвет за приемане и взимане на решение за възлагане на изработването на подробни устройствени планове.

Основни изводи по отношение на наличие на приоритет „подобряване на жилищните условия и инфраструктура на селища/ квартали с концентрация на ромска и/или друга етническа общност” в общински стратегически документи:

На база на анализираната информация може да се каже, че приоритетът “подобряване на жилищните условия и инфраструктура в квартали с концентрация на ромска или друга етническа общност” е по-добре застъпен в ОПР, за сметка на общинските стратегии за интеграция на малцинствата. В някои общини обаче подобен приоритет е включен както в ОПР, така и в стратегиите за интеграция на малцинствата. В голяма част от тях се споменават дори конкретни ромски квартали и/или имената на кварталите с компактно ромско население.