В Пловдив заработи най-модерният скенер, хваща рано алцхаймер

В Пловдив заработи най-модерният скенер, хваща рано алцхаймер

Първият по рода си у нас симулационен център и комплекс за транслационни невронауки, оборудван с най-модерния в страната функционален ядрено-магнитен резонанс и с оперативен микроскоп, бяха открити в понеделник в Медицинския университет в Пловдив.

В новото звено ще се хващат в ранен стадий трудно лечими неврологични заболявания - деменции, паркинсон, алцхаймер. Съвременният томограф ще помага и на неврохирурзите, тъй като визуализира прецизно важни мозъчни съдове.

Бъдещи медици, джипита, специализанти и парамедици пък ще тренират с 12 манекена в симулационния център.

"Манекените са от най-висок клас и представляват киберг машини. Имитират много заболявания и върху тях могат да се извършват инвазивни процедури, включително операции", обясни ректорът на вуза проф. д-р Стефан Костянев. Моделите са на бебета, деца и възрастни пациенти, вързани към компютри. Чрез софтуера ще се разиграват ситуации, в които животът на болния виси на косъм. Така студентите ще трупат опит как да реагират в критични моменти, ще намаляват и лекарските грешки, смятат от МУ.

"Те плачат, кашлят по особен начин, посиняват, обриват се в пъпки. Ако студентът сложи невярна диагноза, компютърът му казва, че е сгрешил и посочва къде точно", каза проф. д-р Мирослава Бошева.

Допълнителни 200 000 лв. ще получи варненската болница "Св. Анна" за апаратура, съобщи здравният министър д-р Петър Москов. При посещението му в лечебното заведение той заяви, че финансовото положение на болницата е тежко и тя е била системно ощетявана. Министерството щяло да повишава субсидиите за болници като "Св. Анна", което било и целта на въвеждането на спешния пакет за осигурените.

Според д-р Москов сега е много удобно за местните власти да очакват държавата да помага на общинските болници, но ако тя го прави, трябвало да има и право на собственост и управление в тях.

Спасиха смазани ръце на ранени в обърнат автобус

Анелия Перчева

24 часа  стр. 6  

Съдови хирурзи и ортопеди от пловдивската болница "Св. Георги" възстановиха кръвообращението при 27-годишен и жена на 44 г. и спасиха ръцете им. Те са работници от карловския лагерен завод SKF и пострадаха с още 11 души, след като служебният им автобус се преобърна в неделя край Калофер заради отказали спирачки.

Мъжът и колежката му били с прекъснати артерии на ръцете и с опасност да ги загубят. Извършени им са сложни операции. В болницата остават още петима от SKF - 4 от тях жени на възраст от 21 до 51 г. Повечето са с контузии на гръдния кош и корема. Операция е претърпял 55-годишен пътник от автобуса с рана на ръката. Шофьорът Боян Николов е леко пострадал.
06.07.2015
Национални телевизии

Разговор със Симеон Дянков, бивш министър на финансите

bTV  Тази сутрин



Водещ: Ние продължаваме със Симеон Дянков, Гърците ми се струва – не знам дали всъщност изтрезняват, или продължават да се опиват от собствената си свобода и това, че полазват на Европа колко са демократични, смели. Смели ли са те?

Симеон Дянков: Няма смелост в това да гласуваш нещо, с което казваш не – но не ясно на какво казваш не. Не е ясно следващата стъпка по какъв начин се променя. Всъщност нищо не се променя от този референдум, освен че позициите са доста по-изострени.

Водещ: Може ли да ви покажем нещо, г-н Дянков.

Симеон Дянков: Разбира се.

Водещ: На площада в Гърция, който е пълен с хора, веят се знамена, тържества. Гръцкото сиртаки няма край явно.

Симеон Дянков: Вечерта има много празненства, въпросът е какво става на следващия ден. Следващия ден видяхте, че е тихо. Премиерът Ципрас беше обещал, че до два дни, до утре, първо ще се отворят банките – това няма да стане. И второ – ще има споразумение с еврозоната. Това също няма да стане. Така че отрезвяването ще е след утре. Следващият ход реално не се е променил и няма. Те имат едно мнение, еврозоната и МВФ имат друго мнение, че трябва да се плаща. Сближаване няма.

Водещ: Няма , но има една такава реклама – гърците са го измислили. Те явно много добре са преценили какво правят и ще излязат от това положение май с високо вдигната глава, за разлика от нас, българите. Сутринта повече хора, които се обадиха по телефона, казаха – браво на гърците. Заслужават ли браво гърците за това, което правят в момента?

Симеон Дянков: Те отстояват позиция, правителството им отстоява позиция, която донякъде е правилна. Ние и анализаторите, коментират главно това, че референдумът няма стойност в преговорите и това е така.

Водещ: 3ащо го правят този референдум и защо Европа се съгласява с него? Какво променя един референдум, когато дължиш 300 млрд.?

Симеон Дянков: Не мисля, че Европа ще се съобрази с него. Това, което променя, са две неща. Първо се печели време. премиерът Ципрас може да отиде сега в Брюксел и да каже – не съм само аз и моето правителство, голяма част от народа е зад мен. Тогава германците и холандците ще кажат – това е добре, обаче нашите народи са зад нас, вие ни дължите парите. Затова няма промяна в разговора. Има по-дълъг разговор, където гърците са отчасти прави, който казва така – да приемем, че или това, или друго правителство ще каже да по някаква форма на преговорите. И ща каже – искаме трети пакет и ще правим всичко, което ни казва МВФ и ЕЦБ. След няколко години ще има 4-ти, 5-ти пакет. дългът вече е толкова голям, че каквото и споразумение да има, без някакво много сериозно намаляване на дълга – няма как.

Водещ: Дългът е толкова голям и заради Европа. Защо Европа допусна това, при условия, че знаеше какво ще й се стовари на главата?

Симеон Дянков: Така е и това е нещо, което не трябва да се забравя- че и двете страни донякъде са прави. Когато говори Ципрас, когато говори финансовият министър Варуфакис, миналия месец имахме доста дълги разговори с него по тази тема. Той казва следното – вижте последните 5 г., когато вече сме имали споразумение с МВФ и ЕЦБ, дали поне в една от тези 5 г. са изпълнени условията. И факт – в нито една година не са изпълнени.

Водещ: Ама гърците ли не са ги изпълнили?

Симеон Дянков: Просто не е възможно да се изпълняват условията, които са наложени, защото дългът вече е твърде голям.

Водещ: А това не е ли защото гърците не правят реални реформи?

Симеон Дянков: Отчасти заради това, отчасти заради това, което казахте – гърците са си най-виновни за това, че толкова време са живели на дълг.

Водещ: Добре ли познавате Варуфакис?

Симеон Дянков: Сравнително добре.

Водещ: Появиха се информации, че съветвате Сириза, той иска ли съвети от вас?

Симеон Дянков: Силен коментар е това, просто в рамките на Европа има от няколко години, от Ирландия, след това от Кипър възможност бивши финансови министри да съветват сегашни финансови министри – за добро или за зло.

Водещ: Съветвате ли Сириза или не?

Симеон Дянков: Не. С няколко други финансови министри имахме възможност с г-н Варуфалис да говорим за тяхното положение.

Водещ: Как ви се стори той, самонадеян?

Симеон Дянков: Ерудиран. Не бих казал самонадеян, той има мнение просто, което на 80% е вярно и 20% той прави голям скок, на който времето му е минало. Ако преди 5-6 г. бяха излезли със същите коментари – можеше да има някакво споразумение, вече е късно.

Водещ: Въпрос на зрител – какво бихте направили, ако сега бяхте министър на финансите на Гърция?

Симеон Дянков: Просто бих показал без толкова емоции, без обиди, бих показвал Последните няколко години данните на МВФ и как те казват – ако това направите, такъв ще е растежът. Растежът никога не е бил такъв. Просто начинът, по който след толкова много години, 30 г. реално гърците са живели над възможностите си за една или две години, особено след като са минали 43-4 гръцки правителства и не са си свършили работата, няма как едно правителство да свърши всичко.

Водещ: 3наете ли защо много хора им се радват на гърците в България – защото те казват така- гръцките политици защитават народа си и стоят зад него, било то популистки или не. Смятате ли, че българските политици биха предприели подобна стъпка или бихме клекнали първи на всички условия?

Симеон Дянков: Ние сме далеч по-добре във финансово състояние от тях, така че не бихме стигнали до това дередже.

Водещ: Ето това очаквах да ми кажете, че сме далеч по-добре във финансово състояние от тях. Само че живеем далеч по-зле от тях, как се получава този феномен?

Симеон Дянков: ТЕ 30 г. преди нас влязоха в НАТО, 26 г. преди нас в ЕС – така се получава, като живеем дълго при социализъм и комунизъм, просто сме назад. Но това не значи, че не можем бързо за напреднем. Вече чехите са по-богати от тях, словаците вече са по-богати от тях, поляците са по-богати от тях. можем да надминем гърците и не само тях.

Водещ: Може ли Гърция да излезе от еврозоната и по свое собствено желание? Те май много не го искат, осъзнавайки, че Европа няма полезен ход. Има ли ход, в който Гърция излиза от еврозоната?

Симеон Дянков: Първо, не мисля, че нито те искат, нито еврозоната иска те да излизат, и няма да излизат. В следващите няколко дни знаем какво ще стане или няма да стане. Няма да отворят банките, няма да има споразумение до края на тази седмица. Според мен знаем дългосрочно какво ще стане. Гърция ще остане в ЕС, в еврозоната. Между това има предполагам още доста политически ходове, главно от страна на Гърция. Аз очаквам примерно Ципрас след няколко дни като види, че няма споразумение, да обяви избори. Да каже, ето, ако референдумът не ви е достатъчен, за да покаже, че гръцкият народ е зад нас, ето едни избори. По този начин се печели още месец – месец и половина.

Водещ: Какъв ще е изходът от тези избори?

Симеон Дянков: 3нае се, 62% гласуваха за неговото предложение така да се каже, около такъв процент ще спечели пак. Това нищо не променя.

Водещ: Днес и с Оланд ще се срещат, какво ще решат според вас?

Симеон Дянков: Ще каже, че всички предварителни условия, които вече са били предоставени на гръцката страна, продължават да са на масата и да заповядат. Няма да има промяна на тяхното мнение.

Водещ: Само че Европа не прави това да изведе Гърция от еврозоната, за да не се получи прецедент ли, за да не последват Испания, Португалия?

Симеон Дянков: Не, Европа всъщност няма ход. Тя не е заинтересована Гърция да излиза от еврозоната?

Водещ: 3ащо?

Симеон Дянков: 3ащото в момента всички ходове са в гърците. Те или трябва да направят така, че постепенно да влязат в трети пакет, на някакъв етап в този пакет, но не веднага, ще има опрощаване на дълговете, убеден съм. Но няма да е тази година. Може би ще е след година, след две.

Водещ: Гърците просто чакат да им опростят дълговете и нищо друго, аз това разбирам.

Симеон Дянков: Да, точно така е, въпросът е как да се стигне до там и с какво правителство. Европа може би се надявам, което няма да стане, че ще дойде ново, по-разбрано правителство. Явно това няма да стане скоро, трябва да се говори с Ципрас. От друга страна, Ципрас би трябвало да е разбрал, че Европа няма да отстъпи. И по някакъв начин, със смяна на някои министри, обикновено финансовият министър се жертва, не само в Гърция, за да дойде някой по-разбран, или с някакви други предложения.

Водещ: Ще изгори ли бушона на Варуфакис, познато ли ви е това и като част от вашата служба като финансов министър?

Симеон Дянков: Обикновено трябва да има някой, който да доведе ново мнение, обикновено финансовият министър удобен за това.

Водещ: Австрийският финансов министър е казал, че Европа няма да понесе големи щети, ако Гърция излезе.

Симеон Дянков: Факт.

Водещ: Но Европа явно не го иска.

Симеон Дянков: Така е.

Водещ: България как ще пострада, знаем, че на гърците каквото и да им се случва, ние го отнасяме. Десетки хиляди безработни българи може да се върнат от Гърция наесен, заглавие на 24 часа. Ще доведе ли до колапс на икономиката това, което се случва в Гърция?

Симеон Дянков: Не. Вярно е, че в има доста българи в Гърция. Аз имах възможност да се видя с част от тях. не мисля, че тази година поне ще видим вълна на хора, които се връщат. Около 7% от нашия износ зависи от Гърция, той е доста концентриран в текстил, лека промишленост – върху тези износители трябва да се работи. Може би дори веднага, аз това бих направил – Министерство на икономиката да види кои са тези износители и дали по някакъв начин нашите външнотърговски представители по света могат да им помогнат с друг пазари.

Водещ: Ще доведе ли все пак това до вдигане на нивата на безработица в България?

Симеон Дянков: Не веднага. Това са доста концентрирани предприятия.

Водещ: И на парите, които текат от там.

Симеон Дянков: В момента не текат.

Водещ: (...) спират плащанията и към България, хората, които работят там, са дотирали родители и близки в България, също ще пострадат.

Симеон Дянков: Това е тема. Да.

Водещ: Добре, да ви припомним нещо от близкото минало.

„Симеон Дянков: Бюджет 2010 г. не е направен като предишния бюджет, той е реален, показва малка писа. Това, което реално имаме, но като я отворите – вътре има пица. Постна е, да хем е малка, хем нямаме пари за окраски, но поне я има. И което е най-важно - е в точни размери и те ще ядат парчетата си в точни размер, който е залегнал в бюджета.”

Водещ: Каква е пицата на Владо Горанов?

Симеон Дянков: Показва голяма неопитност, Влади Горанов е доста по-опитен...

Водещ: 3ащо, вие останахте в историята с това нещо, повечето хора ви свързват с това и казват, че пицата ни продължава да е постна.

Симеон Дянков: Докато не почне растеж, няма как да има по-голяма промяна. За мен най-положителното, ако има нещо положително от гръцката криза, е, че европейските политици почват да признават, че има голям проблем в Европа и той не е Гърция, а е, че цяла Европа всъщност не расте достатъчно. Всички ние всяка година изоставаме спрямо САЩ, Азия, изоставаме вече и спрямо Африка.

Водещ: Това за Африка ме учуди. Да ви питам все пак – какво е ястието на Владислав Горанов?

Симеон Дянков: Надявам се, че не е пица, по-добър изказ има от мен.

Водещ: Той не говори много по медиите, не знам точно какъв изказ има.

Симеон Дянков: Това е може би добре за финансов министър, отчитам го като грешка, че говорех доста.

Водещ: Все пак като храна какъв е напият бюджет сега?

Симеон Дянков: Не е кой знае колко по-различен от този, който оставихме 2012-213 г., имаше голямо спадане по времето на г-н Орешарски, с над 2 млрд. падна Бюджетът. Така че сега тепърва това правителство сравнително успешно бих казал, взима мерки, за да стигне до нивата 2012-2013 г.

Водещ: Ако не е постна пица, мое и постен гювеч, така ли?

Симеон Дянков: Мисля, че има големи успехи, в митниците например. Аз не вярвах, че толкова бързо след големия срив миналата година, където близо милиард изведнъж изчезна от приходи, толкова бързо ще успеят Ваньо Танов и неговите хора да възстановят ДДС, акции, има успехи.

Водещ: С Борисов чувате ли се?

Симеон Дянков: Рядко, знам по наше време колко хора му звъняха, гледам да не го притеснявам.

Водещ: А съвети искат ли ви?

Симеон Дянков: рядко, основно по външни теми – Гърция, ЕС, от този тип.

Водещ: Кога се чухте последно с Борисов, какво си казахте?

Симеон Дянков: Видяхме се в края на февруари, когато ми излезе първата книга и си говорехме доста дълго за Гърция. Той тогава имаше точно тези въпроси, които сега задаваме, но с повече знания – очаква ли се Гърция да фалира. Коментарите бяха – да, до 6 месеца. Долу-горе правила прогноза.

Водещ: В България щеше ли да се случи същата криза като в Гърция покрай КТБ?

Симеон Дянков: Не, гръцката криза е и голяма банкова криза, и голяма криза на публичните финанси. Ние в публичните финанси, макар че правителството на Орешарски се опита а ги срине, и доста успя, все пак сме светлинни години напред от Гърция.

Водещ: Все пак кой според вас е виновен за кризата в КТБ?

Симеон Дянков: Мисля, че изцяло това е грешка на г-н Искров. Има само една задача на него и негови екип и това е пазене на банковата стабилност. Друго задачи централната банка няма, знаете, ние сме вързани към еврото, така че лихвени политики ние нямаме.

Водещ: Доста от коментаторите казват, че няма как да се случи подобен феномен като КТБ, ако няма протекция на държавата и ако не стоят конкретни правителства и политики зад нея, така че да се стоварва всичко на главата на г-н Искров? Ние със сигурност смятаме, че и той носи вина, но едва ли е само той.

Симеон Дянков: Въпросът е кой има задачата да се справя с банковата стабилност на държавата. Това е еднозначно – гуверньорът на централната банка. Просто ако ние приемахме, че или банкерите, или политиците са ангели, тогава нямаше да има въобще нужда да имаме гуверньор на централната банка. Това е неговата задача.

Водещ: Доста често се споменава един факт –КТБ е нараствала с най-бързи темпове по време на управление на Бойко Борисов първия мандат, по времето, когато вие бяхте финансов министър -така ли беше?

Симеон Дянков: Не, не е така. това е лесно да се провери като се види година по година и също тримесечие по тримесечие- кога растат там активите на банката. И ще се види, че 2009 г. раста много силно активите на банката, но в първите две тримесечия, когато все още на власт беше правителството на Станишев. Някъде през пролетта на 2009 г., освен два основни сектора, които традиционно са били в КТБ – военният сектор, става въпрос предприятията и енергийният сектор, внезапно влизат голяма част от предприятията и на транспортния сектор. Но това става доста преди ние да влезем на власт.

Водещ: Има и други разбивки, за които след 2009 г. също се надува този балон.

Симеон Дянков: С много по-малки темпове от периода 2008 г. – 2009 г. Не казвам, че по времето на нашето правителство ние сме направили всичко необходимо, помните някои стъпки. Помните също, че с гуверньора на централната банка още 2009 г. имахме доста спорове – първо какво е правено в банковата система като цяло преди това. Защото не е само тази банка, има още доста неща, които по друг начин може би е трябвало да се направят 200 6 – 2008 – 2009 г. и т.н.

Водещ: Вие сте спорели с гуверньора на БНБ, но го преизбрахте тогава отново да бъде гуверньор.

Симеон Дянков: Това се надявам, че различни хора ще разкажат как е станало, до последния ден, в който вървеше този дебат, друг човек беше предложен и трябваше а се гласува за гуверньор.

Водещ: Кой е бил предложен още?

Симеон Дянков: Калин Христов – той беше предложението и от наша страна, и от страна на ГЕРБ.

Водещ: А защо не се случи тогава това назначение?

Симеон Дянков: В самия парламент станаха промени.

Водещ: Какви, че не помним?

Симеон Дянков: Тогава аз бях в Брюксел, получавах телефонни обаждания, има промяна в последния момент. Това ще се разбере, след като г-н Исков излезе от банката. Предполагам някои охра ще разкажат това.

Водещ: От Европа ли дойде натискът?

Симеон Дянков: По никакъв начин, не.

Водещ: 3ащото г-жа Менда Стоянова гостува тук и когато си говорехме, че КТБ е пирамида, й зададох същия въпрос – г-н Исков защо е останал. Получих отговор, че ЕЦБ е настояла той да остане там.

Симеон Дянков: По никакъв начин, не. Една сравнително значима фугира в парламента извън правителството успя да направи тази промяна в последния момент.

Водещ: Силно значима фигура извън правителството, може ли да я споменем коя е?

Симеон Дянков: Вече е минал този период.

Водещ: Не, не е минал, важно е, това значи, че г-н Исков е останал на поста си благодарение на някакъв политически натиск, който е дошъл извън управлението на Бойко Борисов.

Симеон Дянков: Но определено не от Европа.

Водещ: Може ли да кажем кое е това лице, не искате да споделите, така ли?

Симеон Дянков: Явно е, ако се върне лентата назад 2009 г. кои бяха активните хора в парламента, не в правителството.

Водещ: Ние в България помним събитията до три дни обикновено.

Симеон Дянков: Аз помня малко по-дълго. В книгата ми, между другото, това донякъде е описано. Но защо това е важно – защото още 2009 г. излязоха факти, които показваха, че още тогава и не спрямо тази банка, спрямо други банки банковият надзор е проявявал интересен подход. След това 2010г. си спомняте имахме доста спорове по някои основни теми. Примерно МФ тогава предложи да има прозрачност за определяне на лихвите – и на депозити, и на кредити. Тогава всъщност г-н Искров беше твърде против и в серия от срещи казваше защо това не е необходимо да се знае явно как се изчисляват лихвите. Ако имаше още 2010 г. явна формула, тя е явна. Юрибор или Euribor, което е определен лихвен процент, плюс ясна формула след това всяка банка как си изчислява. Щеше да бъде много по-явно, че някои банки имат по-големи лихви, отколкото е смислено.

Водещ: Добре, поне да го кажем така – коя политическа сила е стояла зад г-н Искров?

Симеон Дянков: Не политическа сила. И не беше парламентарна сила. Това беше интересното. Не беше в разговори в ръководството на ГЕРБ буквално до по-предишния ден, защото това съвпадна със среща на финансовите министри – още тогава Гърция ставаше тема и аз бях в Брюксел. И просто изведнъж в самия парламент се смени гласуването кой да бъде гуверньор. Друг гуверньор би се справил по-добре.

Водещ: Калин Христов е бил вашето предложение.

Симеон Дянков: Не само наше, макар че смятам, че той би се справил много по-добре. Беше доста общо широко предложение.

Водещ: Ако се върнем назад, ГЕРБ критикува Искров, но в един момент го избира. Това преобръщане е интересният момент.

Симеон Дянков: Всички гласуваха за него, ако си спомняте, не беше просто ГЕРБ. Изведнъж всички се оказа, че харесват работата, която е била направена. А още тогава имаше значими грешки, които се знаят и доста от анализаторите, които идват при вас, в по-големи подробности ги знаят и ги коментират. Но това вече е минало...

Водещ: Той ще понесе ли отговорност според вас?

Симеон Дянков: Зависи от други хора.

Водещ: От кои – от съд и прокуратура ли или от нещо друго?

Симеон Дянков: Предполагам, но едва ли ще се стигне дотам.

Водещ: Каква ще е съдбата на г-н Искров?

Симеон Дянков: Да минаваме нататък. Не мисля, че моята експертиза се простира в тази област.

Водещ: Да, но все пак смятам, че е важно за един финансов министър, който споделя за това, че тази кандидатура не е била най-подходящата. Нещо, за което питат много хора, между другото, по време на предишното ви управление – „Кога ще върнат парите на Здравната каса – той и Б.Б. – в случая Бойко Борисов – над 1,5 млрд.?” Всеки ден ни питат зрители по телефона къде отидоха парите от здравната каса, къде ги насочихте и върнаха ли се отново там.

Симеон Дянков: Първо - сумата е 1 млрд. 390 млн. лева – малко под 1,4 млрд. Второ – помните тогава, това е 2010-2011 г. Гърците тъкмо бяха обявили, че всъщност цялата им статистика е нагласена, така да се каже, и лихвите на международните пазари се бяха доста качили. Ние бяхме в дефицит. Като си в дефицит – виждаме от Гърция и от другите – има два варианта – или да взимаш външни дългове, или да използваш това, което имаш събрано. Външните дългове бяха много скъпи. Можехме да вземем, както това правителство направи, но сега са доста по-ниски лихвените проценти, тогава бяха над 7% дори и краткосрочните. Ако бяхме взели, трябваше да плащаме много. Тогава казахме – окей, тук има събрани пари, ще ги вземем, те така или иначе са събрани в хазната, и след това с времето ще се изплащат. И е факт – само тази последната година, 2014 г., Здравната каса и въобще здравеопазването получи някъде около 600 млн. повече от първоначалния си бюджет. Миналата година получи около 500 млн. повече. С други думи – отговорът е, че тези 1 млрд. 390 млн. лева отидоха за пенсии, защото тогава нямаше как да се плащат пенсиите, освен ако не се вземе заем...

Водещ: Това означава, че този дефицит от 400 млн. на Здравната каса, се попълва от тези взети 1,39 млрд.

Симеон Дянков: Тогава парите бяха изхарчени главно за пенсии, защото просто нямаше как да се покрият пенсиите. Междувременно обаче, от 2011 г. досега, над 1,4 млрд. са дадени от държавния бюджет, допълнителни, извън различните бюджети на Здравната каса. С други думи парите са върнати, ако това е...

Водещ: Това е (...) на въпроса къде са отишли тези пари, защото повечето хора питат защо ги откраднахте.

Симеон Дянков: В пенсии.

Водещ: В пенсии. Ще се върнат ли – връщат се.

Симеон Дянков: И вече се връщат, да.

Водещ: Добре. За какво спорехте с Бойко Борисов най-много по време на първото му управление?

Симеон Дянков: По много неща спорихме. Виждахме се всяка сутрин рано и всяка вечер късно – аз откривах и закривах сезона често. Спорихме главно за бюджет, защото бяха трудни години, особено 2009-2010 г. Спорихме доста и за влизане и кога да влезем в еврозоната, кога да влезем в единния банков надзор. Между другото, друга тема, 17 декември 2012 г. бяхме в Брюксел двамата, когато с гласува единния банков надзор. Тогава и той, и аз в Брюксел обявихме, включително във ваш пряк репортаж, че България е готова и влиза в единния банков надзор. Върнахме се тук, г-н Искров каза, че това е трудно да стане, защото нашият банков надзор е много по-добър... Не, просто върнете, 17-18 декември 2012 г.

Водещ: Надзорът ни е много по-добър от надзора им. Така ли?

Симеон Дянков: И затова ще трябват години, докато те стигнат до нашия надзор. Ако тогава бяхме направили тази стъпка... Разбира се, като се връщаш можеш да кажеш много по-лесно...

Водещ: Получихте ли тогава спирачки? Не ги ли предупредихте управляващите и Бойко Борисов, че ако не влезем в този единен надзор, ще последва нещо страшно?

Симеон Дянков: Не само получихме спирачки. Ние бяхме решили и бяхме обявили... Аз помня репортера, защото...

Водещ: А, едно обещавате на Европа, а като се върнете в България...

Симеон Дянков: ... с Бойко се бяхме...

Водещ: Те и гърците са така, между другото – едно казват на Европа, връщат в Гърция и казват друго.

Симеон Дянков: Не, но това казвам – въпросът тогава е чия е основната задача за банковия надзор. И финансовият министър - в случая бях аз, и премиерът – в случая Бойко Борисов, трябва да се вслушаме и крайното решение е на гуверньора на БНБ. Когато гуверньорът на БНБ каже, че нашият банков надзор е най-добрият в ЕС и другите трябва да се учат от нас, това е решението. Защото тогава вече е все едно нямаме независима банка. Вижте 17 и 18 декември 2012 г.

Водещ: Тогава ли пак въпросното лице, което е повлияло за избора на Искров, е насочило идеите му към това да не влезем в единния банков надзор?

Симеон Дянков: Не. Смятам, че той наистина си смяташе...

Водещ: Бяхте ли наивен за нещо по време на мандата си като финансов министър?

Симеон Дянков: Разбира се, бях. Как да се държиш пред медиите бях много наивен – вижда се от различни коментари, които...

Водещ: Но бяхте достъпен – поне с това нещо хората ви разбраха, че няма пари.

Симеон Дянков: Да се надяваме. Но определено ми попречи във взимането на по-сериозни решения по-късно. Смятам, че финансовият министър трябва да е по-обран, по-издържан. Имаше и други грешки, разбира се, има грешки като се работи.

Водещ: Изчезнахте, между другото, не се появявате много често в България. Къде сте сега, с какво се занимавате?

Симеон Дянков: Сега ми е малко разпръснат животът. Във Вашингтон и работя, и семейството ми е там, в Лондон също работя, от есента вече ще преподавам в Лондонския университет по икономика, натам се прехвърлям.

Водещ: С Русия какво стана? Бяхте и там.

Симеон Дянков: Още съм там. Завършвам до края на тази година някъде. Там също водя единствения им частен университет – става все по-трудно да се водят частни университети и въобще частна дейност в Русия.

Водещ: Защо?

Симеон Дянков: Просто политиката – не само след санкциите, а и политиката последните 10-11 години в Русия е за все по-голяма част на държавния сектор в почти всички свери – и финансова, и енергийна, и навсякъде. И някак си частната инициатива се избутва. Това беше идеята – да можем да задържим това избутване в поне един от най-добрите им университети.

Водещ: Бихте ли се върнали в България.

Симеон Дянков: Не в правителството, или поне не в следващите години.

Водещ: А бихте ли върнали семейството си да живее в България?

Симеон Дянков: Да. Прекрасна държава, много приятели, добър начин на живот, между другото.

Водещ: Е, ако имаш пари, разбира се.

Симеон Дянков: То навсякъде е така. Няма държава, в която като нямаш пари, се живее добре.

Водещ: Да де, но въпросът е дали имаш нормално пари. Последно – къде сгрешихте, коя беше най-голямата ви грешка и най-големият успех?

Симеон Дянков: Най-големият успех – финансовата дисциплина. Главната задача на финансов министър е да стигне до балансиран бюджет.

Водещ: Финансово дисциплинирани ли са сега управляващите в лицето на г-н Горанов, като изтеглиха 16 млрд. – нещо, за което ги обвиниха, че се бетонират и че няма много прозрачност около това как се разходват парите.

Симеон Дянков: Прозрачност е в бюджета. Да не забравяме, че преди тях една година имаше срив, не просто намаляване на приходите, а голям срив, и то изведнъж. И не само в приходите, а и в определени системи. В митниците, например, всичко което ние градихме три години, изведнъж го премахнаха като законова база. Сега се връща. Сега се справят добре. Аз не бих взел такъв голям заем, но стъпките са правилните стъпки към сигурност. Най-доброто ми постижение – стигнахме почти до балансиран бюджет 2012 г. Грешки имаше. Коя е най-голямата ми грешка? Мисля, че по вашите репортажи има доста.

Водещ: Добре, благодаря. Симеон Дянков, гост на предаването „Тази сутрин”. Като обобщение на думите му – Иван Искров не е бил нито кандидатура на Симеон Дянков, нито на ГЕРБ, но е имало външен натиск за това той да остане като гуверньор на БНБ. Какъв е бил той, може би ще разберем и някой ще ни каже.

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване

Изтегляне 0.68 Mb.

Сподели с приятели: