Програма за развитие на Европейски земеделски фонд селските райони (2014-2020) за развитие на селските райони
Изтегляне 0.81 Mb.
|
В рамките на съгласувателната процедура беше получено предложение от Министерския съвет да се ревизира и критерият за„брой население” в дейностите, свързани с образователна инфраструктура, тъй като го бяхме пропуснали. Това допълнение ще бъде сложено и в критериите, свързани с точки за образователна инфраструктура. Благодаря. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Заповядайте за коментари. Тъй като няма желаещи, предлагам да гласуваме предложението. Който е „ЗА”, моля да гласува. „Против” – няма, „Въздържали се” – няма. Предложението се приема единодушно.
Благодаря. Заповядайте за коментари.
Ние предполагаме, че технически е пропуснато това, надяваме се да е така, и внасяме предложение то да бъде добавено така, както е в сегашния проект за наредба. Прави впечатление, че сте обединили три дейности, които в проекта за наредба са упоменати поотделно: изграждане на хеликоптерни площадки отделно, водоизточници отделно и наблюдателни пунктове за борба с пожарите също отделно. Тук са обединени в една подточка, което предполагам, че не е проблем и ние така го виждаме. Поддържаме предложението си и настояваме да бъдат включени с мотива, че оздравителните дейности и по-нататъшното неслучване в бъдеще време на пожар, е необходимо да бъде одобрена такава дейност за подпомагане. Искам да подчертая, че когато се създаде култура в процеса на нейното отглеждане за оцеляване, в младите култури се появява тревна растителност, която през засушливите периоди представлява много сериозна опасност за възникване на нов пожар в бъдещата култура, която ще бъде създадена благодарение на тези две подмерки и допустимите дейности, за да се гарантира превенцията за неслучването на такова събитие в тези нови култури, които ще се създадат там, трябва в пълен обем да бъдат одобрени допустимите дейности. Това, което казах сега беше за да мотивирам предложението да се добави и тази дейност към вашето предложение. Благодаря за вниманието.
Заповядайте. Г-н НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ, гл. експерт Изпълнителна агенция по горите: Позволете, на първо място, да благодаря за разбирането на Управляващия орган за подкрепата за справяне с този много сериозен проблем. Длъжен съм, обаче, да подчертая, че приоритет трябва да бъде даден върху подмярка 8.4. установяване на щетите, които са нанесени върху българската природа. По отношение на 8.3 и липсата на дейност, която е свързана с изграждане на наблюдателни съоръжения, трябва да посочим, че вече има изградени такива в Югозападна България, включително и на територията на тези две общини. Така че, до известна степен рискуваме в дублиране и изразходване на средства, които вече са изразходвани в предния Програмен период за изграждане на такива кули, а и самата програма предвижда изрично Регионалните дирекции по горите да са бенефициенти, макар че мисля, че изграждането на още една кула в този район не е целесъобразно. В допълнение, както е известно и на г-н Банчев, е разработена Национална схема, която да бъде предоставена на Управляващия орган, за да може да се изграждат кули, които са на най-подходящи места. Благодаря за вниманието. Г-н МАЙКЪЛ ПИЛКЕ: Много моля, ораторите да се изчакват и да говорят един след друг, тъй като имаме затруднение с превода поради това, че понякога ораторите едновременно говорят. Молбата ни е да се говори малко по-бавно и по-високо, защото става въпрос за техническо затруднение. Г-н СТАНИСЛАВ БАНЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Василев. Искам само да уведомя целия Комитет за наблюдение, че въпреки че приемът ще бъде целеви, той ще се проведе при спазване на всички правила за прилагане на подмерките, така че за кули изобщо не може да става въпрос, тъй като нито един от бенефициентите, които одобряваме тук, няма възможност да строи кулите. Така че, Вашите страхове са безпредметни. Благодаря. Г-н КРАСИМИР ДЖОНЕВ, кмет на община Летница, Национално сдружение на общините в Р България: По отношение на целевия прием сме абсолютно „за”. Приемаме двете общини да се възползват от възможността, тя им е необходима. По отношение на превенция на горите от пожар, апелираме да се даде възможност общините да кандидатстват за изграждане на противопожарни депа, които евентуално да бъдат изградени и оборудвани. А също така, да се даде възможност да се оборудват и „гасаческите групи“, които ги има задължително във всяка община, със съответните съоръжения за гасене на пожар. Благодаря. Г-н СТАНИСЛАВ БАНЧЕВ: Вие постоянствате с това предложение, но за съжаление, и сега, пред лицето на колегите от Европейската комисия, пак Ви казвам, че тези дейности не са превенция, това са дейности за гасене на пожари и не могат да бъдат превантивни. Това е определение, дадено от Европейската комисия и ние не можем да се отклоняваме от това определение. Това е единствената причина, поради която противопожарните депа са изключени от подпомагане през този планов период. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Други коментари. Заповядайте. Г-н НИКОЛАЙ ЙОНОВ, държавен експерт , Дирекция „ЦКЗ”, Министерски съвет: Вземам повод от думите на колегата Василев от Изпълнителната агенция по горите, който каза, че приоритет трябва да се даде повече на мярка 8.4 и го свързвам с предложението на Управляващия орган за бюджет на тази мярка от 1,6 млн.евро. Въпросът ми е повече към Изпълнителната агенция по горите. Предлагате ли изменение в предложението за бюджет към мярка 8.4. за този целеви прием или той е достатъчен, за да отговори на вашите очаквания и готовност да се справим с възстановяване на териториите, които са опожарени? Г-н НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря за въпроса. Доколкото разбрах, вече са проведени разговори с предприятието. Знаете, че ИАГ не е собственик или стопанин на тези територии. Предполагам, че от проведените разговори са уточнени необходимите средства за възстановяването и се надявам, че те ще бъдат отпуснати в най-кратки срокове, за да може след успешно кандидатстване в началото на следващата година до есента или началото на по-следващата година да успеят да извършат тези възстановителни дейности, за да се справят колегите с тази екологична катастрофа. Благодаря. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Както уточних в моето изложение, бюджетите са определени на база комуникация с двете общини, с държавното предприятие и са съобразени със засегнатите площи и таваните, които имаме като ограничения по програмата като ставка на хектар и като максимален размер на проекта. Други коментари? Заповядайте. Г-н БИСЕР МИХАЙЛОВ, областен управител на област Благоевград: Г-жо зам.-министър, колеги, разбира се, че подкрепям направеното предложение и като областен управител за подпомагане на двете общини – Кресна и Симитли. Искам да изкажа своята благодарност за възможността, която се дава. От изключително важно значение е да успеем да вложим средствата така, че да възстановим в значителна степен загубите, които понесоха както Югозападното предприятие, така и самите общини като инфраструктура. Може би, един кратък коментар да направите за допустимите бенефициенти, за да е ясно, тъй като има въпроси в област Благоевград. Благодаря Ви. Г-н СТАНИСЛАВ БАНЧЕВ: По този целеви прием има трима бенефициента. Това са двете общини – Кресна и Симитли и Югозападно държавно горско предприятие. Г-н ТИХОМИР ТОМАНОВ: Един уточняващ въпрос. Става дума за целеви прием. Г-н Банчев поясни, че приемът ще се осъществи по индикативния график, който предстои, да разбираме, заедно с отварянето на двете подмерки за цялата страна и за всички останали потенциални бенефициенти и проекти. Кое прави приема за този район „целеви” като време, а не е от общия прием, тъй като влизат в графика за общия прием? Имам предвид времето. Г-н СТАНИСЛАВ БАНЧЕВ: Времето не е целево. Целеви са средствата и това, че тези три бенефициента няма да се конкурират с останалите. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Ако няма други коментари, предлагам да преминем към гласуване. Който е „За” направеното предложение, нека да гласува. Гласували „За” 40 членове на Комитета за наблюдение. „Против” –няма; „Въздържали се – няма. Предложението се приема единодушно.
Накратко ще представя Напредъка по договаряне и по разплащане за ПРСР. На първия слайд в презентацията и материалите, които сте получили, сме представили: Обща информация за броя на подадените заявления, за броя на сключените договори, както и за броя на обработените заявления. Към днешна дата имаме 14 889 постъпили заявления. Отбелязвам, че тук е включена и бройката на заявленията по подмярка 4.1, които са около 230, които бяха прехвърлени от първия към втория прием. Обработени са 11 451 проекта със сключени договори в рамките на бюджета и като допустимост са 4759 проекта. Голяма част от заявленията, които не са обработени, са такива, които изчакват втори прием. Визирам подмярка 6.3, където има един проведен прием и предстои втори и подмярка 4.2, където предстои втори прием. Освен втория прием, очакваме допълнително увеличение на бюджета във връзка с Нотификацията, която коментирахме и преди малко, и по подмярка 7.6, където също проектите, за които няма наличен бюджет, не са отказани, тъй като изчакват в рамките на следващата година отново втори прием. И както всички знаем, в този програмен период с опцията за прехвърляне, един кандидат може да заяви участие от първи и във втори прием с подадения си проект. По отношение на изпълнението на бюджета. Към момента договорянето спрямо бюджета на ПРСР по различните мерки общо е близо 44%, като най-голям процент като договорени бюджети са „Площните мерки”, разбира се, следвани от Мярка 4, където 64% от бюджета на мярката е договорен и разплащанията вече надминават 14%. С приключване на договорянето по текущите приеми по Подмярка 4.1 и по Подмярка 7.2. очакваме, че ще договорим половината от бюджета на ПРСР за програмния период 2014-2020. На първия прием по Подмярка 4.1., който е представен в следващия слайд като информация, няма да се спирам подробно, тъй като на предишните няколко комитета сме представяли резултатите, включително и по сектори, приемът е затворен. Единственото, на което искам да се спра, това са проектите, които бяха договорени над бюджета от 38 до 33 точки включително. Към настоящия момент условните клаузи отпаднаха на проектите, оценени и договорени с минимум 36 точки. Все още под условия са 126 договора за 22 млн.евро одобрена субсидия по тях. Свободният бюджет към момента е в размер на 5 млн.евро. Очакваме и с остатъка, който ще се кумулира по втория прием по подмярка 4.1., който няма да бъде достатъчен за одобрение на следващите проекти, класирани с равен брой точки, той да бъде достатъчен, за да се анексират всички условни договори по първия прием и да приемем стъпки по наддоговоряне по проектите, постъпили във втория прием. По отношение на втория прием. Към вчерашна дата, тъй като данните са много динамични (в процес на приключване и затваряне сме на втория прием), са договорени 510 проекта с размер на одобрената субсидия по тях близо 200 млн. евро. Знаете, че бюджетът по приема беше 237 млн. евро, в оборот са 32 проекта, които са за 15-16 млн. евро, буквално в следващите 2-3 дни те също ще бъдат договорени. Проектите, оценени до 56 точки включително, се класират в рамките на 100% от бюджета. С колегите от УО направихме анализи и сме предприели стъпки по наддоговаряне, което ще бъде в размер до 130 процента. След очакваните редукции, анализите на ДФ „Земеделие” показват, че най-вероятно наддоговрянето ще достигне до 27-28% над бюджета на приема, което означава, че това са проекти, оценени с 55 до 53 точки включително. Всички проекти, получили 52 точки и надолу до 0 включително, вече са получили откази за недостатъчен бюджет. Това е по отношение на втория прием по подмярка 4.1. В рамките на месец януари колегите от УО ще публикуват и заповедта за наддоговаряне, така че да може фондът да предприеме стъпки, работим в тясно сътрудничество. Голяма част от тези проекти, които ще бъдат наддоговорени, вече са обработени в ДФ „Земеделие”, така че това няма да изисква дълго време и да се бавим. По отношение на приема по подмярка 4.2. В следващите слайдове има информация за разпределение по области на подадените и на одобрените проекти. Знаете, че към настоящия момент сме договорили по подмярка 4.2. имаме сключени 193 договора в рамките на бюджета и увеличението на бюджета по първия прием. В началото на януари очакваме увеличението на бюджета в размер на 49,5 млн. евро за проекти от първия прием. Данните на ДФ „Земеделие” показват, че на този етап това са 173 проекта, със заявен размер на субсидията в размер на 49,5 млн. евро. В януари предстои договаряне. Това е почти един цял прием. Това е състоянието по подмярка 4.2. По подмярка 6.1. данните също са представени. Одобрили сме 50% от постъпилите заявления в рамките на бюджета. 2264 проекта бяха постъпили, 1361 са със сключени договори, останалите са с приключена обработка. По подмярка 6.3 към настоящия момент имаме 1540 сключени договора от общо 3815 подадени проекта, 344 са отказани, отхвърлени, оттеглени. Заявленията, за които към момента няма наличен бюджет, но изчакват втори прием, са 1931 броя. По подмярка 7.2 данните са представени няколко пъти. Подадени са 925 броя проекти в рамките на проведения прием. Заявена финансова помощ в размер на малко над 1 млрд. евро. Целеви прием за община Хитрино 13 постъпили проекти за близо 10 млн. евро заявена субсидия. От 925 проекта, 331 проекта подлежат на обработка в момента, това са включително и проектите, които влизат в резервите до 130% над бюджета по съответните дейности - 65 проекта за строителство и реконструкция на улици, 71 за общински пътища, 54 за водоснабдителни системи и съоръжения, 7 за социална инфраструктура, 64 за културни дейности, 39 за образователна инфраструктура, 18 за детски градини, 13 за целеви прием на община Хитрино.
Бих искала да допълня, че това е въз основа на данни по отношение на заявена субсидия. В етап на разглеждане на допустимост, може да има редукции. Г-жа .: не се предстевя......................: Г-жо Вели, може ли да кажете по мярка 6.3 кога ще приключи сключването на договорите. Виждаме, че има още около 400 и колко проекта, бюджетът беше за 2000. Г-жа АТИДЖЕ АЛИЕВА-ВЕЛИ: В момента се извършват контролни проверки от Централно управление, тъй като обработката и одобрението на тези проекти е децентрализирано, така че в рамките на месец януари ще приключим. Г-н МИЛЕН СТОЯНОВ, Българска асоциация „Биопродукти”: Вижда се, че може да се направи анализ и даже когато още няма крайни числа, но тук виждаме в основната част инвестиционни мерки, а компенсаторните липсват. Не виждам никакво основание мярка 11 да стои в най-долното чекмедже. По тази причина, много моля на следващото заседание на комитета да бъде включен анализ на текущото състояние и евентуално да са набелязани мерки, така че тази мярка да бъде захранена със съответния бюджет и да продължи да работи. Не е нормално от целия програмен период, както се очертава, да има само две години, които не са нулеви. Иначе, г-н Пилке, може би Вие ще кажете дали сте съгласни не само да няма развитие оттук нататък, не само да няма биологичното земеделие в България, а да има регрес. Единственият начин да продължи развитието е, ако се осигури бюджет там. Предвид че мярка 214 изтече, за много част от колегите ще изтече напълно, това означава че всички тези хора остават без финансиране, без компенсаторни плащания по мярка 11 и много голяма част от тях не е невъзможно и не е невероятно да се откажат от биологично земеделие оттук нататък. Това не са субсидии, това са компенсаторни плащания, които ги правят поне малко по-конкуретоспособни спрямо другите държави-членки на ЕС. Г-н СТОИЛКО АПОСТОЛОВ, Фондация „Биоселена”: В подкрепа на г-н Милен Стоянов искам също да кажа, че секторът „Биоземеделие” минава през една тежка криза. В момент, когато има бум на търсене на биопродукти, които идват от нашите приятели и съседи от ЕС, нашите производители не успяват да запълнят това търсене. Една от причините е проблемите с подпомагането по мярка 11. Моят призив към целия комитет е да помислим за някаква мярка или да се създаде една по-малка работна група, която да предложи някаква мярка за излизане от тази криза. Въвеждат се някакви мерки, които нагнетяват напрежението в сектора, но не и реален резултат. Липсата на пари не е единствения проблем. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Други коментари? Заповядайте. Г-н ЕМИЛ ДЪРЕВ, БАКЕП: Искам само едно уточнение да направя, по отношение на това, което каза г-жа Вели по подмярка 4.2. Доколкото знаем, в момента проекто-заповедта е качена за публично обсъждане и тепърва ще предстоят дискусия по нея. Аз оставам с впечатлението, че това вече едва ли не е решено, че това ще бъде увеличението и до толкова точки ще се гледат проектите, само уточнявам. Защото много пъти сме предлагали от нашата асоциация, на практика, за да се стигне до 42 точки, които са проекти на ново съществуващи предприятия, трябват още около 20 млн. лева и за нас това не е проблем, това са още 70-80 проекта или по-малко. Нашето очакване е наистина да се освободи бюджет, за да се стигне до 42 точки, намалени от размера, както се предлага в заповедта, но нашите доводи ще ги вкараме в законоустановения срок и предполагам, че ще имаме възможност да ги обсъдим заедно с администрацията. Фактът, че най-вероятно бюджетът ще стигне до 33 точки по първия прием по 4.1, е много показателен и по този начин ефектът за сектора ще бъде доста по-голям. Да, говорим „под условие”. Ние си даваме сметка, че ДФ „Земеделие” ще трябва да разгледа още 200 проекта по първия прием по 4.2, което ще е проблем, но ще си кажем нашите опасения, когато ще обсъждаме Индикативната годишна работна програма след малко. Каталог: media -> filer public -> 2018 2018 -> Първа общи разпоредби чл. (1) 2018 -> Наредба №11 от 2 април 2015 Г. За профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои заразни болести по пчелите 2018 -> Република българия заместник-министър на земеделието, храните и горите 2018 -> ГР. Смолян техническо предложение 2018 -> Министерство на земеделието, храните и горите Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|