Програма за развитие на Европейски земеделски фонд селските райони (2014-2020) за развитие на селските райони
Изтегляне 0.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Г-жа КРИСТИНА ЦВЕТАНСКА
- Г-жа АТИДЖЕ АЛИЕВА-ВЕЛИ
- Г-жа АТИДЖЕ АЛИЕВА - ВЕЛИ
- Г-н ПЕТКО СИМЕОНОВ, Български пчеларски съюз
- Г-жа ЦВЕТОМИРА СТАЙКОВА
- Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА : Преминаваме към докладването на нивото на грешки.
- ТОЧКА 7.1 ОТ ДНЕВНИЯ РЕД: Предложение за актуализиране на Индикативната годишна работна програма за 2018 година Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА
- Г-жа ЕЛЕНА ИВАНОВА
- Г-жа ПЕТЯ КУМАНОВА, Национална служба „Съвети в земеделието”
Г-жа АТИДЖЕ АЛИЕВА-ВЕЛИ: Да, г-н Дърев, тъй като предстои интензивен период, той и в момента е интензивен, затова на два пъти отбелязах, че това са предварителните данни спрямо проекта, за да имаме готовност. Може би, от страна на фонда, в началото на януари ще направим още едно проучване, тъй като на два пъти с колегите от УО направихме такова, какви са инвестиционните намерения включително на тези кандидати, за които към момента предварителните разчети показват, че ще попаднат в рамките на увеличение на бюджета, за да може кандидатите, които са решили, че няма да изпълняват проектите, въобще да не ангажират административния капацитет и съответно финансовия ресурс. Г-жа КРИСТИНА ЦВЕТАНСКА: Аз бих искала да направя едно уточнение с г-жа Вели по отношение на бюджета по подмярка 4.1 по втория прием. Ако можем да видим данните на 7-ми слайд. Съгласно предоставената информация на 7-ми слайд, общият размер на одобрените проекти в момента е на стойност 169 млн.евро от общ бюджет 237 млн. евро. На следващият слайд има информация за проектите, които са в процес на дообработка още 15 млн. евро. Т.е. 169 млн.евро+15 млн. евро правят 184 млн. евро, а до бюджета, който е резервиран 237 млн. евро остават още 53 млн. евро. Т.е., излиза, че за проектите до 53 точки от тези 71 млн.евро – 54 млн. евро, ни трябват само 17 млн.евро допълнително, не е 28% наддоговаряне, а доста по-малко. Може ли някакво уточнение в тази връзка? Г-жа АТИДЖЕ АЛИЕВА-ВЕЛИ: Да, имаме проекти, които бяха със спряна обработка - 23 проекта. По 24 проекта, по които в момента се съгласуват договорите, не са отчетени субсидиите в презентацията. И към момента размерът на договорената субсидия е 200 млн. 620 хил. евро, като все още в процес на дообработка имаме 36 проекта. Просто е много динамична картината. Аз бях обърнала внимание и на колегите от УО, че данните ще се променят от това, което бяхме изпратили миналата седмица до Комитета за наблюдение. Остатъкът, който след всички изчисления и на проектите, които очакваме да бъдат одобрени, като свободни средства е в размер на 14-16 млн. евро. Това очакваме да бъде остатъка по втория прием. Г-жа КРИСТИНА ЦВЕТАНСКА: Преди да разгледате проектите, които са до 53 точки. Благодаря. Желанието на всички колеги от БАКЕП, е в най-скоро време да се оповести публично, че от 52 точки надолу всички проекти се отказват поради липса на бюджет, другите ще се разглеждат „под условие” и второ, в страницата за публичност да се оповестят всички одобрени проекти с информацията за тях. Даже би било добре, така както беше планирано в промените на наредбата по мярка 4.2 с доста повече информация, отколкото е в момента - допустими разходи, видове допустими разходи, място на изпълнение на инвестицията, размер на договорената безвъзмездна помощ. Г-н ЕМИЛ ДЪРЕВ: Искам само да допълня. На практика, това което прави в момента ДФ „Земеделие” - да разглежда проекти между 55 и 53 точки - така или иначе трябва да се оформи официално, защото по заповедта за прием това не е допустимо в момента, защото така, както е записано, правя аналог с промяна на заповедта за прием по 4.1 по първия прием. Нашата молба е да се направи един сериозен анализ, защото нашите анализи, от страна на асоциацията, показват, че най-вероятно ще се освободят пари и за проекти с точки под 53. Този наш анализ се основава най-вече на резултатите от първия прием. Отказвайки един проект с точки под 53, единственото, което може да се направи, ако се освободят пари за проекти под 53 точки, е или да се направи нов прием или да отиват някъде другаде тези пари. За нас е необяснимо защо първо до 53 точки е решението да се гледат „под условие” и защо се бърза толкова, защото вижте отстрани как изглеждат нещата, това е на база на нашите клиенти земеделци. Една година Фондът сключва няма и 300-400 договори по 4.1, в един момент в рамките на две-три седмици сключват ударно още договори и хората започват да получават писма за отказ. Хората не знаят какво се случва. Според мен основната причина, особено вие да сте тук и част от нас да сме тук, са земеделците. Имам предвид, че и ДФ „Земеделие” и Министерство на земеделието, храните и горите се предполага, че трябва да работят за тях и да им казва какво се случва. Много от нашите клиенти се обаждат и казват „ ама какво се случва, ние получихме писма за отказ защото няма бюджет”. Нямаме нищо против, но го кажете на хората официално под някаква форма, защото ето, в момента официално за първи път аз виждам в информацията на ДФ „Земеделие”, че в процес на обработка между 53 точки включително има едни проекти с един бюджет, но и тук не става ясно, че ще бъдат „под условие”, разбирате ли? Нашата молба е да си оставите някакъв буфер, дори и за тези проекти да не се освободи бюджет за тях, защото 30% наддоговоряне, както сте го направили до 53 точки включително „под условие”, според нас не е достатъчно и ще се освободят доста повече пари по аналог на първия прием защото от 43 стигнахме до 33 точки. Можем да говорим и в абсолютни цифри, ако искате. Но, пак казвам, това може да се направи на база сериозен анализ, защото за мен не е анализ – решили сме да направим 30% отгоре над бюджета. Ние все още не знаем, всички проекти, които бяха 100% в бюджета до 56 точки включително, на практика колко ще освобождаваме, защото нямаме официални цифри и според мен няма да са 14-15 млн. евро, а ще са повече, които ще се освободят. Това е нашата молба и препоръка. Естествено е, че вие ще направите това, което си искате, но кажете на хората какво се случва, защото едно е да кажете вие, друго е да го кажем ние. Оставете някакъв буфер. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Наистина целта на една от точките в дневния ред на Комитета за наблюдение е да ви информираме какво се случва и какви са плановете на УО. Това, че земеделските производители са получили отказ, очевидно сме ги уведомили и тези, които са получили заповед за отказ вътре има основанието – липса на достатъчен бюджет. Относно заповедта по мярка 4.2, която е качена за обществено обсъждане, срокът много скоро изтича и до момента няма постъпили бележки, ако не получим бележки, ще бъде издадена във вида, в който е качена, предвиждаме в началото на януари да стане това. Г-жа АТИДЖЕ АЛИЕВА - ВЕЛИ: По отношение на информацията за приключване на втория прием по мярка 4.1 , тя ще се публикува или в края на декември, или в първите дни на януари. Не сме я публикували, защото все още не сме затворили приема, имаме още тридесетина проекта, за да отчетем приема, трябва да сме затворили приема, за да можем да предоставим данни за договорената субсидия, за броя на договорените проекти, за броя на отхвърлените проекти и т.н. По отношение на заповедта за увеличение и за наддоговаряне - да, аз споменах, че колегите от Министерството ще изготвят такава заповед и ще си спазим изискванията по наредба по отношение на наддоговорянето по 4.1, което ще се случи през януари. За по-големия буфер - за нас като държавна администрация всяко по-голямо наддоговаряне вече носи риск, а другото е – не мисля, че голяма част от бенефициентите, които са в 50-те процента на наддоговорянето ще тръгнат да изпълняват на собствен риск инвестициите. Има го и това, защото една част от проектите, които наддоговорихме по първия прием са изпълнени, но другата част не са стартирани преди да имат сигурен бюджет и преди да им отпадне условната клауза. Така че, анализът се прави, но проблемът е комплексен. Не е само едната гледна точка да имаме резерви, защото ако нямаме практическо изпълнение на тези проекти, няма как да обезпечим и усвояването на бюджет и възползването на по-голяма част от земеделските производители, което в основната част е и доброто ви намерение, което ние разбираме, но трябва да търсим някакъв баланс. Г-н ЕМИЛ ДЪРЕВ: Имате ли представа на практика до 33 точки включително по първия прием по 4.1 реалното наддоговаряне на база 100% бюджета на одобрените проекти колко е, 30% или по-голямо? Г-жа АТИДЖЕ АЛИЕВА - ВЕЛИ: От 35 до 33 точки са проекти за 20 млн. евро, което е под 10% от бюджета. Анексирахме проекти за още 15 млн. евро, така че не са повече от 20% първия прием. Но следва да се вземе предвид и факта, че на този етап анулираните договори, прекратените от страна на Фонда поради нестартиране в едногодишния срок, са малко над 2%, което за нас е индикация,че по тези проекти се работи. Освободениният бюджет е от редукции при анексите, които Фондът прави по време на изпълнение на проектите и от редукции на етап плащане, и евентуално анулирани договори по желание на кандидата. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Относно бележката за анализа по мярка 11, да, приемаме бележката и на следващия Комитет за наблюдение ще представим и напредъка за Площните мерки по ПРСР. Темата по прехвърляне на средства беше разгледана доста обширно на предходния комитет, въпреки че не беше включена в дневния ред. Други коментари? Г-н ПЕТКО СИМЕОНОВ, Български пчеларски съюз: Мен ме интересува какъв е плана за прилагане на мярка 9, защото тя беше насрочена за отваряне тази година. Имаме много признати колеги-групи и сдружения на производители. Сега виждам, че в новия индикативен график тя е насочена за 2018 г. Какво се случва с тези 80-90 организации на производители, които към този момент са признати само от Министерство на земеделието, храните и горите. Доколкото аз мога да чета регламентите, разбирам, че те могат да бъдат подпомагани в рамките на 5 години от годината на признаването им. Мислите ли въобще за някакво решение на този проблем. Виждам, че графикът за прием е доста натоварен и да не се получи както е насрочен за месец април и мярка 9 ще отиде за септемри-декември и няма да имаме прием и през 2018 г. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за въпроса. Предлагам да Ви отговорим на следващата точка при обсъждането на Индикативната годишна работна програма и там ще коментираме мярка 9. Сега нека да се съсредоточим на точка 6 и да продължим с докладването на постигането на индикаторите. Заповядайте, г-жо Стайкова. Г-жа ЦВЕТОМИРА СТАЙКОВА: На Заседанието на Комитета по наблюдение, което се проведе на 25 октомври 2017, ние направихме една презентация по отношение на Напредъка по постигане на междинните цели по ПРСР 2014-2020 година. Това заседание беше проведено твърде скоро и данните оттогава до днес не са се променили значително. Освен това, презентацията, свързана с Напредъка, ви беше изпратена към материалите за заседанието днес. Ще си позволя да бъда по-кратка и отново да маркирам проблемните приоритети, по които сме индентифицирали рискове. Един от тези приоритети е Приоритет 3 „Насърчаване на организацията на хранителната верига”, където по индикатор „Брой на земеделските стопанства, получаващи за местни пазари и къси вериги и група на производители”, на този етап отчитаме риск. Считаме, че с планираното отваряне на мярка 9 в началото на 2018 г., както ще видите предложението ни за актуализиране на Индикативния годишен работен план, надяваме се това да допринесе за постигане на този индикатор. Другият рисков индикатор е Приоритет 6 „Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността, икономическото развитие в селските райони”. Мярка 7 е тази, която допринася за постигане на заложените цели. Тук определено индентифицираме сериозен риск за усвояване на общите публични разходи и броя на подпомогнатите операции Тези индикатори почти изцяло зависят от приключването на договорените проекти по т.наречената „Общинска мярка”. Всичко зависи от това, какви плащания хипотетично биха могли да се случат до края на 2018 г. по тези проекти. Заповядайте за коментари. Г-жа КРИСТИНА ЦВЕТАНСКА: В предходни разговори с Вас сме коментирали, че предстои промяна в насоките на Европейската комисия за постигането на междинните цели и там, както и от ЦКЗ споменаха, че евентуално ще могат да се вземат предвид плащанията, извършени по междинно изпълнение на проекти. Това вече дали е факт, или се отчитат само и изцяло изпълнени проекти при отчитането на тези индикатори. Например, за общинските проекти когато кандидатстват за междинно плащане на част от изпълнените инвестиции, ако може да се отчете, този индикатор ще придобие по-добър вид. Г-жа ЦВЕТОМИРА СТАЙКОВА: За съжаление, все още това решение не е факт. Ние също го очакваме. Разговаряхме с ЕК по този въпрос. Всички страни-членки, съвсем естествено, се интересуват от него. Като цяло, очакванията и нагласите са, доколкото ни е известно, авансовите плащания да не се броят, да не се отчитат и да не допринасят за постигане на заложените индикатори. Можем да разчитаме на това, изпълнение не просто плащане, а плащания зад които стоят реално изпълнени инвестиции да допринасят за постигане на индикатора. Това е последната информация с която разполагаме. Може би колегите от комисията биха могли да внесат допълнителна яснота по поставения въпрос Г-жа КРИСТИНА ЦВЕТАНСКА: А господин Пилке дали би дал някакви разяснения? Г-н МАЙКЪЛ ПИЛКЕ: Мога само да потвърдя информацията, която беше ви предоставена. Действително, само междинните плащания ще се броят за постигане на индикаторите, тъй като при тях има допринасяне за изпълнение на тези индикатори, докато при авансовите плащания няма такава, дейностите не се изпълняват. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Преминаваме към докладването на нивото на грешки. Г-жо Иванова, заповядайте. Г-жа ЕЛЕНА ИВАНОВА: Благодаря. Както ще погледнете в материала, предоставен на ваше разположение, нивото на грешки по ПРСР се наблюдава периодично както от УО на ПРСР, така и от службите на ЕК. Нивото на грешка по ПРСР представлява разликата в размера на заявените и изплатени на финален етап разходи по всеки един отделен проект на бенефициентите на програмата по различните мерки. Въз основа на констатираните пропуски и слабости в рамките на предходния програмен период, българските власти са предприели и продължават да предприемат и да усъвършенстват системата за контрол и за подобряване на условията и изискванията за изпълнение на одобрените проекти от страна на бенефициентите, именно с цел намаляване на санкциите както за бенефициентите, така и като цяло нивото на грешка по ПРСР. Знаете, че един от основните пропуски в предходния програмен период беше системата, свързана с възлагането на обществените поръчки. Редица бяха констатациите по мерки 321 и 322. На тази база българските власти предприеха редица мерки, както на национално ниво от страна на Министерски съвет, така и на ниво ПРСР. По ПРСР са изготвени указания към бенефициентите за предварителна проверка и последващ контрол във връзка с провеждането на обществените поръчки. В тези указания са разработени стандартизирани критерии за възлагане по видове и типове инвестиционни дейности. По този начин считаме, че ще се намалят последващите административно-наказателни санкции и финансови корекции, като ДФ „Земеделие” ще осъществява предварителна и последваща проверка върху процедурите за провеждане на обществени поръчки. Указанията са задължителни за бенефициентите. Те са част от договорите за предоставяне на финансова помощ и бенефициентите съответно са задължени да ги изпълняват. Считаме, че с това предприето действие значително ще се намали риска от грешки специално за кандидатите и бенефициентите-възложители по Закона за обществените поръчки. Друга установена слабост в рамките на стария програмен период беше използването на недостатъчно подходяща оценка за основателността на разходите по частните инвестиционни мерки. В тази връзка, по ПРСР 2014-2020 в наредбите за прилагане на инвестиционните мерки, а в последствие и в насоките за прилагането на мерките, няма минимален праг на заявените за финансиране разходи, под който не се извършва преценка за тяхната обоснованост. Ако заявеният за финансиране разход е включен в списъка с активите, дейностите и услугите, за които има определени референтни разходи, се представя една независима оферта, като ДФ „Земеделие” извършва съпоставка между размера на определения референтен разход и на предложения за финансиране от кандидата, като одобрява разхода за финансиране в по-ниския му размер. Има и други установени пропуски и слабости във връзка с изпълнение на програмата. За всяко едно от тези действия са предприети съответните действия за тяхното отстраняване. Като например, във връзка с неинвестиционните мерки беше установен недостатък, свързан с допустимостта на площите в Системата за идентификация на земеделските парцели. От ДФ „Земеделие” са предприети всички необходими действия за отстраняването на тези недостатъци за правилното определяне на допустимите площи като плащанията по компенсаторните мерки по ПРСР за кампания 2016 са съобразени с констатациите от одитното проучване и са направени в съответно с всички приложими национални и европейски изисквания. Това към настоящия момент основно може да се докладва като предприети мерки и действия във връзка с намаляване на нивото на грешки по програмата. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Моля за бележки и коментари. Няма. Тази точка беше за сведение и не се налага да гласуваме. Преминаваме към точка 7 от дневния ред. ТОЧКА 7.1 ОТ ДНЕВНИЯ РЕД: Предложение за актуализиране на Индикативната годишна работна програма за 2018 година Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Давам думата на г-жа Иванова да докладва по точката. Г-жа ЕЛЕНА ИВАНОВА: В рамките на предходното заседание на Комитета по наблюдение бе гласувана и одобрена Индикативната годишна работна програма по ПРСРС за 2018 година с уговорката, че ако част от мерките, предвидени за стартиране до края на 2017 г., не стартират в установените срокове, същите ще бъдат включени в Индикативната годишна работна програма за 2018 година. Това вече е направено. На екрана виждате актуализираната Индикативна годишна работна програма. Вътре е отразено стартирането на мерките, които не стартираха през месец ноември и декември тази година, като например: подмярка 4.2 – виждате индикативния период на стартиране месец януари; подмярка 6.1 с период на стартиране месец февруари; подмярка 6.4.1 гласувахме на предходното заседание, тя ще стартира през месец април. Отразен е намаленият интензитет на помощта на Индикативната годишна работна програма до 50%. Подмярка 7.2. ще стартира през месец февруари 2018 г. Отразено е включването на мярка 9, както и включването на трите горски подмерки 8.3, 8.4 и 8.6. В Индикативната годишна работна програма можете да видите и двата целеви приеми по подмерки 8.3 и 8.4, които ще бъдат обявени паралелно с регулярните приеми по горските подмерки. Сроковете за периодите на прием по всички подмерки и мерки от програмата са съобразени с изискванията на ЗУСЕСИФ и ПМС 162, като за мерките, които бяха предвидени за стартиране през 2017 г. и са прехвърлени за стартиране през 2018 г., срокът е удължен съобразно изискванията на постановлението. За всички мерки срокът за обявяването на приема е не по-кратък от 60 дни, а в случаите, в които не се случат приемите, по една или друга причина, срокът се удължава с 30 дни, това е отразено в годишната програма. За подмярка 7.2., тъй като касае инфраструктура, срокът за обявяване на процедурата е 90 дни в случая че тя не стартира през месец декември и срокът се удължава с още 30 календарни дни Това са накратко допълненията в програмата. Ако имате въпроси и коментари, моля заповядайте. Г-н КРАСИМИР ДЖОНЕВ: Един уточняващ въпрос в 7.2 и 7.5. В 7.2. „Спортна инфраструктура” като дейност е с минимален бюджет 50 хил. евро и максимален бюджет 50 хил.евро Ако може минималния бюджет да отпадне. Същото важи и за 7.5 „Туристическа инфраструктура” - да остане максимален бюджет 50 хил. евро, защото ще стане голямо натъманяване на бюджета на проектите. Нека, по възможност, минималният бюджет да отпадне. Благодаря.
Даваме си сметка, че предложената Индикативна годишна работна програма е твърде амбициозна. Обсъдили сме я много внимателно с колегите от Фонда и сме я изготвили заедно. Съобразили сме например, в началото на годината да стартираме с подмерки, които към момента са прилагани, т.е. ДФ „Земеделие” има опит по тях, има разработени процедури, които трябва да се адаптират съгласно новостите в работата – това са подмерки 4.2, 7.2, 6.1. Също така, за първите две подмерки, които ще стартират, сме съобразили, че се прилагат от различни отдели и от различни служители в ДФ „Земеделие”. Знаете, че в дирекция „Договориране” има отдел, който отговаря за частните проекти и отдел, който отговаря за т.нар „Общински проекти”, публичните проекти, т.е. различни служители ще администрират постъпилите проекти предложения. Подмярка 6.1 е децентрализирана подмярка. Докато върви приема по тези различни схеми разчитаме, че Фондът вече е създал необходимата организация. Ние работим с тях и знаем, че вече се работи по подготовка на всички необходими документи и процедури по подмерките, по които до момента не е имало прием. Това са обстоятелства, които сме съобразили. Г-н ЕМИЛ ДЪРЕВ: Може ли един коментар. На всички проекти с 56 точки включително, които са на 100% в бюджета, по втория прием по 4.1, е отговорено в началото на месец юли. Това ми е единствения коментар. Хората знаят кога са се сключили договори и кога са обработени проектите им, между 5-6 месеца след договарянето на десетдневките. Или всички се заблуждаваме един друг или Вас Ви заблуждават, г-жо Стайкова. Аз мога да се подпиша на това, което казвам в момента, че няма да се спазят сроковете. Не зная защо не се направи сериозен анализ и не ги застъпвайте. По-добре да се отварят през три месеца, отколкото да се отворят накуп и да не се спазват сроковете. Каталог: media -> filer public -> 2018 2018 -> Първа общи разпоредби чл. (1) 2018 -> Наредба №11 от 2 април 2015 Г. За профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои заразни болести по пчелите 2018 -> Република българия заместник-министър на земеделието, храните и горите 2018 -> ГР. Смолян техническо предложение 2018 -> Министерство на земеделието, храните и горите Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|