Програма за развитие на Европейски земеделски фонд селските райони (2014-2020) за развитие на селските райони
Изтегляне 0.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Г-н АНТОН АСПАРУХОВ, зам.председател на КН, началник отдел „Методология”, МЗХГ
- Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА
- Г-жа ЕЛИЦА ЖИВКОВА - от Брюксел
- Г-жа ЦВЕТОМИРА СТАЙКОВА
- 3.8. Изменение на индикатори от фокус област 3А и 5А от подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ по ПРСР (2014-202). Г-н ВЛАДИСЛАВ ЦВЕТАНОВ
- Г-н ВЛАДИСЛАВ ЦВЕТАНОВ
- Г-жа КРИСТИНА ЦВЕТАНСКА
- 3.9. Изменения в Раздел 9 „План за оценки“ от ПРСР (2014-2020 г.)
В тази връзка предлагаме: „Допустимата дейност по мярка 7.2. да бъде допълнена с „разходи, свързани със закупуване на оборудване и обзавеждане за този тип дейности”. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте за коментари. Няма. В такъв случай, преминаваме към следващата 3.7 подточка. Г-н Антон Аспарухов ще докладва предложението. 3.7. Изменение във финансовия план на мярка 10„Агроекология и климат“ и мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по управление на стопанство и услуги по заместване в стопанство“ с цел изравняване на извършените разходи по фокус области. Г-н АНТОН АСПАРУХОВ, зам.председател на КН, началник отдел „Методология”, МЗХГ: Добър ден и от мен. Следващото изменение е свързано с изравняване на разпределените средства по фокус области с реално изплатените средства по съответната фокус област, по която ще се променя. Изменението предвижда прехвърляне на 3млн.евро от Европейския земеделски фонд от Приоритет 4 към Приоритет 5, Фокус област 5В, като това прехвърляне е в рамките на бюджета на мярка 10, както и прехвърляне на около 60 хил. евро от Приоритет 4 към Приоритет 5, Фокус област 5Д отново без да се излиза от бюджета на съответната мярка, която в случая е мярка 2 с бенефициент Националната служба за съвети в земеделието. Това е трансфер на средства само между фокус области в рамките на една и съща мярка, без да се променя интензитета на съфинансиране от Европейския земеделски фонд. Моля да дадете на екран изменението понеже тук следва да поясним, че първоначално предложеното изменение включваше 2млн.700 хил. евро от ЕЗФ в рамките на мярка 10, които да бъдат подложени на трансфер, но след получени бележки от колегите от Европейската комисия сме завишили леко сумата на 3 млн.евро, за да ги инкорпорираме към едни евентуално бъдещи плащания. За да изясним какво точно се случва с този трансфер е редно да поясним, че в процеса на прилагане на програмата е възможно да се достигне до надплащане на първоначално разпределените средства по фокус области, което е напълно нормално и допустимо по регламент. Това не е прехвърляне на средства в смисъла, които досега сме влагали, когато говорим за прехвърляне на средства между мерки. Предлаганият трансфер на средства е само между фокус области и не води до преразпределяне на средства между различни бенефициенти – не вземаме от някой, за да дадем на друг, както обикновено е случаят когато говорим за трансфер. Тук никой не е ощетен, никой не е засегнат. Основната цел отново е изравняване на първоначално разпределените средства по фокус области с реално изплатените. Благодаря. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте за коментари. Г-жа ЕЛИЦА ЖИВКОВА - от Брюксел: /Уточняващ въпрос за изменението по мярка 2./ Г-н АНТОН АСПАРУХОВ: Изменението по мярка 2 е трансфер на средства по същия начин от един Приоритет към друг Приоритет в рамките на мярка 2 без да се излиза извън мярката. Това е, няма нищо сложно и трудно за разбиране. Тези пари пак са за бенефициента Национална служба за съвети в земеделието, тези пари са пак за тях. Г-жа ЕЛИЦА ЖИВКОВА - от Брюксел: Въпрос - дали става дума за трансфер на 5В или на 5С? Г-н АНТОН АСПАРУХОВ: За мярка 2 ли говорите?. Сега ще уточним за какъв трансфер става въпрос. Г-жа ЦВЕТОМИРА СТАЙКОВА: Ставаше въпрос за разминаване в превода – 5С на български е 5В. Г-н АНТОН АСПАРУХОВ: За 5С става въпрос. 5В на български на английски е 5С Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Продължаваме към следващото изменение, което г-н Цветанов и г-н Кръстев ще представят. 3.8. Изменение на индикатори от фокус област 3А и 5А от подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ по ПРСР (2014-202). Г-н ВЛАДИСЛАВ ЦВЕТАНОВ: Накратко. Това е информация, която ви представяме за сведение във връзка с 4-тото изменение на ПРСР в частта „Трансфер на средства от Фокус област 5А към 3А. Накратко, по отношение на под-мярка 4.3. и във връзка с гласуваното от Комитета по наблюдение след проведена дискусия с представителите на Европейската комисия, определеният показател за поливни площи, който ние задаваме, е в рамките на 35 хил.ха. Ресурсът, който остава във Фокус област 5А, респективно в под-мярка 4.3. „Инфраструктура за напояване” е в размер на 50.4 милиона евро, като уточняваме и съответно бъдещите ползватели на тази финансова помощ, а именно Сдружение за напояване и Напоителни системи с прогнозен размер на поливните площи 35 хил.ха. Благодаря. Г-н ЯВОР ГЕЧЕВ: Знаете, че за мен като представител на Съюза на земеделските кооперации напояването е чувствителна тема. Първо, искам да разбера от какво е продиктувано намаляването на практика на индикаторите по отношение на хектари. Това не противоречи ли на вече приетата Стратегия, която е обнародвана и съответно промяната в имената и в индикаторите променя на практика както допустимите бенефициенти, така и допустимите инвестиции, поне според мен. Другото, което е, че никъде в Стратегията не е написано, че това са единствените два бенефициента, които са възможни както и в Програмата - т.е., сдруженията за напояване и съответно Напоителни системи, при все че Напоителни системи знаем, че е проблем от куп на брой дадености. Финансовото състояние е едното, другото мисля, че все още няма реален анализ по отношение на държавни помощи и т.н. Въпросът ми е, от какво е продиктувано това, защо на практика фиксираме включително допустими бенефициенти. Така както го гледам като изменение, на практика се насочва към определените бенефициенти. Г-н ВЛАДИСЛАВ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви за въпроса г-н Гечев. Правим уточнението, че гласуваните от Комитета за наблюдение параметри на 4-то изменение по отношение на частта „напояване” беше със съответните показатели във Фокус област А да остават като показател поливни площи 25 хил.ха. и ресурс в размер на 30 млн.евро. Това беше решението на Комитета за наблюдение и информацията, която беше официално представена пред Европейската комисия чрез системата ЗУСЕСИФ. В последствие, след дискусията, която проведохме, ние увеличаваме показателя за поливни площи от 25 хил.ха, т.е. това, което направихме с 4-то изменение като предложение, ние повишаваме поливните площи на 35 хил.ха. Що се касае до бюджета, от гласувания от Комитета за наблюдение 30 милиона евро, след съгласуване с Европейската комисия, нашето предложение е за размер на средствата от 50.4 млн.евро за напояване. Що се касае до потенциални бенефициенти, към настоящия момент, ние не обсъждаме мярка 4.3. , обсъждаме прогноза „поливни площи” като показател. Г-н ЯВОР ГЕЧЕВ: Един доуточняващ въпрос по отношение, защото аз се хванах на вашите думи по отношение на евентуалните бенефициенти, което на практика ще удовлетвори по съответното напояване. Всички, които могат да изпълняват тази дейност, би трябва да я изпълняват и то поставени в съответствие с регламентите на ПРСР. На същия този Комитет за наблюдение представител на Европейската комисия каза, че има реална стратегия, която е обнародвана. И намаляването на сумите и на съответните индикатори, които са заложени в Стратегията, написана от Световна банка, следва да бъдат изпълнявани или съответно от ПРСР като финансов ресурс или от държавата като средства за постигане на индикаторите. Т.е. ние вече чувствително намалихме бюджета по отношение на 4.3. Въпросът ми е, в изпълнение на стратегията съответно намаляването на площите тук, но не и в Стратегията, това как ще бъде постигнато – със средства от държавния бюджет, с други финансови инструменти, със заемни средства или с всичко останало. Не тълкувайте въпроса ми като заяждане, а за мен бъдещето на земеделието задължително е свързано с поливното земеделие в България. Поради куп брой причини, включително нещата, които обсъждаме по отношение на политиката 2020 и нещата, които ще се случат след 2020 г., за мен това е един от най-важните въпроси които гарантират конкурентоспособност на земеделието. Не всички страни могат да правят поливно земеделие. България е една от страните, които не ползват това стратегическо предимство. Г-н ВЛАДИСЛАВ ЦВЕТАНОВ: Едно пояснение за членовете на Комитета за наблюдение. Ресурса, за който споменахме, отнесен към размера поливни площи и като средна прогнозна стойност, е в съответствие с посочените параметри в анализа на Световната банка. Т.е., ние имаме съответствие с тези данни. От друга страна, правейки анализ в рамките на дискусията с Европейската комисия, ние имаме индикации, че това ще бъдат поливни площи, които са с традиционно отглеждани поливни култури, попадащи в т.н. чувствителни сектори, които са хоризонтален приоритет по Програма за развитие на селските райони за настоящия програмен период, и не на последно място, райони, в които е установено много ниско КПД на главната инфраструктурата. Така че, с едни бъдещи интервенции ще имаме възможност да повишим КПД-то на тези напоителни системи и респективно да се намали и натиска върху земеделските стопанства. Правя и едно последно уточнение, че все пак, Стратегията на световната банка е разработена за един по-дълъг хоризонт до 2030 г. Така че, с показателите, които залагаме и които имаме възможност да постигнем с ресурса по ПРСР до 2023 г. смятаме, че това е един реалистичен подход. Разбира се, Стратегията очертава един план за действие до 2030 г. Благодаря. Г-н ЯВОР ГЕЧЕВ: Понеже Вие казахте няколко пъти, че се водят разговори с Европейската комисия по индикаторите, аз все още твърдя, че на практика Комитетът за наблюдение и неговите представители са неразделна част от всичко, включително и по тълкувание на регламентите от съда. Т.е., всичко, което става по отношение на ПРСР, включително и последващите наредби, които въвеждат Програмата, изменението на Споразумението за партньорство, би трябвало да има публичност и участие на Комитета за наблюдение. От тази гледна точка, на мен ми се струва, че нещата, които се водят като прегледи, насочват програмата по определени индикатори без Комитета по наблюдение. От тази гледна точка, когато става въпрос за съоръжения, които имат нисък КПД, тук е въпрос какви данни се ползват и на какви съоръжения. Т.е., ако парите отиват само за държавни предприятия и държавното предприятие е „Напоителни системи”, аз не съм оптимист от тази гледна точка, че и без това ги намалихме значително. Молбата ми е такава – може ли да видим протоколите или поне взетите решения по отношение на тези типове водени разговори защото те определят политика, а политиката въвежда ПРСР. Мисля, че и без това парите за напояване са изключително малко и ако нещата отиват към финансиране само на държавна инфраструктура, при все че тя не е най-голяма част, при все че не е и най неефективната част, аз мисля, че това не е много правилно. От името на организациите, които представлявам и между другото да кажа, че в Асоциацията на индустриалния капитал членуват представителите на всичките водоползвателни организации в държавата без Напоителни системи, но те не са водоползватели. От тази гледна точка имам остър интерес да предоставя информация на съответните бъдещи бенефициенти за възможностите. Предстоящото отваряне на ПРСР е свързано с изключително много административни режими, за да се постигнат права върху частична собственост било то общинска, на сдруженията за напояване, държавна, частна собственост, огромна част от каналните съоръжения не са отразени. Изобщо процедурата е кошмарна и изисква може би около година и половина, дори да си изключителен експерт, за да може да отговориш на критериите като бенефициент. От тази гледна точка мисля, че една прозрачност в това отношение в достатъчно дълъг период при отварянето на мярката е изключително полезна иначе ще се случи както е при 4.1. Молбата ми е дали може да се предостави цялата информация по отношение на напояването, защото в крайна сметка и с външната експертиза на МЗХГ да работим в добър дух,тон и атмосфера на полезност на бенефициентите. Г-н ВЛАДИСЛАВ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, г-н Гечев. Вие много добре очертахте един процес, който е свързан с разработването на бъдещата мярка – компонентите и етапите, през които трябва да се мине, включително и през членовете на Комитета за наблюдение и тяхното мнение и гласуване. Този процес предстои да стартира. Както разбрахте и по-рано от изказванията, ще бъдат въведени насоки, които да уреждат Националната рамка за прилагане на всяка една мярка. Всичко това, което Вие посочихте и опита, който сме натрупали до момента, ще можем да приложим на практика за подмярка 4.3. с определянето на конкретни правила по отношение на бенефициентите по отношение на критерии за оценка, на допустимост и всички задължителни компоненти, които изисква Регламент 1305, както и на финалната фаза по отношение на разработване на самите насоки, критерии за допустимост и т.н. Благодаря. Г-н МАЙКЪЛ ПИЛКЕ: Една бележка от наша страна. Това, което на практика се случи беше, че по първоначалното предложение, което получихме, ние имахме няколко въпроси, касаещи размера на намалението и обосновката за това намаление. В резултат на информацията, която получихме и прегледа, който поискахме в това отношение се получи по-малко намаление, но все още има възможности в това отношение. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви. Г-н МИЛЕН КРЪСТЕВ, държавен експерт, дирекция РСР, МЗХГ: Уважаеми дами и господа. Добър ден. Предложеното прехвърляне на средства налага изменение на индикатора и в рамките на Фокус област 3А. С прехвърлянето на средства, бюджета на мярка 4 „Инвестиции в материални активи” в рамките на Фокус област 3А се увеличава на общо 236 млн. евро публични разходи. В рамките на Фокус област 3А и приоритет 3 съществува индикатор „Брой операции в преработка, маркетинг на селскостопански продукти”. Този индикатор се постига чрез реализиране на проекти в рамките на подмярка 4.2 и подмярка 4.2.2. от Тематичната подпрограма за малки земеделски стопанства. В резултат на комуникация с Европейската комисия предлагаме на Комитета за наблюдение актуализиране на този индикатор като изхождаме от резултатите в проведения прием по подмярка 4.2. през 2015 г. По данни на ДФ „Земеделие” към днешна дата, в рамките на Фокус област 3А, са сключени 191 договора с договорено финансиране в размер на 139.5 млн. евро. Средният размер на един инвестиционен възлиза на 1,5 млн.евро. Както знаете, с 3-то изменение на ПРСР намалихме тавана на разходите за един проект от 3 на 2 млн.евро, като в тази връзка предвиждаме с остатъчния финансов ресурс в рамките на фокус областта по подмярката да бъдат изпълнени още 187 проекта. В допълнение, в Тематичната подпрограма за малки земеделски стопанства е заложен индикатор 85 земеделски стопанства, които да реализират проекти за преработка на собствена продукция, като в тази връзка, отчитайки сключените договори и очакваните договори, които да бъдат реализирани за в бъдеще, предлагаме индикаторът за „Операции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти” да бъде изменен на 450. Благодаря. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте Г-жа КРИСТИНА ЦВЕТАНСКА: Ние приветстваме това предложение. Отдавна говорим на тази тема и считаме, че това предложение трябваше да се направи, може би, малко по-рано. Въпросът ни е – индикаторът към 2018 г., този индикатор какъв ще бъде, тъй като в момента Вие говорите за общ индикатор по програмата. Как ще се отрази върху стойността му за 2018 г.? Както всички членове на Комитета за наблюдение, знаете, че ще се мери постигане на междинните цели, съответно получаването на резервите по отделните приоритети на програмата. Г-н МИЛЕН КРЪСТЕВ: Имате предвид индикатора в рамките на performance framework към края на 2018 г.? Преизчислявайки и залагайки новия индикатор за брой операции за 2018 г., процентът на изпълнение трябва да бъде 20 %, т.е. приблизително 90 проекта трябва да бъдат реализирани, за да бъде постигната междинната цел. Г-жа КРИСТИНА ЦВЕТАНСКА: Всъщност и това е изменение на програмата. Нали така? Таблицата за performance framework се изменя. Г-н МИЛЕН КРЪСТЕВ: Именно затова го подлагаме на гласуване. Автоматично се актуализира. Със залагането на индикатора в края на програмния период автоматично се залага междинна стойност, която следва да бъде постигната към края на 2018 г. Г-жа КРИСТИНА ЦВЕТАНСКА: Т.е., той сам ще си сложи 90. Г-н МИЛЕН КРЪСТЕВ: Да. Г-жа КРИСТИНА ЦВЕТАНСКА: Благодаря. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Ако няма други коментари, преминаваме към последната подточка за изменение на ПРСР: 3.9. Изменения в Раздел 9 „План за оценки“ от ПРСР (2014-2020 г.) Г-н Аспарухов, заповядайте. Г-н АНТОН АСПАРУХОВ: Предлаганото изменение актуализира Плана за оценки, който е в Раздел 9 от ПРСР вследствие на получени коментари на колегите от Европейската комисия в хода на 4-то изменение на програмата. В раздел 9.5. „График за провеждане на оценките” отпадат някои от планираните оценки на програмата като основната причина за това отпадане е, че са планирани за извършване през периода 2014-2016 г., който вече е изтекъл. В тази връзка сме актуализирали само този раздел от Плана за оценки, тъй като очевидно тези оценки не могат да бъдат извършени вече през посочения в Плана за оценки период. Оценките, които са планирани за периода след 2017 г. остават в Плана за оценки, темите за оценки също остават. Това е накратко. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Коментари? Заповядайте. Г-жа КРИСТИНА ЦВЕТАНСКА: Ние, всъщност, сме изказали негативно отношение към тези предложения с оглед на факта, че тези оценки би следвало да бъдат извършени, независимо от това, че не е спазен срока за тяхното извършване. Считаме, че много малка част от средствата, които са заделени за Техническа помощ, Управляващият орган използва, за да подпомага работата по прилагането на Програмата. Би следвало доста повече поръчки да се възлагат на външни изпълнители, в т.ч., да речем това, което от много време ние говорим за оценка на реалистичните разходи за технологично оборудване по мярка 4.2. , която на този етап се прави въз основа единствено на предлагането от трите оферти и ние считаме, че може би това не отразява изцяло пазарните нива. От много дълго време предлагаме и на Управляващия орган, и на ДФ”Земеделие” да се направи един анализ и методология за преценка реалистичността и пазарните нива на закупуваното оборудване – причините са ясни. Това е нещо, което би могло да се възложи на външен изпълнител. По отношение на финансовите инструменти, тъй като в ex ante оценката беше предложен инструмент, който е недопустим по регламент, би било полезно за бенефициентите и за земеделските производители и считаме, че може да се направи актуализация на въпросния документ. В този смисъл, не препоръчваме да отпадат тези дейности. По-скоро, дори да се даде възможност за допълването им. Не виждам защо трябва толкова експлицитно да бъдат изброени те в програмата, по-скоро да се каже, че всички външни услуги, които са необходими за изпълнението на програмата да могат да бъдат възлагани, за да не се налага постоянна промяна в тази част на програмата. Г-н АНТОН АСПАРУХОВ: Да, на едно мнение сме по този въпрос още повече, че министерството е задвижило процедура за нова предварителна оценка на финансовите инструменти. Това първо. Второ, ако Ви прави впечатление и познавате добре този раздел по програмата, Раздел 9 за оценки, той има няколко под-раздела. В случая, изменението е направено само в раздел „График”, където са сроковете. Но темите и дейностите за оценка, които са в раздел 9.3. остават. Т.е., всички теми и дейности ще бъдат инкорпорирани в предстоящата в края на 2018 г. оценка, защото те не се изменят. Така както и Вие казахте, няма начин те да бъдат експлицитно изменени, като по този начин като темите и дейности те остават и в бъдеще, като по този начин ще бъдат направени в заложената към края на 2018 г. оценка. Г-н МАЙКЪЛ ПИЛКЕ: Една бележка от наша страна. По отношение на индикаторите – те ще бъдат оценени когато се направи цялостната оценка на системата за мониторинг. Ние изразяваме своето съжаление за допуснатото закъснение, защото това е важна част от управление на програмата и от резултатите, свързани с нейната дейност. Г-н АНТОН АСПАРУХОВ: Както казахме, тази оценка не е отпаднала. Ние ще вземем в предвид и бележката на г-н Пилке от Европейската комисия. Очевидно е, че трябва да ускорим процеса по извършване на оценки и да провеждаме тези оценки. Само ще отворя една скоба и ще кажа, че заедно с годишния доклад за 2016 г. ние изпратихме на Комисията и оценка към края на 2016 г., тя беше пусната в съгласувателна процедура през Комитета по наблюдение, съдържаше всички задължителни елементи, които трябва да съдържа една такава оценка. Разбира се, че ще вземем предвид бележката, ще ускорим процеса по провеждане на оценки и следващата заложена оценка ще е към края на 2018 г., където горе-долу ще се разполови програмния период и към този момент вече ще има натрупано изпълнение на някои от мерките. Така че, мисля че първата реална оценка, която може да бъде цялостна по програмата е към края на 2018 г. , защото на оценка подлежат само завършени проекти, ефекта от тези проекти към постигане на целите на програмата и онези трудности, с които се сблъскахме при оценката към края на 2016 г. беше, че нямаше какво да оценим. Много малко завършени проекти имаше, които да допринесат за съответните цели на програмата. Така че, мисля че към края на 2018 г. оценката ще е по-пълна и по-обхватна и ще съумеем да наваксаме. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Има ли други коментари? Няма. С това изчерпахме предложенията за допълненията към 4-то изменение на ПРСР 2014-2020г. Предлагам да преминем към гласуване анблок на всички така представени предложения за изменение. Който е „За”, моля да гласува. Гласували 37 „за”. „Против” – няма, „Въздържали се” – няма. Предложението е прието.
„Предложение на Управляващия орган на ПРСР (2014-2020) за допълнения в критериите за подбор на проектните предложения по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура” Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: По точка 4-та докладва г-жа Елена Иванова. Г-жа ЕЛЕНА ИВАНОВА: Благодаря. Дами и господа, на проведеното предходно заседание на Комитета за наблюдение бяха одобрени изменения в критериите за подбор на проектните предложения във връзка с предстоящия втори прием на заявления за подпомагане. В насоките за прилагане на част от критериите за подбор по различните допустими дейности е посочено, че точки по съответните критерии се определят на база на получени данни от компетентни институции към края на годината, предхождаща датата на кандидатстване. Става въпрос за данни, получени от Агенция по заетостта във връзка с определяне на средногодишното равнище на регистрираната безработица и данни от Националния статистически институт за броя на обхванатото население. Този подход беше следван при обявяването на първия прием на заявления за подпомагане през 2016 г. когато се отчитаха предоставените данни от Агенция по заетостта и от Националния статистически институт към 31 декември 2015 г. Първоначалното ни намерение, знаете, че беше вторият прием по подмярка 7.2. да бъде обявен до края на 2017 г. като се отчитат данни към 31 декември 2016 г. Тъй като приемът ще се забави с няколко седмици, той ще стартира месец януари-февруари 2018 г., ще бъдем в обективна невъзможност да съберем, систематизираме и представим данни към 31 декември 2016 г. от АЗ и от НСИ. В тази връзка, предложението на Управляващия орган е точки по критериите за подбор за определяне на средногодишното равнище на регистрираната безработица и за брой население да се предоставят на база на получена информация от АЗ и от НСИ към 31 декември 2016 г. , т.е., това да е референтната дата. Това ограничение, това условие ще важи само за втория прием по подмярка 7.2. , който ще бъде обявен през първото тримесечие на 2018 г. Това накратко е предложението като то се отразява във всички критерии за подбор, тъй като в критериите за подбор за улици, тротоари, съоръжения и принадлежностите към тях, се предоставят точки за общини с високо ниво на безработица с данни от АЗ, както и брой обхванато население по данни от НСИ. Всички останали критерии за подбор – за спортна инфраструктура, за реконструкция на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, също се отчита броят на населението, както и дейността за обновяването на площи за широко обществено ползване. Каталог: media -> filer public -> 2018 2018 -> Първа общи разпоредби чл. (1) 2018 -> Наредба №11 от 2 април 2015 Г. За профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои заразни болести по пчелите 2018 -> Република българия заместник-министър на земеделието, храните и горите 2018 -> ГР. Смолян техническо предложение 2018 -> Министерство на земеделието, храните и горите Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|