Наименование на мярката | Подобряване икономическата стойност на горите | Код | 122 | Член, касаещ мярката
Чл. 20 (б) (ii) и чл. 27 от Регламент на Съвета (ЕС) 1698/2005г.;
Чл. 18 и т. 5.3.1.2.2. на Анекс ІІ от Регламент на Комисията (EC) 1974/2006г. Обосновка
Частните гори имат важна роля за икономическите дейности в селските райони, поради което помощта от Общността е важна за подобряване и разширяване на яхната икономическа стойност, за увеличаване разнообразяването на продукцията и насърчаване пазарните възможности, като в същото време поддържаме устойчивото стопанисване и многофункционалната роля на горите.
Основната част от (повече от 60%) от недържавните гори са издънкови и горски култури от бял и черен бор. Издънковите гори са се установили на територията на страната преди повече от 100 години. По отношение на дървесния състав при тях доминира дъбът, като 20 годишен ротационен период е бил нещо съвсем нормално. През последните 40 години основната горска политика по отношение на тези гори е била превръщането им във високостъблени. Това превръщане е нужно заради по-ниската производителност и по-ниското качество на произвежданата дървесина, подходяща само за дърва за огрев, дължащо се на малкия диаметър и ниското качество на стъблата. Освен това се наблюдава и намаляване на прираста и загуба на био-разнообразие. Без превръщане, тези гори ще бъдат изложени на по-нататъшна деградация.
От друга страна, много борови култури (около 1млн.ха на цялата територия) са създадени през периода 1960-1970г. Някои от тях (приблизително 30%) са създадени на бивши земеделски земи и след реституцията станаха частна собственост. Тези млади култури се нуждаят от отгледни сечи за да се подобри количеството и качеството на тяхната дървесина. Броят на стъблата на хектар е твърде голям, което води до нестабилност. Освен това, по този начин ще подобрим и тяхната устойчивост срещу болести и природни бедствия. Без подкрепа, икономическата стойност на тези гори ще намалява все повече и повече докато бъдат изцяло унищожени от вятъра, снега или други природни бедствия.
Разходите по такива мероприятия ще бъдат по-високи или в най-добрия случай равни на потенциалните приходи. В противоречие на спешната нужда от подкрепа на тези гори, както е посочено по-горе, недържавните собственици на гори (частни собственици както и общини) нямат достатъчно средства за да финансират лесовъдските мероприятия, заложени в лесоустройствените проекти, както нямат и необходимата екипировка за сеч, за да ги извършат със собствени сили. Поради тези причини, няма икономически интерес за извършване на тези дейности и желанието за подобряване на икономическата стойност на горите от недържавните собственици е ниско. Дейностите са в съответствие с Националната стратегия за устойчиво развитие на горския сектор 2006-2015 и трябва да са в съответствие с Закона за горите и свързаните с него под законови актове.
Основи на лесоустройството в България
Всички дейности предвидени за подпомагане по тази мярка са основани на устойчив лесоустройствен проект (УЛУП). Самият УЛУП трябва да осигурява:
1. екологичните, икономически и социални функции на горите;
2. прилагането на многофункционалното стопанисване на горите.
Целите на лесоустройството са да оцени състоянието и досегашното стопанисване на горите, да проектира основни лесовъдски дейности за постигне устойчиво развитие на горското стопанство, опазване на биологичното разнообразие и относително постоянство и равномерност на ползването в дългосрочен аспект. Основните елементи на лесоустройството в България са:
-
Определяне и обозначаване границите на различните горскостопански единици – ГС, ГСУ, отдел, подотдел.
-
Определяне на таксационните характеристики на гората към момента на устройство.
-
Картографиране и изготвяне на горски карти.
-
Определяне на типовете гора и/или месторастене.
-
Проучването на биологичното разнообразие.
-
Оценката на здравословното състояние.
-
Оценката на екологическото състояние.
-
Състояние и развитие на пътната мрежа..
-
Определяне на лесовъдските дейности за период от 10 години – вид и размер на сечта, видове залесявания, бъдещ състав на гората и т.н.
-
Определяне на устойчиво средно ползване на дървесина за 10 годишен период.
-
Противопожарно устройство на горите.
-
Ловностопанско устройство.
Подробните правила за създаване на УЛУП са дадени в Наредба №6 за лесоустройството на горите в република България (Публикувана от Министъра на земеделието и продоволствието, ДВ № 27/01.04.2004).
УЛУП се изготвя от специализирани фирми и лицензирани лесовъди на частна практика, регистрирани в публичен регистър воден от НУГ/ДАГ. Изготвеният и одобрен УЛУП се изработва в четири екземпляра – един за НУГ/ДАГ, един за РУГ, един за ДЛ/ДДивС и един за собственика на гората. Според действащото национално законодателство за гори до 2.0ха УЛУП не е задължителен, но тенденцията е всички гори да имат УЛУП.
Цели на мярката -
Подобряване на сечите за семенно възобновяване на горите, както и продължаване на осветленията за създаване на високостъблени гори;
-
Подобряване на качеството и количеството на дървесината посредством подходящи лесовъдски дейности(отгледни сечи и кастрене);
-
Подпомагане модернизацията на специфичната екипировка за лесовъдски дейности, както и производството и добива на не-дървесни продукти от горите.
Обхват и дейности
Обхват:
Недържавните гори на цялата територия на България. От подпомагане ще бъдат изключени следните територии:
-
Гори и залесени територии притежавани от централните или регионалните власти, или от фирми притежавани от тях;
-
Гори притежавани от юридически лица, повече от 25% от чиито капитал се притежава от горепосочените институции.
Всички инвестиции в горски стопанства над 0.5 ха трябва да са основани на ЛУП.
Дейности:
-
Изработване на лесоустройствени проекти, планове и програми за недържавни гори;
-
Осветления и прочистки в издънкови гори след сечи за естествено семенно възобновяване в дървостои на възраст между 1 и 10 години;
-
Кастрене в борови култури под 40 годишна възраст;
-
Отгледни сечи в млади(под 40 годишна възраст) иглолистни и широколистни гори;
-
Закупуване на подходящо оборудване, като:
-
Оборудване за сеч като харвестъри, процесори, моторни триони;
-
Извозна техника, като сортиментни извозвачи, трактори, въжени линии.
Дейности свързани с възстановяването на горите след окончателни сечи са изключени от подпомагане.
Сподели с приятели: |