Наименование на програмата за развитие на селските райони

3. Анализ на сегашното положение – силни и слаби страни, избрана стратегия и предварителна оценка

3.1 Анализ на ситуацията – силни и слаби страни

3.1.1 Основни социално-икономически характеристики на селските райони

Република България е разположена в югоизточната част на Европа и разполага с обща територия от 111 000 км². Населението на страната към края на 2004г. възлиза на 7.8 милиона души.

България е разделена на 6 района за планиране (ниво NUTS 2 по европейската класификация), 28 административни области/райони (ниво NUTS 3) и 264 общини (ниво LAU 1). Въз основа на дефиницията на ОИСР за селски район, в България има 20 преобладаващо селски области (ниво NUTS 3), 7 междинни области и само една преобладаващо градска област – столицата София². По този начин преобладаващо селските и междинните райони покриват 98,8% от територията на страната и 84,3% от нейното население.^3.

Националната дефиниция определя като селски райони общините (LAU 1), в които няма населено място с население над 30 000 души. Тази дефиниция е използвана при Програма САПАРД и ще се прилага и при Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. за териториално базирани интервенции.

Съгласно тази дефиниция 231 от общо 264 общини в България са класифицирани като селски. Тези селски райони съставляват 81 % от територията и 42 % от населението (Фигура 1).

Фигура 1 Селските райони на ниво LAU 1 в България според националната дефиниция

Демографско състояние

През 2004 г. населението в селските райони наброява 3,2 млн.⁴ Гъстотата на населението в селските райони е два пъти по-ниска от средната за страната (съответно 35,8 срещу 69,9 жители на кв. км) (Таблица 1). Средният брой на населението за селските общини е 13 800, въпреки че има значителни различия между отделните общини. Около 40% от селските общини са малки по размер – с население под 10 000 души, като в тази група почти една трета от общините имат население под 5 000 души. Има 18 селски общини с население над 30 000.

Според данните от преброяването на населението от 2001г. 2,57 млн. (76,1%) от жителите на селските райони се идентифицират като българи, 0,5 млн. (14,8%) като турци, 0,235  млн. (7,0%) като роми, останалите принадлежат към други етнически групи или не са посочили етническата си принадлежност.

Населението на България намалява като цяло, но в селските райони, темпът на намаляване е значително по-висок. Населението в селските райони е намаляло с над 1 млн. души за периода 1972 - 2004г.

За периода 2001-2004г. регистрираният спад в населението на селата е средно -10,5 на 1000 (‰) в сравнение с -2,1‰ на населението на градовете. Основният фактор за намаляването на населението в селските райони е отрицателният естествен прираст (-8,2‰ средно за 2001–2004г. спрямо -3,7‰ за градските райони) Градските и селските райони регистрират еднаква раждаемост (8,7‰), но смъртността при селското население е доста по-висока (16,8‰ средно за 2001–2004г. спрямо 12,4‰ за градските райони). Миграцията от селските към градските райони допринася за -2,3‰ от отрицателния прираст на селското население за 2001-2004г.

В селските райони през 2004г. делът на населението под трудоспособна възраст е около 45% от общото население под трудоспособна възраст. Въпреки това там има проблем със задържането на младото население, като делът на населението в трудоспособна възраст в селските райони е със 7% по-малък в сравнение с дела на населението под трудоспособна възраст в същите райони и е 38% от общото население в трудоспособна възраст.

Делът на населението над трудоспособна възраст е 27% в селските райони за 2004г. В Северозападния район делът на населението над трудоспособна възраст надвишава 30%. В селските райони през 2004г. живее почти половината от общото население над трудоспособна възраст.

През 2004г. делът на жените в селското население е 51%. В групата на населението в трудоспособна възраст за 2004г. делът на жените е 46%, а в групата на населението в над трудоспособна възраст този дял е 63% (поради по-високата продължителност на живота при жените).

Мрежата от населени места в България се състои от 7 големи градове с население над 100 000 души, 27 градове със среден размер (с население между 30 000 и 100 000 души), и 200 градчета с население под 30 000. Най-динамичните центрове са седемте големи градове, които са неравномерно разпръснати из страната. В резултат на това голяма част от националната територия остава отдалечена от големите градски центрове.

Националният териториално урбанистичен модел определя 36 агломерационни зони, състоящи се от градски център и околностите като част от същия полюс на растеж. Има 53 селски общини, включени в агломерационни зони. Като цяло тези общини разполагат с по-добър човешки потенциал и по-добри възможности за икономическо развитие въз основа на ефективна интеграция с градските центрове. Въпреки това има съществени разлики в зависимост от размера и състоянието на градския център.

Таблица 2 Селски райони по тип

Тип район	Общини	Население	Територия	Гъстота на населението
			кв. км	Жители/кв. км.
Селски общини в агломерационни зони на големи и средно големи градове	53	1 370 905	27 113	50,6
Други селски общини	178	1 861 262	63 163	29,5
Общо селски общини	231	3 232 167	90 277	35,8

Източник НСИ (Изчисления на МЗП).

По-голямата част от селските общини са разположени извън полюсите на растеж на най-големите и средните по размер градове в България. Такива са 178 общини, които обхващат 58% от селското население и 70% от територията в селските райони (Таблица 3). Отдалечеността от големите градски центрове, ниският брой⁶ и гъстота на населението в тези общини създават допълнителни ограничения за социално-икономическото развитие. Селските райони извън агломерации се характеризират с по-голям спад в броя на населението, по-ниско образователно равнище на работната ръка и много по-високи нива на безработица. Необходимо е да се подобри физическата инфраструктура и качеството на основните услуги в тези общини, за да се подобри тяхната конкурентоспособност и способността им да задържат младото и по-добре образованото население.

В България влиянието на градовете върху околните райони е все още ниско и се наблюдава главно около най-големите градове (София, Пловдив, Варна, Бургас), които разширяват територията си.

Икономически стимули, производителност и растеж

През 2004г. преобладаващо селските и междинните райони в България генерират 70,3% от БВП и допринасят за близо 80% от заетостта в страната⁷. Въпреки това делът на селските райони в БВП за периода 2000 – 2004 г. намалява (Фигура 3).

Производителността на труда в селските райони е почти два пъти по-ниска отколкото в градските. Разлика в производителността на градските и селските райони се наблюдава във всички сектори – най-голяма е в промишлеността, следвана от сектора на услугите и земеделието.

Фигура 3 БВП по тип райони (2000-2004г.)



Източник НСИ (Изчисления на МЗП).

В периода 2000-2004 г. БВП на селските райони нараства с по-бавни темпове от средния за страната. Икономиката на преобладаващо селските райони се характеризира с по-ниски нива на растеж, въпреки че от 2004 г. растежът се ускорява и разликата със средния за страната намалява. През 2004 г. темпът на растеж на БВП на преобладаващо селските райони е 4,5%, а на междинните райони е 5,9% в сравнение с 6% средно за страната.

Растежът се генерира от нарастналите заетост, вътрешни и чуждестранни инвестиции в селските райони. Чуждестранните инвестиции в предприятия от преобладаващо селски и междинни райони се увеличават през последните години, въпреки че тази тенденция облагодетелства главно градските центрове (Фигура 4).

Фигура 4 Нарастване на преките чуждестранни инвестиции в нефинансови предприятия



Източник НСИ (Изчисления на МЗП).

Стимулите за икономическия растеж са различни в отделните селски райони. В малък брой райони икономическият растеж се базира на увеличаването на специализирани знания и умения в местните предприятия. В по-голямата част от селските райони растежът на инвестициите и заетостта се дължи на предимствата от по-ниските разходи за работна ръка (виж Раздел 3.4).

Според наблюдението на работната сила на НСИ от 2004 г. в преобладаващо селските райони работната сила включва 1 851 000 души, а в междинните райони – 878 000 души (Таблица 4).

Преобладаващо селските и междинните райони се характеризират с много ниско ниво на икономическа активност на работната сила. През 2004г. по-малко от половината от хората на възраст над 15 години в преобладаващо селските райони са заети или активно търсят работа. Ниското ниво на икономическа активност на работната сила се обяснява със слабите възможности за намиране на работа в селските райони.

Според наблюдението на работната сила през 2004г. общият брой на заетите в преобладаващо селските и междинните райони е 2 388 000 души. Нивото на заетост е много ниско – едва 42% от работната сила.

В селските райони коефициентът на заетост при жените е с 9-10 процента по-нисък отколкото при мъжете като се приближава до средното за страната. Разликите между половете при коефициента на икономическа активност варират в отделните райони в зависимост от състоянието на пазара на труда.

Качеството на работните места за жени се влошава, а работното време нараства, особено в отдалечените райони и селата. Широко разпространени са стопанствата с производство за собствена консумация и полу-пазарните стопанства, което води до нарастване на дела на жените, заети като неплатени семейни работници и свързаното с това дълго работно време при лоши условия на труд. В селските райони, където икономиката е в стагнация, мъжете са заети на сезонни работни места извън селските общини, докато жените се грижат за семейството и стопанството за собствена консумация. Нараства и делът на жените, заети с нископлатена работа в предприятия от шивашката и кожарската промишленост. Във всички селски райони жените поемат основната грижа за домашните градини в допълнение към заетостта им в икономиката.

Регистрираната безработица в селските общини намалява през последните години, но все още е твърде висока – 19,2% за 2004г. В 34 селски общини безработицата през 2004г. надвишава 30%⁸. Налице са значителни и устойчиви различия в нивото на безработицата в градските и в селските райони (виж Фигура 5).

Основен проблем в селските райони е високото ниво на продължителната безработица. През 2004г. проължителната безработица в селските райони е 11,3% в сравнение с 3,6% в градските райони. Високата продължителна безработица се обяснява с липсата на възможности за работа в селските райони и с влошаващото се качество работната сила. Проучвания на селските райони показват, че въпреки високата безработица, предприемачите срещат трудности при намирането на квалифицирана работна ръка.

Високата безработица сред младите хора е допълнителен проблем, който води до миграцията на млади хора от селските райони към градските центрове и зад граница. Делът на живеещите в бедност млади хора е значително по-висок в селските райони. Това е свързано с по-ниското ниво на заплатите, по-високата безработица и частична заетост, с високия дял на хората, издържащи се от пенсии и социални помощи, както и с високата цена на социалните услуги. Последното проучване на Световната банка на бедността в България разкрива, че нивото на бедността е над четири пъти по-високо в селата, а живеещите в селата домакинства съставляват 66% от бедното население в страната⁹ Проучването също така показва високо ниво на бедност сред етническите малцинства. Така например, нивото на бедност сред ромското население е 62%, сред турското – 21% и сред българското население – 6%. Всички проведени изследвания показват, че етническите малцинства, предимно ромите, са изложени на по-висок риск от социална изключеност. Високото ниво на бедността сред етническите малцинства се обуславя от значително по-високото ниво на безработицата, особено сред ромското население. Тези високи нива на безработицата се дължат на ниския образователен ценз на хората от малцинствата и на тяхната свръхпредставеност по отношение заемането на нискоквалифицирани работни места. Използване на земята и структура на собствеността

Територията на Република България е 11,1 млн. ха, от които 5,3 млн. ха (48%) е използваната земеделска площ (ИЗП) и 3,7 млн.ха са гори и други залесени площи (Таблица 5).

През 2004г. обработваемата земя е 3,3 млн. ха (61,8% от ИЗП) и около 70% от нея са концентрирани в три района на ниво NUTS 2 – Североизточен, Северен централен и Южен централен. Угарите възлизат на 0,4 млн. ха или 13,4% от обработваемата земя¹⁰.

Постоянните пасища и ливади заемат 1,8 млн.ха (33,8 % от ИЗП), а трайните насаждения - 0,2 млн.ха (4% от ИЗП).

Преструктурирането на българското земеделие след 1989г. и липсата на държавни помощи доведоха до изоставяне на земите в различни степени, предимно под формата на прекратяването или спорадичното провеждане на селскостопанските дейности. По данни на МЗП през 2004г. земеделската земя, която не е използвана за селскостопанска дейност повече от 3 години е 450 000ха и продължава да нараства¹¹. Изследванията показват, че най-силно засегнати от процеса на изоставяне на земята са планинските райони, в които се чувстват последствията от западането на животновъдството, както и други природно необлагодетелствани региони, напр. тези с нискокачествени почви.

През 2004г. 73% от земеделската земя е частна собственост, 22% е общинска и 5% е държавна.

Съществува значителна разпокъсаност на поземлената собственост в България, настъпила вследствие възстановяването на собствеността върху земите. Средният размер на земеделския парцел е 0,6 ха. Размерът на земеделските парцели варира по райони в зависимост от естествените условия и вида на отглежданите култури – от 0,3 ха в район Смолян (ниво NUTS 3) до 3,0 ха в район Добрич¹².

Разпокъсаността на собствеността върху земята създава големи трудности пред дългосрочните инвестиции в земеделието, подобряването на почвеното плодородие и ефективното използване на земеделската техника. Нуждата от мерки за комасация на земята е очевидна.

Политиката на МЗП е насочена към подпомагане на доброволната комасация чрез подобряване на законовата рамка и напътствия към стопаните. Въз основа на опита в прилагането на пилотни проекти за комасация¹³ през 2007г. беше изменен Законът за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ) като се включиха правила за доброволна комасация. Измененията уреждат процедурите за земеразделяне и изменение на картите за възстановена собственост. Въвеждат се законови разпоредби за включването в проекти за уедряване на държавни и общински земи и се обезпечава създаването на планове за комасация по инициатива на заинтересованите лица (стопани, общини), които освен промяна на границите на земеделските имоти, да включват други мероприятия за устройство на територията, свързани с напояване, инфраструктура, екология. МЗП разработва наредби за създаването на комасационни планове.

Развитието на пазара за наемане на земя чрез уедряване на земеползването помага да се преодолее проблемът с разпокъсаността на собствеността върху земята. През 2003г. 79% от ИЗП в земеделските стопанства е взета под наем/аренда. Приблизително половината от земята, обработвана от физически лица и 93% от земята, обработвана от кооперации и търговски дружества, са наети/арендувани ¹⁴. Наблюдава се положителна тенденция за увеличаване на средната продължителност на договорите за наем от една година през 1997г. до три години през 2004г., както и за нарастване броя на официално сключените договори от 56% писмени договори през 1997г. до 82% през 2004г.¹⁵. Измененията от 2007г. на ЗСПЗЗ дават също и „правото на пръв купувач” на арендаторите/наемателите по дългосрочни договори за 5 години и повече като се очаква това да увеличи сигурността им в дългосрочен аспект и съответно за създаде стимули за инвестиции.

Поради разпокъсаността на собствеността върху земята, 79% от ИЗП в земеделските стопанства през 2003г. е взета под наем/аренда. Приблизително половината от земята, обработвана от физически лица и 93% от земята, обработвана от кооперации и търговски дружества, са наети/арендувани

За да се смекчи проблемът с раздробеността на земята стопаните (собственици или наематели/арендатори) често сключват годишни споразумения за замени на парцели с цел окрупняване и създаване на масиви. Измененията на ЗСПЗЗ подобряват разпоредбите за сключване на такива споразумения, като осигуряват прозрачност и подобряват процедурите за уреждане на спорове.

Очаква се развитието на пазара за покупко-продажба на земя също да допринесе за окрупняване на земята в България. През последните години пазарът на земя се разгръща, но все още е ограничен от очакванията за значителни увеличения на цената на земята, неуредени спорове за наследство и широкото разпространение на стопанства за собствена консумация. Напоследък пазарът на земя получи тласък от навлизането на няколко фонда за инвестиции в земеделски земи. Политиката на МЗП е да подпомага развитието на пазара на земя чрез подобряване достъпа до информация и поддържане на актуализирани регистри на собствениците и ползвателите на земеделски земи.

Съществуват значителни разлики в размера на стопанствата, управлявани от физически и юридически лица (кооперации, еднолични търговци, дружества). През 2003г. преобладаващата част от стопанствата са управлявани от физически лица (658 600.). Това са предимно малки стопанства, 99% от тях стопанисват по-малко от 5 ха ИЗП.

През 2003г. стопанствата, управлявани от юридически лица, са около 6 500 (включително едноличните търговци и кооперациите). Тези стопанства обхващат 70% от ИЗП на стопанствата, включени в преброяването през 2003г., и са със среден размер на ИЗП 290 ха. В тази група се включват около 2 000 кооперации, които обработват 40% от ИЗП. Земеделските кооперации имаха основен принос към добавената стойност в земеделието в периода на преход към пазарно стопанство, но значението им отбелязва спад. Секторът на земеделските дружества включва 4,5 000 юридически лица, регистрирани по Търговския закон, които обработват 30% от ИЗП.

Големият брой на изключително дребните стопанства води до малък среден размер на българските земеделски стопанства – 1,6 икономически единици и 4,4 ха при 16 ха за ЕС-25 .

Така общо стопанствата, произвеждащи за собствена консумация, и полу-пазарните стопанства обхващат почти 90% от заетите и 42% от стандартната разлика в земеделския сектор в България. Полу-пазарните стопанства в България и тези, произвеждащи за собствена консумация, имат значителни сходства по отношение на производителността и производствените методи. Те са специализирани в отглеждането на трудоемки култури (плодове, зеленчуци, лозя) и животни. Широко разпространени са във всички райони на България като специализацията им зависи от местните природни условия.

Появата и стабилността на голям сектор с полу-пазарни стопанства в България и такива, произвеждащи само за собствена консумация, се обяснява от характеристиките на реформите в земеделието и икономическата ситуация през 90-те години. Този вид малки стопанства се разпространяват в резултат на възстановяването на собствеността върху земята и административното затваряне на кооперациите от социалистически тип. Те се появяват и като реакция на шока след реформите и кризата от 1997г., която доведе до рязък спад в доходите и постоянна висока безработица, и се превръщат преобладаваща стратегия за облекчаване на бедността в селските райони.

Част от полу-пазарните стопанства са създадени от хора, останали безработни след икономическото преструктуриране. Те нямат големи възможности за растеж и за превръщане на стопанствата в пазарни поради ограничените си ресурси, липсата на достъп до външен капитал и управленски способности. Полу-пазарните стопанства се поддържат и като форма на временна заетост на хората от селските райони докато търсят по-добри възможности за работа обикновено извън земеделието. Това обяснява и големия дял от 15% на стопаните, които определят себе си като безработни при Преброяването на земеделските стопанства през 2003 г.

Малките стопанства са също и реакция на ниските доходи на селските и градските домакинства. Така например, около една четвърт от тези стопанства се поддържат като дейност, носеща допълнителен доход на заети в други сектори на икономиката. Около половината от стопанствата, произвеждащи за собствена консумация, и една трета от полу-пазарните стопанства се поддържат с цел осигуряване на допълнителни доходи на пенсионери, претърпели сериозен спад в доходите си.

Настоящите тенденции на икономически растеж, нарастващи възможности за заетост и доходи в други отрасли създават стимули за напускане на земеделието от част от собствениците на полу-пазарни стопанства и не насърчават появата на нови стопанства от тази категория. Това ще доведе до спад в броя и значимостта на сектора с такива стопанства. Съществуват рискове, свързани с бързото разпадане на полу-пазарните и произвеждащите за собствена консумация стопанства. Първо, те представляват значителен дял от заетостта в селските райони и бързото им намаляване може да доведе до нов отлив на ресурси и население от селските райони и до изоставяне на земята. Второ, техният модел на специализация се различава значително от този на по-големите стопанства и спада в производството може да не бъде компенсиран от по-големите предприятия. Поради това е необходимо да се създадат стимули за окрупняване и превръщане в пазарни на тези полу-пазарни стопанства, които могат да се развиват и да се превърнат в жизнеспособни търговски земеделски предприятия, както и да се насърчат инвестициите им във физически и човешки капитал с цел увеличаване на производителността и съответствие със стандартите на Общността.

Големите земеделски стопанства са специализирани главно в отраслите на зърнените и техническите култури и поради това са силно концентрирани в районите, в които се произвежда зърно. Има 1600 стопанства с икономически размер над 100 икономически единици, които обработват близо половината от ИЗП и допринасят за 35% от общата стандартна разлика в земеделието.

Големите земеделски стопанства ще извлекат значителни ползи от въвеждането на схемите за единно плащане на площ по първи стълб на ОСП (СЕПП). До края на септември 2007г. са се регистрирали 78 900 стопани и са идентифицирали общо 3,38 млн. хектара земя в системата ИСАК. Земеделските стопанства с повече от 100ха са 5 250 и обработват повече от 75% от земята.

За малките стопанства (групата с 1-5 ха) СЕПП ще осигури жизненоважен допълнителен доход, но е малко вероятно той да бъде достатъчно съществен, за да им позволи да се развиват или да инвестират в модерна техника. СЕПП ще допринесе за задържане на населението в селските райони и ще предотврати по-нататъшната миграция от селата към градовете. В по-големите стопанства, особено в онези 5 250 стопанства с над 100ха земя, СЕПП ще осигури жизнен стимул за въвеждане на иновативни техники и разнообразяване на дейността им към други области в земеделието. В тази връзка се очаква тези земеделски стопани да се насочат към производство на мляко, говеждо, свинско и птици, като по този начин запълнят в момента съществуващата празнина в доставянето на тези продукти.

Земеползване и структура на собствеността в горския фонд

Според Националната горска политика и стратегия на България за 2007-2013 основната част от всички гори в България са държавна собственост и през 2005г.заемат 78,1% от общата горска площ, докато недържавните гори възлизат на 21,9% (893 000 ха). Недържавните гори включват:

• 
  Общинска собственост – 450 000 ха в 26 000 парцела;
  
• 
  Частна собственост – 382 000 ха в 550 000 парцела;
  
• 
  Друг вид собственост – 61 000 ха в 5 000 парцела.
  

Голям проблем при разработването и осъществяването на горската политика е високият брой дребни собственици на гори из цяла България. Проблемът се задълбочава, тъй като повечето от реституираните гори и залесени земи принадлежат на такива собственици. Процесът на възстановяването на собствеността допълнително се усложнява, тъй като наследниците на често починалите бивши собственици получават още по-малки парцели. Предвижда се реституционният процес да приключи до края на 2007г., като преди това всички, които имат някакви претенции за собственост на земи в горския фонд, трябва да кандидатстват за тяхното възстановяване пред съответните органи.