Характеристика на земеделието, горското стопанство и хранително-вкусовата промишленост

3.1.2 Характеристика на земеделието, горското стопанство и хранително-вкусовата промишленост

Земеделието и горското стопанство имат значителен принос към брутния вътрешен продукт, износа и заетостта в България. През 2004г. брутната добавена стойност (БДС), създадена в земеделието, горското стопанство и хранително-вкусовата промишленост в България възлиза на 1 820,2 млн. евро (Таблица 8).

Според данни на НСИ, през 2004г. средногодишният брой на заетите в селското стопанство, лова, горското дело и рибарството (НКИД, A,Б) е 803 100 или 24,9% от общия брой на заетите в България.

Селското и горското стопанство се характеризират с по-ниска производителност на труда от останалите сектори на националната икономика. БДС на един зает в земеделието и горското стопанство през 2004г. е 2 260 евро или 43% от средната стойност на един зает в икономиката на страната. Производителността на труда в селското стопанство е сред най-ниските за страните-членки на ЕС (12% от средната стойност за ЕС-25 за периода 2002-2004г.).

Основни сектори в земеделието

Растениевъдство

През 2004г. сектор растениевъдство има най-голям дял от 51,8% в стойността на брутната продукция от отрасъла. Зърнените култури, зеленчуците и техническите култури представляват 80,4% от стойността на растениевъдната продукция. (Таблица 9)

ИЗП	% от общото
Растениевъдство	51,8
Зърнени култури		18,3
Зеленчуци		14,4
Технически култури		8,5
Тютюн		2,2
Плодове		4,3
Винено грозде		1,6
Животновъдство	31,4
Мляко		9,5
Овцевъдство и козевъдство		4,7
Птицевъдство		4,7
Свиневъдство		4,5
Производство на яйца		3,1
Услуги	5,5
Неселскостопански неотделими второстепенни дейности	11,4
Общо	100

Преобладаващата част от обработваемите земи през 2004г. е използвана за производство на зърнени култури (около 1,9 млн. ха или 58%), маслодайни култури (0,6 млн. ха или 19%), технически култури²¹ (5%) и зеленчуци (4%).

Видът растениевъдство варира според икономическия размер на стопанството. Най-големите стопанства (над 100 икономически единици) са специализирани главно в зърнени и технически култури (предимно слънчоглед). Те заемат 54% от площите със зърно и 58% от площите с технически култури на стопаните, включени в Преброяването на земеделските стопанства през 2003г. Малките стопани са много важни производители на пресни плодове и зеленчуци, грозде и кореноплодни култури. Така например, стопанствата под 4 икономически единици обработват 56% от площите със зеленчуци, 45% от площите с трайни насаждения е 79% от площите с кореноплодни култури (виж Фигура 6).

Фигура 6 Площи с основни култури по икономически размер на стопанствата (2003г.)



Източник: Дирекция “Агростатистика”, МЗП - Преброяване на земеделските стопанства, 2003г.

Значителен дял от растениевъдната продукция произхожда от земеделски стопанства от смесен тип. По данни от преброяването от 2003г. смесените стопанства произвеждат половината от кореноплодните култури, една трета от ечемика, зеленчуците и царевицата.

Основните зърнени култури включват пшеница, царевица за зърно и ечемик. Производството на пшеница през 2004г. е 4 млн. тона, на царевица за зърно – 2,1 млн. тона и на ечемик – 1,2 милиона тона. Североизточен и Северен централен район (ниво NUTS 2) са произвели около 60% от пшеницата и ечемика и 85% от царевицата за зърно в страната.

Слънчогледът и рапицата са основните маслодайни култури. През 2004г. производството на слънчогледово семе възлиза на 1 млн. тона, от които около 70% са произведени в Североизточен и Северен централен район.

Преброяването на земеделските стопанства от 2003г. показва, че кооперациите отглеждат около 42% от площите със зърнени култури и 47% от площите с маслодайни култури. Земеделските търговски дружества отглеждат 17% от площите със зърнени култури и 18% от площите с маслодайни култури, а еднолични търговци оглеждат съответно 13% и 15% от площите със зърнени и маслодайни култури. Останалите площи със зърнени и маслодайни култури са в стопанствата на физически лица.

През 2004г. производството на зеленчуци възлиза на 1,6 млн. тона, от които: 573 000 тона картофи, 237 000 тона домати, 86 000 тона краставици и корнишони. Около 80% от производството на зеленчуци е концентрирано в южна България.

От трайните насаждения лозята са водещи по отношение на заета площ – 129 600 ха или 61% от общата площ, заета с трайни насаждения. През 2004г. са добити около 351 000 тона грозде.

Тютюнът е важна техническа култура за България. Производството на тютюн (сурови листа) през 2004г. се оценява на 69 600 тона. Централният южен район произвежда 61% от общото количество тютюн. През 2004г. регистрираните тютюнопроизводители наброяват около 62 000²². По данни от преброяването от 2003г. в около три четвърти от стопанствата, отглеждащи тютюн, площите, засадени с тази култура, са с размер под 0,5 ха на стопанство и в тези структури се отглежда една трета от тютюна в страната.

България има голям потенциал за отглеждането на „енергийни” култури. Биомасата (растителните остатъци), която остава всяка година след прибиране на реколтата възлиза на приблизително 4,8 до 5,2 млн. тона. Зърнените култури дават основния дял в растителните остатъци – около 3 млн. тона. Част от тази биомаса се оползотворява в животновъдството, а останалото се преорава. Основните култури, които могат да се използват при производството на био-горива в България включват зърнените, техническите, маслодайните култури, зеленчуците, трайните насаждения и ливадите.

Ниската производителност в сектор растениевъдство се дължи основно на ниската степен на механизация, недобро качество на семената/посадъчния материал, неадекватни практики по управление на земята, и т.н.

Липсата на инвестиции в земеделска техника е довела до значително увеличение на използвания труд в сектора и съответно до ниска производителност на труда. През 2004г. общият брой на тракторите в България е бил около 32 000, а на комбайните – 10 000. По-малко от 5% от земеделските стопанства на физически лица притежават трактори. Голяма част от техниката е физически и морално остаряла. Ето защо, въпреки значителната подкрепа по САПАРД за модернизиране на земеделската техника, са необходими още инвестиции в тази насока в растениевъдството.

Значителни инвестиции са необходими за засаждане и презасаждане на трайни насаждения, за напояване в стопанствата (модерни пръскащи/капкови напоителни системи, които да заменят остарелите канални напоителни системи).

Животновъдство

Животновъдството има дял от 31,4% в брутната продукция на отрасъла през 2004г. Броят на говедата е 672 000, на овцете – 1 692 000, на свинете – 931 000, на козите – 718 000.

Преброяването на земеделските стопанства от 2003г. регистрира голям брой стопанства, специализирани в отглеждането на преживни животни – 117 000, които обаче, са твърде малки. Стопанства с размер под 4 икономически единици отглеждат 70% от говедата, 87% от овцете и 96% от козите (Фигура 7).

Фигура 7 Животни според икономическия размер на стопанствата (2003г.)



Източник: Дирекция “Агростатистика”, МЗП - Преброяване на земеделските стопанства през 2003г..

Една трета от земеделските стопанства отглеждат говеда. Всяко стопанство има средно по 3 животни, от които 2 млечни крави. Около 90% от говедата с в стопанства на физически лица. Повече от 80% от кравите се отглеждат в стада с по-малко от 10 животни. Малкият размер на стопанствата, неадекватната селекция и сграден фонд предопределят ниската продуктивност и ниското качество на продуктите. Към момента по-малко от 30% от суровото мляко, доставяно в млекопреработвателните предприятия в България отговаря на европейските изисквания. Въвеждането на млечни квоти и нарастналите изисквания на ЕС за качеството на млякото ще доведе до бързо окрупняване на сектора, тъй като някои производители още ще намалят размера си и ще започнат да произвеждат само за собствена консумация, докато броят и делът на продукцията на по-големите стопанства, които са се приспособили или са в процес на адаптация към стандартите на Общнотта, ще нараства.

Овцевъдството също се осъществява от многобройни малки стопанства. Средният брой на овцете в едно стопанство е много малък: 57% от овцете се отглеждат във ферми с по-малко от 10 животни и само 17% са в стопанства с повече от 50 животни, които са отглеждани главно за производство на месо.

От стопанствата, отглеждащи кози, 99,8% са на физически лица. 85% от стадата са с под 5 глави и едва 96 от стадата с кози в България са с по над 100 животни. Средната възраст на управителите на стопанствата, отглеждащи кози, е почти 63 години, докато средната възраст на управителите на земеделските стопанства като цяло е 60 години.

Голям брой стопанства отглеждат свине (42%), но мнозинството от тях имат по 1-2 свине. Стопанствата с повече от 100 животни наброяват 647 като те отглеждат 46% от свинете в страната. Свиневъдството дава над 50% от националното производство на месо.

През 2004г. селскостопанските птици наброяват 19,5 милиона, от които 88% са кокошки и пилета. Птицевъдството е концентрирано в големи стопанства (виж Фигура 7). Промишленото производство на яйца доставя 60% от общото количество яйца.

Трябва да се отбележи, че 38% от птиците, 28% от свинете, 3% от говедата, овцете и козите се оглеждат в стопанства, които не притежават ИЗП. В случая с говедата, овцете и козите собствениците на животните изпползват главно общински пасища с общо ползване, докато за прасетата и птиците се купува концентриран фураж.

В животновъдния сектор хармонизирането на националното законодателство с Европейското и въвеждането на стандартите на Общността в областта на хигиената, опазването на околната среда и хуманното отношение към животните, особено в секторите млекопроизводство и месопроизводство, изискват значителни инвестиции от българските стопани. Според оценки на асоциациите на производителите, само сектор млекопроизводство се нуждае от 35 млн. евро за достигане на стандартите за качество на млякото. 81% от стопаните с млечни крави нямат инсталации за доене. Въвеждането на новото Европейско законодателство по отношение на кокошките-носачки налага инвестиции от поне 30 млн. евро в сектор птицевъдство.

Значителни инвестиции са необходими и за изграждане на площадки да съхранение на оборския тор и за пречиствателни съоръжения за отпадните води, особено в зони с висок риск от замърсяване на водите с азот. Към май 2006г. едва 528 стопанства имат специална площадка за съхранение на оборския тор.

Биологичното земеделие в България е слабо развито и броят на сертифицираните биологични стопанства е малък (виж Раздел 3.1.3). Биологичната продукция е основно за износ, тъй като вътрешният пазар е все още ограничен. Нараства външното търсене на основните за България биологични продукти като етерични маслодайни култури, билки, подправки, плодове, зеленчуци, мед. Земеделските стопани проявяват нарастващ интерес към биологичното производство и се нуждаят от подкрепа за преминаване от конвенционално към биологично земеделие и за покупката на специализирана техника.

Работна сила в земеделието

Общият брой на заетите в земеделието през 2003г. е 1,35 млн. души, от които 45,5% са жени²³. Този брой на заетите се равнява на 791 600 годишни работни единици (ГРЕ)²⁴.

По-голяма част от работната сила в земеделието е заета в малки по размер стопанства - 75% работят в стопанствата с размер под 1 ха и 93% са в стопанства с размер под 5 ха. Това определя високия дял в работната сила на семейните работници (95,6%).

През 2003г. една четвърт от собствениците на земеделски стопанства, които също са и управителите на тези стопанства, се занимават и с друга неземеделска дейност носеща им доход. Една пета от управителите на стопанствата са с основна заетост извън земеделието (делът им варира от 8% за стопанства с размер над 100 икономически единици до 23% за стопанства с размер под 1 икономическа единица).

Заетите в земеделските стопанства, които не са членове на семейството на стопанина, се равняват на 59 500 през 2003г. По-голямата част от тях работят в по-големите стопанства (75% са заети в стопанства с размер 40 икономически единици).

Броят на лицата, заети на пълен работен ден през 2003г., е 336 300 души, а на тези работещи в стопанствата над 75% от работния ден е 150 400 души (Таблица 10). Почти половината от заетите в земеделието работят в стопанството по-малко от 50% от работния ден.

Таблица 10 Структура на работната сила в селското стопанство според времето за работа в стопанствата

	Брой (хил.)	% от общия брой
пълна заетост	336,3	24,9
75% - 99% от времето	150,4	11,2
50% - 74% от времето	228,1	16,9
под 50 %	633,3	47,0
Общо	1 348,1	100,0

Един от основните проблеми в земеделието в България е застаряването на работната сила. През 2003г. само 11,6% от заетите в земеделието са на възраст до 35 години срещу 54,6% на възраст 55 и повече години (Таблица 11). Ниските доходи и неблагоприятните ословия на труд в земеделието, както и влошаващите се условия на живот в селските райони, не насърчават младите хора да се заемат със земеделска дейност. Те са по-мобилни и по-слабо емоционално обварзани със земята и селските райони и съществува реален риск от недостиг на квалифицирана работна ръка, особено в трудоемките производства.

Възраст	Работна сила, общо		Управители
	Брой (000)	% от общото	Брой (000)	% от общото
под 35 години	156,9	11,6	34,1	5,1
от 35 до 54 години	454,8	33,7	192,6	28,9
55 и повече години	736,5	54,6	438,9	65,9
Общо	1 348,1	100,0	665,5	100,0

Броят и делът на младите земеделски стопани в България е много нисък. Така например, през 2003г. единствените стопани на възраст до 35 години са едва 7,8% от тези на възраст над 55 години, в сравнение с 18% за ЕС-25. Липсата на начален капитал и управленски умения са значителни бариери за навлизането на млади хора в земеделския сектор и за развитието на жизнеспособни стопанства. Необходима е подкрепа за навлизане на млади и образовани хора в земеделието, за да се осигури замяна на големия брой възрастни стопани и да се ускори увеличаването на производителността в сектора.

Мнозинството от хората, заети в земеделието нямат специализирана квалификация /образование в областта на земеделието и в областта на стопанското управление. Само 2,4% от управителите на стопанства имат средно или висше образование в областта на земеделието.

Друг основен проблем е ниското образователно равнище на заетите в земеделието. Проучването на работната сила на НСИ от 2004г. показва, че 57% от заетите в земеделието са с образователно ниво по ISCED 0 до 2 (основно или средно образование), спрямо 17% средно за страната. Делът на заетите в земеделието със средно специално или висше образование е едва 4,4% (средно за страната - 25%).

Тези данни разкриват нуждата от създаване на система за непрекъснато професионално обучение на земеделските стопани и за подобряване на качеството и обсега на системата за съвети в земеделието.

Достъп до кредитиране

Достъпът до кредит бе един от основните проблеми, възпиращи развитието и модернизацията на земеделските стопанства в България, въпреки че ситуацията в това отношение се подобри от 2003 г. насам.

Растящата конкуренция между търговските банки доведе до голяма кредитна експанзия и облекчаване на кредитните условия (по-дълги периоди за погасяване, по-ниски лихвени равнища и по-леки изисквания за залог). Банките разработиха специални кредитни продукти за малките и средни предприятия, включително за земеделските стопани. Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) разработи схема за осигуряване на кредит чрез търговските банки на кандидатите по САПАРД.

Въпреки това достъпът до кредит си остава основен проблем за малките и средни земеделски производители в България, който ограничава техните инвестиции и търсенето на инвестиционна подкрепа. За да улеснят достъпа до кредитиране на потенциалните бенефициенти по ПРСР, МЗП и ДФЗ (единствена разплащателна агенция за ОСП в България) договориха споразумение с 21 търговски банки за преференциално отношение към бенефициентите по ПРСР²⁵. МЗП ще следи развитието на кредитния пазар и, където е възможно, ще предлага и прилага мерки за намаляване бариерите пред достъпа до кредитиране.

Размерът на БДС в ХВП през 2004г. е 441,6 млн. евро²⁶, като делът й в общия размер на БДС за страната е 2,6%. През 2004г. в ХВП са заети 111 000 души, което представлява 3,5% от общия брой на заетите лица в страната.

Преработвателната промишленост е най-важният потребител на земеделска продукция в България. ХВП изкупува директно повече от 75% от произведеното грозде от винени сортове, мляко, селскостопански птици и между 30 и 70% от плодовете. Проучванията на ХВП показват, че ефективността на отрасъла страда от структурните проблеми на българското земеделие. Малкият размер на стопанствата води до ниско качество и/или големи колебания в количеството продукция, която може да бъде изкупена за преработка, особено в секторите мляко и месо, където преобладаващата част от суровините идва от много малки стопанства.

През 2004г. ХВП има дял от 15% в стойността на индустриалното производство. През 2004г. стойността на продукцията на ХВП нараства с 27,6% в сравнение с 2001г., което обаче е по-малко от общия ръст на индустриалното производство(40,5%). За периода 2001 – 2004г. най-бързо нараства стойността на продукцията на сектор месо-преработка (77%), на сектор преработка на плодове и зеленчуци (66%) и на сектор млеко-преработка (41,1%). Този растеж може да се обясни с бързото нарастване на потреблението на вътрешния пазар и увеличаването на износа.

Увеличаването на обема на производство в ХВП през периода 2001-2004г. е постигнато без увеличаване на броя на заетите, което означава, че производителността на труда нараства. Въпреки това производителността на труда в ХВП продължава да бъде по-ниска от средната за страната. БДС на един зает в ХВП през 2004 г. е 4 036 евро или 78 % от средната стойност за страната. Производителността на труда в ХВП е едва около 8% от нивото на производителността за ЕС-25 през 2002г.

Най-важните сектори на ХВП от гледна точка на стойност на продукцията са производството на хляб и хлебни изделия (около една четвърт от стойността на общата продукция и една трета от заетите), производството на напитки (18% от общата стойност), месопреработването (16% от общата стойност) и производството на тютюневи изделия (12%). Следват ги сектори млекопреработване, преработка на плодове и зеленчуци, мелничарство, производство на растителни масла, всеки от които има дял от около 7% в общата стойност на продукцията на ХВП.

През 2004г. в областта на производството на ХВП функционират около 6 500 предприятия. В ХВП преобладават микро и малките предприятия (74% - микро предприятия е 20% малки). Броят на средните по размер предприятия е около 390 (6%), а на големите по отношение на годишен оборот - само 8( 4 цигарени предприятия и 4 компании със значителни чуждестранни инвестиции – 2 за напитки и 2 за захарни изделия).

Под въздействието на пазарните сили и на необходимостта от значителните средства за въвеждане на ветеринарните и хигиенни изисквания на Общността през последните години се осъществи концентрация на производството в секторите, които преработват животински суровини. Така например в периода 2000-2006г. млекопреработвателните предприятия намаляха от 512 на 303, а предприятията в сектора месодобив и месопреработване – от 463 на 363. В секторите, преработващи растителни суровини, броят на функциониращите предприятия остана непроменен (преработка на плодове и зеленчуци) или дори се увеличи (мелничарска промишленост, производство на растителни масла). През първите няколко години от членството на страната в ЕС се очаква да продължат процесите на засилено преструктуриране в хранително-вкусовата промишленост под влиянието на два основни фактора: закриване на дребните фирми, които нямат необходимия финансов ресурс, за да отговорят на високите хигиенни изисквания и засилена конкуренция на вътрешния пазар.

Независимо от процеса на концентрация обемът на производството в огромната част от преработвателните предприятия е твърде малък от гледна точка на европейските мащаби. Понастоящем дейността на повечето фирми в ХВП е съсредоточена предимно на регионално и национално равнище. Това не позволява на българските производители да бъдат конкурентноспособни на пазарите на масовите продукти и при високо механизираните производства. Въпросът за производствените възможности на ХВП в България е твърде неясен. От една страна капацитетът на преработвателите, които тепърва ще въвеждат стандартите на ЕС и които произвеждат далеч не конкурентоспособни продукти е значителен и не се използва напълно. От друга страна, обаче, производствения капацитет на преработвателите с модерни преработвателни съоръжения, които са конкурентоспособни на единния европейски пазар е значително ограничен, особено в секторите за преработка на мляко или на плодове и зеленчуци.

Нарастването на обема на производството на преработвателните предприятия се спъва от структурните проблеми в земеделието и по-специално от липсата на достатъчен брой големи стопанства (изключение правят единствено производителите на зърнени култури). Поради това сравнителните предимства на ХВП през следващия програмен период ще бъдат в производството на продукти с висока добавена стойност и в под-отраслите, в които производството може лесно да бъде автоматизирано.

Инвестициите в ХВП през 2004г. са 288 млн. евро, което е 7% от всички инвестиции в страната. Чуждестранните преки инвестиции в ХВП представляват през същата година едва 2,8 % от всички чуждестранни инвестиции в България през 2004г. Програма САПАРД стимулира нарастването на инвестициите в ХВП особено в петте подкрепяни сектора – месо и млекопреработване, производство на вино, преработка на плодове и зеленчуци и рибни продукти. Към месец август 2006г. в тези сектори бяха извършени инвестиции в размер на 217 млн. евро. Най-много инвестиции през периода 2001-2006г. по линия на Програма САПАРД бяха направени в секторите месо (34 %), преработени плодове и зеленчуци (23 %) и вино (20 %).

Независимо от засилената инвестиционна дейност на фирмите в ХВП през последните години инвестиционните нужди все още са огромни. Тези нужди са особено големи в секторите, които играят важна роля за задоволяване на потребностите на вътрешния пазар (производство на мелничарски продукти, месопреработване, млекопреработване, производство на фуражи и на растителни и животински масла и мазнини) - както и в експортно ориентираните сектори (преработка на плодове и зеленчуци, винопроизводство, преработка на медицински и технически култури, производство на мед). За тези от тях, които имат проблеми с качеството, количеството и цените на суровините инвестициите трябва да се съчетаят с приоритетни мерки за подобряване на конкурентоспособността на суровинните сектори.

Технико-технологичното равнище на производството, което е решаваща предпоставка за устояване на конкурентния натиск в разширения Европейски съюз, е все още твърде ниско. Според проучване²⁷ в Южния централен район, където са разположени най-голям брой преработвателни предприятия, използването на цялостни производствени системи в ХВП е по-скоро изключение, отколкото правило. Проблем с недостиг или с остаряло оборудване имат над две трети от фирмите и в останалите процеси, свързани с контрола на качеството, пакетирането и етикетирането. При различните видове операции технологичното оборудване на възраст до 5г. се колебае между 10 % и 28 % от цялото оборудване. Над половината от фирмите изпитват необходимост от въвеждането или подновяването на технологии, свързани със складирането и съхранението.

След 1 януари 2007г. ще има нарастване на конкурентния натиск на вътрешния пазар, като е възможно част от предприятията да загубят своя пазарен дял, без това да може да се компенсира от нарастване на продажбите на европейския пазар поради недостига на местни качествени суровини, както и поради факта, че малка част от предприятията в секторите “мляко” и “месо” ще може да изнасят продуктите си в ЕС през първата година от членството. Голяма част от месо- и млекопреработвателните предприятия все още нямат разрешение за износ на продукцията на европейския пазар.

През последните няколко години редица предприятията в ХВП предприеха действия, за да се подготвят за членството на страната в ЕС и да отговорят на изискванията за качество, хигиена, безопасни условия на труд. Въпреки че предприятията от ХВП бележат значителен напредък в постигането на съвместимост с европейските стандарти за безопасност на храните, този процес все още не е завършил. На 378 предприятия за преработка на месо и 207 млекопреработвателни предприятия е даден преходен период до края на 2009г., за да въведат структурните стандарти на ЕС²⁸. Докато тези предприятия са в преход техните продукти ще се продават само на вътрешния пазар или ще се използват за по-нататъшна преработка в Български предприятия в преход.

Тъй като България има преходен период за суровото мляко до края на 2009г. за пълно привеждане в съответствие с изискванията на ЕС някои млекопреработвателни предприятия се нуждаят от две отделни производствени линии за преработка на два типа мляко – отговарящо напълно на изискванията на ЕС (за целия пазар на ЕС) и неотговарящо на изискванията (само за българския пазар). Чрез дерогация /облекчение/ на Регламент (EО) 2597/97²⁹ изискванията, свързани с маслеността не се прилагат за млякото за пиене, произведено в България до 30 април 2009г.³⁰ Необходими са инвестиции от страна на преработвателните предприятия, за да приведат технологията си на производство на мляко за пиене в съответствие с Регламент 2597/97.

Според проведено от БАХПИ (Българска асоциация на хранителната и питейната индустрия) проучване само 7% от предприятията са сертифицирани по ISO 9001 и само 100 фирми са сертифицирани по ISO 22000. По отношение на системите за проследимост на продуктите, повечето от половината анкетирани в проучването на БАХПИ заявяват, че вече са въвели подобни системи. Най-голям дял предприятия, заявяващи, че вече използват системи за проследимост, има месопреработвателния (72%) и млекопреработвателния (71%) сектор, докато мелничарската промишленост има най-нисък дял такива предприятия (36%).

Все още съществува необходимост от по-значителни инвестиции в опазването на околната среда. В ХВП не съществуват предприятия, които понастоящем са въвели интегрирана система за решаване на свързаните с околната среда проблеми. Много от дружествата са разработили свои стратегии за постигането на съответствие с нормативната уредба, но не са взели предвид необходимостта от стратегии за спазване на екологичните изисквания. Всички предприятия в България са длъжни да спазват редица разпоредби, свързани с емисионните норми (за въздуха и водата), безопасност на храните и безопасност на работното място. Например, само в преработката на плодове и зеленчуци, считана за сектор със сравнително малък дял в замърсяването на околната среда, предприятията са длъжни да се съобразяват с над 30 законови или подзаконови акта, свързани с околната среда³¹. Фактът, че компетентните държавни органи са възбудили редица дела срещу фирми за различни нарушения, потвърждава съществуването на свързани със защитата на природата проблеми във всички подотрасли на хранително-вкусовата промишленост.

7 са съществуващи и 1 потенциални пазари на производители, които са в процес на изграждане или реконструкция, както и 81 стокови тържища, регистрирани по Закона за стоковите борси и тържищата . Инфраструктурата и оборудването използвани в част от регистрираните пазари на производители са остарели и не отговарят на изискванията на Общността за хигиена и качество. Необходима е реконструкция/обновяване на съоръженията на съществуващите пазари на производители за постигане на съотвствие със стандартите на Общността.

През 2004г. ХВП заема 3,2% от крайната консумация на електроенергия в страната (280 000 тона петролен еквивалент). Енергийната ефективност на предприятията от ХВП е ниска, поради използването на енергийно-неефективни технологии, оборудване и сгради. Поради това са необходими специални мерки за насърчаване на енергийната ефективност в ХВП, за да се намалят разходите и да се подобри конкурентоспособността на предприятията. Трябва също да се насърчават предприятията от ХВП да използват енергия от възобновими източници с цел да увеличат ефективността си и да бъдат безопасни за околната среда.

Важна необходимост за предприятията в ХВП е подобряването на системата за професионално обучение и повишаване дела на работниците и управителите на предприятия, участващи в системата на продължаващо професионално обучение. За особено приоритетно се смята обучението, свързано с покриване на стандартите на ЕС за безопасност на храните.

С приоритет трябва да се ползва и финансирането на иновации, производство и маркетинг на нови хранителни продукти и разнообразяване на продуктовата гама, което ще доведе до увеличаване на добавената стойност на земеделските продукти.

Външна търговия със земеделски продукти

През 2004г. земеделските продукти заемат дял от 10,7% в общия износ на страната и секторът има положителен търговски баланс. В периода 2002-2004г. износът на земеделски продукти е нараснал повече от два пъти, което в комбинация с по-бавния растеж на вноса е довело до 23% нарастване на положителния външнотърговски баланс на отрасъла (Таблица 12).

През 2004г. най-голям дял в износа имат зърнените култури (пшеница, царевица, ечемик) – 14%; следвани от тютюн и цигари – 13,6%; маслодайни култури (основно слънчогледово семе) – 11,1%; напитки – 8,5% (основно вино); живи животни и месни продукти – 8,1% (Таблица 13). През 2004г. петте водещи продукти на българския износ са: тютюн, слънчогледово семе, вино, пшеница и преработени плодове. Структурата на износа на България за ЕС е доминирана от суровини и полуфабрикати, докато вносът се състои почти изцяло от преработени/готови продукти с висока добавена стойност.

През 2004 г. около половината от износа е предназначен за страните от ЕС-25. Важен дял в износа заемат Балканските страни (8,2%), арабските държави, Русия и другите страни от ОНД – (6,6%).

Липсват официални данни относно делът на сектора в БДС и заетостта. Неофициалните разчети показват, че делът на горското дело е 0,2% от БДС през 2004г. Според ФАО през 2000г. в горския сектор в страната са заети около 34 300 души³².

По отношение на общата горска площ 89,7% е залесена площ, от която 68,1% (2,5 млн. ха) са основно с дърво-производителни функции. Други 21,6% са защитни гори или зони с функции, свързани с околната среда, 6,5% са гори за отдих и туризъм и 15,1% са горски площи с други защитни функции. Това са гори в защитени зони като национални и природни паркове, резервати и водни басейни. Останалите 10,3% от общата горска площ са пътеки и естествени ливади.

Високостеблените гори възлизат на 61% от горските площи в България (Таблица 14)³³. Те произвеждат висококачествена дървесина (едър строителен материал и мебели). За разлика от тях, издънковите гори са създадени за добив на дърва за огрев и не могат да достигнат качеството и количеството на високостеблените гори. Поради тази причина през последните 40 години горската политика в България е насочена към трансформирането на тези площи във високостеблени гори.

Общо горски площи	милиона ха	% от общата
Залесени площи	3.65	89.7
Високостъблени гори	2.5	61.4
Издънкови гори	1.2	29.5
Незалесени площи и затревени площи	0.42	10.3
Общо	4.07	100.0

По-голямата част от България е покрита с широколистни гори. Те преобладават в равнинните и полупланинските райони, докато иглолистните гори преобладават в планинските райони. Лесистостта в България е представена на Фигура 8.

Дъбовете преобладават в издънковите гори, така че повечето дъбови насаждения са от издънков произход. Иглолистните видове включват Бял бор (Pinus sylvestris) и Черен бор (Pinus nigra). Повече от 50% от тези насаждения са изкуствено залесени бивши ниско продуктивни горски и земеделски земи.

Средната възраст на горите в България е 51 години с широк диапазон. В недържавните гори повече от 119 000 ха са на възраст под 40 години, което е приблизително 64% от общата площ на всички недържавни иглолистни гори. Освен това повече от 60% от всички гори са под 40 години, особено при иглолистните гори. Младите иглолистни видове преобладават в недържавните гори в България. Това са насаждения, създадени преди 20-40 години, с висока гъстота. Поради тази причина устойчивостта им срещу вятър, силни снегове и вредители е много по-ниска в сравнение с естествените гори. Затова при тях са необходими отгледни сечи и други мерки за подобряване устойчивостта и производителността.

Основната лесовъдна практика в България за преобразуване на издънковите гори са сечите, в случай че насажденията са на възраст между 40-60 години. Поради ниското качество и по-слабия прираст на следващите поколения е належащо трансформирането им във високостъблени гори.

Общите запаси от дървесина възлизат на 591 млн. м³ според Държавната агенция по горите (2005г.). Средният годишен прираст от дървесина е 3,9 м³ / ха, а общият годишен прираст е около 14 млн. м³. Според лесоустройствените планове допустимият добив на дървесина възлиза на 8,2 млн. м³ годишно. Това означава, че ще се използва само 58% от годишния прираст. Причината е липсата на инфраструктура и възрастовата категория на горите.

През 2005г. добивът е възлязъл на 7 млн. м³ трупна дървесина за всички категории собственост, от които 1,8 млн. м³ дървесина от недържавни гори. Годишното потребление в недържавните гори е 2,0 м³/ха докато добивът в държавните гори е бил 1,8 м³/ха. Трябва да се отбележи, че по-високият добив в недържавните гори се дължи на сечи в издънкови гори на възраст над 40 години.

Недостатъчната горска инфраструктура и нейната лоша поддръжка затруднява дейностите в горското стопанство. В България средната гъстота на горските пътища е приблизително 7,8 м/ха като варира между 3 м/ха в планинските райони до 15 м/ха в равнинните. Повечето от тях са неизползваеми за камиони поради лоша поддръжка. По-специално в планините повече от 100 милиона м³ дървесина са недостъпни за употреба.

Важен въпрос за горското стопанство в България е защитата на горите срещу природни бедствия, тъй като здравето на горите е съществено за тяхното устойчиво управление. Редица въздействия могат да предизвикат загиване на дърветата или да намалят способността им да дават пълна гама продукти и услуги. През 2006г. приблизително 10 000 хектара са били увредени от абиотични въздействия (вятър, наводнения, пожари и т.н.). Това съответства на 0,2% от общата залесена площ в България.

Основна опасност са вятърът и пожарите. По тази причина са необходими лесовъдни дейности, за да се увеличи устойчивостта на засегнати и потенциално застрашени гори. България е разположена в средиземноморския регион с традиционно висок риск от пожари според параметрите на риска от пожари на територията си. Около 30% от горите са класифицирани като гори с висок риск от пожари, 45% със среден риск и 25% с нисък³⁴. Повечето пожари в иглолистните гори засягат целите дървета и трайно ги увреждат (68%), което поражда необходимостта от изкуствено залесяване. Изгорелите широколистни гори са в същото състояние (15%). Според статистиката за последните 14 години в горския фонд са регистрирани средно 500 горски пожари и са засегнати около 9 000 ха горски територии (Европейска комисия 2005г.).

Сериозен проблем е ниското ниво на дейности по управление на частните гори поради малкия им размер и доходи и големия дял на собствениците, живеещи в градските райони без мотивация да провеждат подходящи и скъпи лесовъдски дейности в горите си. Поради това окрупняването на горите е стратегическа дейност в Националната горска политика и стратегия. Допълнителни дейности целят да организират тези дребни собственици в частни горски сдружения. Проект³⁵ в тази сфера показва, че организираните частни горски собственици имат желание да управляват и окрупняват горите си. Стратегията на България е да подпомага такива местни усилия и да насърчава сътрудничеството между общинските и частните собственици на гори. Новата структура на собствеността изисква също да се подобри достъпа до обучение на частните горски стопани, които нямат достатъчно знания по техническата част от горската дейност и устойчивото управление на горите.

Необходими са обаче значителни инвестиции за подобряване управлението на горите, отгледни сечи и подобряване на горската инфраструктура. Подобряването на икономическата стойност на горите може да се постигне чрез засаждане на подходящи видове с оглед осигуряване на дървесина включително за биомаса и чрез инвестиции в инсталации и оборудване за обработка и използване на дървесната биомаса. Към момента не са правени пълни изследвания по отношение на количеството неоползотворявана биомаса в горите.

Потенциал за иновации и трансфер на знания

България има дълги традиции в научните изследвания в областта на земеделието, горското стопанство и храните. Съществуват 25 изследователски институти, собственост на държавата, 15 регионални центрове за приложни науки и експериментални дейности, както и центрове за научна и техническа информация. Институтите провеждат основни, стратегически и приложни изследвания. Те се занимават с развитие и производство на нови растителни сортове и животински породи, както и със съхранение на националните растителни и животински видове. Предимството на тази мрежа е, че значителна част от изследователските институции са разположени в селските райони.

Връзките между изследователските институти и бизнеса се подобряват през последните години, тъй като все повече и предимно големи земеделски стопанства и предприятия от хранително вкусовата промишленост се обръщат към институтите за информация и консултации. Изследователските институти също активизираха ролята си, свързана с трансфера на научни знания, чрез поддържане на опитни полета, организиране на информационни дни и семинари. До момента обаче, дългосрочните проекти за сътрудничество са ограничени на брой и твърде малко от тях са свързани със средни по размер предприятия и земеделски стопанства. Ресурсите, отделяни от страна на хранително-вкусовата промишленост и земеделието за изследвания и иновации са малко, и това също спъва развитието на проекти за сътрудничество с изследователските институти и на иновациите в сектора.

Потенциалът за иновации и трансфер на знания се ограничава от липсата на традиции на сътрудничество между предприятията. Слабото сътрудничество в земеделския сектор се определя от преобладаващия брой твърде малки по размер стопанства, които намират незначителна полза за себе си от участието в групи на производители, и не са склонни да се организират колективно. Съществуват и проблеми, свързани с липса на традиции, доверие и управленски капацитет. Затова е необходимо да се започне с подкрепа за по-малките групи производители от търговски ориентирани стопани, които в дългосрочен аспект, чрез ефекта на примера, ще допринесат за развитието на сътрудничество между земеделските производители.

Подобряването на сътрудничеството между стопаните и предприятията от ХВП ще допринесе за иновация на веригата за производство и преработка на храни. Положително развитие е подобреният капацитет на браншовите организации в сектора. В момента има около 20 национални асоциации в сферата на ХВП, земеделието и горското стопанство, които предоставят на предприятията информация, обучение и директна помощ, свързани със стандартите за качество и хигиена на храните, нови технологии и продукти.

Иновациите и трансферът на знания се подпомагат и от мрежа от институции за образование, обучения и консултации. В България има 5 университета и полувисши учебни заведения, предлагащи следгимназиално образование в областта на земеделието, горите и ХВП. МЗП поддържа 98 професионални училища за земеделие (72), горско стопанство (14), технологии за производство на храни, вино и тютюневи изделия (12). Обучение за възрастни предоставят университетите, част от професионалните училища, центровете за професионално обучение, поддържани от браншови асоциации, частни фирми, както и от Центъра за професионално обучение към Националния център за аграрни науки. Мрежата за образование и обучение има нужда от модернизиране на учебното съдържание, методите на преподаване и подобряване на оборудването. Необходимо е да се разработят учебни програми и методи на обучение, подходящи за нуждите на дребните фермери и да се мотивират по-ефективно земеделските стопани да участват в обученията.

Понастоящем консултантски услуги за земеделските стопани се осигуряват от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ). Тя има 28 областни служби и една аналитична лаборатория. НССЗ предлага на производителите ежедневна информация, специализирани съвети и консултации по земеделските производствени техники, управление на земята, както и общи бизнес съвети (виж също и Анекс 4). Услугите, предлагани от НССЗ за земеделските производители са безплатни, тъй като службата се финансира от бюджета на МЗП. Необходимо е да се подобри качеството и гамата на услугите, които предоставя НССЗ (по-специално на свързаните с изискванията и възможностите, свързани с прилагането на ОСП в България), и да се развият специализирани услуги за различните целеви групи. Това се отнася особено до разработването на бизнес планове, помощ за подготовка на молбите за кандидатстване по мерките от ПРСР, съвети и консултации, свързани с добрите земеделски и екологични условия.

В горския сектор България разполага с добре развита държавна горска администрация, в която работят високо квалифицирани специалисти. Основно предизвикателство е разработването на ефективна система за предоставяне на консултантски услуги на частните и общински горовладелци, на които им липсват знания, опит и обучение. Националната стратегия за устойчиво развитие на горите 2006-2015г. цели насърчаване на сътрудничеството между собствениците на гори, развитие на подходящи канали и институционални структури за обучение и консултации.