Програма за развитие на селските райони (2007-2013 г.) Юли 2009 Съдържание


Количествени цели за общите индикатори на ЕС



Изтегляне 5.95 Mb.
страница25/40
Дата10.02.2018
Размер5.95 Mb.
#57260
ТипПрограма
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   40
Количествени цели за общите индикатори на ЕС
Вид на индикатора
Индикатор
Цел 2007-2013г.

Изходен

Брой подпомагани земеделските стопанства

40 000

Обща площ, за която се предоставя агро-екологично плащане (ха)

160 000

Брой на сключените договори

50 000

Физическата площ, включена в агро-екологичната мярка

160 000

Брой агроекологични задължения, свързани с опазване на генетичните ресурси

1 000

Резултат

Площи под устойчиво земеползване, допринасящи за:




  • Опазване на био-разнообразието

110 000

  • Подобряване на качеството на водите

1 000

  • Подобряване на качеството на почвите

160 000 ха, от които върху 70 000 ха ще се прилагат метода на биологичното земеделие

Въздействие

Предотвратяване на загубата на био-разнообразието

Ще бъде наблюдаван

(Дейности за опазване на застрашените местни породи)

Поддържане на земеделските и горските земи с ВПС

Ще бъде наблюдаван

(Значително подобряване вследствие на прилагането на подмерките за земи с ВПС, за опазване на водите и почвите и за поддържане на характеристики на ландшафта)

Подобряване на качеството на водите

Ще бъде наблюдаван

(Подобряване вследствие на прилагането на подмерките за земи с висока природна стойност и за опазване на водите и почвите)

В Годишните доклади на ПРСР ще се публикуват мониторинговите данни за броя на заявленията за включване в мярката, площите и изплатените суми за всяка агро-екологична дейност.
Наименование на мярката
Първоначално залесяване на неземеделски земи
Код
223
Член, касаещ мярката

Член 36 (b) (iii) и чл. 45 от Регламент на Съвета (ЕС) 1698/2005г.
Т.5.3.2.2.3 от Приложение II на Регламент на Комисията (EC) 1974/2006
Обосновка

34% от общата територия на България е заета от гори, които са разположени предимно в планинските райони. Основните райони с интензивно земеделие са в Северна България и около река Марица и се характеризират с лесистост по-малка от 10%. Голяма част от бившите земеделски земи, разположени в планинските и полупланинските райони, все още е неизползвана, което води до много екологични и социално-икономически проблеми.

В равнините, заради ниската лесистост, се наблюдава висока степен на раздробяване на горите и другите залесени територии. За запазване на био-разнообразието се изискват поне така наречените естествени „мостове”.

От друга страна, разширяването на горските ресурси допринася за борбата с промените в климата и увеличава поглъщането на въглерода. За тази цел, изоставените земеделски земи имат висок потенциал, заради сравнително подходящите условия за бърз растеж на млади горски дървета места.

В планинските райони се наблюдава висока степен на деградация и регресивна сукцесия. Тези райони губят почва и от ветровата и водната ерозия. Също така техните възможности за борба с природни бедствия като наводненията, да предпазват почвата и подобряват качеството на водата са много по-малки.

Чрез увеличаване на лесистостта, основано на местни дървесни видове, ще се подобри също и водният баланс в околните територии, което е важен проблем за страните от Южна Европа.

Цели на мярката

  • Увеличаване на лесистостта с цел принос към смекчаване климатичните промени и подпомагане био-разнообразието в природата;

  • Намаляване на ерозията и предпазване от маргинализация на земите;

  • Подобряване на водния баланс в подкрепените и съседни на тях територии.
Обхват и дейности

Обхват:

Не-земеделски земи на цялата територия на страната, попадащи в :



  1. райони, в общини с лесистост по-малка от 60%;

  2. райони с висок и среден риск от ерозия на почвата, според националната класификация, направена от Изпълнителната Агенция по Почвени Ресурси99.

За целите на тази мярка не-земеделските земи включват:

  1. Изоставените земеделски земи – земеделски земи, които не са използвани за земеделие най-малко 3 години преди подаване на заявлението за залесяване.

  2. Голини от горския фонд – земи от горския фонд, които никога не са били залесявани през предходните 15 години, преди подаване на заявлението за залесяване, с изключение на районите, ценни от екологична гледна точка.

Дейности:

  1. Залесяване, което включва:

а. Създаване на технологичен план за залесяване;

б. Почвоподготовка;

в. Сеене или засаждане;

г. Дейности за направляване на естественото редуване на видовете;

д. Ограждане на залесената територия.


  1. Поддръжка, която включва:

а. Попълване (презасяване или презасаждане);

б. Отглеждане на младите горски култури до 5 години след залесяването.


Бенефициенти

Допустими за подпомагане са:

  1. Частни собственици (физически и юридически лица) на неземеделска земя и техните сдружения;

  2. Общини - собственици на неземеделска земя и техните сдружения;

  3. Държавни лесничейства, държавни дивечовъдни станции, национални паркове и научноизследователски горски стопанства, които управляват държавни гори.
Критерии за допустимост

  1. Всички кандидати трябва да докажат собственост на земята, която ще залесяват;

  2. Минималната площ за залесяване трябва да бъде както следва:

  • Частни собственици – 0,5 ha;

  • Сдруженията на частните собственици – 1,0 ha;

  • Общините и техните сдружения – 1,0 ha;

  • Държавни лесничейства, държавни дивечовъдни станции, национални паркове и научноизследователски горски стопанства – 1,0 ha;

  1. Залесяванията трябва да се извършват съгласно Закона за горите и свързаните с него подзаконови нормативни актове;

  2. Залесяванията трябва да отговарят на целите на мярката;

  3. Разходите за поддръжка са допустими за подпомагане само при залесяване на изоставена земеделска земя;

  4. Залесяването с цел производство на коледни елхи е изключено от подпомагане.
Критерии за избор на проекти

Всички заявления ще бъдат проверявани дали отговорят на критериите за допустимост. След това, избираемите проекти ще бъдат класирани според следните критерии за избор:

  • местоположение на територията на община с ниска лесистост (от по-малко от 30% до по-малко от 60%, като се дава приоритет на по-ниския процент);

  • местоположение на територията на община, класифицирана като община с висок или среден риск на ерозия.
Изисквания и критерии за избор на райони за залесяване

Всички видове залесяване подпомагани по тази мярка, трябва да бъдат с екологична насоченост. Допустими за подпомагане са неземеделските земи в България. Гори, урбанизирани територии, изоставени земеделски земи с Висока Природна Стойност (ВПС), пасищата и ливадите не са допустими за подпомагане. Местата по НАТУРА 2000 могат да бъдат подпомагани само ако такава дейност е изрично записана в Плана за управление на съответната зона/Заповедта за определяне на защитената зона.
Изисквания, гарантиращи че планираните дейности са подходящи за местните условия и съвместими с екологичните изисквания, особено био-разнообразието

Според Наредба № 17 (за залесяване и инвентаризация на горските култури, ДВ №67/15.08.2000) за всяко залесяване се изготвя технологичен план за залесяване. Технологичният план за залесяване се основава на „Класификационната схема на типовете месторастения в Република България”. Тя е изработена в зависимост от релеф, изложение, наклон, надморска височина, почвени, климатични и екологични характеристики на терена. В България има 135 типа месторастения. За всеки тип месторастене са изброени видовете, с които може да се залесява. От изброените видове се дава предпочитание на местните такива, които са доказали своята дълговечност и съвместимост и имат подходящ произход за възстановяване на биологичното разнообразие.
Описание на методологията за изчисляване на разходите за създаване и поддръжка

Нивата за подпомагане на разходите за създаване и поддръжка по тази мярка са определени чрез използване на стандартни разходи.

Допустимите разходите за създаване включват:



  • Подготовка на технологични планове за залесяване;

  • Почвоподготовка;

  • Транспорт и временно съхраняване на посадъчния материал;

  • Закупуване на посадъчен материал;

  • Разходи за труд при залесяване;

  • Разходи за създаване на временни огради (където е необходимо).

Където е уместно, тези разходи са диференцирани според градуса на наклона на терена, който ще се залесява.

Разходи за изготвяне на технологични планове за залесяване са допустими само като част от по-голям проект за залесяване, а не като самостоятелен проект. Тези разходи могат да бъдат възстановявани след одобряването на цялостния проект за залесяване.

Допустимите разходите за поддръжка включват разходи за попълване, както и разходи за отглеждане и осветление.

Методологията използвана за изчисленията на горните стандартните разходи е описана в Анекс5 (Приложение 1 към Мярка 223).


Степен на подпомагане и размер на помощта

  1. За разходите за създаване:

Степента на подпомагане ще бъде както следва:

  • 100% от общите допустими разходи за проекти на общини от селските райони (231 общини).

  • за всички други кандидати:

  • 80% от общите допустими разходи за проекти от необлагодетелствани райони и места по Натура 2000;

  • 70% от общите допустими разходи за проекти от всички останали райони.

В резултат на това, размерът на подпомагане на разходите за създаване е както следва:

Степен на подпомагане

Иглолистни (евро/ха)

Широколистни (евро/ха)

наклон < 10°

наклон > 10°

наклон < 10°

наклон > 10°

70%

1,270

1,323

2,068

2,121

80%

1,452

1,512

2,364

2,424

100%

1,815

1,890

2,955

3,030

За смесените култури, размерът на подпомагане ще бъде според процента на смесване и цифрите, посочени по-горе.

  1. За разходите за поддръжка:

Разходите за поддръжка ще се плащат до 5 години след създаването на новите гори. Те ще включват:

  • Презасяване или презасаждане на загубените след залесяването фиданки, веднъж за първата, втората и третата година след създаването. Допустимите разходи за всяка година ще бъдат до 10% от споменатите по-горе разходи за създаване;

  • Отглеждане до 3 пъти за година през 5 годишният период след създаването, както следва:




Година 1

Година 2

Година 3

Година 4

Година 5

Честота

3

3

2

1

1

Евро/хa

90

90

90

90

90

Подпомагане за година

270

270

180

90

90

Методологията използвана за изчисленията на горните стандартните разходи е описана в Анекс 5 (Приложение 1 към Мярка 223).
Връзка на предложената мярка с национални/под-национални горски програми или еквивалентни инструменти и с Горската стратегия на общността

Предложената мярка е свързана с Националната стратегия за устойчиво развитие на горите 2006 – 2015 г., като стратегическа цел по точка 3 и като дейност, предвидена в Стратегическия план за развитие на горския сектор, както и с Горската стратегия на Общността (параграфи D1a и C 2).
Връзка с плановете за защита на горите за районите, класифицирани като такива с висок и среден риск от горски пожари и елементите, осигуряващи съответствие на предложената мярка с тези планове за защита.

Територията на България все още не е класифицирана според Регламент на Съвета (EEC) 2158/92 по степен на риск от горски пожари. В съответствие с чл. 2, ал. 1 на този регламент, България сама е класифицирала територията си по отношение на риска от пожари, както следва: с висок риск – 30%, със среден риск – 45% и с нисък риск – 25%. Нещо повече, съществува Национална стратегия за борба с горските пожари за цялата територия на страната, която е финансирана от ФАО през 2005г. Тя включва Национален план за защита на горите от пожари. Според тази стратегия, всеки собственик на гори е задължен да подготви собствен план за защита от пожари. За държавните гори има създадени планове за управление, които включват и борбата с горските пожари.

Всички дейности по тази мярка, които се извършват в райони с висок и среден риск от горски пожари, са свързани с дейностите за борба и превенция на горските пожари в съответствие с мярка 226. Освен това, залесяването на тези райони включва противопожарни ивици и задоволителна пътна инфраструктура (свързана с мярка 226).


Преходни мерки

Виж Секция 5.1.2.
Количествени цели за общите индикатори на ЕС

Вид индикатор

Индикатор

Цел

Изходен

Брой на бенефициентите получаващи помощ за залесяване

2 000.

Размер на залесената площ

10 000 ha

Резултат

Площ с успешно управление на земята допринасяща за:

(а) Био-разнообразието и горско стопанство с висока природна стойност

(б) Качество на водата

(в) Смекчаване на промените в климата

(г) Съхраняване качество на почвата

(д) Предотвратяване на маргинализацията и изоставянето на земята


(а) 6 000 ha


(б) 3 000 ha

(в) 8 000 ha

(г) 3 000 ha

(д) 10 000 ha

Въздействие

Поддържане на земеделски и горски земи с висока природна стойност

Ще бъде наблюдавано

Промяна в земите с висока природна стойност

Не са допустими за залесяване

Увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници

72 Kтона


Наименование на мярката
Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности
Код
226
Член, касаещ мярката
Чл.36 (b) (vi) и чл. 48 от Регламент на Съвета (EC) 1698/2005г.
Чл.33 и т.5.3.2.2.6. от Приложение II на Регламент на Комисията (EC) 1974/2006г.
Обосновка

Основните природни бедствия в България са горските пожари, наводненията, ветровалите и насекомните вредители. Напоследък в България се появиха някои важни природни бедствия, които сериозно увреждат горите.

През последните 5 години повече от 500 хил. ha гори бяха съсипани от горски пожари. Повечето от тях (приблизително 80%) не са възстановени и до момента. Тези горски територии са с висок потенциал за по-нататъшни бедствия причинени от насекоми и допринасят за наводненията и почвената ерозия. От друга страна частните собственици на гори и общините нямат достатъчно средства да възстановят тези горски площи. Като резултат от ниската икономическа продуктивност на тези гори и високата степен на безработица в такива селски райони, липсва желание да се изразходват средства. Без подпомагане от страна на ЕС, тези горски територии в близко бъдеще ще се превърнат в изоставени.

Друго природно бедствие за горите в България са ветровалите. Оценено е, че през последните 2 години повече от 120 хил. м³ (250 хил. ha) са пострадали. Само 50% от тези гори са възстановени и то основно в държавните гори. Като резултат, огромна увредена територия все още не е възстановена, подобно на районите, пострадали от пожари, особено в дребно размерните частни и общински гори.

Тези сериозни заплахи за българските гори водят до загуба на потенциал за поглъщане на въглерода и производство горски продукти.

Без финансовата подкрепа, предвидена в тази програма, горските територии ще бъдат увреждани и по-нататък, а увредените територии нямат да бъдат възстановени.

Цели на мярката

  • Възстановяване на горите повредени от горски пожари и други природни бедствия;

  • Подобряване на превантивни дейности за борба с горските пожари.
Обхват и дейности

Обхват:

Държавни, общински и частни гори както следва:



  • Възстановителни дейности се прилагат на цялата територия на страната.

  • Превантивни дейности срещу горски пожари ще бъдат допустими само в класифицираните като гори с висок и среден риск от горски пожари.

Дейности:

  1. Възстановителни дейности:

  • Почистване на площите пострадали от горски пожари, ветровали и други природни бедствия;

  • Презалесяване на пострадалите гори, чрез използване на местни дървесни видове;

  • Създаване и подобряване на депа за съхранение на дървесината в случаите на природни бедствия.

  1. Превантивни дейности за борба с горските пожари:

  • Създаване или подобряване на противопожарна инфраструктура – лесо-културни прегради, противопожарни полоси, минерализовани ивици и т.н.;

  • Закупуване на оборудване за противопожарни депа;

  • Строителство и подобряване на площадки за хеликоптери;

  • Строителство и подобряване на водоизточници за борба с пожарите;

  • Строителство и подобряване на постоянни наблюдателни пунктове, закупуване на средства за наблюдение и комуникация;

  • Строителство и подобряване на горски пътища в гори с висока степен на риск от пожари;

  • Разнообразяване на видовия състав, чрез превръщане на иглолистните култури в широколистни или смесени дървостои.

Разходите за поддръжка няма да се подпомагат по тази мярка.

Горската пътна мрежа и нейното развитие е част от устойчивия лесоустройствения проект (УЛУП). Самият УЛУП има Оценка на въздействието върху околната среда и е минал през консултационен процес. За това, строителството и подобряването на горски път заложен в УЛУП няма да се нуждае от Оценка на въздействието върху околната среда. Всяко друго строителство на горски път трябва да има такава оценка.


Бенефициенти

Допустими за подпомагане са следните бенефициенти:

  1. Частни собственици на гори и техните сдружения;

  2. Общини - собственици на гори и/или техните сдружения;

  3. Държавни лесничейства, държавни дивечовъдни станции, национални паркове и научноизследователски горски стопанства.
Процедура за избор на проекти

Бенефициентите които отговарят на критериите за допустимост, ще бъдат одобрявани по реда на тяхното кандидатстване (първи дошъл първи обслужен).
Размер на помощта

● до 100% от общите допустими разходи;
Планове за защита

Територията на България все още не е класифицирана според Регламент на Съвета (EEC) 2158/92 по степен на риск от горски пожари. В съответствие с чл. 2, ал. 1 на този регламент, България сама е класифицирала територията си по отношение на риска от пожари, както следва: с висок риск – 30%, със среден риск – 45% и с нисък риск – 25%. Нещо повече, съществува Национална стратегия за борба с горските пожари за цялата територия на страната, която е финансирана от FAO през 2005 г. Тя включва Национален план за защита на горите от пожари. Според тази стратегия, всеки собственик на гори е задължен да подготви собствен план за защита от пожари. За държавните гори има създадени планове за управление, които включват и борбата с горските пожари. Недържавните гори бяха включени в тези планове преди реституцията. В случай, че тези 10 годишни планове изтичат, недържавните собственици на гори са задължени да подготвят и прилагат нови планове за защита на горите от пожари, като част от плановете за управление на горите (предвидени в Мярка 122).
Връзка на предложената мярка с национални/под-национални горски програми или еквивалентни инструменти и с Горската стратегия на общността

България прие Национална стратегия за устойчиво развитие на горите 2006-2015 г. и Стратегически план за развитие на горския сектор в сила от януари 2007 г. Защитата на горите от пожари е отбелязана в точка 3.3 от Стратегията и точка 8.1. от действията предвидени от Стратегическия План.

Връзката с Горската стратегия на Общността е дадена в параграфи B 3 (горски пожари) и C2.


Връзка с плановете за защита на горите за районите, класифицирани като такива с висок и среден риск от горски пожари и елементите осигуряващи съответствие на предложената мярка с тези планове за защита.

Повечето от предложените дейности ще бъдат прилагани в класифицирани с висока и средна степен на риск от пожари гори (виж Анекс 5, Приложение 1 към Мярка 226)). Съответствието на предложената мярка и дейности с плановете за защита ще бъде дадена посредством плановете за управление на горите посочени по-горе.
Преходни мерки

Няма
Количествени цели относно общите индикатори на ЕС

Вид индикатор

Индикатор

Цел

Изходен

Възстановителни дейности:

Брой на подпомогнатите дейности

Подпомогната площ увредени гори

2 000
170 хил. ha

Превантивни дейност:

Брой оборудвани противопожарни депа

100


Брой построени/подобрени хеликоптерни площадки

10


Брой построени/подобрени наблюдателни пунктове

100

Общ обем на инвестицията (в млн. евро)

29

Резултат

Площ с успешно управление на земята допринасяща за:

(а) Био-разнообразието и горско стопанство с висока природна стойност

(б) Качество на водата

(в) Смекчаване на промените в климата

(г) Качество на почвата

(д) Избягване на маргинализацията и изоставяне на земята

a) 170 хил. ha


(б) 170 хил. ha

(в) 170 хил. ha

(г) 170 хил. ha

(д) 170 хил. ha

Въздействие

Промяна в районите с висока природна стойност

Ще бъде наблюдавано (Опазване и подобрение на природната стойност на земите на повече от 20% от частните горски площи)

Промяна в баланса на минералните вещества

Ще бъде наблюдавано

Увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници (Kтона)

180




Изтегляне 5.95 Mb.

Сподели с приятели:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   40



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание