Програма за развитие на селските райони (2007-2013 г.) Юли 2009 Съдържание



страница35/40
Дата10.02.2018
Размер5.95 Mb.
#57260
ТипПрограма
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   40

11.4 Сертифициращ орган


Сертифициращият орган е отговорен за удостоверяване на верността, пълнотата и точността на сметките на акредитираната Разплащателна агенция, както и за гарантиране на сигурността и надеждността на информационните системи на Разплащателната агенция в съответствие с Регламент на Съвета 885/2006г. Сертифициращият орган всяка година изготвя констативен доклад, който удостоверява, че:

  • процедурите за Разплащателната агенция се спазват и са в съответствие с критериите за акредитация;

  • годишните сметки са верни, точни и пълни;

  • финансовите интереси на Европейската Общност са защитени;

  • препоръките за подобряване на дейността на РА се изпълняват.

Грант Торнтон ООД - България (представител на Грант Торнтон Интернешънъл) е сертифициращият орган за българската Разплащателна агенция съгласно Чл.7 от Регламент на Съвета (EC) 1290/2005. След проведена тръжна процедура Министерството на земеделието и храните е сключило договор с дружеството за извършване на одит на Разплащателната агенция за съответствие с критериите за акредитация и сертификация.

Според договора Грант Торнтон ООД – България следва да завери сметките на Разплащателната агенция за 2007г.

През август 2008 г. след проведена тръжна процедура чрез обществена поръчка „Делойт България” ООД е определен за сертифициращ орган на Разплащателната агенция за период от три години съгласно Чл. 7 от Регламент на Съвета (ЕС) 1290/2005. Договорът между МЗХ и „Делойт България” ООД е сключен на 20 август 2008 г. и изтича на 31 януари 2011г.

11.5 Компетентен орган


В съответствие с Чл.2а от Закона за подпомагане на земеделските производители Министърът на земеделието и храните е Компетентния орган, отговорен за издаване на акредитация на Разплащателната агенция (както и отнемане на акредитация) по смисъла на законодателството на ЕС.

В качеството си на Компетентен орган Министърът на земеделието и храните:



  • акредитира Разплащателната агенция в съответствие с Регламент на Съвета (ЕС) 885/2006 чрез издаване на Акт за акредитация, който се обнародва в българския “Държавен вестник”;

  • назначава Сертифициращ орган;

  • наблюдава и контролира съответствието на дейността на Разплащателната агенция с критериите за акредитация.

Подробните изисквания и редът за акредитация и годишна сертификация на Разплащателната агенция са определени с Наредба 79/01.06.2006 на Министъра на земеделието и храните. Министърът уведомява Европейската комисия за акредитацията.
Звено за контрол

В съответствие с Чл.2в от Закона за подпомагане на земеделските производители Министърът на земеделието и храните контролира дейността на Разплащателната агенция чрез:

  • Сертифициращия орган (съгл. т.11.4);

  • специализирано звено – дирекция „Наблюдение и координация на дейността на Разплащателната агенция” в Министерство на земеделието и храните, което е на пряко подчинение на Министъра и чиито функции са определени в Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните. Основните отговорности на специализираното звено са - да подпомага Компетентния орган при наблюдението и контрола върху съответствието на дейностите, извършвани от Разплащателната агенция, с критериите за акредитация; при наблюдението и контрола върху Разплащателната агенция във връзка с покриването на критериите за акредитация; да извършва одити в съответствие с Международните одиторски стандарти, спазвайки насоките на Европейската комисия за прилагането на тези стандарти.

Дирекция “Наблюдение и координация на дейността на Разплащателната агенция” е създадена в МЗХ през месец юни 2006г. първоначално като Звено, съставено от 7 експерта. През август 2008г. след изменения в Устройствения правилник на МЗХ, Звеното се трансформира в дирекция, като броят на експертите в нея се увеличи с още 13 с оглед засилване на капацитета.

Дирекцията докладва директно на Министъра на земеделието и храните в качеството му на Компетентен орган и го подпомагат при надзора на дейността на Агенцията в съответствие с критериите за акредитация.


11.6 Защита на финансовите интереси на Общността


Контролните механизми, създадени в Разплащателната агенция и МЗХ, целят да осигурят съответствие с Регламенти 1290/2005 и 1975/2006, които засягат проверката на допустимостта на финансираните дейности и защитата на финансовите интереси на Общността.

Освен това МЗХ и Разплащателната агенция участват в работата на Съвета за координация в борбата с измамите и нарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейската общност, създаден от Министъра на вътрешните работи през 2003г. Съветът наблюдава прилагането на националната стратегия за борба срещу измамите и нередностите, засягащи финансовите интереси на Общността, в изпълнение на Наказателния кодекс на България и хармонизирана с Регламент на Съвета 2988/1995 и Конвенцията за защита на финансовите интереси на ЕО. Съветът координира усилията на българските власти съвместно с Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и осигурява ръководство относно защита от измами и тяхното разследване.

Вследствие на структурни промени в Министерския съвет на Р. България и встъпването в длъжност на заместник-министър председател, отговорен за цялостната координация във връзка с програмирането, управлението, наблюдението и контрола върху използването на финансовите инструменти на ЕС, през м. май 2008г. Съветът за координация в борбата с измамите/нарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейската Общност беше прехвърлен от Министерството на вътрешните работи към пряко подчинение на заместник-министър председателя.

12. Системи за Наблюдение и оценка

12.1 Описание на Системите за наблюдение и оценка, създадени въз основа на Общата рамка за наблюдение и оценка.


Наблюдението и оценката ще се основават на ръководството, включено в Общата рамка за наблюдение и оценка (ОРНО) на Европейската Комисия и ще отчитат напредъка в прилагането на Програмата чрез базовите индикатори, както и бюджетните индикатори, индикаторите за продукт/дейност и индикаторите за резултати и въздействие на ПРСР. Системата за наблюдение и оценка има за цел да обезпечи надеждна информация за бюджетните параметри, резултатите и въздействията на Програмата за институциите и партньорите, ангажирани в управлението на ПРСР така, че тези институции да могат да вземат правилни управленски решения.

Така чрез наблюдението ще се събира информация за договорените средства, финансираните дейности/инвестиции и непосредствените резултати от изпълнението на проектите. Общите индикатори са допълнени, където е уместно, с допълнителни индикатори, специфични за ПРСР.

Създадените при САПАРД системи за наблюдение и оценка ще се разширят и променят за нуждите на ПРСР. Те ще отразят по-стратегическата насоченост на ОРНО и увеличения брой мерки по ПРСР. Дирекция “РСР”, с помощта на Разплащателната агенция, чрез дейността си по наблюдение, ще продължи да събира оперативни данни за напредъка в прилагането на мерките/проектите (използвайки финансови и физически индикатори), включващи данни за икономическото състояние на бенефициентите. Въз основа на резултатите от предварителната оценка и с помощта на дейностите по текущата оценка ще се събира информация за базовите индикатори, включително данни за икономическото развитие на отделните сектори в национален/регионален план, както и социално-икономическите характеристики на селските райони.

Източниците за тези данни трябва да включват и анализите на Дирекция “Агростатистика” към МЗХ (включително Системата за земеделска счетоводна информация - СЗСИ) и Националния статистически институт. Информацията от СЗСИ ще помогне да се оценят резултатите от помощта по ПРСР за земеделските производители. Информацията от НСИ за социално-икономическата ситуация в селските райони би могла да се допълни от изследвания, финансирани в рамките на текущата оценка. В резултат чрез дейността си по наблюдение Дирекция “РСР” ще може да изгради база данни за селските райони, обхващаща ключови статистически данни като: определяне на селските райони (% от територията; % от населението на страната; гъстота на населението), брутна добавена стойност в селските райони, % безработица в селските райони, % заети в земеделието, % заети в горското стопанство, % заети в преработвателния сектор, % заети в сектора на услугите, образователно ниво и възрастова структура на селското население, % обработваема площ, % горски площи, % естествени зони, % постоянни култури и пасища, и т.н. Тези характеристики следва да бъдат диференцирани за необлагодетелстваните райони. Следователно в изпълнение на функцията си по наблюдение Дирекция “РСР” следва да търси начини за разширяване обхвата на системата с оглед набиране на данни за паралелното развитие на различните сектори – включително чрез информация от наблюдението/оценката на постигнатия напредък (изпълнени проекти и получени резултати) от прилагането на различните Оперативни програми, финансирани по Структурните фондове на ЕС и управлявани от съответните министерства – Конкурентоспособност на икономиката (Министерство на икономиката); Околна среда (Министерство на околната среда и водите); Човешки ресурси (Министерство на труда и социалната политика); Регионално развитие (Министерство на регионалното развитие); Транспортна инфраструктура (Министерство на транспорта). Интервенциите, финансирани чрез тези програми, ще повлияят върху селската икономика и селските райони и трябва да се вземат предвид при управлението на ПРСР.

В рамките на междинната оценка и възможните й актуализации ще се събира информация за резултатите и въздействието на Програмата въз основа на индикаторите и обратната връзка с въпросите за оценка.

Като резултат системата за наблюдение и оценка ще осигурява пълна и подходяща информация на българските власти, която ще ги подпомага при вземане на решения на базата на трите основни типа анализ, заложени в насоките на ЕК за наблюдение и оценка: сравнителен анализ на състоянието на бенефициентите преди и след тяхното подпомагане по ПРСР; сравнителен анализ между бенефициентите и останалите субекти от даден сектор, които не са били подпомогнати; териториален сравнителен анализ на социално-икономическото развитие в отделните региони на страната. Системата ще даде възможност на българските власти да докладват на ЕК относно индикаторите за въздействие, заложени в ОРНО и допълнителните индикатори, отразяващи специфичните цели на ПРСР в България.

Наблюдението на Програмата ще се извършва от Дирекция “РСР”, определена за Управляващ орган на ПРСР и отговаряща за работата на Комитета по наблюдение на ПРСР.

Напредъкът в прилагането на Програмата ще се докладва на Европейската комисия ежегодно чрез годишен доклад за напредъка в съответствие с Чл. 82 от Регламент на Съвета (EC) 1698/2005, изготвен от Дирекция “РСР” и одобрен от Комитета по наблюдение. Годишните доклади ще бъдат предавани до 30 юни всяка година, първият от тях трябва да бъде готов до 30 юни 2008г.

Бенефициентите по Програмата трябва да предоставят данни за наблюдение при попълване на заявленията за за подпомагане.115 За тази цел са подготвени специални форми за наблюдение за всяка мярка, които са задължителна част от заявлението за за подпомагане116. Данните, представени от бенефициента, които подлежат на наблюдение, трябва да бъдат попълнени в електронен формат и да бъдат актуализирани от Разплащателната Агенция на етап сключване на договор и плащане. Събраната от РА информация трябва да бъде получена в съгласуван формат, съответстващ на системата за наблюдение на Управляващия орган, където данните ще бъдат обобщени и вписани в таблиците с индикаторите за наблюдение. Тази компютъризирана система се очаква да започне да работи в началото на 2008г. Управляващият орган инструктира РА относно периодичността на подаване на данните. УО сътрудничи и с Управляващите органи на Оперативните програми, финансирани по Структурните фондове. УО определя съвместно с Дирекция “Агростатистика” и НСИ формата, начина и периодичността на набиране на данни за базовия сектор и индикаторите за селските райони (тъй като съответните общи данни по сектори и региони не се набират регулярно от посочените институции или не са в леснодостъпен формат, то допълнителни изследвания могат да се финансират по Техническа помощ на ПРСР).

Освен това, в рамките на проекта ФАР BG 2004/016-711.03.01 „Техническа помощ за подготовката на ПРСР 2007-2013 г. и системата и за наблюдение”, УО нае на договор екип от експерти, включително и статистик, за да прегледат базовите индикатори, за които липсват данни, да проверят възможните източници на данни и да установят какво е нужно, по отношение на допълнително събиране или обработване на наличните данни, с цел да се набави липсващата информация в хода на проучванията на текущата оценка на ПРСР. Експертите са определени да подготвят финален доклад за работата си през януари 2008 г. България гарантира, че за липсващите индикатори ще започне да функционира система, която да събира данни за тези индикатори, започвайки от 2006 г. нататък и ще започне да предоставя данни на Комисията от 2008 г.

По отношение на възобновяемата енергия ще се положат усилия в националната мониторингова система да се поставят някои индикатори, които по-цялостно да обхванат изходите, резултатите и въздействията от подкрепата по ПРСР за производство/консумация на възобновяема енергия.

Данните от наблюдението на Програмата и изследванията на текущата и междинната оценка ще са от полза на УО в подготовката на обобщени доклади за развитието по прилагането на Националния стратегически план (НСП) и неговия принос за постигане на Стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони. Това ще помогне на УО да оцени приносът от изпълнението на ПРСР в зависимост от индикаторите, включени в НСП и ПРСР.

Оценката на Програмата служи като важен управленски и контролен инструмент за по-добро насочване на програмирането към нуждите на обхванатите сектори/райони, по-добро идентифициране на програмния процес и нуждите от промени в него. Работата по оценката се организира като непрекъснат процес в съответствие с ОРНО, като се започва от предварителната оценка, преминава се през междинната оценка през 2010г., и се стига до последващата оценка през 2015г. в съответствие с Чл. 85 и 86 от регламент на Съвета (EC) 1698/2005.

Предварителната оценка (представена в Анекс 7.1) спомогна за подобряване на програмирането и даде количествено изражение на базовите, индикаторите за продукт, и индикаторите за резултати и въздействия, докато междинната и последващата оценка ще осигурят информация за резултатите и въздействието на мерките и Програмата като цяло, като се оцени тяхната ефективност, ефикасност и уместност.

Предварителната оценка за ПРСР е изготвена от Консорциум Сканагри - Дания и Партньори за периода юни 2006 – март 2007г.

Съгласно Директива 2001/42/ЕС и Наредбата за условията и реда за извършване на Екологична оценка на планове и програми на Министерство на околната среда и водите беше изготвена и Стратегическата екологична оценка на Програмата като част от Предварителната оценка (Стратегическата екологична оценка е представена в Анекс 7.2).

Окончателния доклад от предварителната оценка, включващ пълния доклад за Оценката на екологичното въздействие, е представен в приложенията към Програмата.

Отдел „Програмиране, координиране, наблюдение и оценка”, като част от Управляващия орган, е отговорен за организирането и провеждането на тръжните процедури по оценката. УО възнамерява да използва 3-годишни договори с независими оценители за оценка на дейностите в периода 2008-2010 г., обхващащи задълженията по текущата оценката за 2008 г. и 2009 г. и междинната оценка през 2010 г. С оглед на постигнатите резултати, договорът може да бъде удължен и да обхване останалата част от програмния период.

От 2008 г. до края на програмния период МА ще докладва всяка година на Комитета по наблюдение за резултатите от текущата оценка на Програмата и ще включва резюме на дейностите в годишния доклад.




Сподели с приятели:
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница