Програма за развитие на селските райони (2007-2013 г.) Юли 2009 Съдържание

Консултациите с Асоциация на земеделските производители в България и Федерация на независимите синдикати в земеделието помогнаха за изготвянето на подробен списък на допустимите бенефициенти и допустимите дейности

Консултациите със Асоциацията на земеделските организации в България, Федерация на независимите синдикати в земеделието, Изпълнителна агенция по лозата и виното помогнаха за определяне на допустимите критерии на бенефициентите за млад фермер.

Консултациите със Съвета на земеделските организации в България, Федерация на независимите синдикати в земеделието, Асоциация на земеделските производители в България, Регионална служба на МЗХ - Смолян, Национална служба за съвети в земеделието, Държавен фонд „Земеделие”, Дирекция „Агростатистика” и Дирекция „Аграрно развитие” на МЗХ помогнаха за определянето на допустимите разходи, допустимите инвестиции и суми по проектите.

Консултациите с Асоциация на земеделските производители в България, Федерация на независимите синдикати в земеделието, Национална камара по лозата и виното, Асоциация на месопреработвателите и Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци помогнаха за изготвянето на списък от допустими бенефициенти, допустими инвестиции и критерии за избор на проекти.

Консултациите с Асоциация на земеделските производители в България, Федерация на независимите синдикати в земеделието, Института по хранителни технологии, Агробиоинститут, Университет по хранителни технологии и Лесотехнически университет помогнаха за определяне на списък с допустимите бенефициенти и допустимите критерии за тях, определение за нов продукт, технологичен процес и критерии за избор на проект

Консултациите с Федерация на независимите синдикати в земеделието, дирекция „Аграрно развитие” на МЗХ и Регионална служба на МЗХ- Смолян, спомогнаха за дефинирането на обхвата на подпомагането и допустимите бенефициенти.

Консултациите с Федерацията на независимите синдикати в земеделието, дирекция „Аграрно развитие” на МЗХ, регионална дирекция на МЗХ- Смолян и Изпълнителна агенция по лозата и виното помогнаха за определяне на допустимите критерии, допустимите сектори и продукти.

Консултациите с Асоциация на земеделските производители в България, Федерация на независимите синдикати в земеделието помогнаха за определянето на подробни критерии за допустимост.

Освен това информацията предоставена от НПО за опазване на околната среда и Националния млечен борд беше полезна в обмислянето на броя на консултантските служби, които са основани на действителните разходи.

Ос 2

Мерки 213 и 224

Консултациите с Българско дружество за защита на птиците, WWF- България, Дружество за дивата природа, АГРОЛИНК, помогнаха за определяне на подпомагането по мерките и определяне на допустимите дейности.

Консултациите с Българско дружество за защита на птиците, WWF- България, Фондация „Биоселена”, Фондация „Екофарм”, Асоциация „Агролинк”, Асоциация на редките видове и породи, Изпълнителна агенция за селекция и репродукция в животновъдството, Институт по аграрна икономика и Изпълнителна агенция по почвите спомогнаха за подробното формулиране на допустимите под-мерки / дейности и одобрение на нивата на плащане.

Консултациите с Държавната агенция по горите, Асоциация за развитие на частните гори и Сдружение на лесовъдите в България спомогнаха за определяне на допустимите дейности.

Консултациите с Българска асоциация на агенциите за регионално развитие и Форум за развитие на предприемачеството помогнаха за определянето на допустимите дейности.

Консултациите с Национално сдружение на общините в България, Асоциация на българските села и Фондация за развитие „Читалища” допринесоха за определянето на териториалния обхват на помощта и на допустимите дейности и разходи.

Консултациите в рамките на работните групи са направени след проведени срещи и размяна на писмена комуникация. Дадено беше достатъчно време на членовете на работните групи (минимум 10 дни) за коментари върху представените документи.

Резюме с фазите от проведените консултации за разработването на програмните документи са представени в Анекс 1.

Всички писмени становища, получени в процеса на консултациите и протоколите от работните групи, се съхраняват в архива на Управляващия орган на ПРСР.

15. Равнопоставеност между жените и мъжете и избягване на дискриминацията

В съответствие с Чл.. 8 на Регламент 1698/2005 УО ще гарантира, че равнопоставеността между жените и мъжете и избягване на дискриминацията ¹¹⁸ са взети предвид в етапите на програмиране, прилагане, наблюдение и оценка на ПРСР. Всички мерки от Програмата ще бъдат отворени за всички бенефициенти на равна основа, без оглед на раса, етническа основа, религиозно убеждение или вярване, увреждания, възраст или полова ориентация.УО ще се съобрази и с националното законодателство както следва: Конституцията на Р.България, Кодекса на труда, Закона за защита на дискриминацията във всички дейности свързани с ПРСР.

Разработването и координирането на провеждането на държавната политика за равнопоставеност на половете се осъществява от Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете (НСРЖМ). НСРЖМ е създаден с ПМС №313/17.11.2004г. НСРЖМ се председателства от Министъра на труда и социалната политика и негови членове са представители на всички министерства, научни институции, национално представени организации на социални партньори и неправителствени организации, както и Националната агенция за закрила на детето, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, Държавна агенция за бежанци, Националния осигурителен институт и Националния статистически институт.

НСРЖМ беше включен в подготовката на ПРСР за периода 2007-2013, за да се гарантира равнопоставеността между жените и мъжете в разработването на мерките за развитие на селските райони. Представител на НСРЖМ ще бъде поканен, като член на КН на ПРСР.

При избора на проекти по мерките 311 и 312 ще се дава приоритет на проекти, подадени от жени. При избора на проекти по мярка 321 приоритет ще бъде даден за проекти, развиващи услуги за уязвимите групи. Където е приложимо индикаторите за наблюдение на ПРСР ще отразяват броя на мъжете и жените участващи в/бенефициенти по Програмата. Тези данни ще се докладват от Комитета по наблюдение.

Допълнително оценката на Програмата ще се опита да отрази степента, в която се били дадени равни възможности между половете в изпълнението на проектите и мерките от ПРСР.

15.2 Избягване на дискриминацията

В изпълнение на изискването за гарантиране, че е спазен принципа за избягване на дискриминацията в подготовката на ПРСР 2007-2013 УО проведе консултации с Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към МС (консултативен орган, който включва представители на държавната администрация и НПО активно работещи с малцинствата).

Освен това в консултациите на ПРСР бяха включени Националния център на ромите в България (НЦРБ), организация за подкрепа на ромски НПО или НПО работещи с ромски малцинства. Представители на НЦРБ бяха включени в работната група по мерките от Ос 3. Определени са представители на ромските НПО, които да вземат участие в работата на Комитета по наблюдение на ПРСР- титуляр от Асоциация „Интегро” и неин/негов заместник от Обединен ромски съюз ще участват в работата на работните групи по Ос 1 и по Ос 3 на Комитета по наблюдение.

Мониторинга и оценката по прилагането на ПРСР ще са в съответствие с изискванията за спазване на не дискриминационните изисквания.

Ромските НПО и НПО работещи с малцинствата ще имат възможността да участват в Националната селска мрежа и да използват това, за да намерят начин да подобрят достъпът на малцинствените групи до ползите от ПРСР.

16. Дейности по техническата помощ

16.1 Описание на дейности, финансирани по линия на техническа помощ

Техническата помощ осигурява средствата, необходими за ефективното управление и прилагането на Програмата. Тя ще бъде използвана в съответствие с Чл. 66 от Регламента на Съвета (EC) 1698/2005 за дейности свързани с подготовката, управлението, наблюдението, оценката, информираността и контрола на Програмата. Ще бъдат подпомагани следните дейности:

• 
  Дейности свързани с организиране на заседанията на Комитета по наблюдение (КН) на ПРСР и работните групи към него, включително разходите¹¹⁹, свързани с участие на членовете на Комитета, на работните групи, както и на други лица, чието участие е необходимо с оглед ефективно изпълнение на задачите на Комитета и/или работните групи;
  
• 
  Извършване, от външни изпълнители, на анализи, проучвания, изследвания и други технически доклади, необходими на Управляващия орган, Комитета по наблюдение и/или неговите работни групи и на Разплащателната Агенция за целите на ефективното управление и наблюдение на ПРСР (включително изготвяне на анализи за сектор тютюн, които да осигурят предложения за типа инвестиционна подкрепа, която ПРСР може да предостави за този сектор след 2009 г.); събиране на статистическа информация и аналитични данни, свързани с областите на подкрепа по ПРСР с оглед отчитане на резултатите от Програмата.Изготвяне и разпространение на информация относно ПРСР чрез:
  

• 
  Изготвяне на материали за информиране и публичност
  
• 
  оформление, отпечатване и разпространение на материали (документи, доклади, насоки, плакати, брошури, диплянки, наръчници, инструкции, правила и др.) за популяризиране на мерките и практически аспекти на изпълнението на ниво програма и ниво проект;
  
• 
  изготвяне и разпространение на информационни и образователни текстове, излъчването и публикуването им в електронни и печатни издания, външни медии, Интернет рекламиране.
  
• 
  Подпомагане подготовката и изпълнението на комуникационния план, описан в Раздел 13, в това число предвидените дейности за публичност на Програмата по отношение начините на кандидатстване по мерките и изпълнението на проектите, постигането на нейните цели и приоритети (провеждане на семинари с участието на социално-икономически партньори и потенциални бенефициенти, използване на външна експертна помощ за допълване и усъвършенстване на комуникационния план, допълнително разработване и поддръжка на интернет страниците на МЗХ и РА отнасящи се до ПРСР и съдържащи информация за потенциалните бенефициенти за подпомагане по ПРСР и за резултатите от нейното прилагане).
  

1. 
   Организиране (в т.ч. разходи за организация, подготовка/размножаване на информационни материали, пътни, квартирни и дневни) на непланирани публични събития по инициатива на потенциални бенефициенти или социално-икономически партньори, осъществяването на които се поема от службите на МЗХ.
   

• 
  Обезпечаване на висококачествени преводачески услуги за нуждите на ПРСР;
  

• 
  Организиране и участие в обучения на администрацията, ангажирана в управлението, изпълнението, контрола, наблюдението и оценката на ПРСР, в т. ч. сътрудничество между УО и подобни структури в държавите членки на ЕС, както и за изпълнението на комуникационния план (в това число разходи за организиране на обученията и разходи за участие – пътни, пълен пансион и квартирни);
  
• 
  Разработване, инсталиране, модернизиране и поддръжка на компютърни системи за управление, наблюдение и оценка (включително за закупуване на техника и програмни продукти), както и наемане на външни експерти за изпълнението на тези дейности;
  
• 
  Доставяне на необходимия софтуер, хардуер, специализирано и офис оборудване и материали с оглед повишаване качеството и ефективността на работата на персонала в УО и РА работещ на пълен работен ден по ПРСР;
  
• 
  Изготвяне на текуща, междинна и последваща оценка на ПРСР;
  
• 
  Изготвяне на последваща оценка на Програма САПАРД;
  
• 
  Допълнително финансово стимулиране на щатния персонал, изпълняващ дейности, пряко свързани с управлението, наблюдението, оценката и контрола на ПРСР и разписани в длъжностните им характеристики. (Основание за подобно плащане е нуждата от привличане и задържане на високо квалифицирани експерти, отчитайки опита от предишния програмен период 2000-2006г. по Програма САПАРД, когато имаше постоянно текучество на персонала, който след придобиване на ценен опит в управление на Програмата преминава на работа в частния сектор);
  

• 
  Наемане и разходи за допълнителен персонал към УО и РА, необходим с оглед засилване на капацитета на администрацията, ангажирана в управлението, изпълнението, контрола, наблюдението и оценката на ПРСР, включително:
  

- Допълнителен персонал към УО и РА, в помощ на постоянния персонал, необходим във връзка с изпълнението на дейностите свързани с наблюдението (системата за наблюдение на ПРСР е в процес на разработване), както и с въвеждане на данни в мониторинговата система, тъй като обемът на работата нараства значително в сравнение с Програма САПАРД и броят на индикаторите и тяхното подразделение са увеличени многократно. Допълнителен персонал към РА ще бъде нает в помощ на оценката на трите оферти, представяни от кандидатите (с цел обосновка на заявените разходи), оценката на бизнес плановете и (при необходимост) извършване на административни проверки на заявленията.

Допълнителният персонал към УО и РА ще изпълнява ясно разграничени дейности, изцяло свързани с управлението и прилагането на ПРСР, на основата на сключен договор с УО/РА, но няма да има статута на постоянни служители. Срокът на договорите на този персонал няма да надхвърля крайната дата на допустимост на разходите по ПРСР. Допълнителният персонал не участва в схемата за допълнително финансово стимулиране описана по-горе. Разходите за този персонал няма да надвишават 4% от бюджета на Техническата помощ.

• 
  Участие на администрацията, ангажирана в управлението, изпълнението, контрола, наблюдението и оценката на ПРСР в международни прояви (вкл.обмяна на най-добри практики) в областта на развитието на селските райони, които са директно свързани с прилагането на помощта от ЕО за развитие на селските райони в България;
  
• 
  Участие на администрацията, ангажирана в управлението и управление на прилагането на ПРСР, в технически срещи със службите на ЕК и в комитети/работни групи на ЕК, разходите за участие в които не се рефинансират от ЕК;
  
• 
  Разходи, свързани с Националната селска мрежа, както са описани в раздел 16.2 ;
  
• 
  Наемане на консултанти/организации/експерти за изпълнение на краткосрочни и дългосрочни задачи и дейности, свързани с управлението на ПРСР като основната отговорност е на УО. Външни експерти ще бъдат наемани и за подготовката, прилагането и наблюдение на изпълнението на мерките по ос 4 ЛИДЕР; наемане на консултанти и обмяна на опит с администрацията и с експерти от други държави-членки по управление, прилагане, контрол, наблюдение и оценка на програми.
  
• 
  Дейности, свързани с организирането и провеждането на процедурите за възлагане на обществените поръчки и сключването на договорите за дейностите по линия на техническа помощ (в т.ч. за изготвяне на техническото задание);
  
• 
  Дейности, свързани с организирането и провеждането от УО или РА на комисии за оценка и избор на проекти по Мярка 111 от Ос 1 и по Ос-4 ЛИДЕР.
  
• 
  Дейности, свързани с изграждане на капацитет и подготовката за разработване на стратегически и програмни документи за следващия програмен период (след 2013г);
  

Индикативен разчет на бюджета по Техническата помощ по главни групи дейности:

Дейности по Техническа помощ	Дял от бюджета на Техническа помощ в %
Дейности за подпомагане управлението, наблюдението, оценката, обучението на персонал и прилагането на ПРСР	79,3
Дейности за информираност и публичност	15
Национална селска мрежа	5,7

Националната мрежа за развитие на селските райони в България ще действа съгласно националния контекст и политика за развитие на селските райони, както и административната и социалната култура на заинтересованите страни на местно, регионално и национално ниво и ще посреща съществуващите нужди на потребителите. Мрежата ще бъде партньор на Министерството на земеделието и храните при определяне на приоритетите в развитието на селските райони, промените, които трябва да се направят в действащата политика с оглед подобряване на ефекта от нейното провеждане; подобряването на диалога с гражданското общество, разширяване на участието във вземането на решения и в процеса на планиране, програмиране, наблюдение и изпълнение на политиката за развитие на селските райони.

Основният принцип за участие в Националната селска мрежа е организираното и представително членство на организации и институции, ангажирани с устойчивото местно и регионално развитие, насърчаването на заетостта и подобряването на качеството на живота в селските райони. Другият основен принцип, който предопределя типа на участниците в Националната селска мрежа, е свързан с представителство на всички бъдещи групи бенефициенти по ПРСР за 2007–2013г.

Участниците в Селската мрежа могат да бъдат представени в две общи категории:

1. Организации, които представляват различните категории потенциални бенефициенти в рамките на НСПРСР, заинтересовани пряко или косвено от прилагането на мерките по Програмата.

1.1 Представителите на организации като потенциални бенефициенти в рамките на ос 1 и ос 2 са асоциации на фермери, земеделски камари, организации на производители и асоциации на земеделски и горски кооперации, включително асоциации на собственици на гори; преработвателни браншови организации, нестопански организации, работещи в областта на опазване на околната среда, агроекологични и горски научни институти; земеделски изследователски институти; обучаващи организации в областта на земеделския и горския сектор.

1.2 Представителите на организации като потенциални бенефициенти в рамките на мерките от ос 3 са местни, регионални или национални нестопански организации и техни мрежи; НПО, работещи в областта на устойчиво местно развитие и селски райони; включващи организации занимаващи се с дискриминирани групи (т.е. роми); сдружения на бизнес производители и браншови организации; НПО в областта на селския туризъм, опазване на околната среда, съхраняване на културното наследство; организации за обучение и организации за професионално обучение, общини, асоциации на общини.

1.3 Представители на организации като потенциални бенефициенти по ос 4 Лидер са Местни инициативни групи и тяхната неформална мрежа; и други местни бенефициенти по местната стратегия за развитие.

Националната селска мрежа ще дава възможност за участие от страна на всички представители на партньорските организации с пряк или косвен интерес в развитието на селските райони.

Процедурата за включване и участие в Националната селска мрежа понастоящем е започнала и включва изброеното по-долу:

• 
  Заявяване на интерес за участие от съответната институция/организация чрез подаване на официална декларация до МЗХ в резултат на официално обявена през есента на 2006г. тръжна процедура за изграждането на Националната селска мрежа.
  
• 
  Включване на всяка една от участващите организации в рамките на публичен регистър на Националната селска мрежа и иницииране на диалог между участниците, обмена на добри практики, предоставяне на достъп до обществен форум за дискусии и мнения; целенасочено информиране по теми от значение за отделните групи в Мрежата.
  

До месец ноември 2007 г. регистриралите се организации в Националната селска мрежа са 640, които включват представители на всички основни групи заинтересовани от развитието на селските райони институции и организации. Тези организации избраха и официалното лого на Националната селска мрежа.

Националната селска мрежа ще има и 4 Консултативни групи, които съответстват на всяка една от приоритетните оси в рамките на НСПРСР за 2007–2013г.

Идеята за създаването на тематичните групи в рамката на Мрежата се обуславя от една страна от съществуващата потребност от обсъждане, консултиране и участие на заинтересованите социално-икономически партньори в процеса на формиране на националните политики в областта на развитието на селските райони, а от друга - е предпоставка за интегриран и междусекторен подход при обсъждането и реализацията на политиките за развитие на селските райони в България. Такова сформиране на тематични групи в Мрежата ще даде възможност за по-структурирана работа и представяне на интересите на членовете на Националната мрежа на национално ниво. Тематичните оси в рамките на Мрежата няма да разделят участниците в 4 различни групи, а по-скоро ще представляват гъвкаво и взаимосвързано взаимодействие между участниците.

В стратегически аспект управлението на дейностите, свързани с НСМ, ще се извършва от Комитета по наблюдение на ПРСР. Комитетът по наблюдение, като върховен орган в управлението на ПРСР (на помощта от Общността) работещ на принципа на партньорството, ще взема решенията относно информационните и комуникационни средства, които ще се използват, форумите (формите) на партньорство, които ще се организират и насоките на тематичната работа, която ще се изпълнява под егидата на НСМ. Тези мероприятия ще бъдат заложени в план за действие, който ще се подготви и изпълни от „офис за връзка по въпросите на НСМ”, т.е. от звено за оперативно управление на дейностите, свързани с НСМ, което ще работи под контрола на УО на ПРСР.

В съответствие с ролята на Комитета по наблюдение четирите постоянни работни групи към него ще са основата за създаването на тематичните групи към НСМ.

При този подход техническото подпомагане, оперативната и информационна координация между участниците в Националната селска мрежа ще се осъществява от това звено за управление, което ще осигури необходимия човешки ресурс и експертен капацитет за изпълнение на плана за действие на НСМ. Външния орган, който ще поеме тази функция ще бъде избран от УО на ПРСР следвайки принципа на тръжна процедура. До избора на организация, която да изпълнява функциите на звено за управление, координацията по отношение на НСМ и нейните връзки с Европейската мрежа за развитие на селските райони както и подготовката на плана за действие ще се извършва от УО /служби на МЗХ (НССЗ).

Основните категории дейности които ще бъдат включени в Националната селска мрежа в България ще се съставят от УО съгласно изброените отговорности:

• 
  Идентифициране, анализ и осигуряване на информация на добри практики, приложими в България (по различни теми, съдържащи се в стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони и в НСПРСР и ПРСР – иновации, енергия от възобновяеми източници, заетост в селските райони);
  
• 
  Идентифициране и обмен на опит и знания, включително в областта на административни правила, процедури и прилагащи механизми в рамките на ПРСР;
  
• 
  Осигуряване на информация за потребителите на мрежата – потенциалните бенефициенти по мерките на ПРСР;
  
• 
  Подготовка и провеждане на семинари и осигуряване на експертна помощ за развитие на капацитета на потенциалните бенефициенти.
  
• 
  Укрепване и разширяване на мрежата в периода на действие на Програмата. Организиране на изследвания за нуждите на Програмата;
  
• 
  Съдействие в процеса на изграждане и укрепване на капацитета на местните инициативни групи по Лидер. Улесняване и стимулиране проектите за между-териториалното и транс- национално сътрудничество на МИГ;
  
• 
  Представяне на Националната селска мрежа на България в Европейската мрежа за селските райони.
  

Мрежата ще се финансира със средства от ТП по ПРСР и ще покрива:

• 
  Избор на звено за управление на мрежата;
  
• 
  Оперативно функциониране на звеното за управление на НСМ и създаване и поддържане на оперативни „структури” (форуми за партньорство) на мрежата.;
  
• 
  Подготовка на план за действие на мрежата и неговото прилагане включващо, организиране на обмяна на знания и ноу-хау, подготовка на програми за обучение на местните инициативни групи по Лидер включително техническа помощ за дейности на МИГ-вете, свързани със сътрудничество в страната и международно;
  
• 
  Създаване на интегрирана база данни и интернет портал за мрежата с цел да се подпомогне обмена на знания и опит и добри практики.
  

Бюджета предвиден за подпомагане на мрежата е 7 милиона евро.

Бюджета за мрежата ще се използва за покриване на разходите за стартиране на мрежата и разходите за прилагане на Плана за действие. Размера на разходите за стартиране на мрежата няма да надвишават 25% от общия бюджет на Националната селска мрежа. Това също ще бъде включено като изискване в тръжната процедура за избор на Управляващо звено на Националната селска мрежа. Като резултат от тази процедура в договора с Управляващото звено на Националната селска мрежа трябва да се фиксира точния размер на текущите разходи на НСМ (което при всички случаи ще е под 1,75 милиона евро). УО на ПРСР трябва да следи управлението на НСМ, така че делът на текущите разходи да се спазва в рамките на договорения размер.