Един от основните проблеми в земеделието е неблагоприятната възрастова структура на земеделските стопани. Относителният дял на хората в работоспособна възраст в селските райони (64,8%) е значително по-нисък в сравнение с градските райони (70,5%), а този на хората над 65-годишна възраст (21,4%) е по-висок, отколкото в градските (16,6%). Нивото на безработица на младите жители (15-29 години) в селските райони е над 30%, въпреки факта, че 52% в тази възрастова група е икономически неактивно. Основният проблем в селските райони е високото ниво на дългосрочната безработица, която е почти 3 пъти по-висока от тази в градските райони. Въпреки високите нива на безработица, за предприемачите в тези райони е изключително трудно намирането на квалифицирани работници. Основна причина за това е влошаването на качеството на работната сила в селските райони поради влошаване на образователната и възрастовата структура на населението.
Образователната структура на населението в селските райони е по-неблагоприятна както в сравнение с градските райони, така и със страната като цяло. Общият дял на населението със средно или висше образование (48,4%) е по-нисък от този за страната и значително отстъпва от средния дял за градските райони (72,4%). Най-нисък дял на посочените две групи е налице при селските общини в Североизточния район (39,9%), а най-висок - в Югозападния район (59,9%). В селските райони на Югоизточния регион делът на непосещавалите училище (2,9%) е най-високият за страната, а в Югозападния район - най-ниският (0,9%).
Местна икономика зависи в голяма степен от селското стопанство - около 50% от заетостта и доходите в селските райони имат за източник селскостопанската дейност.
През периода 2007-2012 г. се наблюдават значителни промени в отрасловата структура на земеделието. Делът на растениевъдството в брутната добавена стойност нараства от 56% през 2007 г. на 69% през 2012 г. и съответно делът на животновъдството спада. През периода стойността на крайната продукция в растениевъдството нараства по текущи цени с 70,7%, докато в животновъдството е отбелязан лек спад – 2,3%.
Делът на зеленчуците в стойността на крайната продукция от отрасъл земеделие намалява от 16% през 2007 г. до едва 3% през 2012 г., а на плодовете - от 7% на 4%.
Освен това, слабо се използват местните природни ресурси и добивите от основните селскостопански култури са на ниво от около 60% от средните за ЕС. Всичко това обуславя недобрите възможности за реализация на младите квалифицирани местни жители, слабата конкурентоспособност по отношение привличането на инвестиции и отсъствие на вътрешни източници на инвестиции.
Характерна особеност на структурата на земеделските стопанства в България е наличието на голям брой дребни стопанства. Те имат важно значение за осигуряване на заетост и доходи в селските райони. Процесът на преструктуриране на малките стопанства и укрепването на тяхната икономическа устойчивост, може да бъде стимулиран чрез целенасочено подпомагане на развитието и модернизацията на земеделските дейности в стопанствата и насърчаване на тяхната диверсификация към неземеделски дейности.
В селските райони се регистрира спад на броя и гъстотата на населението, увеличава се и рискът от обезлюдяване на значителни територии. Темповете на намаляване на населението на предимно селските райони е значително по-високо от средното за страната. Обезлюдяването се дължи на отрицателния естествен прираст и миграция.
Селските райони се характеризират със слаба икономическа активност и ниска степен на предприемачество. Развитието на предприемачеството в селските райони е от съществено значение за задържане на жители на селските територии, особено на младите хора и за разнообразяване на икономиката на селските райони. Развитието на бизнеса ще повлияе и на намаляване на бедността в тези райони.
Данните за предприятията и заетостта в селските райони сравнени с показателите за страната показват, че икономиката на селските райони е с ниска степен на разнообразяване. Слабо е развитието на секторите, които добавят стойност към произвежданите първични продукти или оползотворяват други местни ресурси.
Ниската покупателна способност, неблагоприятната демографска структура по отношение на възраст и образование, ниската степен на икономическа активност, както и ниската степен на разнообразие и незадоволително добавяне на стойност в селската икономика, поставят допълнителни бариери пред развитието на стартиращи и съществуващи малки предприятия в селските райони.
Принос на мярката към междусекторните цели и приоритетни области:
Мярката съдържа три основни форми на подпомагане, насочени към различни потенциални бенефициенти: помощ за стартиране на ново предприятие, стартова помощ за развитието на малки стопанства и инвестиции в неземеделски дейности. Най-важните приоритети, към които тя допринася, са както следва:
Приоритет 2А (отнася се за малките стопанства)
Приоритет 2Б "Улесняване на първоначалното навлизане в сектора на селското стопанство и по-специално смяната на поколенията в селскостопанския сектор“
Приоритет 3А (отнася се за малките стопанства)
Приоритет 5В "Улесняване на доставките и използването на възобновяеми източници на енергия, на странични продукти, отпадъци, остатъци и други нехранителни суровини за целите на биоикономиката“
Приоритет 6А "Улесняване на разнообразяването, създаването и развитието на малки предприятия и разкриване на работни места“
Подпомагането по мярката също така ще допринесе за постигане на междусекторните цели в областта на иновациите и околната среда.
Помощта за реализиране на неземеделски дейности ще спомогне въвеждането на иновативни технологии или продукти в селските райони.
Производството на енергия от възобновяеми източници има пряк принос към постигане на междусектортите цели в областта на околната среда. С мярката ще се финансират дейности, предвидени в Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000.
Всички под-мерки имат пряк принос за създаване или запазване на заетост в селските райони, а по този начин и за намаляване на обезлюдяването на селските райони. За да се осигури максимален ефект върху заетостта по подмерки М6.1, М6.2 и М6.4 при избора на проекти ще се дава приоритет на проектите създаващи работни места.
Цели на мярката:
-
Улесняване процеса на създаването на стопанства от млади земеделски стопани;
-
Насърчаване на заетостта и разкриване на работни места и запазване на вече съществуващите работни места;
-
Намаляване на сезонните колебания в заетостта;
-
Насърчаване стартирането и развитието на неземеделски дейности в селските райони.
| 
