Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на земеделието и селските райони, и при спазване изискванията на

Растениевъдство

Няма практика на регистриране на сдружения на производители,които да продават общо продукцията си, т.е. така нар. „Организации на производители”

Изключително благоприятните природо-климатични и почвени условия, както и стратегическото местоположение спрямо най-големите консумативни центрове в страната, създават условия за силно развитие на градинарството в областта и дават възможност за производство на почти всички растителни култури отглеждани в страната.

Липсата на регионален селскостопански логистичен център за събиране обработка и съхранение на плодове и зеленчуци е една от пречките за успешното развитие на селското стопанство.

Напоследък се наблюдава тенденция за преминаване от арендаторство към изкупуване на по- големи площи (над 10-40ха), предимно за трайни насаждения. Земята се обработва предимно с технически средства, но в голяма степен морално остарели.

Като цяло растениевъдството в община Гълъбово се характеризира със задоволителни темпове на развитие и има изключително благоприятни условия за растеж. Основна причина за недостатъчно ефективното използване на ресурсите са многото на брой малки земеделски стопанства с екстензивно развитие. Намалелите добиви от някои традиционни култури за общината (предимно технически и зърнени култури) са резултат от липса на подходяща агротехника и неспазване на стандартите за химическа обработка, наторяване, както и използването на лош посадъчен материал. Липсата на организация по изкупуването или преработването на продукцията също е проблем от голяма важност. Не на последно място негативно отражение върху растениевъдството оказва и конкуренцията на по-евтините пазари за селскостопански продукти в съседните страни.

Животновъдството в община Гълъбово се развива предимно в лични стопанства, без да има достатъчно на брой обособени семейни (фамилни) стопанства. Въпреки това животновъдните дейности са с традиции в региона. Приоритет на територията на общината са още секторите млечно и месно говедовъдство, свиневъдство и овцевъдство.

Животновъдството също показва тенденция за възстановяване на традициите, които Община "Гълъбово” е имала в отглеждане на свине, крави, овце, кокошки-носачки, патици, гъски, кози. Засечените данни през последните пет години на бум в отглеждането на кози е показател за все още финансово неукрепнало животновъдство.

Ограничаване развитието на животновъдството се дължи до голяма степен на неговата раздробеност, от което произтича и ниската му ефективност и ниско технологично равнище. На сегашния етап над 90 % от обема на животновъдното производство се осъществява от дребни производители и малка част - в професионални ферми. Отпадъчните продукти, получавани в животновъдството, са екологична заплаха по отношение качеството на земите и водите. Ниското търсене на оборски тор, ниските му цени, липсата на изисквания при оползотворяването му и на санкции при нарушенията водят до замърсяване на водите и почвите. Липсват или са много малко специално обезопасените торища за приготвяне и съхранение на оборския тор. Състоянието на инфраструктурата също е незадоволително.

Животновъдството в семейните ферми е все още на екстензивен принцип. Отглеждат се най-често 3-5 животни, предимно за задоволяване на лични нужди или за допълняемост на доходите. Ферми с 10-50 животни са на смесен принцип - съчетават екстензивното с интензивното производство. В малките ферми се използват рядко съвременни технически средства, с които да се гарантира качество и безвредност на продукцията - процесите са ръчни изцяло. Оновен приоритет е модернизирането на животновъдния сектор, което ще доведе до благоприятно въздействие и опазване на околната среда и повишаване на жизнения стандарт.

Използваните средства за наторяване, за лечение на животни, за поддържане на хигиена в малките семейни ферми е осигурено от частни специализирани аптеки и ветеринарни лечебници. Упражняването на контрол за начинът на употребяване на закупените средства е практически невъзможно, защото не се ползват специализираните услуги на агрономи и ветеринари.

Като цяло данните за сектора животновъдство на територията на община Гълъбово показват през последните години негативна тенденция на развитие. Тук е очевидно, че преобладава спад в млечното говедовъдство, което е силно повлияно от ниските изкупни цени на млякото.

Като цяло, повечето от селскостопанските животни се отглеждат в дребни стопанства, а това не благоприятства последващата ветеринарна и селекционна дейност. Като обезпокояващ фактор за развитието на животновъдството се явява и все по-намаляващия брой на хората в трудоспособна възраст в селските райони.

Голяма част от произвежданата животинска продукция няма стоков характер и остава за покриване потребностите на производителите и техните семейства. Над 1/3 от произведеното мляко, близо половината от произведеното месо не се предлагат на пазара.

Голяма част от животинската продукция е произведена по екстензивен начин в дребни ферми и лични стопанства, което не дава възможност за прилагане на ефективни технологии, за осъществяване на балансирано хранене и максимално използване на генетичните заложби на животните. Ниските изкупни цени на млякото са фактор, който влияе пряко върху произведеното количеството. В преобладаваща част от случаите липсва контрол на качеството на произвежданата продукция. Продукцията не отговаря на санитарните и хигиенни изисквания, което се отразява на цената и възможността за производство.

Потенциалът за растеж на сектора е свързан с развитието на животновъдство при доминиране на преработвателният сектор, като съществуват добри условия за пасищно животновъдство, което може да се използва за производство на сертифицирана екологично чиста продукция. Необходимо е насърчаване развитието на клъстери, които да въздействат на конкурентоспособността чрез повишаване на продуктивността, увеличаване темпа на техническо обновление и иновации, подобряване на хигиенните и фитосанитарни условия в сектора.
3.1.5. Енергетика
Въгледобив
     Добивът на лигнитни въглища заема основно място в икономиката на община Гълъбово. Територията й включва голяма част от Източномаришкия басейн. Въглищните пластове са разположени в близост до повърхността в 3 продуктивни хоризонта. Добивът се осъществява по открит способ. Находището заема 17,6% от общата площ на община Гълъбово. Тук се намират откритият рудник “Трояново 3” и част от рудник “Трояново 1”. Те се включват в “Мини Марица-изток” АД и осигуряват суровинната база за другите водещи производства в общината – производството на електроенергия и брикети. Бъдещото развитие на отрасъла е свързано с очакваните бъдещи инвестиции за реконструкция и модернизация на “Мини Марица- изток” от стратегически инвеститор.

Енергопроизводство
     На територията на община Гълъбово се намират 2 от топлоелектрическите централи на комплекса “Марица-изток” – ТЕЦ 1 (включваща се в акционерно дружество “Брикел”) и ТЕЦ 3, които играят важна роля в националната енергийна инфраструктура. Перспективите за развитие на община Гълъбово са и занапред пряко свързани с производството и преноса на електроенергия. Ето защо от особено значение за местната икономика е очакваното финализиране на сделките с американските компании AES и Entergy за изграждане на нови заместващи мощности на ТЕЦ – 1 като част от “Брикел” ЕАД и рехабилитацията на ТЕЦ “Марица-изток 3”

Производство на брикети 

     На базата на въгледобива в района, през 1958 г. в град Гълъбово е изградена и функционира единствената в България фабрика за производство на брикети. Тя работи в рамките на “Брикел” ЕАД и производството й се използва преди всичко за битови нужди. Максималната годишна производителност на фабриката за брикети е около 1 300 000 t. От момента на пускане на фабриката в експлоатация през 1961 г. до юни 2000 г. са произведени над 41 342 520 тона брикети.

     Преобладаващата част от предприятията в общината са възникнали и работят като обслужващи или съпътстващи структуроопределящите местната икономика въгледобив и енергопроизводство. Най-голямото измежду тях е «Енергоремонт – Гълъбово» АД, осъществяващо монтаж и ремонт на енергетични машини и съоръжения в комплекса. Паралелно с него на територията на общината работят и множество малки и средни предприятия, обслужващи дейността на основните предприятия – ремонт, доставки, техническо обслужване.

На територията на Община Гълъбово този икономически отрасъл практически не присъствува, поради наличните природни условия. Липса на гори, в т.ч. за стопански нужди, малкото на брой предприятия на дървопреработвателната промишленост /дограма, мебели/ използват суровина от други места.

Гори за дърводобив няма. Възможности за развитието на отрасъла в общината предоставя Програма за развитие на селските райони 2007- 2013г.

Мерките за „Първоначално залесяване на неземеделски земи” и „Подобряване икономическата стойност на горите” създават условия и предпоставки за привличане и увеличаване на инвестициите на сектора.

Горските територии в община Гълъбово заемат площ от 5058,4 ха и съставляват 14,53% от общата територия на общината, като са разпръснати в 1879 горски имота.

3.1.7. Туризъм

Предвид наличието на обективни фактори – природни дадености, културни и исторически забележителности, туризмът в община Гълъбово е сравнително слабо развит. Като цяло няма обособени туристически комплекси, които да привличат редовен и достатъчен на брой туристически поток.

Стремежът на Общината би могъл да бъде създаване на устойчиви туристически продукти в сферата на алтернативния туризъм, а именно селски, екотуризъм, изграждане на нови туристически маршрути, водни спортове, спортен риболов, както и развитие на социалния отдих.

Изводът е, че като цяло сектора е слабо развит и с ограничено значение за икономиката на община Гълъбово.

Степента на благоустроеност на населените места се отчита като един от многото критерии за качеството на средата, в която живее населението. Качествата на околната среда, оценявани със степента на замърсеност и нарушенията на ландшафта са друг акцент в анализа и оценката на условията за живот в общината.

Географското разположение на община Гълъбово определя нейното важно кръстопътно положение по осите изток-запад и север-юг. Това е предпоставка за висока транспортна наситеност на общината

Община Гълъбово е разположена в югоизточната част на област Стара Загора. Днес през територията й преминава един от най-преките пътища от Свиленград за Стара Загора и за Русе. Същият се използва основно за транзитно преминаване на товари и пътници.

За транспортното обслужване на общината по-голяма значимост има пътната инфраструктура. Тя е представена от пътища от по–висок клас, включени в обхвата на републиканската пътна мрежа и от общинската пътна мрежа.

През общината преминава участък от второкласен път II, който е с дължина 11 км. Част от пътищата (третокласен път Гълъбово – Разделна – Опан, Четвъртокласен път Гълъбово – Априлово) са довеждащи до първокласен път Е 85. Третокласните пътища са с обща дължина 37,2 км. Чрез тях общинския център гр. Гълъбово се обвързва с гр. Раднево и селата Разделна и Мъдрец.

Общинската пътна мрежа е с обща дължина 29,8 км. Тя допълва транспортните функции на пътищата от републиканската пътна мрежа и обвързва (в транспортно отношение) населените места от общината, през които не преминават пътища от по–висок клас. Тези пътища се използват и за транспортното обслужване на енергийния комплекс “–Изток”.

Пътната мрежа от по–висок клас, заедно с железопътната линия, улесняват контактите на общината със съседните общини – Раднево, Симеоновград, Тополовград.

Най–сериозният проблем на транспортната пътна инфраструктура в община Гълъбово подобно на останалите общини в област Стара Загора, както и в страната, е свързан с недостига на финансов ресурс за поддръжката и ремонта на отделните пътни отсечки. Поради липсата на такъв ресурс през последните 15 години не са извършвани основни ремонти на пътната мрежа в общината. Всичко това води до влошаване на качествените характеристики и на експлоатационните им параметри.

В по–голямата си част третокласната пътна мрежа не отговаря на съвременните изисквания и нормативи. Четвъртокласната пътна мрежа е в задоволително състояние. Независимо от това, липсата на финансови средства предопределя недостатъчното поддържане на пътните настилки и нарастващите нужди от текущи и основни ремонти.

Транспортното обслужване на населението от общината се осъществява от частни фирми за пътнически превози от Гълъбово,Стара Загора, Димитровград и др. С административния център гр. Стара Загора от гр.Гълъбово има ежечасна връзка. През територията на общината преминава главен път Е 85 “Русе – Капитан Андреево”, както и 41 км второкласни и 37,2 км третокласен път. Четвъртокласната /общинска/ пътна мрежа е с обща дължина 29,8 км. Като цяло плътността на пътната мрежа в общината е 35 км/100 кв.км. Железопътната инфраструктура, изградена на територията на общината включва линейни /железопътни линии/ и точкови /ж.п. гари и ж.п. спирки/ елементи. През общината преминава участък от железопътната линия Нова Загора – Симеоновград.