Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на земеделието и селските райони, и при спазване изискванията на

• 
  Налице е доминиране на позитивните процеси на развитие, достатъчни ресурсни потенциали и намерения за развитие;
  
• 
  Поставено е начало на осъществяване на редица градивни действия, насочени към утвърждаване на положителните тенденции в редица сфери икономическа, човешките ресурси, социалните услуги, модернизация на инфраструктурата и туризма;
  
• 
  Повечето проблеми са идентифицирани и към тях правилно са насочени конкретните мерки. Налице са условия за перспективно догонващо развитие.
  
• 
  Също така съществуват негативни тенденции, които следва ускорено да се решават и преодоляват, свързани главно със социалните аспекти на развитието и жизненото равнище, големите предизвикателства към стопанския сектор - инвестиции, технологично обновяване и конкурентноспособност, както и такива, свързани с качеството на природната и жизнената среда и развитие на социалните услуги.
  

3. 
   2 Анализ на проблемите
   

В систематизиран вид, могат да се очертаят няколко по-общи категории проблеми:

Към тази група проблеми се отнасят свлачищата, неукрепените диги на реките, както и отдаването на пасищата. Географското и териториално разположение на общината създава специфични проблеми, свързани с необходимостта да се развиват и поддържат добри инфраструктурни връзки (има се предвид развитието на пътна мрежа и нейното поддържане в добро състояние)..

Специфичното разположение на селищата от общината поставя с по-голяма острота въпросът за поддържането на транспортната инфраструктура. Според изследваните лица, транспортните артерии вътре в общината са все още критично слабо развити. Състоянието на вътрешно общинската пътната мрежа се оценява като много лошо, отправени са множество критики към пътната настилка и нейното поддържане, част от бележките са по отношение на ниския клас пътища, свързващи отделните селища. Изследваните лица са категорични, че докато пътната мрежа е в това състояние не може да се говори за ускоряване на икономическото развитие на общината. Най-критични са оценките на живеещите в периферията на общината, което е обяснимо на фона на лошото състояние на мостовите съоръжения и пътните настилки. Тези проблеми са добре известни на местната власт и в съответствие с плановете за развитие са заложени мерки за подобряване на състоянието. През очите на местния бизнес, проблемът с транспортните връзки е жизнено важен и не търпи никакво отлагане. Лошите пътища са очевидна пречка за всеки вид бизнес и инициатива. На първо място, те затрудняват комуникациите и дори достъпа до отделни селища. Дори и да има инициативни хора, те са изправени пред необходимостта ежедневно да преодолява затрудненията с комуникациите. Съвсем логично, отговорът на инициативните хора е да се ориентират към развитие на своя бизнес и дейности в селищата с по-благоприятни инфраструктурни условия.

Другият вид проблеми произтичат от неудовлетворителното състояние на местната ВиК. Очевидно, състоянието е различно в отделните селища, но както бе показано и по друг повод в това изложение, жителите на кметствата и малките села са видим недоволни от състоянието на водопроводната и канализационната мрежа. Това, че лошото състояние на ВиК се отразява негативно на възможностите за развитие на бизнес, е добре известно. Сега въпросът е какво може да се направи в най-близко бъдеще, така че ситуацията в отделните селища да се подобри, а оттук – да се оптимизират условията за развитие на бизнес идеите и за подобряване живота на жителите от тези селища.

В. Проблеми, свързани с начина на функциониране на местната администрация

При своите отговори изследваните лица са отделили специално внимание на проблемите, произтичащи от нивото на функциониране на местната администрация. Трябва да отбележим, че едва ли има местна администрация в света, която да не е обект на критики от страна на жителите, ползващи нейните услуги. Счита се, че критичното отношение е нещо напълно нормално. Дори в известна степен може да се твърди, че докато има критики, все още има надежда, защото от гледна точка на социалната синергия и постигането на кохерентност в рамките на местната общност състоянието на абсолютна апатия се оказва по-пагубно – както за администрацията, така и за развитието на местната общност. Бизнесът е сред най-силно критикуващите, тъй като дейността му се развива в условията на местната инфраструктура и в този смисъл е пряко зависим от състоянието на основните инфраструктурни елементи.

В този ред на мисли, установените при настоящето изследване критични бележки следват да се приемат като желание от страна на ключовите местни патньори за оптимизиране на диалога с общината и постигането на повече ефэективност в съвместните инициативи и усулия за иконоимческия ръст на общината.

Бележките и критичните оценки по повод работата на администрацията се свеждат основно до следното:

• 
  Тежки процедури и тромаво придвижване на въпросите, касаещи стартирането на местните икономически инициативи;
  
• 
  Прекалено дълги срокове за получаването на разрешения за стартиране на бизнес, за неговото разширяване или диверсифициране
  
• 
  Недостатъчни контакти с обикновените хора
  

Според нас обаче по-сериозно внимание заслужават критиките, отнасящи се до една от най-важните функции на местния парламент и местната власт – планирането на местното икономическо развитие. Според изследваните лица, в момента липсва цялостна визия за икономическото развитие на община Гълъбово. Отделни идеи и инициативи се коментират – както на ниво институции, така и на неформално ниво, но като цяло липсва дългосрочен общ проект (концепция, визия) за приоритетите и посоките на икономическото развитие на общината. Част от изследваните лица отправят упреци към общинската администрация за това, че се приемат нереалистични решения, които са откъснати от реалния живот на хората.

Затова отделните стопански и юридически субекти работят „на парче”, всеки според представите си и личните си интереси. Няма го обаче стратегическото, свързващото звено, което да обедини съществуващите инициативи, да очертае приоритетите, да дефинира основните актьори на местното икономическо развитие и очертае конкретната роля (функции) на всеки от тях. Това се отчита като много сериозен недостатък и се отправят пожелания за бързи и ефикасни управленски действия в посока конструиране на цялостна стратегия за местното развитие. Представителите на местния бизнес са категорични, че формулирането на приоритетите на местното икономическо развитие и в последствие развитието на конкретните идеи трябва да става в условията на много тесен диалог между местната власт и всички останали актьори на местното развитие - местния бизнес, неправителствените организации, по-активните производители и физически лица, имащи идеи и желание да бъдат участници в съживяването на общината.
Г. Проблеми, породени от особеностите на местния пазар на труда

Една от най-оживено коментираните теми в изследването е тъкмо проблематиката около състоянието на местния пазар на труда. С много загриженост и тревога, изследваните лица споделят опасенията си, че ако спешно не се предприемат мерки за промяна на характеристиките на местния пазар на труда към по-добро, община Гълъбово тепърва ще се окаже в още по-затруднено положение.

Според изследваните лица, местният пазар на труда е обременен от общите за българските условия трудности – неблагоприятни квалификационни характеристики на безработните хора, дълбокият разрив между потребностите на местния бизнес и предлаганата работна сила, недостиг на квалифицирана работна ръка в съчетание с емиграцията на младите и хората от средната възраст.

Към тези проблеми се добавят някои типични за общината затруднения. През последните десетина години общината е загубила ценен трудов ресурс и в момента местният пазар на труда е в изключително затруднено положение. Създаването на нови кадри изисква време, а докато тези кадри бъдат създадени, малкото работещи стопански единици на територията на общината се намират в състояние на недостиг на работна ръка. Но ако трябва да се ранжират проблемите и предизвикателствата пред местния пазар на труда, най-сериозните от тях са пряк резултат от дълбокия спад на икономиката и селското стопанство в общината през последните две десетилетия и особено след избухването на финансово-икономическата криза преди 2 години. Така все по-ярки са тенденциите за обезлюдяване на част от селищата, засилена емиграция на хората в активната, трудоспособна възраст и търсенето на по-добри условия на живот в намиращия в непосредствена близост голям административен център – гр. Стара Загора.

Желателно е стратегията за местно икономическо развитие да включва специален пакет от мерки за намаляване на безработицата сред ромското население, посредством развитието на гъвкави и релевентни на ромската психика форми на заетост. При формирането на тези идеи би следвало да се вземе предвид мнението на местния бизнес и неправителствените организации.

Към тези общи проблеми, част от лицата, регистрирани по Търговския закон, добавят притесненията си от невъзможността да се набере лоялен персонал. Дори и да намерят качествени специалисти, те трудно се управляват и в голяма част от случаите се стига до възникване на конфликти. Тук очевидно става дума за неизбежните последствия от слабата мениджърска култура на местния бизнес. Управлението на човешките ресурси е ключов въпрос за просперитета на всяка една фирма. С още по-голяма сила този въпрос е валиден за фирмите, функциониращи в неблагоприятна от гледна точка на местния пазар на труда среда.

Към горепосочените проблеми, местните актьори на икономическото развитие добавят и редица проблеми от по-общ характер, свързани с различните параметри на икономическото състояние на общината и социокултурната среда.

Класацията на най-острите проблеми се оглавява от общото безпаричие и ниските доходи на местното население. Ниската покупателна способност на населението е сериозна пречка пред развитието на местния бизнес, който не може да реализира произведените стоки и услуги и постепенно се ориентира към свиване на дейността.

От своя страна, заетите в рамките на местните производствени единици и фирми лица се оплакват от ниските ставки и ниското заплащане на труда, което ги обрича да бъдат част от така наречените „работещи бедни”. И отново се поставя въпросът за ниските доходи и невъзможността да се посрещат ежедневните потребности.

Земеделските стопани също се сблъскват с горните проблеми, само че при тях конкретиката е малко по-различна. Тук към проблемите на ограничения финансов ресурс за закупуване на съвременна техника за обработване на земите, за изграждането на иригационни системи се добавят и проблемите по реализирането на произведените стоки. Така земеделските производители са изправени пред суровата действителност на ниските изкупни цени на млякото и земеделските продукти, забавеното изплащане на субсидиите за регистрираните по земеделски стопани, забавените плащания за земя и животни. В добавка, земеделските стопани се борят и с постоянните набези на ромите. Похищенията на реколтата от ромите са изведени като сериозен проблем в кметствата с високи относителни дялове на ромско население. Отправят се препоръки към общината да се помисли за по-ефикасни мерки за повишаване сигурността в тези селища и намаляване нивото на кражбите.

Общ проблем пред местния бизнес и местното селско стопанство е недостигът на финансов ресурс за развитие на по-сериозна дейност. Единици са тези, които успяват да намерят необходимите им средства. По-честата практика е ниско ниво на използваната техника, остарели технологии, много слабо ниво на компютъризиране. Поради липса на техника дейността на земеделците и животновъдите е сведена до твърде примитивно ниво. Ще се върнем към този проблем и в следващите редове, тъй като става дума за комплексни мерки и добре премислени действия – за разкриване на възможности за финансиране, за повишаване капацитета на местния бизнес за привличане на ресурси и тяхното ефикасно управление, за гъвкаво използване на инструментите за местно икономическо развитие, предоставяни в рамкиет на седемте опиратевни програми и т.н.

1. 
   Цели на стратегията и приоритети за развитие
   

Целите и приоритетите на Стратегията за местно развитие на територията на община Гълъбово са дефинирани отчитайки принципите на подхода ЛИДЕР и на основание на SWOT анализа на територията.

На територията са запазени духът на местните общности, богатите и разнообразни исторически и културни традиции. За осигуряване на дългосрочна икономическа и социална стабилност е необходимо да се промени сегашната тенденция на демографски и икономически упадък.

Стратегията има за цел подпомагане на развитието на територията, чрез създаване на по-добра жизнена среда, на нови възможности за заетост и повишаване на доходите на населението и мотивацията на хората за укрепване на културните традиции на местната общност:

• Достъпът и качеството на основните услуги за селското население и селската инфраструктура са съществени за поддържане на селското население и за създаване на бизнес възможности. Ето защо ще бъде предоставена значителна инвестиционна подкрепа за подобряване на обща инфраструктура за отдих, спорт и свободно време с принос и към туризма и развлеченията.

• Липсата на възможности за заетост е основният фактор за ниската активност на работната сила, високата безработица и ниските доходи в селските райони. Ето защо ще бъдат насърчавани бизнес развитието и предприемачеството чрез подкрепа на инвестиции в неземеделски дейности и създаване и укрепване на микропредприятия. Помощта ще бъде предоставена за създаване на работни места в дейности, базирани на местните ресурси – селски туризъм, култура и занаяти, лека промишленост.

• 
  Липса на установени места за социално и културно общуване на хората в територията води до засилване на очуждеността сред хората. Наблюдава се липса на алтернативи за прекарване на свободното време и затихване на интереса към възстановяване и празнуване на традиционни селищни празници и обичаи, свързани с традиции и идентичност на хората в миналото. Ето защо ще се подпомогне добре развитата читалищна мрежа в населените места на територията, за възстановяване на ролята им на средищни центрове за общуване, обмяна на идеи и организиране на празници и събития. Инвестициите ще бъдат насочени към активизиране на читалищната дейност, привличане на квалифицирани кадри в самодейните състави, осъвременяване на сградния фонд и материалната базата за културни, образователни дейности, проучване и възстановяване на традиционните дейности и разширяването на културните календари с още общи събития на цялата територия за приобщаване на местните хора.
  

- разнообразяване на възможностите за заетост;

- подобряване на облика на населените места;

- укрепване на местната общност и съхраняване на традициите.

Отчитайки наличните ресурси за земеделие, производствения профил и големината на земеделските производители и стопанства на територията, инвестициите ще бъдат насочени към дейности, които подпомагат модернизацията и преструктурирането на веригата за производство на земеделски продукти, производство и продажбата на стоки и технологии с висока добавена стойност, повишаване на мерките за по-добра консултантска помощ за технологично и бизнес развитие в сектора, за подобряване качеството на продукцията и пазарната реализация.

Във връзка с това са изведени следните основни приоритети във втората стратегическа цел:

- модернизация на земеделските стопанства и преработените в тях продукти;

- подобряване на човешкия потенциал за по-добра пазара реализация.

Третата цел е насочена към насърчаване активността на гражданите, специализирани бизнес организации, експертни групи, развитието на Местната инициативна група /МИГ/ и капацитета на местната общност като ефикасно действащи структури за управление интегрирано развитие на територията. Тази цел изцяло е свързана с целите на подхода ЛИДЕР на България, като инструмент за децентрализирано управление на интегрирано местно развитие на селските територии, изграждане на социален капацитет и придобиването на умения за прилагане на ЛИДЕР подхода от Програмата за развитие на селските райони.

Инвестициите ще бъдат насочени към подобряване на човешки капацитет на място в територията, технически и финансови ресурси необходими за цялостното обезпечаване на дейностите на МИГ за прилагане на стратегията за местно развитие, за повишаване информираността и уменията на местните жители относно подхода ЛИДЕР и да насърчи тяхното активно участие в процесите на сътрудничество и обмяна и споделяне на знания, идеи, опит, създаването на европейска идентичност в допълнение към местната, регионалната и националната идентичност.

Основни приоритети в третата стратегическа цел:

- насърчаване развитието на МИГ като ефикасно действаща структура за управление развитието на територията;

- насърчаване капацитета на местната общност за участие в процесите а развитие на територията.

Като хоризонтален приоритет към трите цели на стратегията, е нуждата от непрекъснат процес на „учене през целия живот”, чрез реализиране на нови програми за преориентиране и професионална квалификация за местното население на територията на МИГ, отговаряща на новите възможности за бизнес и заетост : туризъм, земеделие, ВЕИ, лека промишленост, развитие на традиционни дейности: занаяти, практики, услуги, които да създават приходи за населението на територията на МИГ и опазване на природните ресурси и околната среда в селските райони

2. 
   Допълняемост с цели в други планови документи - местни, регионални и национални
   

Определените по-горе цели и приоритети на стратегията за местно развитие се допълват и с целите и приоритетите на плановете за развитие на община Гълъбово, свързани с подобряване на конкурентоспособността на местните предприятия и постигане на устойчив растеж в икономиката и селското стопанство и насърчаване на заетостта, развитие и рахабилитация на техническата и социална инфраструктура, опазване и подобряване на качеството на околната среда и развитие на сътрудничеството.

Подготвената и обществено обсъдена стратегия за местно развитие се внася за разглеждане и обсъждане на заседание на общинските съвети на община Гълъбово, с цел именно да се постигне по- пълна допълняемост на целите и приоритетите на плановите документи в територията и на инструментите за финансиране на мерките и дейностите за развитие. След одобрение на стратегията за местно развитие на територията от МЗХ и сключване на договор за нейното изпълнение, общинските съвети на община Гълъбово ще внесат промени в общинския план за развитие, за да отразят приоритетността на мерките, проектите и финансовите ресурси на стратегията за местно развитие на територията обхваната от МИГ.

3. 
   Специфични цели
   

• 
  Фокусът на инвестициите по първа цел ще е насочен към подобряване на достъпността и качеството на инфраструктурата за отдих, спорт и свободно време в територията на населините места, съхраняване на природното и културно наследство, общуване и традиции и създаване на заетост;
  
• 
  Акцентът на помощта за постигане на втората цел на стратегията е подобряване на икономическото състояние на земеделските стопанства, чрез преструктуриране на материалния потенциал и въвеждане на нови технологии при производството, преработката и реализацията на продукцията, и чрез земеделски практики, съхраняващи околната среда и насърчаване на знанията и подобряване на човешкия потенциал;
  
• 
  Специфичаната цел за прилагане на стратегията за местно развитие по ЛИДЕР подхода е изграждане и поддържане на експертен капацитет в територията за създаване и реализация на процесите на публичност, консултиране, реализация на дейности и проекти, сътрудничество и информиране;
  

Цялостната стратегическа рамка на стратегията за местно развитие на територията определя логиката на помощта по трите цели и приоритети, определени в т. 4.1, на база на който се определят и мерките и дейностите за реализирането им, като се отрази процентното разпределение на планираните финансови ресурси на стратегията.

За постигане на първата приоритетна цел подобряване на качеството на живот в територията, чрез разнообразяване на възможностите за заетост, подобряване на облика на населените места и укрепване природните и културните традиции на местната общност ще се прилагат мерки и дейности от ПРСР и Регламент на ЕС 1698/2005 за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в следните приоритети:

- разнообразяване на възможностите за заетост;

- подобряване на облика на населените места;

- укрепване на местната общност и съхраняване на традициите

Логиката на помощта по първа цел е обобщена в таблицата по-долу:

За мерките, пряко насочени към разнообразяване на възможностите за заетост, ще бъдат заделени 35% от бюджета на първа цел. Приоритет 2 ще бъде постигнат чрез създаване на заетост извън земеделието, за населението втериторията.

Създаването на нови възможности за заетост в селските райони ще бъде подкрепяно от мерки и дейности, насочени към разнообразяване на икономиката в селските райони. Подкрепа ще се оказва за създаване и укрепване на микро-предприятия от територията. Всяка жизнеспособна предприемаческа дейност, предприета извън основния отрасъл, ще бъде подкрепена, ако създава работни места, развива услугите в селските райони и/или насърчава разнообразяването на икономиката в територията.

Подкрепата за постигане на първи приоритет ще бъде осъществена, чрез мерки за инвестиции за:

• 
  създавяне и укрепване на микропредприятия, които предлагат услуги за селското население, насърчаване предприемчивостта на по-голяма част от селското население особено на жените и младите хора и създават възможнисти за заетост;
  

Помощта по втори приоритет ще се насочи за:

• 
  подобряване на инфраструктурата в населените места по отношение на подобряване на благоустройството на селата чрез обновяване на сградния фонд, на улиците, тротоари, осветление, парковете, детски площадки, културни и историческите сгради.
  
• 
  съхраняване, възстановяване и обновяване на материалното и нематериално природно и културното наследство, свързани с изследване, поддържане, възстановяване и подобряване на културните особености на населените места или на селския ландшафт - напр. места с археологическа стойност, фолклорни празници и събори, етнографски/ исторически сбирки, мелници и др.), информиране на обществеността за опасностите, които заплашват природното и културното наследство, както и за инициативите, осъществявани за неговото опазване;
  

За мерки насочени по трети приоритет се планират 10% от средствата на първа цел.

За постигане на втора приоритетна цел засилване конкурентноспособността на земеделските стопанства, чрез модернизация и нови технологии и повишаване на знанията и уменията на земеделските производители ще се прилагат мерки и дейности от ПРСР и Регламент на ЕС 1698/2005 подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони както следва:

• 
  модернизация на земеделските стопанства и преработените в тях продукти;
  
• 
  подобряване на човешкия потенциал за по-добра пазара реализация.
  

Инвестирането в модернизацията на материалните активи е от ключово значение за намаляването на разходите, за производството на по-качествени продукти с по-висока добавена стойност и за подобряване опазването на околната среда. Специално внимание ще бъде отделено на инвестициите в стопанствата за тяхното модернизиране и въвеждане на технологии с цел постигане на стандартите в областта на хигиената, безопасността на труда, опазването на околната среда и хуманното отношение към животните, насочване на инвестиции за създаване на материално-техническата база за преработка на произведената продукция от стопанството, както и на знанията и уменията на работната сила.

Приоритет ще бъде даден на стопанства, управлявани от млади фермери и на модернизирането на отрасли, в които производители от територията имат традиции и експортен потенциал: производство на грозде и вино, производство и преработка на плодове и зеленчуци, производство и преработка на мляко и месо, мед, маслодайни култури, фуражи, мелничарство, преработка на мляко, месо, плодове и зеленчуци и на производителите, който преработват и реализират продукцията от стопанството. Инвестициите ще бъдат насочени към подобряването на уменията и насърчаване на иновациите, чрез разпространение на знания и изграждане на човешките ресурси. Средствата ще бъдат използвани за професионално обучение на собственици и заети в производството и преработката на продукцията в стопанствата. Наред с подобряването на бизнес уменията и управленските практики, основна цел ще бъде развитието на уменията и придобиване на знания в области като: нови технологии, възобновяеми източници на енергия, продукти на биологичното земеделие, обучение и консултации за организиране на канали за маркетинг на произведената и преработена продукция.

Вземайки предвид нуждите от анализа на сектора в територията 20 % от публичния принос на бюджета на стратегията за местно развитие ще бъде планиран за мерките по втора цел . От тях 90% за мерките по първи приоритет на тази цел и 10% за мерките по втора приоритет, посочени по-горе в таблицата.

За постигане на трета приоритетна цел насърчаване развитието на Местната инициативна група /МИГ/ като ефикасно действаща структура за управление и капацитета на местната общност за участие в процесите на развитие на територията ще се прилагат мерки и дейности от ПРСР както следва:

• 
  Междутериториално и транснационално сътрудничество;
  
• 
  Управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия;
  

Интервенциите по тази цел е създаването на устойчив капацитет на местно равнище за прилагане на стратегията за местно развитие на територията, за нейното изпълнение, контрол и оценка. Ще бъдат подкрепяни също така проекти за сътрудничество между групи по Лидер от територията в страната и с групи от другите страни членки на ЕС и трети страни.

Разходите за управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия ще възлизат на 20% от общия публичен принос от бюджета на стратегията за местно развитие за територията на община Гълъбово.

Разходите, свързани с оперативните разходи на МИГ, ще възлизат на 60% от общите допустими разходи, а разходите за придобиване на умения и постигане на обществена активност ще бъдат 40% от общите допустими разходи от бюджета на мярката „Управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия” на стратегията за местно развитие.

Дейностите за сътрудничество, осъществявани от МИГ, няма да бъдат планирани в бюджета на стратегията за местно сътрудничество, а в текста на мярката в т. 5 ще бъдат изписани двата вида сътрудничество - териториално и транснационално и темите за това сътрудничество. Одобрената МИГ ще кандидатства с проекти по определените теми в стратегията към Управляващия орган, когато се набират проекти по мярка 421 на ПРСР.
5. Стратегическа рамка и интервенции .
Интервенциите на СМР на МИГ – Гълъбово се насочват в по-голяма степен към постигане на първа цел поради факта, че територията е типично селска с голям брой жизнени села, с население над средното за селата в България. Основният природен ресурс на тази територия е земеделската земя, над 80 % от територията, която е със средно качество трета, четвърта и пета категория. Това условие определя и земеделието като основен икономически сектор, а равнинния терен на територията дава възможност за развитие на сравнително средни стопанства, които в близост до град Стара Загора организират бързо възможностите за кандидатстване по развични финансови схеми за подпомагане на земеделието. В тази връзка фокусът за подпомагане на земеделието в СМР е насочен към модернизиране на сравнително дребни земеделските стопатства и придобиване на умения и знания на земеделските стопани, чрез професионално обучение.
5.1.Мерки и дейности

При прилагането и изпълнението на мерките и дейностите на стратегията за местно развитие ще се спазват изискванията по отношение на всички и няколко мерки описани в точка 5.1.2. на ПРСР.