Табл. 34 Общински пътища на територията на

Обслужването на пътниците в град Пазарджик става чрез 14 вътрешноградски автобусни линии и 6 тролейбусни линии, като част от тях работят само в пикови часове и/или определени дни от седмицата.

Развити са междуселищините автобусни линии в общината, които осигуряват превоз до всички населени места. От Пазарджик има редовни автобусни линии до София, Пловдив, Велинград, Панагюрище, Благоевград и др. градове.

През 2013 г., дружество „Тролейбусен транспорт - Пазарджик“ АД е закупило и пуснало в движение 8 броя чисто нови тролейбуса, които напълно отговарят на съвременните изисквания за екологичен транспорт.

На спирките в града има изградени заслони, с поставени табла, които информират пътниците за маршрутите и разписанията.

Строителството на новата съвременна автогара в град Пазарджик, което се очаква да приключи до есента на 2014 г. се реализира въз основа на успешен ПЧП проект между общината и частния сектор. Приемното здание на автогарата ще бъде на два етажа с РЗП 865,05 кв.м., разположено в близост с ул. „Христо Касабвелев“.

До въвеждане в експлоатация на новата автогара продължава да действа временната автогара – непосредствено до жп гарата в града.
Ж.П. инфраструктура
Железопътната инфраструктура на територията на област Пазарджик е с обща дължина 213 км., в т.ч. 80 км. теснолинеен железен път в участъка Септември - Добринище.

Железопътната линия от София до Пловдив през Септември и Пазарджик е част от коридор VІІІ от железопътната трансевропейска транспортна мрежа и от коридора TRACECA към Южен Кавказ и Централна Азия.

През м. февруари 2014 г. стартира пълно архитектурно обновяване на целия комплекс на жп гарата, която е строена през 70-те години на миналия век. Обектът ще бъде преустроен като част от проекта за рехабилитация на гарови комплекси по TEN-T мрежата София – Бургас и се очаква дейностите да приключат преди края на годината.

В началото на 2014 г. започна модернизацията на железопътни отсечки по проект „Модернизация на железопътния участък Септември – Пловдив“, част от Трансевропейската железопътна мрежа, финансиран по ОП „Транспорт“ 2007-2013 г., която се очаква да приключи до края на 2015 г. Трите железопътни отсечки, които ще бъдат изцяло модернизирани са Септември – Пазарджик, Пазарджик – Стамболийски и Стамболийски – Пловдив.

2. 
   Водоснабдителна и канализационна инфраструктура
   

Водоснабдяването в община Пазарджик е предимно помпажно. Само гравитачно е водоснабдяването на с. Дебръщица, а смесено водоснабдяване - помпажно и гравитачно е водоснабдяването на селата Паталеница, Црънча и Овчеполци.

Всички водоизточници са от подземни води. Водата за основните големи водоснабдителни групи е от дълбоки тръбни кладенци, захранвани от долни водоносни пластове, като по-плитките водоносни слоеве са изолирани.

Всички санитарно-охранителните зони (СОЗ) на „ВиК“ - Пазарджик са с води отговарящи на стандарта, с изключение на ПС „Ивайло“, която до 2012 г. е единственият водоизточник с показатели за качество, неотговарящи на нормите. След пускане в експлоатация на частично изградената канализация в с. Ивайло концентрацията на нитратите постепенно е намаляла от 50-55 мг./ л. в продължение на всички години, в които се правят изследвания, до 40 мг./ л. в края на 2013 г., като около и над нормите е само по показателите Сулфати, Калций и „Обща твърдост“.

Водоизточниците на град Пазарджик са помпените станции (ПС) „Ивайло“, „Мокрище“, „Гарата“, „Главиница“, която е резервна мощност в случаи на аварии. Оборудването и арматурите в ПС са технически остарели и амортизирани, помпите се класифицират като ниско ефективни, с висока консумация на ел. енергия и ниска енергийна ефективност.

Останалите ВС са самостоятелни за даденото населено място, или обхващат две населени места с общ водоизточник и ПС, и самостоятелни НР за всяко от селата. По-сложни са ВС „Црънча-Паталеница“ с по два броя ПС за всяко от селата и аварийна връзка между водоемите, ВС „Овчеполци-Тополи дол“ с три броя ПС.

В периода 2007-2013 г., няма изградени нови или бракувани стари водоизточници.

Град Пазарджик е със 100 % изградена водопроводна мрежа в рамките на строителната граница на града. Без водоснабдяване са части, разположени извън регулацията - в кв. Махалата, които по ОУП (2006 г.) са предвидени за включване в границите на града, а междувременно са застроени хаотично от преобладаващото ромско население.