Източник: Национален статистически институт
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2013 г. това съотношение за община Пазарджик е 66, т.е. 100 излизащи от трудоспособна възраст се заместват от 66 влизащи в трудоспособна възраст. За сравнение, през 2007 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 117 млади хора. Намаление на броя на влизащите в трудоспособна възраст се наблюдава и за област Пазарджик (от 121 през 2007 г. на 71 през 2013 г.) и общо за страната (от 99 на 62).
3.2.2. Заетост и безработица в община Пазарджик
Заетост
Данните сочат, че през периода 2007-2012 г. наетите лица в началото на периода са били 26 702, отбелязали са връх през 2009 г. (28 023 души) и са завършили през 2012 г. с най-големия си спад на ниво 25 537 заети жители на общината (Фиг. 26).
Секторите, генериращи най-голям брой наети лица са преработващата промишленост (28% от общо наетите в лица през 2012 г.) и търговията (19%), следвани от образованието (8.1%),здравеопазването (7.9%) и държавното управление (6.3%), също с голям брой служители.
Структурата на наетите лица по икономически дейности за община Пазарджик е сходна с тази на областта, т.е най-голям е броят делът на наетите в област Пазарджик в преработващата промишленост (33.3% от общо наетите лица през 2012 г.), търговията (14.3%) и др. базисни услуги – образование (8.8%), здравеопазване (6.4%), държавно управление (5.1%).
Фиг. 26 Среден списъчен брой на наетите по трудово и служебно правоотношение по сектори, икономически дейности в община Пазарджик, 2007-2012 г.
Източник: Национален статистически институт
По отношение на образователното ниво на заетите, 57% от тях през 2011 г. са със средно образование, 27% с висше и 12% с основно.Заетите лица, притежаващи степен „доктор“ са минимален брой, губещ се в процентното разпределение. Само 10 години по-рано през 2001 г., едва 11% от заетите са били с висше образование, 34% със средно, 25% с основно и 21% с начално.
Безработица
Сравнявайки данните за безработицата на национално и регионално ниво с тези на община Пазарджик установяваме, че по този индикатор общината е в по-добро положение. През 2013 г. безработицата в България е била 11.31%, тази в Южен централен район –13.13%, в област Пазарджик – 16.65%, а нивото и в община Пазарджик е 9.22% (Табл. 20). Макар в началото на периода през 2007 г. безработицата в общината да е била 6.62% като впоследствие да е нараснала, то нивото безспорно е по-добро на общия фон.
Табл. 20 Регистрирани безработни и равнище на безработица за 2007-2013 г. (средногодишно)
Показатели
|
2007 г.
|
2008 г.
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
2012 г.
|
2013 г.
|
Община Пазарджик
|
Регистрирани безработни - ср.год.брой
|
4151
|
3005
|
3547
|
4487
|
4099
|
4296
|
4589
|
Равнище на безработица - %
|
6.62
|
4.79
|
5.65
|
7.15
|
7.55
|
8.63
|
9.22
|
Област Пазарджик
|
Регистрирани безработни - ср.год.брой
|
16610
|
13090
|
15987
|
18521
|
17353
|
18517
|
19192
|
Равнище на безработица - %
|
11.15
|
8.78
|
10.73
|
12.43
|
13.67
|
16.06
|
16.65
|
Южен централен район
|
Регистрирани безработни - ср.год.брой
|
66597
|
54263
|
65392
|
78494
|
74591
|
81035
|
84262
|
Равнище на безработица - %
|
8.8
|
7.17
|
8.64
|
10.37
|
10.93
|
12.63
|
13.13
|
Р България
|
Регистрирани безработни - ср.год.брой
|
286980
|
233719
|
280980
|
350944
|
332601
|
362141
|
371380
|
Равнище на безработица - %
|
7.75
|
6.31
|
7.59
|
9.47
|
9.67
|
11.03
|
11.31
|
Източник: Агенцията по заетостта
Към 31.05.2014 г. по данни на Дирекция „Бюро по труда“ - Пазарджик безработни са 4 008 души. За периода 01.2014 г. – 05.2014 г. броят на постъпилите на работа достига 1175 души, от които 153 души (13%) са продължително безработните с регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ повече от 1 година.
Разпределението по пол на регистрираните безработни в община Пазарджик в края на май 2014 г. показва, че броя на безработните жени (59%) в общината надвишава този на безработните мъже (41%). До голяма степен това се дължи на структурата на икономиката в общината.
Според възрастта на безработните лица най-висок е делът на хората в предпенсионна възраст (над 50-годишна възраст, 43%), за които е най-трудно да задържат своята работа или да започнат нова. Броят на безработните на възраст между 40 и 49 години (853 души) минимално превишава този на безработните жители на община Пазарджик на възраст 30-39 години (828 души). Младежите до 29 години са най-слабо затруднени с осигуряването на заетост (15% от тях са безработни, Фиг. 27).
Фиг. 27 Разпределение на безработните лица в община Пазарджик по възраст към дата 31.05.2014 г.
Източник: Дирекция „Бюро по труда“ – Пазарджик
3.2.3. Доходи на населението
Данните на НСИ (Фиг. 28) показват, че през 2012 г. с най-висок размер е заплащането в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, следвано от това в здравеопазването и това във финансовите дейности.
Фиг. 28 Средна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности в община Пазарджик, 2007-2012 г.
Източник: Национален статистически институт
Доходите на домакинствата в общината (всички парични приходи от работна заплата, обществено осигуряване, домашно стопанство и други; всички парични разходи, правени за хранителни продукти, нехранителни стоки, услуги и други) са важен индикатор за жизненото равнище на населението. Доходите от заплати в номинално изражение през последните години в голяма степен следват измененията в общия доход на домакинствата. Средната годишна заплата в общ. Пазарджик е близка, но по-ниска от тази за областта и ЮЦР и с около ¼ по-ниска от средната за страната през 2012 г. За изследвания период средната годишна заплата в общината нараства, но запазва по-ниското си ниво от средното за страната.
Табл. 21 Средна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение
|
|
|
|
|
|
(лв.)
|
|
2007 г.
|
2008 г.
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
2012 г.
|
Община Пазарджик
|
4087
|
5230
|
5458
|
5882
|
6113
|
6526
|
Област Пазарджик
|
4352
|
5234
|
5620
|
6087
|
6358
|
6862
|
Южен централен район
|
4203
|
5268
|
5835
|
6197
|
6539
|
7004
|
Р България
|
5167
|
6538
|
7309
|
7777
|
8228
|
8773
|
Източник: Национален статистически институт
|
В периода 2007-2013 г. в община Пазарджик наблюдаваме нарастване на дела на заплатата като структуроопределящ елемент на дохода на домакинствата. Спад има при доходите извън заплата и драстично понижение от над 6 пъти при приходите от предприемаческа дейност. Делът на пенсиите се увеличава от 20% на 27.8% - потвърждаващ знак за застаряване на населението, като приходите от домашно стопанство също се стопяват. Тенденцията в доходите на домакинствата в община Пазарджик е негативна и тревожна като изисква прилагането на мерки за стимулиране на предприемачеството и индивидуалното стопанство. За сравнение средно за страната тенденциите в структурата на доходите са аналогични на тези на общината и областта: доходите от работна заплата в страната нарастват, като техният дял се изменя от 47.7% през 2007 г. на 53.1%през 2013 г.; делът на общите доходи извън работната заплата намалява за периода от 4.7% на 3.8%; делът на пенсиите нараства от 22.1% на 25.5%; от домашното стопанство съществено намаляват – от 8.0% на 1.6% от общите доходи.
В общите разходи както за общината, така също и за страната най-голям е делът на разходите за храна, и на второ място - разходите за дома (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане), които съставляват между 50 и 60% от общите разходи на домакинствата.
Риск от бедност
Индикаторите за бедност и социално включване се наблюдават на ниво страна, райони и области. Липсва информация по общини но се анализират данните за областта. Може да се приеме, че индикаторите за областта са сходни с тези за общината, поради обстоятелството, че общината включва областния център, а също така и селско население.
Табл. 22 Индикатори за бедност и социално включване
Индикатори за бедност и социално включване
|
Индикатори (%)
|
Област Пазарджик
|
Южен централен район
|
Р България
|
|
2007 г.
|
2012 г.
|
2007 г.
|
2012 г.
|
2007 г.
|
2012 г.
|
Относителен дял на бедните спрямо линията на бедност
|
20.9
|
29.4
|
19.9
|
23.4
|
21.4
|
21.5
|
Относителен дял на бедните преди социалните трансфери
|
47.7
|
53.3
|
39.2
|
42.8
|
40.0
|
41.8
|
Относителен дял на бедните преди социалните трансфери (с включени пенсии)
|
32.1
|
34.7
|
27.2
|
28.1
|
27.1
|
25.9
|
Процент от населението живеещо с материални лишения
|
40.4
|
52.9
|
39.7
|
46.5
|
41.2
|
44.1
|
Население в риск от бедност или социално изключване
|
43.1
|
55.8
|
42.6
|
51.7
|
44.8
|
49.3
|
Източник: Национален статистически институт
Стойностите на индикаторите за бедност и социално включване за област Пазарджик са по-неблагоприятни от средното ниво за Южен централен район и страната. Те се характеризират с:
-
Относителният дял на бедните спрямо линията на бедност в областта нараства значително за периода – от 20.9% през 2007 г. на 29.4% през 2012 г. Този дял за ЮЦР също нараства като достига 23.4% през 2012 г., а за страната - 21.5% (2012 г.).
-
Относителният дял на бедните преди социалните трансфери (социалните помощи) към 2012 г. е 47.7%, а ако се включат и пенсиите – 32.1%. Областта е с по-неблагоприятни от средните за Южен централен район показатели (съответно 42.8% и 28.5%) и за страната (41.8% и 25.9%), като за периода този дял бележи също нарастване, както за областта, така също и за района и страната.
-
При дял на хората, живеещи в материални лишения средно за страната 44.1% (2012 г.) и за ЮЦР – 46.5%, за обл. Пазарджик този показател е 52.9, но той е ревизиран поради промяна в някои променливи, вследствие на което не е много представителен. Независимо от ревизирането, данните показват, че около половината от населението в областта живее в материални лишения.
-
За 55.8% (2012 г.) от населението на областта има риск от бедност или социално изключване, като неговият дял нараства през периода 2007-2012 г. с над 10 процентни пункта. Висок е този дял и за ЮЦР (51.7%) и средно за страната (49.3%). Увеличаването на риска от бедност се констатира и от останалите показатели, идентифициращи бедността. До голяма степен това е свързано и с икономическата криза.
-
Социалната сфера
3.3.1 Образование
Предучилищно образование
На територията на община Пазарджик има 31 детски градини на общинска издръжка, с 3 616 деца, с целодневна форма на обучение.
Табл. 23 Детски градини, учители, деца - община Пазарджик
(Брой)__2009/_2010'>Показатели
|
2008/ 2009
(Брой)
|
2009/ 2010
(Брой)
|
2010/ 2011
(Брой)
|
2011/ 2012
(Брой)
|
2012/ 2013
(Брой)
|
2013/ 2014
(Брой)
|
Детски градини общо
|
28
|
27
|
31
|
31
|
31
|
31
|
Детски учители
|
217
|
234
|
238
|
240
|
237
|
236
|
Деца
|
2698
|
3152
|
3303
|
3460
|
3594
|
3616
|
Детски групи
|
113
|
134
|
135
|
138
|
136
|
116
|
Източник: Национален статистически институт
По данни на РИО - Пазарджик, в град Пазарджик има 6 бр. ОДЗ и 5 бр. ЦДГ, а в населените места от общината - 2 бр. ОДЗ в с. Мало Конаре и ОДЗ в с. Юнаците, а ЦДГ има в селата Алеко Константиново, Братаница, Величково, Главиница, Говедаре, Дебръщица, Добровница, Звъничево, Ивайло, Мирянци, Мокрище, Овчеполци, Огняново, Паталеница, Синитово, Хаджиево, Црънча и Черногорово.
Броят на децата, посещаващи детски градини в общината през 2013/2014 г., се е увеличил с 25,39 % спрямо 2008/2009 г., като недостиг на места в детски градини се наблюдава в някои райони на града.
През последните години от общината са предприети мерки за разкриване на нови места в детските заведения и за търсене на възможности за изграждане на нови обекти, респ. за разкриване на филиали на съществуващи детски градини.
През м. март 2014 г. в град Пазарджик е открито ново детско заведение - филиал „Явор“ към ЦДГ „Дъга“, започнал с една група от 26 деца на възраст от 3 до 5 г. През второто полугодие ще бъде разкрита и втора група, както и Комплекс за интегрирани услуги за деца от 0 до 7 г. и родителите им. Комплексът е изграден по Проект „Община Пазарджик – приятел на децата“, на стойност около 2 млн. лв., финансиран по проект „Социално включване“ от Световната банка, Министерство на труда и социалната политика с подкрепата на НСОРБ. Предвижда се в детското заведение да има 4 групи за общо 96 деца и Консултативен център за работа със социално слаби деца, деца в неравностойно положение и техните родители. Проектът има социална насоченост и цели да се подобри училищната готовност на децата във възраст от 3 до 7 г., да се разшири обхватът на услугите, свързани с подпомагането на семейства с ниски доходи и такива, в които има дете с увреждане, като едновременно с това се предоставят социална и образователна услуга и подкрепа на семействата. В Консултативния център ще работят специалисти - педиатър, психолог, лекар, логопед, социален работник, медиатори и др., които ще консултират и подкрепят децата и ще работят за повишаване готовността им за училище, ще осъществяват социална работа в различни квартали на град Пазарджик.
Основно и средно образование
Към учебната 2013/2014 г. на територията на община Пазарджик функционират общо 46 училища, от които 38 общообразователни. Голяма част от по-големите ученици от населените места на територията на общината се обучават в средните общообразователни училища и гимназиите в град Пазарджик.
Табл. 24 Учебни институции - община Пазарджик
Показатели
|
2007/2008
(Брой)
|
2011/2012
(Брой)
|
2012/2013
(Брой)
|
Общо
|
49
|
49
|
47
|
Общообразователни училища
|
41
|
41
|
39
|
Специални училища
|
1
|
1
|
1
|
Училища по изкуствата и спортни училища
|
-
|
-
|
-
|
Професионални гимназии
|
7
|
7
|
7
|
Професионални колежи с прием след средно образование
|
-
|
-
|
-
|
Професионални училища след VІ и VІІ клас
|
-
|
-
|
-
|
Професионални училища след VІІІ клас
|
-
|
-
|
-
|
Самостоятелни колежи
|
-
|
-
|
-
|
Университети и специализирани висши училища
|
-
|
-
|
-
|
Източник: Национален статистически институт
По данни на РИО Пазарджик, в град Пазарджик са разположени: 5 начални училища: „Отец Паисий“, „Никола Фурнаджиев“, „Васил Левски“, „Васил Друмев“ и НУ „Г.С.Раковски”; 7 основни училища: „Хр. Смирненски“, „Христо Ботев“, „Стефан Захариев“, „Св. Кл. Охридски“, Прогимназия „Св. св. Кирил и Методий“, „Проф. Ив. Батаклиев“, „Любен Каравелов“, 4 средни общообразователни училища (СОУ): „Георги Брегов“, „Георги Бенковски“, „Димитър Гачев“, „Д-р П.Берон“; 10 профилирани гимназии, в т.ч. 7 професионални гимназии (ПГ): ПГ по строителство и архитектура (ПГСА), ПГ по облекло, ПГ по промишлени технологии (ПГ по ПТ), ПГ по химични и хранителни технологии (ПГХХТ), ПГ по механоелектротехника (ПГ МЕТ), ПУИ „Иван Вазов“, Гимназия „Аксаков“, ПГ по селско стопанство „Царица Йоанна“ (ПГСС), ПГ по икономика и мениджмънт (ПГИМ), МГ „К.Величков“, ЕГ „Б. Брехт”.
В селата от общината, системата на образованието е представена от основни училища, с изключение на едно началното училище - НУ „Кирил и Методий“ и Прогимназията „Асен Златаров“, които се намират в с. Черногорово. По едно основно училище има в селата Алеко Константиново, Братаница, Величково, Гелеменово, Главиница, Говедаре, Звъничево, Ивайло, Мало Конаре, Мокрище, Огняново, Паталеница, Пищигово, Сарая, Синитово, Хаджиево и Юнаците.
В последните години се забелязва плавна тенденция на намаляване общия брой на учащите в общообразователните училища от началното, прогимназиалното и средно образование. Увеличава се броят на учениците в професионалните гимназии и професионални училища - ІІ и І степен професионална квалификация, което говори за повишен интерес към професионалното обучение.
Сподели с приятели: |