Програма за реализация на плана за развитие на община брегово за периода 2014 2020



страница6/11
Дата23.07.2016
Размер1.93 Mb.
#2520
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

6.Екологично състояние и рискове

6.1.Води


Факторите, влияещи върху повърхностните води са предимно залесеността, количеството на падналите валежи и антропогенното въздействие върху природните дадености. Хидроложките условия са подложени на значителни антропогенни изменения.

Данните от изготвен Междинен преглед на установените значими проблеми в управлението на водите в Дунавския речен басейн25показват наличието на замърсявания на повърхностни и подземни води на територията на община Брегово.

По отношение на повърхностните води като повърхностно водно тяло в много лошо екологично състояние е определен българския участъка от р. Тимок, попадащ изцяло на територията на община Брегово (р.Тимок от гр.Брегово до устието й – 16,22 км). Химичното състояние на водното тяло е определено като лошо26.

В обхвата на поречието са налични четири антропогенни обекта (гр. Брегово и селата Ракитница, Балей и Куделин), общинско депо за отпадъци (26 дка). Не се извършва водовземане от водното тяло на река Тимок (2008 г.). Поречието попада в обхвата на зона по НАТУРА 2000, както и в рамките на чувствителна и уязвима зона. Хидробиологичното състояние е определено като много лошо.





Източник: Междинен преглед на установените значими проблеми в управлението на водите в Дунавския речния басейн

С лош статус е идентифицирано подземно водно тяло Порови води в Кватернера Брегово-Новоселска низина. Като основни източници на замърсявания са посочени: 7 броя нерагламентирани сметища, 6 броя населени места без канализация. Регистрирано е повишено съдържание на нитрати над 50 мг/л. Мониторингът на подземните водни тела се извършва чрез мониторинг пункт ШК1-ПС Брегово 3 за контролен и оператимен мониторинг. Основните мерки, предвидени в Плана за управлението на водите в Дунавския речен басейн са свързани с прилагане на добри земеделски практики, изграждане на канализация в населените места и пречиствателни станции за отпадни води.

Налице е замърсяването на водите на територията на общината, проявяващо се от два основни източника.

Като основен източник на замърсяване в региона се разглеждат натрупаните през годините наноси по поречието на река Тимок (достигащи по експертни оценки на места (при старото корито на реката в местността Мелницата до Брегово) до 4 метра27), съдържащи мед, цинк и олово, както и на сяра. Източник на замърсяванията са отпадните води от сръбската мина Бор, добиваща мед и злато по открит способ. Проблемите със залпово изпускане на замърсени води от хвостохранилището на флотационната фабрика на комплекса в притоците на река Тимок и от там в река Дунав са известни от началото на 80-те години на миналия век. Въпросът е поставян нееднократно на междудържавно ниво, но на практика, до 2010 г. решение не е намерено. Замърсяването на водите на река Тимок намалява след 2000 г. благодарение на намалялото производство на минния комплекс.

В периода 2002 – 2008 г. са направени редица изследвания и оценки на нуждите от подобряване състоянието на околната среда в резултат на работата на комплекса, финансирани от Програмата за опазване на околната среда на ООН и Световна банка28. От 2011 г. стартира проект за изграждане на нова фабрика за претопяване (смилане) и обработка на рудния концентрат, която ще увеличи производствения капацитет, но и ще ограничи възможностите за замърсяване на околната среда. Очаква се проектът да завърши през 2014 г.

От особена важност за състоянието на водите в река Тимок и съответно за община Брегово е осъществяването на проект „Регионално развитие на Бор“, осъществяван със заем от Световна банка, отпуснат през 2007 г. Основната цел на проекта е подкрепа за икономическото развитие на района на Бор чрез преодоляване на неотложни проблеми на околната среда и социалното развитие, предизвикани от преструктурирането на минния сектор. За възстановяване на стари екологични щети са предвидени 16,5 милиона щатски долара, като основните задачи са свързани със затваряне и възстановяване на поне две съоръжения за изхвърляне на отпадъците в Бор и осъществяване на предпазни и възстановителни мерки за намаляване на заустване на отпадъчните води от площадките за депониране на отпадъци (основно открити хранилища на отпадна руда). Най-важните елементи включват стабилизиране на хвостохранилищата, управление на водите, затваряне и рехабилитация на хвостохранилищата и наблюдение и поддръжка. Специално внимание е отделено на рехабилитацията на колектора за отпадни води, който към момента (вкл. и към 2014 г.) минава под коритото на река Велики Кривели и на практика е напълно компрометиран.

Първоначалният период за извършване на предвидените реконструкции е в рамките на заема от Световна банка е декември 2008 – септември 2012 г. Актуалният преглед29 на състоянието на изпълнението показва, че крайният срок на изпълнение на дейностите е удължен до септември 2015 г. Към март 2013 г. все още не са били изпълнение основните дейности, свързани със затваряне и рехабилитация на хвостохранилищата, а към 1 юни 2014 г. подмяната на колектора за отпадни води на река Велики Кривели е предвидена бъде извършена до 15 април 2014 г.

Данните от проведено през 2012 г. проучване на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и на Минния и металургичен институт в Бор30 потвърждават наличието на налични замърсявания с тежки метали по поречието на граничната р.Тимок в землището на община Брегово и на отсрещната сръбска община Неготин. Самата вода на Тимок е чиста, тъй като при взаимодействието на тежките метали с водата, те се утаяват на дъното или по бреговете. Затова почти във всички почвени проби съдържанието на мед, цинк и олово, както и на сяра, са над пределно-допустимата концентрация. При старото корито на реката в местността Мелницата до Брегово отлаганията са с дебелина до 4 метра.

Механизмът на постъпване на замърсителите в почвите е чрез заливане и поливане с речни води, като в годините тези замърсявания са нараствали, за да се стигне до висока степен на токсичност на почвите с образуване на мъртви площи.

Проучванията са категорични, че над 50 % от площта на българската част от поречието на Тимок са замърсени - при Брегово и селата Ракитница, Балей и Куделин, като с доближаването на Дунав замърсяванията нарастват.

Възможен проблем представлява потенциалното замърсяване на подпочвени води чрез натрупаните във времето отлагания на тежки метали по поречието и основно в района на Брегово и селата Ракитница, Балей и Куделин и устието на река Тимок. Липсата на ПСПВ на територията на общината води до увеличаване на рисковете от подобно замърсяване за здравето на хората в общината.

Вторият съществен източник на замърсяване на водите е липсата на канализация във всички населени места в общината, както и липсата на ПСОВ. Домакинствата в по-голямата си част ползват септични ями за отпадните води, което увеличава замърсяването с органични отпадъци. В момента мръсните води се стичат в близост до жилищните сгради и това създава допълнителни екологични проблеми за живеещите в близост жители на град Брегово.

Предвидените в Плана за управление на речните басейни в Дунавския район (2006) мерки за постигане опазването на околната среда са насочени с предотвратяване влошаването на екологичното и химичното състояние на повръхностното водно тяло и постигане на умерено до 2027 г. и са свързани с



  • изграждане на канализационна мрежа за населено място от 2000 – 10 000 е.ж. на гр. Брегово;

  • изграждане на ГПСОВ от 2000 - 10 000 е.ж. на гр. Брегово;

  • закриване на общинското депо на гр. Брегово;

  • контрол на задължително изпълнение от земеделските стопани в уязвимите зони на програми от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници;

  • спазване на правила за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.

През изминалия планов период община Брегово е осъществила проекти, насочени към рехабилитация на водопроводната система. С финансиране от ПУДООС на стойност 300 000 лв. е изграден и колектор за дъждовни води.

На територията на община Брегово до момента не е установено наличие на минерални води и респективно няма водоизточници на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.



Намирането на решение на проблемите, свързани със замърсяванията по поречието на река Тимок, предизвикани с работата на минния комплекс Бор на територията на република Сърбия е необходимо да бъде изнесено на областно и съответно на национално ниво. Осигуряването на финансов ресурс за необходимата рекултивация на замърсените терени не е по силите на община Брегово. Изпълнението на необходимите дейности следва да залегне в публичните инвестиционни програми на национално ниво. Разрешаването на проблема е належащо както от гледна точка опазване на здравето на населението на община Брегово, така и по отношение на опазването на околната среда както на местно ниво (устието на река Тимок попада в защитена зона по НАТУРА 2000), така и в глобален мащаб, доколкото района е чувствителна зона поради вливането на Тимок в река Дунав и потенциалното замърсяване на Черно море.

6.2.Качество на атмосферния въздух (КАВ)


Нивото на концентрацията на замърсяващите вещества в атмосферния въздух се определя от няколко фактора, влияещи върху произхода и условията за задържането или разсейването им., които са:

  • изменение на локалните климатични условия вследствие морфографските характеристики на района;

  • площното разпределение и мощностите на емисиите;

  • характера на урбанизацията.

От метеорологичните фактори най-голямо влияние върху атмосферния въздух оказват термичните инверсии и мъгли, валежите и вятъра. Влиянието на вятъра се отразява най-силно на запрашеността. Снеговалежите имат по-пречиствателна способност от дъждовете.

В близост до речни басейни се създават условия за възникване на температурни инверсии, които предизвикват задържане за по-продължително време на замърсителите в приземния слой на атмосферата. Тези инверсии са характерни най-вече за случите на безветрие („тихо време”), когато скоростта на вятъра е под 1 м/сек.

Релефът в общината е хълмист с височина 120-200 м над морското равнище и предпоставя в голяма степен движението на въздушни маси, а с тях разпространението на замърсителите, изпускани от различните източници на замърсяване на атмосферния въздух. Релефът, преобладаващата посока и скорост на вятъра предпоставят сравнително добрата интензивност на разсейване на атмосферните замърсители.

Валежният режим е от много съществено значение за естественото пречистване на атмосферния въздух. Летните валежи са обикновено кратковременни с висока интензивност, което води до порои. От друга страна, обаче, поройните дъждове предизвикват ерозия на почвения слой, с което след засушаване предпоставят емисии на прах.

Мъглите са един от факторите, които водят до влошаване на разсейването на замърсителите. В района на гр. Видин те са характерни за периода с ниски температури (зимния период). До голяма степен влияние върху това оказва големият воден обект – река Дунав.

Качеството на атмосферния въздух (КАВ) се следи чрез националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда. За оценката на качеството на атмосферния въздух са ползвани данни от най-близкия пункт за мониторинг на въздуха (в гр. Видин) и еднократни измервания.

Всяка година, въз основа на получените резултати и данни за нивата на замърсителите от оценката на КАВ, Националният център по околна среда и устойчиво развитие, съгласувано с регионалните инспекции по околна среда и водите, изготвя списък на районите за оценка и управление на КАВ на територията на страната. Наредба №7 от 3 май 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, регламентира четири категории райони, в зависимост от степента на замърсяване.

Община Брегово попада във втория от трите района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух в област Видин, утвърдени по реда на Наредбата, а именно район, в който нивата на един или няколко замърсители са между съответните горни и долни оценъчни прагове.

Основните източници на замърсяване на въздуха на територията на община Брегово са използваните конвенционални горива, ползвани от организираните източници, и в по-малка степен от автотранспорта. Основен източник на емисии от подвижни източници са отработените газове от моторни превозни средства, основно в гр. Брегово – ГКПП и второкласен международен път Брегово – Видин. Промишлената дейност в общината е силно ограничена и не води до сериозно замърсяване на въздуха.

Замърсяванията по поречието на река Тимок се отразяват и върху качеството на атмосферния въздух. Поради замърсяването с тежки метали обширни пространства около коритото на реката (заливните тераси) са обезлесени и без зелена покривка, а почвата е деградирала. Това предпоставя процеси на ерозия и силно запрашаване при наличие на вятър, с което замърсен прах се разнася на широка територия от общината. В обхвата на това явление попадат най-вече четирите населени места по поречието – Ракитница, Брегово, Балей и Куделин. По данни на администрацията на община Брегово са извършени залесителни дейности и към настоящия момент санитарния пояс защитава в значителна степен населението на гр. Брегово при замърсяване на въздуха с разпрашения почвен слой от речните заливни тераси.

Необходимо е планирането на допълнителни дейности, свързани с изграждане на санитарно-озеленителни пояси по поречието на река Тимок с цел намаляване въздействието от попадането на частици от замърсения повърхностен почвен слой във въздуха.


6.3.Почви


Характерът и структурата на почвената покривка, климатичните особености и разнообразието на релефа в землищата на населените места от общината са предпоставка за високо естествено плодородие. Почвите са слабо до средно ерозирали и само на отделни места се срещат участъци със силно ерозирали до каменливи почви. Процесът на почвена ерозия, където терените са по-стръмни, може да бъде спрян чрез обработка по хоризонталите, въвеждане на противоерозионни сеитбообръщения, засаждане с трайни насаждения, а на силно ерозиралите терени – извършване на залесяване и приобщаване към горския фонд.

В нарушени територии влизат предназначени за възстановяване за възстановяване и рекултивация кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и други. На територията на община Брегово съществуват следните нарушени терени за добив на полезни изкопаеми:



  • кариера, представляваща имот с номер 000570 в землището на гр. Брегово, местност „Танова могила”. площ на имота – 188,949 дка;

  • кариера, представляваща имот с номер 000305 в землището на с. Драгижево. площ на имота – 144,489 дка.

По данни от Регистъра на свлачищата в България на територията на община Брегово няма регистрирани свлачища31.

Данни за ерозия по бреговата линия на река Дунав са налице в землищата на селата Куделин и Връв.

На територията на общината функционира общинско депо за неопасни отпадъци, находящо се на територията на община Брегово, местност „Варкан”, с площ 18 дка. Депото следва да бъде закрито и рекултивирано след започване функционирането на Регионалното депо за битови отпадъци в регион Видин.

Замърсяванията по поречието на река Тимок се отразяват и върху качеството на почвите. Поради замърсяването с тежки метали обширни пространства около коритото на реката (заливните тераси) са обезлесени и без зелена покривка, а почвата е деградирала. Проучванията потвърждават наличие на съдържание на мед, цинк и олово, както и на сяра над пределно-допустимата концентрация. При старото корито на реката в местността Мелницата до Брегово отлаганията са с дебелина до 4 метра. Механизмът на постъпване на замърсителите в почвите е чрез заливане и поливане с речни води, като в годините тези замърсявания са нараствали, за да се стигне до висока степен на токсичност на почвите с образуване на мъртви площи. Проучванията са категорични, че над 50 % от площта на българската част от поречието на Тимок са замърсени - при Брегово и селата Ракитница, Балей и Куделин, като с доближаването на Дунав замърсяванията нарастват.



Концентрации на тежки метали (mg/kg) в почви, поливани с води,
замърсени от минно-добивната и преработваща промишленост


    Станция

    Мед

    Олово

    Цинк

    Манган

    Брегово (при устието на р.Тимок

    343

    31

    115

    238

    Брегово

    75

    22

    78

    503

    278

    42

    135

    670

    Източник: Сборник доклади, стр.503, ISBN: 978-954-397-025-4, Смолян, 201132

Най-замърсени са почвите близо до брега. Тежко замърсените площи трябва да се изземат, седиментите и утайките да се предепонират в депа за опасни отпадъци.

6.4.Управление на отпадъците


В общинската програма за управление на отпадъците, приета през май 2012 г. и с хоризонт на действие до 2015 г., са заложени конкретни мероприятия, целящи минимизиране отрицателното влияние на отпадъците върху околната среда. Основната цел, която е поставена в нея е общо подобряване на управлението на твърдите отпадъци. Програмата предвижда мерки за постигане на следните цели:

  • намаляване или ограничаване образуването на отпадъците, както и степента на тяхната опасност;

  • прилагане на новите нормативни изисквания в областта на обезвреждане на отпадъците;

  • почистване на старите замърсявания с отпадъци;

  • екологосъобразно обезвреждане.

На територията на общината няма организирано събиране и извозване на битовите отпадъци.

Събирането и извозването на отпадъците от обществени заведения се извършва организирано от фирма „Еко Титан” ЕООД – Видин, индивидуално или чрез НП „ОСПОЗ” и чрез Общинската администрация на гр. Брегово, а отпадъците от домакинствата се извозват организирано в контейнери тип „Бобър” и „Мева”.

Преобладаващата част от тези отпадъци са генерирани от домакинствата (средно между 80 и 90 %), а останалите са резултат от търговската дейност на територията на гр. Брегово.

На територията на община Брегово няма разработена система за разделно събиране на отпадъци.

Основен начин на обезвреждането на битовите отпадъци на територията на общината е депонирането им в Регионално депо гр. Димово на, с което община Брегово има подписан договор.

Битовите отпадъци, неопасните производствени отпадъци и строителните отпадъци (основно земни маси от изкопни работи) се депонират на депо33, разположено в западната част на местността “Варкан” на изхода от града. Депонирането на отпадъците е започнало през 1978 г. Площадката за депониране на отпадъци в момента възлиза на 2,5 дка при проектно отредена площ – 2,5 дка. Отпадъците се насипват на пластове с дебелина 50 – 60 см и се запръстяват периодично. Поддръжката на депото в гр. Брегово се осъществява от община Брегово – като собственик.

На територията на общината има сметища, нерегламентирани площадки за биоразградими отпадъци. В продължение на години на неотредени площадки неконтролирано са изхвърляни отпадъците от по–малките населени места на общината.

Събираните битови отпадъци на територията на община Брегово намаляват два пъти през 2011 спрямо 2010 г. с близо 600 тона, а намалението през 2012 спрямо 2011 отново е близо два пъти, въпреки че обемът събирани отпадъци на човек от обслуженото население остава същия (100 кг). Всички събрани битови отпадъци се депонират в депа.





Източник: НСИ

По данни от информационните карти за отчет на битовите отпадъци, представяни ежегодно от община Брегово на РИОСВ – Монтана, отпадъците депонирани на депото в местността “Варкан” се характеризират със следния състав:





Компоненти

Състав (%)

1.

Хартия

3,0

2.

Текстил

1,0

3.

Пластмаси

15,0

4.

Стъкло

6,0

5.

Метали

1,0

6.

Хранителни, градински отпадъци и други подобни

65,0

7.

Строителни отпадъци

8,0

8.

Кожи, гума

1,0

Морфологичният състав на отпадъците за цялата община Брегово не е изследван и определен. Общите наблюдения, които се правят за битовите отпадъци в малки общини показват, че в тях преобладават градинските и хранителните, както и пепелта и сгурията през есенно – зимния период. След тях се нареждат стъклото, пластмасите, хартията и текстила.

От показаните данни могат да се направят следните изводи:



  • относителният дял на компонентите за рециклиране е 25 – 30 %, като стъклото и пластмасите са предимно под формата на опаковки;

  • оставащата част след отделянето на тези компоненти има достатъчно органично съдържание и калоричност за компостиране и изгаряне;

  • значителна част от рециклируемите компоненти се компрометират при събирането, съхранението и транспорта на битовите отпадъци.

Строителните отпадъци се отделят при строителство, ремонт и реконструкция на сгради и други обекти. Те се извозват на депото за битови отпадъци и се използват за запръстяване на уплътнените битови отпадъци.

Липсата на депо за строителни отпадъци, както и икономическия интерес на различните участници в строителния процес (главно значителното разстояние до общинското депо за битови отпадъци), водят до образуването на неорганизирани сметища около града.

Строителните фирми генерират смесени отпадъци от строителството на сгради и съоръжения. Този тип отпадъци са в малки количества, тъй като строителството в общината е предимно индивидуално – жилищни сгради, ремонти и преустройства на малки обекти.

Функциониращите на територията на община Брегово здравни заведения –лекарски и ветеринарни кабинети, генерират медицински отпадъци, които се класифицират като опасни.

Фирмите, генериращи опасни отпадъци, са длъжни да събират и съхраняват тези отпадъци по подходящ начин. Обезвреждането на опасните отпадъци е задължение на фирмата, която ги получава.

На територията на гр. Брегово има:


  • 2 бензиностанции и 1 газстанция;

  • луминесцентни лампи, други лампи, съдържащи живак и батерии се продават в 3 магазина.

На територията на община Брегово има замърсени с отпадъци терени и сметища, за които се полагат грижи за отстраняването им.

Администрацията на община Брегово предвижда предприемането на мерки за закриване и рекултивация на терените на установените нерегламентирани сметища да бъде извършено след влизането в експлоатация на Регионалното депо за битови отпадъци Видин. Изграждането на депото е финансирано от ОПОС 2007 – 2013 г., като договорът за доставка на машини и оборудване на депото е подписан в началото на юни 2014 г. Регионалното депо ще обслужва общините Видин, Брегово, Бойница, Кула, Грамада, Ново село, Димово, Ружинци, Белоградчик, Чупрене и Макреш.



Нуждите в областта на управлението на отпадъците са свързани с въвеждане на организирано сметосъбиране, закриване и рекултивация на терените на установените нерегламентирани сметища, както и използване на възможностите за оползотворяване на събираните количества биоразградим отпадък чрез компостиране или други подходящи методи.

6.5.Шум


Шумовите натоварвания са с различен интензитет и формират шумово поле с постоянно променящо се налягане. Шумовите натоварвания се формират основно от фоновия шум на пътищата и части от територията на предприятията, в които се извършват дейности, отделящи шум и вибрации и са под пределно допустимите норми.

При формиране функционалните зони – труд, обитаване, отдих, е съобразено тяхното териториално разположение по начин, недопускащ създаване шумово поле в зоните за обитаване и отдих. Няма население, подложено на по-голямо шумово въздействие (над пределно допустимото).

Производствени и други дейности, източници на радиационно замърсяване на територията на общината няма.

6.6.Защитени територии и биоразнообразие


Няма данни за общата площ на зелените площи за широко обществено ползване на територията на община Брегово.

Следва да се отчете наличието на дворна зеленина, чиято интензивност е значителна в парцелите за индивидуално жилищно строителство и оказва благоприятно общо въздействие върху микроклимата в населените места.

Поддържането на зелените площи за широко обществено ползване се осъществява от Община Брегово.

Съгласно разпоредбите на Наредба № 7/22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони34 зелената система включва обществените озеленени площи, в т.ч. всички паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове и горски паркове, гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения и разсадници35.



Наредбата предвижда нормативи за площта на обществените озеленени площи за широко и специфично ползване в населените места в зависимост от тяхната големина. За много малките градове предвидената норма е 8 кв. м/жител, а за селата - 4 кв. м/жител. Това изискване предполага наличието на следната минимална площ обществени озеленени площи за широко и специфично ползване (паркове, градини, улично озеленяване, ботанически градини, дендрариуми) по населени места в общината:

Населени места

Население, брой, 02.2011

Изискване за минимална озеленена
площ в населеното място, кв.м.


гр. Брегово

2 527

20 216

с. Балей

393

1 572

с. Връв

349

1 396

с. Гъмзово

663

2 652

с. Делейна

273

1 092

с. Калина

30

120

с. Косово

367

1 468

с. Куделин

385

1 540

с. Ракитница

403

1 612

с. Тияновци

124

496

Община Брегово

5 514 жители

32 164 кв.м. озеленена площ

Съгласно изискванията на Закона за устройство на територията36 зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините, като се спазват правилата и нормативите в наредбата по чл. 13, ал. 1.

Съгласно чл. 62, ал. 10 на ЗУТ Общинският съвет приема наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината.

Съгласно изискванията на Закона за устройство на територията37 кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината. Достъпът до информацията, вписана в регистъра, се осъществява при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Към настоящия момент община Брегово не разполага с публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината, като не са предприемани необходимите мерки по паспортизация на зелените площи.

Управлението на зелената система е свързано с провеждане на дългосрочна и последователна политика, която да доведе до възстановяване и нарастване на зелените площи в населените места:


  • извършване на значителна по обем и сложност за планиране и осигуряване на ресурси дейност по идентифициране и паспортизация на зелените площи, идентифициране и оценка на състоянието на наличните дървесни, храстни и други видове растителност;

  • приемане на концепция за модел на поддържане на зелената система;

  • създаване на информационна система за описание и проследяване състоянието на зелената система на територията на община Брегово, вкл. с производен публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината и база данни на участници в инвестиционния процес при придобиване на нови зелени площи – проектиране, фирми изпълнители, контролни органи и съвместяване на отговорности. Последното ще осигури възможност за прилагане на изискванията на ЗУТ38 в 5-годишен срок от завършване и приемане на строителството общинските органи по озеленяване да извършват проверки по изпълнението на задълженията на собствениците (възложителите), свързани с озеленяване и компенсаторно залесяване;

  • идентифициране и развитие на модел за привличане на компетентни специалисти с необходимата квалификация в сферата на развитието и поддръжката на зелената система, вкл. квалифицирана работна ръка за поддръжката.

Слабо разчленения релеф и неговия равнинно-хълмист характер, хидрогеоложките и климатична особеност на Община Брегово са определящи за видовото разнообразие на лечебните растения. Същевременно възстановяването на собствеността върху земеделските земи, разораването на синурите, намаляването на пустеещите обработваеми площи, интензивните мелиоративни мероприятия, химичната борба срещу плевелите (много, от които са ценни билки), слага своя отпечатък върху видовото разнообразие и ресурсни запаси от лечебни растения.

Над 45 вида билки и лечебни растения виреят на територията на общината, част, от които с търговско значение.

Районите на разпространение и екологията на лечебните растения се определят от наличието на следните категории площи:


  • водоеми – Хидрогеографската мрежа в общината е представена от р.Дунав и нейните притоци – р.Тимок;

  • влажни ливади – представени главно край водоемите и дигите на реките;

  • сухи ливади – много широко са разпространени по билата и склоновете на хълмовете и край селищата, като крайселски мери, пасища и целини.

  • обработваеми площи – най-широко разпространени на територията на общината, местообитание за различни видове лечебни растения от групата на “плевелите”. Това са ниви, лозя, зеленчукови и овощни градини.

  • селища – също много богат хабитат за различни видове лечебни растения от групата на “рудералите”.

На територията на общината няма данни за наличие на вековни дървета, обявени за защитени, съгласно Регистър на вековните дървета в България39.

На територията на Община Брегово се намират следните защитени зони40:



  • Защитена зона „Делейна“ - площ: 2 257,54 хектара; ЗЗ по директивата за местообитанията; на територията на община Брегово и община Видин, за община Брегово – гр. Брегово, с. Гъмзово, с. Делейна, с. Калина, с. Ракитница, с. Тияновци;

  • Защитена зона „Ново село“ - площ: 815,91 хектара; ЗЗ по директивата за местообитанията; на територията на община Брегово и община Ново село, за община Брегово –с. Връв;

  • Защитена зона „Раброво“ - площ: 910,82 хектара; ЗЗ по директивата за местообитанията; на територията на община Брегово, община Бойница и община Видин, за община Брегово – с. Делейна;

  • Защитена зона „Тимок“ - площ: 499,68 хектара; ЗЗ по директивата за местообитанията; на територията на община Брегово и община Ново село, за община Брегово – гр. Брегово, с. Балей, с. Връв, с. Куделин.

Необходимо е планираните дейности в периода до 2020 г. да бъдат насочени към активно опазване на защитените територии и биоразнообразието, както и управление на зелената система в общината за провеждане на дългосрочна и последователна политика, която да доведе до възстановяване и нарастване на зелените площи в населените места.


7.Административен капацитет, междуинституционална координация и съгласуваност на политиките

7.1.Администрация на община Брегово, междуинституционална координация и съгласуваност на политиките


В рамките на проект, финансирано от ОПАК, през 2014 г. е изготвен функционален анализ на администрацията на община Брегово. Изследвани са релевантността на функциите на администрацията, направен е анализ на ефективността и ефикасността й. Представени са констатации в тези три елемента, които се нуждаят от обобщения предвид необходимостта от дефиниране на съществуващи проблеми и предизвикателства и планиране на стратегически мерки за развитие на капацитета на администрацията на община Брегово.

Предизвикателствата пред развитието на община Брегово в средносрочен план са свързани с:



  • усъвършенстване на модела за организация и работните процеси на общинската администрация;

  • въвеждане на иновативни методи и техники за изпълнение на функциите, свързани с:

  • програмирането и реализацията на мерките, насочени към стимулиране на местното икономическо и социално развитие;

  • финансовото управление – въвеждане на програмното и ориентирано към резултати бюджетиране като елемент на системата за управление на изпълнението;

  • административното обслужване на гражданите и бизнеса.

  • подобряване на механизмите за управление на човешките ресурси в администрацията на община Брегово.

Тези направления съответстват на промените в политиката за сближаване за настоящия програмен период 2014-2020 г., от целите на националната политика за модернизиране на администрацията и от обществените очаквания за ускоряване на местното икономическо и социално развитие.

7.2.Оценка на финансовото състояние на общината


Общинският бюджет на община Брегово за 2014 г. е в размер на 4 564 000 лв.

Оценката на финансовото състояние на община Брегово се извършва въз основа на методика разработена от Министерство на финансите, като се използват статистически данни генерирани от същата институция с цел прилагане на методиката. Оценката се извършва в следните четири направления:



  • достигната степен на финансова самостоятелност;

  • финансова устойчивост (бюджетна стабилност), в това число степен на задлъжнялост – дългосрочна и краткосрочна;

  • ефективност на управлението на ресурсите;

  • инвестиционна активност.



Сравнителният анализ е изготвен на база на сравнение на стойностите на различните показатели за 2011 г. и 2012 г., съпоставени със средните стойности, на общините попадащи в идентична група по брой на населението с община Брегово, по съответните показатели. По брой на населението община Брегово попада в пета категория с население под 6 000 жители.
7.2.1.Достигната степен на финансова самостоятелност

Степента на финансова самостоятелност на общината се измерва посредством индикаторите:

  • дял на собствените приходи от общите постъпления;

  • покритие на разходите от местни дейности със собствени приходи.



Делът на собствените приходи, намалени с еднократни помощи и дарения от чужбина от общите постъпления на община Брегово за 2011 г. е 9,75%, което е под средна за пета категория общини - 25,86%. За 2012 г. стойностите за община Брегово нарастват леко до 11,47%, но са значително под средните за категорията, които възлизат на 26,94%. Стойностите на индикатора показват много ниска степен на финансова независимост на общината и респективно е необходим по-завишен контрол от страна на централните власти.



Вторият показател, даващ оценка на финансовата самостоятелност на общината също има стойности значително под средните за групата, като за 2011 г. разликата е по-силно изразена и възлиза на 24 процентни пункта, докато за 2012 г. е сведена под 10 процентни пункта. Степента на покритие на разходите за местни дейности със собствени приходи за 2011 г. е около 1/4, а за 2012 около 50% което показва, че общината не може да покрива в задоволителна степен разходите за местни дейности със собствени приходи.



Средната стойност на двата показателя, оценяващи финансовата самостоятелност на общината са под средните за пета категория (според броя на населението) общини. Обобщеният показател за финансова независимост на общината има стойности под 20 за 2011 г. и това я поставя в най-неблагоприятната пета категория от гледна точка на финансова самостоятелност. През 2012 г. стойността на индикатора достига 30 точки, което поставя общината в четвърта категория от гледна точка на финансова самостоятелност, но все още е с повече от 15 пункта под средната за 5 категория (по брой население) общини. Това показва, че общината има много ниска степен на финансова самостоятелност и се не се справя с планирането и управлението на местните отговорности, което налага този тип дейности да бъдат дофинансирани със средства от централния бюджет. Стойността на индикатора за 2012 г. превишава постигната за 2011 г. с почти 13 процентни пункта.


7.2.2.Финансова устойчивост

Финансовата устойчивост на общините се измерва посредством следните три основни показатели:

  • бюджетно салдо спрямо общите постъпления по отчет

  • размер на дълга, като процент от собствените приходи и изравнителна субсидия по план

  • дял на просрочените задължения от собствените пригоди и изравнителната субсидия по план

Бюджетното салдо на общината е положително и за 2011 г. и отрицателно с -0.5% за 2012 г. Това показва, че бюджетните приходи превишават разходите в първата година, докато през втората са по-ниски с половин процент, което дава основание да се направи извод за сравнително рационално използване разполагаемите ресурси. Бюджетното салдо, отнесено към общите постъпления за 2011 г. е в размер на 0.64%.

Стойността на индикатора средно за категорията (по брой население), в която попада община Брегово е отрицателен за първата година и положителен, но под стойността за община Брегово за 2012 г.

Размерът на дълга като процент от общите приходи и изравнителна субсидия показва каква част от собствените приходи и изравнителната субсидия се използват за покриване на кредитните задължения на общината. Стойността на индикатора на община Брегово за 2011 г. и 2012 г. е 0%.

Средната стойност на показателя за общините от пета категория (според броя на населението) е съответна 12,57% за 2011 г. и 18,01% за 2012 г..

Просрочените задължения като дял от собствените приходи и изравнителната субсидия показват способността на общината да покрие просрочените си задължения в рамките на текущата година. Динамиката на индикатора дава оценка за ефективността на управление на задълженията.



Стойността на индикатора за община Брегово е устойчива през двете разглеждани години и със стойност 105,97% и 105,05% съответно за 2011 г. и 2012 г. Средната стойност на показателя за общините от съответстващата категория общини по брой на населението е 18,55% и 20,38% съответно за 2011 г. и 2012 г. Разликата между стойностите на общинско ниво и средно за категорията е устойчива през разглеждания период.



Агрегираната стойност на показателите за финансова устойчивост на община Брегово е устойчива за двете година и е съответно 64,89 (точки) за 2011 г., и 64,82 за 2012 г. Въз основа на този показател общинския бюджет може да се определи като сравнително балансиран с липса на проблеми в приходната и разходната част, като и по отношение на степента на задлъжнялост.



По отношение на финансовата устойчивост община Брегово е във втора група през двете години, което е показател за сравнително висока степен на финансова устойчивост.
7.2.3.Ефективност на управлението на ресурсите

Ефективността на управлението на ресурсите следва да се изследва въз основа на следните два основни индикатора:

  • население на един общински служител;

  • дял на разходите за заплати и осигуровки в общите разходи.

Броят на населението на един общински служител за 2011 г. за община Брегово е 133 души, а стойността на индикатора за 2012 г. нараства с 16,5%, като и за двете изследвани години е над средната стойност за категорията. Отклонението на стойността на индикатора за община Брегово спрямо средния за категорията общини за 2011 г. е 33%, а за 2012 г. спада до 27,7%, което показва негативна тенденция за на оптимизиране на стойността на индикатора.

Делът на разходите за заплати и осигуровки от общите разходи в община Брегово за 2011 г. са 47,78% и нарастват през следващия отчетен период до 58,20%. Стойността на индикатора е под средната за категорията общини, в които попада община Брегово по брой на населението за 2011 г., но по-висока от средната през следващата година.

Поради високата стойност на индикатора „дял на разходите за заплати и осигуровки в общите разходи“ община Брегово има сравнително ниска стойност на обобщения показател за ефективност. Стойността на показателя за 2012 г. е значително по-ниска от предходната, като намалението е с 8,9 процентни пункта. Стойността на индикатора за община Брегово за двете години е съответно 38,37 точки за 2011 г. и 29,47 за 2012 г. (изчислени съгласно методиката на МФ), като с това се класифицира в 4 група по степен не ефективност за двете години.



Сравнена с останалите общини с население до 6 000 жители общината има малко по-висока степен на ефективност за 2011 г. и приблизително равна за 2012 г.

7.2.4.Инвестиционна активност

Последният елемент на системата за оценка на общините е показател за инвестиционна активност. Този елемент се състои от единствен индикатор – Дял на капиталовите разходи в общите разходи.

Делът на капиталовите разходи на община Брегово е 23.71% за 2011 г. и спада с повече от 8 пункта през следващата година, което се определя като ниска степен на възможности за създаване на местни икономически ресурси и акумулиране на капитал. Стойността на индикатора за община Брегово и за първата от двете разглеждани години е значително по-висок от средния за пета категория общини (по брой на населението), а през втората година е малко под средната стойност.


7.2.5.Обобщена оценка

Обобщената оценка по всички индикатори на община Брегово за 2011 г. е 28.4 точки, а за 2012 г. 29,05 точки. Средната стойност за групата общини с население до 6 000 жители е съответно 33,88 и 39,43 точки за съответната от двете разглеждани години. Това показва, че община Брегово има оценка на финансовото състояние под средната за общините със сходен брой население.

Съгласно оценките, направените от министерство на финансите по отношение на финансовото състояние на община Брегово въз основа на Методиката за оценка на финансовото състояние на общините за периода 2011 г. - 2013 г., общината трайно попада в четвърта група.

Съгласно същият методически документ тази група обхваща консолидиращи се общини, които имат следните характеристики:


„Разходите в тази категория не се покриват напълно от приходите на общината. Възможно е натрупването на дълг да застраши водената фискална политика. Нивото на прозрачност на финансовата информация е ниско, контролът и наблюдението не са своевременни. Методиката за управление на риска трябва да се подобри.“

При запазване на тенденцията на промяна на оценката не би следвало да се очаква преминаването на общината в по-висока група. Съгласно рейтинга изготвен от Министерство на финансите за оценката на финансовото състояние на общините община Брегово се нарежда на 256 място за 2011 г. и на 250 място за 2012 г.


8.SWOT – анализ


Изготвеният SWOT анализ отразява резултатите от проведените проучвания и събраните данни при подготовката на анализа на социално-икономическото развитие.

Силни страни

Слаби страни

Благоприятно географско положение в близост до европейски транспортен коридор;

Пряка транспортна връзка с територията на Република Сърбия и бърз достъп до територията на Република Румъния;

Относителна близост до областен център;

Благоприятни почвено-климатични условия за развитие на селското стопанство;

Значително развити социални услуги;

Наличие на защитени зони по Натура 2000, с възможност за развитие на алтернативен туризъм;

Придобит опит в усвояването на средства финансирани от оперативните програми и други източници.


Негативна демографска тенденция;

Слабо развита и силно чувствителна към единични инвестиции местна икономика;

Ниско ниво на инвестиционна активност реализирана чрез функциониране основно на микорпредприятия;

Развитие на отрасли, които се характеризират предимно с по-ниски нива на заплащан

Ниско ниво на доходите в общината спрямо средното за страната;

Наличие на съществен екологичен проблем с трансграничен характер;

Необезпеченост на територията с актуални устройствени планове;

Амортизиран сграден фонд (жилищен, промишлен, публичен), с ниска енергийна ефективност;

Неизградена канализационна мрежа в населените места и липса на ПСОВ;

Влошено качество на уличната и водоснабдителната инфраструктура в населените места.



Възможности

Заплахи

Възможности за привличане на инвестиции поради подобрена транспортна достъпност и наличие на терени за складова и логистична дейност;

Осигуряване на необходимия финансов ресурс от национални и международни програми за реализация на проекти на територията на общината, вкл. и ресурса на програмите за трансгранично сътрудничество с Румъния и Сърбия;

Използване на наличния финансов ресурс, вкл. през следващия планов период за подобряване на енергийната ефективност на публичния, производствения и частния сграден фонд;

Диверсифициране на общинската икономика, вкл. чрез подкрепа за селското стопанство и развитие на икономически дейности в селата и осъществяване на дейности за привличане на нови инвестиционни инициативи.



Влошаване на демографските характеристики и неблагоприятни миграционни процеси;

Неблагоприятна икономическа ситуация, отразяваща се на размера на инвестиции на бизнеса и разкриването на работни места;

Липса на адекватни действия да преодоляване на съществуващ екологичен проблем по поречието на река Тимок;

Финансова невъзможност на общинските бюджети да осигуряват необходимото съфинансиране в процеса на усвояване на структурните и европейски фондове.



Следва да се търси възможността за прилагане на стратегия, която да осигури развитието на общината като център за осъществяване на активна икономическа политика. Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 г. – 2025 г. отрежда на град Брегово място сред градовете от 5-то ниво - много малки градове и села, центрове с общинско значение за територията на съответните общини. Териториалният ареал на влияние на гр. Брегово съвпада с границите на община Брегово.

Концепцията не предвижда планиране на специфични интервенции в градовете от 5-то ниво до 2025 г. Избраният модел на урбанистично развитие за перспективния срок – „умерен полицентризъм”, предвижда след 2025 г. центровете от 5-то ниво да бъдат стабилизирани.

Областната стратегия за регионално развитие на област Видин за периода 2014 г. – 2020 г. определя териториалния обхват на районите за целенасочена подкрепа в рамките на областта. Община Брегово е категоризирана като община с висока степен на уязвимост41 и като такава следва да попадне в обхвата на районите за целенасочено въздействие.

Налична е необходимост от значими инвестиции за преодоляване на насложени проблеми, чрез които да бъде осигурено очакваното от населението качество на живот в града, вкл. осигуряване на минимален стандарт на предлаганите публични услуги – тези в областта на техническата инфраструктура (канализация и пречистване на отпадни води), рехабилитация на градските системи за обитаване (градска среда, зелена система, състояние на сградния фонд за предоставяне на публични услуги, вкл. осигуряване на жилища за социално слаби и др.), разрешаване на налични екологични проблеми по поречието на река Тимок.

Възприетият подход следва да търси решения, които чрез осъществяването си ще интегрират наличните възможности по отношение на град Брегово от една страна като център от 5-то ниво, а от друга страна като част от област Видин и достъпа до транспортни коридори.

Основните области, върху които следва да попадне фокуса на идентифицираните приоритети и мерки за развитие са свързани с:



  • подобряване на бизнес средата и възможности за развитие на предприемачеството;

  • повишаване на енергийната ефективност и преодоляване на последствията от промените в климата;

  • подобряване на средата на обитаване;

  • подобряване качеството и развитието на публичните услуги, предоставяни в рамките на общината.

Стратегията следва да постави специфичен фокус върху областите на действие, свързани с развитието на икономиката, енергийната ефективност и задържане на младите хора в общината.

Планът за развитие следва да е изграден върху мерки, интегриращи оползотворяването на:



  • наличните местни ресурси:

    • наличие на възможности за териториално развитие на населените места,

    • географска и функционална свързаност с областния център;

    • натрупан административен капацитет и капацитет за планиране и управление на проекти и

  • привличане на външни ресурси, свързани с:

    • осигуряване на финансиране за основни инфраструктурни и социални проекти, свързани с развитието;

    • привличане на външни инвеститори за развитие на дейности, допринасящи за разнообразяване на местната икономика;

    • координация на мерките за развитие на надобщинско, областно и национално ниво за преодоляване на общи проблеми.

Каталог: doc
doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
doc -> Лична информация
doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница