II. Управление на клиничната лаборатория и осигуряване на качеството
-
Клинично-лабораторни методи – класификация и изисквания
-
Предмет и задачи на клиничната лаборатория. Основни показания за клинично-лабораторни изследвания.
-
Понятие за калибровка и правила за калибриране на методите. Референтни материали. Класификация.
-
Аналитична надеждност на клинично-лабораторните методи. Критерии за оценка.
-
Изисквания при сравняване на клинично-лабораторните методи. Критерии за избор на метод.
-
Източници на грешки в клиничната лаборатория
-
в преданалитичния етап – подготовка на пациента, вземане /събиране/ на пробата, избор на антикоагулант, транспорт, съхранение, подготовка за анализ
-
в аналитичния етап – аналитични интерференции/лекарства и др./
-
в следаналитичния етап – биологична вариация и др.
-
Осигуряване качеството на резултатите от клинично-лабораторните изследвания. Принципи за провеждане на вътрелабораторния качествен контрол. Допустими граници за аналитична вариация.
-
Външна оценка на качеството на клинично-лабораторните резултати
-
Медицинска оценка на лабораторните показатели и резултати
-
Участие на лабораторния лекар като консултант в избора на тестове и интерпретация на резултатите
-
Плаузибилитетна оценка (разпознаване на евентуалното колебание, в сравнение с предишни стойности, плаузибилитет на границите на достоверност, екстремни стойности и др.)
-
Референтни стойности и референтни граници. Източници на вариация: влияние на възраст, пол, начин на живот и т.н. Определяне на гранични стойности.
-
Лонгитудинална оценка на болестния процес и терапевтичния контрол; критични разлики
-
Клинично-лабораторни програми при отделните заболявания
-
Статистически методи в клиничната лаборатория
-
Организация и управление на клиничната лаборатория
-
Работни процедури за лабораторна организация и управление на качеството, определяне на работното натоварване, спешна лаборатория, избор на апаратура и методи, поевтиняване на анализи, ценообразуване
-
Управление на данни: медицинска информатика, обработка на данни и телекомуникации, представяне на резултати от изследвания (избор на мерни единици, оформяне и съдържание на бланката)
-
Обучение на лабораторния състав и изготвяне на процедури по качеството
-
Основни познания по клинична епидемиология
-
Лабораторна безопасност. Работа с потенциално инфекциозни проби (HIV, хепатит и други), работа с отровни химикали и изотопи, механическа и електрическа безопасност, предпазни мерки срещу пожар, поведение при инциденти.
-
Юридически и етични норми. Закони, разпоредби и препоръки при работа в клинични лаборатории: предпазване от специфични инциденти и хигиенни норми, медицински стандарт по клинична лаборатория, качествен контрол, квалификация, трудово законодателство и професионални заболявания. Етични аспекти и норми за извършването, интерпретацията и съобщаването на лабораторната информация.
-
Организация на клинично-лабораторната дейност в Република България (медицински стандарт по Клинична лаборатория)
-
Диагностична надеждност на клинично-лабораторната информация
-
Акредитация на клиничните лаборатории. Добра лабораторна практика.
III. Клинична химия
В разглеждането на всеки клинично-лабораторен показател в този и следващите раздели се спазва посочената последователност:
а/ биохимия, физиология, вродени и придобити нарушения
б/ методи
в/ принцип
г/ реактиви, приготвяне, съхранение, точна концентрация
д/ данни за технико-икономическите разходи
е/ специално оборудване и прибори
ж/ изследван материал (серум, плазма, пълна кръв, урина, ликвор и др.)
з/ техника за провеждане на изследването, вкл. контролна проба
и/ оценка или начин на изчисляване на резултатите
й/ калибрационна крива
к/ аналитична надеждност на метода
л/ референтни граници (в зависимост от пол, възраст и др. референтни условия)
м/ информативно съдържание и клинично значение на резултатите
н/ източници на грешки – преданалитични, аналитични, следаналитични
-
Вода и електролити в плазмата. Метаболизъм. Натрий. Калий. Калций. Магнезий. Хлориди. Неорганичен фосфат.
-
Микроелементи. Есенциални - желязо и ЖСК, мед, цинк, манган, селен. Неесенциални – алуминий, живак, олово, кадмий, литий, злато, платина. Обмяна на желязото.
-
Киселинно-алкална обмяна и кръвно-газов анализ. Буферни системи. Бъбречни механизми на регулация. Респираторен механизъм на регулация. Ацидози и алкалози. Методи за определяне на лактат и кетони.
-
Витамини. Витамин В12, фолат, витамин Д – биологично активни форми и методи за определянето им.
-
Изследване на въглехидрати. Глюкоза. Обмяна на глюкозата и регулиране. Клинично-лабораторна диагностика на захарен диабет – тип I и тип II. Кетогенеза. Други наследствени и придобити метаболитни нарушения (лактозен интолеранс, галактоземия, болести на натрупването).
-
Гликирани белтъци
-
Плазмени белтъци. Обмяна.
а) Общ белтък
б) Протеинограма. Диспротеинемии. Поликлонални и моноклонални гамапатии.
в) Индивидуални белтъци – албумин, имуноглобулини, специфични транспортни белтъци, острофазови белтъци, цистатин С, алфа-1-антитрипсин, бета-2-микроглобулин, hsCRP (високо чувствителен с-реактивен протеин), RF (ревматоиден фактор), АSО (антистрептолизинов титър О) и др.
г) Туморно-асоциирани белтъци
д) Функции на хуморалната и клетъчната имунни системи и тяхното регулиране; цитокини, възпаление, острофазови белтъци. Наследствени и придобити нарушения.
е) Фактори на комплемента
-
Хепатитни маркери (антигени и антитела). Динамика. Методи за определяне.
-
Откриване и определяне на антитела срещу HIV1 и HIV2. Методи за определяне на антигени и вирусен товар.
-
Сифилис. Лабораторни методи за диагностика.
-
Аминокиселини. Наследствени и придобити нарушения в обмяната на аминокиселините. Фенилкетонурия, тирозиноза и др. Принципи на неонаталния скрининг за вродени грешки на обмяната на веществата.
-
Небелтъчни азотсъдържащи вещества в плазмата – креатинин, урея, пикочна киселина, амоняк. Обмяна. Наследствени и придобити нарушения в обмяната им.
-
Ензимна диагностика. Определяне на ензими и изоензими – оптични тестове, колориметрични кинетични методи и др. Аспартатаминотрансфераза – изоензими, аланинаминотрансфераза. Лактатдехидрогеназа – обща активност и изоензими, алкална фосфатаза – обща активност и изоензими, гамаглутамилтрансфераза, холинестераза, липаза, креатинкиназа и изоензими, алфа-амилаза – изоензими, глутаматдехидрогеназа, левцинаминопептидаза. Антиоксидантни ензими – супероксид дисмутаза, глутатионпероксидаза, глутатионредуктаза, глутатионтрансфераза и каталаза. Еритроцитни ензими – глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа, пируваткиназа и др.
-
Липиди и липопротеини. Обмяна. Холестерол, HDL-холестерол, LDL-холестерол. Триглицериди. Мастни киселини. Дислипопротеинемии – наследствени и придобити нарушения. Фенотипизиране на диспротеинемиите. Апопротеини. Липопротеинлипаза (LPL). Рискови фактори за атерогенеза и ИБС. Прекисно окисление на мастните киселини – малонов диалдехид, изопростани.
-
Хормони в кръвта и урина. Физиология, биосинтез и катаболизъм на хормони. Хормонална регулация, транспорт на хормони, рецептори.
-
Хипофизни хормони – ЛХ, ФСХ, пролактин, ТСХ, СТХ, АКТХ
-
Хормони на щитовидната жлеза – тироксин и трийодтиронин, антитиропероксидазни, антитироглобулинови, анти-ТСХ-рецепторни автоантитела, тиреоглобулин
-
Стероидни хормони – надбъбречни и полови. Алдостерон, кортизол, дехидроепиандростерон и дехидроепиандростерон сулфат, андростендион, естрадиол, естриол, естрон, прогестерон, 17-алфа-хидриксипрогестерон, тестостерон и дихидротестостерон в кръв
-
Катехоламини и техните метаболити в урина и кръв – адреналин, норадреналин, допамин, ванилбадемова киселина, хомованилинова киселина
-
Серотонин и 5-хидроксииндолоцетна киселина
-
Калцитонин, паратхормон
-
Други хормони – инсулин, гастрин
-
Тропонини. Миоглобин. Натриуретични пептиди.
-
Туморни маркери. Методи за количествено изследване и клинично значение.
-
Лабораторни показатели при заболявания на мускулна, съединителната, костна и хрущялна тъкан.
-
Вродени и придобити нарушения в калциево-фосфорната обмяна, витамин Д, колагена и полизахаридите
-
Ревматоиден фактор, С-реактивен протеин, антистрептолизин О
-
Хидроксипролин, дихидроксипиридин, остеокалцин, колагенови подтипове, проколагенови про- и телопептиди
-
Лекарствено мониториране. Фармакокинетика, фармакодинамика и бионаличност на лекарствата, фармакогенетика. Терапевтичен концентрационен оптимум. Фармакодинамичен мониторинг. Принципи на токсикологията и терапевтичния лекарствен мониторинг на: антиконвулсанти, аминогликозидни антибиотици, сърдечни гликозиди, антиастматични лекарства, антиаритмични следства, антидепресанти, имуносупресори и цитостатици.
-
Предшественици и разградни продукти на хемоглобина
-
Порфирини. Обмяна. Лабораторна диагноза на порфирините и порфиринуриите
-
Билирубин. Обмяна. Билирубинови фракции
-
Конвенционална цитогенетика. Молекулярен анализ. ДНК-анализ. Флуоресцентна in situ хибридизация (FISH). Полимеразна верижна реакция. Приложение в лабораторната диагностика.
IV. Лабораторна хематология и хемостаза
-
Кръвотворене. Кръвотворни тъкани и органи. Регулация.
-
Хемоглобин. Хемоглобинови типове. Методи за определяне. Хемоглобинопатии и таласемии.
-
Броене на кръвни клетки – методи и апарати. Броене на ретикулоцити.
-
Хематокрит. Цитометрични математически показатели на еритроцитите – МСV, MCH, MCHC, RDW. Хистограми.
-
Нормална и патологична морфология на клетките в периферната кръв. Диференциална кръвна картина. Методи за приготвяне и оцветяване на кръвни натривки и микроскопско изследване.
-
Нормална и патологична морфология на клетките в костния мозък. Миелограма.
-
Осмотична резистентност на еритроцитите
-
ЛЕ-феномен
-
Хематологични изследвания при малария и Кала-азар
-
Цитохимични изследвания в хематологията. Морфологично изследване на натривки от костен мозък/периферна кръв с помощта на различни оцветяващи техники. PAS оцветяване за вътреклетъчен гликоген. Оцветяване със Sudan black за липиди. Оцветяване за желязо, кисела фосфатаза, естераза и пероксидаза. Оцветяване за левкоцитна алкална фосфатаза.
-
Флоуцитометрия с имунофенотипизиране на левкоцитите
-
СУЕ
-
Клинично-лабораторна диагноза на вродени и придобити анемии. Дефицит на витамин В12 и фолиева киселина. Обмяна на желязото. Кинетика и ензимология на еритроцитите.
-
Миелоидни неоплазии. Миелодиспластичен синдром. Остра миелоидна левкемия. Хронични миелопролиферативни неоплазии. Класификация. Лабораторна диагноза. Цитогегенетични и молекулярни маркери.
-
Лимфоидни неоплазии. Остра лимфобластна левкемия. Хронична лимфоцитна левкемия. Лимфоми. Класификация. Лабораторна диагноза. Цитогегенетични и молекулярни маркери.
-
Плазмоклетъчни дискразии. Моноклонална гамапатия с неопределено значение (MGUS). Мултиплен миелом. Макроглобулинемия на Waldenstrom.
-
Нелевкемични промени в левкоцитите. Вродени и придобити промени в левкоцитите. Инфекциозна мононуклеоза, агранулоцитоза, токсодегенеративни промени.
-
Кръвосъсирване и фибринолиза – обща схема. Методи на изследване – коагулационни и хромогенни.
-
Пресяващи коагулационни тестове (време на кървене, протромбиново време, активирано парциално тромбопластиново време, тромбиново време, фибриноген)
-
Индивидуални фактори на кръвосъсирването и фибринолизата
-
Естествени инхибитори на кръвосъсирването и фибринолизата – антитромбин III, протеин С, протеин S, хепаринов кофактор II (HC II), инхибитор на пътя на тъканния фактор (TFPI), инхибитори на плазминогеновите активатори (PAI) и др.
-
Фибринолитични продукти – Фибриноген-деградационни продукти (ФДП), Д-димер и др.
-
Проучване на функцията на тромбоцитите. Тромбеластография. Изследване на тромбоцитната агрегация чрез аденозин дифосфат (ADP), тромбин, адреналин, колаген, ристоцетин, арахидонова киселина. Спонтанна агрегация. Ретракция на съсирека. Определяне на Тромбоцитен фактор III.
-
Лабораторна диагноза на хеморагична диатеза. Тромбоцитопатии. Коагулопатии.
-
Лабораторна диагноза на тромбофилия. Вродени и придобити тромбофилни състояния. Фактор V Leiden, протромбин G20210A, дефицит на антитромбин, хиперхомоцистеинемия, антифосфолипидни антитела.
-
Лабораторна диагноза на тромботична тромбоцитопенична пурпура (TTP), HELLP-синдром и дифузна вътресъдова коагулопатия (DIC); ХУХК
-
Методи за лабораторен контрол на антикоагулантна, антиагрегантна и тромболитична терапия
V. Клинично-лабораторно изследване на урина
-
Уринообразуване
-
Общи свойства на урината: количество, реакция, цвят, специфично тегло, осмоларитет
-
Белтък в урината
а) Качествени и количествени методи за определяне на общ белтък в урината
б) Видове протеинурии – преренална, ренална, постренална
в) Фракциониране на белтъци в урината. Белтък на Бенс-Джонс
г) Индивидуални белтъци, маркери на ренална (тубулна, глумерулна – селективна и неселективна) и постренална протеинурия
д) Албуминурия
-
Глюкоза в урината – качествени и количествени методи
-
Кетонни съединения в урината
-
Жлъчни пигменти в урината – билирубин и уробилиноген
-
Кръв в урината – хематурия и хемоглобинурия
-
Небелтъчни азотсъдържащи съединения – креатинин, урея, пикочна киселина в урината
-
Електролити в урината – натрий, калий, фосфор, калций, хлориди
-
Химични методи за откриване на бактериурия
-
Цитологично изследване на урина – седимент: ориентировъчно и количествено изследване. Автоматични методи за изследване на клетъчния състав на урината.
-
Проби за бременност
VI. Клинично-лабораторни програми
-
Клинично-лабораторни програми при заболявания на бъбреците
-
Клинично-лабораторни програми при заболявания на черния дроб и жлъчните пътища
-
Клинично-лабораторни програми при заболявания на сърдечно-съдовата система
-
Клинично-лабораторни програми при заболявания на панкреаса и стомашно-чревния път
-
Клинично-лабораторни програми при заболявания на щитовидната жлеза
-
Клинично-лабораторни програми при заболявания на надбъбречните жлези
-
Клинично-лабораторни програми при заболявания на хипофизата и половите жлези
-
Клинично-лабораторни програми при заболявания на червения кръвен ред. Анемии.
-
Клинично-лабораторни програми при заболявания на белия кръвен ред – левкемии и други болести на кръвта
-
Клинично-лабораторни програми при нарушения на кръвосъсирването и фибринолизата
-
Клинично-лабораторни програми при заболявания на съединителната тъкан и костите
VII. Клинично-лабораторни изследвания на пунктати
-
Гръбначно-мозъчна течност – механизъм на образуване. Състав в сравнение със серума. Определяне на общия белтък, белтъчни фракции и индивидуални белтъци. Глюкоза. Хлориди и други електролити. Ензими.
-
Цитологично изследване на гръбначно-мозъчната течност
-
Ексудати и трансудати – химични и цитологични методи за тяхното изследване и разграничаване
VIII. Синовиална течност
1. Химични методи за изследване
2. Цитологични методи за изследване
IX. Храчки
1. Химични методи на изследване
2. Макроскопско и цитологично изследване
X. Конкременти
1. Методи за изследване на конкременти от пикочните пътища
2. Методи за изследване на конкременти от жлъчните пътища
XI. Изпражнения
1. Макроскопско и микроскопско изследване. Доказване на паразити.
2. Химическо изследване – кръв, липиди, белтък, жлъчни пигменти и ензими
XII. Семенна течност
1. Цитологично изследване на сперматозоидите – брой, подвижност, патологични форми и др.; спермограма
2. Химичен и физико-химичен анализ на семенна плазма
XIII. Научно изследователска и развойна дейност
Лабораторната медицина непрекъснато и бързо се развива и това налага проучване и развитие както на самите лабораторни методи, така и на тяхното клинично приложение. Лабораторният лекар трябва да поддържа и развива знанията си във всички важни диагностични области. Специално внимание следва да се обърне на:
1. Развитие и усъвършенстване на методи и техники; специално на нови методологии (напр. молекулярно-генетични техники, МАС-спектрометрия и др.)
2. Процедури за проверка и оценка на отделните етапи на един метод или модулите на един апарат
3. Оценка на лабораторни или клинични научни проекти
4. Анализ и документация на резултати от научни изследвания, онагледяване и научно представяне на данни
5. Планиране на научно изследване в екип, базиращo се на задължителното участие на лабораторния лекар като специалист при избор на лабораторни показатели и при интерпретация на лабораторна информация
6. Публикуване на доклади, разкриващи нови или усъвършенствани лабораторни методи и резултати от клинични проучвания
4.2.2. Практическа част
По време на обучението си за придобиване на специалност специализантът по Клинична лаборатория извършва следните практически дейности:
-
Приготвяне на разтвори и реактиви
-
Работа, поддръжка и валидиране на основните лабораторни прибори и апарати
-
Участва в организацията и управлението на клиничната лаборатория и осигуряване на качеството на лабораторните резултати
-
Осъществява лабораторните методи за изследване на въглехидратната обмяна и нейните метаболити, липиди и липопротеини, нуклеинови киселини, аминокиселини и белтъци, ензими и изоензими, хормони и техните метаболити, електролити, рН и кръвни газове, микроелементи, порфирини, жлъчни пигменти, витамини, туморни маркери, лекарства и токсични вещества
-
Осъществява лабораторните методи за изследване на хематологичните показатели, показателите на кръвосъсирването и фибринолизата
-
Осъществява лабораторните методи за терапевтично лекарствено мониториране
-
Осъществява лабораторните методи за изследване на други биологични течности: урина, гръбначно-мозъчна течност, синовиална течност, семенна течност, изпражнения и др.
-
Задължителни колоквиуми и график на полагането им
№
|
КОЛОКВИУМ
|
Срок в месеци
от началото на специализацията
|
1.
|
Аналитична химия, аналитични принципи и техники
|
След 4 до 5 месеца от началото на обучението
|
2.
|
Управление на клиничната лаборатория и осигуряване на качеството
|
След 10 до 11 месеца от началото на обучението
|
3.
|
Лабораторни хематология и хемостаза
|
След 28 до 29 месеца от началото на обучението
|
4.
|
Лабораторно изследване на урина и други биологични течности
|
След 34 до 35 месеца от началото на обучението
|
5.
|
Клинична химия
|
След 42 до 43 месеца от началото на обучението
|
-
КОНСПЕКТ ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ЗА СПЕЦИАЛНОСТ КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ
-
Предмет и задачи на клиничната лаборатория. Организация и управление на клиничната лаборатория.
-
Преданалитичен етап. Изисквания към подготовката на пациента и на биологичния материал за изследване.
-
Клинично-лабораторни методи – класификация и изисквания. Правила за калибриране на количествените аналитични методи. Референтни материали. Проследимост.
-
Аналитична надеждност на клинично-лабораторните методи. Възпроизводимост, точност и достоверност. Неопределеност. Критерии за оценка.
-
Аналитична надеждност на клинично-лабораторните методи. Специфичност, чувствителност, интерференция на екзогенни и ендогенни вещества. Критерии за оценка.
-
Медицинска оценка на лабораторните показатели – чувствителност, специфичност, предсказващи стойности, вероятностни отношения и диагностична ефективност.
-
Изисквания при сравняване на клинично-лабораторните методи. Валидиране и верифициране. Критерии за избор на метод.
-
Осигуряване качеството на резултатите от клинично-лабораторните изследвания. Принципи за провеждане на вътрелабораторния качествен контрол. Контролна карта. Критерии за оценка. Допустими граници за случайни и системни грешки.
-
Външна оценка на качеството на клинично-лабораторните резултати. Организация. Критерии за оценка.
-
Акредитация на клиничните лаборатории
-
Източници на вариация на клинично-лабораторните показатели. Референтни стойности и референтни граници.
-
Автоматизация и електронизация на лабораторната дейност. Методи за обработка и трансфер на лабораторната информация. ЛИС.
-
Суха химия – принцип, приложение. Автоматични анализатори. Експресни тестове и диагностика при леглото на болния (РОСТ).
-
Уринообразуване – физиология, патофизиология, патобиохимия. Методи за изследване физикохимичните свойства на урината: количество, реакция, цвят, специфично тегло, осмолалитет.
-
Изследване на белтък в урината. Качествени и количествени методи. Видове протеинурии. Селективност на протеинурията. Клинично значение. Количествено определяне на албумин в урината. Клинично значение.
-
Химично изследване на урина. Доказване на глюкоза и кетони. Клинично значение.
-
Химично изследване на урина. Доказване на билирубин, уробилиноген, кръв хемоглобин и бактерии в урината. Клинично значение.
-
Микроскопско изследване на урина. Седимент – ориентировъчни и количествени методи. Автоматизирани методи за оценка на „седимента” на урината (уринни анализатори) – принципи. Клинично значение.
-
Пунктати – ексудати и трансудати. Химични и цитологични методи за изследване. Лабораторни критерии за разграничаването им. Клинично значение.
-
Гръбначно-мозъчна течност. Химични и цитологични методи за изследване. Белтък, глюкоза, хлориди и други електролити; ензими. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Кръвотворене. Регулация. Кръвотворни органи.
-
Хемоглобин. Хемоглобинови типове. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Брой на еритроцити, левкоцити и ретикулоцити. Методи и апарати. Клинично значение.
-
Брой на тромбоцити. Нормална и патологична морфология на тромбоцитите. Методи за определяне. Клинично значение. Тромбоцитопении. Методи за изследване функцията на тромбоцитите. Тромбеластография. Изследване на тромбоцитната агрегация. Спонтанна агрегация. Ретракция на съсирека. Клинично значение.
-
Хематокрит. Цитометрични математически показатели на еритроцитите – МСV, MCH, MCHC, RDW. Хистограми.
-
Скорост на утаяване на еритроцитите. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Нормална и патологична морфология на клетките от червения ред в периферна кръв. Клинично значение.
-
Нормална и патологична морфология на клетките от белия ред в периферна кръв. Диференциална кръвна картина. Клинично значение.
-
Нормална и патологична морфология на клетките в костния мозък. Миелограма.
-
Миелоидни неоплазии. Миелодиспластичен синдром. Остра миелоидна левкемия. Класификация. Лабораторна диагноза. Цитогегенетични и молекулярни маркери.
-
Миелоидни неоплазии. Хронични миелопролиферативни неоплазии. Класификация. Лабораторна диагноза. Цитогегенетични и молекулярни маркери.
-
Лимфоидни неоплазии. Остра лимфобластна левкемия. Класификация. Лабораторна диагноза. Цитогегенетични и молекулярни маркери.
-
Лимфоидни неоплазии. Хронична лимфоцитна левкемия. Лимфоми. Класификация. Лабораторна диагноза. Цитогегенетични и молекулярни маркери.
-
Плазмоклетъчни дискразии. Моноклонална гамапатия с неопределено значение (MGUS). Мултиплен миелом. Макроглобулинемия на Waldenstrom.
-
Вродени и придобити промени в левкоцитите. Инфекциозна мононуклеоза, агранулоцитоза, токсодегенеративни промени. Левкемоидна реакция. Левкоеритробластна реакция.
-
Клинично-лабораторна диагноза на вродени и придобити анемии. Дефицит на витамин В12 и фолиева киселина.
-
Клинично-лабораторна диагноза на вродени и придобити анемии. Обмяна на желязото. Желязо-дефицитни анемии.
-
Хемоглобинопатии. Таласемични синдроми. Лабораторна диагноза.
-
Хемолитични анемии. Еритроцитни ензими – Г-6ФДХ, ПК и др. Ензимопенични анемии. Структурни дефекти в еритроцитната мембрана.
-
Кръвосъсирване и фибринолиза – обща схема. Индивидуални фактори. Инхибитори. Регулация.
-
Лабораторни методи за изследване на кръвосъсирването. Пресяващи коагулационни тестове.
-
Индивидуални фактори на кръвосъсирването и фибринолизата – фибриноген, VІІІ, ІХ, Х, антитромбин ІІІ, протеин С, S, плазминоген, ФДП, Д-димер и др. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Лабораторен контрол на антикоагулантна, антиаграгантна и тромболитична терапия.
-
Лабораторна диагноза на тромбофилията. Вродени и придобити тромбофилни състояния.
-
Лабораторна диагноза на хеморагична диатеза. Тромбоцитопатии. Коагулопатии.
-
Лабораторна диагноза на HUS, ТТР, HELLP и ДИК
-
Киселинно-алкална обмяна и кръвно-газов анализ. Методи за изследване. Клинично значение.
-
Водно-електролитна обмяна. Натрий и калий. Осмолалитет, анионна и осмолална разлика. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Водно-електролитна обмяна. Калций и магнезий. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Водно-електролитна обмяна. Хлориди и неорганични фосфати. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Микроелементи. Есенциални – желязо и ЖСК, мед, цинк, манган, селен. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Неесенциални микроелементи с терапевтично приложение – литий, алуминий, злато, платина. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Микроелементи. Неесенциални – алуминий, живак, олово, кадмий, литий, злато, платина. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Глюкоза в биологични течности. Методи за определяне. Функционално изследване на въглехидратния обмен. Наследствени и придобити нарушения във въглехидратната обмяна, друго клинично значение.
-
Гликирани белтъци. Лактат и пируват. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Белтъци в биологични течности. Общ белтък. Фракциониране на белтъци. Методи. Клинично значение.
-
Индивидуални белтъци. Албумин, имуноглобулини, острофазови белтъци, трансферин, церулоплазмин, алфа-1-антитрипсин, алфа-1-киселгликопротеин, ревматоиден фактор, комплементни и маркерни белтъци – С реактивен белтък, цистатин С, бета-2-микроглобулин, протеин НС, алфа-2-макроглобулин, алфа-фетопротеин. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Сърдечни биомаркери. Тропонини, натриуретични пептиди и др. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Небелтъчни азот-съдържащи вещества: креатинин и урея. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Небелтъчни азот-съдържащи вещества: пикочна киселина, амоняк, аминокиселини. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Цистатин С и NGAL. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Жлъчни пигменти. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Ензими и техните молекулни варианти. Класификация. Методи за определяне. Оптимиране на методите. Източници на грешки.
-
Аминотрансферази – АСАТ, АЛАТ. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Алкална фосфатаза и гамаглутамилтрансфераза. Изоензими. Изоформи. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Лактатдехидрогеназа. Изоензими. Холинестераза. Левцинаминопептидаза. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Креатинкиназа. Изоензими. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Алфа-амилаза и липаза. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Антиоксидантни ензими – СОД, глутатион пероксидаза, глутатион редуктаза, глутатион трансфераза, каталаза.
-
Еритроцитни ензими: Г-6-ФДХ, пируваткиназа. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Холестерол. HDL- и LDL-холестерол. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Триглицериди. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Липопротеини. Аполипопротеини. Методи за фракциониране. Фенотипизиране на дислипопротеинемиите. Клинично значение.
-
Лабораторна оценка на атерогенния риск и кардиометаболния синдром.
-
Хормони в кръвта и урината. Класификация и механизъм на действие. Методи за определяне.
-
Хормони на щитовидната жлеза. Т4, Т3, антитела и тироглобулин. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Катехоламини. Адреналин и норадреналин. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Стероидни хормони. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Кортизол в плазма и урина. Методи за определяне. Клинично значение.
-
Лекарствени вещества в биологични течности. Методи за определяне. Принцип на терапевтичния лекарствен мониторинг.
-
Лабораторна диагноза на захарния диабет и метаболния синдром
-
Лабораторна диагноза на болестите на сърдечносъдовата система
-
Лабораторна диагноза на миокардния инфаркт
-
Лабораторна диагноза на заболяванията на черния дроб и жлъчните пътища
-
Лабораторна диагноза на бъбречните заболявания
-
Лабораторна диагноза на стомашно-чревните, чернодробните и панкреасните заболявания
-
Лабораторна диагноза на заболявания на съединителната тъкан и костите
-
Специфики на лабораторни изследвания в педиатрията, бременността и гериатрията
-
Лабораторна диагноза на порфириите
ЛИТЕРАТУРА
Учебници
-
Ангелов, А., Е. Гачев, К. Данчева, А. Кръшкова, Т. Николов, Л. Сираков. Биохимия за медици и стоматолози. София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1995.
-
Келер Х. Клиникохимична лабораторна диагностика за практиката. Второ преработено издание. София, Медицина и физкултура, 1999.
-
Пенев М., Дукова-Пенева П. Лабораторна хематология, 2007.
-
Цветкова Т, Данев Ст. (ред.). Аналитичти принципи и процедури в клиничната лаборатория. Пловдив, Мед. издателство ЕТ "Васил Петров" - ВАП, 2001.
-
Bangert SK, Marshall WJ, editors. Clinical biochemistry: metabolic and clinical aspects. 6th ed. London: Churchill Livingstone, 2008.
-
Bloom AL, Forbes CD, Thomas DD. Haemostasis and thrombosis. London: Churchill Livingstone, 1994.
-
Burtis CA, Ashwood ER, Bruns DE, editors. Tietz textbook of clinical chemistry and molecular diagnostics. 5th ed. St Louis, MO: Elsevier Saunders, 2011.
-
Colman RW, Hirsh J, Marder VJ, Salzman EW, editors. Hemostasis and thrombosis: principles and clinical practice. 5ft ed. Philadelphia, PA: JB Lippincott Company, 2006.
-
Dacie JV, Lewis SM. Practica;l haematology. 11th ed. London: Churchill Livingstone, 2011.
-
Devlin, T. M. (ed.). Textbook of Biochemistry with Clinical Correlation, Fifth Edition, New York, Wiley-Liss, 2002.
-
Doucette LJ. Mathematics for the clinical laboratory. 2nd ed. Philadelphia, PA: Saunders Co., 2011.
-
The EC4 European Syllabus for Post-Graduate Training in Clinical Chemistry and Laboratory Medicine: version 4 – 2012.
-
Felig P, Baxter JD, Frohman LA. Editors. Endocrinology and metabolism. New York: McGraw-Hill Book Company, 1995.
-
Friedman RB, Young DS, editors. Effects of disease on clinical laboratory tests. Washington, DC: AACC Press, 2001.
-
Harmening DM, editor. Clinical hematology and fundamentals of hemostasis. 5th ed Philadelphia, PA: FA Davies Company, 2008.
-
Hoffbrand AV, Petit JE. Essential haematology. 5th ed. Oxford: Wiley-Blackwell Scientific Publications, 2006.
-
Young DS, editor. Effects of drugs on clinical laboratory tests. Washington, DC: AACC Press, 2001.
-
Young DS, editor. Effects of pre-analytical variables on clinical laboratory tests. Washington, DC: AACC Press, 2007.
-
Kaplan LA, Pesce AJ (ed.). Clinical Chemistry.Theory, analysis, and correlation, Third Edition. St. Louis, Missouri, Mosby-Year Book Inc., 1996.
-
Loeffler L. Biochemie und Pathobiochemie. 6 Aufl. Berlin, Springer, 1998.
-
Richard-Lee GL, Foerster J, Lukens J, Wintrobe MM, editors. Wintrobe’s clinical hematology. Philadelphia, PA: Lea and Febiger, 1998.
-
Rose BD, Post T, Narins R. Clinical physiology of acid-base and electrolyte disorders, 5th ed. New York: McGraw-Hill Education Book Company, 2001.
-
Thomas, L., Clinical Laboratory Diagnostics, Use and Assessment of Clinical Laboratory Results, Frankfurt/Main, TH-Books, 1998.
-
Michael Laposata. Laboratory Medicine: The Diagnosis of Disease in the Clinical Laboratory. http://accessmedicine.mhmedical.com/book.aspx?bookid=1069
-
Nancy A. Brunzel. Fundamentals of Urine and Body Fluid Analysis, 3rd Edition, Elsevier Limited, 2013.
-
McKenzie SB and Williams L. Clinical Laboratory Hematology (3rd Edition), Pearson, 2016.
-
Rodak BF, Carr JH. Clinical Hematology Atlas, 5th Edition, Elsevier, 2016.
-
Bishop ML, Fody EP, Schoeff LE. Clinical Chemistry: Principles, Techniques, and Correlations 7th Edition. Lippincott Williems@Wilkins, Philadelphia, USA, 2013.
-
Marshall WJ, Lapsley M, Day AP., Ayling RM. Clinical Biochemistry. Metabolic and clinical aspects. 3th Edition, Elsevier Limited, 2014.
Научни и медицински списания
-
Annals of Clinical Biochemistry (www.acb.sagepub.com)
-
Biochemia Medica (www.biochemia-medica.com)
-
British medical Journal (www.bmj.com)
-
Clinical Chemistry (www.clinchem.org)
-
Clinical Chemistry and Laboratory Medicine (www.degruyter.com)
-
Clinica Chimica Acta (www.journals.elsevier.com/clinica-chimica-acta)
-
Current Advances in Clinical Chemistry (www.elsevier.com/journals/current-advances-in-clinical-chemistry)
-
Journal of Biological Chemistry (www.jbc.org)
-
Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism (www.press.endocrine.org/journal/jcem)
-
Nature (www.nature.com)
-
New England Journal of Medicine (www.nejm.org)
-
Scandinavian Journal of Clinical and Laboratory Investigation (www. informahealthcare.com/loi/clb)
-
Science (www.sciencemag.org)
-
The Lancet (www.thelancet.com)
Сподели с приятели: |