Програма за управление качеството на атмосферния въздух 2004 2010 г февруари 2004 г гр. Панагюрище

Постоянни източници на емисии

Въпреки изводите от предходната точка, че няма установени наднормени замърсявания на атмосферния въздух от лабораторните замервания през периода 2000 – 2003 год. ще посочим източниците на емисии на територията на община Панагюрище и евентуална заплаха от увеличаване на замърсяванията при различни случаи: климатични и морфографски условия, разширяване на производствените мощности, увеличаване трафика на автомобилния транспорт и др.

• 
  Транспорт;
  

Градоустройствените решения на транспортната схема създават предпоставки за неравномерно натоварване в част от жилищните квартали. Още повече, поради невъзможността за прекарване на околовръстен път за целия град, голяма част от транспортния трафик, вкл. тежкотоварни МПС преминават през града.

При работа на автомобилните двигатели се отделят: въглеродни и азотни оксиди, въглеводороди, оловни аерозоли, алдехиди и сажди. Запрашаване на въздуха се наблюдава през сухите пролетни дни и летния сезон. Обхватът на замърсителите се локализира по най-натоварените пътища – изходните артерии за гр. София, гр. Стрелча, гр. Пазарджик и гр. Пирдоп, бул. “Пятигорск”, ул. “Хаджи Димитър”, ул. “Дядо Стоил Финджеков”, ул. “Павел Хаджисимеонов”, ул. “Георги Бенковски”, ул. “Георги Бозаджиев”, ул. “Райна Княгиня”, ул. “Нистор Ружеков”, ул. “Кръстьо Гешанов”. Очертаните зони на замърсен въздух се обясняват с изпускането на вредни газове от предимно тежкотоварни и леки автомобили, обслужващи административните сгради, промишлени предприятия и частни жилищни сгради. Недоброто техническо състояние на транспортните средства, както и лошите качества на използваното гориво са предпоставка за влошаване на атмосферната обстановка. Емисиите на прахови частици от сухопътния транспорт се причиняват от директните емисии от отработените газове на автомобилите, износването от гуми и спирачки, и повторното суспендиране на прахта по пътя.

Транспортът на насипни материали е предпоставка за влошаване качеството на атмосферния въздух чрез разпрашаването при самия транспорт, както и чрез последващото завихряне от преминаващи моторни привозни сридства. В Наредба № 2 за опазване и поддържане на чистотата в община Панагюрище (чл.4, ал. 3 и 4 ) са предвидени санкции за този вид замърсяване.

Голям проблем е липсата на достатъчно паркоместа, особено в дните на пиково натоварване. В такива случаи за паркинг се използват пътни платна, тротоари и зелени площи, което допълнително влошава пътната обстановка.

Оформянето на пътища и управлинието на транспорта трябва да поощряват по всякакъв начин ходенето пеша и карането на велосипеди. Трябва да се отдаде голямо внимание на подобряването на пешеходните платна от гледна точка на стари хора или инвалиди. В настоящия момент не са много хората, притежаващи велосипед. Така използването на велосипед е само една бъдеща възможност, но това може да бъде една много важна алтернатива, ако при изработването на транспортната политика бъде избрано велосипедите да се разглеждат сериозно. Още повече, че инвестицията , необходима за изграждане на велосипедна инфраструктура е много по-ниска отколкото за леки автомобили или за обществен транспорт.

Горивните инсталации на индивидуалните жилищни и обществени сгради, които нямат локални отоплителни системи употребяват най-често нафта, въглища, дърва и ел.енергия за отопление и битови нужди. Те емитират в атмосферата твърди частици и вредни газове, чиито количества зависят от природата на изгаряните горива, уредите, в които се извършва горивния процес, и условията, при които той протича. Емисиите на замърсяващите вещества не могат да се прогнозират по изчислителен път поради липса на точни данни за консумираните количества горива, както и за уредите, в които се извършва горивния процес.

В посочената по-долу справка от Риосв – гр. Пазарджик за консумацията на горива няма данни за количествата нафта и мазут. Производствените, административните, здравните обекти и хотели, които имат местни отоплителни инсталации, работещи с нафта и мазут се снабдяват с директни доставчици и се отчитат индивидуално на статистиката.

Справка за количествата горива,

изгорени в битовия сектор

Според посочените данни преобладава употребата на дърва за горене, което не съответства на действителната консумация на региона. Ще направим анализ на природата на употребяваните горива и типа на горивните инсталации.

При изгарянето на дърва във въздуха се отделят нетоксичен прах, сажди и летливи вещества. Съдържанието на пепел в дървата варира от 0,5 до 0,3 %. Когато са сухи, дървата съдържат около 85% летливи вещества. Ако не се осигури пълно изгаряне в горивната камера, възможно е с димните газове да се емитират сажди. Средните емисии на твърди частици от битовите горивни инсталации при използване на твърдо гориво са 100 г. на кг изгоряно гориво.

Замърсяването на въздуха от течните горива се дължи на съдържащата се в тях сяра. Те практически не съдържат пепел. При горенето сярата образува серен диоксид, една минимална част от който се окислява и превръща в серен триоксид, който на свой ред може да взаимодейства с водните пари и да образува сярна киселина. Средните емисии на серен диоксид от битовите горивни инсталации при използване на течно гориво са 20 г. на кг изгоряно гориво. Количеството на серния триоксид е 3-4 % от общото количество на изгорената сяра. То е толкова по-малко, коркото горенето се извършва про по-малък излишък от въздух и намалява особено бързо, когато този излишък е под 5 %. Средните емисии на серен триоксид са 1 г. на кг изгоряно гориво.

Алтернатива на замърсяването на атмосферния въздух с вредни вещества от изгарянето на твърди и течни горива е употребата на нискосерниста нафта и природен газ.

При изгарянето на газовите горива – природен газ и втечнените въглеводороди пропан-бутан, количеството на замърсителите, емитирани в атмосферния въздух е минимално. По-значително е само количеството на азотните оксиди. Емитирането на неизгорелите съставки се ограничава единствено чрез правилно регулиране на горивния процес.

Котелните инсталации и горивните апарати, в които става изгарянето на горивата са стандартни конструкции, пуснати в експлоатация по одобрени проекти.

Височините на комините се определят с оглед концентрацията на серен диоксид в приземния слой на атмосферата да бъде по-малко от 0,5 мг/м³, при фонова концентрация 0,1 мг/м³. Тези критерии са в съответствие с Наредба № 14 за ПДК на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места – ДВ. бр.88/1997 г.

От направения анализ на природата на горивата, които се използват за битово отопление в община Панагюрище, както и това, че основния вид гориво е дърва, може да се направи заключение, че отделяните емисии не натоварват наднормено околната среда.
Промишлени инсталации и производство на топлинна енергия (ПКЦ)
В промишлената зона на гр. Панагюрище са концентрирани голяма част от предприятията в района. Основно замърсяването на въздуха е свързано с парокотелната централа на “Яна” АД. При производството на топлинна енергия за предприятието, въздуха се замърсява с прах, серни оксиди, азотни оксиди, въглероден оксид и сажди. Протоколите от изследването на атмосферния въздух от Лабораторията на РОИСВ – гр. Пазарджик през 1998 до 2002 год. показват, че подмяната на котел № 2 (КМ – 12) през 2000 год. с котел № 3 ПКМ – 6,5 не е довело до намаляване на замърсяването. Това доказва, че е необходимо да се вземат допълнителни мерки от страна на ръководството на Фирма “Яна” АД за намаляване на емисиите и достигане на нормите.

От протоколите на РИОСВ – гр. Пазарджик е видно, че на територията на община Панагюрище, друг замърсител на въздуха е “Асарел-Медет” АД отново чрез парокотелната централа.

Двете пароцентрали използват за гориво мазут, който е с високо съдържание на сяра. Смяната на горивото е алтернатива за намаляване замърсяването на въздуха, както и привеждане на всички съоръжения към котлите в унисон с техническите изисквания за експлоатация.

Дървопреработвателните предприятия са другите производствени източници на замърсяване на атмосферния въздух предимно по показател нетоксичен прах. Замърсяването има локален характер, в границите на работните площадки и не оказва влияние върху качеството на въздуха в района. В производствените цехове дървопреработвателните машини са съоръжени с прахоуловителни инсталации за дървесните отпадъци.

Източник на нетоксичен прах в района са цеховете за мелене на фуражи. Същите не са оборудвани с прахоуловителни инсталации, което води до разсейване на праха на голямо разстояние от площадките.

Нетоксичен прах се образува също и от “естествени източници”, т.е. ерозията на почвата извън града, която е причина след обилни валежи да се нанасят големи количества земна маса по крайните улици, както и от откритите площи в градската зона, които не са покрити добре с настилка или не са плътно покрити с растителност.

Други източници на неорганизирани емисии (предимно нетоксичен прах) са товаро-разтоварните дейности на насипни материали, негоривните източници като строителство и добив на инертни материали. Този тип замърсяване също е с локален характер – площите около източниците. Вътрешно-ведомствения контрол в обектите и материалната заинтересуваност на работещите е най-ефективния механизъм за недопускане на подобни замърсявания.