Програмата за опазване и възстановяване на околната среда на Община Велики Преслав за периода 2007 2010 г. Въведение

Вътрешно териториалният анализ на демографското развитие показва редица неблагоприятни тенденции, характерни за селското население общо в страната. Всички населени места в общината намаляват своето население.

Населението на общината е динамична и непрекъснато възобновяваща се съвкупност. За да се оценят обществените потребности в перспектива е необходимо да се прогнозират вероятните изменения в количествените и качествените характеристики на човешкия ресурс. По данни от прогнозни разработки в следващите 15-20 години няма да настъпят големи изменения в общия брой на населението на общината. Предвижда се към 2020 г. незначително намаляване на населението /до 15 000 души/.

Град Велики Преслав е III категория населено място. В Общината има 12 населени места, от които 1 град - Велики Преслав с кв. Кирково и 11 села.

№	Населени места	постоянно население към 2003 г.	Брой домакинства
1.	гр. Велики Преслав	9361	3344
2.	с. Драгоево	1149	525
3.	с. Златар	1229	468
4.	с. Имренчево	436	185
5.	с. Кочово	758	489
6.	с. Миланово	649	237
7.	с. Мокреш	323	101
8.	с. Мостич	351	132
9.	с. Осмар	385	214
10.	с. Суха река	151	63
11.	с. Троица	831	308
12.	с. Хан Крум	434	193
Община Велики Преслав		16057	6254

По териториална близост могат да се обособят пет групи населени места на територията на община Велики Преслав:

І. гр. Велики Преслав - кв. Кирково;

ІІ. с. Имренчево - с. Мостич;

ІІІ. с. Кочово - с. Осмар - с. Троица - с. Хан Крум;

ІV. с. Драгоево - с. Мокреш;

V. с. Златар - с. Суха река.

II. ДАННИ И ИНФОРМАЦИЯ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ОКОЛНАТА СРЕДА

Основните тенденции за движението на концентрациите на замърсителите и качеството на околната среда за периода 2003 – 2006 г. са разгледани подробно в настоящата програма и представляват пълен анализ на наличните данни за отделните компоненти – въздух, води, почви, защитени територии, биоразнообразие и факторите - отпадъци, шум, радиоактивно замърсяване. Нещо повече – представени са емисиите от различните източници на замърсяване, както и мерките за предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда.

Стратегическите цели на Община Велики Преслав в областта на околната среда са в две посоки:

• 
  Запазване и разширяване на чистите територии и богатата природа в общината
  
• 
  Преодоляване на съществуващите екологични проблеми
  

• Ерозия на почвите. Ерозията се наблюдава вследствие и главно на постъпващите с пестицидите в почвата тежки метали.

• Действие на отпадъците, генерирани на територията на Община Велики Преслав.

В Община Велики Преслав има една площадка със значителна площ, на която се депонират отпадъци и още голям брой сметища. Във всички случаи, обаче, отпадъците се депонират върху естествена земна основа, без да са взети мерки за ограничаване на замърсяването на околната среда. Поради това съществува потенциална опасност от замърсяване на повърхностните и подземни води, на земи от поземления фонд, въздух и възможност за свободен достъп на хора и животни.От посоченото става ясно, че един от сериозните проблеми на Община Велики Преслав са отпадъците. Във връзка с това са предприети редица стъпки в цялостния процес на управление на отпадъците на местно ниво - разработени са, приети са и се изпълняват програма и наредба за отпадъците, подобряват се дейностите по събиране и транспортиране на отпадъците и др. С решаването на проблема за екологосъобразно третиране на отпадъците на територията на Община Велики Преслав ще се реши в голяма степен и въпроса за опазване на останалите компоненти на околната среда - въздух, води, почви и земеделски земи.

Критериите за оценка и класификация на проблемите от екологично естество, стоящи пред Община Велики Преслав, могат да се обобщят както следва:

• Въздействие върху здравето на хората, отделните компоненти на околната среда (води, почви, геоложка основа, растителен и животински свят, културно наследство) и екосистемите в района.

• Продължителност на съществуване на проблема и време необходимо за решаването му.

• Насоченост/и на отрицателното въздействие на проблема (върху кои компоненти на околната среда въздейства).

• Финансова обезпеченост за решаване на проблема (необходими средства и източници за осигуряване).

• Негативно въздействие върху социалното и икономическо развитие на Общината.

2.1. Атмосферен въздух

Въздухът, съставлява 99.5% от общата маса на атмосферата и е основата на живота на нашата планета. Чистият въздух е неотменима предпоставка за нормално развитие и съществуване на организмите. При все това неговата чистота не е абсолютна. Той съдържа редица вещества, които по цялата земя присъстват в равни обемни части. Намиращите се само в следи газове идват или от по-високите слоеве на атмосферата, или пък са резултат от разлагането и гниенето на отмиращи организми. Антропогенното замърсяване на въздуха е наблюдавано още в дълбока древност. Днес обаче, замърсяването на въздуха достигна такива размери, че с палиативни мерки няма да решим дори частично проблемите, а следва да въведем непрекъснат контрол, с последващо незабавно реагиране при възникване на екологичен риск.

Промишлените и отпадъчните газове, на първо място въглеродния двуокис, изграждат в атмосферата невидим филтър, който поглъщайки интензивно инфрачервените лъчи, играе ролята на "одеало". И колкото по-дебело е това "одеало", толкова по-топъл става климатът на Земята. На 20-40 километра от Земята в горните слоеве на атмосферата се намира озонен слой, който защитава всичко живо на Земята от пагубните ултравиолетови лъчи. Общобиологичното значение на озона се изразява в свойството му да поглъща кратковълновата ултравиолетова радиация, която притежава пагубно действие върху биологичната тъкан. Тази "броня" е силно разредена. При изтъняване на озонения слой рязко ще нарастне броят на злокачествените тумори по кожата, ще се наруши нормалния ход на фотосинтезата и пр. Същевременно озонът поглъща и дълговълновата инфрачервена радиация на земната повърхност, с което се осигурява защитата й от прекомерно охлаждане.

Следва да се има предвид, че на замърсяване се подлагат приземните слоеве на тропосферата, т.е. зоната непосредствено обитавана от човека. В България основни замърсители на атмосферния въздух са прахът, серния двуокис, азотните окиси и оловните аерозоли. В някои региони в страната към тях се причисляват и амоняк, фенол и сероводород.

Праха се отнася към твърдите атмосферни замърсители и представлява една от най-нежелателните и опасни последици от производствената и стопанска дейност на човека. Праховите частици, поради микроскопичните си размери, проникват дълбоко в дихателните пътища и достигат безпрепятствено до белодробните алвеоли, предизвиквайки увреждане, известни като пневмокониози.

Основният източник за образуване на серни съединения е съдържащата се в каменните въглища и други горива сяра, която при изгарянето си се превръща в серни окиси (най-често в серен двуокис и серен триокис). Серните окиси дразнят горните дихателни пътища и предизвикват спазъм на гладката мускулатура на бронхиолите. При по-високи концентреции се развива тежък бронхит, а при хронично въздействие - емфизем на белите дробове, хроничен гастрит, увреждане на черния дроб и нарушаване на въглехидратната и витаминната обмяна.

Експлоатацията на автомобилния транспорт е съпроводена с образуването на значителни количества въглероден окис, оловни аерозоли, алдехиди, полициклични въглеводороди и др.

Определени са критерии - норми за съдържание на замърсители в атмосферата. като пределно допустими концентрации (ПДК) на замърсителите се приемат само тези, които изклюочват неблагоприятното въздействие върху организма в продължение на неограничено дълго време. При оценка на чистотата на атмосферата се използват основно два вида норми (ПДК): Максимална еднократна ПДК - представлява относително безвредното съдържание на токсични вещества, при най-голямо постъпване в атмосферата и Средноденонощна ПДК на замърсителя, която е в резултат от многократни определяния на замърсяването на атмосферата, т.е. средноаритметична величина от изследване на много проби в рамките на денонощието.

В периода след 1989 г. е налице значително намаляване на емисиите на атмосферни замърсители, а от там и подобряване качеството на въздуха в населените места. Главните причини са спад на промишленото производство и енергопотреблението и взетите конкретни екологични мерки.

Наблюдението и контролът върху състоянието на атмосферния въздух се осъществяват от Националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда. Тази система съществува от 1972 г. и обхваща 42 населени места със 105 стационарни пункта. Националната мрежа разполага с 6 мобилни станции за контрол качеството на въздуха. Община Велики Преслав е разположена на територия контролирана от РИОСВ гр. Шумен. На територията на общината няма определен пункт от Националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда, тъй като отделните емисии в района не надвишават пределно допустимите концентрации (ПДК).

Състоянието на атмосферният въздух зависи преди всичко от производствената дейност на предприятията разположени на територията на Община Велики Преслав. В района промишлените предприятия са сравнително малко и нямат силно негативно въздействие върху околната среда.

Опазването на качеството на атмосферния въздух е проблем, който ще доминира в политиката на ЕС и през следващите години. Въздухът няма да стане по – чист единствено чрез стриктен контрол на замърсяването. Това ще изисква задълбочени промени в политиката на ЕС, националните и местните политики като разнообразие на мерки, действия и практики в различните области.

Спектърът от глобални проблеми, изискващ внимание е широк: изчерпването на озоновия слой, киселинните дъждове, нивата на озона и другите замърсители в приземните слоеве, промените в климата.

Тези проблеми действително са много тревожни, но изглеждат отдалечени от ежедневния живот на хората. За много здравни експерти и гражданите по – важното е директната връзка между качеството на въздуха в населените места и човешкото здраве.

В градските територии са концентрирани голяма част от промишлените дейности, интензивен трафик, но тук са разположени и жилищата на хората. В резултат на това огромното нарастване на замърсяването на въздуха е проблем, който рефлектира върху всеки от нас. И всички ние имаме ролята да участваме в намирането на решение.

Новата Рамкова директива 96/62/ЕС за управление на качеството на въздуха в градовете е ключов елемент от стратегията на ЕС за подобряване качеството на въздуха като цяло. Това налага стриктни изисквания относно извършвания мониторинг за вида и броя на контролираните замърсители, с оглед изготвяне на планове за действие за подобряване качеството на въздуха в средносрочен и дългосрочен аспект. От друга страна информирането на обществеността е основно изискване в Директивата.

Качеството на въздуха е последица от комбинираното действие на много и разнообразни фактори. Метеорологичните характеристики въздействат пряко върху разпространението на замърсителите в атмосферния въздух.

Нивото на замърсяване на въздуха се определя както от количеството емисии от различни източници, така и от характера на разсейването им в атмосферата.

Eмисионни норми са тези норми на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Нормите за емисии се класифицират по компоненти в зависимост от технологичните източници и провеждането на горивните процеси.

Имисионни норми са тези пределно допустими концентрации - ПДК на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места, регистрирани за определен период от време ,чието наличие не е свързано с риск за здравето.

Източниците на замърсяване на въздуха за гр.Велики Преслав могат да бъдат класифицирани и групирани по относителен дял, както следва:

- промишлени източници: парокотелни инсталации на “Винекс Преслав” АД и др. неподвижни технологични източници.

- интензивен автомобилен транспорт (дължащо се на автомобили на възраст над 10 год.)- мобилни източници;

- битови източници и предприятия, разположени в жилищни райони (организирани източници).

Оценката и управление качеството на атмосферния въздух се извършва съгласно изискванията на Наредба № 7 на МОСВ и МЗ / ДВ бр.45/ 99 г./ .

Районът на община Велики Преслав се отнася към тези, в които нивата на един или няколко замърсители са между съответните горни и долни оценъчни прагове по чл.30 ал. 3 и 4. В тази връзка общинските органи, съгласувано с РИОСВ следва да предприемат мерки за ограничаване на емисиите по реда на Закона за чистотата на атмосферния въздух /ДВ бр.45/96 г./ чрез издаване на разрешителни за експлоатация, с оглед поддържане нивата на замърсителите под оценъчните прагове и запазване доброто качество на въздуха, съвместимо с устойчивото им развитие.

Като приоритети в работата по поддържане КАВ могат да се отбележат:

• 
  газифициране на града;
  
• 
  преминаване на локални пароцентрали от гориво мазут в предприятията от индустриалната зона на гориво промишлен газьол;
  
• 
  увеличаване използването на дървесина за сметка на брикети и въглища в битовия сектор.
  

Типичен замърсител на атмосферния въздух от пътния транспорт са оловните аерозоли, което се дължи на преимуществената употреба на оловни бензини. Въпреки че през последните две-три години нараства относителния дял на безоловните бензини, то не е достатъчно да компенсира абсолютното увеличение на количествата общо употребявани бензини, което води до увеличение емисиите на олово.

Друга съществена причина за сравнително високите емисионни натоварвания от транспорта е, че по пътищата в страната се движат предимно морално и технически стари автомобили, като тенденцията непрекъснато се засилва. По данни на РДВР - КАТ гр. Шумен около 80 % от регистрираните автомобили са на “възраст” над десет години, а пазарът на автомобили “втора ръка“ значително нараства.

От представителни извадки на МОСВ, проведени в различни големи градове на Р България са получени следните резултати : близо 50 % от автомобилите, производство на бившите соц. страни, които са и най – масово разпространени изхвърлят с отработилите газове количества СО, които превишават изискванията на БДС, като средно – годишният пробег на всеки автомобил е над 16 хил. км. Така наречените автомобили западно производство са екологично по – приемливи, тъй като само 36 % от изследваните не отговарят на действащия БДС.

Много показателно е “екологичното” състояние на автомобилите, които са с газови уредби – не е достатъчно само да се конвертира двигателят за работа с пропан – бутан, за да се получи “екологичен” автомобил, а е абсолютно необходимо да се извършат подходящите регулировки за удовлетворяване на изискванията за ниски емисии на СО с изпусканите газове.

Изследването на мобилните източници ще позволи моделиране на цялостната транспортна схема на Община Велики Преслав, а от тук и възможностите за съответните управленски решения и конкретни действия за редуциране замърсяването на въздуха от мобилните източници.

Особеностите на климатичните и метеорологичните фактори и релефът на района оказват съществено влияние върху разсейването на вредните вещества в атмосферата и преноса на замърсени въздушни маси от по-близко разположени или по-отдалечени райони с по-голяма концентрация на промишлени цехове, от източниците на които се изпускат различни вредни вещества или пътища с натоварен трафик на движение.

Основен фактор на състоянието на въздуха в района е вятъра. Тихото време (със скорост на вятъра под 1 м/сек ) е характерно за една трета от годината (31,0%). Ефектът е двустранен. От една страна безветрието води до влошаване на разсейването на вредни вещества изпускан атмосферния въздух в района. От друга, се препятства достигането до района на площадката на въздушни маси, носещи вредни вещества изпускани в атмосферата вследствие производствената дейност на промишлените предприятия (предимно котелните на мазут, към тях и моторните превозни средства от натоварения шосеен трафик), отдалечени на значително разстояние.

За района е характерна сравнително слаба турбуленция на въздушните маси, която до голяма степен се предопределя от релефа. С увеличаване скоростта на вятъра се увеличава разстоянието до което се пренасят вредните вещества и обратно.

Друг съществен фактор е преобладаващата посока на вятъра. От розата на ветровете става ясно, че основно пренос на въздушни маси става от запад и север и в по-малка степен духат северозападни, югоизточни и североизточни ветрове. Наблюдателни пунктове към Националната мрежа за мониторинг на замърсяването на въздуха в района липсват.

В Бюлетините на НЦОСУР към МОСВ до сега не са публикувани данни за замърсяване на атмосферния въздух в района на град Велики Преслав.

Не е необходимо в момента да се правят единични замервания на фоновите концентрации, тъй като те няма да бъдат представителни, защото биха отразили само временното състояние на атмосферния въздух. Достоверна представа може да даде единствено статистическа информация, натрупана в резултат на системни и достатъчни по обем изследвания, които в момента за района на обекта липсват.

Районът на гр.Велики Преслав не е сред районите с екологични проблеми.

За чистотата на атмосферния въздух в района, освен климатичните фактори и релефа, съществена роля играят:

• 
  Наличие на големи промишлени предприятия и топлоцентрали в близост на района - липсват
  
• 
  Наличие в близост на пътища с голяма интензивност на
  движението - през района не минават магистрали републиканската пътна мрежа.
  

Състоянието на повърхностните и подземните води в общината е в зависимост основно от състоянието на промишлеността, селското стопанство и нивото на развитие на ииженерната инфраструктура и технологиите на пречистване. Опазването на чистотата на водите е гаранция за здравославно съществуване на човешкия индивид.

Наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се осъществяват от Национална система за екологичен мониторинг (НАСЕМ), раздели “Повърхностни води” и “Подземни води”. Наблюдава се тенденция за подобряване качествените показатели на повърхностните и подземни води, в резултат преустановяване дейността на промишлени предприятия, както и ограничаване на торенето върху обработваеми терени.

В някои пунктове от РИОСВ гр. Шумен, в наблюдаваните реки са констатирани отклонения от проектната категория водоприемник. За язовир “Тича” наблюдавания пункт е № 30028061 при с.Миланово преди вливането на р. Врана, отклонение от проектната втора категория има по показатели БПК 5 и разтворен кислород. Причина са включените битово - фекални води от гр. Велики Преслав и от промишлеността. Изискванията на Наредба № 7 за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води определят категорията на водоприемника.

В някои от пунктовете за наблюдение са регистрирани стойности, надвишаващи тези по БДС 2823-83 “Вода за пиене” в подземните води. Това са селищата Суха река и Миланово по показатели нитрати.

Сравнително малко е наличната информация за съдържанието на пестициди в повърхностните и подземните води. Проблемът е изключително важен поради способността на редица пестициди да персистират с години в околната среда. Реституирането на земите, влизащи в санитарно-охранителната зона пояс “ІІ” и “ІІІ” на водоизточниците и неправилното използване и съхранение на пестицидни препарати създават реална предпоставка за допълнително замърсяване на водите.

Процентът на нестандартни водни проби по микробиологични показатели не надхвърля допустимата от СЗО и ЕС граница на нестандартни резултати от 5%. През 1998г. са изследвани 128 броя проби по микробиологични показатели като 6 бр. са нестандартни - 4,6%. Отклоненията се дължат главно на несвоевременна и неефикасна дезинфекционна обработка на водите.

Общината разполага със сравнително добри водни ресурси. През територията й от юг на север протича р. Голяма Камчия, която на юг от с. Хан Крум приема най - големия си приток р. Врана и притоците р. Долник и Карамишката река. С най голямо стопанско значение за района е р. Г. Камчия. Тя води началото си от южните части на Лиса планина. От изворите до с. Тича реката тече в източна посока, като след с.Филаретово навлиза в хълмисто ридовата област Герлово, пресича Преславската планина и образува дълбокия Преславски пролом. Следва завой на север в хълмистата низина на Шуменска област и Провадийското плато с източна посока до сливането й при с.Величково с р.Луда Камчия. Общата дължина на р. Камчия от изворите до Черно море е 245 км. Средният годишен отток при гр. В. Преслав е 5.2 м3/ сек Общата площ на водосборния й басейн е 5358 кв.км. Пълноводието на реката е през месеците декември- юни, а максималния отток - през м.март.

Подземните води се увеличават едва по долните течения на реките Г. Камчия и Врана.

Пълноводието на реките е установено през месеците февруари /март/ и юни от дъждовни валежи и снеготопене, а маловодието -през юли и октомври /ноември/. Повечето речни прииждания се формират от поройни валежи през май и юни. Водите на суходолията се формират епизодично от повърхностен /склонов/ валежен отток.

На територията на общината, предимно за нуждите на напояването са изградени язовири с малък обем по водосбора на р. Голяма Камчия в землищата на :

- с. Драгоево - 2 язовира по 700 х. м³ вместимост;

- гр. В. Преслав - 1 язовир по 400 х. м³ вместимост;

- с. Имренчево - 1 язовир по 1400 х. м³ вместимост;

- с. Троица - 1 язовир по 216 х. м³ вместимост;

- с. Златар - 3 язовира с общ обем 840 х. м³ ;

На територията на община Велики Преслав няма открити минерални води.

В община Велики Преслав питейното водоснабдяване се осъществява основно от язовир “Тича” за гр. Велики Преслав и от подземни водоизточници – гравитачни и помпажни за останалите селища. Водоснабдяването на населението в общината, състояща се от 12 населени места се извършва централизирано. За задоволяване нуждите от вода средногодишно се подава 2300 х.м.³ водна маса, равняващо се на 74 л/с. От нея 89 % постъпва помпажно и 11% гравитачно. За водоснабдяването на населението, промишлеността и селското стопанство на селищата от общината се използват следните съоръжения: каптажи - 11 броя, шахтови кладенци - 5 броя и язовир “Тича”. Санитарният контрол по физикохимични и микробиологични показатели се извършва от РИОКОЗ Шумен. От дадената по-долу таблица за контрол на водите от язовир “Тича” – като сурова вода и гр. Велики Преслав /Приложение 1/- след озониране в микрофилтрационна станция, за периода май 98 - май 99 г., се наблюдават незначителни отклонения по показател мътност % и окисляемост % на БДС 2823-83 “Вода за пиене”. Необходимо е изграждане на обща пречиствателна станция за водите от язовир “Тича”, тъй като от него получават вода около 112862 жители на Шуменска област.