Програмата за опазване и възстановяване на околната среда на Община Велики Преслав за периода 2007 2010 г. Въведение

Природният състав на водите в общината включваща селата Имренчево, Мостич, Драгоево, Мокреш, Миланово, Осмар, Кочово, Хан Крум, Троица, Златар, Суха река, кв. Кирково и гр. Велики Преслав варира в широки граници по отношение флуорен дефицит. Във всички населени места се наблюдава съдържание на флуор от 0,1 до 0,5 мг/л. Незначителни са отклоненията по показатели амоняк и нитрати.

Установено е замърсяване на водите с нитрати, в резултат от антропогенната дейност - с. Суха река и с. Миланово. Разработен е проект за подсилване водоснабдяването и подобряване качествата на питейната вода за горецитираните селища.

Общото количество отпадъчни води отведени в повърхностни водоеми - река Камчия е 3577 м/ден, съгласно работния проект за ГПСОВ гр. Велики Преслав. Повече от 50% от отведените в канализационните колектори смесени води са непречистени до съответната степен водоприемник.

Дължината на изградената канализационна мрежа на гр. Велики Преслав е 19 км, като обхваща 97% от населението. В останалите селища на общината няма изградена канализация за битово-фекални води. Повечето пречиствателни съоръжения са септични ями с черпателни шахти или утаители.

На територията на община Велики Преслав няма естествени езера.

В табличен вид е дадено водопотреблението в в населението и промишлеността през 2005 год. Данните са предоставени от “ВиК” ООД гр. Шумен.

№	Населено място	Бр. жители	подадена вода	Полезно изп. вода х.куб.м			Водопотребление л/ж/ден
				общо	насел.	пром.	общо	насел.	пром.
1	Хан Крум	457	134	151	11	140	905	66	839
2	Троица	770	57	36	31	5	128	110	18
3	Осмар	399	49	30	17	13	206	117	89
4	Кочово	834	34	24	20	4	79	66	13
5	Мостич	411	12	6	6	0	40	40	0
6	Имренчево	487	15	8	8	0	45	45	0
7	Миланово	648	32	20	19	1	85	80	4
8	Мокреш	326	13	6	5	1	50	42	8
9	Драгоево	1221	88	46	27	19	103	61	43
10	Златар	1322	51	32	30	2	66	62	4
11	Суха река	157	6	4	4	0	70	70	0
13	Гр. Велики Преслав	9276	842	445	248	197	131	73	58
	Всичко община:	16308	1333	808	426	382	136	72	64

Проблеми:

• 
  независимо от високата степен на изграденост на водоснабдителната мрежа не е постигнато оптимално задоволяване на нуждите от питейна вода;
  
• 
  недостатъчна е водообезпечеността на водоснабдителните системи;
  
• 
  недостиг на питейна вода за селата Суха река и Златар през летните месеци.
  

• 
  подмяна на водопроводната мрежа – реконструкция, модернизация и разширение в т.ч. допълнително водоснабдяване на с. Суха река и с. Златар.
  
• 
  обезпечаване с достатъчно водни ресурси на изградените водоснабдителни системи чрез изграждане и регулиране на водите;
  
• 
  намаляване на ползването на питейни води в промишлеността за сметка на увеличаване ползването на условно чисти води за промишлени нужди /затворени оборотни системи/.
  

Подземните (подпочвени) води в община Велики Преслав се отнасят към Варненски хидрогеоложки район - Черноморски басейн според хидрогеоложкото райониране на Р България. В геоложко отношение територията е изградена от седиментите на кватернера и долна креда - хотрив.

Всички обработени отпадъчни води от ПСОВ – гр. Велики Преслав ще се оттичат гравитачно в р. Камчия, поради което се приема, че водите на реките могат да се използват за промишлени и земеделски цели - поливане, но не и за питейно битови нужди.

По данни на РИОСВ - Шумен и бюлетин на ИАОС при МОСВ, които извършват мониторинг за качеството на подземните води по поречието на р. Камчия при с. Р.Димитриво в кватернерния водоносен хоризонт не са констатирани отклонения от праговете на замърсяване.

Седиментите на долна креда са представени от валанж - установен в района на дълбочина от 168 до 650 м. Представляват много плътни варовици в дълбочина доломитизирани, напукани и кавернозни. В тези седименти е формиран малм - валанжския водоносен хоризонт, който е най-водообилен и перспективен за водоснабдяване на Североизточна България.

За горен водоупор на водоносния хоризонт в нашата община служат седиментите на хотрива , представени от варовити плътни мергели с мощност от 90 до 160 м. Тези мергели са практически водонепропускливи и служат за защитен екран срещу замърсяването на долузалягащия водоносен хоризонт в района. Статичните водни нива на подземните води са около 100 м от терена.

Изграждането на канализационните системи в населените места в Община Велики Преслав изостава. С най – добре изградена канализационна мрежа се характеризира гр. Велики Преслав. В селата Хан Крум, Троица и Осмар изградената канализация е предназначена за събиране и отвеждане само на дъждовните и дренажни води, но в нея са включени и частни имоти с битово-фекални отпадни води.

Канализацията в селата Хан Крум, Троица и Осмар е строена по стопански начин и диаметърът на тръбите не отговарят на изискванията на нормите за проектиране на канализационни системи. Всички тези селища заустват отпадните води в дерета, които се вливат в р. Камчия.

Във всички селища на общината битово-фекалните води от населението се заустват в септични ями, които периодично се почистват от специализиран автомобил.

Съществуващата канализационна система в гр.Велики Преслав е изграждана след 1960 г. и е смесен тип, т.е дъждовните и отпадни води се втичат в една и съща колекторна мрежа. Изградени са множество дъждопреливници по главните колектори.които при атмосферни валежи преливат в река Дервишка.

Главните колектори преминават през центъра на града от двата бряга на р.Дервишка, които се включват югоизточно в довеждащия колектор за отпадни води към ГПСОВ.

• 
  по-ускорено изграждане на канализационни мрежи в населените места в общината;
  
• 
  специално внимание е необходимо за изграждането, реконструкцията и модернизацията на канализационните мрежи за битови отпадъчни води в населените места;
  
• 
  необходимо е да се намали заустването на непречистени отпадъчни води в повърхностните водоеми.
  

• 
  развитие и модернизация на канализационната мрежа на гр. Велики Преслав;
  
• 
  реконструкция на канализационна мрежа.
  
• 
  изграждане на канализационна мрежа за отпадни води в по-големите населени места - Драгоево, Кочово и Миланово.
  
• 
  повишаване ефективността на изградените канализационни мрежи
  
• 
  довършване строителството на ГПСОВ.
  

Оценката за наличие на замърсители се извършва съгласно Наредба № 7 /ДВ бр.96/86 г./ за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води.

Река Дервишка след гр.Велики Преслав до вливането й в р. Камчия е водоприемник от трета категория. Това е най ниската категория според българската класификационна система, което означава че водите могат да се използват за промишлени и земеделски нужди, но не и за питейно - битови цели и отглеждане на аквакултури.

Когато р. Врана се влее в р. Камчия, водите на последната са замърсени от необработените битови и промишлени води на гр. Търговище. Освен отпадните води от населението, източници на замърсителни товари са и промишлените предприятия. Всички те имат изградени локални пречиствателни съоръжения, но не всички са ефективни С най-големи замърсителни товари по ХПК и БПК₅ са предприятията от хранително-вкусовата промишленост.

Други локални източници на замърсяване са свинефермите. Всичко това поставя въпроса с бързото доизграждане на ГПСОВ.

Градска пречиствателна станция за отпадъчни води

Идеята за изграждане на ГПСОВ е възникнала преди повече от 10 години и населението на града я приема като обществено необходима, тъй като ще пречиства отпадните води на целия град и ще преустанови заустването на непречистени отпадъчни води в р. Дервишка , а от там и в р. Голяма Камчия.

Прощадката се намира в местността “Бобая” и представлява общинска земя – част от кад. № 723 по плана на земеразделяне на гр. Велики Пресдлав при граници : на запад – на 10 м. от съществуващата площадка за съхранение на петролни продукти, на север – парцел 428002 – резултативен поземлен фонд, та юг и изток – част от кад. № 723.

На 15 м. югаизгочно от площадката минава шосе 1-7 “Ямбол – Силистра - Шумен – Велики Преслав”. Площадката отстои на 700 м. от най – близкия обект на хранително-вкусовата промишленост – кланица и на повече от 1500 м. от последния жилищен квартал на града.

За изграждането на ГПСОВ гр. Велики Преслав и довеждащ път до нея е определена площ от 9,3 дка. от които :

- за изграждане на ГПСОВ – 3,8 дка.

- за външен път – 0,85 дка.

- за охранителен пояс - 4,65 дка.

Земята е ІІІ /трета/ категория и ще се усвои на два етапа, като ІІ етап ще остане изграждането на един биологичен реактор с площ 500 кв.м. Към външните връзки на ГПСОВ спадат:

-довеждащ колектор - който е изграден

-заустващ колектор – който е изграден

-външен водопровод – който е изграден

-външно ел. захранване – което е изградено

-външна телефонна линия

-външен път

Изграждането и пускането на ГПСОВ гр. Велики Преслав в експлоатация не само ще подобри санитарно- хигиенната обстановка в района, но и ще осигури нови работни места.

Приемник на пречистените отпадни води е р. Голяма Камчия, която в района на заустването е категоризиране като приемник втора категория.

Необходимата степен на пречистване на отпадните води в кампания на „Винекс Преслав” АД и водите на квартал Кирково ще бъде:

- по неразтворени вещества – 89%

- по БПК% -91,5%

- по общ азот – 41,2%

- по общ фосфор – 84%

За постигане на високият ефект на пречистване на отпадните води в проекта е предложено в схемата за пречстване на отпадните води да се включи механично, биохимично и физико-химично приечистване но водите и механично обезводняване на уплътнените, аеробно стабилизирани утайки. За случай на епидемии е предвидена възможност за обеззаразяване на пречистените води.

Като се има предвид характера на формиращите се производствени отпадъчни води в гр. Велики преслав може да се очаква, че утайките от ГПСОВ ще могат след компостиране да се използват за наторяване; рекултивиране на терени; паркоизграждане и поддържане на тревни площи и търговски цели - за цветарство,гъбопроизводство и др.

В близост до ПСОВ, на 15 м, минава шосето “Шумен-Велики Преслав” със сравнително оживен трафик, но отделените вредни емисии от преминаващите превозни средства (предимно азотни окиси) само в известни периоди при силно натоварен трафик ще оказват сравнително слабо негативно влияние в района.

Наличие в района на големи птицеферми и животновъдни ферми

Емисионните източници, като степен на въздействие върху атмосферния въздух, зависят от избраната технологична схема на ГПСОВ, оборудването на съоръженията и тяхната експлоатационна надежност.

Предлаганата технологична схема за ГПСОВ няма организирани източници на вредни емисии, замърсяващи приземния слой на атмосферния въздух, т.е. дейността на обекта не е свързана с формиране на значими по обем и степен на замърсяване отпадъчни газове. Причина за отделяне на неприятни миризми е битовата вода, която преминава през решетките и откритите повърхности на пясъкозадържателя и биобасейна. Решетките са в сграда с осигурена вентилация. Степента на отделянето на миризми в района на пясъкозадържателя е малка и с локален характер поради аерирането на водата, което предотвратява образуването на зони на утаяване и загниване на органичните вещества. Пясъкът се промива преди да се депонира.

Минимална е и степента на отделените миризми в зоната на биобасейните (биологични реактори), тъй като те са в технологичен режим на висока степен на нитрификация и аеробна минерализация на активната утайка.

Почвата представлява сложна природна система изградена от минерални частици, органични вещества, вода, газове, макро- и микроорганизми. Минералните частици образуват основната маса на почвата, а органичните вещества съставляват 10-20% от химичния състав на почвата. Те са резултат от жизнената дейност на растителните и животински видове. Във почвата са разпространени във вид на торф /растителни остатъци/ и хумус /разложено органично вещество/. Хумусът заедно със съдържанието на вода и газове определя нейното плодородие. Съдържанието на хумус в някои почви може да достигне до 90% от общото съдържание на органичните вещества. Характерно е неговото бавно разлагане от микроорганизмите, което позволява натрупването му в значителни количества в почвата. Той е източник на хранителни вещества за растенията, тъй като при разлагането му се освобождава въглероден двуокис, нитрати, фосфати. Тези съединения са лесно усвоими от растенията. Хумусът, образуван в горния почвен слой се отнася от инфилтриращата в почвата вода в по-долните хоризонти. Чрез обработка на почвата, той заедно с разтворените химични вещества се изнася отново на повърхността. Почвената покривка е особено важен компонент на природната среда. Образувана в продължение на милиони години, тя се явява огледало за състоянието на ландшафтите и в нея се отразяват и пречупват взаимовръзките между останалите компоненти на природната среда /скали, води, климат, растителност, дейност на човека/. Без почвена покривка е невъзможно съществуването и вегетацията на естествената и културна растителност и природата ни би представлявала една голяма пустош. Почвената покривка е междинно спояващо звено между геолого-геморфоложката основа, климатичните условия, динамиката на водата и вегетацията на растенията. Благодарение на своето плодородие почвената покривка се явява и много важен природен ресурс. Тя се явява средство и предмет на труда в селското стопанство. В резултат на дейността на човека плодородието на почвата може да променя /увеличава или намалява/ или да се запазва. Различават се три вида плодородие - естествено, потенциално и икономическо. Първото е свързано с наличието на хумус и други хранителни вещества, образували се през дългия период на естествено развитие на почвите. Потенциалното плодородие се свързва с възможностите за изкуствено увеличаване на хранителните вещества в почвата чрез добавяне на торове с естествен или изкуствен произход. Икономическото плодородие се изразява чрез стойността на произведените земеделски продукти от единица площ върху даден вид почва.

Територията на България се характеризира с голямо разнообразие на почвената покривка, поради влиянието в България на четири големи почвени провинции - Степна и лесостепна източноевропейска, Средиземноморска южноевропейска, Горско атлантическа западноевропейска и Влажна субтропична черноморска. Представена е от 15 почвени типа, в които се поделят 42 подтипа. На територията на България се отделят три почвени зони.

Община Велики Преслав се намира на границата между Дунавската равнина и Стара планина. Релефът й е изключително разнообразен - от низини, хълмове и ридове до стръмни склонове в Предбалкана. В северната и югозападната й част е хълмисто-родов и нископланински, а в централната й част - предимно равнинен, пресечен от долината на р. Голяма Камчия и притока й Врана. Територията на общината попада в Севернобългарска лесостепна почвена зона - обхващаща Дунавската равнина и Предбалкана /до 600-700 м н.в/. В посока от север на юг промяната на почвообразуващите скали, климата и растителната покривка обуславя и промяна на почвените типове и техните съчетания.

В Общината преобладаващо разпространение имат сивите горски почви. В южните части на територията се срещат канелени, излужено канелени и канелено-подзолисти почви. Върху трасетата на река Камчия и нейните притоци са разпространени алувиално-ливадни почви. Наличието на мощен хумусен хоризонт и добра запасеност от органично вещество обуславят високото естествено плодородие на тези почви. Подходащи са за създаване на овощни насаждения и за отглеждане на фуражни, технически и зеленчукови култури. Склоновите и бреговите форми на терена са заети от ерозирани, плитки и каменливи почви. Характеризират се със силно скъсен хумусен хоризонт, на места напълно отнесен от ерозията. Имат много ниски агропроизводствени качества и са неподходящи за отглеждане на селскостопански култури. Другите видове са слабо представени.

Почвената покривка на склоновете е засегната от ерозия. Като цяло ерозионните процеси в горските територии са овладяни и имат затихващи функции. Характерна е равнинната ерозия, развиваща се на територията на поддържания резерват “Патлейна”. Линейната ерозия се среща ограничено, като частично дълбочинно изравяне на леглата на водните течения. Много често почвената покривка на склоновете е засегната от ерозия от средна до силна степен. Процесите на ерозия, явяващи се като ограничител за развитие на селското стопанство, са застъпени в различна степен навсякъде, където наклонът на обработваемата земя е над 3 % и по оголените и слабо залесени ридове от нископланинската част. Може да се каже, че ерозийните процеси не са в мащабите, които да налагат силни ограничения върху структурата на селскостопанското производство.

Почвите са акцентор на всички вредни въздействия в околната среда и като такива създават потенциален риск за здравето на населението. Почвата играе роля за кръговрата на веществата в природата и минерализиране на органичните отпадъци от живота, осигурява плодородието и изхранването на човека, влияе върху състава на въздуха, водата и хранителните продукти, представлява среда за съхраняване и предаване на болестотворни причинители, влияе върху климата на местноста и др. Следователно тя освен полезно може да оказва и отрицателно влияние върху условията на жизнената среда и здравето на населението.

Замърсяването на почвата се проявява основно в две форми:

• 
  Физическо изменение на почвените структури. Най-големи поражения върху почвите се нанасят в антропогенно натоварените екосистеми. Отклоненията в почвените параметри се отнасят преди всичко до структурата на почвата, нейната порьозност и плътност. Измененията в тези насоки водят до рязко влошаване на вентилацията и дренажа в почвата. вследствие на това настъпва рязко снижаване на активността и количеството от микроорганизми и микроартропоиди, разлагащи органичните вещества.
  
• 
  Химическо замърсяване на почвата. Химическите замърсявания на почвите от антропогенен произход превъзхождат многократно в количествено и качествено отношение всички видове физически изменения. Те са следствие от най-различни причини и условно можем да ги разпределим в следните групи:
  

- прах - разни слоеве, дим от промишлени димоотводи, от транспорта и др.;

- соли - особено тези в резултат на обработване с луги и химикали на пътищата през зимата, рудодобивната промишленост, бариери и др.;

- агрохимикали от растителната защита;

- органически газове и течности - продукти от отоплителни централи, ТЕЦ, автотранспорта и др.;

- радиоактивни замърсявания - АЕЦ, промишленост, аварии и др.

Измененията в химическите параметри на почвите се отразяват след кратък или по-дълъг период от време върху ръста и продуктивността на отделните видове и техните популации. Човека, като консумент и деструктурите (почвена флора и фауна), често изпитват косвеното влияние на тези процеси вследствие изменения във вътрешната структура на фитоценозите.

В резултат от физикохимическата специфика на отделните почви при еднаква интензивност и продължителност на въздействие на химическия стресор степента и формата на възникващите последствия могат да бъдат различни. между химическата обстановка и нейното влияние върху биоценозите не съществува обезателно линейна зависимост. По тази причина решаващо значение има съотношението между интензивността на стресора и специфичната реакция на буферните системи на почвата.

Министерство на земеделието и горите носи главната отговорност за политиката по отношение земите от земеделския и горския фонд. Съгласно действащото законодателство в МЗГ и неговите регионални органи са сформирани комисии за разрешаване промяна на предназначението на земите от земеделския и горския фонд за неземеделски нужди. Тези процедури са значителен превантивен инструмент за недопускане безвъзвратно отнемане на висококачествени земеделски и горски земи за други цели.

За предотвратяване замърсяването на земите с пестициди Община Велики Преслав е предприела съответните действия - с активното сътрудничество на Междуведомствената експертна комисия, действаща от 1998 г. (състояща се от представители на МОСВ, Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи) бе разгледан и одобрен разработеният от Община Велики Преслав проект за “Събиране, обезвреждане и безопасно съхраняване на негодните за употреба пестициди в контейнери “Б-Б куб” на територията на Община Велики Преслав” /подробно е разгледан в т.2.5 – Отпадъци/.

• 
  Стопанската дейност се отразява неблагоприятно върху почвените ресурси в три посоки: намаляване на обработваемите земи, увеличаване на деградираните земи и замърсяване на почвите с тежки метали;
  
• 
  Намаляването на почвения фонд е свързано с отнемане на земи за строителство на промишлени обекти, пътища, тръбопроводи и др.
  
• 
  Деградирането на земите е свързано на първо място с ерозията. Около 80% от земеделските земи са подложени на водна ерозия, а от тях около 30% са подложени и на ветрова ерозия. В тези райони значителна част от земята е изоставена и не се обработва. Средногодишно се отнасят 136,7 млн.т. почвен слой поради водна ерозия.
  

• 
  прилагане на конкретни почвозащитни, агротехнически и противоерозионни мероприятия;
  
• 
  общинска уредба за опазване на почвените ресурси, като част от природната среда;
  
• 
  намаляване процента на изоставените и необработвани площи