Програмата за опазване и възстановяване на околната среда на Община Велики Преслав за периода 2007 2010 г. Въведение

Налице е слабо увеличение на площите на групата зеленчукови култури, които се отглеждат изключително в личните стопанства, но като цяло този подотрасъл е слабо развит. Продължава намаляването на засетите с фуражни култури площи. Една от причините, отнасяща се и за двата подотрасъла, е ликвидирането на преобладаващата част от напоителните полета поради остарели съоръжения, разграбени помпени станции и липса на инвестиции за възстановяването им.

Традиционно специализиращ подотрасъл е лозарството. Общата площ на лозята през 2004 г. е намаляла с над 1200 дка в сравнение с 2000 г. Намаляването на площите е резултат от постепенното бракуване на старите лозови насаждения. Проблемът е, че създаването на нови насаждения се възпрепятства от раздробеното земеползване, високата стойност на декар насаждение и бавната възвръщаемост, отблъскваща потенциалните инвеститори.

Състоянието и перспективите за възстановяване и по-нататъшно развитие на лозарството е в тясна зависимост от състоянието и развитието на структуроопределящия подотрасъл на промишлеността и на икономиката на общината като цяло - винарската промишленост, представлявана основно от "Винекс - Преслав - АД" и "Осмар"ООД. Инвестирането на средства за създаване на нови насаждения с предпочитани сортове от страна на винарските предприятия е идеалната форма на интеграция, която води до съчетаване на интересите на двете страни - осигурен пазар и гарантирани цени за производителите на грозде и осигурена суровина за преработвателните предприятия.

Налице е увеличение на площите с насаждения череши и вишни. Най-значителни по площ са ябълковите насаждения, следвани от тези с череши и вишни, орехи и лешници. Чувствително е увеличението на площите с малинови насаждения. Производството на овощни и ягодоплодни също намира реализация на територията на общината - в предприятията за изкупуване и манипулация на плодове и зеленчуци в с. Кочово и гр. В. Преслав.

Въпреки известното подобрение в използваемостта на нивите, размерът на неизползваната обработваема земя е увеличен от 15 150 на 16 611 дка - резултат от намалената площ на лозовите насаждения.

Положителната страна по отношение стопанисването на земеделските земи, особено в използването на нивите, е че преобладаващата част от тях се стопанисват от земеделските кооперации и агрофирмите, които с дейността си противодействат на тенденцията към изоставяне на значителни площи обработваема земя, явление, наблюдавано в много райони на страната. Това са: Кооперация "Напредък" и ПП Кооперация "КАПКА" стопанисват земите на кв. Кирково на гр. В. Преслав; Кооперация "Преслав" - стопанисваща земи в землищата на гр. В. Преслав и с. Миланово; Фирма "Агродимекс" - в землищата на с. Драгоево, с. Мокреш и гр. В. Преслав; Кооперация "Драгоево" - в землището на с. Драгоево; ПП Кооперация "Съединение" - в землищата на с. Имренчево и с. Мостич; Кооперация "Враненска долина" - в землището на с. Кочово; 43 Кооперация "ОРАЛО" - в землището на с. Осмар; 43 Кооперация "Ал. Стамболийски" - в землищата на с. Златар и с. Суха река; ЕТ "Валентин Кънчев - Виола" и "Бинарна Слънчев замък"ЕООД - общински земи в землищата на с. Златар и с. Суха река; "Прима - 89"ООД и "Бул-гарден"ЕООД -общински земи в землището на с. Златар.

Животновъдство

В резултат от реформите в селското стопанство, изразяващи се главно в ликвидиране на едрите форми на стопанисване на земята и преминаването на животновъдството почти изцяло в личните стопанства, е налице значителен спад в поголовието на селскостопанските животни, отбелязан в цялата страна.

За петгодишния период 1994-1999 г. общият брой на отглежданите в общината говеда намалява от 3115 на 2017; от 1489 на 1094 намалява броят на отглежданите крави; на овцете - от 9493 на 6894; на свинете - от 7343 на 4971; на птиците - от 66 483 на 54 422 бр.

Тази тенденция на намаляване поголовието на животните продължава и през следващия петгодишен период 1999-2004 г., което е видно от данните, предоставени от общинска администрация и съпоставени в следната таблица:

На територията на общината през 2004 г. са произведени 3581 хил.1. мляко, 82,1 % от които - краве мляко, 7,7 % - овче, и 6,9 % - козе. Незначителни количества биволско мляко се произвеждат в землището на гр. В. Преслав.

От произведеното общо количество месо (329 I), 42,5 % са говеждо и телешко, 11,5 % - овнешко и козе, 31 % - свинско и 14,9 % - птиче.

Преобладаващата част от отглежданите говеда е във ферми: кравеферми - в кв. Кирково и с. Драгоево; свинеферми функционират в кв. Кирково и с. Драгоево; овцеферма - в гр. В. Преслав. Останалите животновъдни подотрасли са представени изключително в личните стопанства. В землището на с. Златар се отглежда най-значителен брой свине, овце, кози и птици и съответно се произвеждат и най-големи количества овче мляко и вълна, както и свинско месо.

В съответствие с благоприятните условия, които предлага природната среда, се развива и пчеларството. През 2004 г. са произведени 32 400 кг пчелен мед. Пчелни семейства се отглеждат във всички населени места, но най-значителен е броят им в гр. В. Преслав и селата Драгоево, Златар и Кочово. В личните стопанства се отглеждат и зайци, главно в гр. В. Преслав и селата Златар и Осмар.

На територията на общината стоковата продукция от животновъдството се насочва основно към млекопреработвателния цех в с. Осмар и двете кланици в гр. Велики Преслав.

Продължаващото намаляване на броя на отглежданите животни се обяснява с ниската изкупна цена на млякото, високите цени на фуражите, слабото търсене на месо, които причини принуждават населението да сведе броя на животните до оптималния минимум. Въпреки трудностите, може да се счита, че основни животновъдни подотрасли в бъдеще ще останат говедовъдството, овцевъдството и свиневъдството. Тъй като ресурсът от естествени тревни площи е сравнително ограничен, за развитието на млечното говедовъдство и отчасти на овцевъдството е необходимо увеличаване на площите с тревни и сочни фуражни култури.

При така анализираните потенциали и основни проблеми на досегашното развитие на селското стопанство, могат да бъдат формулирани някои основни изводи за неговите потенциали и насоки за перспективно развитие :

• 
  Условията за развитие на селското стопанство са най-благоприятни в
  централната и северната част (лозарство), в подножието на Шуменското плато
  (отглеждане на орехови насаждения), източната част и част от останалата
  територия (отглеждане на малини и ягоди);
  
• 
  Най-значителни площи от обработваемите земи заемат зърнените
  култури и слънчогледът;
  
• 
  В съответствие с почвените и климатичните ресурси, традициите и
  натрупания опит, структуроопределящият подотрасъл на селското стопанство в
  общината е лозарството. Благоприятни условията има за по-нататъшно
  развитие и на овощарството;
  
• 
  Бъдещото развитие на лозарството до толяма степен е зависимо от
  състоянието и перспективите за развитие на винарската промишленост;
  
• 
  Възможностите за развитие на пасищно животновъдство са
  сравнително ограничени поради незначителния ресурс от естествена тревна
  растителност. За развитието на основните животновъдни подотрасли -
  говедовъдство и овцевъдство, е необходимо разширяване на площите и
  производството на тревни и сочни фуражни култури;
  
• 
  Значителен размер земеделски земи не се използват. Основни причини
  са раздробяването на земеползването, както и застаряването и намаляването
  на населението в селата. Стопанисването на преобладаващата част от земите от агрофирми, земеделски кооперации и сдружения и арендатори противодейства на изоставянето на обработваеми земи;
  
• 
  При внедряване на подходящи форми на стопанисване и технологии, съществуват условия за производство на екологически чисти продукти предимно от животновъдството, като козе, овче и краве мляко и производните им, пчелен мед, както и производство на плодове и билки.
  

На територията на общината са разположени най-големите лозови масиви в Шуменска област - 38 % (15 013 дка, като от тях 11 790 дка са винени). Годишното производство на грозде в общината е 6800 I, или 34 % от това на

Значителни площи от горския фонд са разположени в землището на гр. Велики Преслав - 29,0% от горския фонд на общината с. Драгоево - 20,0%, и с. Имренчево - 11,5%. Залесената площ общо за района на лесничейството е 95% от общата площ на горския фонд, а горските пътища -1 %.

Релефът на територията на дивечовъдната станция е с планинско-хълмист характер. Преобладават стръмните и наклонените терени (от 11 до 30°). Най-разпространени са южните и северните изложения на терена. Ерозионните процеси са овладяни и имат затихващ характер. Ерозията се изразява предимно скрито под формата на площно измиване в различна степен на повърхностната почвена покривка.

От територията на горския фонд около 34% са гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции и 66% са защитни и рекреационни гори и земи (противоерозионни, мелиоративни, курортни гори, зелени зони, семепроизводствени насаждения, буферни зони на резерватите "Патлейна" и "Дервиша") и защитени територии (резерватите и част природния парк "Шуменско плато" с площ в територията на общината 819,3 ха).

В горския фонд преобладават широколистните гори - 82,2%, при 16,6% за иглолистните. Основните дървесни видове са церът, габърът, зимният дъб и др. При залесяванията са използвани черен и бял бор, сребролистна липа, акация и др. Основната горско-стопанска дейност е добив на широколистен и иглолистен дървен материал, както и дърва за огрев. Общият запас от дървесина (без клони) е 2 048 200 т³, в това число широколистна - 1 572 695 т³, и иглолистна - 475 505 т³.

Средногодишно от горите на ДДС се продава дървен материал в размер на 27 540 т³ и ежегодно се добиват около 10 000 пространствени т³ дърва и вършина за огрев. Значителен дял от горския фонд е зает от ловностопански гори (40%). На територията на Велики Преслав се намира едно от най-големите по площ ловни стопанства в страната, което е предпоставка за развитие на ловен туризъм с локално, регионално, национално и международно значение.

Основните насоки на организация на горското стопанство в общината са предвидени в лесоустройствения проект на дивечовъдната станция и са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им.

В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт - дървесината, при пълно запазване на водоохранните и почвозащитните функции на гората. За 10-годишен период са проектирани подходящи залесявания на площ 832,7 па, подпомагане на възобновяването без залесяване върху 442,3 па, реконструкция на насажденията върху 5391,7 па, различни видове сечи (върху 8666,1 На на 321575 т³ дървесна маса - без клони) и други мероприятия, изцяло съобразени с екологичните условия на района. Ще се залесява основно с широколистни дървесни видове. Средногодишното ползване ще бъде 38081 т³ (склони).

Направлението на стопанисването в защитните и рекреационните гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на особените им функции. Така в мелиоративните гори и земи основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, влагозапасяване на почвата. Борбата с водната ерозия ще се води със залесителни мероприятия и правилно извеждане на сечите за подмладяване. При необходимост ще се правят леки противоерозионни съоръжения - прагчета, плетчета и др. В курортните гори и зелената зона предимство е дадено на техните здравно-украсни функции, запазване и разнообразяване на горските екосистеми и създаване на подходящи условия за краткотраен отдих на населението.
В. Туризъм

Характерна особеност за община Велики Преслав е красивата природа, съчетана с богато историческо наследство. Общината разполага с 212 ха защитени територии, от които резервати - 48 ха. Археологически резервати 320 ха и исторически места – 13 бр. ха. Културно - историческото наследство, разнообразните природоклиматични и други местни дадености са един огромен и почти неизползван потенциал за развитие на туризма.

Туристическата функция на община Велики Преслав е резултат от провежданата политика за използване на разнообразните туристически ресурси, разположени на общинската територия. В това отношение са налице слабо използване на възможностите за развитие на ефективна туристическа дейност на територията на общината.

Ситуирането на община Велики Преслав в мрежата от значими туристически локализации на територията на Шуменска област - Плиска, Шумен, Мадарския конник и др., близостта на общината до големите черноморски туристически локализации в Североизточния район за планиране - Златни пясъци, Св. Константин, Албена и др., също са предпоставка за допълване и разнообразяване на морския туризъм с културно-познавателен.

Туристическите ресурси на територията на община Велики Преслав са
обективни териториални дадености, които предизвикват определен
туристически интерес. В най-общи линии те се диференцират на туристически
ресурси с: - '

• 
  природен характер;
  
• 
  антропогенен характер.
  

Към туристическите ресурси с природен характер попадат:

• 
  Държавната дивечовъдна станция „Велики Преслав" е с разнообразен дивечов състав, и много дорба материална база, които са привлекателни за развитие на ловния туризъм.
  

Твърде значими за развитието на туристическата функция на община Велики Преслав (на практика най-използваеми в момента) са антропогенните ресурси, които са и национално и регионално културно-историческо богатство. В основни линии те са свързани с културно-историческото наследство на община Велики Преслав и на Шуменска област. По своята същност те са със:

• 
  Археологически характер -останки от старата българска столица Велики Преслав (893-972 г.). Тук е създаден Националният историко-археологически резерват с музей "Велики Преслав". На това място са открити множество недвижими паметници с висока историческа и художествена стойност. Важни акценти в Националния историко-археологически резерват „Велики Преслав" са Манастирският и граждански ансамбъл, Кръглата църква, Двореца, крепостните стени и др. Сред експонатите в музея към резервата се намират оригинални произведения на старобългарското и средновизантийското изкуство - иконата на Св. Теодор, Преславското златно съкровище и Керамичният иконостас от Дворцовия манастир. Уникални по своя характер са и оловните печати, които формират цяла колекция. Потенциален и реален туристически интерес предизвиква и ценната сбирка от епиграфски паметници - резултат на високите постижения и просветна дейност на Преславската книжовна школа;
  

• 
  Архитектурно-етнографска значимост - като акцент в този тип туристически ресурс се очертават етнографската къща "В. Преслав", както и етнографската Картолова къща в с. Осмар. Архитектурната им стойност, допълнена с етнографските експозиции, дават илюстрация за бита на българина от Преславския край в миналото, което предизвиква определен туристически интерес.
  

• 
  Религиозно-култов характер - двете църкви във Велики Преслав - „Св.Св.Петър и Павел" (която датира от времето на турското робство) и „Св.Архангел Михаил" - в центъра на града, както и храм-паметника „Св. Св. Кирил и Методий" в археологическия резерват, дават представа за църковната архитектура. С висок туристически потенциал са скалните манастири над селата Осмар и Троица. В тях интерес представляват монашеските килии и черквите, издълбани в скалата и обитавани през Х11-Х1Х/ век. В културно-историческото наследство, базирано освен на веществени паметници (археологически, етнографски и религиозно-култови обекти и забележителности), като туристически ресурс се открояват и традиционните обичаи и народните празници, чествани на територията на общината. Някои от тях, в съчетание с интересните културно-исторически паметници, могат да бъдат популяризирани за привличане на туристически интерес и за развитие на културно-познавателния и развлекателния туризъм.
  

Осигуреността на територията на община Велики Преслав с различни по характер туристически ресурси със значим туристически потенциал е фактор за развитие на разнообразни форми на туризъм като:

- културно-познавателен. в т.ч.: изучаване на историческите събития и посещения на значими културно-исторически паметници, запознаване с традициите в бита, обичаите, фолклора и на недвижимото и движимото културно-историческо наследство;

- екологичен туризъм, в т.ч.: оздравителен или здравно-рекреативен туризъм;

- ловен туризъм

• 
  развлекателен туризъм - винарско-дегустационен, базиран на винарски изби „Осмар" и „Винекс" АД;
  

- религиозно-култов туризъм - посещение на действащи и с културно-историческа стойност молитвени домове и т.н.

Наличието на разнообразни туристически ресурси с висока стойност и провежданата политика за ефективното им използване за целите на социално-икономическото развитие на общината са само един от факторите за развитие на определени туристически дейности като: туроператорска и туристическа агентска дейност; хотелиерство и ресторантьорство; туристическа реклама, обмен на валута и др.

Другият важен фактор за развитие на туристическата функция на община Велики Преслав е наличието на изградена туристическа инфраструктура. Анализите и оценките на този фактор показват, че в това отношение съществуват сериозни проблеми. Налице е определено несъответствие между осигуреността на общината с туристически ресурси с природен и антропогенен характер и степента на изграденост на туристическата инфраструктура.

Другият важен елемент на туристическата инфраструктура са заведенията за хранене и развлечения. Сред тях преобладават питейните заведения и най-вече кафе-аперитивите. Преобладават обектите с капацитет до 50 места и категория "две" звезди; най-много са питейните, но през последните две години се увеличава броят на пицариите и другите заведения за бързо хранене. През 1999 г. са нощували общо 1315 души, от които 1300 българи и 15 чужденци.

Разширяването на туристическата инфраструктура в община Велики Преслав е съпроводено с тенденция на нарастване броя на туристите. За периода 1999-2004 г. туристопотокът макар и бавно бележи тенденция на нарастване. В териториален аспект, в общината е обособена една туристическа локализация, включваща гр. Велики Преслав и архитектурно-историческия резерват „Велики Преслав".

• 
  Туристическият поток, насочен към община Велики Преслав, в основни
  линии е с транзитен характер и това дава отражение върху по-ниската
  ефективност от ползване на предлагания туристически продукт.
  Причина за това е както по-слабо развитата местна туристическа
  инфраструктура, така и недостатъчно провежданата политика за
  маркетингова и рекламна дейност, за по-голяма подкрепа на
  инвестиционни инициативи в сферата на туризма;
  
• 
  Очертаващ се недостиг на достатъчен по размер финансов ресурс за
  поддръжката на значимите туристически обекти на територията на
  общината, в т.ч. на музея, археологическите паметници, на
  довеждащата транспортна инфраструктура и др. Системният недостиг
  на финансови средства дава отражение върху състоянието на
  архитектурно-историческия резерват и на музея „Велики Преслав";
  
• 
  Слаба използваемост на предимствата, свързани с близостта на
  община Велики Преслав до значимия туристически пазар в
  Североизточния район за планиране с големите туристически потоци
  към морските курорти „Златни пясъци", „Св. Константин и Елена",
  „Албена" и възможностите за провокиране на интереса на туристите
  към неколкодневни екскурзии към значимите културно-исторически
  паметници в Шуменска област, в т.ч. и в община Велики Преслав;
  

Òåðèòîðèÿòà íà Îáùèíà Велики Преслав îñòàâà âñòðàíè îò Ïàí åâðîïåéñêèòåòå òðàíñïîðòíè êîðèäîðè, ìèíàâàùè ïðåç Ð Áúëãàðèÿ.

Географското разположение на общината съдейства за доброто й включване към националната транспортна схема. Ãåîãðàôñêîòî ïîëîæåíèå è ðåëåôúò îñèãóðÿâàò âúçìîæíîñòè çà ðàçâèòèåòî é êàòî òðàíñïîðòåí âúçåë ìåæäó Ñåâåðîèçòî÷íà è Çàïàäíà Áúëãàðèÿ, êàêòî è ìåæäó Ñåâåðíà è Þæíà Áúëãàðèÿ. Ïðåç òåðèòîðèÿòà íà îáùèíàта ïðåìèíàâà I-7 Ñèëèñòðà- Øóìåí - ßìáîë.

Ñúùåñòâóâàùàòà ìðåæà îñèãóðÿâà ëåñåí äîñòúï íà õîðà è ñòîêè äî âñè÷êè ìåñòà â Ð.Áúëãàðèÿ, íåçàâèñèìî îò íèñêàòà ïëúòíîñò. Пътната мрежа е представена от всички видове пътища с изключение на автомагистралите. Републиканската пътна мрежа е с дължина 41,8 км и е кръстовидно развита предимно в южната част на общината. Градът в попада в точката на пресичане на пътищата от трите осн. класа.

Íà òåðèòîðèÿòà íà Îáùèíà Велики Преслав ñà èçãðàäåíè 90,270 km ïúòèùà, êîèòî ñà êàêòî ñëåäâà:

- Път I-7 (Шумен-Ямбол) - 18,500 км

- Път II-74 (Търговище-В.Преслав) - 9,100 км

- Разклонения от път I-7:

= III клас път - 14,950 км

= IV клас път - 37,370 км

= общински път - 10,350 км

Ñúùåñòâóâàùàòà ìðåæà å ïðåäíàçíà÷åíà äà îáñëóæâà ïðåäè âñè÷êî âðúçêèòå íà îáùèíàòà ñ äðóãè îáùèíè è ðåãèîíè è â òîâà îòíîøåíèå òÿ îñèãóðÿâà ëåñåí äîñòúï íà õîðà è ñòîêè äî âñè÷êè ìåñòà âúâ âñè÷êè ãåîãðàôñêè ïîñîêè.

Железопътната мрежа в общината е с дължина 6 км. ЖП гара В.Преслав има 4 коловоза, жп гара Хан Крум – 5 коловоза и жп гара Кочово – 3 коловоза.

Д. Други

На територията на община Велики Преслав е създадена и мрежа от институционални структури, чиято основна дейност е свързана с подкрепата на бизнеса. Такива са банковите и застрахователните структури, функциониращи на територията на общината, бюрото по труда и др.

Четири от по-големите банки в страната имат свои клонове и представителства на територията на община Велики Преслав (Банка „ДСК" ЕАД, ТБ „Пощенска банка"АД, ТБ „ОББ" АД, Първа инвестиционна банка и др.). Седалищата на банковите клонове и представителства са разположени в общинския център.

От застрахователните дружества свои офиси и представителства на територията на община Велики Преслав имат “Алианц България Холдинг” АД, “ДЗИ” АД, “Виктория” АД, “Български имоти” АД и др.

Данъчната администрация е представена от изнесено подразделение на Териториалната данъчна служба Шумен (доскоро самостоятелна Данъчна служба) в гр. Велики Преслав.

Неправителствените структури, имащи отношение към развитието и подпомагането на бизнеса (вкл. на малкия и средния) не са представени в общината.

През 2006 г. общия бюджет на община Велики Преслав е 235278 лв, като за дейността са усвоени 214507 лв, разпределени за гр. Велики Преслав кв. Кирково и за останалите 11 кметства като в малките населени места се отпускат средства само за почистване на сметището - веднъж или два пъти годишно.

Общинското предприятие “БКС” ЕООД поддържа депото за неопасни отпадъци, извозва сметта и се грижи за поддържане в добър вид на благоустроените и зелени площи.

Необходимите средства за дейностите по поддържане на чистотата се формират от събраната такса за битови отпадъци. Такса “битови отпадъци” за 2006 г., приета от Общински съвет гр. Велики Преслав като промил върху данъчната оценка на недвижимите имоти е диференцирана – 5%о за населението и 11.0%о за промишлените предприятия. За селата с организирано сметосъбиране е 8.0%о за населението ,а там където не е организирано е 2%о за поддръжка на депо.

Основно перо в разходите по третиране на битовите отпадъци естествено са дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, извършвани от ЕООД “БКС” Велики Преслав.

Планираното увеличение на разходите за дейностите по третиране на битовите отпадъци през 2007 г. отчита нарастването на количеството им и неотложната необходимост от инвестиции за ремонт и подмяната на материално-техническата база.

Размерът на таксите за битови отпадъци и приходите от тях са дадени в следната таблица

В разчета за таксата за битови отпадъци се включват дейностите: събиране и извозване на отпадъците, поддържане на чистотата по улиците и поддържането на общинското депо.

Единственият източник за финансиране на дейността по третиране на отпадъците е таксата за битови отпадъци, която постъпва в общинският бюджет.

Конкретните размери на таксата за всеки от предвидените по ЗМДТ случаи се определят с решение на общинския съвет на база одобрена план-сметка, включваща присъщите разходи.

Общински съвет Велики Преслав на свое заседание на 13/02/2007 г. прие такса “битови отпадъци” за 2007 г. както следва:

 за предприятия в размер на 12,0 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти

 за физически лица в гр. Велики Преслав и селата в размер на 4,2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти

2.12. Население и здравно - демографски фактор

Îáùèíà Велики Преслав ïî äàííè íà Òåðèòîðèàëíî ñòàòèñòè÷åñêî áþðî – Øóìåí ñëåä èçâúðøåíîòî ïðåáðîÿâàíå êúì 31.12.2003 ã. íàáðîÿâà 16 057 æèòåëè, което представлява 8% от населението на област Шумен.

 îáùèíñêèÿ öåíòúð ãð. Велики Преслав å ñúñðåäîòî÷åí 58,3% îò öÿëîòî íàñåëåíèå ïðè ñðåäíî çà ñòðàíàòà 68.1% , à íàñåëåíèåòî íà ñåëàòà å 6696 äóøè, èëè 41,7 % îò îáùîòî íàñåëåíèå â Îáùèíàòà.

Àêî ñå ïðîñëåäè äèíàìèêàòà íà íàñåëåíèåòî íà Îáùèíà Велики Преслав çà ïåðèîäà 1990-2005 ã. ïî ñòàòèñòè÷åñêè äàííè ñå íàáëþäàâà òåíäåíöèÿ íà ñïàä, êîåòî êàòî öÿëî îòðàçÿâà è îáùàòà çà ñòðàíàòà òåíäåíöèÿ çà íàìàëÿâàíå áðîÿ íà íàñåëåíèåòî /äîêàçàíî è îò äàííèòå ñëåä ïîñëåäíîòî ïðåáðîÿâàíå/.

Ïðåç 1998 ã. íàñåëåíèåòî íà ÐÁúëãàðèÿ å 8 283 200 äóøè, à ïðåç 2001 ã. - 7 977 646 äóøè.

Ïðåç ïîñëåäíèòå 5 ãîäèíè òåìïúò íà íàìàëÿâàíå íà ãðàäñêîòî íàñåëåíèå /0.7%/ ñúîòâåòñòâà íà óâåëè÷åíèåòî ìó â ñåëàòà /0.7%/. Ïðè÷èíàòà å ãëàâíî â ìèãðàöèîííèòå ïðîöåñè â ïîñîêà ãðàä – ñåëî.

Æèòåëèòå íà îáùèíàòà ïî ïîë ñà 50,35% æåíè è 49.65% ìúæå. Ïðåç íàáëþäàâàíèÿ ïåðèîä òîâà ñúîòíîøåíèå ñ ìàëêè êîëåáàíèÿ ñå çàïàçâà.

 äåìîãðàôñêîòî ðàçâèòèå íà ðåãèîíа ïðåç ïîñëåäíîòî äåñåòèëåòèå ñå íàáëþäàâàò íàáëàãîïðèÿòíè òåíäåíöèè çà íàìàëÿâàíå ÷èñëåíîñòòà, îáóñëîâåíà îò íåáëàãîïðèÿòíàòà äèíàìèêà íà ðàæäàåìîñòòà, ñìúðòíîñòòà è ìèãðàöèîííèòå ïðîöåñè.

Âúçðàñòîâàòà ñòðóêòóðà íà íàñåëåíèåòî ñúùî å ñ íåáëàãîïðèÿòíà òåíäåíöèÿ. Ïî èíôîðìàöèÿ îò ÒÑÁ íàñåëåíèåòî â общината çà 2003 ã. ñå ðàçïðåäåëÿ êàêòî ñëåäâà: ïîä òðóäîñïîñîáíà âúçðàñò – 14,8% è íàä òðóäîñïîñîáíà âúçðàñò – 19%. Íà òåçè äâå ãðóïè îò íàñåëåíèåòî îáùî ñå ïàäà 33.8% ñïðÿìî 66,2% â òðóäîñïîñîáíà âúçðàñò. Òîçè ïðîöåñ å ìíîãî ïî-ñèëíî èçðàçåí â ñåëàòà.

Ïðîäúëæàâà äà ñå çàäúëáî÷àâà ïðîöåñúò íà äåìîãðàôñêî îñòàðÿâàíå íà íàñåëåíèåòî. Îñíîâåí ïðèíöèï çà íåáëàãîïðèÿòíîòî èçìåíåíèå íà âúçðàñòîâàòà ñòðóêòóðà íà íàñåëåíèåòî å óñòàíîâèëàòà ñå òåíäåíöèÿ êúì ñíèæàâàíå íà ðàæäàåìîñòòà, óâåëè÷àâàíå íà ñìúðòíîñòòà, âêëþ÷èòåëíî è äåòñêàòà ñìúðòíîñò.

Ïðåç ïðîëåòíî - ëåòíèÿ ñåçîí ñå íàáëþäàâà óâåëè÷åíèå íà áðîÿ íà æèâååùèòå âðåìåííî â ñåëàòà.

Ñúùåñòâóâàò ðàçëè÷èÿ âúâ âúçðàñòîâàòà ñòðóêòóðà íà ãðàäñêîòî è ñåëñêîòî íàñåëåíèå. Îñòàðÿâàíåòî íà íàñåëåíèåòî å ïî – ñèëíî èçðàçåíî â ñåëàòà, îòêîëêîòî â ãðàäîâåòå.  ãðàäа äåëúò íà íàñåëåíèåòî íàä 65 ãîäèíè å 14.7%, à â ñåëàòà – 24.9%. Íàñåëåíèåòî äî 15 ãîäèíè â ãðàäа ñúñòàâëÿâà 16%, à â ñåëàòà – 13,1%.

Óâåëè÷àâàùîòî ñå âúçðàñòíî íàñåëåíèå â община Велики Преслав ïîðàæäà ðåäèöà çäðàâíè, ñîöèàëíè è èêîíîìè÷åñêè ïîñëåäèöè. Êàòî ñúùåñòâåíà èêîíîìè÷åñêà ïîñëåäèöà å íàðàñòâàíåòî íà äåëúò íà íåïðîèçâîäèòåëíîòî íàñåëåíèå.

Ñúñòîÿíèåòî íà òåíäåíöèèòå íà äåìîãðàôñêèòå ïðîöåñè å ñâúðçàíî ñ âëèÿíèåòî íà ìíîæåñòâî ôàêòîðè îò èêîíîìè÷åñêî, ñîöèàëíî, çäðàâíî è äð. åñòåñòâî, êîèòî â îòäåëíèòå åòàïè íà îáùåñòâåíîòî ðàçâèòèå èçìåíÿò íå ñàìî ñèëàòà íà âëèÿíèåòî ñè, íî ïîíÿêîãà è ïîñîêàòà íà âúçäåéñòâèå. Íàé – îáùàòà õàðàêòåðèñòèêà íà äåìîãðàôñêîòî è çäðàâíî ñúñòîÿíèå íà íàñåëåíèåòî îò ðåãèîíà ñå ñâåæäà äî:

 òðàéíà òåíäåíöèÿ êúì íàìàëÿâàíå íà ðàæäàåìîñòòà;

 òåíäåíöèÿ êúì ïîâèøàâàíå íà ñìúðòíîñòòà;

 íàðàñòâàíå òåìïúò íà äåïîïóëàöèÿ;

 äåìîãðàôñêî “îñòàðÿâàíå” íà íàñåëåíèåòî /îñîáåíî â ñåëàòà/;

 çàäúðæàùî ñå óâåëè÷àâàíå íà ñðåäíàòà ïðîäúëæèòåëíîñò íà æèâîòà;

 ðÿçêî ïîíèæàâàíå íà æèçíåíèÿ ñòàíäàðò íà íàñåëåíèåòî è óâåëè÷àâàíå îòíîñèòåëíèÿò äÿë íà æèâååùèòå íà ãðàíèöàòà íà áåäíîñòòà.

Ïðåîäîëÿâàíåòî íà ôàêòîðèòå ñ íåãàòèâíî âúçäåéñòâèå èçèñêâàò íå ñàìî ïðîäúëæèòåëåí ïåðèîä îò âðåìå, íî è êîìïëåêñíè ìåðêè, çà êîèòî ñà íåîáõîäèìè çíà÷èòåëíè ôèíàíñîâè ñðåäñòâà è êîîðäèíèðàíèòå óñèëèÿ íà äúðæàâíèòå è îáùåñòâåíè îðãàíè è èíñòèòóöèè.

Ðåãèñòðèðàíàòà îáùà çàáîëåâàåìîñò çà ïîñëåäíàòà ãîäèíà ïîêàçâà îòíîñèòåëíî ñòàáèëíî íèâî.

 ñòðóêòóðàòà íà çàáîëåâàåìîñòòà ïî îáðúùàåìîñò çà 2005 ã. âúâ âúçðàñòòà íàä 18 ãîä., нàé – ãîëÿì îòíîñèòåëåí äÿë çàåìàò áîëåñòèòå íà äèõàòåëíàòà ñèñòåìà – 29.5%, ñëåäâàíè îò áîëåñòèòå íà îðãàíèòå íà êðúâîîáðúùåíèåòî – 26.1%, áîëåñòèòå íà íåðâíàòà ñèñòåìà è ñåòèâíèòå îðãàíè - 10.6%, èíôåêöèîçíè áîëåñòè è ïàðàçèòîçè - 5.4%, áîëåñòè íà åíäîêðèííèòå æëåçè, íà õðàíåíåòî è îáìÿíàòà - 4.5%, ïñèõè÷íè ñìóùåíèÿ - 3.4 %, òðàâìè è îòðàâÿíèÿ - 3.1 %. Îáùèÿò áðîé ðåãèñòðèðàíè çàáîëÿâàíèÿ â îáùèíàòà ïî äàííè íà ÐÖÇ ãð.Øóìåí ïðåç 2005 ã. å 9 334 ñëó÷àè за I път.

Çàáîëåâàåìîñòòà îò çàðàçíè áîëåñòè ïðåç îò÷åòíèÿ ïåðèîä çà íÿêîè çàáîëÿâàíèÿ âñå îùå å ñ âèñîê èíòåíçèòåò – èíôåêöèîçåí õåïàòèò, ðóáåîëà, ëåùåíêà, ñêàðëàòèíà, äåçèíòåðèÿ è äð. Ðåãèñòðèðàíàòà çàáîëåâàåìîñò îò èíôåêöèîçíè áîëåñòè è ïàðàçèòîçè çàïàçâà òåíäåíöèÿ êúì ïîâèøàâàíå.

Çàáîëåâàåìîñòòà îò çëîêà÷åñòâåíè íîâîîáðàçóâàíèÿ íà íàñåëåíèåòî също е íàðàñòíàëà. Ñðåä îòäåëíèòå ëîêàëèçàöèè íàé – âèñîêà å ÷åñòîòàòà íà çàáîëÿâàíèÿ íà ñúåäèíèòåëíàòà òúêàí è ìëå÷íèòå æëåçè, ñëåäâàíè îò ïèêî÷îïîëîâèòå îðãàíè, õðàíîñìèëàòåëíàòà ñèñòåìà, äèõàòåëíàòà ñèñòåìà è äð.

Âçàèìîâðúçêàòà ìåæäó ñúñòîÿíèåòî íà îêîëíàòà ñðåäà è çàáîëåâàåìîñòòà íà íàñåëåíèåòî å îò îñíîâåí èíòåðåñ çà ïëàíèðàíå íà çäðàâíà è åêîëîãè÷íà ñòðàòåãèÿ íà íèâî äúðæàâà, ðåñïåêòèâíî îáùèíà. È ñðåäñòâàòà, âëîæåíè çà òàêèâà ïðîó÷âàíèÿ ñà âñúùíîñò èíâåñòèöèÿ çà çäðàâåòî íà õîðàòà.

 òàçè âðúçêà îáùèíà Велики Преслав, ñúâìåñòíî ñ ÐÖÇ è РИОКОЗ ìîæå äà ïðîâåäå îáñëåäâàíå íà îïðåäåëåíà âúçðàñòîâà ãðóïà - íàïðèìåð äåöà îò ÖÄà çà åâåíòóàëíà âðúçêà ìåæäó àòìîñôåðíîòî çàìúðñÿâàíå íà âúçäóõà ñúñ ñåðîâîäîðîä è ôèííè ïðàõîâè ÷àñòèöà ïðåç îòîïëèòåëíèÿ ñåçîí è áðîÿ íà çàáîëÿâàíèÿòà íà äèõàòåëíàòà ñèñòåìà çà ïåðèîä îò íÿêîëêî ãîäèíè.

2.13. Социално - икономически

По данни на Агенцията по заетостта икономически активните лица в общината през 2005 г. са 7358 д. Коефициентът на икономическа активност е 53,8% (съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години). Този показател за община Велики Преслав е по-нисък от средния за страната (55,3%).

Ñòðóêòóðàòà íà çàåòîñòòà ïî îòðàñëè â îáùèíàòà ïîêàçâà, ÷å îñíîâíàòà ÷àñò îò ðàáîòíàòà ñèëà å çàåòà â ïðåðàáîòâàùàòà èíäóñòðèÿ. Òîçè âèñîê ïðîöåíò ñå äúëæè íà äîáðèòå ðåçóëòàòè â õðàíèòåëíî âêóñîâàòà è øèâàøêàòà ïðîìèøëåíîñò. Íà âòîðî ìÿñòî ñå íàðåæäà òúðãîâèÿòà, ðåìîíò íà àâòîìîáèëè è áèòîâà òåõíèêà.

Õàðàêòåðèñòèêèòå íà çàåòèòå â òåçè ôèðìè ëèöà ñî÷àò,÷å òå ñà ñåìåéíè ôèðìè â êîèòî ñà íàåòè 2 äî 10 ðàáîòíèêà. Ïðåîáëàäàâàùàòà ÷àñò îò ïðåäïðèÿòèÿòà ñå îïðåäåëÿò êàòî ìèêðîïðåäïðèÿòèÿ ñ áðîé çàåòè äî 10 ÷îâåêà.

Íî ñëåäâà äà ñå îòáåëåæè è ôàêòúò, ÷å ðàâíèùåòî íà áåçðàáîòèöàòà å èçêëþ÷èòåëíî äèíàìè÷åí ïîêàçàòåë è å ôóíêöèÿ íà ïàçàðà íà òðóäà. Равнището на безработица в община Велики Преслав (14,33% средногодишно равнище през 2004 г.) е по-ниско от средното равнище за област Шумен (19,92%) и по-високо от средното за страната (12,67%).
III. АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ НА

ОБЩИНА ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ

Местоположението на Община Велики Преслав я прави привлекателен център за развитие на туризъм. Наличието на защитени природни обекти, културни и археологически обекти допълнително акумулират интереса на много чуждестранни гости и са добра предпоставка за развитие на екологичния и културния туризъм.

80% от обработваемите земи в Общината са плодородни, с дълбок хумусно акумулативен слой – това само по себе си предопределя традиции за развитие на лозарство и овощарство, както и е добра основа за развитие на животновъдството.

Несъмнено това което е определящо за просперитета на една община и нейните жители е икономическото й развитие.

Добре развитата пътна инфраструктура и комуникациите- територията на общината е покрита от мрежите на трите мобилни оператори – М-тел, Глобул и Вивател служат като отправна точка за по-широко навлизане на информационните и комуникационни технологии в ежедневието на населението, бизнеса и администрацията.

Почти напълно е приключила приватизацията, като частния бизнес е добре развит.

Някои фирми бележат високи темпове на развитие

Наличие на хора с добър управленски опит във водещите в частния сектор предприятия

Добре развита шивашка, хранително вкусова промишленост, търговия и услуги.

Значителен потенциал за развитие на хранително-вкусовата промишленост- наличие на ненатоварени производствени мощности.

Възможности за развитие на свързани производства /клъстери/ в областта на селското стопанство и хранително вкусовата промишленост.

Готовност на населението и бизнеса да инвестира в селското стопанство.

Добре развита мрежа от образователни институции

Силни културни традиции и богато историческо наследство

Наличие на потенциал за развитие на селския туризъм.

Всички тези положителни страни в икономиката на община Велики Преслав гарантират един нов стандарт, към който се стремим – промишленост, която е ориентирана и към околната среда и устойчиво развитие.

Като частично решен екологичен проблем е пуска в експлоатация на механичното стъпало в ПСОВ гр. Велики Преслав през следващата година.

Нестабилната макроикономическа среда в страната като цяло несъмнено дава негативно отражение и в икономическото развитие на Община Велики Преслав

На територията на общината няма запаси на полезни изкопаеми.

Проблемите със замърсените води и отпадъци оказват негативно влияние върху здравето на населението и представляват риск за живота на бъдещите поколения. Тези проблеми са предизвикани от една страна от фактът, че Велики Преслав е промишлен център и преимуществено индустриалните предприятия ползват наследените нискоефективни технологии, енергоемки, без наличие или пък неефективност на пречиствателните им съоръжения за въздух и отпадни води, като по този начин се замърсява околната среда.

От друга страна Велики Преслав има интензивен автомобилен транспорт и оттам замърсяването на атмосферния въздух с отработилите газове на МПС. В българските условия вариантът е утежнен от обстоятелството, че близо 80% от наличния автомобилен парк е на възраст над 10 години и в повечето случаи МПС не отговарят на нормите, като емитират наднормено азотни оксиди, въглероден оксид, оловни аерозоли и токсичният 3,4-бензпирен.

В контекста на екологичните проблеми с чистотата на въздуха негативи носят и:

 липсата на газификация на промишлените предприятия в промишлената зона;

 лошо поддържане на пътната и тротоарна настилка с изключение на централните пътни артерии.

 занижен контрол към строителните фирми и оттук – запрашаване на града.

Външни заплахи, които са пречка за развитието и представляват риск за реализацията на програмата са:

 липса на достатъчно средства за реализация на проекти с екологична насоченост;

 туристите предпочитат да избягват силно урбанизирани територии от градски тип за сметка на курортни и ваканционни селища;

 недостатъчно развит бизнес и делови туризъм – а има условия за целта;

Вътрешните слаби страни на общината са продиктувани от следните обстоятелства:

 липса на канализационна мрежа в повечето съставни селища на Общината – това води до замърсяване на реките и дерета от поречието на р.Г.Камчия.

 недостиг на питейна вода за част от селата.

Като изходна точка за формулиране на целите и задачите на Програмата за Опазване на Околната Среда на Община Велики Преслав за 2007 – 2010 г. е формулирана визия на Общината. Визията описва перспективите за развитие на общината в близките четири години. Тя дава общата представа за характеристиките на общината в контекста на концепцията за устойчиво развитие. Крайният резултат и изводите направени от анализите за визия са ориентирани към различните сфери на развитие на местно ниво. Отделните аспекти от Визията на Община Велики Преслав взимайки под внимание основните приципи за устойчиво развитие могат да се формулират по следният начин:

 Рационално използване на природните ресурси - внедряване на високоефективни технологии в промишлеността и битовия сектор за оползотворяване и възобновяване на природните ресурси;

 Свеждане до минимум замърсяването на въздуха от автомобилния транспорт и промишлените предприятия;

 Елиминиране на нерегламентираните сметища на територията на Общината;

 Свеждане до минимум замърсяването с битови отпадъци

 Интегрирано управление на околната среда и въвеждане на стратегията на Община Велики Преслав за устойчиво развитие;

 Въвеждане на система за устойчиво управление на териториите.

 Обусловени предпоставки за балансирано използване на територията на Община Велики Преслав за комерсиални, жилищни, индустриални или рекреативни цели.

Инфраструктура

 Подобряване на транспортната инфраструктура

 Главни пътни артерии извън границите на града

 Разделно събиране на отпадъците

 Естетично оформени и поддържани зони за отдих

 Спортна база към училищата

 Съобразена за инвалиди инфраструктура

Демографски параметри

 Адекватни социални условия за гражданите на Велики Преслав

 Балансиран прираст на населението

Икономически растеж

 Икономически растеж на дребният и среден бизнес и промишлеността

 Разширена търговска структура и стокообмен в международен аспект

 Намаляване на безработицата

 Повишен стандарт на живот

 Система за възобновяеми източници на енергия

 Развит туризъм

Здраве

 Добри условия за здравословен начин на живот

 Здравно образование

 Подобрена ресурсна база на здравните заведения в града

 Материална осигуреност на местното население

 Социална интеграция

 Пълноценно и хармонично развитие на обществото по отношение спорта, културата отдиха;

 Повишена обществена активност и участие в процесите на развитие и политиката на общината

Местна власт

 Повишена роля на местната власт

 Снижена степен на бюрокрация

 Адекватна демократична и рационална административна структура

 Ефективно обслужване на гражданите
Общото виждане и очакване за развитие на град Велики Преслав в рамките на следващите 40 години може да се формулира като:

Велики Преслав - отворен към света туристически град, културен център с хармонично развито общество и чиста околна среда!

Основание за разработване на Програмата – чл. 79, ал.1 от Закона за опазване на околната среда.

Програмата за опазване и възстановяване на околната среда на Община Велики Преслав за периода 2007 – 2010 г. е разработена в съответствие с Методическите указания на МОСВ за разработване на общински програми по околна среда.
VI. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ

Стратегическата цел на Община Велики Преслав в областта на околната среда е да се ангажира и съдейства за опазване и предотвратяване на замърсяването на околната среда по всичките й компоненти и фактори на въздействие, за намаляване на риска за здравето на населението.

Формулираните по-долу цели са базирани върху приоритетите на Община Велики Преслав в областа на околната среда за следващите години, както и на формулираната визия за развитие на град Велики Преслав:

1.Подобряване качеството на атм. въздух в съответствие със стандартните норми

1.1.Редуциране замърсяването на атмосферния въздух чрез намаляване на емисиите на вредни вещества от промишлеността, автомобилния транспорт и битовия сектор

1.2.Намаляване на емисиите от оловни аерозоли, получени в резултат употребата на оловни бензини;

1.3.Усъвършенстване системата за мониторинг и контрол на околната среда

1.4. Информираност на населението, повишаване на екологичната култура

2. Подобряване на системата за управление на отпадъците

2.1. Разработване на система за разделно събиране, рециклиране и повторна употреба на отпадъци

2.2. Значително подобряване чистотата на населените места на територията на Община Велики Преслав

3. Въвеждане на политика за управление на околната среда интегрирана в дейностите на стопанските отрасли на местно ниво

3.1. Разработване на система за екологична оценка и разрешителни за действащи предприятия

3.2. Прилагане на превантивните инструменти за недопускане на замърсяване /ОВОС, Разрешителни режими, ISO 14000 и др./

3.3. Развитие на екологично чисти земеделие и животновъдство

3.4. Запазване на околната среда в натоварените туристически райони

4. Осигуряване на необходимото количество и качество вода за населението и промишлеността

4.1. Преодоляване недостига на питейна вода за някои селища на територията на Община Велики Преслав

4.2. Обхващане и пречистване на отпадните води от бита и промишлеността

4.3. Формиране на съзнание и интерес за икономии на водни ресурси.

4.4. Запазване и подобряване качеството на подземните и повърхностните води.

5. Намаляване шумовото замърсяване

5.1. Намаляване шумовото замърсяване в населените места от стопански обекти

5.2. Намаляване шумовото замърсяване предизвикано от транспорта

6. Опазване и подържане на богатото биологично разнообразие

6.1. Съхраняване и укрепване на екосистемите в защитените територии

6.2. Осигуряване на условия за устойчиво ползване на биологичните ресурси

7. Участие на обществеността при решаване на проблемите на околната среда

7.1. Повишаване на обществената култура и съзнание по проблемите на околната среда

7.2. Привличане на обществеността в процеса на вземане на решения и съставяне на екологична политика

8. Повишаване на екологичното образование на населението в т.ч. екологична култура, екологични знания, екологичното мислене и екологично оправдано поведение

8.1.Създаване условия за включване на местното население в инициативи по опазване на околната реда;

8.2.Въвеждане на система за интегрирано екологично образование в предучилищните, училищните и средните учебни заведения на територията на Общината.

8.3.Запознаване на местното население с най-актуалните насоки в сферата на глобалната екология, социалната и приложна екология.

8.4.Координация и сътрудничество със секторите на образованието за въвеждане на адекватни педагогически технологии за осигуряване на системно екологично образование.

Формулираните по-горе цели на Програмата по Околна Среда на Община Велики Преслав представят не само посоката на развитие в политиката на общината в тази област през следващите няколко години, но са и базирани на бъдещата стратегия за устойчиво развитие на общината.

Постигането на целите, заложени в настоящата програма сама по себе си е следваща стъпка към систематичното решаване на екологичните проблеми в Община Велики Преслав. Това е и съществена част от интегрираният процес на планиране, заложен в Общинският план за развитие 2007-2013 г. Целите предоставят основата за формулиране и осъществяване на пакет от последователни задачи и действия, представени детайлно в следващия “План за Действие” от програмата.
VII. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ
АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ
I. ЦЕЛ

Целта се определя от необходимостта да се защити здравето на хората, животните и растенията, природните и културни ценности от вредни въздействия, както и да се предотврати настъпването на опасности и щети при изменение качеството на въздуха в резултат на различните дейности.

Конкретните цели са: намаляване нивата на емисиите от серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово, с оглед спазване на нормите за тези замърсители в атмосферния въздух, както следва:

серен диоксид – нормата да бъде спазена към 01/01/2007 г.;

азотен диоксид – нормата да бъде спазена към 01/01/2010 г.;

фини прахови частици – нормата да бъде спазена към 31/12/2008 г.;

олово – преустановяване производството и употребата на оловни бензини към 31/12/2007 г. и нормата да бъде спазена към 01/01/2010 г.

Наблюдението и контролът върху състоянието на атмосферния въздух се осъществяват от Националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда. Тази система съществува от 1972 г. и обхваща 42 населени места със 105 стационарни пункта. Националната мрежа разполага с 6 мобилни станции за контрол качеството на въздуха. Община Велики Преслав е разположена на територия контролирана от РИОСВ гр. Шумен. На територията на общината няма определен пункт от Националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда, тъй като отделните емисии в района не надвишават пределно допустимите концентрации (ПДК).

Състоянието на атмосферният въздух зависи преди всичко от производствената дейност на предприятията разположени на територията на Община Велики Преслав. В района промишлените предприятия са сравнително малко и нямат силно негативно въздействие върху околната среда.

II. ПРИОРИТЕТИ

Изборът на приоритети се основава на следните критерии:

• 
  риск за човешкото здраве;
  
• 
  въздействие върху чувствителни екосистеми.
  

• 
  ограничаване на емисиите от оловни аерозоли в резултат на употребата на оловни бензини;
  
• 
  редуциране замърсяването на атмосферния въздух чрез намаляване на емисиите на вредни вещества от промишлеността, автомобилния транспорт и битовия сектор;
  
• 
  усъвършенстване на мониторинговата система;
  

• 
  информираност на населението, повишаване на екологичната култура.