Програмен продукт форте персонал ръководство за работа

2. Общ вид на екрана

Фиг. 1
минимизира (скрива) прозореца на програмата – това може да се наложи, ако искате да отворите друга програма без да прекратявате работата на ФОРТЕ. След тази операция ФОРТЕ продължава да работи, като на най-долния екранен ред се появява нейният бутон. Когато решите да активирате програмата, просто трябва да кликнете върху него.

При работата и с двата продукта екранът е разделен вертикално на две части. В лявата част се намира т.н. “дърво”, от което се избира таблицата, която да се зареди в дясната част на екрана (фиг. 1). Съотношението на ширините на лявата и дясна част на прозореца може да се променя като се “хване” с мишката разделителната черта между тях и се придвижи в желаната посока.

Знакът “+” пред някоя от позициите в дървото означава, че тази позиция има поднива, напр. за позицията “Персонал” това са различните структурни звена (ако съществуват), за позицията “Номенклатури” – различните видове номенклатурни списъци и т.н... Ако кликнете върху знака “+”, се отваря списъкът с поднивата на дадената позиция, а срещу нея се появява знакът “-“. При кликване върху знака “-”, списъкът с поднивата се затваря.

В най-горния екранен ред, под текстовете на менютата, се намират т.н. “бързи” бутони, които служат за активиране на най-често използваните команди от менютата

Показаните на фигурата бутони действат върху заредената на екрана таблица и предназначението им (отляво надясно) е:

• 
  търсене
  
• 
  добавяне на запис
  
• 
  редактиране на маркирания запис
  
• 
  изтриване на маркирания запис
  
• 
  задаване на видимите колони в екранната таблица
  
• 
  автоматично определяне на ширините на колоните в екранната таблица
  
• 
  отпечатване на текущата таблица
  
• 
  въвеждане на отсъствия
  
• 
  справка за отсъствия
  
• 
  въвеждане на документи за обезщетения
  
• 
  затваряне на ФОРТЕ Персонал и стартиране на ФОРТЕ Заплати (бутонът не се вижда, ако ФОРТЕ Персонал работи самостоятелно)

  На фиг. 2 е показана лента за скролиране.

  
  

Фиг. 2

Тя се появява в долната или в дясната част на екрана , когато таблицата е по-широка или съответно по-дълга от прозореца, в който е разположена. При кликване върху съответната стрелка на вертикалната лента се осъществява превъртане на таблицата нагоре или надолу със стъпка един ред, а при кликване върху стрелките на хоризонталната лента таблицата се превърта наляво или надясно със стъпка една колона. При влачене на бутончето таблицата се превърта с по-голяма стъпка в избраната посока.

3. Диалогови кутии

Това са графични прозорци, в които се извършва конкретна дейност. Диалоговата кутия може да съдържа бутони, полета, полета с падащ списък (комбо-боксове), полета за избор на дадена опция (чек-боксове), радио-бутони.

• 
  Бутон – върху всеки бутон има надпис, определящ действието, което може да се извърши след натискането му, например .
  
• 
  Повечето кутии съдържат бутоните и . При натискането на първия бутон кутията се затваря, като се запомнят извършените в нея промени. При натискането на втория бутон кутията се затваря, като извършените промени се елиминират. Аналогично е действието и на бутончето в горния десен край на всяка кутия (затваря кутията без запомняне на промените).
  
• 
  Поле – всяко поле се характеризира с име и съдържание. То е място, в което се въвежда, съхранява, а впоследствие се показва информация от даден тип, например <ЕГН>. Последователното придвижване между полетата на дадена форма става с клавиша [Tab]. Натискането на клавиша [Enter] се възприема като знак за край на работата в дадената форма и тя се затваря (аналогично на използването на бутона ). В определени моменти данните в някои от полетата са изписани със светлосив шрифт, което означава, че в конкретната ситуация те не могат да бъдат променяни.
  
• 
  Поле с падащ списък (комбо-бокс) – това е поле, което може да бъде попълнено само с определен набор от стойности. Списъкът с тези стойности се показва след натискане на бутона, , който се намира в десния край на полето. След избор на елемент от списъка, той се затваря, а избраната стойност става съдържание на полето. В показания пример съдържанието на полето <Област> е “01 Благоевград”. Съдържанието на такова поле може да бъде изтрито, като се маркира и се натисне клавиша [Del] от клавиатурата.
  

• 
  Полета за избор на дадена опция (чек-боксове) – това е квадратче, в което се посочва дали дадена опция е избрана или не. До него се намира пояснителният текст.
  

• 
  Радио-бутони – това е съвкупност от няколко бутона, описващи алтернативни възможности. В показания пример сортирането може да се извърши по избрания параметър или в нарастващ, или в намаляващ ред.
  

Ще разгледаме три типа диалогови кутии, които се използват често. На фиг. 3 е показан пример за диалогова кутия, която служи за въвеждане на нови полета, номенклатурни позиции и т.н... В кутиите от този тип може да се пише и поправя вече въведен текст. За да се запомни действието, извършено в диалоговата кутия, трябва да се кликне върху бутона .

Фиг. 3

Вторият тип диалогови кутии са тези, които съдържат различни списъци в зависимост от предназначението им. Чрез кликване върху всяка позиция от списъка тя може да се маркира, т.е. да се избере или да се демаркира. В лист-бокса, показан на фиг. 4, е указано, че в таблицата, която ще се отпечатва, трябва да се виждат колоните: служ. номер, име, презиме, фамилия, ЕГН и образование.

Фиг. 4

Третият тип диалогови кутии служат за извеждане на съобщения. В част от тях съобщенията имат предупредителен характер, като Вие имате възможност да изберете дали да продължите започнатото действие (бутон )или да се откажете (бутон ). В друга част съобщенията имат уведомителен характер, като при кликване върху бутона кутията се затваря без последици.

Изтегляне 0.61 Mb.

Сподели с приятели: