Източници и възникване на логистиката и управлението на

5
Фиг. 1 Солният път депресията Данакил (Етиопия) – Централна
Африка
Малко известен в Европа път, играл и продължаващ да има изключително важна роля в икономическото развитие на Китай е Великия китайски канал. Съоръжението е замислено като хидромелиоративно с цел стабилност на селскостопанската реколта и стабилност на продоволственото осигуряване на армията. Изграждането на първите елементи от него е датирано към V в.пр.н.е., а различните части са свързани по времето на династията Суй (581–618 г.), като разширяването му продължава и до днес.
Великият китайски канал е най-големият изкуствен канал, построяван от човечеството и е признат от UNESCO за част от световното наследство.
Дължината му е 1794 км. и свързва реките Хай, Яндзъ, Хуай, Киантанг и
Жълтата река.

6
Фиг. 2 Схема на Великият канал

7
Фиг. 3 Великият канал в района на Джиангнан
Фиг. 4 Великият канал, района на гр. Хангзхоу

8
Фиг. 5 Великият канал
Великият път на коприната е система от керванни търговски пътища съединяващи от ХІ в. пр.н.е. до ХV в. н.е. страните от Евразия – от Китай до
Западна Европа.
Въпреки, че единна транс евразийска система от кервани връзки се оформя в края на ІІ в. пр.н.е., отделни нейни сегменти възникват значително по-рано (съгласно данни на съвременната археология от ХХХ в. пр.н.е до н.е. е функционирал „лазуритовият път“ по който полускъпоценните камъни лазурит са се пренасяли от предпланините на Памир на запад и на юг до страните от Междуречието (Ур, Лагаш) и Индия (Харапа, Мохенджо-Даро).
От края на ХХ в. пр.н.е. до н.е. започва да функционира „Нефритения път“ – търговията със скъпоценни камъни от Централна Азия (от района Кунлун на територията на съвременния китайски Синцзян-Уйгурски район) по източния път в обмен на коприна от Китай.

9
През V в.пр.н.е. тези две керванни трасета започнали да се сливат.
Лазурита от предпланините на Памир достига до Китай, а в Персия и долината на р. Инд и Средиземноморието получават разпространение дрехи изработени от китайска коприна. Търговията преминава през дълга верига от посредници, като народите в двата й края нямат ни най-малка представа един за друг.
Във формирането на „Великия път на коприната“ като свързваща транс-евразийска магистрала решаваща роля изиграва китайският чиновник
Чжан Цан. През 138 г. Пр.н.е. той е изпратен на опасна дипломатическа мисия при номадското племе юечжей, за да ги убеди да станат съюзници на китайската империя Хан в борбата с номадите сюнну, нападащи империята от север. Чжан Цян става първият китаец посетил Средна Азия – Согдия и
Бактрия, които се намират на територията на съвременен Узбекистан,
Таджикистан и Афганистан. Там той вижда с какво огромно търсене се ползват китайските стоки, а също така и стоки, за които китайците нямали никаква представа. Завръщайки се в Китай през 126 г. пр.н.е. той представя на императора доклад за изгодите от директната търговия между Китай и страните от Средна Азия.
Въпреки, че мисията да привлече за съюзници юечжей е неуспешна, събраните от него сведения са признати за изключително важни. През 123-
119 г. китайските войски самостоятелно нанасят поражение на номадите сюнну, като по този начин обезопасяват пътя на запад. Именно от този момент може да се каже, че започва функционирането на „пътя на коприната“ като маршрут свързващ всички велики цивилизации на Стария свят – Китай, Индия, Близкия изток и Европа. Тази огромна система от керванни пътища просъществува над 500 години – много по-дълго от

10 останалите сухопътни търговски пътища.
Въпреки, че маршрутите на пътя на коприната са се променяли, може да се отделят две основни трасета:
 Южен път – от северен Китай през Средна Азия към Близкия изток и Северна Индия;
 Северен път – от северен Китай през Памир и Алтай към долното течение на Волга и Черно море.
Фиг. 6 Великият път на коприната
2
Между Южния и Северния път е имало няколко съединяващи и промеждутъчни маршрути. С течение на времето мрежата на комуникациите ставала все по-гъста, като включвала все повече разклонения. Основните маршрути се премествали ту по Северния, ту по Южния път.
Основната стока превозвана по Великия път на коприната били
2
http://www.marakandatravel.com/www/Image/uzbekistan-info/Silk%20road/silk_road_2.jpg

11 копринените тъкани и необработената коприна. Тези стоки били най-удобни за транспортиране на големи разстояния, до колкото коприната е лека и високо ценена (в Европа се е продавала по-скъпо от златото). Китай – родината на производството на коприна, е пазел монопола над него до V –
VІ в. н.е., но и след това остава един от основните центрове за това производство и главен износител. През Средновековието Китай изнася, също така, порцелан и чай, а страните от Близкия от близкия изток и
Централна Азия се специализират в производството и износа на памучни и вълнени тъкани, които се пренасят по пътя на коприната на изток в Китай.
От страните от Южна и Юго-източна Азия търговците пренасяли подправки
(пипер, индийски орех, карамфил и т.н.), които в Европа се използвали за консервиране на продукти и приготвяне на лекарства.
Китай,
Централна
Азия, Европа
Възникване и развитие на стоково-паричните отношения
Появяване на първите вериги за доставки
Древна
Гърция
Развитие на изкуството на изчисленията и изкуството да се разсъждава
Възникване на термина
„логистика“
Прокарване на търговски пътища
(между
Римската империя и
Индия,
Древния чаен път ...)
Римска империя
Установяване на международна търговия
Формиране на вътрешни

12 правила за разпределение на продоволствие
Евразия,
Америка
Развитие на международната търговия
Появяване на вериги на доставките за различни видове товари:
Формиране на инфраструктура, експедиционно съпровождане, възникване на информационните потоци
Формиране на оптимални системи за взаимодействие тил- фронт във време на война
Възникване на военната логистика
Разработване на икономо-математически оптимизационни модели
Възникване на математическата логистика

13
Развитие на държавите
ХХ-ХХІ в.
Разработване, научно обосноваване и внедряване на съвременни оптимизационни механизми за управление движението на материалните и съпътстващи потоци
Развитие на военната и математическата логистика
Появяване на бизнес логистиката и създаване на интегрирани вериги на доставките
Формиране и развитие на логистиката като научно направление
Фиг. 7 Източници и направление на развитие на логистиката като наука
Западна Европа винаги е имала отрицателен търговски баланс в търговията с Китай, купувайки скъпите източни стоки европейците не можели да предложат в замяна равна по качество стока и плащали със злато и сребро. От античните времена до края на съществуването си Великият път на коприната е действал като канал за прехвърляне на скъпоценни метали от
Европа на изток.
Пътят на коприната служи не само като канал за разпространение на стоки, а и на информация за тяхното производство и най-вече за съществуването им. Първоначално коприна се произвежда само в Китай, но през І в.пр.н.е прониква в Източен Туркистан, а в V в. и в Иран. През V в. императорът на Византия успява да организира такова производство и в

14
Гърция. Първоначално хартията в Европа също се е внасяла от Изток, но по- късно е организирано и нейното производство.
Някои нови стоки възникнали от своего рода „колективното творчество“ на народите живеещи по маршрута на Пътя на коприната.
Например барутът се открива в Китай през ІХ в., а през ХІV в. се открива огнестрелното оръжие. Мястото и времето на откриването му не е точно установено, но информацията за него бързо преминава по Пътя на коприната и в ХV в. всички страни в Евразия от Европа до Китай използват артилерия.
Фиг. 8 Цар пушка 890 мм, Москва, 1586 г.
За времето на функциониране на Пътя на коприната много нови стоки са внесени и в страните от Изтока. Когато китайският пътешественик Чжан
Цян се връща от Централна Азия носи информация за ферганските аргмаки
– невиждани в Китай високи коне. В началния етап от развитието на
Великия път на коприната в Китай получават от Централна Азия коне,

15 семена на люцерна и културата за отглеждане на лози и производство на вино (преди това в Китай гроздето и виното са били неизвестни). По-късно, благодарение на керванната търговия в Китай усвояват още няколко селскостопански култури – боб, лук, краставици и моркови.
По този начин на Запад в хода на културния обмен взаимстват основно
„промишлени“ новости, а на Изток – селскостопански. Това показва, че е съществувало „технологично“ превъзходство на Изтока над Запада, което се запазва до ХVІІІ-ХІХ в. Някои от тайните на източните занаятчии
(легиранията стомана, порцелановите изделия) така и остават неизвестни за европейците в епохата на функционирането на пътя на коприната.
Великият път на коприната става канал, по който върви постоянен обмен на културни достижения – нови стоки, знания и идеи.
Организацията на търговията на големи разстояния изисква за керванната търговия създаването на особени условия – пунктове за претоварване, специализирани пазари, режим на стабилни парични разчети и защита правата на собственост на чуждестранните търговци. Цялата тази пазарна инфраструктура се поддържа по протежение на евразийските трасета над 500 години.
Залезът на Великия път на коприната се свързва преди всичко с развитието на мореплаването покрай крайбрежието на близкия изток, Южна и Юго-източна Азия. През ХІV-ХV в. морската търговия се оказва по- привлекателна в сравнение с опасните сухопътни керванни пътища.
(морският път от Персийския залив до Китай отнема приблизително 150

16 дни, в същото време керванният път от Азов до Пекин около 300, като един кораб пренася товар колкото керван от около хиляда животни.
Връщайки се обратно към въпроса за източниците на логистиката трябва да се отбележи, че повечето изследователи считат, че произхода на думата „логистика“ води началото си от Древна Гърция. За древните гърци логистиката е била „изкуството да се пресмята“ или „изкуството на разсъждаването и изчисленията“. Висшите държавни чиновници, които са осъществявали контрола на стопанството, търговията и финансовата дейност са били наричани логистици. По данни на Архимед в Древна
Гърция е имало 10 логистика.
Терминът „логистика“ се използва и в Римската империя, като под него се разбира комплекса от правила за разпределение на продоволствието, а служителите, които се занимават с разпределението на хранителните продукти са се наричали „логисти“ или „логистици“.
По такъв начин възникването и съществуването на търговските пътища, споменато по-горе, разкрива източниците на възникването на съвременната логистика, нейните идеи, желание и възможности за оптимизиране на движението на материалните и техните „съпътстващи“ потоци в условията на нееднозначна и динамична историческа среда.
Наблюдавайки еволюционните процеси, трябва да се отбележи, че често логистиката се използва предимно във военната област – военна логистика.
По времето на императора на Източната римска империя Лъв VІ
(865—912 г.), наречен „Мъдри“ се счита, че задачите на логистиката са свързани в въоръжаването на армията и нейното снабдяване с имущество,

17 както и своевременните мерки относно продоволствените потребности и съответно подготовката на всеки военен поход. В ромейската армия съществува специална длъжност – лотистас.
За първи автор на трудове по логистика е прието да се счита френския военен теоретик Антоан Анри Жомини (Antoine Henri Jomini, 1779—1869 г.).
Известно време той работи в Русия, където е издаден неговият основен 15- томен труд. В своите работи Жомини твърди, че логистиката обхваща широк кръг от въпроси, включващи планиране, управление, материално, техническо и продоволствено осигуряване на войските, а също така и определяне на местата на тяхната дислокация, строителството на пътища, укрепления и др. Счита се, че някои от тези принципи са били приети от армията на Наполеон, но като военна наука логистиката се формира в средата на ХІХ в.
В най-широки мащаби принципите и подходите на логистиката във военното дело получават по време на Втората световна война. Особено умело това е показано от американската армия. Благодарение на съгласуването и взаимодействието на военно-промишления комплекс, транспортната система и снабдителните бази САЩ успяват да организират устойчиво осигуряване на дислоцираните в Европа войски с продоволствие, оръжие, боеприпаси, снаряжение и военна техника.
Голямо значение за решаването на тези сложни задачи има масовото използване на прогресивни методи и способи за транспортиране, в частност използването на контейнерни превози – новост за това време.
Военната логистика е съвкупността от средства и способи, необходими

18 за доставка на хора, техника и боеприпаси до мястото на бойните действия, а така също планиране и организиране на мероприятия по подготовка и осъществяване на свързаните с това процеси.
Паралелно с използването във военното дело терминът логистика започва да се използва и в невоенната област. В значение на математическа логика, логистиката се използва в работите на немския математик Лайбниц
(1646—1716 г.). Математическата логика (в качество на логистика) се използва широко при изучаването на математическите закономерности и конструирането на технически и други системи.
Военната логистика и математическата логика стават основата за развитието на икономическото направление логистика (бизнес логистика). Към началото на 50
-те години на ХХ в. терминът „логистика“ започва да се използва в бизнеса и се превръща в стремително развиваща се наука с практическо приложение. Към 70
-те логистиката е вече твърдо установен термин и практика в бизнес средите.

Изтегляне 2.01 Mb.

Сподели с приятели: