Колективни трудови спорове – понятие, доброволно уреждане на колективните трудови спорове. Колективни трудови спорове (КТС) са споровете между Р/С-и, като общност, носител на общи права и интереси, и отделния РД или група от РД-и или техни организации по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище. Правната уредба на КТС се съдържа в Закона за уреждане на КТС (ЗУКТС). КТС се делят на правни и неправни. Правните КТС обхващат въпросите, свързани с прилагане на действащото законодателство и вътрешните правилници и наредби, издадени от РД. Това са случаите, когато действащото законодателство установява определени субективни права на Р/С-те, които РД е длъжен да удовлетвори. Такива правни КТС могат да бъдат например за предоставяне на специално работно облекло, лични предпазни средства и т.н.
Неправните КТС обхващат три групи въпроси:
1) въпроси, уредени в законодателството с императивни правни норми, но Р/С са недоволни от съществуващата правна уредба;
2) въпроси, уредени в законодателството с диспозитивни правни норми и Р/С, представлявани от синдикалните организации, предявяват искания пред РД за конкретното им уреждане чрез колективни преговори и сключването на КТД;
3) въпроси, които нямат правна уредба в действащото законодателство.
Преговорите по тях се провеждат в рамките на тристранното сътрудничество на национално равнище. Страни по КТС са Р/С-те и РД. Процедурата за решаване на КТС предвижда способи за доброволно уреждане на КТС и способи за уреждане на КТС чрез стачка. За доброволното уреждане на КТС законът предвижда следната процедура: Първият стадий за решаване на КТС включва непосредствените преговори между Р/С-те и РД-те или между техни представители. Р/С-те са длъжни да предявят писмено исканията си и да посочат имената на своите представители в преговорите. В процеса на преговорите спорещите страни могат да постигнат споразумение по пътя на взаимните компромиси, които изцяло или частично удовлетворяват исканията на Р/С-те.
Когато не се постигне споразумение или някоя от страните откаже да преговаря, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора от трети лица. Това могат да бъдат синдикални и работодателски организации и/или Националният институт за помирение и арбитраж. Това е вторият стадий за уреждане на КТС. Съгласно ЗУКТС решаването на спора може да стане чрез посредничество на синдикални и работодателски организации. Към такова посредничество може да се прибегне при наличието на висящ КТС, който е преминал стадия на непосредствените преговори, но по него не е постигнато споразумение между спорещите страни, или пък спорът не е преминал стадия на непосредствените преговори, защото едната от страните е отказала да участва в тях.
КТС може да бъде отнесен до Националния институт за помирение и арбитраж. Спорът може да бъде отнесен пред този орган от всяка от спорещите страни поотделно или от двете заедно. Те могат да посочат посредник, който биха желали да осъществи посредничеството от списъка на посредниците, определени от Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж. Посредничеството се провежда между посредника и спорещите страни. При преговорите между спорещите страни може да се постигне споразумение, с което изцяло или отчасти да се удовлетворят предявените от Р/С искания, и в тези случаи КТС е приключил успешно. Когато КТС не е решен от спорещите страни със съдействието на посредник, в такива случаи за спорещите страни остава възможността за отнасяне на спора за разрешаване от арбитражния орган. Това е третият стадий от доброволното уреждане на КТС. Всяка от страните по КТС може да потърси съдействието на Националния институт за помирение и арбитраж за уреждане на спора чрез доброволен арбитраж. Спорът може да бъде отнесен за решаване от едноличен арбитър или арбитражна комисия по писмено споразумение между страните. Арбитражният спор се разглежда въз основа на писмено искане на страните или на техните представители, което трябва да бъде точно и ясно формулирано. Спорът се разглежда в открито заседание с призоваване на страните, като датата се определя от едноличния арбитър или арбитражна комисия. Отсъствието на едната от страните възпрепятства разглеждането на спора на насроченото заседание. В такива случаи то се отлага за друга дата. На заседанието се изслушват обясненията на страните, на техните представители, обсъждат се представените писмени документи и други материали. Арбитражното решение се постановява в писмена форма в тридневен срок от деня на последното заседание. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. С решението претенциите на страните могат да бъдат изцяло или частично удовлетворени, както и да бъдат отхвърлени. КТС може да се реши по време на арбитража и чрез арбитражно споразумение, което се сключва в писмена форма между спорещите страни с активното съдействие на едноличния арбитър или арбитражната комисия и се потвърждава от тях. Арбитражното споразумение слага край на възникналия КТС. То е необжалваемо и подлежи на незабавно изпълнение. Арбитражното решение и арбитражното споразумение имат задължителна сила за страните по КТС.