Производствена структура. Организация на производствения процес. Форми на организация на производствения процес. Производствена инфраструктура



страница7/7
Дата01.06.2022
Размер39.93 Kb.
#114512
1   2   3   4   5   6   7
Въпроси
Свързани:
Офшорния бизнес - Бахрейн, СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН (1), 2 глава, Kursovi raboti po Upravlensko schetovodstvo (1), planirane-na-prodajbite Ardes, 1, казÑ Ñ Corel, MARTIN, 6.1-10, СЕМЕСТРИАЛЕН КАЗУС по Данъчна политика, Цени и ценова политика, SSRN-id2924003, D LLMSDOCS COURSES 40866 FILES 198638 ТЕМА СЕДМА ОСМА И ДЕВЕТА, Въпроси рецензия

35. Колективни трудови спорове


Колективни трудови спорове – понятие, доброволно уреждане на колективните трудови спорове. Колективни трудови спорове (КТС) са споровете между Р/С-и, като общност, носител на общи права и интереси, и отделния РД или група от РД-и или техни организации по въпроси на трудовите и осигу­рителните отношения и жизненото равнище. Правната уред­ба на КТС се съдържа в Закона за уреждане на КТС (ЗУКТС). КТС се делят на правни и неправни. Правните КТС обхващат въпроси­те, свързани с прилагане на действащото законодателство и вътрешните правилници и наредби, издадени от РД. Това са случаите, когато действащото законодателство уста­новява определени субективни права на Р/С-те, които РД е длъжен да удовлетвори. Такива правни КТС могат да бъдат например за предоставяне на специал­но работно облекло, лични предпазни средства и т.н.
Неправните КТС обхващат три групи въпроси:
1) въпроси, уредени в законода­телството с императивни правни норми, но Р/С са недоволни от съществуващата правна уред­ба;
2) въпроси, уредени в законодател­ството с диспозитивни правни норми и Р/С, представлявани от синдикалните организации, пре­дявяват искания пред РД за конкретното им уреж­дане чрез колективни преговори и сключването на КТД;
3) въпроси, които нямат правна уредба в действащото законодателство.
Пре­говорите по тях се провеждат в рамките на тристранното сътрудничество на национално равнище. Страни по КТС са Р/С-те и РД. Процедурата за решаване на КТС предвижда способи за доброволно уреждане на КТС и способи за уреждане на КТС чрез стачка. За доброволното уреждане на КТС законът предвижда следната процедура: Първият стадий за решаване на КТС включва непосредствените преговори между Р/С-те и РД-те или между техни пред­ставители. Р/С-те са длъжни да предявят писмено исканията си и да посочат имената на своите представители в преговорите. В процеса на преговорите спорещите страни могат да по­стигнат споразумение по пътя на взаимните компромиси, ко­ито изцяло или частично удовлетворяват исканията на Р/С-те.
Когато не се постигне споразумение или някоя от страните откаже да преговаря, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора от трети лица. Това могат да бъдат син­дикални и работодателски организации и/или Националният институт за помирение и арбитраж. Това е вторият стадий за уреждане на КТС. Съгласно ЗУКТС решаването на спора може да стане чрез посредни­чество на синдикални и работодателски организации. Към та­кова посредничество може да се прибегне при наличието на висящ КТС, който е преминал стадия на непосредствените преговори, но по него не е постигнато спо­разумение между спорещите страни, или пък спорът не е пре­минал стадия на непосредствените преговори, защото едната от страните е отказала да участва в тях.
КТС може да бъде отнесен до Нацио­налния институт за помирение и арбитраж. Спорът може да бъде отнесен пред този орган от всяка от спорещите страни поотделно или от двете заедно. Те могат да посочат посредник, който биха желали да осъществи посредничеството от списъ­ка на посредниците, определени от Надзорния съвет на Нацио­налния институт за помирение и арбитраж. Посредничеството се провежда между посредника и спо­рещите страни. При преговорите между спорещите страни може да се по­стигне споразумение, с което изцяло или отчасти да се удов­летворят предявените от Р/С иска­ния, и в тези случаи КТС е приключил успешно. Когато КТС не е решен от спорещите страни със съдействието на посредник, в такива случаи за спо­рещите страни остава възможността за отнасяне на спора за разрешаване от арбитражния орган. Това е третият стадий от доброволното уреждане на КТС. Всяка от страните по КТС може да потърси съдействието на Националния институт за помире­ние и арбитраж за уреждане на спора чрез доброволен арбит­раж. Спорът може да бъде отнесен за решаване от едноличен арбитър или арбитражна комисия по писмено споразумение между страните. Арбитражният спор се разглежда въз основа на писмено искане на страните или на техните представители, което тряб­ва да бъде точно и ясно формулирано. Спорът се разглежда в открито заседание с призоваване на страните, като датата се определя от едноличния арбитър или арбитражна комисия. Отсъствието на едната от страните възпрепятства разглеж­дането на спора на насроченото заседание. В такива случаи то се отлага за друга дата. На заседанието се изслушват обясненията на страните, на техните представители, обсъждат се представе­ните писмени документи и други материали. Арбитражното решение се постановява в писмена форма в тридневен срок от деня на последното заседание. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Решението е оконча­телно и не подлежи на обжалване. С решението претенциите на страните могат да бъдат изцяло или частично удовлетво­рени, както и да бъдат отхвърлени. КТС може да се реши по време на ар­битража и чрез арбитражно споразумение, което се сключва в писмена форма между спорещите страни с активното съдействие на едноличния арбитър или арбитражната комисия и се по­твърждава от тях. Арбитражното споразумение слага край на възникналия КТС. То е необжалваемо и под­лежи на незабавно изпълнение. Арбитражното решение и арбитражното споразумение имат задължителна сила за страните по КТС.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница