Производствена структура. Организация на производствения процес. Форми на организация на производствения процес. Производствена инфраструктура
Същност, основни принципи и модели на съвременните индустриални отношения
Изтегляне 39.93 Kb.
|
Свързани:
Офшорния бизнес - Бахрейн, СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН (1), 2 глава, Kursovi raboti po Upravlensko schetovodstvo (1), planirane-na-prodajbite Ardes, 1, ÐºÐ°Ð·Ñ Ñ Corel, MARTIN, 6.1-10, СЕМЕСТРИАЛЕН КАЗУС по Данъчна политика, Цени и ценова политика, SSRN-id2924003, D LLMSDOCS COURSES 40866 FILES 198638 ТЕМА СЕДМА ОСМА И ДЕВЕТА, Въпроси рецензия
33. Същност, основни принципи и модели на съвременните индустриални отношенияИндустриалните отношения най-често се дефинират като взаимоотношения между правителството и организациите на работодателите и служителите, от една страна, и организациите на заетите работници и служители, от друга, по повод условията на труд, заплащането и осигуряването. Тези отношения в различните страни се определят по различен начин: в едни като „индустриални”, в други -„професионални”, в трети - „трипартизъм”. Във Франция са известни като „междуправителствени”, в Япония отношения „работна сила-работодател”, а в България като „трудови отношения”. Тъй като в индустриалните отношения се преплитат широк кръг от проблеми, институции и интереси те са обект на изследване не само от икономиката, но и от социологията, психологията, правото, политиката. Нееднозначното им интерпретиране и дефиниране се дължи на различните подходи при тяхното изследване. Понятието „индустриални отношения” се появява първо във Великобритания в края на 19 век, а в началото на 20 - и в САЩ. С него се обозначават трудовите конфликти между собствениците на индустриалните предприятия и работниците. За уреждане на конфликтите през 1912 година в САЩ е създадена специална „Комисия за индустриални отношения”. До средата на 20 век индустриалните отношения като защита на интересите на организираните работници обхваща и останалите страни от Европа. Силен тласък развитието на индустриалните отношения получава след Втората световна война, когато теорията за тях се обособява в самостоятелна научна дисциплина. След кризата от 70-те и 80-те години, те отново се оживяват, особено с прехода към пазарно стопанство на страните от Централна и Източна Европа. В исторически аспект тези отношения възникват най-напред в индустрията, това е причината да носят наименованието на сектора. По-късно индустриалните отношения се разпростират и върху останалите отрасли като обхващат отношенията между работници, работодатели и правителство и са свързани със заплащането и заетостта. Като система индустриалните отношения представляват съвкупност от принципи, правила и норми, процедури, институции и инфраструктура, равнища и външна среда на взаимодействие за осъществяване на сътрудничество и провеждане на консултации между правителството, организациите на работниците и работодателите за уреждане и функциониране на трудовите и осигурителните отношения, както и за условията на живот. Основните субекти на индустриалните отношения (наричат ги още „страни”, „контрагенти”, „социални партньори”) са: организациите на работниците; организациите на работодателите; представителите на държавната изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Субектите на индустриалните отношения изпълняват функции, свързани с регулирането на трудовите и осигурителните отношения, със заетостта и трудовото възнаграждение, условията на труда и жизнения стандарт. Индустриалните отношения се проявяват на: национално равнище; регионално равнище отраслово или браншово равнище; равнище организация ( фирма, предприятие ). Поведението на субектите на индустриалните отношения се определя от: а) икономическите интереси, които те защитават в процеса на договарянето; б) въздействието на външната среда. Икономическите интереси на държавата и организациите на работници и работодатели са свързани със заплащането, осигурителните отношения, условията на труд и жизнен стандарт. Въздействието на външната среда се определя от такива фактори като: структурата на икономиката; техническото равнище на производството; технологията и управлението на трудовия процес; ресурсните ограничения; стратегическите цели на правителствените програми; международната и вътрешната правна уредба и регламенти и др. Институциите, инфраструктурата и процедурите се използват при преговорите между основните участници за решаване на трудовите спорове и регулиране на трудовите отношения. Изложеното дотук е основание да се дефинират индустриалните отношения като съвкупност от икономически отношения, които възникват между организациите на работници, на работодателите и държавата във връзка със заетостта, трудовото възнаграждение, социалното осигуряване и условията на труд. Съвременното разбиране за същността на предмета на индустриалните отношения е резултат на различните подходи към него. Възникването на теорията за индустриалните отношения се свързва с изследванията на съпрузите Уеб (Великобритания) - 60-те и 70-те години на миналия век. Същественото за авторите на публикациите през този начален период е, че прилагат институционалния подход към предмета на индустриалните отношения. Същността на институционалния подход се свежда до описание на нещата, такива каквито се наблюдават в действителност. В тях липсва анализ, обяснения и прогнози на индустриалните отношения, поради което те се възприемат по-скоро „като практическо ръководство, отколкото като теория”. Подходът се прилага и днес от представителите на Оксфордския университет. Предизвикателство на институционалния подход са трудовите на известния Дж. Дънлоп, поставил началото на системния подход в изследването на индустриалните отношения. Дънлоп опитва да обясни същността и закономерностите на индустриалните отношения чрез взаимодействието на институциите. Изтегляне 39.93 Kb. Сподели с приятели:
|