Производствена структура. Организация на производствения процес. Форми на организация на производствения процес. Производствена инфраструктура


Оперативно управление на производството



страница2/7
Дата01.06.2022
Размер39.93 Kb.
#114512
1   2   3   4   5   6   7
Въпроси
Свързани:
Офшорния бизнес - Бахрейн, СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН (1), 2 глава, Kursovi raboti po Upravlensko schetovodstvo (1), planirane-na-prodajbite Ardes, 1, казÑ Ñ Corel, MARTIN, 6.1-10, СЕМЕСТРИАЛЕН КАЗУС по Данъчна политика, Цени и ценова политика, SSRN-id2924003, D LLMSDOCS COURSES 40866 FILES 198638 ТЕМА СЕДМА ОСМА И ДЕВЕТА, Въпроси рецензия
Оперативно управление на производството.

Оперативното управление на производството (ОУП) има за цел да контролира и направлява процеса на взаимодействие между хората, предметите и средствата на труда, чиято крайна цел е производството на определен продукт или оказване на определен вид услуга. В основата му стои изработването на конкретни управленски решения, отнасящи се до производството, планирането и контрола вътре в предприятието. Управлението на производството се реализира чрез своите функции:
1)Проектиране на производството;
2)Оперативно производствено планиране;
3)Оперативен контрол.
Регулиране:
1.Структура на системата ОУП се определя от типа на производството, а не на неговия вид.
2.Колкото е по-просто дадено изделие то толкова по-проста ще бъде системата на ОУ ще се извършват по-малко операции.
3.Продължителността на производствения цикъл определя степента на сложност на ОУ.
4.Производствената структура не влияе върху системата ОУП.
5.Опростяване на отчетността - в случая е задължителна устойчивост на информацията, тоест по едни и същи показатели да се събира информация.
6.Максимално възможния интервална ОУП трябва да по-голямо или равно на производствения цикъл на изделието. Основна задача на ОУП е осъществяване на текуща координация на процесите и дейностите в системата: ресурси - готов продукт. Целта е осигуряване на непряко движение на материалните потоци и максимално използване на ресурсите в отделни микроинтервали от време. Текущата координация е синхронизация на производството и потреблението в отделни малки интервали и микроединици (цехове, участъци, работни места). Обекти на текущата координация:
1.Основен и производствен процес
2)Неговото обезпечаване с екипировка, ремонт;
3)Завършване на готовата продукция. Различия между организацията на производство и ОУП - 1-ОУП отразява динамиката на процесите в системата ресурси-готов продукт, а организацията на производството дава представа за относителната им статистика. 2- ОУП е относително самостоятелна система, а организационните характеристики са само ограничители по отношение на функциите на това управление. -3- Системата ОУП има строго определена функционална структура. Системата за управление на производството включва 4 функции:
1) Оперативно планиране (координиране) срока и количеството на движение на материалните потоци, прогнозиране състоянието на производство за отделни малки периоди.
2) Оперативен контрол (на изделията, на ресурсите, на резервите).
3)Оперативно регулиране (предварителна координация на плановете с ресурсите, вземане на управленски решения)
4)Определяне на конкретните задачи (определяне обема на продукцията, определяне продължителността на цикъла.
Има три основни подсистеми:
1.Междуфирмено ОУ.
2.Междуцехово ОУ.
3.Вътрешно-цеховно ОУ.
Основни свързващи звена на стратегия на ОУ са:
1.Анализ и оценка на икономическа среда.
2.Оценка на възможностите и предимствата на дадено предприятие.
3.Регулиране на корпоративната стратегия.
4.Определяне на стратегически оперативни решения.
5.Анализ на основни лимитиращи фактори (капитал, ресурси, пазари).
Свързващи звена са и функциите.
1) Проектиране на производствената система.
2) Оперативно производствено планиране.
3) Оперативен контрол.
4) Оперативно регулиране.

  1. Определение за малко и средно предприятие. Място и роля на малките и средни предприятия в пазарната икономика. История, развитие и състояние на сектора на малките и средни предприятия в България.

Голяма роля на МСП в западна Европа над 70% са заетите в МСП. В Швейцария преобладават големите предприятия. 40% от големите предприятия са в Швейцария. В САЩ също са 40%, колкото и да е развита една страна МСП преобладават. При нула заети т.е. Няма външни хора - тази част е много важна особено в Южна Европа - туризъм, търговия на дребно. Вътре в Европа има различни модели, защото е различна степента на развитие в отрасловата структура. Група от 10 до 499 имат стабилен дял 40-50% от икономиката. Същото важи за САЩ, Канада, Австралия. В САЩ- държавата не се меси в пазара. В Япония модела е по-дългосрочен. Големите са с привилегии пред малките. Малките зависят от големите. Малките по-трудно получават кредити, но от големите получават стабилност и дългосрочни договори. При големите риска е по-малък. До 1990 година в България има само големи предприятия. След Указ 56 започна да се променя структурата. Сега има регистрирани над 700000 предприятия. Статистиката дава 200 000- 230 000. Около 100 000 те са регистрирали дейност или са закрити. 200 000 не са регистрирани по търговския закон. ГУБТ СЕ ОКОЛО 150 000. ТОВА СА МИКРОПРЕДПРИЯТИЯТА. ТЕ ТРУДНО МОГАТ ДА СЕ УЛОВЯТ. СЕГА ИМА ТЕНДЕНЦИЯ ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ. Микропредприятията нямат време да се развият. МСП имат по-малък отколкото в Европа. Тенденциите са: делът на големите ще намалява, увеличаване делът на предприятията от 10 до 50 души. Източници на първоначален капитал: 16% банков кредит, 20% приятели, роднини, 55% собствени спестявания. Преобладават микропредприятията. Интересът към МСП е отскоро, засили се когато всички започнаха да осъзнават, че чрез МСП могат да се решат проблемите на икономиката. Началото на 80-те години след един доклад в САЩ , който установява, че са открити 10 000 000 работни места за последните 10 години, от които 80% са в малки предприятия. Големите са достигнали своя максимум, докато малките имат къде да растат. В Япония и Корея има развитие и на големи предприятия, поради голяма експортна политика. При нас е преходна икономика. 1,5 млн. изхвърлени от големите предприятия. 100 000 работни места създадени в малки предприятия. Големите се закриват, а малки не е имало. МСП имат по-голям принос към технологичното обновяване на една икономика. Големите имат по-добри финанси. Малките нямат пари. Големите тласкат своите мозъци във вече установена посока към подобряване на това, което вече имат. 70% от откритията са плод на малките предприятия, след това се намесват големите. Регионално развитие. Малките са по-подходящи за развитието на по-изостаналите райони. Хората там имат слаба квалификация. Инфраструктурата е по-слабо развита. Транспортният фактор има значение- няма транспортни разходи при малките предприятия. Изостаналите райони са далеко от развитите. Няма ограничение за малките предприятия.



  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница