Производство за преюдициални заключения І. Въведение цел на производството


Факултативен или задължителен характер на запитването за валидност?



страница2/3
Дата23.01.2017
Размер428.51 Kb.
#13317
1   2   3

3. Факултативен или задължителен характер на запитването за валидност?
3.1. Задължителен характер /длъжни/всички национални съдилища, когато се съмняват във валидността /действителността/ на акт на общността, като посочат мотивите, поради които намират, че актът може да е недействителен; чл. 629, ал. 4 ГПК

Дело 314/85, Foto-Frost - националните съдилища не са компетентни да се произнасят по недействителността на актовете на общностните институции. Според СЕС само той има право да обявява невалидността на разпоредбите на европейското право, тъй като те трябва да бъдат обявени за невалидни на територията на цялата Общност, а не само на територията на определена държава-членка. Националният съдия от всяка инстанция може, обаче, ако прецени, че не са основателни, да отхвърли твърденията за недействителност на общностен акт, направени от страните и да заключи, че актът е напълно действителен /§ 14/. Всъщност, общностният правен ред не се влияе от потвърждението, че един общностен акт е действителен.
Основания за невалидност по чл. 267 ДФЕС /чл. 234 ДЕО/:

- липса на уредба в договора;



- в практиката на СЕС /СЕО/ се възприемат същите основания, както по исковете за обезсилване на актове на институциите /чл. 263 ДФЕС, преди чл. 230 ДЕО/ - липса на компетентност; нарушение на съществено процесуално изискване; нарушение на материалноправна норма; злоупотреба с правомощия.
4. Специфични разновидности на производството за ПЗ по чл. 68 /отм./ ДЕО – преди Лисабонския договор по отношение актовете на институциите по дял ІV на част Трета от ДЕО относно политиките, свързани с визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободно движение на лица, в частност подведомствеността и признаването и изпълнението на съдебни решения, искане може да бъде отправено само от съдилищата или трибуналите, чиито решения не подлежат на обжалване. Чл. 629, ал. 5 ГПК


Области

Правно основание

Обхват и ограничения на контрола от страна на СЕО

За кои вътрешни юрисдикции се отнася

Факултативен или задължителен характер на отнасянето

Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на лица (Дял ІV ДЕО), включваща инструменти на съдебно сътрудничество по граждански дела: например: регламенти 1346/2000, 22/2001, 1206/2001, 1348/2000, 2201/2003, директива 2002/8/ЕО

Чл. 68 ДЕО

Съдът не е компетентен да се произнася по всяка мярка или решение, което е взето в съответствие с чл. 62 т. 1, отнасящо се до поддържането на законността и реда и до обезпечаването на вътрешната сигурност (чл. 68 т. 2 ДЕО)

За националните юрисдикции, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно вътрешното право

Тези юрисдикции, ако считат, че е необходимо решаването на въпроса, свързан с тълкуването на този дял или относно действителността или тълкуването на актовете на институциите на ЕО, приети на основание този Дял, за да могат да се произнесат с решение, отправят искане до Съда за ПЗ

5. Специфични разновидности на производството за ПЗ по чл. 35 /отм./ ДЕС – до Лисабонския договор актовете на институциите в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси могат да бъдат отнесени за ПЗ само от съдилищата в държавите-членки, които са приели юрисдикцията на СЕО, като всяка държава-членка е уточнила дали правото да се отнесе въпрос до СЕО е предоставено на всеки съд или правораздавателен орган на тази държава или само на онези от тях, чиито решения не подлежат на обжалване. В чл. 10, § 1 - § 3 от Протокол № 36 е предвидена преходна мярка - по отношение на актовете в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси, приети съгласно дял VІ от ДЕС преди влизане в сила на Лисабонския договор и неизменени от тогава, правомощията на Съда остават същите за пет години, считано от влизане в сила на Лисабонския договор, т. е. до 01.12.2014г.



Области

Правно основание

Обхват и ограничения на контрола от страна на СЕО

За кои вътрешни юрисдикции се отнася

Факултативен или задължителен характер на отнасянето

Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси (Дял VІ ДЕС)

(рамкови решения, решения и конвенции на ЕС в наказателната област)



Чл. 35 (1) ДЕС

Съдът е компетентен да дава ПЗ:

- относно действителността и тълкуването на рамковите решения и решенията,

- по тълкуването на конвенциите, приети въз основа на Дял VІ

- относно действителността и тълкуването на мерките по тяхното прилагане


NB: Съдът е компетентен да тълкува Конвенцията по прилагането на Шенгенското споразумение

Всяка ДЧ прием ас декларация компетентността на Съда на ЕО. Франция, например, е направила декларация на 17 март 2000 г., с която приема, че всяка френска юрисдикция може да зададе на Съда преюдициален въпрос по висящо пред нея дело, когато прецени, че това е необходимо за произнасянето на решението

В декларацията е уточнено, че Френската република си запазва правото да въведе в националното си право разпоредби съгласно които когато един въпрос е поставен пред съд последна инстанция, този съд ще бъде задължен да сезира СЕО когато прецени, че ПЗ по въпроса е необходимо, за да може да се произнесе. Франция все още не е използвала тази възможност.


VІ. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД НАЦИОНАЛНИЯ СЪД
1. Време на отправяне на преюдициалния въпрос

ДФЕС не съдържа указание в коя фаза от националното производство да бъде отправено запитването. Националният съдия има най-добрата възможност да прецени в коя фаза на производството да направи преюдициално запитване. Независимото реализиране на правото на преценка представлява проявление на разпределението на функциите между националния съд и СЕС в производството за ПЗ. В решението по дело 36/80, Irish Creamery milk suppliers association е изразено разбирането, че определянето на момента на отправяне на ПВ е от изключителната компетентност на националния съдия.

Националният съдия, служебно или насочен от страните, трябва да установи дали спорът има връзка с правото на ЕС – в тази насока две дела: дело С-312/93 Peterbroeck, дело С-430/93 van Schijndel.

Най-подходящият момент за задаване на ПВ е след като всички факти по делото бъдат установени, тъй като националният съд трябва да разполага с цялата информация, която му е необходима, за да прецени дали правото на общността е приложимо към спора – дело 36/80, Irish Creamery, Дело 14/86, Pretore di Salo, Дело С-83/91, Meilicke.

ПВ се отправя след като бъде предоставена възможност на страните да изразят становището си.

В интерес на доброто правораздаване е едно преюдициално запитване да се отправи, едва когато производството пред националния съд придобие състезателен характер, което е оставено на преценка на самия национален съдия /във връзка с италианско производство за издаване на съдебно разпореждане, което в своята първа фаза няма състезателен характер/ - дело 70/77, Simmenthal

СЕС не може да се произнесе с решение по преюдициално запитване, ако производството пред националния съд е приключило - дело 127/73, Belgische Radio; дело 48/75, Royer; дело 2/82, Delhaize; дело 338/85, Pardini. Следователно ПВ трябва да бъде отправен преди приключване на производството пред националния съд.
Бързо производство пред националния съд и необходимостта от преюдициално запитване:

СЕС се произнася по ПВ, произлизащи и от бързи производства – дело 29/69, Stauder и дело 32/74, Haaga

Бързото производство не трябва да е приключило преди пристигането на отговора на СЕС – дело 338/85, Pardini

Бързите производства освобождават юрисдикциите от задължението да се обръщат към СЕС с уговорката, че всяка от страните може да поиска откриването на производство по същество, в рамките на което въпрос, предварително решен по бързата процедура, може да бъде преразгледан – дело 107/76, Hoffmann-La Roche



ПВ може да се поставя само по повод решаването на спор - дело 70/77, Simmenthal; чл. 629, ал. 1 ГПК
2. Изисквания към формулиране на ПВ

2.1. Няма изискване на специална форма на ПВ, може да бъде решение, определение, заповед, съобразно националното право, т. е. във всяка форма, допустима съгласно националното законодателство по отношение на процесуалните действия.

Определянето на въпросите и това, доколко уместни са те, с оглед разрешаване на правния спор – от компетентност на националния съд и са в кръга на неговата автономност - дело 26/62, Van Gend en Loos, Дело 83/78, Pigs Marketing Board/R. Redmond.



2.2. Изискванията за формулиране на ПВ са посочени в Препоръките към националните юрисдикции: „да съдържа информация, която позволява на Съда да даде отговор, полезен за националната юрисдикция”.

Просто, кратко, разбираемо, ясно, точно, без излишни подробности.

Достатъчни са 10 страници.

Да се даде повече фактическа и правна информация; да се посочат фактите, твърдените обстоятелства, становищата на страните в резюме. Да се посочи нормативния акт, националното законодателство – да се цитира текста, кога и къде е публикуван /ДВ, страница в Интернет/, относимата съдебна практика.

Да се посочат възможно най-точно общностните разпоредби, относими към спора.

Причините за тълкуване на общностното право или свързани с валидността на акта, връзката между националното право и общностното право, защо правото на ЕС е релевантно за делото.

Ако националният съд е в състояние, да изложи своето становище за отговора на ПВ.

Да се посочат въпросите – отделни, ясно обозначени, разбираеми, без позоваване на основанията, в началото или края, номерирани. Въпросите се превеждат на всички езици, държавите-членки могат да решат да встъпят, поради което е необходимо да бъдат ясни.

Част от тези изискванията са изложени и в разпоредбата на чл. 630 ГПК.
2.3. Преформулиране на въпросите от СЕС – около 50% от постъпилие.преюдициални запитвания се преформулират от СЕС. При изготвяне на преюдициалното заключение СЕС може да:

- добяви общностни разпоредби, които националният съдия е пропуснал да посочи;

- определи подлежащите на тълкуване общностни разпоредби;

- промени реда на въпросите.


3. Информация за решенията на СЕС – може да се получи от следните сайтове:

http://curia.europa.eu/index.htm

Съд на Европейския съюз



http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm

Достъп до правото на Европейския съюз

http://ec.europa.eu/justice_home/judicialatlascivil/html/index_fr.htm Европейски съдебен атлас в гражданско-правното сътрудничество

http://ec.europa.eu/civiljustice

Европейска съдебна мрежа за граждански и търговски въпроси


4. Страните по делото пред националния съд – не могат да отправят ПВ; могат да поискат пред националния съд да направи преюдициално запитване, но не могат да го задължат; страните се изслушват от националния съд преди да бъде изпратено преюдициалното запитване до СЕС; имат право да представя писмени и устни становища пред СЕС. Тези възможности са регламентирани в чл. 629, ал. 1 ГПК.
5. Информация, която СЕС изисква от националния съд

Понякога СЕС с писмо може да поиска допълнителна информация за законодателството, допълнителни разяснения от националния съд.



VІІ. ПРОЦЕДУРА ПРЕД СЕС
1. Производство пред СЕС – това производтво е уредено в Процедурен правилник на СЕС и Статут на Съда. Производството за ПЗ пред СЕС протича в две фази.
1.1. Писмено производство

Постъпване на искането за ПЗ в СЕС – ПВ се завежда под съответен номер в регистър в Секретариата на Съда; актът на националния съд трябва да бъде подписан.

В това производство националната юрисдикция няма задължение да посочи съдебен адрес в Люксембург. Връчването на документите се извършва с писмо с обратна разписка. Дадена страна може да даде съгласие връчването да се осъществява по факс или други технически средства.

Превод на искането за ПЗ се прави на всички официални езици на ЕС – около 4 седмици.

Секретарят изпраща исканията за ПЗ и бележките, представени от заинтересованите лица по силата на чл. 23 от Статута на Съда на страните в производството пред националния съд, на правителствата на държавите-членки, на Европейската комисия, а при необходимост и на Съвета в 2-седмичен срок, тъй като те имат право да представят становище. В зависимост от предмета на ПВ становище могат да представят Европейския парламент, ЕЦБ, Съвета на ЕС, другите държави страни по Споразумението за ЕИП и на Надзорния орган на ЕАСТ. Страните, държавите-членки и институциите имат на разположение 2 месеца, за да представят пред СЕС писмените си бележки /чл. 23 от Статута на СЕС/. Този срок е удължен с 10 дни поради отдалеченост на някои държави – членки – урежда се от Процедурния правилник. Срокът е императивен и не може да бъде продължаван.

Държавите-членки и институциите на Общността се представляват пред Съда от агент, назначаван за всяко дело, като агентът може да бъде подпомаган от съветник или адвокат. Останалите страни трябва да бъдат представлявани от адвокат /чл. 19, Статута на Съда/. Агентите, съветниците и адвокатите, които се явяват пред Съда, се ползват от необходимите права и гаранции за независимо изпълнение на техните задължения, при условията, които са определени от процедурния правилник. Университетските преподаватели, които са граждани на държавите-членки, чието законодателство им признава право да пледират, се ползват пред Съда от правата, признати на адвокатите с разпоредбата на чл. 19 Статут на Съда. Изискването за задължително представителство пред Съда търпи промени в производството по преюдициално заключение съгласно чл. 104, § 2 Процедурен правилник. Всяко лице, което има право да представлява някоя от страните в главното производство пред националния съд, може да прави това и пред СЕС. Ако приложимите национални процесуални норми не изискват страните да бъдат представлявани, последните могат сами да представят писмени и устни становище пред СЕС.

Искането за ПЗ се обнародва в Официален вестник.

Копие от ПВ на френски език се праща на Председателя на СЕС и на Първия Генерален адвокат. Председателят на СЕС определя съдия-докладчик, който ще следи делото и ще подготви предложението за решение. Съдията-докладчик предава ПВ на един от своите правни съветници. Първият Генерален адвокат определя генерален адвокат, който следи процеса.

Държавите-членки и Европейската комисия изпращат своите писмени становища, мнения по тълкуването обикновено в срок от около 10-15 седмици; такива писмени становища се представят често. Становищата се превеждат само на френски език - около 8 седмици.

Съдията–докладчик се запознава със становищата. Съобразно сложността на делото решава какъв състав да го гледа. Когато решението по ПЗ е очевидно, може да се приеме мотивирано определение, която слага край на процедурата – вж чл. 104, § 3 от Процедурния правилник на СЕС. След приключване на писменото производство страните се поканват да посочат в срок от 1 месец дали и защо желаят да бъдат проведени устни състезания.


1.2. Устно производство

Съдията-докладчик след съгласуване с генералния адвокат изготвя предварителен доклад, който е конфиденциален и до него страните нямат достъп. В предварителния доклад се предлагат процесуалните и предварителните мерки, които трябва да бъдат взети от Съда.

Обсъждането на предварителния доклад се прави на редовно заседание на всички съдии. Те заседават всеки вторник и решават как да постъпят с всяко дело. Всеки съдия може да постави въпроси, да изкаже мнението за делото от гледна точка на неговата правна система, да сподели проблеми и прецеденти в неговата страна. След прочитане на доклада на съдията-докладчик и след изслушване на генералния адвокат, Съдът преценява необходимостта от действия за разследване по делото, на какъв съдебен състав следва да бъде разпределено и дали трябва да се проведат устни състезания, чиято дата се определя от председателя. Избира се състав, коъто може да бъде от 3, 5, 8 съдии, Голяма камара /Голямото отделение/ от 13 съдии или Пленарен състав от 27 съдии.

В нарочен доклад за съдебното заседание съдията-докладчик прави описание на правната и фактическа обстановка на делото, посочване на преюдициалните въпроси и отговорите, предложени в представените писмени искания. Докладът за съдебното заседание се изпраща на процесуалните представители, на заинтересованите лица и на другите участници в производството около 3 седмици преди съдебното заседание. По време на съдебното заседание този доклад, изготвен на езика на производството, става обществено достояние.

Устните състезания се провеждат в публично заседание пред решаващия съдебен състав и генералния адвокат. Насрочват се най-рано 8-10 седмици след обсъждането. Заседанието е на езика на делото. Изслушват се представителите на съответните държави-членки, страните по националното дело, Европейската комисия, и на други институции, които участват в производството пред СЕС. Съдебното заседание започва с устни изказвания на представителите на страните. Съдиите и генералният адвокат могат да задават на страните въпроси. Генералният адвокат посочва в какъв срок ще представи заключението си /от няколко седмици до 3-4 месеца/. В заключението той прави подробен анализ на юридическите аспекти на спора и предлага независимо от Съда своя отговор на поставения въпрос. Заключението на Генералния адвокат се представя в публично заседание на френски език и се превежда на всички останали езици.

Съдът, след като изслуша Генералния адвокат, маже да реши, че делото ще се гледа без представяне на заключение.

Обсъждане на мнението на Генералния адвокат между съдията-докладчик и неговия правен секретар. Съдията-докладчик подготвя проекторешение за ПЗ, което се предоставя на останалите съдии от състава. Разисквания между съдиите и техните правни помощници.

Следват разисквания между съдиите от състава на френски език. За икономия е възможно съдиите да си дадат мнението писмено. Събират се само ако има проблеми и тогава дискутират устно при закрити врати. Всеки съдия от състава може да предложи изменения в проекторешението.

Решението се взема на френски език, с мнозинство от гласовете на съдиите. Особени мнения не се излагат. Решенията се подписват от всички съдии, участвали в съвещанието. Диспозитивът се произнася в публично заседание. Превежда се първо на езика на съответната страна, която е отправила ПВ, а след това на всички езици. Език на делото е езикът на страната, отправила ПВ. Съдебните решения и заключенията на Генералния адвокат са достъпни на интернет-страницата на СЕС в деня на произнасянето или прочитането им. В повечето случаи впоследствие решенията се публикуват в Сборник съдебна практика на Съда и на Общия съд /преди Първоинстанционния съд/.
2. Ролята на националния съдия след отправен ПВ до СЕС

Понякога СЕС с писмо може да поиска допълнителна информация за законодателството, допълнителни разяснения от националния съд, който следва да ги предостави.

Производството пред националния съд се спира, докато СЕС постанови своето заключение.Спирането на производството пред националния съд е регламентирано и в чл. 631, ал. 1 ГПК.

Докато трае производството пред СЕС, националният съд може да предприеме привременни, обезпечителни мерки или някакво друго временно решение. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 632 ГПК. Дело С-221/89, Factortame – Факти по делото: Квота за улов на риба е премахната със закон на Парламента. Според британското законодателство срещу закон не могат да се приемат привременни мерки, а само срещу административен акт. СЕС решава, че това правило може да се промени и във Великобритания може да се постановят привременни мерки до произнасянето на решението от съда, вкл. и когато нормата е закрепена със закон. Фактът, че вътрешното право не урежда предприемането на временни мерки, не е от естество да ги възпрепятства

Националният съд не може да ускори производството.

Националният съдия може да оттегли ПВ, но на практика се случва рядко. В Италия съдията няма право да оттегли искането за ПЗ, след като вече е било направено.

Ако СЕС е изпратил до националния съд кратко писмо, в което указва, че е необходимо да се оттегли въпроса и е обяснил защо, по-удачно е преюдициалният въпрос да бъде оттеглен.

Ако делото вече не е висящо пред националния съд, ПВ трябва да се оттегли. Производството пред СЕС се осъществява, докато молбата на националния съдия не бъде оттеглена или отменена – постоянна практика на СЕС: дело 127/73, Belgische Radio, дело 48/75, Royer, дело 2/82, Delhaize.


3. Страни в производството пред СЕС
3.1. Държавите-членки, Комисията, страните по спора пред националния съд и Съвета в зависимост от конкретния случай /чл. 23 Статут на СЕС/; в зависимост от предмета на ПВ - Европейския парламент, ЕЦБ, Съвета на ЕС, другите държави-страни по Споразумението за ЕИП и на Надзорния орган на ЕАСТ - могат да представят писмени и устни становища пред СЕС по хода на производството и по основните въпроси; не са задължени. Не могат да променят обхвата на въпросите, по които следва да се произнесе СЕС.
3.2. Ролята на страните по спора пред СЕС:
- представят писмени и устни становища пред СЕС по хода на производството и по основните въпроси;

- имат право да участват в открито съдебно заседание на СЕС;

- не могат да отправят преюдициално запитване до СЕС, не могат да го сезират. Имат право да поискат пред националния съд да отправи ПВ без да могат да го задължат; могат да поискат националния съд да изчака преюдициалното заключение преди постановяване на решението по спора;

- не могат да променят съдържанието или обхвата на въпросите пред СЕС;

- не могат да искат пряко от СЕС да разясни дадено от него тълкуване; това може да се направи само от националния съд под формата на ново преюдициално запитване;

- не им се присъждат разноски от СЕС; разноските се присъждат от националния съд съобразно изхода по конкретното дело.


3.3. Трета страна - не може да се включи в производството пред СЕС, ако не се е включила в производството пред националния съд. Недопустимо е искане за участие на лица или органи, различни от изброените в чл. 20 – дело 19/68, de Sicco. Ако е предявена молба от трета страна, която не се е включила в производството пред националната юрисдикция, СЕС я отхвърля по съображения от обществен ред – дело 6/64, Costa/E.N.E.L.

4. Бързо производство – по искане на запитващата юрисдикция или по изключение служебно, след изслушване на съдията – докладчик и Генералния адвокат /чл. 105 – чл. 106 Процедурен правилник/. Председателят на СЕС, ако реши, че делото следва да се разгледа по реда на бързото производство, незабавно определя датата на съдебното заседание, която се съобщава на заинтересованите лица с преюдициалното запитване. Заинтересованите лица могат да изразят становище в определен срок не по-кратък от 15 дни. Писмените становища се изпращат на всички заинтересовани лица. СЕС се произнася след изслушване на Генералния адвокат. Предвидените връчвания и изпращания на документи могат да се извършат по факс или чрез друго техническо средство.



Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница