Производство за преюдициални заключения І. Въведение цел на производството

1. 
   Отказ от даване на преюдициално заключение
   

а/ При явно неуместни запитвания – преюдициални въпроси, неподлежащи на правно разрешаване; Дело 93/78, Lothar Mattheus;

б/ Ако зададеният ПВ е идентичен с въпрос, който е бил вече предмет на преюдициално заключение по подобно дело; когато предишни решения на Съда вече са обсъждали въпросния правен пункт, независимо от същността на процеса, довел до тези решения, дори ако спорните въпроси не са обезателно идентични – Дело 283/81, CILFIT, § 13 и 14;

в/ ПВ, поставен от арбитър /с уговорките в горните случаи/, т. е. ако въпросът не е отправен от юрисдикция по смисъла на чл. 267 ДФЕС;

г/ Договори между страните, частни споразумения;

д/ Ако отговорът на ПВ не повдига основателни съмнения или може да бъде изведен от съдебната практика – Дело 283/81, CILFIT, § 16 ;

е/ Ако преюдициалният въпрос съдържа неясни правни и фактически обяснения или хипотетични въпроси.

Дело С-83/91, Meilieke v. ADV/ORGA – преюдициалното запитване на германския съд не е разгледано поради това, че повдигнатите въпроси са хипотетични, а правните и фактически обстоятелства по делото пред националния съд са неясни и неадекватно обяснени; молбата е отхвърлена като недопустима, защото искането няма връзка със спора между страните пред германския съд, който спор е странен – отнася се до проверка на една от страните дали нейна хипотеза относно тълкуването на директива за хармонизирането на дружественото право е правилна.

Дела С-320-322/90 /обединени/, Telemarsicabruzzo v. Circostel – молбата на италианския съд не е разгледана поради това, че националният съд не е дал информация относно фактическите и правни обстоятелства по делото.

Дело С-101/96, Italia Testa.

ж/ Ако запитването не е основателно, отговорът не е полезен за националния съд, ако при преюдициалното запитване няма приложимо право на ЕС – Дело С-328/04. В унгарското право съществува забрана да се излагат символи на бившата съветска власт и фашисткия кръст. Унгарец е обвинен, че носи червена петолъчка. Въпросът на унгарския съд е дали общностното право криминализира носенето на червена петолъчка; дали принципът за недискриминация, чл. 6 от ДЕО и Директива на Съвета 2000/43/ЕО за равно третиране независимо от расовия или етническия произход преклудират приложението на национална разпоредба от унгарския наказателен кодекс, която налага санкции за публично носене на червена петолъчка. СЕС с мотивирано определение прекратява производството поради това, че спорът не е свързан по никакъв начин с приложението на ПЕО и следователно СЕС няма юрисдикция да отговори на този въпрос.

Когато преюдициалният въпрос няма връзка с предмета на делото пред националния съд – дело 132/81, Vlaeminck, дело С-343/90, Lourenco Dias.

з/ Ако се констатира симулативен характер на спора, с който националният съд е бил сезиран. За да се отправи ПВ, спорът трябва да е реален - дело 104/79, Foglia v. Novello. По делото пред италианския съд двете страни оспорват съвместимостта на френски митнически разпоредби, регламентиращи вноса на вино, с правото на Общността. СЕС приема, че няма юрисдикция да разглежда молбата за преюдициално заключение във връзка с това дело, тъй като спорът между страните не е истински, а инсцениран от тях с цел да получат заключението на Съда, с което се обявява несъвместимостта на френските митнически разпоредби с правото на ЕС. По този въпрос двете страни не спорят. По същото дело италианският съд прави второ запитване Съдът да изясни решението си по предишния преюдициален въпрос. СЕС /тогава СЕО/ потвърждава становището си, че има право да преценява допустимостта на преюдициалния въпрос.

и/ Ако не са изложени мотиви защо се иска преюдициално заключение – дело 244/80, Foglia v. Novello – второ дело, дело С-167/94, Juan Carlos Grau Gomis.

й/ Злоупотреба с право – дело С-361/97, Nour, дело С-286/88, Falciola Angelo, дело 105/79, Godard.

к/ Ако се касае до вътрешнонационален казус и липсва общностен елемент във фактическата обстановка по главното дело – за да се допусне преюдициалният въпрос, е достатъчно обстановката по националното дело да има отношение непряко или потенциално към общностното право, въпреки че повечето или всички елементи от фактическата обстановка са вътрешнонационални; дела С-297/88 и С-197/89, Dzodzi.

2. 
   Акт на СЕС - мотивирано определение.
   

2. 
   Преюдициално заключение
   

Писмена форма – решение.

Посочват се оригиналният език, проблематиката, цитираните правни норми, ключовите думи.

Резюме

Страни по спора

Основания /мотиви/

Решение относно разходите – СЕС препраща чрез стандартна формулировка към окончателното решение на националния съд. Институциите, държавите – членки и други държави, страни по споразумението за ЕИП, които изразяват становище, понасят направените от тях разноски.

Същинска част /диспозитив/

Основният принцип на чл. 267 ДФЕС /чл. 234 ДЕО/ е да позволи еднаквото тълкуване на правото на ЕС. Националният съдия трябва да тълкува националното право в смисъл, съответстващ на правото на ЕС. Това задължение съществува дори когато тълкуването, дадено от СЕС е в противоречие с това, което дава националният върховен съд.

ПЗ има обвързваща сила, която надхвърля рамките на спора, с който е сезиран СЕС.

Дело 70/77 Simmenthal – италианският съд получава отговора на СЕО, но не може да го използва, защото първо трябва да се обяви националният закон за противоконституционен, а той не може да направи това. Противоконституционността на закон се обявява от Конституционния съд. Затова националният съдия поставя втори ПВ /Дело 106/77 Simmenthal/: при противоречие между националната норма и пряко приложима общностна норма, за да се осигурят пълни и еднообразни правни последици на общностната норма с оглед защита на субективно право, дали приложното поле на тези норми трябва да се тълкува в смисъл, че всяка последваща национална мярка, която противоречи на общностната норма, трябва да бъде незабавно пренебрегната без да се изчака, докато тази мярка бъде отменена от законодателния орган или от други конституционни органи чрез декларация, че тя е противоконституционна, по-специално в последния случай, когато националното право продължава да е в сила, докато бъде направена такава декларация? Отговор на СЕО: „да се приложи ефективно общностното право, като при необходимост националният съд откаже по собствена воля да приложи всяка противоречаща национална разпоредба, дори приета впоследствие, като не е необходимо съдът да поиска или да изчака предварителна отмяна на такава разпоредба посредством законодателни или други конституционни процедури.”

По отношение направените разходи за производството пред СЕС, правото на ЕС не съдържа норми и за тях се прилага националното право.

Решението на националния съд може да се изпрати на СЕС, в отдел „Документация”, където се правят резюмета и съществува база данни.

Проблеми при използване на ПЗ, ако националният съд не хареса отговора на СЕС - може въз основа на нови факти да откаже да приложи отговора и да зададе нов ПВ. Напр. Дело С-213/89, Factortame – три поредни запитвания до СЕС

Решението на СЕС в ППЗ има сила на пресъдено нещо и правни последици в правния ред на ЕС. Националният съд е обвързан от даденото тълкуване. Решението на СЕС е задължително и за другите национални съдилища, пред които възникне въпрос от същото естество.

Решението за действителността на актовете също има СПН, действа и е задължително по отношение на всички, но може да се направи позоваване на последиците на това решение erga omnes. “Отговор на СЕО относно акт на институция, например регламент на Съвета, обявен за недействителен от СЕО, макар че е насочен само към съдията, сезирал СЕО, представлява достатъчна причина за всеки друг съдия да счита този акт за недействителен за целите на решението, с което трябва да се произнесе.” - Дело 66/80, International Chemical Corporation пара 13; Дело 112/83, Societe des produits de mais.

Компетентните институции на ЕС също трябва да приемат мерки за поправянето на декларираното несъответствие – Дело 23/75, Rey Soda v Cass Conguaglio Zucchero; дело 300/86, Luc Van Landschoot.

Обаче, едно решение на СЕС, което установява недействителност на даден акт, не пречи при конкретни обстоятелства да може да бъде поставена под въпрос /преразгледана/ вече установена недействителност, в друга нова процедура за ПЗ - Дело C-137/94, Richardson.

По принцип действието на ПЗ е ex tunc, с обратно действие.

СЕС си е запазил правото да ограничи действието на своите съдебни решения по отношение на минали събития.

Дело С-137/94, Richardson - постоянна практика на СЕС е, че СЕС дава на недостатъчно ясна и точна разпоредба на ПЕС това значение и съдържание, каквото трябва или е трябвало да бъде разбирано и прилагано от момента на нейното влизане в сила. Само в изключителни случаи Съдът, като прилага общия принцип за правна сигурност, присъщ на общностната правна система, може да ограничи възможността всеки заинтересуван да се позовава на една разпоредба, която Съдът е тълкувал, с цел да не постави под съмнение добросъвестно създадени правни отношения.

Дело 43/75, Defrenne v. Sabena - Дерогиране на принципа за ретроактивност на тълкуването. По дело между стюардеса и нейния работодател Sabena SА за обезщетение, претендирано от ищцата на основание, че през определен период е била дискриминирана като работник от женски пол по отношение на заплащането в сравнение с нейни колеги от мъжки пол, които са извършвали същата работа като „стюарди на борд”, Съдът по трудови спорове в Брюксел е отнесъл до СЕО два преюдициални въпроса относно действието и приложението на чл. 119 /сега чл. 141/ от ДЕО във връзка с принципа за равностойно заплащане на работниците от мъжки и женски пол за еднакъв труд. „С изключение на тези работници, които вече са завели дела или са предявили подобни претенции, позоваване на прякото действие на член 119 не може да се прави с оглед обосноваване на претенции, свързани с периоди на заплащане, предхождащи датата на настоящото решение”. Това решение за действие във времето е дадено с оглед сигурността и икономическата стабилност на предприятията. „От гледна точка на големия брой заинтересовани лица, подобни претенции, които предприятията не могат да предвидят, биха могли сериозно да засегнат финансовото им състояние и дори да доведат някои от тях до несъстоятелност” /§ 70/.

Дело С-262/88, Barber - Ограничението във времето на тълкуването, дадено от Съда не може да се направи по друг начин освен чрез самото ПЗ за тълкуване.
4. Действие на ПЗ за действителност на актове във времето

Преценката за действителност е форма на контрол за законосъобразност. Една недействителност би следвало да има същите ретроактивни последици, както нищожността.

В чл. 264 ДФЕС /чл 231 ДЕО/ се съдържа принципа на това обратно действие на недействителността: “Ако искът е обоснован, Съдът на ЕС обявява атакувания акт за недействителен.” Дело С-228/92, Roquette Freres.

Дело 145/79 Roquette Freres v France - Съдът прецени, че § 2 на чл. 231 ДЕО /сега § 2 на чл. 264 ДФЕС/, който предвижда, че Съдът посочва онези от действията на отменения регламент, които трябва да се смятат за окончателни, се прилага по аналогия за отнасянето за ПЗ за преценка на действителност. Така, в едно дело, установяващо недействителността на регламент, Съдът реши, че тази недействителност не позволява да се поставят под съмнение националните мерки, приети в изпълнение на недействителния регламент за периода, предхождащ датата на решението на Съда, констатиращо недействителността.
СЕС може да ограничи действието на преюдициалното заключение в две насоки:

- Действието му спрямо всички субекти е ex nunc;