Проспект за първично публично предлагане на акции
Изтегляне 4.87 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.3. Мисия и стратегия
- 4.4. Тенденции
- 4.5. Индустрия и конкурентна среда
- 4.5.2. Интернет пазар в България
- 4.5.3. Високоскоростен Интернет в България
- 4.5.4. Интернет аудитория в България
- 4.5.5. Развитие на рекламния пазар в Интернет
- 4.5.6. Конкуренти на Българския Интернет пазар
4.2. Организационна структураДир.бг е част от икономическа група, по смисъла на §1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 за Проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и разкриването на информация от публичните дружества и другите Емитенти на ценни книжа. Съгласно цитираната разпоредба икономическата група се състои от Дружество майка и неговите дъщерни дружества. Съгласно дефиницията на чл. 1, ал. 1, буква „а” от Директива 83/349/ЕИО, „дъщерно дружество” е дружество, в което предприятието - майка притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците. ДИР.БГ ХОЛДИНГ ЕАД, Дружеството-майка, притежава 97.7290% от капитала на Дир.бг и е едноличен собственик на капитала на ДИРИ ЕООД И ВИДИ ЕООД, и притежава 60% от капитала на Дирбг Нес ООД. Предвид изложеното, Дир.бг е част от икономическата група на ДИР.БГ ХОЛДИНГ ЕАД.
4.4. ТенденцииИнформация за тенденциите на Интернет пазара е представена в т. 4.5. Индустрия и конкурентна среда и в т. 4.6. Описание на бизнеса от настоящия Проспект. 4.5. Индустрия и конкурентна среда4.5.1. Dot.com пазарДир.бг функционира на пазара на Интернет услугите с добавена стойност (dot.com пазар) като хризонтален Интернет портал (тип Yahoo!), обхващащ почти всички Интернет форми и услуги – търсене, каталози, новини, специализирана информация, аудио и видео съдържание, общности по интереси, блогове, електронна поща, хостинг, електронна търговия. Dot.com бизнесът е един от най-бързо развиващи се бизнеси в света. Появил се като бизнес в средата на 90-те години, той започва с изключително бурно развитие, за да се стигне до краха през 2000 г. След това обаче се възстановява устойчивия му и здрав ръст до 50% годишно.3 Бизнесът се развива в две основни насоки на генериране на приходи – (1) онлайн реклама и (2) електронна търговия. Делът на онлайн рекламата в целия рекламен бизнес расте с ускорени темпове, за да достигне през 2010 г. в САЩ над 15%, във Западна Европа - над 17%, а в Централна и Източна Европа – над 7%.4 С навлизането на Интернет 2 технологиите, даващи възможност за качествено аудио визуално съдържание и пряко участие на потребителите в него, както и персоналното таргетиране на рекламата, конкуренцията се пренася на междусекторно равнище като Интернет медиите отнемат все по-големо аудиторно време от конвенционалните медии – телевизия, радио, преса. Бързо се развива и електронната търговия както на основа онлайн търгове, така и на онлайн пазаруване. (eBay, Amazon.com). Наред с основните стълбове на dot.com бизнеса (онлайн медии и електронна търговия) се развиват и онлайн залагания, онлайн банкиране, редица b2b бизнеси. 4.5.2. Интернет пазар в БългарияВ България Интернет бизнесът започва да се развива през втората половина на 90-те години на 20-ти век. Известно структурно забавяне в потреблението се дължи на блокирането на широкото проникване на Интернет комуникации поради дългата процедура на приватизация на БТК. След приватизацията, пускането на ADSL в края на 2005 г. и относителното либерализиране на пазара – бум в потреблението на Интернет, съпроводен от последващо навлизане на пазара на множество играчи. Като цяло забавянето ни спрямо американския пазар е около 5 години, а изоставането ни от страните в Централна Европа (Унгария, Словакия, Полша, Чехия) – около 3.5 Използването на Интернет в България постепенно нараства през последните няколко години. Въпреки това, възприемането на Интернет в България все още е много ниско. Използването на Интернет услуги е съответно ниско. Най-популярните услуги са и най-често използваните в ЕС. Например - търсене на информация за стоки и услуги; сваляне / слушане / гледане на музика и/или филми е също много популярно. Електронната търговия все още се развива, като България е на последно място (едва 5.1% от населението) в ЕС.6 Към м. Декември 2012 г. броят на Интернет потребителите е 3.78 млн., според данни на Gemius, като в големите градове (София, Варна) потребителите надхвърлят 60% от населението. За последните пет години проникването на Интернет сред населението нараства с двуцифрен темп; средногодишният темп на растеж (CAGR – Compounded Annual Growth Rate) е 12.7%, като през 2012 г. покритието в България е 51%. България все още изостава сред страните от ЕС по проникване, като средно за ЕС-27 то е около 73%, а за страните от Централна и Източна Европа – 64% (вж. Фигура №2).
Източник: Гемиус, www.internetworldstats.com 4.5.3. Високоскоростен Интернет в БългарияПо данни на ЕК, България изостава в използването на високоскоростен Интернет от населението. Въпреки че проникването на широколентовия достъп нараства, темпът на растеж не е достатъчен, за да се изравни България с водещите европейски страни. Текущото проникване е 13%, или едно от най-ниските в ЕС. За сравнение проникването на широколентов достъп в Дания е 37.8%, в Белгия – 29.1%, Германия – 30.4%, Унгария – 18.7%, а средно за ЕС-27 – 24.8%. Ниското проникване в България е валидно както за индивидуалните потребители, така и за бизнеса. Налице е положителна тенденция в развитието на скоростта на широколентов Интернет - България е над средното равнище за ЕС по процент на клиенти с широколентов достъп с най-малко 2 Mb скорост за теглене на данни от Интернет. Това показва, че България „прескача” теснолентовия и бавния достъп като отделни етапи за връзка с Интернет.7 Над 68% от предоставяната Интернет връзка е със скорост над 10 мегабита в секунда (mbps). В това отношение само Гърция показва по-добър резултат от България, а средното равнище за ЕС е едва 29.2%. Общо 1.3% от българите разполагат с Интернет със скорост поне 100 mbps, предпочитаният избор на технология е LAN. Около една трета от българите ползват DSL технология за Интернет достъп, която се предлага от „Виваком". 4.5.4. Интернет аудитория в БългарияСпоред проучване на Nielsen Online 52% от Интернет потребителите в страната са на възраст между 18 и 34 години, като влизанията в глобалната мрежа са ежедневно или поне един път седмично. (вж. Фигура №3). Втората най-активна група е между 35 и 54 години, които са били 31% от Интернет потребителите. Образователният статус на потребителите е преобладаващо на хора със средно и висше образование – общо 88% от Интернет потребителите. Жените са преобладаващия дял от Интернет потребителите – 58%. Фигура №3 Профил на Интернет аудиторията в България 
Източник: Пиеро 97, Nielsen Online Според данни на Националния статистически институт, потребителите на Интернет са в цялата страна, макар и концентрацията им да е предимно в градовете. Най-много са потребителите в Югозападния регион с 54.7% от общия брой на Интернет потребителите в страната. Това е лесно обяснимо с местонахождението в този регион на голям град какъвто е София, и където потребителите на Интернет от изброените по-горе групи са в по-голяма концентрация. Следват Северен централен регион и Северозападен регион. В останалите три региона общия брой на потребителите на Интернет е по-малък от този на потребителите в Югозападния регион. Обяснението за това можем да търсим в по-слабото развитие на въпросните региони, както и в по-ниските доходи на населението там. 88.6% от населението, използващо Интернет, осъществява връзката си с глобалната мрежа от домовете си, докато потребители ползващи Интернет на работното място при изпълнение на служебните си задължения са 34.8%. 80.8% от използващите Интернет са влизали в глобалната мрежа за осъществяване на различни комуникации (изпращане/получаване на електронна поща, Интернет телефония, видеоконференции, чат сайтове и други). За теглене на информация и онлайн услуги са влизали в Интернет около 60.9% от неговите потребители. През последните години, силно се е увеличило търсенето на работа през глобалната мрежа, както и търсенето на информация свързана със здравеопазването. Данните за 2010 г. сочат съответно 21.6% и 31.1% от населението използващо Интернет. Възможностите на глобалната мрежа за покупка и продажба на стоки и услуги са ползвали едва 2.3% от населението, а за банкови услуги от тези възможности са се възползвали само 5.7% от населението, използващо Интернет. 4.5.5. Развитие на рекламния пазар в ИнтернетПрез последните години интернет продължава да бъде притегателна сила за рекламодателите. Причината е рентабилността на тази медия и голямото въздействие върху потребителите, както и прецизността, с която може да се анализира достигането на съответната рекламна кампания до съответния пазарен сегмент. Според проучване на IAB Europe, през 2011 г. рекламният онлайн пазар в Европа е достигнал 20.9 млрд. евро, което представлява ръст от 14.5% в сравнение с 2010 г. Световните тенденции в развитието на Интернет рекламата не отминават и България. Участниците на пазара прогнозират, че за по-слабо развитите пазари, какъвто е и българския, възходящата тенденция ще се запази и през 2012 г. Според регулярното годишно проучване на Пиеро 97 за Българския рекламен пазар, разходите за реклама в Интернет в България са достигнали 42.6 млн. лв. през 2011 г. България регистрира ръст на дела на разходите за онлайн реклама в общия рекламен микс (Фигура №4). През 2006 г. делът е бил 1.5%, като нараства повече от два пъти до 5.4% през 2011 г. През 2011 г. брутните бюджети за Интернет реклама нарастват с 14.8% в сравнение с 2010 г. Фигура №4 Разходи за реклама в България
Източник: Пиеро 97 Прави впечатление, че Интернет е единствения рекламен канал, реализирал растеж през 2011 г. Очаква се в близките няколко години Интернет рекламата да задмине външната и радио рекламата в общия комуникационен микс в страната. Въпреки това, България изостава в сравнение със развитите страни от ЦИЕ, където делът на Интернет рекламата е около 21.7% от общия рекламен микс.8 Това предполага възможност за България да се изравни по този показател с водещите икономики в ЦИЕ в средно- и дългосрочен план, което предполага и разбира се ръст в онлайн рекламата в следващите няколко години. На един Интернет потребител в България се падат 4.1 евро (данни за 2011 г.), по който показател страната е на едно от последните места в Европа. Все пак с нарастването на разходите за Интернет рекламата в общия микс, се очаква този показател да нараства също. Фигура №5 Разходи за Интернет реклама на потребител за 2011 г. 
Източник: IABEUROPE Adex Benchmark 2011 По отношение на типа Интернет рекламни кампании, през 2011 г. „дисплей” рекламата е с най-голям дял (87%), следвана от рекламата на „клик” с 5% дял (ИАБ България). За сравнение средно за ЕС рекламата на клик има 47% дял, дисплейната реклама с 34% и рекламата с обяви и директории с 19% дял. Фигура №6 Приходи от Интернет реклама по рекламен тип за 2011 г.
Източник: IAB Bulgaria В края на м. Септември 2009 г. бе създадено сдружението „Интерактив Асошиейшън България", обединяващо водещите Интернет медии, които покриват над 90% от Интернет аудиторията в България и събират над 80% от пазара на онлайн рекламата в страната: Дир.бг, Нет Инфо, Икономедиа, Дарик Нюз, Инвестор БГ, Мейл.БГ, НЕГ. Очаква се то да е ядрото и двигателят на Interactive Advertising Bureau (IAB) в страната. Традиционните български рекламодатели насочват все по-голяма част от своите рекламни бюджети към Мрежата. Същевременно Интернет като рекламно средство се използва както от водещите компании (Nestle, Hewlett Packard, Виваком, Загорка, Каменица, Своге-Сушард, Nivea, Rossignol и др.), така и от голям брой малки фирми. Интернет аудиторията е доста разнородна и пред нея може да се рекламират както масови продукти, така и стоки и услуги, насочени към по-тесен кръг от потребители. Най-популярните Интернет сайтове, в които Българските фирми предпочитат да рекламират своите продукти и услуги са новинарските сайтове. През 2011 г. те са привлекли 33.2% от общите рекламни бюджети, като за последните две години, ръстът на техния дял е 13.5%. Други категории, които регистрират значителен ръст са сайтовете с лайфстайл съдържание (18.4% дял през 2011 г.) и сайтовете за търсене на работа (4.1% дял) – вж. Фигура №7. Фигура №7 Категории Интернет сайтове по привлечени рекламни бюджети за 2010-2011 г. 
Източник: Пиеро 97 4.5.6. Конкуренти на Българския Интернет пазар10 медийни групи привличат близо 80% от годишните бюджети за Интернет реклама в страната – бТВ, Дарик Уеб, Дир.бг, Инвестор БГ, Мейл.бг, МС Кий, НЕГ, Нет Инфо БГ. Тези медийни групи управляват над 120 Интернет сайта, някои от които са и в Топ 20 по посещения в България. По-долу са представени трите водещи Интернет медии в България, които са и преки конкуренти на Дир.бг.
Освен Български конкуренти, на пазара участват и глобални Интернет играчи – напр. Google, Yahoo, Microsoft, Facebook. Някои започват да предоставят услуги на български език – Google, Live.com. През 2007 г. Google пусна услугата си Adwords на български език, с което започва да генерира приходи от нашия рекламен пазар. В близките няколко години Google се очертава като основният външен конкурент на база широкото разпространение на услугата за търсене и възможностите за публикуване на контекстна реклама. Онлайн разплащането, както и появата на национални конкурентни продукти ще задържат ръста му на вътрешния пазар. Каталог: downloads -> 2013 downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" downloads -> Alexander Malinov downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г 2013 -> Педагогически персонал 2013 -> Конкурс по народно приложно изкуство „лазарка мома гиздава от нкид на момн за учебната 2012/2013 год направи следното класиране 2013 -> Доклад анализ за резултатите от интегрираното обучение и възпитание през і-ви срок на учебната 2013/2014Г Изтегляне 4.87 Mb. Сподели с приятели:
|
