Просто превеждаш

Радио Едно: „Ние предаваме на живо за десетото издание на обичания конкурс по превод на Европейската комисия. Хиляди ученички и ученици чакат нетърпеливо началото. Петнадесет минути до 10 часа, Брюксел. Ана, как се чувстваш?“

Анна: Не съм особено нервна, става дума преди всичко за пътуването до Брюксел, а аз вече живея тук. Но възможността да срещна при раздаването на наградите езикови таланти от цяла Европа, това намирам за интересно!“

Радио Едно: „Тук в Брюксел има истински гении, които са израснали в многоезикова среда. Те имат ли всъщност предимство? Как е това при теб?“

Анна: „Баща ми е холандец, майка ми е германка, а в училище аз говоря френски. За Брюксел това е съвсем нормално, но в моята глава трите езика създават известен хаос. А и аз не мога да изфабрикувам един превод като от магическа шапка! Признавам, някои неща са ми по-лесни за превод, но има и много „фалшиви приятели, които често си правят шеги с мен.

Радио Едно: „Как се подготви ти за конкурса?“

Анна: „Моята майка е преводачка и ми даде някои наставления – да не се залепям за оригинала, т.е. да не правя превод дума по дума, да създавам кратки изречения, да не се препъвам в трудните места – да видим дали тези напътствия ще помогнат!“

Радио Едно: „Започва се – много късмет, Ана! Докато нашите млади таланти мислят над текстовете, ние можем да издадем каква е темата тази година: Превод и учене на езици!“

Два часа по-късно.

Радио Едно: „Хей, Ана, как беше?“

Анна:“Е, просто превеждаш, или? Не, сериозно, доволна съм. За заглавието аз имах веднага гениално хрумване, а и след това всичко течеше гладко до това дълго изречение, в което беше скрита и сложна игра на думи, ужасно! Тогава ми помогнаха съветите на майка ми: Аз просто разделих на парчета цялото изречение. За играта на думи не намерих веднага решение, но останах спокойна, а вдъхновението дойде по-късно.“

Радио Едно: „Звучи професионално!“